Закон за местните данъци и такси

МЕСТНИ ДАНЪЦИ

Раздел I

Чл. 10. (1) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради, дворни места, парцели и застроените земеделски и горски земи за действително застроената площ и прилежащия й терен.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.

Чл. 11. (1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Собственикът на сградата, построена върху държавен или общински парцел или дворно място, е данъчно задължен и за парцела, съответно дворното място.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2001 г.) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят. При предоставяне на особено право на ползване - концесия върху имоти - публична държавна или публична общинска собственост, данъчно задължен е концесионерът.

Чл. 12. (1) Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.

(2) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.

Чл. 13. Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) (1) За новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок териториалната данъчна дирекция по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

(2) При промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват териториалната данъчна дирекция по реда и в срока по ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2000 г.) При придобиване на имот по наследство декларацията по ал. 1 се подава в срока по чл. 32.

Чл. 15. (1) За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им.

(2) При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., доп., бр. 102 от 2000 г.) При частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно данъчно задължените лица уведомяват за това териториалната данъчна дирекция по местонахождението на имота по реда и в срока по чл. 14, ал. 1.

(2) В случаите по ал. 1 задължението за плащане на данъка се прекратява, съответно възниква, от началото на месеца, следващ месеца, в който е настъпила промяната.

Чл. 17. (1) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 103 от 1999 г., предишен текст на чл. 17, изм., бр. 102 от 2000 г., изм. и доп., бр. 109 от 2001 г.) Предприятията подават в 2-месечен срок от придобиването на нежилищен имот, съответно от учредяването на право на ползване декларация пред данъчната администрация по местонахождението му, в която посочват вида на имота, точното му местонахождение, отчетната стойност и другите обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, както и размера на дължимия данък. При промяна на декларираните данни декларацията се подава в 2-месечен срок, считано от датата на промяната.

(2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2000 г.) За жилищните имоти лицата по ал. 1 подават декларация по реда и в сроковете по чл. 14.

(3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2000 г.) Териториалната данъчна дирекция по местонахождението на имота съобщава данъчната оценка на жилищния имот в 10-дневен срок от получаването на декларацията по ал. 2 и ежегодно до 1 февруари - в случаите на промяна на стойността й.

(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2000 г.) Данъкът се внася в сроковете по чл. 28 в териториалната данъчна дирекция по местонахождението на имота съгласно декларираните данни.

Чл. 18. (1) (Предишен текст на чл. 18 - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 34 от 2000 г.) Данъчният орган проверява подадените декларации. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда - и чрез измерване на имота от техническите органи.

(2) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 34 от 2000 г.) При поискване от данъчните органи на данни и доказателствен материал за имотно състояние (копия от карти и планове, компютърни модели, регистри и други) съответните служби на бюджетна издръжка са длъжни да ги предоставят безвъзмездно в 7-дневен срок.

(3) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2000 г.) Данни по ал. 2 от кадастъра се предоставят при условията и по реда, предвидени в Закона за кадастъра и имотния регистър.

Чл. 19. (1) Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.).

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от данъчен орган по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.

Чл. 21. (1) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2.

(2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2000 г., изм., бр. 109 от 2001 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната оценка съгласно приложение № 2.

(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Данъчната оценка на имотите по чл. 11, ал. 2, върху които са построени сгради на предприятия, се определя съгласно нормите по приложение № 2.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 102 от 2000 г., предишна ал. 3, бр. 109 от 2001 г.) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от данъчен орган за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи данъчният орган може да ползва и вещи лица.

Чл. 22. Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимия имот в размер 1,5 на хиляда.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 109 от 2001 г.) Данъкът по чл. 14, ал. 1 и 3 и чл. 17, ал. 2 се определя от данъчен орган по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител.

