Закон за изменение на някои правила за държавната служба от 7 февруари 1995 г. Gvnw, стp. 102, наричан по-нататък «спорната разпоредба»



Дата22.07.2016
Размер104.4 Kb.
Решение на Съда на ЕО от 11 ноември 1977 година по дело C-409/95 (Hellmut Marschall с/у Провинция Северен Рейн-Вестфалия)

към пълна библиографска справка

TAIEX, CCVista Translation Database (http://ccvista.taiex.be)

Celex номер

61995J0409

Дати


Дата на документа: 11/11/1997

Дата на прилагане: 29/12/1995



   Версия на документа в EUR-Lex

 


Страни:

Hellmut Marschall с/у Провинция Северен Рейн-Вестфалия


Предмет:


за тълкуване на член 2, параграф 1 и 4 на Директива на Съвета 76/207/ЕИО от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа за равното третиране на мъжете и жените по отношение на заетостта, професионалната квалификация и развитие, и условията на труд (ОВ L 39, стр. 40),

1 С определение от 21 декември 1995 година, постъпило в Съда на 29 декември, Verwaltungsgericht Gelsenkirchen е отнесъл, в приложение на член 177 от Договора за ЕО, преюдициален въпрос относно тълкуването на член 2, параграф 1 и 4 от Директива на Съвета 76/207/ЕИО от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа за равното третиране на мъжете и жените по отношение на заетостта, професионалната квалификация и развитие, и условията на труд (OВ L 39, стp. 40, наричана по-долу «директивата»).

2 Този въпрос е бил повдигнат в рамките на делото между г-н Marschall и Land Nordrhein-Westfalen (област Северен Рейн-Вестфалия, наричана по-нататък «Областта») във връзка с кандидатурата му за по-висока длъжност в учебния център на Schwerte (Германия).

3 Член 25, параграф 5, изречение второ от Beamtengesetz (статут на държавните служители в Областта), в публикуваната му на 1 май 1981 г. версия (GVNW, стp. 234), последно изменен от член 1 на седмия закон за изменение на някои правила за държавната служба от 7 февруари 1995 г. (GVNW, стp. 102, наричан по-нататък «спорната разпоредба»), гласи:

«Ако в сектора на компетентния орган, отговарящ за професионалното развитие, жените са по-малко на брой от мъжете за съответната длъжност, жените следва да бъдат назначавани с предимство, при равни умения, компетентност и професионални изяви, освен ако мотиви, свързани с личността на някой кандидат, не накланят везните в негова полза.»

4 Съгласно възраженията на Областта, правилото за предимство, предвидено от тази разпоредба въвежда допълнителен критерий при повишение - качеството на жена, с което се цели да се промени неравностойното положение, в което се намират кандидатите от женски пол по отношение на техните конкуренти от мъжки пол. При равна квалификация, работодателят действително е склонен да предпочете да повиши мъж пред жена, поради прилагане на някои традиционни критерии за повишение, които на практика поставят жената в по-неблагоприятно положение, като например възраст, старшинство и съображението, че кандидатът е глава на семейство, който единствен осигурява доходите на домакинството.

5 Като е предвидил жените да бъдат повишавани с предимство "освен ако мотиви, свързани с личността на някой кандидат не накланят везните в негова полза", законодателят, съгласно възраженията на Областта, умишлено е избрал юридически неясно понятие, за да гарантира достатъчна гъвкавост, и по-специално, за да предостави на администрацията право на преценка, което й позволява да вземе под внимание всички мотиви, свързани с личността на кандидатите. Следователно, администрацията би могла винаги, независимо от правилото за предимство, да предпочете кандидат от мъжки пол, въз основа на традиционни или нетрадиционни критерии при повишение.

6 От определението за препращане е видно, че г-н Marschall работи в качеството на редовен преподавател в службата на Областта, а заплатата му съответства на базисното ниво за степен А 12.

7 На 8 февруари 1994 г, той е представил кандидатурата си за повишение на длъжност степен А 13 («правоспособен преподавател за първа степен на средно образование, изпълняващ длъжността») в учебния център на Schwerte. При все това, Bezirksregierung Arnsberg го е уведомил, че възнамерява да назначи на тази длъжност жена.

8 Г- Marschall е подал жалба, която е отхвърлена от Bezirksregierung с решение от 29 юли 1994 г. с мотива, че избраната конкурентка е трябвало непременно да бъде повишена поради спорната разпоредба, щом като въз основа на заключенията за професионална оценка, въпросното лице и г-н Marschall са имали равна квалификация и броят на жените в степен А 13 в момента на обявяване на свободното място е бил по-нисък от този на мъжете.

9 Г-н Marschall е завел дело пред Verwaltungsgericht Gelsenkirchen, като е поискал да бъде разпоредено на Областта да го назначи на въпросната длъжност.

10 След като е установил, че г-н Marschall и избраната конкурентка притежават еднаква квалификация за предлаганото място, препращащият съд е преценил, че решаването на спора зависи от съвместимостта на спорната разпоредба с член 2, параграф 1 и 4 от директивата.

11 В това отношение, Verwaltungsgericht Gelsenkirchen изтъква, позовавайки се на решение на Съда от 17 октомври 1995 г., Kalanke (C-450/93, Сборник на Съда на ЕО, стp. I-3051), че предимството, което по принцип предоставя спорната разпоредба на жените, представлява дискриминация по смисъла на член 2, параграф 1 от директивата. Тази дискриминация не може да се премахне чрез възможността да се предпочете, като изключение, кандидат от мъжки пол.

12 Препращащият съд, изказва също така и съмнението, че спорната разпоредба попада в приложното поле на изключението, предвидено в член 2, параграф 4 от директивата, което се отнася за мерките за насърчаване на равните възможности на мъжете и жените. Базата, на която се оценяват кандидатите, неправомерно е ограничена, тъй като единствено е взето предвид численото съотношение между жени и мъже на съответното ниво. Освен това, спорната разпоредба не подобрява способността на жените да се конкурират на пазара на труда и да продължават кариерата си наравно с мъжете, а предписва резултат, въпреки че член 2, параграф 4 от директивата допуска единствено мерки, които целят равенство на възможностите.

13 При тези обстоятелства препращащият съд е решил да отложи произнасянето си и да отправи до Съда следния преюдициален въпрос:

«Член 2, параграф 1 и 4 от Директива на Съвета на Европейските общности от 9 февруари 1976 г. относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на заетостта, професионалната квалификация и развитие, и условията на труд (76/207/ЕИО), не се ли противопоставя на това национална правна норма да наложи приоритетно повишение на жените в сферите на дейност на държавната администрация, където те са по-малко на брой от мъжете на нивото на дадена длъжност, когато има равна квалификация (умения, компетентност и професионални изяви) между кандидатите жени и мъже, освен ако мотиви, свързани с личността на някой кандидат от мъжки пол не накланят везните в негова полза (`sofern nicht in der Person eines mannlichen Mitbewerbers liegende Grunde uberwiegen')?»

14 Областта, правителствата на Австрия, Испания, Финландия, Норвегия и Швеция, както и Комисията считат, че национална норма, каквато е спорната разпоредба, представлява мярка за насърчаване на равните възможности между мъжете и жените, която влиза в приложното поле на член 2, параграф 4 от директивата.

15 В това отношение Областта отбелязва, че предоставеното предимство на кандидатите от женски пол има за цел да противодейства на традиционните критерии за професионално развитие, без обаче да ги измества. Австрийското правителство счита, че една такава национална норма е предназначена да коригира дискриминационните процеси при подбора на кадрите.

16 Финландското, шведското и норвежкото правителство добавят, че въпросната национална норма насърчава достъпа на жени до отговорни длъжности и така допринася за по-голямо равновесие на пазара на труда, който при сегашното му състояние все още е разделен по полов признак и женският труд е съсредоточен в по-ниските длъжности на професионалната йерархия. Според финландското правителство опитът от миналото показва именно, че действията, които се свеждат до професионалното ориентиране и обучение на жените или до разпределението на професионалните и семейни отговорности не са достатъчни, за да се премахне разделението на пазара на труда.

17 Накрая, Областта и всички правителства считат, че спорната разпоредба не гарантира абсолютното и безусловно предимство на жените. Следователно, тя остава в пределите, очертани от Съда в цитираното по-горе решение Kalanke.

18 От друга страна правителствата на Франция и на Обединеното кралство считат, че спорната разпоредба не попада в обхвата на дегорацията, предвидена в член 2, параграф 4 от директивата.

