Закон за Корпоративното Подоходно Облагане
Изтегляне 2.37 Mb.
|
Отговорност чл. 203. Когато данъкът по чл. 194 и 195 не е удържан и внесен по съответния ред, той се дължи солидарно от данъчно задължените за тези доходи лица. Част четвърта. ДАНЪК ВЪРХУ РАЗХОДИТЕ Глава двадесет и осма. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Обекти на облагане чл. 204. С данък върху разходите се облагат следните документално обосновани разходи: 1. представителните разходи, свързани с дейността; 2. социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица); социалните разходи, предоставени в натура включват и: а) (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот"; б) разходите за ваучери за храна; 3. разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. Социални разходи, които не са в натура чл. 205. Социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Признаване на данъка върху разходите чл. 206. (1) Разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма. (2) Данъкът върху разходите е окончателен. Данъчно задължени лица чл. 207. (1) Данъчно задължени лица за данъка по чл. 204, т. 1 и 3 са лицата, които подлежат на облагане с корпоративен данък. (2) Данъчно задължени лица за данъка по чл. 204, т. 2 са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол. Освобождаване от облагане на социалните разходи за вноски и премии за допълнителното социално осигуряване и застраховки "Живот" чл. 208. Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква "а" в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задължените лица нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите. Освобождаване от облагане на социалните разходи за ваучери за храна чл. 209. (1) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква "б" в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия: 1. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца; 2. данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите; 3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс; 4. (отм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) 5. (отм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (2) Право да осъществява дейност като оператор има лице, получило разрешение от министъра на финансите, което: 1. има внесен основен (регистриран) капитал не по-малко от 2 млн. лв. към момента на подаване на документите за издаване на разрешение; 2. е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност; 3. не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация; 4. няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на документите за разрешение; 5. се представлява от лица, които: а) не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани; б) не са били членове на управителен или контролен орган на дружество, прекратено с обявяване в несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори. (3) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Разрешението се издава от министъра на финансите въз основа на конкурс и се отнема, когато операторът: 1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) престане да отговаря на някое от изискванията по ал. 2, 8 и 9; 2. престане да осъществява дейност; 3. (В сила от 01.01.2010 г.) не е осъществявал дейност през предходните две години, за които е участвал в разпределението на номиналната стойност на ваучерите; 4. (В сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) е предоставил на работодатели ваучери за храна по получена индивидуална квота за предоставяне на ваучери за храна, които са с номинална стойност, превишаваща тази индивидуална квота, или е предоставил ваучери за храна, без да е получил индивидуална квота. (4) Издаването, отказът за издаване на разрешение или отнемането на издаденото разрешение се извършва с писмена заповед на министъра на финансите. (5) Отказът за издаване на разрешение и отнемането му може да се оспорват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (6) Редът за провеждане на конкурса, за издаване и отнемане на разрешението, условията и редът за отпечатване на ваучери, броят на издаваните ваучери, условията за организирането и контролът върху осъществяването на дейност като оператор се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите. (7) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна се утвърждава със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. (8) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Операторът използва получените суми от работодателите по предоставените им ваучери за храна само за разплащане по банков път с доставчиците, сключили договор за обслужване с оператора, или за възстановяване номиналната стойност на ваучерите за храна, предявени от работодатели, в случаите на отнемане разрешението на оператора. (9) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Операторът сключва договори за обслужване само с доставчици, които са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност. Освобождаване от облагане на социалните разходи за транспорт на работници и служители и лицата, наети по договор за управление и контрол чл. 210. (1) Не се облагат с данък по чл. 204, т. 2 социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно. (2) Алинея 1 не се прилага, когато транспортът е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии. (3) Алинея 1 се прилага и когато транспортът на работниците и служителите се осъществява с лек автомобил до трудно достъпни и отдалечени райони и без извършването на разхода данъчно задълженото лице не може да осигури осъществяването на дейността си. Глава двадесет и девета. ДАНЪЧНА ОСНОВА Данъчна основа за данъка върху представителните разходи чл. 211. Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 1 са начислените разходи за съответния месец. Данъчна основа за данъка върху социалните разходи, предоставени в натура чл. 212. Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2 са начислените социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за съответния месец. Данъчна основа за данъка върху социалните разходи за вноски (премии) за допълнителното социално осигуряване и застраховки "Живот" чл. 213. (1) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2, буква "а" е превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице. (2) Когато данъчно задължените лица имат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на начисляване на разходите, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи. Данъчна основа за данъка върху социалните разходи за ваучери за храна чл. 214. (1) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2, буква "б" е превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице. (2) Когато не са изпълнени условията за освобождаване от данък по чл. 209, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи. Данъчна основа за данъка върху разходите, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства чл. 215. (1) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 3 са начислените през календарния месец разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, намалени с начислените приходи от застрахователни обезщетения, свързани с превозното средство, до размера на извършените разходи за ремонт, за които се отнася обезщетението. (2) Когато с превозни средства се извършва едновременно дейност по занятие и управленска дейност, при определяне на данъчната основа по ал. 1: 1. разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри през текущия месец; 2. разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри към общите изминати километри от съответното превозно средство за последните 12 месеца, включително текущия месец. (3) Когато основата за облагане по ал. 1 е отрицателна величина, тя се приспада последователно от данъчната основа за следващите месеци. Глава тридесета. ДАНЪЧНА СТАВКА, ДЕКЛАРИРАНЕ И ВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА ВЪРХУ РАЗХОДИТЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 110 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.) Данъчна ставка чл. 216. Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204 е 10 на сто. Деклариране и внасяне на данъка (Загл. изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) чл. 217. (1) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице. (2) (Предишен текст на чл. 217 - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъкът върху разходите се внася до 15-о число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът. Когато данъчно задължено лице има надвнесен данък върху разходите или корпоративен данък, същият може да се приспадне от дължимия данък върху разходите. Част пета. АЛТЕРНАТИВНИ ДАНЪЦИ Глава тридесет и първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Алтернативен данък чл. 218. (1) Данъчно задължените лица, посочени в тази част, вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част. (2) За всички останали дейности лицата по ал. 1 се облагат с корпоративен данък, с изключение на бюджетните предприятия. Глава тридесет и втора. ДАНЪК ВЪРХУ ХАЗАРТНАТА ДЕЙНОСТ Раздел I. Общи положения Отчетност чл. 219. (1) Данъчно задължените лица по тази глава са длъжни да водят ежедневен и ежемесечен отчет за получените и изплатените суми за участие в хазартните игри по образци, утвърдени от министъра на финансите. (2) Алинея 1 не се прилага: 1. за хазартната дейност, посочена в раздел V; 2. за хазартните игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка; 3. когато за провеждането на хазартните игри е осигурена компютърна система за проследяване провеждането на тиражите и постъпленията, както и за контрол върху формирането и разпределението на печалбите, осигуряваща предаването на необходимите данни на Националната агенция за приходите. (3) Данъкът върху помощните и спомагателните дейности по смисъла на Закона за хазарта се декларира с годишна данъчна декларация по образец, която се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. (4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно задължените лица по тази глава подават годишен отчет за дейността в срок до 31 март на следващата година в Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Раздел II. Данък върху хазартната дейност от тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития Общи положения чл. 220. Хазартните дейности от тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития се облагат с данък върху хазартната дейност, който е окончателен. Данъчно задължени лица чл. 221. Данъчно задължени лица по този раздел са организаторите на хазартните игри тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития. Данъчна основа чл. 222. Данъчната основа за определяне на данъка върху хазартната дейност по този раздел е стойността на направените залози за всяка игра. Данъчна ставка чл. 223. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчната ставка на данъка върху хазартната дейност по този раздел е 15 на сто. Каталог: web -> files -> files -> 5461 -> 1588 files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт files -> В сила от 15. 04. 2010 Писмо Приспадане на Надвнесен Корпоративен Данък зкпо files -> Закон за корпоративното подоходно облагане ( зкпо ) Закон за юридическите лица с нестопанска цел files -> Закон за счетоводството ( зсч ) Закон за хазарта files -> Процедура Намаляване, Преотстъпване и Освобождаване от Облагане с Корпоративен Данък по Реда на зкпо files -> Закон за Здравното Осигуряване 1588 -> Закон за Корпоративното Подоходно Облагане Изтегляне 2.37 Mb. Сподели с приятели:
|