Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари

МОТИВИ

Последният доклад за България на Комитета Монивал, приет през 2008 г., съдържа препоръки за постигане на пълно съответствие с международните стандарти и ефективното им прилагане. Предприетите действия по препоръките от доклада са отчетени пред Комитета Монивал при приемането на първия (2009 г.) и втория (април 2011 г.) доклад за напредъка на България. Същевременно част от препоръките изискват последващи действия и допълнителни законодателни мерки с оглед ефективно прилагане на препоръките от доклада.

В периода 1 - 5 октомври 2012 г. ще се проведе четвъртата оценителна визита на Комитета Монивал към Съвета на Европа. Акцентът на визитата е оценката на ефективността на прилагане на международните стандарти. Особено внимание ще бъде обърнато както на най-значимите препоръки на FATF, така и на препоръките, по които оценката от предишния доклад на България е била „частично изпълнение” (PC) или „неизпълнение” (NC).

С оглед постигането на по-голяма правна яснота и ефективно изпълнение на международните стандарти се предлагат изменения на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) в съответствие със следните препоръки на FATF:

• 
  Въвеждане на изискване към задължените лица по чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗМИП за поставяне под особено наблюдение на необичайно големи сделки или операции или изключително сложни операции (чл. 7б от ЗМИП);
  
• 
  финансовите институции да бъдат задължени да изследват целта и характера на тези операции и да отбелязват писмено своите заключения, като съхраняват тези записи на разположение на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”, на съответните органи за надзор и на одиторите за период най-малко 5 години (чл. 7б);
  
• 
  гарантиране на възможността за въвеждане на ответни мерки и подпомагане на задължените лица, включително с указания на ФРС, по отношение на операции със страни, които не прилагат или не прилагат напълно международните стандарти, или операции с тези страни, които нямат логично икономическо обяснение или видимо основателна причина (чл. 7а, ал. 4);
  
• 
  Въвеждане на изискване за съхраняване на данните за клиентите и документите за извършените сделки и операции за период, по-дълъг от 5 години, в определени случаи (чл. 8, ал. 2, по указание на директора на ДФР-ДАНС);
  

• 
  Осигуряване на публична информация и по-добро запознаване на обществеността относно задължението за автоматично блокиране (замразяване) на активите на лицата от списъците на физическите лица, юридическите лица, групите и организациите, спрямо които се прилагат мерките по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (§ 11 от Преходните и заключителните разпоредби);
  
• 
  мерките по ЗМФТ да обхващат и активи, контролирани от лицата от списъците. Предложеното допълнение по отношение на активите, контролирани от лицата от списъка, се налага с оглед постигане на съответствие с критерий III.3 от специална препоръка III на FATF, който изисква „замразяване (блокиране) на средства или други активи, изцяло или съвместно притежавани или контролирани, пряко или непряко, от лица по списъците, терористи или лица, финансиращи тероризма или терористични организации”. С предложеното допълнение се попълва пропуск, посочен в третия оценителен доклад за България на Комитета Монивал към Съвета на Европа.
  
• 
  Предложеното допълнение на чл. 7а се налага, тъй като към настоящия момент Европейската комисия не е упражнила правото си, заложено в чл. 40, параграф 4 от Директива 2005/60/ЕО. Същевременно препоръка 21 на FATF изисква „финансовите институции (и другите задължени лица във връзка с препоръка 16 на FATF) да обръщат специално внимание на професионалните отношения и операции и сделки с лица от или в страни, които не прилагат или не прилагат в достатъчна степен препоръките на FATF”. Един от критериите, заложени в методологията на FATF, във връзка с препоръка 21 изисква да съществува възможност за налагане и на ответни мерки спрямо такива страни. Въпреки че Европейската комисия не е упражнила своето право, FATF е въвела механизъм за мониторинг на юрисдикциите, които не прилагат или не прилагат напълно стандартите, в резултат на който се приемат публични изявления по отношение на такива държави с по-висок риск. Сега действащият чл. 7а не гарантира прилагането на практика и създаването на задължение за лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗМИП за прилагането на засилени мерки по отношение на тези държави в съответствие с изискването на FATF и следователно България на практика не изпълнява препоръката на FATF (поради отсъствието на списък на такива държави). Нещо повече, FATF актуализира тези списъци периодично след всяка пленарна среща, което изисква съответната актуализация и на съобщенията към лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗМИП. Прилагането на мерките по чл. 7а от ЗМИП попада в обхвата на засилените мерки за комплексна проверка от лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗМИП. Механизмите за засилена комплексна проверка следва да бъдат прилагани при отчитане на съответния риск в съответствие с чл. 4, ал. 16 от ЗМИП и чл. 8 от ППЗМИП. Възможността директорът на САДФР – ДАНС да дава указания при условията на чл. 7а от ЗМИП ще създаде условия за прилагане на практика на разпоредбата на ЗМИП и препоръката на FATF и ще улесни лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 при изпълнение на чл. 7а и като цяло мерките, предвидени в ЗМИП, при ситуации с по-висок риск. Аналогична мярка при прилагането на засилените мерки за комплексна проверка (указания от директора на САДФР – ДАНС) е предвидена и в чл. 8 от ППЗМИП предвид техническия характер на тези мерки и необходимостта от незабавна реакция при отчитане на риска.
  

Аналогично, с изменение и допълнение на чл. 4, ал. 19 от ЗМИП и спрямо частните съдебни изпълнители се въвежда изключението, предвидено в чл. 11, параграф 2, буква „б” на Директива 2005/60/ЕО, по отношение на банковите сметки, използвани за сумите, получавани от осребряването на имуществото на длъжниците или във връзка с извършваната допълнителна дейност по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители.

Проектът на ЗИДЗМИП създава възможност за делегиране на правомощията на председателя на ДАНС по утвърждаване на вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари с цел облекчаване и ускоряване на процедурата.

Със законопроекта се допълват хипотезите на задължението за лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗМИП да докладват до ФРС (дирекция „Финансово разузнаване”- ДАНС) освен при съмнение за изпиране на пари и в случаите, когато разполагат с данни за престъпен произход на определени средства. Тази промяна се прави с оглед точно изпълнение на препоръка 13 на FATF и недопускане на ограничително тълкуване от задължените лица по ЗМИП на изискването за докладване, поради обстоятелството, че изпирането на пари се явява по-късен етап в цялостния процес на придобиване и последваща легализация на средства с престъпен произход.