Закон за младежта; Национална стратегия за младежта 2012 2020 г., приета от мс през октомври 2010 г



страница1/4
Дата20.08.2018
Размер0.73 Mb.
  1   2   3   4
П

О Б Щ И Н А П Е Р Н И К

ерник, пл.”Св. Иван Рилски ” 1А ; тел: 076/ 602 933; факс: 076/ 603 890

О Б Щ И Н С К И Г О Д И Ш Е Н

П Л А Н З А М Л А Д Е Ж Т А

О Б Щ И Н А П Е Р Н И К

2016 г.

I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Общинският годишен план за младежта е програма, чрез която се изпълнява националната политика за младите хора и определя основните цели и приоритети на Община Перник в областта на младежката политика. Общинският годишен план е формиран според потребностите на младите хора в Община Перник и е в синхрон с приоритетите на европейската политика за младежта.

Общинският годишен план за младежта на Община Перник е изработен в изпълнение на:



  • Закон за младежта;

  • Национална стратегия за младежта 2012 – 2020 г., приета от МС през октомври 2010 г.;

  • Стратегия ЕВРОПА 2020 на ЕС.

При разработването на Общинския годишен план за младежта са взети под внимание и текстовете на ревизираната Европейска харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите, приета от Съвета на Европа, Бялата книга на Европейската комисия “Нов тласък за европейската младеж”, Световна програма за действие на младежта, приета с резолюция на Общото събрание на ООН, Европейски младежки пакт, Стратегия на ЕС за инвестиране в младежта и мобилизиране на нейния потенциал, както и обновената рамка за европейско сътрудничество в областта на младежта (2010-2018).
Общинският годишен план за младежта се приема от Общински съвет – Перник. В него се конкретизират целите и приоритетите на общинската политика за младежта и необходимите ресурси за това.

Общинският годишен план за младежта се реализира в партньорство с всички заинтересовани страни на общинско ниво: Общински съвет – Перник, общинска администрация, териториални структури на заинтересованите държавни органи, учебни заведения, културни институции, Младежки информационно-консултантски център – Перник, неправителствени организации, работещи в областта на образованието, културата, спорта и др.


II. ОСНОВНИ ЦЕЛИ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА МЛАДЕЖКАТА ПОЛИТИКА
Доктрината на ЕС за младежта изведе 5 основни приоритета, които са базови и за настоящия Общински годишен план за младежта:

  • Участие;

  • Информация;

  • Неформално образование;

  • Доброволчески дейности;

  • По-добро разбиране и познаване на проблемите на младежта.

В тази връзка Общинският годишен план за младежта предвижда следните:


ОПЕРАТИВНИ ЦЕЛИ:


  • Активно участие във формиране на общинската политика за работа и развитие на младежта; пълноценно участие на младите хора при формиране на дългосрочни общински стратегии и планове, разработване и изпълнение на ключови за Община Перник проекти;

  • Подпомагане сътрудничеството между младежки организации на местно, регионално и национално ниво за защита на младежките интереси и потребности; подпомагане на самоорганизирането на младежи, създаване на предпоставки за сформиране на нови организации и укрепване на съществуващите;

  • Предоставяне на повече възможности за участие на младите хора в обществения живот, във вземането на решения за развитието на региона, общината и общността; стимулиране на гражданската им активност, развитие на дейности и инициативи към социалното им включване по обществени проблеми;

  • По-добри условия и повече възможности за достъп на младежите до неформално образование и форми за учене през целия живот; пълноценно използване на свободното им време на младите хора за придобиване на полезни знания и умения;

  • Подкрепа на младежки инициативи и кампании, посветени на значими за общността каузи;

  • Популяризиране на доброволческия труд като форма на трудова заетост, активна гражданска позиция и обществено полезна дейност;

  • Насърчаване на взаимната солидарност и разбиране между обществото и младите хора;

  • Обмяна на опит, добри практики и превантивни мерки за ограничаване на негативни социални влияния;

  • Социална и културна интеграция на младите хора в обществото, чрез диалог и обмен на културни традиции на различни етноси;

