Закон за Корпоративното Подоходно Облагане
Разходи при трансфер от друга част на предприятието
Изтегляне 2.37 Mb.
|
Разходи при трансфер от друга част на предприятието чл. 156. (1) Счетоводните разходи, отчетени по пазарна стойност във връзка със стоки, услуги и права, които са резултат на трансфер от друга част на същото предприятие, разположена извън страната, се признават за данъчни цели в мястото на стопанска дейност в страната, когато разходите са отчетени в рамките на обичайната дейност на мястото на стопанска дейност, свързана с реализация в променен или непроменен вид на трансферираните стоки, услуги или права. (2) Счетоводните разходи, отчетени по пазарна стойност и възникнали при трансфер на стоки и услуги от друга част на същото предприятие, разположена извън страната, към място на стопанска дейност в страната, се признават за данъчни цели в мястото на стопанска дейност, когато: 1. конкретният трансфер съвпада с обичайните сделки на тази част на предприятието, насочени към трети лица, или 2. обичайната дейност на тази част на предприятието се състои от подобни трансфери към другите части на предприятието. (3) Счетоводните разходи, отчетени по действително понесените разходи (себестойност) и възникнали при трансфер на услуги от друга част на същото предприятие, разположена извън страната, извън случаите по ал. 1 и 2, се признават за данъчни цели в място на стопанска дейност в страната. Изречение първо се прилага и по отношение на получените административно-управленски услуги, свързани пряко с дейността на мястото на стопанска дейност. (4) Счетоводните разходи, отчетени по действително понесените разходи (себестойност) и възникнали при трансфер на права, свързани с ноу-хау, патенти и други обекти на интелектуална или индустриална собственост, от друга част на същото предприятие, разположена извън страната, извън случаите по ал. 1, се признават за данъчни цели в мястото на стопанска дейност в страната. Когато тези обекти са произведени или придобити от трансфериращата ги обособена част от предприятието, която е специализирана в създаването или придобиването им, счетоводните разходи, отчетени по пазарна стойност, се признават за данъчни цели. (5) Когато прехвърлените права по ал. 4 отговарят на критериите за данъчен дълготраен нематериален актив, разходите за придобиването им по ал. 4 не се признават за данъчни цели и сумите се завеждат в данъчния амортизационен план. Данъчната им амортизируема стойност се определя по общия ред на закона. (6) Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, произтичащи от получени парични средства в мястото на стопанска дейност от друга част на същото предприятие, разположена извън страната, с изключение на: 1. финансовите институции, за които набирането на парични средства и предоставянето на кредити е основна дейност, или 2. случаите, когато паричните средства са предоставени от трето лице като лихвоносен заем за целите на мястото на стопанска дейност и се използват изключително в дейността на мястото на стопанска дейност; в този случай счетоводно начислените разходи в размер на дължимите лихвени плащания към третото лице се признават за данъчни цели и при спазване на другите разпоредби на този закон. Третиране на активите при трансфер от или към друга част на предприятието чл. 157. (1) Активите, предоставени на мястото на стопанската дейност в страната от друга част на същото предприятие, разположена извън страната, които са свързани с дейността на мястото на стопанската дейност, извън случаите по чл. 156, ал. 1, се оценяват за данъчни цели по действително понесените разходи (себестойност) от трансфериращата ги част на предприятието. Данъчните амортизируеми активи по изречение първо, които се използват в дейността на мястото на стопанска дейност за период не по-малък от две години, се завеждат в данъчния амортизационен план на мястото на стопанска дейност по общия ред на закона. (2) Когато данъчните амортизируеми активи по ал. 1 се предоставят за временно ползване за срок до две години, на мястото на стопанска дейност в страната за данъчни цели се признават счетоводно начислените разходи в размер на начислените от трансфериращата част на предприятието амортизации за тези активи. Начислените разходи не могат да превишават годишната данъчна амортизация, която би била начислена, ако бяха използвани максимално допустимите по чл. 55 годишни данъчни амортизационни норми. (3) За данъчни цели към момента на трансфера на активи, произведени или придобити от мястото на стопанска дейност в страната, към друга част на предприятието, разположена извън страната, трансферираните активи се смятат за реализирани по пазарни цени и се отписват. (4) В случаите по ал. 3 при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат на мястото на стопанската дейност се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на актива и счетоводната му стойност към датата на трансфера. Свързаните с актива данъчни временни разлики се признават по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2. (5) Алинеи 3 и 4 не се прилагат, когато в резултат на трансфера на активите възникват счетоводни приходи (печалби) или разходи (загуби). В тези случаи се прилага общият ред на закона. Глава двадесет и първа. ДАНЪЧНО РЕГУЛИРАНЕ ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ С ЛИКВИДАЦИЯ ИЛИ С ОБЯВЯВАНЕ В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ И ПРИ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЛИКВИДАЦИОНЕН ДЯЛ Раздел I. Общи положения Общи положения чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) При прекратяване с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност за периода до заличаването му данъчно задълженото лице изпълнява задълженията си по общия ред на този закон и при спазване изискванията на тази глава. Раздел II. Корпоративен данък при прекратяване Определяне на данъка при прекратяване чл. 159. (1) Към датата на вписването в търговския регистър на прекратяването се дължи корпоративен данък. (2) Корпоративният данък по ал. 1 се определя на базата на данъчната печалба за периода от началото на годината до датата на вписване на прекратяването. (3) При определянето на данъка се приспадат внесените авансови вноски от началото на годината до датата на вписване на прекратяването. Внасяне на данъка при прекратяване чл. 160. (1) Дължимият корпоративен данък по чл. 159 се внася в 30-дневен срок от датата на вписване на прекратяването. (2) Внесеният корпоративен данък при прекратяването се приспада от дължимия годишен корпоративен данък за годината на прекратяването или от дължимия корпоративен данък за последния данъчен период, когато датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, съответно датата на заличаването при несъстоятелността, е в една и съща година с датата на прекратяването. (3) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Когато датата на прекратяване и датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, съответно датата на заличаването при несъстоятелността, са в различни години, с годишната данъчна декларация за годината на прекратяването се подават годишният отчет за дейността, съставен към датата на прекратяването, и годишният отчет за дейността, съставен към 31 декември на годината на прекратяване на данъчно задълженото лице. Раздел III. Корпоративен данък за последния данъчен период Последен данъчен период чл. 161. (1) Последният данъчен период на данъчно задължено лице, прекратено с ликвидация, обхваща времето от 1 януари на годината, в която е подадено искането за заличаване по чл. 273, ал. 1 от Търговския закон, до датата на подаването му. (2) Последният данъчен период на данъчно задължено лице, прекратено с обявяване в несъстоятелност, обхваща времето от 1 януари на годината, в която е извършено заличаването, до датата на заличаването. (3) Последният данъчен период на място на стопанска дейност на чуждестранно лице обхваща времето от 1 януари на годината, в която е прекратена дейността му, до датата на прекратяването й. (4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Последният данъчен период на неперсонифицирано дружество или осигурителна каса обхваща времето от 1 януари на годината, в която е извършено прекратяването, до датата на прекратяването. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно задължено лице се облага с корпоративен данък за данъчната печалба, реализирана през последния данъчен период по общия ред на закона. Дължимият корпоративен данък е окончателен. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) За данъчни цели произведените или придобитите от мястото на стопанска дейност в страната активи към датата на прекратяване се смятат за реализирани по пазарни цени и се отписват. При определяне на данъчния финансов резултат за последния данъчен период на мястото на стопанска дейност счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на активите по изречение първо и счетоводната им стойност към датата на преобразуването. Свързаните с актива данъчни временни разлики се признават през последния данъчен период по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2. Деклариране на данъка за последния данъчен период чл. 162. (1) Данъчната декларация за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 1, се подава на датата на подаване на искането за заличаване заедно с копие от него. (2) Данъчната декларация за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 2, се подава от лицето, изпълнявало длъжността синдик, в 30-дневен срок от датата на заличаване на данъчно задълженото лице заедно с копие от съдебното решение за заличаването. (3) Данъчната декларация за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 3, се подава на датата на прекратяване на дейността. (4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчната декларация за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 4, се подава на датата на прекратяването. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, съответно датата на заличаването при несъстоятелността или прекратяването на дейността на място на стопанска дейност, е преди 31 март и годишната данъчна декларация за предходната година не е подадена, данъчно задълженото лице или лицето, изпълнявало длъжността синдик, подава тази декларация в сроковете по ал. 1, 2 и 3. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Когато датата на прекратяването и датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, съответно датата на заличаването при несъстоятелността, са в една и съща година, с данъчната декларация по ал. 1 и 2 се подават годишният отчет за дейността, съставен към датата на прекратяването, и годишният отчет за дейността, съставен към датата на подаване на искането за заличаване, съответно датата на заличаването. Внасяне на данъка за последния данъчен период чл. 163. (1) Дължимият корпоративен данък за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 1, се внася до датата на подаване на искането за заличаване на данъчно задълженото лице. Данъкът е окончателен. (2) В случаите по чл. 161, ал. 2 дължимият корпоративен данък за последния данъчен период се внася до датата на заличаването. (3) В случаите по чл. 161, ал. 3 дължимият корпоративен данък за последния данъчен период се внася до датата на прекратяване на дейността. Данъкът е окончателен. (4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случаите по чл. 161, ал. 4 дължимият корпоративен данък за последния данъчен период се внася до датата на прекратяване. Данъкът е окончателен. (5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, датата на заличаването при несъстоятелността, датата на прекратяването на дейността на място на стопанска дейност или датата на прекратяването на неперсонифицирано дружество или осигурителна каса е преди 31 март и корпоративният данък за предходната година не е внесен, данъчно задълженото лице внася корпоративния данък за предходната година в сроковете по ал. 1 - 4. Данъчно третиране при продължаване на дейност след датата на подаване на искане за заличаване от данъчно задължено лице, прекратено с ликвидация чл. 164. (1) Данъчно задълженото лице, прекратено с ликвидация, което продължи дейността си след подаване на искането за заличаване, изпълнява задълженията си по общия ред на закона за периода от датата на подаване на искането за заличаване до датата на заличаването, като включително декларира и внася дължимия корпоративен данък. Ликвидаторът отговаря солидарно с данъчно задълженото лице за данъчните му задължения, възникнали във връзка с продължаването на дейността. (2) Последният период за данъчни цели в случаите по ал. 1 обхваща времето от 1 януари на годината, в която е извършено заличаването, до датата на заличаването или времето от датата на подаване на искането за заличаване до датата на заличаването, когато тези две дати са в една и съща година. (3) Данъчно задълженото лице се облага с корпоративен данък за данъчната печалба, реализирана през последния данъчен период по ал. 2 по общия ред на закона. Данъкът е окончателен. (4) Данъчната декларация за последния период за данъчни цели в случаите по ал. 1 се подава от лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, в 30-дневен срок от датата на заличаването на данъчно задълженото лице заедно с копие от съдебното решение за заличаването. Когато датата на заличаването е преди 31 март и годишната данъчна декларация за предходната година не е подадена, лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, подава тази декларация в срока по изречение първо. (5) Дължимият корпоративен данък за последния период за данъчни цели в случаите по ал. 1 се внася до датата на заличаването. Когато датата на заличаването е преди 31 март и корпоративният данък за предходната година не е внесен, данъчно задълженото лице внася корпоративния данък за предходната година в срока по изречение първо. Данъчно третиране при разпределение на ликвидационен дял или дивидент (Загл. доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) чл. 165. (1) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Разпределените като ликвидационен дял или дивидент активи към момента на разпределението за данъчни цели се смятат за реализирани от данъчно задълженото лице по пазарни цени и се отписват. (2) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случаите по ал. 1 при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на активите и счетоводната им стойност към датата на разпределението на ликвидационния дял или дивидента. Свързаните с активите данъчни временни разлики се признават по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2. (3) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Счетоводните приходи и разходи, отчетени във връзка с разпределението на ликвидационния дял или дивидента под формата на активи, не се признават за данъчни цели. Каталог: web -> files -> files -> 5461 -> 1588 files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт files -> В сила от 15. 04. 2010 Писмо Приспадане на Надвнесен Корпоративен Данък зкпо files -> Закон за корпоративното подоходно облагане ( зкпо ) Закон за юридическите лица с нестопанска цел files -> Закон за счетоводството ( зсч ) Закон за хазарта files -> Процедура Намаляване, Преотстъпване и Освобождаване от Облагане с Корпоративен Данък по Реда на зкпо files -> Закон за Здравното Осигуряване 1588 -> Закон за Корпоративното Подоходно Облагане Изтегляне 2.37 Mb. Сподели с приятели:
|