Закон за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми

1504 Sofia Phone: 02 8466 675 fax: 02 943 1511

50, Yanko Sakazov agrolink@agrolink.org www.agrolink.org

Изх. No 115/11.01.2010

До Председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева

Копие до

До Министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов

До Министъра на околната среда и водите г-жа Нона Караджова

До Министъра на здравеопазването д-р Божидар Нанев

От Сдружение АГРОЛИНК и Коалиция „За да остане природа в България”

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР−ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Сериозно сме обезпокоени от разнопосочните позиции, които правителството изпраща.относно политиката на България в областта на ГМО. На 25 ноември 2009 г. в статия на вестник „Стандарт”, министърът на икономиката г-н Симеон Дянков обявява новата стратегия на правителството – проект „Зелена България”, като един от аспектите е развиване на селското стопанство, екологичните и биопродуктите. А от друга, в интервю пред Нова Телевизия, в предаването „На четири очи” от 22 ноември 2009 г., министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов заяви, че режимът за отглеждането на ГМО в България, трябва да стане по-либерален. Притеснителен е и фактът, че в структурата на новото министерство на земеделието няма отдел за биологично производство. Във внесените от МОСВ закони за изменение на закона за генетично изменените организми се предвижда отпадането на текстове, свързани с освобождаването на ГМО в териториите, включени в Националната екологична мрежа по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, както и в прилежащите им територии, обхващащи 30-километров пояс около тях, както и участието на гражданските организации в Комисията към министерството.

Отбелязваме факта, че е невъзможно съвместното съществуване на ГМ и не-ГМ култури – конвенционални и биологични, както и осъществяване на контрол при ГМ култури в открити пространства в условията на земеделското производство.

Припомняме, че в програмата за Европейско развитие на България на ПП „ГЕРБ”, публикувана на 1 юни 2009, в точка 2.5, приоритет I – т. 7., II – т.8 и т.9 е посочено опазване на земята, биоразнообразието;[...] традиционни български селскостопански производства; [...] прилагане на политика [...] за производството на екопродукти”.

Във връзка с посочените факти, изразяваме желанието си правителството на България да заеме ясна позиция в подкрепа на земеделието в България и опазване на околната среда като приеме предпазната клауза по чл. 23 на Директива 2001/18 на ЕС със забрана на царевичния хибрид МОN 810, от която досега са се възползвали 6 страни- членки: Австрия (1999), Гърция (2005), Унгария (2006), Франция (2008), Люксембург (2009), Германия (2009), а в други страни като Швейцария, Ирландия, Италия има пълна забрана за отглеждането на ГМ култури

В подкрепа на нашето становище се позоваваме на следните аргументи и факти относно опасното въздействие на царевичния хибрид МОN 810 и на ГМО като цяло, върху околната среда, биоразнообразието и човешкото здраве:

• 
  През февруари 2008 г. 37 учени от 11 страни написаха отворено писмо до Европейския комисар Ставрос Димас, подкрепяйки неговото предложение за отхвърляне за оторизиране отглеждането на ГМ сортове Bt царевица 1507 и Bt11. Те подчертаха липсата на консенсус относно безопасността на ГМ растенията и се аргументираха с искане за «временна забрана за култивирането, докато не се направи обоснована оценка на риска^».
  
• 
  Според Илзе Айгнер, министър на земеделието на Германия, „Сортът царевица на Монсанто MON810 е опасен за околната среда и има наистина нови доказателства за това”.
  
• 
  Активният токсин CRY1AB, произвеждан от царевицата MON810 съществува в почвата и водните екосистеми повече от 350 дни след култивирането, което може да доведе до ефект в нецелевите организми. Това дава основание да се каже, че този сорт царевица е опасен за околната среда^.
  
• 
  В доклад на Междинната комисия на върховния орган по генно-модифицираните организми във Франция (Yvon Le Maho, 2008), както и изследване в Люксембург показва, че полените на MON810 могат да се разпространяват на много по-голямо разстояние, отколкото се смяташе досега (повече от 10 км). Царевицата е чувствителна култура за кръстосано опрашване и е доказано, че търговските хибриди произвеждат повече полени, отколкото техните родителски линии.
  
• 
  Bt протеинът, произвеждан от MON810 за разлика от естествено произвеждания от бацилите, е модифициран допълнително, което променя неговите функции, правейки го патогенен. Засега няма нито едно научно изследване, което доказва безвредността на това трансгенно растение относно здравето на хората, а има проучвания, които показват реакцията на имунната система при мишките и други организми, причинена от протеина Cry1ab.
  
• 
  Според научни доказателства и изследвания, а именно МОН810 не убива само целевия вредител (стъблопробивач), но и други организми, като ларвите на калинката, малки водни организми и пеперуди. Това води до отрицателно въздействие по хранителната верига нагоре и към други по-големи организми.
  
• 
  Царевицата е широко разпространена култура в България и е особено важно опазването на не-ГМ полета – конвенционална и биологична царевица.
  

Смятаме за необходимо преразглеждане на ЗИД за Закона за ГМО в Комисията по околна среда с цел постигане на съответствие на националното законодателство с европейските норми като едновременно с това се отчетат националните интереси и защитата на българските земеделски производители и потребители. Това може да се постигне чрез използване на възможностите на Европейската директива и натрупаните научни доказателства за влиянието на ГМО, включване на текстове за забрана на царевичния хибрид MON810, намаляване на минималния праг на съдържание на ГМО, преразглеждане на разстоянията за пространствена изолация, гарантирано участие на обществеността при вземане на решения.

С уважение

Светла Николова, agrolink@agolink.org, тел. 02/8466 675, факс. 02/943 511, 0888359239