19 В това отношение те изтъкват, че като дава предимство на кандидатите от женски пол, тази разпоредба надхвърля насърчаването на равните възможности и цели установяването на равно представяне на мъже и жени. Следователно обосновката, следвана от цитираното решение Kalanke, намира приложение.

20 Правителствата на Франция и на Обединеното кралство добавят, че наличието на клауза за дерогиране с нищо не променя дискриминационния характер на спорната разпоредба. Тази клауза се прилага единствено като изключение и следователно е без последица в един «нормален» случай, в който няма мотив, свързан специално с личността на кандидата от мъжки пол, който да надделее над общото задължение за повишение на кандидата от женски пол. Освен това, формулирана едновременно много общо и неясно, тя влиза в противоречие с принципа за правна сигурност.

21 От член 1, параграф 1 на директивата следва, че тя визира прилагането в държавите-членки на принципа за равнопоставено третиране на мъжете и жените, по-специално по отношение на заетостта, включително и професионалното развитие. Съгласно член 2, параграф 1 на директивата, този принцип на равнопоставеност предполага, «отсъствие на всякакъв вид дискриминация, основана на пола, било то пряка или непряка.»

22 Съгласно член 2, параграф 4, директивата «не е пречка мерките за насърчаване на равните възможности между мъже и жени, по-специално чрез премахване на фактическите неравенства, които засягат възможностите на жените в областите, визирани в член 1, параграф 1.»

23 В точка 16 от цитираното по-горе решение Kalanke, Съдът е установил, че национална норма, която автоматично осигурява предимство на жените при повишение, при равна квалификация с техните конкуренти мъже, в сфери на дейност, в които броят на жените е по-нисък от този на мъжете на нивото на дадена длъжност, води до дискриминация, основана на пола.

24 Въпреки това, основателно е да се отбележи, че за разлика от въпросната нормативна уредба в решението Kalanke, спорната разпоредба съдържа клауза, съгласно която жените не следва да бъдат повишавани с предимство, ако мотиви, свързани с личността на кандидат от мъжки пол накланят везните в негова полза («Offnungsklausel», наречена по-долу «клауза за запазване»).

25 Следователно трябва да се разгледа дали една национална норма, допълнена с такава клауза, цели насърчаването на равните възможности между мъже и жени по смисъла на член 2, параграф 4 на директивата.

26 Последната разпоредба има ясната и ограничена цел да разреши мерки, които, въпреки че изглеждат дискриминационни, целят действителното премахване или ограничаване на фактическите неравенства, които могат да съществуват в действителност в социалния живот (решения от 25 октомври 1998 г., Комисията/Франция, 312/86, Сборник на Съда но ЕО, стр. 6315, точка 15, и Kalanke, точка 18).

27 По този начин тя разрешава национални мерки относно достъпа до заетост, включително и професионално развитие, които като облагодетелстват по-специално жените, имат за цел да подобрят тяхната способност да бъдат конкурентни на пазара на труда и да продължат своята кариера при равнопоставеност с мъжете (цитираното по-горе решение Kalanke, точка 19).

28 Както Съветът е посочил в третия мотив от преамбюла на своята Препоръка 84/635/ЕИО от 13 декември 1984 г. относно насърчаване на позитивни действия в полза на жените (ОВ L 331, стр. 34), «съществуващите правни норми относно равнопоставено третиране, които имат за цел да предоставят права на физическите лица, са недостатъчни за да премахнат всякакви форми на фактическо неравенство, ако успоредно с тях не се предприемат действия от страна на правителствата, социалните партньори и други заинтересовани организации, за да се противодейства на вредните последици, които за работещите жени са резултат от отношението, поведението и структурата на обществото » (решение Kalanke, точка 20).

29 Както обаче бе подчертано от Областта и от някои от участващите правителства, видно е, че дори при равна квалификация, съществува тенденция кандидатите мъже да бъдат повишавани с предимство пред кандидатите жени, именно поради някои стереотипни предразсъдъци и схващания относно ролята и възможностите на работещата жена и поради страха, например, че жените по-често прекъсват кариера си, поради домакински и семейни задължения, не организират достатъчно гъвкаво работното си време или че по-често отсъстват поради бременност, раждане и кърмене.

30 Поради тези причини, фактът че двама кандидати от различен пол имат еднаква квалификация, сам по себе си не води до това, че те имат равни възможности.

31 От това следва, че в приложното поле на член 2, параграф 4, може да попадне дадена национална норма, според която при повишение жените, имащи еднаква квалификация с техните конкуренти мъже, се ползват, с известна уговорка (т.н "клауза за запазване"), от привилегировано отношение в областите, където са по-слабо представени, щом като тази национална норма може да допринесе за противодействието на вредните последици за жените, дължащи се на описаните по-горе отношения и поведения и да намали по този начин фактическите неравенства, които могат да съществуват в действителност в социалния живот.

32 Все пак е уместно да се припомни, че член 2, параграф 4 допуска дерогация от едно индивидуално право, предвидено от директивата, а тази национална мярка облагодетелства специално кандидатите жени, и не би могла да гарантира абсолютно и безусловно предимство на жените при повишение, без да надхвърли пределите на изключението, предвидено от тази разпоредба (цитираното по-горе решение Kalanke, точки 21 et 22).

33 За разлика от разглежданите в решението Kalanke правни норми, национална правна норма като тази по главното дело, която съдържа "клауза за запазване", не надвишава тези предели, ако за всеки отделен случай гарантира на кандидатите мъже, чиято квалификация е равна с тази на кандидатите жени, че кандидатурите се оценяват обективно, въз основа на всички критерии, свързани с личността на кандидатите и премахва предимството, предоставено на кандидатите от женски пол, когато един или няколко от тези критерии накланят везните в полза на кандидата от мъжки пол. Все пак, следва да се припомни, че такива критерии не могат да бъдат дискриминационни спрямо кандидатите жени.

34 Препращащият съд е този, който следва да определи дали са изпълнени условията, като разгледа обхвата на спорната разпоредба, така както тя е приложена от Областта.

35 Следователно, има основание да се отговори на препращащия съд, че член 2, параграфи 1 и 4 от директивата не се противопоставя на национална норма, която задължава при равна квалификация на кандидати от различен пол по отношение на техните умения, компетентност и професионални изяви, да се повишават с предимство кандидатите от женски пол в сферите на дейност на държавната администрация, в които жените са по-малко на брой от мъжете на нивото на дадена длъжност, освен ако мотиви, свързани с личността на кандидата от мъжки пол, не накланят везните в негова полза, при условие че:

- тя гарантира във всеки отделен случай на кандидатите мъже, които имат равна квалификация с кандидатите жени, че кандидатурите се оценяват обективно, въз основа на всички критерии, свързани с личността на кандидатите и премахва предимството, предоставено на кандидатите от женски пол, когато един или няколко от тези критерии накланят везните в полза на кандидата от мъжки пол и че

- такива критерии не са дискриминационни спрямо кандидатите жени.


Разноски


36 Разноските, направени от правителствата на Испания, Франция, Холандия, Австрия, Финландия, Швеция, Обединеното Кралство и Норвегия, както и от Комисията на Европейските общности, които представиха възражения пред Съда, не подлежат на възстановяване. Доколкото това производство, що се отнася до страните по главното дело, по своята същност е стъпка по висящо пред националния съд дело, решението относно разноските е въпрос, който следва да бъде решен от този съд.

На това основание,



СЪДЪТ

произнасяйки се по въпросите, поставени пред него от Verwaltungsgericht Gelsenkirchen, с определение от 21 декември 1995 г,. реши следното:



Член 2, параграфи 1 и 4 от Директива на Съвета 76/207/ЕИО от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа за равнопоставено третиране на мъжете и жените по отношение на заетостта, професионалната квалификация и развитие, и условията на труд, не се противопоставя на национална норма, която задължава при равна квалификация на кандидати от различен пол по отношение на техните умения, компетентност и професионални изяви, да се назначават с предимство кандидатите от женски пол в сферите на дейност на държавната администрация, в които жените са по-малко на брой от мъжете на нивото на дадена длъжност, освен ако мотиви, свързани с личността на кандидата от мъжки пол, не накланят везните в негова полза, при условие че:

- тя гарантира във всеки отделен случай на кандидатите мъже, които имат равна квалификация с кандидатите жени, че кандидатурите се оценяват обективно, въз основа на всички критерии, свързани с личността на кандидатите и премахва предимството, предоставено на кандидатите от женски пол, когато един или няколко от тези критерии накланят везните в полза на кандидата от мъжки пол, и че

- такива критерии не са дискриминационни спрямо кандидатите жени.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница