ВИЗИЯ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЛОВНОТО СТОПАНСТВО

Развитието на ловното стопанство е неразривно свързано с развитието на социалните и икономически отношения в обществото. То е функция на културата, икономиката и отношението на народа към природата. Анализът на състоянието на дивечовите запаси и развитието на законодателството в България ясно показва, че тяхното развитие е следствие на икономическите и социални промени в обществото.

Това може да бъде постигнато, като се запазят традициите и уважението, което народът ни има към природата. През вековете българинът е съумял да опази обширни естествени горски екосистеми с най-ценните и редки за Европа животински видове, като мечката, вълкът, благородният елен, дивата коза, дивата котка, видрата, глухара, пъстрия пор, степния пор, златката, бухала, скалния орел, царския орел, сокола скитник, белоглавия лешояд. Някои от тези видове са изчезнали отдавна в много страни на европейския континент.

Ловните трофеи са ярък показател за изключителния генетичен потенциал на дивеча по нашите земи. На изложението в Берлин през 1937 година нашата мечка е най-голямата и е обявена за най-екзотичния трофей. Притежаваме и най-силните трофеи на благороден елен, на дива свиня и на дива котка. Третото Световно ловно изложение, проведено от нашата страна в Пловдив е най-голямото изложение в историята на този род прояви. На него страната ни представи най-силните колекции от дива свиня и благороден елен, все още не надминати и досега. Наш дълг е да запазим този генетичен фонд за идните поколения и да посрещнем предизвикателствата на времето.

Визията за развитието на ловното ни стопанство е в съответствие с Националната програма за развитие - България 2020 и с някои от нейните основни стратегически цели:

1. 
   Повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентноспособно образование и обучение, създаване на качествена заетост и социално включване и качествено здравеопазване.
   
2. 
   Изграждане на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна околна среда за населението.
   
3. 
   Повишаване на конкурентноспособността на икономиката , чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, насърчаване на инвестициите, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност.
   

Националната стратегия стъпва на достиженията на ловното ни стопанство и достижения в национален и международен план, посочени в анализа на ловностопанската ни дейност. От тях преди всичко трябва да подчертаем изградените и ефективно работещи държавни структури, добре подготвените ловностопански кадри, не малко от тях защитили и докторски дисертации, над 130 годишната история на организираното ловно движение у нас, което е едно от най-старите в Европа, както и значимите успехи в трофейното дело в международен план, доказващи доброто стопанисване и управление на дивечовите запаси у нас в близкото минало.

Националната стратегия отчита значимите проблеми и изоставане в ловностопанската ни дейност през последните две десетилетия. Значителното намаляване на дивечовите запаси, недопустимото нарастване на запасите на хищниците, развихрянето на бракониерството, неработещите съвместно институции са проблеми, които трябва да бъдат решени.

Това ще повиши значително ефективността от стопанисването на дивеча и ще възстанови международния ни авторитет.

Националната стратегия определя политиката и основните действия, които позволяват устойчиво развитие на дивечовите запаси, при значително по-голямо ползване не само в периода на действието й, но и след това. Тя осигурява трайна защита на биоразнообразието, и на дивеча и на средата, която той обитава. Националната стратегия определя рамката на отделните дейности без да ги циментира, което позволява разгръщане на инициативи като: включването на частния сектор, публично-частното партньорство, сътрудничество с неправителствени организации и други.

В
Приоритети

Мерки
ИЗИЯ, МИСИЯ И СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ

Защита на местообитанията в Натура 2000

Националната стратегия отчита спецификата на ловностопанската дейност и разнообразните интереси на всички, които имат отношение към опазване на биологичното разнообразие и здравословна околна среда на определена територия – собственици на земи и гори, арендатори, стопанисващите дивеча, ловците, общината, държавата. Затова водещи, основополагащи принципи за нейното реализиране е партньорството и допълването при съвместната дейност .

