Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите

Предложените изменения и допълнения на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) целят трайно преодоляване на спада в инвестиционната активност в страната в условията на криза с въвеждане на допълнителни възможности за нарастване на инвестициите в производства и услуги с висока добавена стойност и създаване на нови високопроизводителни работни места. Мерките са в съответствие с основните цели на Стратегия „Европа 2020” за интелигентен растеж и генериране на заетост, Националната програма за реформи 2012-2020 г., Европейската стратегия за заетост и пакета от мерки към нея, както и със Съобщението на Комисията от 18.04.2012 г. „Към възстановяване и създаване на работни места”.

Съгласно бюлетина на UNCTAD „Global Investment Trends Monitor” (12.04.12 г.) увеличението с 18 на сто през 2011 г. на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) към развитите държави, особено в Европа, се дължи основно на корпоративни преструктурирания, а не на така желаните инвестиции на „зелено”.

Според UNCTAD перспективите за ново нарастване на ПЧИ, особено в развитите страни, остават неясни във връзка със забавения растеж на световната икономика, дълговата криза, съмненията за бъдещето на еврото.

За България преките инвестиции от чужбина за 2011 г. не са високи - възлизат на 1,34 млрд. евро, и 1,21 млрд. евро за 2010 г. (при близо 9 млрд. евро преди кризата).

Предлаганите в България насърчителни мерки следва да бъдат конкурентни в регионален аспект, особено предвид предлаганите стимули от държавите в Централна и Източна Европа, и да отговарят на очакванията на потенциалните инвеститори.

Предложените промени се основават на досегашната практика по прилагането на ЗНИ и на предложенията на инвеститорската общност и представителните бизнес организации, обсъдени по време на проведените няколко дискусии за инвестиционния климат и насърчителните мерки. По време на обсъжданията, в които участваха и чуждестранни търговско-икономически камари и водещи икономисти, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) получи подкрепа за провежданата до момента политика и потвърждение за важните за инвеститорската общност насърчителни мерки.

Доколкото нашите преки конкуренти (Чехия, Словакия, Румъния, Полша, Унгария, както и Сърбия) предлагат насърчения под формата на държавни помощи, включително субсидии, за разкрити работни места, с настоящия законопроект се предлага въвеждане на мерки с аналогичен ефект и с положително въздействие върху държавния бюджет в дългосрочен план предвид данъчните приходи, които ще бъдат генерирани в резултат на осъществени инвестиции, създадена заетост и повишено потребление.

• 
  оптимизиране и децентрализация на процедурата по сертифициране на проектите и създаване на възможности за дейности по насърчаване на инвестициите на общинско ниво;
  
• 
  въвеждане на допълнителен критерий за сертифициране за клас инвестиция - брой новоразкрити работни места; предвижда се с увеличаването на създадената заетост да се намалява изискуемият размер на инвестицията в дълготрайни активи;
  
• 
  въвеждане на нова насърчителна мярка за възстановяване на част от задължителните осигурителни плащания от инвеститора в качеството му работодател за определен период от време;
  
• 
  въвеждане на допълнителна мярка - възможност чужденци да пребивават в страната на основание на инвестиционната си дейност.
  

С решение на Съвета за децентрализация на държавното управление към Министерския съвет от 2010 г. е предвидено в ЗНИ и в Правилника за прилагане на ЗНИ (ППЗНИ) да се създадат възможности за по-нататъшно увеличаване правомощията на общините за провеждане на политиката за насърчаване на инвестициите.

За изпълнението на този ангажимент със законопроекта се въвежда възможността кметът на общината, в която ще се осъществява инвестиционният проект, да издава общински сертификат за инвестиция клас В, чийто праг за сертифициране е по-нисък от минималния за клас Б. По този начин се регламентират по-широки компетенции на кмета за провеждането на проактивна общинска политика за привличане на инвестиции.

Предвидените насърчителни мерки за проекти със сертификат за клас „В” са: индивидуално административно обслужване, включително в съкратени срокове, по отношение на предоставяните от общината услуги; предоставяне на право на собственост или ограничени вещни права без търг върху имоти - частна общинска собственост. Стимулите ще се предоставят по реда за насърчаване на инвестиционни проекти клас А и клас Б.

Предвижда се общинските съвети да могат да приемат наредби за насърчаване на инвестиции с общинско значение, с които се определят условията и редът за издаване на сертификат клас В и за прилагане на насърчителните мерки на ниво община.

Дава се възможност Българската агенция за инвестиции да съдейства за промотиране пред заинтересовани инвеститори на общинските стимули за сертифицирани инвестиции клас В.

Предложените в законопроекта разпоредби за разширяване възможностите на общините за привличане на инвестиции на общинско ниво са предварително съгласувани с Националното сдружение на общините в Република България.

Новите разпоредби няма да изискват допълнителен финансов ресурс от страна на общините, тъй като обслужването на инвеститорите обичайно се извършва от наличната общинската администрация, а прилагането на мярката, свързана с възможността за предоставяне на имоти - частна общинска собственост, се определя от наличието на такива.

Предлага се въвеждане на допълнителен критерий за издаване на сертификат за клас инвестиция – брой на създадените нови работни места. В сега действащия ЗНИ и в ППЗНИ генерираната заетост и размерът на инвестицията са кумулативни изисквания за сертифициране на приоритетните инвестиционни проекти. След въвеждането на допълнителния критерий при определяне на праговете в ППЗНИ за инвестиции клас А и клас Б ще бъдат предвидени възможности за пропорционално намаляване на изискванията за размера на инвестициите с увеличаване на създадената с проекта заетост. Това ще даде възможност за сертифициране на проекти в сектора на услугите, в частност т. нар. аутсорсинг, при които размерът на инвестицията (създадените дълготрайни материални активи) не е висок, но генерираната заетост е значима.

Предлаганата нова насърчителна мярка (§ 22) е за целево предоставяне на финансова подкрепа за частично възстановяване на направените от инвеститора задължителни осигурителни вноски за работници и служители, заели разкритите нови работни места.

Новата мярка на практика ще се прилага, след като осигурителните вноски вече са постъпили във фондовете на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса, което ще спомогне за тяхното балансиране, като се има предвид и че в тях ще постъпят също и задължителните осигурителни вноски за сметка на наетите. Що се отнася до дългосрочния ефект върху държавния бюджет от прилагането на мярката върху държавния бюджет, след разкриването на новите работни места ще са налице реални постъпления в републиканския бюджет от дължимия от наетите данък общ доход, от корпоративен данък от дейността на дружествата, а също и от ДДС във връзка с повишеното индивидуално потребление.

С въвеждането на новата мярка ще се даде възможност на инвеститорите да изберат най-подходящите за проекта стимули, прилагани в рамките на наличния бюджет за насърчаване на инвестициите. В тази връзка е посочено, че мярката ще се прилага приоритетно за проекти във високотехнологични и интензивно базирани на знания дейности на икономиката или в общините с безработица над средната в страната.

Въвеждането на мярката е изцяло в съответствие с политиката на правителството за приоритетно развитие на сектори с висока добавена стойност, преодоляване на изоставането в икономическото развитие на някои региони в страната и разкриване на нови работни места. Предвидено е ползването на новата насърчителна мярка да бъде алтернативно на съществуващи други стимули по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за насърчаване на заетостта (чл. 36, ал. 1 и чл. 55в), като в ЗИД на ЗНИ е изключена възможността да се получават средства от няколко източника, включително под формата на данъчни облекчения за финансиране на едни и същи допустими разходи.

Възстановяването на извършените осигурителни вноски от работодател ще се извършва в съответствие със схема за регионална помощ № Х351/2010 г. по Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 г. относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 от Договора (накратко „Регламент 800/2008 г.”).

Съобразно досегашната техника на разписване на насърчителните мерки за предоставяне на държавна помощ в ЗНИ (например финансовата мярка за обучение по чл. 22в от ЗНИ и мерките за регионална помощ за приоритетни проекти по чл. 22е, ал. 2, т. 1, буква „б”) предлаганата нова мярка се въвежда в ЗНИ като възможност с основните си параметри, а подробното разписване на правилата по прилагането й и последващо уточняване ще бъде направено при предстоящите промени в ППЗНИ. За прилагането на новата мярка ще бъде необходимо разширяване на съществуващата схема в частта й инструменти. Влизането в сила на схемата ще се осъществи след получаване на положително становище по чл. 9, ал. 2 и след спазване на процедурата по чл. 9, ал. 6 от Закона за държавните помощи. Още повече че с предстоящата реформа на правилата за държавни помощи след 2013 г. е възможно да настъпят промени, които да повлияят на съвместимостта на помощта. В случай че това изисква последваща оценка съгласно чл. 9 от ЗДП, съответно ново уведомяване на Европейската комисия, необходимото съгласуване и уведомяване ще бъде извършено по законоустановения ред след приемането на измененията в ЗНИ и в ППЗНИ.

Прогнозно въздействие върху бюджета от прилагането на мярката

Прилагането на новата насърчителна мярка за възстановяване на разходи за социални осигуровки е обсъдено с Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика, която разработва и прилага нормативните актове за насърчаване на заетостта, както и с Националния осигурителен институт (НОИ) по отношение на ефекта върху бюджета на държавното обществено осигуряване. От НОИ ни бяха предоставени обобщени данни за декларирания осигурителен доход по основни икономически дейности и за средното обезщетение при безработица по икономически дейности. Тази информация послужи за анализ относно очакваните размери на осигурителните вноски, които частично ще бъдат възстановявани. Предоставената обобщена информация за броя на регистрираните безработни и за размерите на обезщетенията се анализира от гледна точка на това, какви биха били разходите на държавното обществено осигуряване, при положение че тези лица не са наети и имат право на обезщетение.

Беше проведено обсъждане с Националната агенция за приходите и бяха предоставени данни за постъпленията в държавния бюджет през 2009 и 2010 г. от дружествата, които попадат в насърчавани по ЗНИ икономически дейности. От НАП беше предоставена обобщена информация, отнасяща се до общия брой заети лица, средните нива на възнаграждения, както и обобщена информация за внесения корпоративен данък от дружествата.