Чл. 24. (1) Освобождават се от данък:

1. (доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) общините, за имотите - публична общинска собственост;

2. (доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) държавата, за имотите - публична държавна собственост, освен ако имотът е предоставен за ползване на друго лице и това лице не е освободено от данък;

3. (отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.);

4. читалищата;

5. сградите - собственост на чужди държави, в които се помещават дипломатически и консулски представителства, при условията на взаимност;

6. (отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.);

7. сградите на Българския червен кръст;

8. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) сградите, използвани от висшите училища и от академиите за учебен процес и научна дейност;

9. молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната;

10. парковете, спортните игрища, площадките и други подобни имоти за обществени нужди;

11. (отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.);

11а. (нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г.) сградите - паметници на културата, когато не се използват със стопанска цел;

12. музеите, галериите, библиотеките;

13. имотите, с изключение на жилищните, използвани непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт;

14. стопанските сгради на земеделските производители, използвани за селскостопанска дейност;

15. временните сгради, обслужващи строежа на нова сграда или съоръжение до завършването и предаването им в експлоатация;

16. (доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) сградите, обявени по съответния ред за застрашени от самосрутване или вредни в санитарно-хигиенно отношение за период от 5 години, считано от датата на издаване на първоначалното удостоверение;

17. (нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани, за период от 5 години. Данъкът върху горепосочените недвижими имоти, които се използват от държавата, общините, обществените организации или от търговски дружества, в които те участват, включително приватизираните, се дължи от ползвателите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Освобождаването по ал. 1, т. 1, 2, 4, 7, 8 и 9 е при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката им дейност.

(3) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г., отм., бр. 109 от 2001 г.).

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 109 от 2001 г.) Алинеи 1 и 2 се прилагат съответно и за части от имоти.

Чл. 25. (1) За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.

(2) За имот, който е основно жилище на лице с първа или втора група инвалидност, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., отм., бр. 102 от 2000 г.).

Чл. 27. Лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл. 14, ал. 1.

Чл. 28. (1) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 102 от 2000 г.) Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на четири равни вноски в следните срокове: от 1 февруари до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината, за която е дължим.

(2) На предплатилите в първия срок за цялата година се прави отстъпка от 5 на сто.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2000 г., доп., бр. 109 от 2001 г.) Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът. Данъкът, дължим от концесионера за имот, разположен на територията на повече от една община, постъпва в приход на общината, на чиято територия е по-голямата част от имота.
Раздел II

Данък върху наследствата

Чл. 29. (1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.

(2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.

Чл. 30. (1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.

(3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.

Чл. 31. Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл. 31 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в териториалната данъчна дирекция по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина - по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.

(2) За наследник или заветник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, 6-месечният срок от подаване на декларацията тече от узнаването, че наследството е открито.

(3) За имуществата на лица, обявени от съда за отсъстващи, декларацията се подава от лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъстващ към момента на последното известие от него. В тези случаи 6-месечният срок за подаване на декларацията започва да тече от въвеждането във владение.

(4) Когато наследникът е лице, което е било заченато към момента на откриване на наследството и е живородено, срокът по ал. 1 за неговите законни представители започва да тече от деня на раждането му.

(5) Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.

(6) Данъчно задължените лица посочват в декларацията полученото наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка.

(7) Наследствени имущества, за които данъчно задължените лица са узнали след изтичане на сроковете по предходните алинеи, се декларират в едномесечен срок от узнаването. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.

Чл. 33. (1) Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се определя и оценява в левове към момента на откриване на наследството, както следва:

1. недвижимите имоти - по данъчна оценка съгласно приложение № 2;

2. чуждестранната валута и благородните метали - по централния курс на Българската народна банка;

3. ценните книжа - по пазарна стойност, а когато пазарната стойност не може да бъде определена без значителни разходи или затруднения, те се оценяват по номинал;

4. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г.) превозните средства - по застрахователна стойност;

4а. (нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г., отм., бр. 45 от 2002 г.);

5. останалите движими вещи и права - по пазарна стойност;

6. предприятия или дялови участия в търговски дружества или кооперации - по пазарна стойност, а когато определянето й изисква значителни разходи или затруднения - по счетоводни данни.

(2) По реда на ал. 1 се оценяват и задълженията на наследодателя.

(3) Правата и задълженията на наследодателя, които не са установени по основание или размер, се декларират, но се оценяват и вземат предвид при определяне на облагаемата наследствена маса след установяването им по основание и размер. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.

(4) При поискване от данъчен орган или от заинтересуваното лице застрахователите издават в 7-дневен срок удостоверение за застрахователната стойност на вещта.

Чл. 34. От актива на облагаемата наследствена маса, определен по реда на чл. 33, се приспадат:

1. установените по основание и размер задължения на наследодателя към момента на откриване на наследството, ако срещу тези задължения не се придобива имущество, което е освободено от данък върху наследствата; не се приспадат задълженията към кредитори, вземанията на които към наследодателя са погасени по давност и не са изпълнени в 6-месечния срок по чл. 32;

2. правата и вземанията, които наследниците са прехвърлили в полза на държавата или общините по установения от закона ред в 6-месечния срок по чл. 32;

3. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) разноските за погребение в размер 1000 лв.;

4. предвидените в закона облекчения.

Чл. 35. (1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството.

(2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл. 33.

Чл. 36. Данъкът се определя поотделно за всеки наследник или заветник по следните таблици:

1. за съпрузи и наследници по права линия

Таблица № 1

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

Наследствен дял в левове ¦ Данъчна ставка

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

до 15 000 необлагаеми

от 15 000,001 до 50 000 0,1% за горницата над

15 000 лв.

от 50 000,001 до 100 000 35 лв.+0,2% за горницата над

50 000 лв.

от 100 000,001 до 200 000 135 лв.+ 1% за горницата над

100 000 лв.

от 200 000,001 до 500 000 1 135 лв.+ 2% за горницата над

200 000 лв.

от 500 000,001 до 1 000 000 7 135 лв.+ 5% за горницата над

500 000 лв.

над 1 000 000 32 135 лв.+ 10% за горницата над

1 000 000 лв.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

2. за наследници по съребрена линия

Таблица № 2

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

Наследствен дял в левове ¦ Данъчна ставка

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

до 15 000 0,1%

от 15 000,001 до 50 000 15 лв.+0,2% за горницата над

15 000 лв.

от 50 000,001 до 100 000 85 лв.+0,5% за горницата над

50 000 лв.

от 100 000,001 до 200 000 335 лв.+1,5% за горницата над

100 000 лв.

от 200 000,001 до 500 000 1 835 лв.+3,5% за горницата над

200 000 лв.

от 500 000,001 до 1 000 000 12 335 лв.+ 6% за горницата над

500 000 лв.

над 1 000 000 42 335 лв.+ 12% за горницата над

1 000 000 лв.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

3. за други наследници

Таблица № 3

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

Наследствен дял в левове ¦ Данъчна ставка

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

до 15 000 3%

от 15 000,001 до 50 000 450 лв.+3,5% за горницата над

15 000 лв.

от 50 000,001 до 100 000 1 675 лв.+ 4% за горницата над

50 000 лв.

от 100 000,001 до 200 000 3 675 лв.+ 5% за горницата над

100 000 лв.

от 200 000,001 до 500 000 8 675 лв.+ 7% за горницата над

200 000 лв.

от 500 000,001 до 1 000 000 29 675 лв.+ 10% за горницата над

500 000 лв.

над 1 000 000 79 675 лв.+ 20% за горницата над

1 000 000 лв.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчния процесуален кодекс.

Чл. 38. (1) Освобождават се от данък:

1. имуществото на загиналите за Република България или при изпълнение на служебния си дълг, или при производствени аварии и природни бедствия;

2. (доп. - ДВ, бр. 109 от 2001 г.) имуществото, завещано на държавата, общините, Българския Червен кръст, читалищата и другите юридически лица, които не са търговци с изключение на организациите с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в частна полза;

3. обикновената покъщнина;

4. дребният земеделски инвентар;

5. библиотеките и музикалните инструменти;

6. предметите на изкуството, автор на които е наследодателят, някой от наследниците или техен роднина по права линия без ограничение, а по съребрена - до четвърта степен;

7. неполучените пенсии на наследодателя;

8. имуществата в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава.

(2) Когато две лица са починали едновременно или непосредствено едно след друго и едното е наследник на другото, не се дължи данък за наследствения дял, придобит от починалия наследник.

(3) Освобождаването по ал. 1, т. 3, 4 и 5 е при условие, че имуществото се наследява от роднини по права линия, съпруг, братя и сестри.

Чл. 39. В случай, че наследодателят е придобил по наследство недвижимо имущество, в наследствената маса се включват 40 на сто от данъчната оценка на това имущество, ако то е придобито до 1 година преди смъртта му; 50 на сто, ако е придобито до 2 години преди смъртта му, и 60 на сто, ако е придобито до 3 години преди смъртта му.

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.

(2) Когато се наследява предприятие на едноличен търговец, участие в събирателно дружество, дялове и акции, представляващи повече от 50 на сто от капитала на търговските дружества, дължимият данък може да бъде заплатен в срок до 1 година от откриване на наследството заедно със законната лихва, която започва да се начислява след изтичане на 2-месечния срок по ал. 1.

Чл. 41. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., доп., бр. 102 от 2000 г.) Сумите по сметки на починали лица се изплащат на техните наследници след представяне на удостоверение от териториалната данъчна дирекция, че са посочени в декларацията за облагане с данък върху наследствата и данъкът е платен. Когато данъкът не е платен, той се удържа и се превежда по сметката на съответната териториална данъчна дирекция в едномесечен срок от представянето на документ за размера на дължимия данък, а на наследниците се изплащат суми до размера на остатъка по сметката на наследодателя.

(2) Алинея 1 се прилага съответно и при изплащане на обезщетения по договор за застраховка "Живот", сключен от наследодателя в полза на трети лица.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Прехвърлянето на поименни акции и други ценни книжа, принадлежали на лица, които са починали или са обявени за отсъстващи, се извършва въз основа на удостоверение, издадено от териториалната данъчна дирекция по местооткриване на наследството, че тези ценни книжа са посочени в декларацията и дължимият данък върху наследството е платен.

Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Кметовете на общини и райони изпращат на териториалната данъчна дирекция до 15-о число на месеца справка за починалите през предходния месец лица с местожителство в съответното населено място.

(2) В справката по ал. 1 се посочват трите имена на лицето, датата на смъртта, единният му граждански номер, семейното му положение, както и данни за законните му наследници - деца, съпруг, родители.

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Банките, застрахователните и другите търговски дружества, както и всички други лица, които са влогодържатели или длъжници по ценни книги, пари или друго имущество, което влиза в едно наследство, за което знаят че е открито, са длъжни преди плащането, предаването или прехвърлянето на това имущество да изпратят опис на имуществото на териториалната данъчна дирекция по местооткриване на наследството.

Данък при придобиване на имущества

по дарение и по възмезден начин

Чл. 44. (1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.

(2) Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.

(3) Алинея 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон.

Чл. 45. (1) Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44, а при замяна - от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител.

(2) Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят.

Чл. 46. (1) Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето.

(2) Имуществото се оценява, както следва:

1. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях - по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната, съгласно приложение № 2.

2. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г.) другите имущества - по реда на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3, 4, 4а и 5.

(3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2000 г.) Данъчната оценка по приложение № 2 за имотите по ал. 2, т. 1 се определя на основата на данните и характеристиките, съдържащи се в декларацията по чл. 14, ал. 1.

Чл. 47. (1) При дарение на имущество, както и в случаите по чл. 44, ал. 2 данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер на:

а) 0,5 на сто - при дарение между роднини по права линия и между съпрузи;

б) 0,7 на сто - при дарение между братя и сестри и на племенници;

в) 5 на сто - при дарение между лица извън посочените в т. 1 и 2.

(2) При възмездно придобиване на имущество данъкът е в размер 2 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна - върху оценката на имуществото с по-висока стойност.

(3) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.

Чл. 48. (1) Освобождават се от данък:

1. придобитите имущества от:

а) държавата и общините;

б) (доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) българските здравни, образователни, културни и научни организации на бюджетна издръжка, както и домовете за социални грижи и домовете "Майка и дете";

в) Българският Червен кръст;

г) национално представените организации на инвалиди и за инвалиди;

д) фондовете за подпомагане на пострадали от природни бедствия и за опазване и възстановяване на исторически и културни паметници;

2. даренията за лечение на български граждани, както и на технически помощни средства за инвалиди;

3. даренията с хуманитарна цел на лица с I или II група инвалидност и социално слаби граждани;

4. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г.) юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност за получените и предоставените дарения;

5. обичайните подаръци;

6. имуществото, което е прехвърлено по безвъзмезден начин в изпълнение на задължение, произтичащо от закон;

7. даренията в полза на народните читалища;

8. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2002 г.) придобитите имущества по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол;

9. непаричните вноски в капитала на търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел.

(2) Когато имущество, получено по ал. 1, бъде прехвърлено на трети лица, несъбраният данък става дължим, ако се докаже, че прехвърлянето не е свързано с изпълнението на преките цели, за които е създадена съответната организация, посочена в ал. 1, или които са посочени като основание за освобождаване от данък.

Чл. 49. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Данъкът се заплаща преди прехвърляне на имуществото в териториалната данъчна дирекция по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи - по местоживеенето, съответно седалището на данъчно задълженото лице.

(2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2000 г., доп., бр. 109 от 2001 г.) Преди прехвърляне на недвижим имот, ограничени вещни права върху недвижим имот и моторни превозни средства, лицата по чл. 45 подават декларация, в която посочват вида на имота, местонахождението му, съответно вида и други индивидуализиращи данни за превозното средство, начина на придобиване и наличието на родствена връзка между прехвърлителя и приобретателя.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 102 от 2000 г., изм., бр. 109 от 2001 г.) При безвъзмездно придобиване на имущества, без тези по ал. 2, лицата, получили имущество, подават декларация за облагането им с данък в едномесечен срок от получаването.

Чл. 50. Съдиите, нотариусите, областните управители, кметовете на общините и други длъжностни лица извършват сделката или действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права, след като установят, че е платен данъкът по тази глава.

Чл. 51. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Съдиите по вписванията в 7-дневен срок уведомяват съответната териториална данъчна дирекция за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижими имоти, а органите на Министерството на вътрешните работи и другите компетентни органи уведомяват в 7-дневен срок за регистрираните, отчислените и спрените от движение моторни превозни средства.

(2) Срокът по ал. 1 започва да тече от деня, следващ вписването, съответно регистрирането, отчисляването или спирането от движение на превозното средство.
Раздел IV

Данък върху превозните средства

Чл. 52. С данък върху превозните средства се облагат:

1. превозните средства, регистрирани или подлежащи на регистриране за движение по пътната мрежа в Република България;

2. корабите, вписани в регистрите на българските пристанища;

3. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г.) въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства.

Чл. 53. Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.

Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) (1) (Предишен текст на чл. 54, изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Собствениците на превозни средства декларират пред териториалната данъчна дирекция по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в едномесечен срок от придобиването им.

(2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Когато собствениците на превозни средства нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната, декларации се подават пред териториалната данъчна дирекция по регистрация на превозното средство.

(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Когато липсват данни за годината на производство на пътното превозно средство, за такава се приема годината на първата му регистрация.

Чл. 55. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 109 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г.) (1) За леки автомобили размерът на данъка се определя съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва:

1. до 50 к.с. (37 kW) вкл. - по 0,25 лв. за к.с.;

2. над 50 до 75 к.с. (55 kW) вкл. - по 0,30 лв. за к.с.;

3. над 75 до 100 к.с. (74 kW) вкл. - по 0,40 лв. за к.с.;

4. над 100 до 150 к.с. (110 kW) вкл. - по 0,80 лв. за к.с.;

5. 
   над 150 к.с. (над 110 kW) - по 0,90 лв. за к.с.
   

В зависимост от годината на производство данъкът се умножава със следните коефициенти:

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

Година на производство: ¦ Коефициент:

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

До 31.12.1988 г. включително 1

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

От 01.01.1989 г. до 31.12.1994 г. 1,5

включително

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

От 01.01.1995 г. 2,8

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

(2) За ремаркета на леки автомобили се заплаща следният данък:

1. товарно ремарке - 5 лв.;

2. къмпинг ремарке - 10 лв.

(3) За мотопеди се заплаща данък 10 лв., а за мотоциклети, както следва:

1. до 125 куб. см включително - 12 лв.;

2. над 125 до 250 куб. см включително - 25 лв.;

3. над 250 до 350 куб. см включително - 35 лв.;

4. над 350 до 490 куб. см включително - 50 лв.;

5. над 490 до 750 куб. см включително - 75 лв.;

6. над 750 куб. см - 100 лв.

(4) За триколка данъкът се определя от общото тегло:

1. до 400 кг включително - 4 лв.;

2. над 400 кг - 6 лв.

(5) За автобуси данъкът се определя в зависимост от броя на местата за сядане:

1. до 22 места, вкл. мястото на водача - 50 лв.;

2. над 22 места, вкл. мястото на водача - 100 лв.

(6) За товарен автомобил се заплаща данък по 10 лв. за всеки започнат тон товароносимост.

(7) За ремарке или полуремарке се заплаща данък по 2 лв. за всеки започнат тон товароносимост.

(8) За влекач - обикновен, се заплаща данък 50 лв.

(9) За влекач - седлови, се заплаща данък 100 лв.

(10) За специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите, се заплаща данък 50 лв.

(11) За автокранове с товароподемност над 40 тона, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона се заплаща данък 100 лв.

(12) За трактори се заплаща следният данък:

1. от 15 до 25 конски сили включително - 5 лв.;

2. над 25 до 50 конски сили включително - 7 лв.;

3. над 50 конски сили - 10 лв.

(13) За други самоходни машини се заплаща данък 25 лв.

(14) За моторни шейни се заплаща данък 50 лв.

Чл. 56. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 109 от 2001 г.) За корабите, вписани в регистрите на малките кораби в българските пристанища и в регистрите на общините за корабите, плаващи по вътрешните води без контакт с Черно море и с река Дунав, без яхтите и скутерите, се събират по 1 лв. за всеки започнат бруто тон.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 109 от 2001 г.) За корабите, без яхтите, скутерите, влекачите и тласкачите, вписани в регистъра на големите кораби в българските пристанища, се събират по 1 лв. за всеки започнат бруто тон до 40 бруто тона включително и по 0,1 лв. за всеки започнат бруто тон над 40 бруто тона.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За един джет се заплаща данък 100 лв.

(4) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 109 от 2001 г.) За ветроходни и моторни яхти се заплаща данък по 20 лв. за всеки започнат бруто тон.

(5) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 109 от 2001 г.) За скутери се заплаща данък по 2 лв. на конска сила.

(6) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За влекачи и тласкачи се заплаща данък по 0,1 лв. на конска сила.

(7) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г.) За речни несамоходни плавателни съдове данъкът се определя по 0,5 лв. за тон максимална товароподемност.

Чл. 57. За гражданските въздухоплавателни средства се заплаща данък, както следва:

1. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за самолети в експлоатация с валиден сертификат за летателна годност и за вертолети се заплаща данък по 20 лв. за всеки започнат тон максимално излетно тегло;

2. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за параплан - 12 лв.;

3. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за делтаплан - 12 лв.;

4. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за мотоделтаплан - 20 лв.;

5. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за свободен балон - 30 лв.;

6. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за планер - 30 лв.

Чл. 58. (1) Освобождават се от данък превозните средства на:

1. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) държавните и общинските органи и организации на бюджетна издръжка, които са със специален режим на движение, както и линейки и пожарни на други лица;

2. дипломатическите представителства и консулства при условията на взаимност;

3. Българският Червен кръст, когато се използват за целите на организацията;

4. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) лекият автомобил - собственост на инвалид, с обем на двигателя до 1800 куб. см и до мощност до 100 конски сили.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г.).

(3) При прехвърляне на собствеността на превозното средство новият собственик не заплаща данъка, ако предишният собственик го е платил за времето до края на календарната година.

(4) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) За превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира, при условие че до края на предходната година собственикът му е върнал регистрационния талон.

Чл. 59. (1) За превозните средства с мощност на двигателя до 100 к. с. вкл., снабдени с действащи катализаторни устройства, данъкът се заплаща с 50 на сто намаление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г.) За автобусите, товарните автомобили и седловите влекачи, снабдени с "екодвигатели", съответстващи на стандартите "Евро 1", "Евро 2" и "Евро 3" данъкът по чл. 55, ал. 5, 6 и 9 се заплаща с 50 на сто намаление.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., изм., бр. 45 от 2002 г.) За автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и в слабонаселените планински и гранични райони, които се субсидират от общините, данъкът се заплаща в размер 10 на сто от размера, определен по реда на чл. 55, ал. 5, при условие че не се използват за други цели.

Чл. 60. (1) Данъкът се заплаща на две равни вноски в следните срокове: до 31 март и до 30 септември на годината, за която е дължим. На предплатилите за цялата година в първия срок се прави отстъпка от 5 на сто.

(2) За превозните средства, придобити през текущата година, данъкът се плаща в едномесечен срок от датата на придобиването им в размер една дванадесета част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително и месеца на придобиването.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г.).

(4) (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г.).

(5) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2000 г.) За унищожените или откраднатите превозни средства платеният данък се възстановява пропорционално на броя на пълните месеци до края на годината, считано от датата на събитието, след представяне на документ от съответния компетентен орган.

(6) Заплащането на данъка е условие за пускане в движение и за редовност при годишния технически преглед на превозното средство.

(7) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) При пускане в движение на спряно превозно средство данъкът се заплаща по реда на ал. 2.

(8) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) За придобитите превозни средства в неизправност данъкът се заплаща по реда и в сроковете по ал. 2 от пускането им в движение.

Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Данъкът се внася в приход на бюджета на общината, по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, а в случаите по чл. 54, ал. 2 - в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство.

(Нов - ДВ, бр. 109 от 2001 г.)

Пътен данък

Чл. 61а. С пътен данък се облагат следните пътни превозни средства:

1. леките автомобили, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България;

2. автобусите, товарните автомобили, ремаркетата, полуремаркетата, седловите и обикновените влекачи, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България;

3. специализираните строителни машини, автокрановете, специализираните ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите;

4. колесните трактори и другите самоходни машини, когато се регистрират за движение по пътната мрежа.

Чл. 61б. Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с пътен данък превозни средства.

Чл. 61в. В декларацията по чл. 54 данъчно задължените лица посочват данните, имащи значение за определянето на пътния данък.

Чл. 61г. Размерът на данъка се определя, както следва:

1. за леките автомобили - по 10 лв. за всеки започнат тон от общото тегло;

2. за автобусите, товарните автомобили, ремаркетата, полуремаркетата, седловите и обикновените влекачи - по 10 лв. на тон за всеки започнат тон от общото тегло;

3. за специализираните строителни машини, автокрановете, специализираните ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили - по 10 лв. на тон за всеки започнат тон от общото тегло;

4. за тракторите и другите самоходни машини - по 10 лв. на тон за всеки започнат тон от общото тегло.

Чл. 61д. (1) Данъкът се заплаща на две равни вноски в срок до 31 март и до 30 септември на годината, за която е дължим. На предплатилите за цялата година в първия срок се прави отстъпка 5 на сто.

(2) За превозните средства, регистрирани през текущата година, данъкът се плаща в едномесечен срок от датата на регистрацията им за движение по пътната мрежа в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на регистрирането.

(3) При пускане в движение на спряно превозно средство данъкът се заплаща по реда на ал. 2.

(4) За придобитите превозни средства в неизправност данъкът се заплаща по реда и сроковете по ал. 2 от пускането им в движение.

(5) За унищожените или откраднатите превозни средства платеният данък се възстановява пропорционално на броя на пълните месеци до края на годината, считано от датата на събитието, след представяне на документ от съответния компетентен орган.

(6) Заплащането на данъка е условие за пускане в движение и за редовност при годишния технически преглед на превозното средство.

Чл. 61е. Данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика.

Чл. 61ж. (1) Освобождават се от данък превозните средства по чл. 58, ал. 1.

(2) За превозно средство, което няма да се ползва, данъкът не се събира, при условие че до края на предходната година собственикът му е върнал регистрационния талон.

(3) При прехвърляне на собствеността на превозното средство новият собственик не заплаща данъка, ако предишният собственик го е платил за времето до края на календарната година.
Глава трета