Без партньорство между изброените институции не е възможно да се постигне баланс на интересите за реализиране на природосъобразна и ефективна ловностопанска дейност, която да реши заложените в стратегията цели и задачи. Както вече подчертахме дивечът няма собствени територии. Той обитава определени площи и живее за сметка на тях. Това е пораждало и ще поражда все по-големи конфликти в бъдеще. Задълженията и отговорностите на партньорите трябва да бъдат ясно дефинирани и договорно обвързани. На базата на партньорството трябва да се разчита и на принципа на съвместна работа и разбирателство. Това гарантира успеха на цялостната ловностопанска дейност.

Без допълняемост в предвидените дейности между партньорите също не могат да се постигнат добри резултати. Този принцип е особено важен в организацията на охраната на ловните територии и в организацията на териториалното разпределение на отделните специфични зони на дивеча (убежища, токовища, ловища и др.).

В борбата с бракониерството е особено важно да се ползва принципа на максимална концентрация на усилията между всички посочени вече партньори и в допълнение и с полицията, прокуратурата и съдът.

СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ И ДЕЙНОСТИ ЗА ПОСТИГАНЕТО ИМ

Със стратегия за развитието на ловното ни стопанство се поставят да бъдат постигнати следните стратегически цели:

1. 
   Защита на местообитанията
   

Подходът за определянето на местообитанията на дивеча е различен от местообитанията по Закона за биологичното разнообразия, където те се определят въз основа на реално съществуващи природни различия. При определянето на различните видове и типове местообитания за дивеча се ръководим от специфичните изисквания на определен вид дивеч към хранителните и защитните условия, от възможностите за размножаване, както и от стопанските условия в местообитанието. Поради обширните територии, които обитават повечето видове дивеч, класификацията на дивечовите местообитания е значително по уедрена. Местообитанията могат да се определят като горски, когато преобладават горските насаждения, смесени местообитания с превес на откритите площи и открити местообитания с преобладаване на агроценози, ливади, мери, пасища, мочури и др.

Развитието на отделните видове диви животни е пряко свързано с местообитанията. Затова като основен фактор за състоянието и развитието на дивите животни поставяме запазването на местообитанията и особено на ключовите местообитания - за размножаване и почивка по време на миграцията на животинските видове.

Природозащитното законодателство на Европейския съюз се основава на Директивата за птиците (79/409/ЕЕС), приета през 1979 г. от Съвета на Европейската общност за съхранение на дивите птици и Директива 92/43 на Съвета на ЕИО от 21. 05. 1992 г. за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Целта на двете директиви е да запазят биологичното разнообразие чрез изграждане на единна взаимно свързана мрежа от защитени зони, наречена НАТУРА 2000. Република България е страна по двете Директиви след присъединяването към Европейската икономическа общност. Директивата за птиците изисква определяне на специални защитени зони (зони за птиците), а Директивата за местообитанията изисква определяне на Зони от значение за общността (популярни у нас като „зони за местообитания)“, които заедно формират мрежата от защитени зони, наречена НАТУРА 2000.

Опазване на местообитанията в зоните по НАТУРА 2000

Защитените зони НАТУРА 2000 обхващат обширни територии и могат да включват и населени места. В населените места живеят и се размножават много редки защитени видове като прилепи, соколи,нощни грабливи птици, пойни птици и др., които се нуждаят от защита и опазване. В защитените зони ловът е разрешен, но се предвиждат мерки и дейности за защита на местообитанията.

През периода 2012 – 2027 година не се очакват съществени изменения в структурата на местообитанията, особено в горските местообитания. Това е гарантирано от Закона за горите и Закона за биологичното разнообразие и е изключително благоприятно за развитието на дивеча и особено на дивеча свързан с гората, като благородния елен, дивата свиня, сърната, мечката, глухара и др. Над 1/3 от територията на страната ни е покрита с гори, а горските местообитания са постоянни, не се променят в продължение на десетилетия и осигуряват трите най-важни условия за развитие на дивеча – хранителна база, укритие и спокойствие. Условието, че имаме запазени естествени горски екосистеми е най-важно за запазване на видове като мечката, вълка, дивата котка, златката, благородния елен, дивата свиня, глухара и редица други.

