Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добър ден на всички!

Има представители на всички партньори, откривам заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

На вашето внимание сме предоставили дневен ред от пет точки.

1. 
   Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
   
2. 
   Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната през 2017 г.
   
3. 
   Проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
   
4. 
   Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители.
   
5. 
   Разни.
   

Благодаря Ви.

С оглед на утежнения дневен ред бих ви предложил изказванията да се ограничат в рамките на пет минути, защото в противен случай не е ясно кога ще приключим.

Точка 1

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По първа точка от дневния ред давам думата на вносителите от Министерството на финансите, господин Атанасов, заместник-министър.

Заповядайте!

БОЙКО АТАНАСОВ: Благодаря господин вицепремиер, господин министър, дами и господа, колеги.

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси е изготвен в изпълнение на разпоредбата на §13а, от Заключителните разпоредби на същия закон.

В тази връзка са предложени следните промени:

В проекта е предвидено таксата за битови отпадъци да се заплаща за три услуги – събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране. Третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации. Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищни образования в общината.

Предлага се въвеждане на единна методология за определяне на разходите, които формират таксата за битови отпадъци. Предвижда се и справедливо определяне на таксата за битови отпадъци чрез прилагане на водеща основа, количество на битовите отпадъци. По този начин се спазва принципа замърсителят плаща въведен в директива № 2008/98/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 19 ноември 2008 година.

Предлага се въвеждане на водеща основа за определяне размера на таксата да е количеството на битовите отпадъци като използването на други основи е поставено под условие и изборът им следва да бъде допълнително мотивиран.

В тази връзка законопроектът е предложил да се прилагат следните видове основи:

По отношение на услугата по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране и услугата по третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации основите са три, а именно:

Индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост и товароносимост. Количество битови отпадъци за имота определено съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събирането на битовите отпадъци и чистотата за тяхното транспортиране и брой ползватели на услугата в имота.

За услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищни образования в общините основите са две, а именно:

Брой ползватели на услугата в имота и разгърната застроена и/или незастроена площ на недвижимия имот.

Предвижда се въвеждане на единна методология за определяне на разходите в план сметката, в това число регламентиране на образец и ред за изготвяне на план сметката, както и начин за изчисляване размера на таксата за различните видове основи чрез подробни правила разписани в наредба на Министерския съвет.

Предложени са мерки за осигуряване на публичност и прозрачност за целия процес за определяне на таксата за битовите отпадъци.

Предвидени са вменяване на задължения във връзка с определянето размера на таксите за битови отпадъци на задължените лица към кметовете на общините и общинските съвети. Предвижда се законът да влезе в сила от 1 януари 2019 година.

В заключение искам да ви запозная с основните промени, които претърпя проекта в резултат на проведеното заседание на постоянната комисия по бюджетна политика към Националния съвет за тристранно сътрудничество. Предложенията за промени от общественото обсъждане и междуведомственото съгласуване на законопроекта.

На първо място, премахване на основа брой лица с постоянен адрес за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищни образования в общините.

Премахване на предвидения три годишен преходен период предвиждащ възможност за отлагане във времето на прилагането на част от видовете основи.

Премахване на предложения пет годишен преходен период. Недопускане на случаи на увеличаване на индивидуално определената такса за битови отпадъци с повече от 20 на сто спрямо размера определен за предходната година.

Предвидена е възможност за подаване и по електронен път на декларация за уведомяване на общината за броя на ползвателите на услугите в имота. Променя се срокът за влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси на 1 януари 2019 година.

Благодаря ви.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря господи Атанасов. Поздравявам ви с новия подход, който предлагате в предложения законопроект, тъй като той ще бъде определено по-справедлив. Искрено се надявам и партньорите да подкрепят принципа на този законопроект. На мен лично обаче не ми стана ясно нещо, което позволете като първи въпрос да ви задам – кой ще брои торбите, това не ми стана ясно или го прехвърляте на общинските съвети да го определят?

БОЙКО АТАНАСОВ: Всъщност това изискване произтича от директивата, която споменах на Европейския парламент, а доколко това ще е възможно за това се дава възможност за алтернативни основи. Някъде в близко бъдеще разчитаме, че това би могло да се случи, но не можем да кажем точно кога ще стане това нещо.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За съдовете, които ще бъдат поръчани е ясно, обаче има заложена подточка за броене на торбите, когато са в торби отпадъците. Аз не мога да измисля начин, по който ще се броят тези торби – кой ще ги брои?

С други думи може би някаква допълнителна наредба ще има, но не ми е ясно, ако на вас ви е ясно кажете.

ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По принцип, както казахте за съдовете е ясно, а по отношение на торбите всяка община, която възприеме този начин за количество за отпадъци чрез торби ще създаде съответния ред и начин като самата торба е със стикер и всъщност стикера е платената такса битови отпадъци.

С купуването на торбата се счита, че е заплатена таксата „Битови отпадъци“ предварително.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какво ще стане с торбите, които са от друг характер? Някакви други торби или чували, които са струпани на същия куп и не е ясно кой ги е изнесъл.

ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Няма да ги прибират.

РЕПЛИКА: И ги глобяват.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Кой глобяват и като не ги прибират, кой ще плаща след това заразите и т.н.?

ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Торбите е предвидено да са в населени места, в които действително може да се определи кой е ползвателя на услугата. Обикновено това са малки населени места или например където повече са къщи за да може да се идентифицира кой е действителният ползвател на услугата.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаеми колеги, заповядайте, имате думата, регламента е пет минути.

Господин Велев, заповядайте!

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепя законопроекта изказваме и нашата благодарност към Министерството на финансите за проявената твърдост и воля защото тази реформа датира в началото и е от 2002 година.

Преди 15 години имаше текст в закона: „Размерът на таксата се определя в левове според количеството на битови отпадъци“.

Всякакви възможности се търсеха и вратички да не се определя според количеството, а според някакви други основи, например стойността на недвижимия имот.

През 2013 година изрично законодателят забрани да се определя на база на данъчна основа или на балансова стойност, но въпреки това неколкократно се отлагаше влизането в сила на тази забрана.

Надявам се, че този път няма да се случи това и ще има воля за да се доведе реформата докрай.

Още веднъж благодаря на Министерството на финансите, до мен е господин Добрин Иванов нашият изпълнителен директор, който е добър финансист и участва в целия цикъл от преговори в работната група и ако има нужда той ще вземе отношение.

Завърших и моля да ми зачетете четири минути резерв за следващата точка ще ги употребя.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ще ви сложим наказателен коефициент, защото разказахте историята на вашите перипети, което няма отношение по същество.

Господин Бранков, заповядате!

ДИМИТЪР БРАНКОВ: Тя е много дълга история, господин Велев спомена, подкрепяме и ние законопроекта и смелостта на Министерството на финансите след толкова години най-сетне да стигнем дотук и се надявам да мине законопроекта през Министерски съвет и внесен в Народното събрание.

Това, на което сме обърнали внимание в нашите становища и общо на Асоциацията на организациите на българските работодатели, четирите организации, които членуват в нея и в отделно становище на Камарата, настояваме отново единствена основа на такса битови отпадъци да бъде свързана с количеството събрани и третирани битови отпадъци, което все още не е реализирано в текста на законопроекта.

Обръщаме внимание и подкрепихме и през цялото време сме подкрепяли възможността бизнеса да бъде освободен от плащане на такса, не само бизнеса, но и юридически лица, етажни собствености, които имат функционална възможност и инфраструктура да бъдат освободени от задължението за плащане на такса „Битови отпадъци“ в първите два компонента – събиране и третиране на извозване и третиране на битовите отпадъци, ако са сключили договори с оторизирани оператори.

В законопроекта обаче само първата компонента за събирането е дадена тази възможност. Настояваме и за втората компонента – третирането.

По отношение на третата компонента смятаме, че все още има време да се обмисли възможността това да бъде отделна такса тъй като няма никаква връзка поддръжката на местата за обществено ползване с количеството събрани битови отпадъци и с наименованието на самата такса.

Подкрепихме стъпката на Министерството на финансите да се откажат от въведените преходни периоди, господин Атанасов спомена. Все още може би има нужда от дискусия базата, която се въвежда за т.нар. разгъната застроена площ.

По отношение на броя ползватели обръщаме внимание за необходимостта от промени в други закони, включително за общинското самоуправление и включително законите на МВР, дотолкова доколкото режима на адресна регистрация за всички знаем, че в България все още не действа – 25 или повече години той не действа този режим, трябва да си го кажем ясно, ако са необходими увеличаване на санкции и включително за домоуправители, а не просто за ползвателите на съответните имоти.

Благодаря Ви.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря за уместните предложения.

Господин Симеонов, заповядайте!

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Благодаря, господин вицепремиер, господин министър, уважаеми колеги!

Ние сме приготвили съвсем конкретни предложения и по законопроекта в текстове и необходимостта, където виждаме да се дадат легални определения на някои термини, за да може да няма двусмислие при тълкуването от бюрокрацията. Ще ги предадем писмено.

Най-важното е, че се прави надяваме се решителна и необратима стъпка към преминаване към принципа замърсителят да плаща. Това в кратки срокове след това ако се проведе ще има значителен ефект вече върху самия манталитет на гражданите и фирмите да не се съобразяват с това една дейност генерира ли много отпадъци или не.

Благодаря Ви.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви.

Господин Найденов!

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря ви господин вицепремиер.

Ние също сме подготвили писмено становище, което ще връчим.

Даваме положителна оценка на екипа от експертите работили по този законопроект. Радваме се, че се променя досегашният принцип за определяне размера на таксата от битови отпадъци и се надяваме да бъде преустановена порочната практика на някои общини да си гласуват завишени такси битови отпадъци, с което да товарят най-вече малкият и фамилния бизнес.

Изказваме едно притеснение по отношение на начина на определяне на таксата до приемане на наредба свързана със Закона за местните данъци и такси и разбира се изказваме и ние съмнение по отношение на метода определен с торбите, защото имаме съмнението, че можем да стимулираме креативността на някои членове на обществото, които да заменят тези маркирани торби с някакви други, но разбира се това са детайли. Общата ни оценка е положителна. Надяваме се този законопроект да бъде приет.

Благодаря Ви.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Найденов, всъщност пак общините ще си определят таксите.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Общините ще ги определят, но се надяваме…

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Вие се надявате, добре надеждата последна умира.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Надяваме се да бъдат вразумени, защото винаги товарят в случая тези, които са най-потърпевши са малкия и дребния бизнес, дано има някаква промяна.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Госпожа Георгиева!

РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря господин председател.

Аз бих искала и от наше има да изразя благодарност към Министерството на финансите с ефективността и от действията, по които работихме дълго време до достигане на този проект на закон, но все пак съм длъжна да отразя и бележките, които така или иначе не бяха приети от работните групи и от финансите, и които за нас са от изключителна важност, а именно според нас „разгърната застроена и/или незастроена площ на недвижими имоти“ трябва да отпадне като фактор при определяне на таксата „Битови отпадъци“, тъй като се отклоняваме и от принципа замърсителя плаща, както и обвързването на таксата „Битови отпадъци“ с генерираното количество битови отпадъци.

Тоест замяната на данъчна оценка с разгърната площ не го приемаме като ефективно.

Освен това настояваме и ал. 5, чл. 67, също да отпадне, тъй като с нея отново остава регламентираното право общинския съвет да приеме друга основа за такса „Битови отпадъци“, която е различна от количеството предвидено в предходната ал. 4.

Настояването ни за отпадане на тази норма, мотивите ни за това са, тъй като отново законодателят предвижда насочване на усилията на общинските съвети към аргументиране на причини за използване на друга основа, която не е свързана с количеството битови отпадъци вместо към обективното определяне на количествата и изграждане на ефективни и прозрачни системи за управление на дейностите и услугите по събирането и третирането на битовите отпадъци.

Също така ние настоявахме за едно предложение в чл. 77, създаване на една нова точка 7, която да предвижда имоти, в които се извършват дейности, които не генерират битови отпадъци да не се събира такса за събиране и транспортиран, както и за третиране на същите и бяхме дали определение какво разбираме под такива съоръжения, които не генерират отпадъци. Това са разположени съоръжения на инфраструктурата, това са трафопостове, възлови станции, абонатни станции и не виждаме основание, както и беше вече споменато от представителя на БСК, имоти които не генерират отпадъци да се събира такса битови отпадъци.

Бихме искали по-ясно прецизиране в чл. 71, т. 1 и 2 където се казва, че в част от услугите по транспонирането ще се приемат. Това трябва да се изясни и много ясно в закона да бъде записано.

Това са нашите бележки.

Благодаря за работата с Министерството на финансите.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.

Заповядайте, господин Загоров!

АЛЕКСАНДЪР ЗАГОРОВ: Благодаря за дадената дума.

Искам да кажа, че ние имаме становище, което е малко по-обширно от нещата, които ще кажа.

Опитахме се също като вас господин вицепремиер да прогоним как ще работи закона, защото в нашите редици има и бивши председатели на общински съвети и съответно ползватели на различни услуги и не намерихме достатъчна функционалност на закона.

За съжаление има и някои забележки относно принципите, защото принципа замърсителя плаща – да, тук е въведено, но в директивата има още една особеност и тя има подход да се дисциплинират и производителите така, че да се произвеждат по-малко отпадъци и съответно след това да се генерират и по-малко отпадъци от ползвателите.

За съжаление това точно така не е станало. Стигнахме обаче до един извод, който е много интересен и аз искам да го споделя, макар да не е съвсем по точките на закона. Всъщност този закон така разписан ще генерира напрежение между тези, които отделят битови отпадъци между различните хора. Тук се спомена, че едните си оставят торбичките такива каквито са им дадени, а другите си оставят торбичките каквито са си взели от някъде. Дори този пример е достатъчен, за да се разбере, че да усмивката е нормално нещо, но в случая има едно бъдещо напрежение поради това, че не всичко е ясно и контрола не е достатъчно ефективен според нас. Така, че ние ще имаме и такова напрежение в следствие текстовете от този проектозакон.

Помислихме и за друго. Между тези, които ще отделят битови отпадъци едните ще отделят повече от останалите. Ясно е, че има някаква регулация, но ние постигнахме помежду си една идея, която е записана в нашето становище. По някакъв начин естествено това може да стане чрез данъчни декларации и по друг ред, какъвто и да е той. Тези които имат по-голям доход вероятно потребяват повече и вероятно резултатите са повече битови отпадъци.

Така, че има възможност за допълнително прецизиране от социална гледна точка. Всъщност малко сме запознати с това, което вие сте направили по оценка на въздействието, как този закон ще се отрази върху икономическото горе долу е ясно, но в социалните и екологичните последици така, че ако имате такива материали с удоволствие бихме ги получили и бихме съответно се съобразили с тях.

Благодаря Ви много!

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Доколкото разбирам приемате.

АЛЕКСАНДЪР ЗАГОРОВ: Със забележки, ясно е, че има нужда от доработване на някои от елементите, които в наредбите ако станат наистина доработени е добре, но ако има дефицит на законност ще бъде грешка и ще има напрежение между съответно редица групи от хора, което никак не е в наша полза.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приветствам вашето желание да прецизирате текстовете, но сами разбирате, че не могат да бъдат прецизирани до детайлност защото по тази логика, извинявайте но по-пълните хора също би трябвало да плащат повече отколкото по-слабите хора, в кръга на шегата.

Госпожо Гонева, вие ли ще вземете думата или колегата, заповядайте!

ЛЮБЕН ТОМЕВ: КНСБ оценява като положителни промените, които се предлагат и като процедура и като текстове.

