Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс



Дата09.01.2018
Размер78.99 Kb.
#42567
ТипЗакон
МОТИВИ

по проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс
С предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИД на НК) се въвежда Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (наричана по-нататък Директивата). Срокът за нейното транспониране е 6 април 2013 г. (чл. 22, пара. 1).

Наказателното законодателство на Република България в частта относно борбата с трафика на хора, е приведено в съответствие с Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора (ратифицирана със закон, приет от 40-то Народно събрание на 7 март 2007 г. - ДВ, бр. 24 от 2007 г., в сила за Република България от 1 февруари 2008 г. и обн. ДВ. бр.63 от 3 Август 2007 г., попр. ДВ. бр.101 от 25 Ноември 2008г.). Затова с предложения проект на ЗИД на НК се въвеждат само онези правила, с които Директивата надгражда стандартите на Конвенцията в тази област.

С § 1 от проекта се въвежда изискването на чл. 8 от Директивата, който възлага на държаните-членки, в съответствие с принципите на националните си правни системи, да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че компетентните национални органи са оправомощени да не провеждат наказателно преследване или да не налагат наказание, когато са налице определени кумулативни условия.

Предвид изискването за съответствие с националните правни системи, в дискусията, в процеса на изготвянето на предложения проект за ЗИД на НК, се обсъдиха две основни първоначални становища.

Първото от тях обоснова тезата, че не се налага създаването на изрична разпоредба в НК, чрез която да се въведе правилото на чл. 8 от Директивата. Като основен аргумент в подкрепа на тази теза се изтъкна, че и при действащата уредба съдебна практика приема, че когато едно престъпление е извършено под въздействието на принуда за извършването му, не е налице искане или допускане от дееца на общественоопасните последици на извършеното от лицето деяние, т.е. то не е виновно извършено. Така, според общите правила на българското наказателно право, деянието не е престъпление поради липса на задължителния субективен елемент – вината.

Второто становище обоснова тезата, че се налага създаването на изрична правна норма в НК, тъй като посочената съдебна практика е по отделни казуси, и с оглед общите правила на българското право, тя няма задължителен характер за всички държавни органи с компетентност в наказателното производство. Член 8 от Директивата изисква оправомощаване на компетентните органи в държавите – членки да не провеждат наказателно преследване или да не налагат наказание за съответното престъпление, когато са налице посочените в същия член условията за това. Съобразно основните принципи на българското право, обаче, оправомощаване на държавен орган може да се извърши само чрез изрична правна норма, която да определи условията, и при необходимост и реда за осъществяване на съответното поведение. Именно това становище намира израз в § 1 от предложения проект на ЗИД на НК.

За въвеждането на чл. 8 от Директивата се обсъдиха и двата възможни подхода, които съществуват в НК:

1. Чрез предвиждане на обстоятелство, изключващо наказването при определени видове престъпления в Особената част на НК. Този подход не би могъл да се използва в конкретния случай, защото създава трудност да се определи отнапред какво престъпление би бил принуден да извърши пострадалият от трафик на хора. Към настоящия момент се установява, че пострадалите биват принуждавани да разпространяват наркотици или техните аналози или да извършват кражби, напр. Ако се предвиди норма, изключваща наказването им при тези престъпления, напълно е възможно в близко бъдеще да се установи и принуждаване към извършване на други престъпления, при които няма такава норма (напр. документно престъпление, телесни повреди, грабежи и др.), което ще наложи следваща законодателна промяна.

2. Чрез предвиждане на норма в Общата част на НК, по силата на която се изключва един от елементите на общото понятие за престъпление, съдържащо се в чл. 9, ал. 1 от НК. Именно този подход се използва в § 1 от законопроекта. С него се предлага създаването на ново обстоятелство, изключващо вината – чл. 16а. За неговото проявление е необходимо да са налице следните кумулативни условия, които чл.8 от Директивата изисква:

- деянието е извършено от лице, пострадало от трафик на хора;

- това лице е било принудено да извърши съответното престъпление;

- принудата и извършеното престъпление са пряко следствие от това, че лицето е пострадало от трафик на хора.

Наличието на тези условия е съществено за определянето на приложното поле на нормата. Характер на базово е изискването за качеството на дееца - „лице, пострадало от престъплението трафик на хора“. То изключва възможността обстоятелството по чл. 16а да се прилага по отношение на лице, което има качеството „пострадал“ от друг вид престъпление. На следващо място е необходимо същото лице да е било принудено да извърши престъпление, т.е. по отношение на него да е използвана сила, заплашване или злоупотреба с власт, за да бъде мотивирано това лице против волята му да извърши съответното престъпление. Така извън приложното поле на чл. 16а остават случаите, когато макар лицето да има качеството пострадал от трафик на хора самостоятелно е взел решение и е извършил престъпление. На последно място, но не последно по значение, е изискването принудата и извършеното под нейното въздействие престъпление да са пряко свързани с факт, че лицето е пострадало от трафик на хора, т.е. субектът на престъплението трафик на хора е имал възможност за въздействие върху трафикираното лице именно поради създадената между тях връзка по повод извършения трафик. Наличието на последното изискване не следва да се обвързва с влязла в сила присъда за престъпление трафик на хора. По същество това изискване е сходно с познати за българското наказателно право конструкции (напр. деецът да знае или предполага произхода на имуществото при извършването на престъплението изпиране на пари). Затова от значение за прилагането на чл. 16а е да се установи, че лицето е пострадало от трафик на хора и в това му качество е било принудено да извърши престъпление, без значение дали по отношение на трафиканта е реализирана или е в процес на реализация наказателната отговорност за трафик на хора.