Законът за биологичното разнообразие гарантира запазването на зоните от НАТУРА 2000 , приети с решение на Министерски съвет и гарантира опазването на местообитанията, като по този начин се опазват и видовете , които са свързани със съответните местообитания.

Трябва да отбележим, че копитните видове и хищниците, с изключение на мечката и дивата коза, са изключително пластични видове и могат да обитават както горски местообитания, така и открити площи, и дори и влажни зони. Поради тази причина и поради високата им численост, тези видове не са обект на специална защита. Видовете, които са свързани с конкретни местообитания са мечката, глухара, планинския кеклик, дивата коза и редица защитени видове птици - дневни грабливи , нощни грабливи и много други описани в Закона за биологичното разнообразие. Изключително консервативни видове са водолюбивите птици, които са свързани с влажните зони и водоемите.

Основно значение за птиците имат орнитологично важните местообитания, които служат за размножаване, почивка и хранене на животните по време на миграция.Всички орнитологично важни местообитания са включени е НАТУРА 2000.

Ключови местообитания са местата, където мечката устройва зимните бърлоги, в които спи и ражда, местата където през зимата се хранят глухарите, както и токовищата им, а за останалия дивеч южните изложения с наличието на подлес от храсти. Безпокойството на дивеча именно в тези ключови местообитания може напълно да компрометира прираста и да принуди животните трайно да напуснат тези местообитания, без да бъдат увредени местообитанията. Това е отрицателното влияние на човешкото присъствие. Ловът и ски туризма са важен фактор за изчезването на глухара, мечката и много други не ловни видове от определени територии.

В защитените зони по НАТУРА 2000 ловът е разрешен. Със заповедите на министъра на околната среда и водите са въведени забрани и ограничения на определени дейности, които биха увредили дадено местообитание или животински вид. За всяка забрана и ограничение се заплаща компенсация на собствениците на земи и гори. Има забрани за:

- промяна на предназначението на начина на трайно ползване на ливади, пасища, поляни, мери, мочурища, водоеми, водни течения, пясъчни дюни в селскостопанския и горския фонд – компенсацията е 30 евро на хектар;

- разораване на пасищата – компенсация 30 евро/ха;

- премахване на синори, единични и групи дървета в земеделски земи - компенсация 20 евро/ха;

-забрана за косене на ливадите до 1 юли – компенсация 70 евро /ха;

- косене от периферията към центъра преди 15 юли – 70 евро /ха. Тази мярка е изключително важна за опазване на всички птици, които гнездят на земята и за малките на сърната, заека и др.

- не използване на пестициди и минерални торове в пасища и ливади – 28,5 евро/ха.

Опазването на местообитанията на защитените видове е пряко свързано и с опазването на ловните видове. Например опазването на местообитанията на мечката е пряко свързано с опазването на глухара, благородния елен, сърната, дивата коза и редица други, включително и не ловни видове.

Защитата на влажните зони и речните течения гарантира опазването не само на водолюбивите птици, но и на видрата, речната пъстърва и защитените риби и земноводни.

В териториите извън местата по НАТУРА 2000, по програмата за развитие на селските райони също са предвидени компенсаторни плащания за опазване на почвата, за запазване на биологичното разнообразие, за традиционни методи на стопанисване на земеделските площи – оставяне на площи за угар, за екстензивно животновъдство и други техники, като заплащането може да достигне до 500 евро/ха, а за отглеждане на местни породи животни до 200 евро на едно животно годишно.