Според нас въвеждането на принципа „Замърсителят плаща“ би стимулирало разделното стимулиране на отпадъци. Освен това идеята за електронно публикуване на цялата информация – 14 дни преди внасяне на предложенията в Общинския съвет за разглеждане също считаме, че е в унисон със съвременните схващания за прозрачност и информираност на обществото.

Очакваме обаче да видим оценка за това дали ще бъдат засегнати потребителите и по какъв начин ще бъдат приложени предстоящите промени във връзка с принципа „Замърсителят плаща“.

В този смисъл очакваме допълнително този материален стимул, който се очаква в общинските бюджети. Ние изразяваме притеснение за това какви биха били алтернативните ползи или вреди за обществото след въвеждането на тези промени.

Но като цяло промените имат според нас положителен характер и са стъпка в правилната посока по пътя на унифициране на българското законодателство с европейското такова.

Голяма част от промените подобряват и детайлизират закона на много места където до момента са възниквали такива проблемни и правни социални казуси, има ситуации в които по-малко количества отпадъци замърсяват повече околната среда, отколкото по-голямото количество в зависимост от спецификата на съответните отпадъци.

В този смисъл считаме, че освен добре разгърнати и дефинирани количествени критерии в настоящия закон ще трябва да се застъпят и повече, да бъдат взети предвид качествените изменения в околната среда в следствие от третирането на отпадъците.

В този смисъл препоръчваме разглеждането на идеята за въвеждане на екологични субсидии, като допълнение към принципа „Замърсителят плаща“, защото европейския опит показва, че комбинацията от тези два инструмента е много по-успешна като ефект върху околната среда, отколкото прилагането само на единия или другия инструмент.

В заключение, КНСБ счита и оценява като положителни промените в Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси и смята, че приложената част на закона ще се подобри, поради което изразяваме своята подкрепа на така предложените изменения.

Благодаря Ви.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря ви, колеги.

Ако мога да обобщя, имаме подкрепа на закона със съответните забележки, които трябва да бъдат разгледани и по възможност въведени.

Заповядайте!

ДОБРИ МИТЕВ: Благодаря господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми заместник-министри, уважаеми колеги.

Искам да разсея едно много сериозно опасение, което чух от колегите от отсрещната страна.

Първо, по отношение на отговорността напускащите на пазара, този въпрос вече е уреден в Закона за управлението на отпадъците. Не сме против между другото тяхната отговорност да бъде и още по-голяма по отношение на спазване на екологичните норми и никой нормален човек не би бил против подобно нещо.

По отношение на така изразената социална гледна точка по отношение на таксата трябва да правим разлика и да четем закона в неговата цялост не само Закона за изменение и допълнение, а целия Закон за местни данъци и такси.

Става въпрос за такса. Такса, която по смисъла на чл. 7 и чл. 8 от Закона за местите данъци и такси е разходно покривно. Тоест стойността на тази такса може да съдържа единствено административно техническите разходи за нейното извършване.

По отношение на това дали тези, които имат повече трябва да плащат повече, отново ще нарушим принципа „Замърсителят плаща“. Колкото произведа аз и генерирам отпадък, толкова трябва да заплатя за неговото сметосъбиране и сметоизвозване, за неговото третиране и е ясно, че третата компонента ще остане в законопроекта. Тоест това ще дисциплинира всички български граждани и това, което каза и господин Томев то ще стимулира разделното събиране, ние му казваме „отпадъци“, но всъщност това разделно събиране води до ресурс, икономически ресурс.

Всичко онова, което не е биологично, то може да бъде преработено и е ресурс, то е суровина, то е скъпо. Тоест, ако хората разделно събират своите отпадъци, ако общините си свършат работата по разделното събиране на отпадъци и хората имат възможност в другата кофа за боклук изключително малко отпадък ще остава, разбирате ли? За тях дори може да бъде по-евтино.

Благодаря Ви.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, приключваме с тази точка.

Преминаваме към точка втора от дневния ред.

БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря ви господин вицепремиер, уважаеми членове на Националния съвет за тристранно сътрудничество, уважаеми госпожи и господа заместник-министри, колеги.

Приемането на постановлението се налага в отговор на мотивите на Върховния административен съд, с които аналогичния нормативен акт – Постановление № 22 на Министерския съвет от 26 януари 2017 година, беше отменено поради неспазване на процедурата за съгласуване в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

На вашето внимание за обсъждане е предложен проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната за 2017 година в размер на 460 лева, с който едновременно се предлага на Министерския съвет да отмени Постановление № 22 на Министерския съвет от 26 януари 2017 година.

Съгласно чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове проектът на Постановление за определяне на нов размер на минималната работна заплата, на доклада към него и на частичната предварителна оценка на въздействието са публикувани на Интернет портала за обществени консултации на 19 май 2017 година, със срок за представяне на становища и предложения до 19 юни 2017 година.

В рамките на срока не са постъпили предложения.

На 9 юни 2017 година проекта на ПМС е обсъден в Комисията по доходи и жизнено равнище към Националния съвет и не е постигнат консенсус.

Размерът на минималната работна заплата от 460 лева от 1 януари 2017 година е съобразен с Решение № 913 на Министерския съвет от 31 октомври 2016 година за одобряване на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2017 година и на актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017 – 2019 година.

В средата на годината можем да кажем вече, че данните от наблюдението на работната сила за първото тримесечие на тази година доказва, че увеличението на минималната работна заплата мотивира към заетост реализиране и задържане на трудовия пазар, особено на младите хора без трудов стаж и ниско квалифицираните.

Увеличението на минималната работна заплата с 9,5 % има и социален ефект като запазва покупателната способност на трудовото възнаграждение на най-ниско доходните от наетите и техните семейства и така гарантира нормално преживяване.

Бих искал в контекста на тази тема да декларирам, че Министерството на труда и социалната политика ще продължава да полага усилия за постигане на съгласия в рамките на тристранния диалог за ратифициране на Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата и приемане на механизъм за определяне на размера на минималната работна заплата.

В тази връзка, както е известно направихме предложение за изменение и допълнение в проекта на споразумение, който ви е изпратен и вече във вторник се проведе едно експертно обсъждане в рамките на семинар организиран от МТСП.

Бих желал да се възползвам от това заседание на НСТС за да помоля социалните партньори да представят своите бележки по проекта на споразумение в срок до 12 юли, за да можем да продължим нашия диалог с надеждата да постигнем съгласие и да затворим тази тема със съответно подписване на Споразумение за прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата.

Благодаря ви.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря господин Петков, можеше да спестите аргументацията, тъй като ясна е причината за повторното разглеждане на този въпрос, фактически първото представяне, защото не са спазени процедурите, тъй като по отношение на регламентацията знаете, че ще има и други мнения, още повече към настоящия момент нямаме механизъм за минимална работна заплата.

Господин Велев, много ви моля първо да изгасите вашият проектор, защото ще ви пуснем фактура колко време си правите реклама на асоциацията на големия екран. Минете през счетоводството, платете си, реклама ще си сложите няма проблем.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря ви господин председател, ще платя фактурата, която ми пуснете.

Позволете ми сега да направя презентация. Момент, не ме прекъсвайте, нямате култура на дискусия, невъзпитани сте не изнервяйте обстановката.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В момента съм дал думата на господин Велев по въпроса за министерското постановление за определяне на минималната работна заплата, по същество господин Велев, презентацията, ако искате допълнително на желаещите да я видят.

РЕПЛИКА: Те са ни я изпратили и ние сме я видели.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Това е една разработка и това е презентацията по нея.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: ОК, добре но дайте си вашата позиция като участник в Съвета за тристранно сътрудничество, за да могат и другите да се изкажат след вас, словесно ако обичате.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Господин председател, ние обжалвахме този акт на Министерския съвет, защото не беше обсъден и сега се опитваме да го обсъдим, но виждаме, че пак няма да бъде обсъден.

В България се провежда грешна политика по доходите. Това не може да се констатира за една минута даже за пет, и ако имате търпение аз ще обясня защо. Защото тази грешна политика по доходите отглежда търтеи, готованци и гони квалифицираните хора навън. И тази страна е също толкова наша, колкото и на синдикатите и крайно време е да се кажат нещата такива, каквито са.

Тази политика затруднява наемането на ниско квалифицирани хора, с които изобилства нашата държава и ги прави готованци. Прави ги престъпници, а способните ги гони навън, ето я графиката, по която ги гони. Ето я графиката, по която ги гони и глупостите, които ни говорят, меря си приказките и за това казва „глупостите“ синдикатите „Увеличете заплатите и няма да бягат“ се вижда по тази графика, защото в страни с двойно по-високи заплати също бягат. Имаме тотално сбъркана политика по доходите и тя не трябва да се опростява.

Данни на Международния валутен фонд колко хора са избягали от нашата страна и как това е довело до 7 % по-нисък БВП и до 2020 година още 4 %.

Средната работна заплата отнесена към БВП на глава от населението в страните от ЕС. България е в средата.

България е в златната среда независимо от това, че индустрията ни е с ниска добавена стойност. Процентът на компенсация е това на труда от БВП, България изпреварва повечето Балкански и Източноевропейски страни с 41.4 % и е страната с най-висок ръст на този процент от целия Европейски съюз – 7,7 5 е нараснал от 2005 година до 2016 година. Средно за Европейския съюз е нараснал с 0.5 % и 7,7 % за България, най-висок от всички. Тоест няма нужда от никакви драстични извънредни мерки на пазара на труда. Брутният вътрешен продукт се разпределя справедливо. Не е проблемът в преразпределянето на брутния вътрешен продукт, проблема е, че се създава малък брутен вътрешен продукт. Средните заплати са нараснали два пъти и половина откакто сме в Европейския съюз в България. Но какво става със съотношението на производителност в България към средно европейската. Това са данни на ЕВРОСТАТ, на отработен час. Нашата производителност е 15 %, от средно европейската. Ние произвеждаме 15 % от средния европеец на час, а получаваме това са средните заплати в Европейския съюз там където има, няма минимална и средно за всички, а получаваме 21 % от средно европейските. Ние произвеждаме 15 %, а получаваме 21 %. Това са данните. Това са данните на ЕВРОСТАТ и този, който ще се опита да ги опровергае нека да ги прочете и изучи най-напред.

Тоест възнагражденията в България изпреварват производителността на труда в сравнено с Европейския съюз. Това са данни на Министерството на финансите в жълт цвят е компенсацията на един зает, ръста на компенсацията, а в син цвят е ръстът на производителността. Виждате от 2010 година ръста на производителността изостава чувствително над ръста на заплатите. Пак повтарям няма нужда от драстични мерки на пазара на труда като политика на доходите има нужда от други мерки там.