След анализ на данните може да се направи извод за прогнозния ефект върху държавния бюджет през изискуемия петгодишен период за поддържане на инвестицията и работните места. Доколкото възстановяването от бюджета на внесените от работодателя осигуровки ще бъде за период от две години, а от инвеститора ще се изисква да поддържа инвестицията и свързаните с нея нови работни места за поне 5 години (по данни на БАИ тези дружества биха били преобладаващо големи предприятия), то в края на периода в държавния бюджет биха постъпили средства под формата на данък върху доходите от наетите физически лица и от корпоративен данък, надвишаващи размера на средствата, възстановени от бюджета за две години с прилагането на мярката.

Прилагането на мярката практически се очаква да се осъществи след 2013 г., тъй като предоставянето на помощта е на основание Регламент 800/2008, съгласно чл. 8 от който заявлението за помощ следва да е подадено преди започване на работа по инвестиционния проект. Освен това за прилагането й ще се изисква инвестиционният проект да бъде завършен. Това ще позволи своевременното планиране на необходимите средства за съответната година съгласно сроковете и изискванията на бюджетната процедура, определяна ежегодно от Министерския съвет, доколкото на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНИ необходимите средства за прилагане на финансовите мерки по ЗНИ се предвиждат ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България.

В ЗНИ се създава нова глава девета, в която се прави връзка със Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и Закона за българското гражданство (ЗБГ). Включена е разпоредба, чрез която министърът на икономиката, енергетиката и туризма се оправомощава да издаде съответни подзаконови нормативни актове към ЗНИ за определяне на конкретни, количествено измерими икономически критерии, които да изпълняват чужденците, желаещи да пребивават в България за осъществяване на инвестиции и създаване на заетост в страната.

Предложенията са обсъдени в междуведомствена работна група, създадена със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, като текстовете са съгласувани предварително с всички представители - МВнР, МВР – дирекция “Миграция”, МТСП, МП и ДАНС.

Изготвени са проектите на съответните подзаконови актове след извършено проучване на европейската практика в областта. Предложенията в тях са свързани с разширяване на политиката за насърчаване на инвестициите към създаване на възможности за инвеститори и ключови служители да могат да придобиват:

• 
  право на продължително/постоянно пребиваване по реда на Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ):
  

- собственици на капитала (над 50 на сто) в българско дружество, в което има извършени инвестиции по смисъла на ЗНИ и създадена заетост над определени минимални прагове в определени икономически дейности, когато няма сертифициран инвестиционен проект (продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 6)

- лица, дарили поне 200 хил. лв. към Националния иновационен фонд (постоянно пребиваване на основание чл. 25а от ЗЧРБ при изпълнение на посочените допълнителни условия);

• 
  българско гражданство по реда на Закона за българското гражданство (ЗБГ) – след оценка на заслугите на лицата в икономическата сфера във връзка с чл. 16 от ЗБГ, чрез разписване на критерии, отнасящи се до осъществени инвестиции и създадена заетост по смисъла на чл. 12 от ЗНИ.
  

Разпоредбата съществува в сегашната си редакция още от 1997 г., когато е приет Законът за чуждестранните инвестиции, с който са били регламентирани условията за извършване на инвестиции от чуждестранни лица у нас. През 2004 г. законът претърпява основни изменения, довели и до промяна на наименованието му в Закон за насърчаване на инвестициите. Към момента със закона се регламентират мерки, с които държавата може да насърчава инвестициите у нас (без значение от техния произход). В тази връзка разпоредбата на чл. 3, ал. 2 е практически неприложима като средство за реципрочност срещу дискриминационни мерки, прилагани срещу български инвеститори в чужди държави.

• 
  Възстановяване нивата на преки чуждестранни инвестиции, отчитани в периода преди глобалната икономическа криза;
  
• 
  Значителен ефект върху икономиката, като се постигне изпълнение на заложените индикатори в стратегически програмни документи:
  

- Увеличаване дела на инвестициите като процент от БВП;

- Поддържане на стабилна външна финансова позиция на страната;

- Създаване на висококвалифицирана заетост и трайно намаляване на безработицата.

• 
  Насърчаване на икономическата активност в икономически изоставащи региони и намаляване на регионалните различия в страната;
  
• 
  Повишаване на ролята на местното самоуправление за провеждане на политиката за насърчаване на инвестициите.
  

• 
  Инвеститори – особено предвид възможностите за привличане на стратегически потенциални инвеститори;
  
• 
  Инвеститорите в производства с висока добавена стойност и експортен потенциал;
  
• 
  Обществени групи, пряко заети или ползващи услугите на наука, образование и здравеопазване;
  
• 
  Обществените групи в икономически изоставащи региони;
  
• 
  Малки и средни предприятия – като локална мрежа от доставчици или партньори на новите инвеститори във веригата на добавената стойност;
  
• 
  Висококвалифицирани работници и специалисти;
  
• 
  Териториални органи на местната власт.