Когато кумулативните условия са налице, по силата на чл. 16а, деянието няма да е виновно извършено, тъй като липсва вината като задължителен субективен признак по смисъла на общото понятие за престъпление по чл. 9, ал. 1 от НК. Тогава на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс - деянието не е престъпление - наказателно производство не се образува или образуваното се прекратява от прокурора или от съда, в зависимост от фазата, в която се намира процеса. Тук е мястото да се постави кратък акцент върху няколко важни допълнителни въпроса:

- предложеният чл. 16а не влиза в противоречие с института на неизбежната отбрана по чл. 12 от НК. Приложното поле на двете норми е ясно разграничено и при действаща уредба в НК относно съществуващите обстоятелства, изключващи вината – фактическата грешка (чл. 14), случайното деяние (чл. 15) и изпълнението на неправомерна служебна заповед (чл. 16). Ако пострадалият от трафик на хора извърши деяние в защита на свой или чужд застрашен интерес във времето докато е налице нападение по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК и са налице и другите условия за приложимост на института на неизбежната отбрана, то неговото деяние няма да е общественоопасно. Въпросът за приложимостта на чл. 16а, като обстоятелство, изключващо вината, следва да се обсъжда само ако не са налице условията за приложимост на института на неизбежната отбрана.

- създаването на такова обстоятелство, изключващо вината, дава възможност за прилагането на института на посредственото извършителство. Така наказателната отговорност за престъплението, което е извършено от пострадалия от трафик на хора (фактически извършител) ще се понесе от онзи (посредствен извършител), който, като е използвал качеството на пострадалия, го е принудил да извърши престъплението, тъй като за фактическият извършител ще е налично обстоятелство, изключващо вината.

- на практика съществува вероятност наказателното производство за престъплението, извършено от лице – пострадало от трафик на хора, за което е приложен чл. 16а, да приключи преди влизане в сила на съдебния акт за престъплението трафик на хора. Този факт не следва да създава притеснения. В случаите, когато по отношение на престъплението трафик на хора или е постановена оправдателна присъда, или производството е прекратено поради наличие на основание за това, производството, по което е приложен чл. 16а, би следвало да бъде възобновено по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, за да се реализира наказателната отговорност за извършеното престъпление.

В § 4 и 5 от проекта са предложени две групи допълнения в съставите на престъплението трафик на хора.

Първата група, от една страна, обхваща добавянето на просията като самостоятелна съставомерна цел на трафика (§ 4, т. 1). В тази част Директивата надгражда стандартите на Конвенцията, като изисква изричното въвеждане на просията като алтернатива на целта за принудителен труд. От друга страна, с § 4, т. 2 се въвежда изискването на чл. 4, пара. 3 от Директивата за предвиждане на наказателна отговорност, в случаите когато трафика на хора е извършен „от длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения.”

Втората група допълнения не са изискване на Директивата, а са предизвикани от набиращото все по-широки мащаби явление да се трафикират хора за отнемане на клетки и телесни течности. Доколкото степента на обществена опасност на това явление е безспорна, проектът предлага разширяването на приложното поле на престъплението трафик на хора чрез предвиждане като алтернативи на съставомерната цел за случаите, когато хората са трафикирани за отнемане на тъкан, телесна течност или клетка от пострадалия. За пълнота на уредбата в тази връзка, се предлагат и допълненията в § 2 и § 3, чрез които ще се включат в квалифицираните състави на убийствата и телесните повреди случаите, когато съответното престъпление е извършено с цел отнемане на телесен орган, тъкан, телесна течност или клетка от пострадалия.

В § 7 от проекта се предлагат изменения и допълнения в Закона за борба с трафика на хора. В т. 4, б. „а“ се предлага нова редакция на определението за „трафик на хора“ по смисъла на закона. Основанието за предложението е, че действащата редакция на това определение обхваща само случаите на квалифицираните състави на престъплението трафик на хора и затруднява възможността мерките за закрила да се прилагат по отношение на пострадали по основния състав на престъплението. Определението на понятието „експлоатация“ в т. 4, б. „б“ се привежда в съответствие с разширяването на състава на трафика на хора и по отношение на целта за просия или за отнемане на тъкан, телесна течност или клетка от пострадалия.

Изменението в чл. 31 е насочено към преодоляването на съществуващото противоречие по действащия закон, което препятства възможността да се предприемат мерки за закрила по отношение на жертви, в случаите, когато на същите лица е предоставена закрила по реда на друг закон, различен от Наказателно-процесуалния кодекс. Това противоречие е породено от факта, че Законът за борба с трафика на хора е приет преди приемането на другите специални закони, които предвиждат такава закрила, и неговия чл. 31 не е приведен в съответствие с тях.

В съответствие с чл. 14, пара. 1 (изречение второ) от Директивата, в т. 1 се предлага разширяване на задължението на държавата за осигуряване на обучение и на децата на жертвите на трафика на хора, а не само на самите жертви. Практическият проблем, който се решава с това допълнение, е да не се налага разделяне на жертвата от децата й, в случаите, когато жертвата е настанена по реда на Закона за борба с трафика на хора в населено място, което е различно от населеното място на обичайното й пребиваване.

В § 8 от проекта се предлага разширяване на субектите, които имат право на закрила по реда на Закона за закрила на детето. Допълнението е насочено към създаване на възможност мерки за закрила да се предприемат и по отношение на лица, жертви на насилие или експлоатация, чиято възраст не е установена, но от конкретните обстоятелства може да се направи основателно предположение, че е дете. Така за времето до установяване на действителната възраст на лицето, няма да има пречка по отношение на него, ако е налице необходимост, да се предприемат такива мерки.



В съответствие с изискването на Закона за нормативните актове и Указ № 833 за прилагането му, в Допълнителната разпоредба се посочва, че проектът въвежда Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета oт 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета.






Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница