Закон за лова 1880 г., до последния седми Закон за лова и опазване на дивеча от 2000 г

М основната популация извършва сезонни миграции;

Р част от популацията извършва сезонни миграции;

V уязвим вид;

CD вид изискващ грижи;

+ популацията се увеличава;

• 
  популацията намалява;
  

= устойчива популация

В разработката е направен пълен анализ на състоянието на дивеча у нас. Тук ще посочим само някои от по-важните изводи.

1. Таксацията на дивеча е формална и не отразява състоянието на запасите. Тя не се прави по пол и възраст при едрия дивеч и плана за ползването при тях не се планира на тази база правилно.

2. Във всички местообитания и находища на чифтокопитния дивеч у нас е нарушено половото съотношение и възрастовата структура на популациите. Навсякъде мъжките животни са два и повече пъти по-малко от женските. Прекомерното ползване на трофейно зрелите рогачи при елените през последните две десетилетия е довело до тяхното намаляване и в почти всички популации не само половото съотношение и възрастовата структура, но и брачният период са нарушени. Може да се очаква, че това води до намаляване на прираста. Нормализиране на половото съотношение и възрастовата структура е основна задача при бъдещото стопанисване на елена.

3. Почти във всички находища след сватбуването рогачите се изтеглят, напускат местата на сватбуването и често се съсредоточават на места извън територията на стопанствата, които се охранявят слабо. Тук рогачите се избиват от бракониери и това допълнително влошава половото съотношение в полза на кошутите.

4. Единственото стопанство, в което се води подборен отстрел през последните две десетилетия е ДЛС ”Искър”. Това е позволило тук да се поддържа изключително висок запас на благородния елен и елена лопатар при добро здравословно, функционално и трофейно състояние.

5. Най-силната в трофейно отношение популация на благородния елен е на територията на ДЛС” Черни Лом” – Попово и в прилежащите му райони. Тук отстрелът е бил винаги съсредоточен само върху зрели трофейни и възрастни животни - над 10 – 12 години. Това се потвърждава при проверките ни през последните десетилетия върху трофейния отстрел в стопанството. Тук и през последния ловен сезон се ползват само стари елени, което е доказателство, че популацията все още не е подмладена и има достатъчно зрели елени.

6. Еленът лопатар изчезва от нашите земи 9-10 век. Днес е аклиматизиран успешно у нас и се приспособява добре във всички местообитания на страната с надморска височина до 1100 - 1200 m. У нас повечето от лопатарите живеят на свобода или в обширни оградени ловни стопанства, където оградата не може да ги притеснява. При тези условия те бързо възстановяват дивите си инстинкти и се държат като дивеч. Това отличава лопатара у нас от този в повечето европейски страни.

7. Лопатарите са непридирчиви към местообитанието си. Те обитават бедни и сухи местообитания. Следователно техните находища у нас могат да бъдат разширени и лопатара да стане по масов обект за лов и на териториите на дружините.

8. Най-добрите находища на лопатара у нас са в ДЛС “Искър” и ЛС”Студен кладенец”. Запасите на лопатарите в двете стопанства са над 30% от общия запас на страната ни. От друга страна, това са единствените райони в страната ни, където е водена добра селекция и запасите на елените са в отлично здравословно, функционално и трофейно състояние. Единствено тези две стопанства могат да се ползват в бъдеще като генни банки за създаване на нови находища в страната, както и за опресняване на кръвта на лопатарите в старите находища.

9. Запасите на сърната са на незадоволително ниво. Въвеждането само на индивидуално ловуване на сърни не стана постепенно и с предварителна готовност на отделните организационни ловни структури. Ловците също се оказаха неподготвени-липса на квалификация, нарезно оръжие, осъзната необходимост и т.н. Това стана една от причините да продължи да се ловува на сърни при гонките на дива свиня и в същност да се бракониерства. Почти 20 години след приемането на този начин на ловуване можем да кажем, че има още много какво да се направи.
10. Сърната има добри трофейни качества у нас, особено в местообитанията на Североизточна България, но незадоволителните грижи за нея през зимата, когато растат рогата й, не позволява тя да развие потенциала си.
11. Елените изместват сърната от типичните й местообитания. Това важи особено за равнинните райони, където възможностите за укритие и спокойствие са по- ограничени. Наложително е да се преразгледа ловностопанското райониране на страната и се определят районите, в които сърната ще е основен вид дивеч.

11. Дивата свиня е единствения чифтокопитен вид дивеч, чийто запаси нарастнаха значително през последното десетилетие. Този феномен е характерен за цяла Европа.

12. Нашата дива свиня има отлични трофейни качества, почти във всички райони на страната. Най-ценни в трофейно отношение глигани, съдейки по броя на златните медали до края на миналия век са Странджа – Сакар и Родопите.

13. В Родопите, където дивата свиня няма много богата хранителна база, по различни причини естественно се е селекционирала една оргинална и чиста популация. Тук се намира генетически най-чистата дива свиня и наш дълг е да я запазим, защото тя е вероятно единствена в Южна Европа. От тук е и най-силният ни трофей.

14. Дивата коза е видът, който много бързо заема подходящите за него райони, и възстановява запасите си при липса на лимитиращи фактори, а това най-често са бракониерството и безпокойството. Привързаността към определена територия и любопитството на дивите кози, могат да доведат до бързо увеличаване на числеността им и заемането на нови съседни територии, както и до ликвидирането на цялото им находище при системно бракониерство.

15. В резултат на постоянното бракониерство и навлизането на човекът в местообитанията на дивите кози, през последните няколко десетилетия запасът им значително е намалял или те са изчезнали напълно от много находища в Рила, Пирин и Стара планина.

16. Днес може ясно да се разграничат две сравнително постоянни, но разнопосочни тенденции свързани със състоянието на дивите кози в районите на Рила, Пирин, Стара планина и тези от Родопите, а именно:

- бавно, но постепенно и сигурно, се стабилизира запасът на дивите кози в Родопите. На отделни места се появяват единични групи, а в последствие се образуват стабилни ядра от диви кози. През последните няколко десетилетия, се забелязва тенденция към стабилизиране на запасите на дивата коза в основните й находища, с леки колебания в по-малките и новообразуваните находища. Бракониерството е сведено до единични случаи и то преди всичко по време на лов за други видове дивеч.

- една значителна част от находищата на диви кози в Рила, Пирин и Стара планина се характеризират със намален запас, поради системното безпокойство и бракониерство. Незаконното ловуване на дива коза, по тези места се извършва, както случайно, така и организирано и целенасочено.

17. Развъждането на муфлона, като чуждоземен вид за страната ни и в бъдеще трябва да продължи да се развъжда основно в обширни оградени пространства.

18. Запасите на глухара у нас са изключително ниски. Ако направим сравнение с Австрия, която по територия е по-малка от нашата страна (84 000 кв.км.) и годната за глухара площ е не повече от два пъти по-голяма от нашата, то тогава как да си обясним, че там отстрела е десетки пъти по-голям от колкото при нас. Причините за ниските запаси у нас са:

- унищожаване на токовищата - извеждане на сечи, включително и по време на сватбуването, прокарване на просеки, туристически (екологочически) пътеки и други дейности, касаещи инфраструктурни проекти.

- безспокоене на глухарите през гнездовия им период от туристи, гъбари и билкари.

- бракониерството е най-сериозния проблем и основната причина за намаляване на запасите на глухара у нас. За съжаление освен местното население, в някои случай водачи на бракониерите са и служители в горите, които е естествено да познават най-добре местата на токовищата.

23. Поради намаляване на запасите, през последните години започна изкуствено развъждане и разселване на яребици. Практикува се успешно пролетното разселване на полово зрели птици и по този начин се избягват големите загуби от хищници и от зимата. В Южна България има значително увеличение на запасите, което се дължи както на разселените птици така и на подобряване на условията в местообитанията. Последното е свързано преди всичко с възстановяването на част от оризищата и има положителна роля за увеличаване на запасите на яребицата и на водолюбивите птици. Независимо от тези временни успехи не трябва да се подценяват важните фактори имащи решаващо значение за запасите на яребицата. Така например в тежката зима през 2011/2012 година зимните загуби в различните местообитания са между 40 и 80%.