За защита и опазване на дивечовите местообитания е необходимо да се извърши преглед и се актуализира съществуващата, или се разработи нова нормативна уредба и се предприемат действия в следните направления:

а) Ловно-стопанско райониране на страната;

б) Бонитиране и описание на местообитанията за различните видове дивеч;

в) Категоризация на местообитанията и определяне на статута им според защитата по природозащитната нормативна уредба;

г) Категоризация, картиране и описание на местообитанията извън природозащитната уредба;

д) Юридическа регламентация за защита на убежищата и районите на сватбуване и размножаване на дивеча в откритите местообитания на земеделския фонд и в горските местообитания;

е) Съвместяване на интересите на собственика на земите, на арендатора, на стопанисващите дивеча и на държавата с оглед защита на местообитанията на дивеча.

2. Достигане на прогнозните запаси на дивеча:

За да се достигнат прогнозните запаси на дивеча, което ще позволи да се постигнат и прогнозните количества на отстрелян дивеч, е необходимо да се извърши следното:

Оптимизирането на запасите на хищниците е едно от най-важните ловностопански мероприятия. То определя културата на лова, отношението ни към живата природа и правото на съществуване на всеки животински вид. Страната ни притежава най-богатото видово многообразие на хищници в Европа и това се дължи несъмнено и на правилното отношение на ловеца ни към тях. С нарастването на запасите на елените, сърните и дребния дивеч, вкл. и по пътя на изкуственото развъждане и разселване на фазана, кеклика, яребицата и полудивата патица запасите на някои хищници нараснаха и станаха недопустимо високи. В периода на 70-те и 80-те години това се отнасяше за лисицата, дивата котка и бялката, а през последните 20 години преди всичко за вълка и чакала.

Вълкът е поставен в Червената книга на България. Това означава повишено внимание към този вид, тъй като той е в Конвенцията за търговия със застрашени видове Приложение ІІ и в Бернската Конвенция, също в Приложение ІІ. Съгласно Закона за лова и опазване на дивеча у нас вълкът е ловен вид и не се налагат специални мерки за защита, поради изброените факти, освен срок за ловуване и защитата му през времето, когато отглежда малките.

Всяко пренебрегване на ролята на вълка при стопанисване на дивеча би довело до необосновано увеличаване на този хищник и до значими загуби, както на едър дивеч, така и на домашни животни.

Запасите на вълка по данните от таксациите му несъмнено са завишени значително. Считаме, че у нас няма повече от 1 000 – 1 100 вълка, който запас обаче също е недопустимо висок. Общата численост на вълците у нас през пролетта трябва да бъде не повече от 300 – 320 индивида и отстрелът да е около 200 – 250 индивида. Такива запаси и отстрел вълкът е имал у нас в края на 70-те години.

Необходимо е да се направи по-прецизна таксация на вълка, да се изготви план за ползване, който да е издържан от научна гледна точка. При неизпълнение на плана за отстрел, стопанисващите дивеча да бъдат санкционирани, включително и с глоби, равни на възнаграждението, което се изплаща за убит вълк.

Чакалът е хищник, който до преди 50 години е обитавал само Югоизточна България - главно Странджа планина. Неговото разпространение в страната започва с развитието на курортното дело и сметищата край морето и обособяването на държавните ловни стопанства в Югоизточна България с високи запаси на муфлона и елена лопатар. Сега чакали има във всички балкански страни и разпространението му на запад продължава.

Чакалите нанасят големи загуби на фазановъдството, особено на разселените птици, както и на дребния дивеч. Днес, поради ниските запаси на заек и намалялото количество на разселени птици тази вреда е незначителна, но периода на рязкото нарастване на запасите на чакала съвпада с намаляване на дребния дивеч и обездивечавене в Югоизточна България на териториите с муфлони и отчасти с лопатари. Днес запасът на чакалите у нас е около 50 000 индивида и е недопустимо висок. Запасите му трябва да се сведат до 5000-6000 индивида, колкото са били в средата на 70-те години.

Лисицата е най-многочисления хищник у нас и в Европа. През 70 –те и 80-те години на миналия век у нас са разселвани над 700 000 птици, които в първите седмици и месеци са лесна плячка за лисиците, белките, поровете и др. хищници. Това води до чувствително увеличаване на запасите на тези хищници.

Годишно в страната ни до края на 80-те години на миналия век са убивани над 70 000 лисици, като в това число са и малките лисичета изваждани от дупките. Лисицата унищожава голямо количество мишевидни гризачи, но в специализираните ловни райони, в които се разселват фазани, кеклици и яребици, пуснати от фермите без развити навици за съхранение, лисиците нанасят огромни щети. От всички космати хищници тя нанася най-значими загуби и на заека. Всичко това определя необходимостта запасите на лисицата да се наблюдават много внимателно и поддържат в допустими норми. Запасите й у нас не трябва да превишават 50 000 – 60 000 индивида при отстрел 40 000 – 45 000 лисици.

За останалите хищници, като енотовидно куче, бялка, черен пор и язовец е трудно да се прави таксация и приблизителна норма за допустимите им запаси не може да се препоръча, което не означава, че ролята им в природата трябва да се подценява. За техните запаси ще съдим по ръста на отстрела при една и съща преса на ловуване и от срещите с тях при ловуване на други видове дивеч.

От особено значение е взаимоотношенията и особено антагонизма между едрите хищници. Числеността на чакала в природата се контролира от вълците, а чакалите контролират числеността на лисиците. В райони, където има вълци, чакалите са малко и обратно, там където има много чакали - лисиците са малко. Тази взаимна преса обаче, прави преразпределение на хищниците по ловните райони и по този начин на определени места имаме струпване и твърде високи запаси на един хищник, с произтичащите от това последици.

Природните условия в България, растителност, релеф, отношението на обществото и ловците са такива, че няма заплаха, нито теоретична, нито реална за унищожаване на хищниците. Нещо повече, в отделни райони на Осогово, Краище, Кървав камък (Трънско) и в Западна Стара планина, след близо 80 години се завръща риса. Основната храна на риса е сърната и то само свежа плячка. При запас под 4 сърни на 100 ха, рисът не може да оцелее. Това е основната причина, той да изчезне от територията на страната ни през 30-те години на миналия век, когато сърната и едрите бозайници са почти на прага на изчезването им. Затова сега появата на риса в България и развитието на запасите му трябва да се наблюдава много внимателно.

Въз основа на анализа на ползването на едрите хищници у нас през последните 50 години предлагаме допустимите им запаси и годишен отстрел да се движат в следните граници:

Тези запаси трябва да бъдат постигнати за 5 годишен период – до 2018 година и отговорност за това носят ловците. Наложително е и да се прецени със съвременни методи състоянието на запасите и политиката ни по отношение на природозащитния статус на мечката и дивата котка, чийто запаси у нас са устойчиви, но високи.

Необходимо е да се предприемат решителни мерки за борба с бракониерството. Бракониерства се индивидуално и организирано. С бракониерството като форма на беззаконието трябва сериозно да се заемат всички държавни институции, вкл. полиция, прокуратура и съд. Само при свеждане на бракониерските прояви до поносимо ниво може да се разчита на достигане на нормалните запаси на дивеча и нормално ползване. Върху това уродливо явление трябва да се привлече вниманието и се ангажира в борбата с него цялата ни общественост. Основната причина за това явление е не ефективната работа на българското правосъдие, достигащо до безотговорност при оправдаването на явни бракониерски прояви.

Не по-късно от 2015 година трябва да се проведе Национална конференция по борбата с бракониерството, организирано от държавата и с участието на Националната ловна организация, Полицията, Прокуратурата и Съдът. Бракониерството трябва да се сведе до поносими граници в периода до 2018 година.

в) Подобряване на естествената хранителна база за дивеча

Подобряването на естествените условия за изхранване на дивеча е най-важното ловностопанско мероприятие. С него не само осигуряваме и поддържаме високи дивечови запаси, но и запазваме дивечовия инстинкт, тъй като животните се хранят при естествени условия с естествена храна. Това ловностопанско мероприятие у нас е силно подценено. Дори и в държавните ловни стопанства и специализирани ловни райони не се подобрява тревния състав в естествените ливади и поляни с пълноценни дивечови тревни смески. Не се извършва контрол върху площите и състоянието на дивечовите ниви, поради което почти никъде те не отговарят на нормативните изисквания. Необходимо е освен разработване на нормативи, касаещи площите да се издадат и брошури с указания за практическата работа на ловните деятели за подобряване на естествените условия за изхранване на различните видове дивеч. С тази си дейност те не само ще достигнат по-бързо допустимите запаси, но и ще ограничат миграциите и задържат дивеча в собствените си райони.

До 2020 г., вкл. във всички ловностопанските райони на страната трябва да се достигнат нормалните запаси на едрия дивеч, нормалното полово съотношение (1:1) и оптималната възрастова структура на стадата, като се разработят реални планове за отстрел и се следи стриктно за изпълнението им. Необходимо е още от 2014 година да се проведат отговорни таксации не само за определяне на запасите, но и на половото съотношение и възрастовата структура на едрия дивеч. Ловните комисии на регионално ниво да приемат по този начин таксациите и извършват контрол върху достоверността им, а на национално ниво да се приемат и утвърждават общите запаси.

Изискванията за провеждането на зимното подхранване на дивеча са разписани в ЗЛОД и ППЗЛОД. Независимо, че това е ловностопанското мероприятие, на което всички ловни структури отделят особено внимание, все още много въпроси подлежат на уточнение. Слаб е контрола върху спазването на заложените изисквания във всички ловни райони. В повечето райони и съоръженията и количествата на осигурените фуражи не отговарят на нормативите. Особено при дребния дивеч не се ползва сочен фураж, който не е заложен и в нормативите. Неефективното зимно подхранване, особено в тежките зими, води до високи загуби на дивеча, а възстановяването на запасите му изисква продължително време.

Планът за ползването на едрия дивеч да се дава по пол и възрастови групи за всеки ловен район. Всички отстреляни животни трябва да отговарят на критериите за подбор. За да се осъществи това е нужно да имаме квалифицирани ловци и ловни водачи притежаващи правото на подборен отстрел, устроени територии, подходящо оръжие и високо проходима техника. За осъществяване на тази организация на отстрела е необходимо да се разработи и приеме специална “Наредба за ловуване на едър дивеч”.

Необходимостта от забрана на лова на определен вид дивеч на регионално и на национално ниво трябва да стои винаги на дневен ред. След много тежка зима отделният ловен район трябва сам да прецени и забрани лова примерно на заек, яребица или сърна и съгласува предложението си с Регионалната ловна комисия. Такава забрана може да има и на дружествено ниво и на национално. В настоящия момент е актуално Ловния съвет на РБългария да прецени състоянието и обсъди целесъобразността от забраната на ловуване на заек, на планински кеклик и на глухар за не по-малко от 3 години. Състоянието на запасите на тези видове е твърде тревожно. За този период трябва да се приеме специална програма и се набележат мерки за възстановяване на запасите им.

Необходимо е значително увеличение на квалификацията на кадрите работещи в областта на ловното стопанство. Всички ръководители по лова на ловностопанските райони трябва да имат специализирана подготовка и диплом за завършено образование. Подготовката на кадрите е подценена особено през последните две десетилетия и това води до неуспехите в ловностопанската ни дейност. Това важи особено за площите стопанисвани от ловната организация.

Във факултета по горско стопанство на Лесотехническия университет се води специализирано обучение в магистърска степен по ловно стопанство. Необходимо е да се разработи цялостна система за квалификация и преквалификация на кадрите, работещи в системата на ловното стопанство, като се ползват различни форми за интензивно краткосрочно и дългосрочно обучение. Целесъобразно е и да се възстанови работата на учебния център в Боровец с цел обучение и практическа подготовка на низовите кадри – ловни водачи, ловни надзиратели, гледачи на фермен дивеч и др.