Това е минималната работна заплата колко би била у нас, ако спазваме съотношението минимална заплата към брутен вътрешен продукт на глава от населението. Ние имаме петата най-висока минимална работна заплата в Европейския съюз за това, което произвеждаме. У нас ниско квалифицирания труд е силно надценен.

В Чехия би била 132 евро, в Румъния която я давате постоянно за пример би била 217, а у нас е 241.

Ето го съотношението на минималната към средната в България - - 51 %, като средно европейското съотношение е 43 % - стълба от дясно. Ние имаме едно от най-високите съотношения на минимална към средна работна заплата. Ето го ръста, не стига, че е високо, но и расте най-бързо. Имаме всъщност най-големият ръст на минималната работна заплата от последните десет години. Изпреварваме даже Румъния като махнем инфлацията по ръст на минимална работна заплата.

Какво искаме да направим повече.

Погледнете с колко расте минималната заплата и с колко растат другите макроикономически показатели, средна, БВП, инфлацията даже е надолу.

В Европейския съюз горе долу по равно са тези, които имат минимална заплата определена административно за цялата държава и тези, които нямат определена за цялата държава административно минимална работна заплата макар, че като брой държави са по-малко тези, които нямат минимална работна заплата, като заетите в тези държави са приблизително равни, разликата е 5 % и там където няма административно определяне на еднаква за всички минимална работна заплата безработицата е много по-ниска и при криза и при възход, а средната работна заплата е много по-висока – 1,6 пъти е по-висока средната работна заплата за тези страни, с 40 % е по-ниска безработицата там.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Велев!

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Приключвам господин председател. Покрай този спор остават много важни теми без отговор, който иска нека да ги разгледа. А тук с особена гордост ще покажа три слайда без капка свян. Това са класации. С жълто са компаниите, които аз управлявам, защото отсреща ще ми кажат, като не може да плащате тези заплати, какви предприемачи сте вие, вие нямате право да бъдете работодатели. Ами по-добри няма. Няма по-добри. Ето това е топ 10, акции на форума, тези хора гласуват с парите си, а не с фалшиви изследвания. Три от топ 10 са компании, които управлявам аз. Това е на „Капитал“ класацията топ 50, отново са отбелязани жълтите. А това пък е особено красноречиво, доверие към собствениците. В топ 10, четири са компаниите от групата, която аз управлявам, а останалите са наши членове. Тези на пазара, които гласуват с парите си, вярват на нас, а не на вас, защото вашият холдинг, който вие създадохте, го няма в тези класации.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Велев. Накрая малко се отклонихте от съществото и преминахте към автореклама.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Накрая завършвам с конкретно предложение, то е и във връзка с внесеното предложение от Браншова камара „Машиностроене“, която представлява над 120 хиляди заети в сектора. В текста на постановлението, член единствен „Определя от 1 януари 2017 г. нов размер на минималната месечна работна заплата“ след „нов размер на“ да се добави „брутна“, „нов размер на брутната минимална месечна работна заплата“. Защото ние сме единствената държава в Европейския съюз, която има класове. Както сме единствената държава в Европейския съюз, която определяме боклуците според активите. Това се надявам, че с първа точка го решихме.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Е, нямаше такова нещо сега в първа точка. Как според активите?

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Досега е така.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Досега да, но както виждате, има положителни промени. Ако успеете да ангажирате по-голям брой народни представители, може да бъде прието и другото ви предложение. Благодаря ви.

Господин Бранков!

ДИМИТЪР БРАНКОВ: Ние също считаме, че заседанието няма формален характер, тоест имаме едно обсъждане съдържателно на аргументи на отделните страни и организации. Много кратко и в комисията изразих това становище. До този момент ние нямаме отговор нито от Министерството на труда и социалната политика, нито от Министерството на финансите как се формира тригодишната бюджетна прогноза, респективно показателите за минимална работна заплата в тригодишна стъпка. Много пъти сме задавали този въпрос, какъв е алгоритъмът на прогнозата, на база на какво се стъпва, което дори само това като основание в подкрепа в това за не подкрепа на този размер мисля, че тежи като аргументация. И в тази връзка обещанията, които бяха давани и които до края на мандата вероятно ще бъдат реализирани в една или в друга степен, също се нуждаят от съответна икономическа обосновка от гледна точка на показателите, които господин Велев спомена, най-важните от които са производителност на труда, необходимост от поддържане на високо ниво на заетост, това са поне два от факторите, залегнали в Конвенция № 131 на МОТ.

И още един аргумент, с който ще приключа Пак така ползвам изказването на господин Велев за това, че що за работодатели са работодателите, ако не могат да плащат тези заплати? Един единствен пример от един единствен сектор – здравеопазване, общинските болници. Знаете, че те имат затруднения с целия порочен дефектен механизъм на здравноосигурителна система, която имаме, в начина на финансиране през Националната здравноосигурителна каса, така че там има много кусури, ще си позволя тази дума, които обаче рефлектират и в начина на заплащане и в нивата на заплащане в общинските болници. След приемане на този размер практически в повечето общински болници имаме изравняване на заплатите на ниско квалифицирания персонал, нека така да го наречем, санитарките с медицинските сестри, поради недостиг на финансов ресурс. Така че решенията, които взима държавата по отношение на размера, не се отнасят само и пряко до частния бизнес, но и до публични предприятия, до общински предприятия, които имат същите затруднения по най-различни причини.

В заключение не подкрепяме, разбира се, повторното внасяне и приемане на постановлението.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не подкрепяте, така ли да разбирам?

ДИМИТЪР БРАНКОВ: Да.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Симеонов!

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Симеонов. Първо, искам да изкажа благодарност на господин Велев и на екипа му, че са положили усилия да подредят многобройните аргументи, които ние всички през годините сме търсили статистически, за да убедим нашите социални партньори в правотата на нашите позиции. В този смисъл и някои други сме изложили в писмено становище, което ще представим. Не подкрепяме увеличението на минималната работна заплата. Подкрепяме усилията на Министерството на труда и социалната политика, това, което беше обещано, да се положат допълнителни усилия за приемане на механизъм за определяне на работната заплата, което е правилният път според нас.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви.

Госпожа Георгиев!

РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря.

Ние оставаме на вече изразената ни позиция за неподкрепа за размера на така предлаганата минимална работна заплата. Винаги, когато сме обсъждали размера на минималната работна заплата, сме визирали и необходимостта от прозрачен механизъм, не този, който действа в момента, който не ни дава основание как е фиксирана и на какво основание дадено това определение. Продължаваме да настояваме за ратифициране на Конвенция 131, като сме изразявали и готовност при създаването механизма на минималната работна заплата дори и да не сме я ратифицирали, да ползваме факторите и показателите заложени, както и социални, така и най-вече икономически показатели.

Относно предложеното споразумение, тъй като бях в работната група, наред със споразумението, господин министър, са ни предложени и три сценария, които създадоха малко смущение при нас. Единият сценарий беше заложен на база Медиана, като информацията за Медианата имаме от октомври 2014 г. и тогава изразихме нашите опасения как ще прогнозираме минимална заплата примерно за 2018 г. с данни от октомври 2014 г., които ни е подала статистиката. По втория, който е заложен на производителността на труда …

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Извинявам се, това не е по темата.

РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Добре. Това са дебати, които сме готови да водим.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ще имаме отделно заседание, сигурен съм, може да не е само едно, много ще говорим по този механизъм, дай Боже да се реализира.

РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Съгласна съм.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не приемате?

РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Не приемаме.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Заповядайте, господин Стефанов!

ЛЮБОМИР СТЕФАНОВ: Благодаря. Нашето принципно становище по отношение на конкретното постановление вече сме го изразили в края на декември и през януари месец, тоест не го подкрепяме.

Аргументите, които сме ги излагали многократно, има ги и писмено представени, не мисля да ги повтарям.

Това, на което искам да обърна внимание и в контекста на едно от конкретните предложения на господин Велев, че нашето мнение е, че понятието минимална работна заплата трябва категорично да се тълкува в смисъла на чл. 1 от Конвенция № 95 за закрила на работната заплата, която е ратифицирана от България, която по смисъл означава, че минималната работна заплата е брутна и като месечна и като част.

От друга страна това, което също като конкретен аргумент за това постановление, че в представената обосновка, тоест представената оценка за въздействието, практически липсва оценка на въздействието върху малките и средни предприятия с оглед на профила на нашата организация мисля, че това е важно.

От друга страна категорично искам да обърна внимание, тук много колеги, с които от години се знаем и се занимаваме с този въпрос, аз поне за първи път виждам оценка на въздействието. И в този контекст мисля, че колегите от Министерството на труда и социалната политика са си свършили работата, въпросът е вече да имаме по-голяма конкретизация в бъдеще.

Що се отнася до предложения проект за рамково споразумение, да, ние ще спазим срока 12 юли и ще представим своите бележки. Мисля, че е стъпка напред, която да се надяваме, ще можем да извървим докрай. Благодаря.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Стефанов.

Заповядайте.

АЛЕКСАНДЪР ЗАГОРОВ: Благодаря. Няма какво да кажа от предишните наши становища, те остават непроменени. Проектът за постановление и съответно конкретните неща около него са ясни, ние го поддържаме.

Учуден съм и може би трябва да взема отношение върху няколко неща, които се чуха.

Първо, реплика от глупостите на синдикатите не мога да допусна, че може да съществува между нас, но да кажем, че някой има нужда да ни каже нещо повече, защото е повече разбрал и повече видял по света, нека да го направи с нашето съгласие, а не въпреки нас. И ако някой пък употреби съвсем неволно или съвсем разговорно, че има ниско квалифицирани медицински сестри, но не ниско квалифицираните, добре е да си прецизираме нещата, защото едно нещо ни остана, доходи нямаме, поне да си имаме уважението.

И ако съм сгрешил, аз ще се извиня.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нека да спазваме добрия тон.

АЛЕКСАНДЪРДЗАГОРОВ: Пледирам за уважение и за взаимно запазване на достойнството, такива думи можем да изсипем помежду си, че да станем наистина за Ютюб номер 1, това не е нужно. Имаме нужда от много разум, защото нещата никак не са добре в индустрията, нито един от работниците не е виновен, че е поставен в среда, в която неговата производителност е ниска. Той не може да направи нищо повече от нас. Нито един от нас не е виновен, че ние искаме толкова ниска принадена стойност, добавена стойност на нашата индустрия. Нека не си бием нещата един спрямо друг, а да се опитаме да канализираме и да излезем отнякъде. Увеличението на доходите, минималната работна заплата и увеличаването на доходите, включително най-вече доходите от труд, това е нещо, от което жизнено се нуждаем и като икономика, и като общество, и накрая като държава. Благодаря ви много.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Загоров.

Господин Тонев!

ЛЮБЕН ТОМЕВ: КНСБ подкрепя проекта на постановление на Министерския съвет за определяне на нов размер на минималната работна заплата на 460 лева, като считаме, че въпреки изтъкнатият висок ръст 9.5 %, все още минималната работна заплата в България остава най-ниска в сравнение със страните от Европейския съюз. И понеже сме на вълна сравнение, аз ще цитирам пак данни на Евростат, но когато се правят международни сравнения, все пак трябва да ги правим в стандартна покупателна способност. Та данните на Евростат по стандартна покупателна способност показват 45 % производителност на труда спрямо средноевропейската и 30 % компенсационен спрямо средно европейската. Така че да бъдем коректни, в стандартна покупателна способност.

Второ, високата минимална работна заплата, макар че аз не я намирам за висока, затруднявала наемането на ниско квалифицирани работници. Пак данни на Евростат, погледнете цяла поредица от 12 години коефициентът на заетост на ниско квалифицираните работници в България нарастват точно в годините, когато започва да се повишава минималната заплата. Тоест не можем да твърдим точно обратното. Аз считам лично, че коефициентът на заетост се диктува от много други параметри и показатели на пазара на труда и на икономическата конюнктура, но ние така или иначе се опитваме по някакъв начин да го привържем изкуствено, че това било пречка за наемането. Няма такива статистически данни, които да потвърждават това нещо.

Още една друга, така да я наречем, полузаблуда, която се опитват да ни представят. Разбирате ли, кривата на Ханке показвала, че в държавите с фиксирана минимална работна заплата била по-висока от останалите държави. Първо, държавите са 6 без фиксирана минимална работна заплата и те не са далеч, тук предполагам, че господин Велев включва и Германия, която е в по-минал период нямаше такава фиксирана работна заплата, месечна, имат часова да, но безработицата не е по-ниска във всичките тези държави, забележете Италия, Финландия и Кипър, три от тези 6 страни безработицата е по-висока от над средната за съюза. Едва ли тези държави Италия и Кипър също са водещи по заплащане на труда. Тоест да се извежда такава аксиома, че виждате ли, свободното, липсата на фиксирана минимална работна заплата е нещо изключително вредно за заетостта и за доходите е неправилно, първо, като твърдение.

И последното, което искам да отбележа, казвате ние сме единствената държава в света, която има клас прослужено време. Ние сме единствената страна в света и в Европейския съюз, която има плосък данък без необлагаем минимум. Няма такава държава, освен Грузия, разбира се. Така че, много са аргументите в една или д руга посока, разбира се, трябва да бъдем коректни във всяко едно тълкувание, което правим на статистическите данни и аз много моля да престанем с това включване на клас прослужено време в минималната работна заплата. Ако тя е минималната работна заплата, тоест предположим, че тя е в момента не 460, а 500 и няколко, както твърдите вие, то тогава каква е тази минимална работна заплата, на която работят хората без клас квалификация, тя каква е?

Благодаря ви, подкрепяме постановлението.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.

Приключваме с разискванията по точка 2.

Преминаваме към точка 3.

Смисълът на този съвет, моето мнение е, че трябва да бъде излагане на позициите на участниците в този съвет. Не виждам някакъв смисъл да се влиза в диалогичен режим, както в Парламента, където той има по-друго предназначение. Аз така смятам. Изложиха се становищата от всички страни, мисля, че не е необходимо и надали ще успеете да промените мнението на някой от участниците с вашата реплика. Смятате ли? Ако смятате, ще ви я дам. Ако смятате, че ще убедите някой във вашата теза?

ДИМИТЪР БРАНКОВ: Господин Загоров беше прав с нуждата от уточняване, това, което употребих като израз, беше ниско квалифицирана заетост, касаеща санитарките, не мед. сестрите. но за съжаление в общинските болници лекари, мед. сестри и санитарки са с много тесен интервал на заплащане.

И още едно изречение, ако минималната работна заплата не влияеше върху заетостта, този фактор нямаше да бъде упоменат в Конвенция 131. Първи аргумент.

Втори аргумент, има изследвания, мога да ги пратя, на Европейската комисия поръчани, аутсорсвани, изпълнени, в които корелацията между заетостта на ниско квалифицирания труд и ръста на минималната заплата за държавите членки е установена от комисията, по поръчка на комисията.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря. Преминаваме към точка 3.

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Едно изречение.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Заповядайте.

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Благодаря Ви. Понеже не знам дали в протокола е влязло, а и в медиите се тиражират 20-те милиарда печалби на частния сектор, нека с такива изявления да не ни правят смешни, защото 20 милиарда разделени на 400 хиляди регистрирани български компании излизат на 12 месеца по 4 хиляди на компания печалба на месец, което е смешно, нали. Нека да говорим за конкретни компании и конкретни печалби.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Четири хиляди на месец печалба не е много малко, като се има предвид, че голяма част от компаниите са с по двама-трима – четирима човека работници.

Благодаря ви за статистиката, поне за мен беше доста интересна и благодаря за предоставените материали. Също бих помолил и вие да предоставите такава статистика, ако имате.

Преминаваме към точка 3.

Точка 3