  • Създаване на равни възможности за интелигентен растеж, устойчиво развитие и социално приобщаване на младите хора;

  • Насърчаване на предприемачеството сред младите хора, по-лесен път за иновациите и високотехнологичните решения във всички сфери на техния професионален и личен живот;

  • Инвестиране в младите хора и мобилизиране на техния потенциал, което рефлектира в ръст на обществено-икономическото развитие;

  • Популяризиране на природосъобразния и здравословен начин на живот;

  • Осигуряване на информираност във всички сфери и аспекти на обществено-икономическия живот на младежите в общността.


III. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ ПРИ РЕАЛИЗИРАНЕ НА ГОДИШНИЯ ОБЩИНСКИ ПЛАН ЗА МЛАДЕЖТА


  • Съответствие на програмите и услугите за младежи с националните, европейските и международните стратегически документи;

  • Законосъобразност;

  • Недискриминация, обществена солидарност и толерантност към всички групи младежи;

  • Децентрализация;

  • Иновативност в процеса на планиране и предоставяне на услуги за младежи;

  • Надграждане и усъвършенстване на съществуващи практики, опит и услуги;

  • Ефективност и устойчивост на младежките проекти и инициативи;

  • Прозрачност и икономичност при усвояването на финансовите средства;

  • Изграждане на мрежа от партньорства на местно, регионално и национално ниво с участието на заинтересованите страни;

  • Многосекторен подход;

  • Равен достъп;

  • Професионализъм.


IV. ВИЗИЯ НА ГОДИШНИЯ ОБЩИНСКИ ПЛАН ЗА МЛАДЕЖТА
Годишният общински план за развитие на младежта в Община Перник е насочен към:

  • Младите хора в Община Перник;

  • Младежките структури, чиято дейност се осъществява на територията на Община Перник;

  • Органите на местното управление и местните държавни структури.


V. ЦЕЛЕВИ ГРУПИ
Общинският годишен план за младежта на Община Перник е насочен към младите хора от 15 до 29 години, без разлика в техните образователни, социални, имуществени, политически и етнически убеждения.
VI. АНАЛИЗ НА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД МЛАДИТЕ ХОРА В ОБЩИНА ПЕРНИК

1. Нaсърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора

Сериозна и засилваща се тенденция, която се наблюдава в днешно време, е социалната и икономическа зависимост на младите хора от семейната среда и родителите, което в същото време не противоречи на многото изследвания направени в последно време, очертаващи стремежът им към независимост, самореализация и взимане на самостоятелни решения.

Активността на младите хора все по-често е насочена към частния икономически сектор, като по този начин спада доверието във възможностите на местната и държавната администрации да решат проблемите на младите хора, касаещи тяхната професионалана реализация.

В Община Перник има добре развито сътрудничество с един от първите създадени в страната Консултативен съвет за младежка политика, в който членуват представители на различни младежки структури и организации.

Идентифицират се слабости, обусловени от негативните демографски тенденции, от една страна, от недостатъчно развития пазар на труда за младежите – от друга, и от трета – недостатъчния финансов ресурс, с който Община Перник би могла да насърчава предприемачеството сред младите хора, да стимулира развитието на общинските младежки структури и работещите на територията на общината младежки организации.

Съществена слабост е и недостатъчно ефективното сътрудничество между местната администрация, образователните институции и гражданския сектор в превантивни програми за младежта, неефективната връзка между професионалното образование и бизнеса, липсата на публично-частни партньорства за модернизиране на областите, свързани с развитието на младите хора в общината.

2. Демографска перспектива


  • Възрастово намаляване. Статистиката сочи, че от 1989 г. населението на България е намаляло с над 1 млн души, като за младите хора /15-34 години/ цифрата е 300 000 души. В община Перник населението през 2011 г. е било 97 181 души, от тях 15 301 са младежи на възраст между 15 и 29 годишна възраст.

  • Повече от три четвърти от младите хора на възраст от 15 дo 34 години живее в градовете и само една четвърт – в селата. Данните за община Перниик от преброяването през 2011 г. сочат, че в града живеят 82 454 човека, а в селата – 14 727. Младежите на възраст между 15 и 29 годишна възраст в града са 13 504, а в селата – 1797.

- Отново се наблюдава засилване на емиграционния поток. Единствената отлика е, че образователният ценз на желаещите да емигрират е по-нисък.

3. Млади хора, отпадащи от училище

Целите на Стратегията „Европа 2020” имат отражение върху дългосрочното развитие на пазара на труда в България, като една от целите е преждевременно напусналите образователната система да не са повече от 11%. Важна задача е подобряване на качеството и резултатността на системите за образование и обучение на всички равнища и увеличаване на броя на обучаващите се във висшето или в равностойно на него образование.

Община Перник реализира държавната образователна политика на своя територия като работи за равен достъп до качествени образователни услуги, по-пълно обхващане в задължителното образование на учениците, създаване на по-добри условия за отглеждане, възпитание и обучение. Едновременно с това е предприела и провежда действия, мерки, и политики по превенция и намаляване броя на подрастващите от 5 до 16 годишна възраст, непосещаващи учебните заведения.

На територията на Община Перник функционират 22 (двадесет и две) общообразователни училища, 6 (шест) професионални гиманзии, 1 (едно) помощно училище и Европейски политехнически университет.

За учебна 2014/2015 година общият брой на децата в училищна възраст на територията на Община Перник е бил 3321 (три хиляди триста двадесет и един) души. Броят на учащите в гимназиален курс е бил 1566 (хиляда петстотин шестдесет и шест), а на тези в държавни и професионални училища – 1755 (хиляда седемстотин петдесет и пет).

За учебна 2015/2016 година общият брой на децата в училищна възраст на територията на Община Перник е 3178 (три хиляди сто седемдесет и осем) души. Броят на учащите в гимназиален курс е 1538 (хиляда петстотин тридесет и осем), а на тези в държавни и професионални училища – 1640 (хиляда шестстотин и четирдесет).

През учебната 2014/2015 г. от задължителни учебни заанимания са отпаднали 17 (седемнадесет) деца на възраст до 16 г. За втория срок на учебната 2014/15 година са отпаднали 6 (шест) деца на възраст до 16 г. За учебната 2015-2016 г. до края на 2015 г. са отпаднали две деца на възраст до 16 г.

През учебната 2015/2016 г. 4 (четирима) ученика от отпадналите през учебната 2014/2015 година са записани отново в училище.

Отпадналите ученици от образователната система имат следните характеристики:


  • Според възрастта, на която са отпаднали учениците - броят на отпадналите в начален етап на образование е 10 (десет), а на отпадналите в прогиманзиален клас – 7 (седем)

  • Според достигнатия клас - най-много ученици отпадат в четвърти и пети клас, т.е. при прехода от начален етап към прогимназиална степен

  • Видове причини за отпадане: разделени семейства, самотни майки, некомфортен психоклимат в семейството; образованието не е ценност в семейството – в 4 семейства са отпаднали общо 9 деца; деца на сезонни работници, които следват родителите си в различни населени места, живеят в незадоволителни хигиенно-битови условия; напускат трайно страната, без да оформят по надлежния ред документи за преместване на учениците; ранни бракове; нисък социален статус на родителите, социално слаби семейства, социално значими заболявания, които не се лекуват адекватно.

Всички отпаднали ученици в общината са описани в Регистър, който съдържа данни за техните имена, клас, училище, данни за родителите и адрес, причини за отпадане от училище и предприети мерки за връщане на детето към образователната система. Неговата актуалност се поддържа от експертите на отдел „Образование, култура, ,младежки дейности и духовно развитие” в Община Перник.

Отпадането от училище е явление, дължащо се на комплекс от причини. Учениците, застрашени от отпадане, често страдат от липса на мотивация и неадекватни навици за учене, несигурни цели, липсваща самоинициатива, лоша социална адаптация и проблемно поведение. Не на последно място може да се спомене и родителската незаинтересованост. Най-често това са деца от ромски произход, които имат много неизвинени отсъствия. Макар че като цяло в Община Перник е слабо изразена тенденцията деца да отпадат от учебния процес, намаляването на риска от преждевременно напускане е един от важните приоритети.



4. Безработица сред младите хора

Ниското образователно и квалификационно равнище на търсещите работа, ниската мобилност в условията на сегментиран пазар на труда, наред с това несъответствието в предлагането и търсенето на труд по отношение на професионално-квалификационната структура на работната сила, недостатъчната практическа подготовка по определената професия, слабата чуждоезикова и компютърна компетентност на завършилите младежи, затруднява тяхната реализация.

За преодоляване проблема с младежката безработица в Д ”БТ” Перник успешно се реализират всички форми на посредничество – информиране, консултиране, осъществяване на контакт между работодател и безработен младеж, съдействие за намиране на подходящо работно място, насочване и устройване както на първичния пазар на труда, така и включване в подходящи субсидирани форми на заетост по програми и мерки, включително и по ОП ”Развитие на човешките ресурси”. Безработните младежи приоритетно се ориентират и включват освен в конкретно разработените за тях програми, мерки, проекти и схеми на ОП ”РЧР”, така и във всички останали алтернативни форми на заетост.

Осъществяването на по-тесни и регулярни контакти с фирмите, прилагането на индивидуалния подход към безработните лица при тяхното консултиране и насочване към подходящи работни места на първичния пазар, по програми и мерки за заетост или професионално обучение, допринася за повишаване качеството на предлаганите услуги. Във връзка с реализацията на Националния план за изпълнение на европейската гаранция за младежта, на всички новорегистрирани младежи до 29 г. се изготвят портрети и профили, които проактивно се предлагат при срещите с работодатели. Особено внимание е обърнато на качеството при изготвянето им.



5. Заетост при младите хора

В условията на пазарна икономика от най-важно значение за младите хора е предстоящото им трудово и социално реализиране.

Високата квалификация, опитът и уменията в определена област са основни характеристики на всяко работно място. За заемането на много от тях работодателите често поставят и допълнителни изисквания, съобразени с характера на работа – компютърна грамотност, отлично владеене на един или повече чужди езици, мотивация за работа, коректност и други.

Причините за младежка безработица могат да се обединят в няколко аспекта:

- дисбаланс между реалното търсене на пазара на труда и младежите с определено професионално направление;

- занижено равнище на професионална квалификация, дължащо се на слаба практическа подготовка и ниска информираност;

- слабо търсена или неточна професионална ориентация;

- липсата на трудов опит, който е основен фактор за всеки работодател при подбор на кадри;

- демотивация от предлаганото заплащане при несъобразяване или пренебрегване на дадената квалификация;

- малко на брой работодатели инвестират в обучението и квалификацията на младите работници и служители;

- ниска производителност и адаптивност на младите хора;

Налице са програми за заетост ориентирани към различни групи безработни лица, които биват успешно прилагани и които дават шанс на младежи без стаж или с ниска степен на квалификация да се реализират на пазара на труда.



6. Младежки медиатор

В изпълнение на Национална програма „Активиране на неактивни лица” от средата на месец май 2015 г. в Община Перник, в отдел „Образование, култура, младежки дейности и духовно развитие” е назначен младежки медиатор. Основното му задължение е да бъде посредник между неактивните млади хора на възраст между 16 и 29 годишна възраст, които не учат, не работят и не са регистрирани в Дирекция „Бюро по труда” и различните институции, предоставящи социални, образователни и други услуги. Основните ангажимени на младежкия медиатор са насочени към това да подпомага безработните млади хора за включване в заетост и обучение в съответствие с индивидуалните им потребности – помощ при изготвяне и редактиране на автобиография, запознаване с различни техники за търсене на работа, избор на подходящо обучение, предоставяне на информация, относно правата и задълженията им и пренасочване към Дирекция Бюро по труда, към училища, центрове за професионално обучение, частни трудови борси, агенции за временна заетост и др. Младежкият медиатор също така работи активно на различни места, там, където се събират млади хора – в читалища, в библиотеки, дори и в кафенета, за да достигне до средата на неактивните младежи. Наред с това, той е и в тясно сътрудничество с различни младежки и доброволчески организации, НПО, училища, работодатели и с Бюрото по труда.



7. Подобряване на достъпа до информация и качествени услуги

Един от приоритетите в политиката на Община Перник е подобряване на достъпа до информационни услуги и повишаване на тяхното качество.

Информацията е много важна за развитието на отделния човек и на обществото. Днес информационните технологии дават значителни предимства на всички, които ги ползват. Източниците за масова информация, особено електронни дават широк поток от разнородна информация и са даденост за младите хора.

Въпреки всичко те не могат да заменят нуждата на младите хора от директния контакт при получаване на информация.



8. Разширяване на обхвата и повишаване на качеството и достъпността на услугите в подкрепа на развитието на младите хора.

“Младежки информационно-консултантски център” е проект на сдружение с обществено полезна дейност „Обектив”, гр. Перник. Партньори в него са Община Перник, фондация „П.У.Л.С.”, сдружение „Отворена младеж” и младежко сдружение „Полет”. Центърът е изграден с финансовата подкрепа на Национален център „Европейски младежки програми и инициативи” по Национална програма за младежта (2011-2015 г.). Екипът на МИКЦ предоставя информация по широк спектър от въпроси, които вълнуват младите хора на възраст между 15 и 29 г.: развлечения, спорт, култура, доброволчество и младежки сдружения, професионална ориентация и обучение, опазване на околната среда, здравословен начин на живот, местното самоуправление и гражданско участие, финансиращи програми. МИКЦ – Перник е областен център, изграден от и за младите хора на територията на шестте общини: Перник, Радомир, Брезник, Трън, Земен и Ковачевци. Дейностите в центъра обхващат четири тематични области: информационни услуги, консултации, обучения и свободна зона – кампании и инициативи. Основните цели на МИКЦ – Перник са насочени към провокиране интереса на младите хора да търсят и ползват младежка информация, чрез повишаване информираността на възможно по-голям брой млади хора по въпроси, които ги интересуват; утвърждаване практиката за придобиване на допълнителни знания, социални умения и опит, чрез неформално образование; повишаване мотивацията на младите хора за придобиване на умения за личностната им реализация; усъвършенстване на капацитета на местните младежки организации и развитие на умения за работа в екип, с цел съвместна дейност и сътрудничество.

МИКЦ Перник има установени добри практики от предишни проекти за предоставяне на информационни услуги на младите хора. Младежите от областта припознават центъра като място, където могат да получат квалифицирана помощ и информация по всички въпроси, които ги вълнуват. През годните МИКЦ Перник се разви и утвърди като единствения по рода си младежки център в областта, който младите хора припознават като място, където могат да потърсят информация за теми, които ги вълнуват, да се включат в обучения и инициативи, да развият различни умения и компетенции, които от своя страна да ги направят по-успешни. Бе постигнат добър диалог с институциите на местно ниво и партньорство с медиите. МИКЦ Перник е сред активно работещите младежки центрове в страната, а една от основните причини за това е екипът, състоящ се от млади хора, всеки от които е специалист в своята област.

Работата на МИКЦ Перник е изцяло насочена в полза на младите хора от областта, а именно, да подпомогнат успешното личностно и професионално развитие на всеки един, който се е включил в дейностите на проекта.



9. Достъп до други специализирани услуги

Грижата за младите хора е най-важната национална кауза за осигуряване на европейско развитие на България. Създаването на благоприятни условия за образование, неформално обучение, за професионално, социално и личностно реализиране на младите хора, за участието им в обществения и икономически живот, за приобщаването им към управлението на местно, областно и национално ниво, както и за връщане в България на обучаващите се в чужбина, допринася за подобряване на демографската ситуация и е значим фактор не само за преодоляване на кризата, но и за повишаване качеството на живот, както и за постигане на целите на Европейския съюз.

Една от целите на Община Перник е развитие на таланта, творческите умения и културното изразяване на младите хора, разширяване на мрежата и развитие на капацитета на доставчиците на услуги за тяхното развитие – културни институти, младежки центрове, читалища, организации и други.

Община Перник има изградена и успешно действаща културна инфраструктура – ОК Дворец на културата, Общински младежки дом, Районен младежки дом, Обединен детски комплекс, Регионална библиотека с подразделения, Художествена галерия, Регионален исторически музей, Държавен архив, Клуб на дейците на културата и др. На територията на Общината действат също така и 32 народни читалища.

Всички тези институции обогатяват живота на младите хора чрез събитията, които организират и които са включени в културния календар на града. Наред с това в повечето от тях се предлагат различни форми за осмисляне на свободното им време – студия, школи, курсове, клубове, формации, в които младежите се обучават и развиват своите таланти, дарби и умения, участват в организирането на общински, национални и международни изяви, конкурси и фестивали, в множество международни арт инициативи. Традиционни са ежегодните концерти, художествени изложби, пленери, конкурси, фестивали, събори и др., които Община Перник организира като по този начин дава възможност за реализация на техните творчески умения. Организираното и ползотворно прекарано свободно време на подрастващите и младите хора е сред важните задачи в тази сфера.

Община Перник търси механизми за стимулиране на креативността и инициативността у младите хора и тяхното включване в творческия и културен живот на града. За целта е създадена експертно-консултативна комисия, която има утвърдени правила за работа, даващи възможност на учениците, които не отговарят на условията, посочени в Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни и общински училища, но са се класирали на призови места на национални, балкански, европейски, световни първенства и олимпиади, да бъдат поощрявани от Община Перник с еднократно финансово подпомагане за съответната година, в която са били отличени.



10. Млади хора, практикуващи спортни дейности

Чрез различните спортни занимания младите хора развиват ценни физически и психически качества, осъществя се превенция на заболявания, както и превенция на противообществените прояви и престъпността. Физическото възпитание, спортът и социалният туризъм включват всички видове занимания с физически упражнения, спорт и туризъм, като свободна и спонтанна дейност за укрепване на здравето и физическата годност на младите хора. Заниманията по вид спорт са достъпни за всички и се осъществяват чрез доброволно сдружаване по възможности и интереси. Община Перник в рамките на спортния календар организира и провежда масови спортни прояви. Организира и координира дейности и мероприятия свързани със спорта и социалния туризъм при децата, юношите и младежите.

На територията на Община Перник има спортно училище с традиции. Освен това функционират и 30 спортни клубове: спортен клуб “Перун” – джудо и сабмо; спортен клуб “Кракра” – джудо и самбо; ОК “Металург”; клуб по делта и парапланеризъм; клуб по конен спорт “Давид”; ВК “Миньор”; тенис клуб “Асат”; баскетболна школа “Миньор”; спортен клуб “Калоян – Ладимекс” – таекуон-до; спортен клуб “Перник-Ладимекс” – бокс; клуб по борба “Миньор – Перник”; клуб “Миньор бийч волей” – плажен волейбол; клуб “Леон” – таекуон-до и т.н. В тези клубове практикуват спортна дейност около 1300 млади хора.

На територията на община Перник развиват дейността си и туристическо дружество „Кракра Пернишки”, както и Дом на туриста „В. Апостолов”.



11. “Спорт за деца и малдежи с увреждания и деца в риск”

Създаването на по-добри условия за провеждането на занимания с адаптирани физически упражнения и спорт от деца и младежи с увреждания в свободното им време, преодоляване на тяхната изолация, интегрирането и по-бързото им адаптиране в обществото, е една от основните цели на тази прогрма, която се прилага успешно на територията на гр. Перник.

През 2015 г. започна дейността си и новоучреден «Спортен клуб Адаптирана физическа активност и спорт», чиято основна цел е да подпомага участието на хора с увреждания (физически, интелектуални и сензорни) в занимания с адаптирана физическа активност и спорт за подобряване на здравословното и психофизическото състояние, функционалните възможности, физическата дееспособност, социалната адаптация и интеграция, както и да допринася за развитието и осъществяването на философията и мисията на Параолимпийското движение и Спешъл Олимпикс движението за спортисти с увреждания.

12. Ниво на информираност и придобити умения и знания за здравословен начин на живот.

Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Перник, осъществява държавната здравна политика на територията на областта. РЗИ – Перник е юридическо лице на бюджетна издръжка – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването. Един от приоритетите на Регионална здравна инспекция – Перник, е реализирането на дейности в сферата на профилактика на болестите и промоция на здравето, свързани с:
- организиране и осъществяване на образователни дейности в областта на профилактиката на незаразните болести и промоцията на здравето;
- организиране и осъществяване на дейности и прояви, свързани с международни и национални дни, посветени на здравен проблем;

- разработване и разпространение на съвременни печатни и аудио-визуални, здравно-образователни, информационни и методични материали за нуждите на населението.

Целевите групи, към които е насочена дейността са деца, ученици, млади хора, жени в детеродна възраст, бременни и кърмещи жени, население в трудоспособна възраст, хора в пенсионна възраст, медицински и немедицински специалисти.

С цел превенция на рисковите фактори на жизнената среда и повишаване нивото на информираност и придобиване на знания и умения за здравословен начин на живот сред младите хора на територията на Община Перник действа Превантивно-информационен център (ПИЦ), Местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (МКБППМН), и Общински съвет по наркотични вещества /ОбСНВ/.

Към МКБППМН функционира консултативен кабинет за корекционо-възпитателна работа с деца с противообществени прояви и деца в риск. Провежда се и индивидуално консултиране на родители за засилване на родителското присъствие и преодоляване отклоненията в поведенията на децата. С малолетните деца от ромски произход се провежда обучение в начално усвояване на четене и писане с цел ограмотяване и неотпадането им от учебната среда.

13. Превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение.

На територията на община Перник се предлагат множество социални услуги, които имат за цел да осигурят достоен живот на деца, младежи и възрастни със специални потребности. Социалните услуги, които подпомагат нормалното пребиваване на младите хора със специални потребности в нашата община са следните:



Дневен център за деца с увреждания

Дневният център за деца с увреждания “Добро сърце” е с капацитет 36 деца. Потребителите на социалните услуги предлагани в центъра биват насочвани от Отдел “Закрила на детето” или родителите проявяват желание децата им да го посещават. Основните потребители на услугите в центъра са с различна степен на интелектуални затруднения и с разнородни специални потребности. Разпределени са в 3 групи, според възрастовото си и интелектуално развитие.



  1. І-ва група на възраст от 3 до 10 години;

  2. ІІ-ра група на възраст от 10 до 18 години (деца с поведенчески проблеми);

  3. ІІІ-та група на възраст от 4 до 18 години.

Дневният център предлага следните услуги:

  1. Обучение по иднивидуални планове за развитие на настанените;

  2. Логопедична терапия;

  3. Медицинска рехабилитация;

  4. Арттерапия(музика и глина);

  5. Психологична терапия;

  6. Занимателна трудотерапия;

  7. Компютърна грамотност;

  8. Монтесори-терапия;

  9. Мултисензорна стимулация;

  10. Социално консултиране;

  11. Индивидуално обучение по програми на МОН;

  12. Безплатен транспорт по домовете.

Работата с децата протича въз основа на индивидуално разработени програми, целяши подобряване състоянието на физическото и интелектуално развитие на децата. Материалната база позволява провеждането на квалифицирана индивидуална и групова работа. Санитарните и хигиенни условия отговарят на всички изисквания, което допринася за ефективното реализиране на поставените цели.

Дневен център за възрастни хора с увреждания

Дневният център за възрастни хора с увреждания е с капацитет 48 места. Въпреки че домът е за възрастни, основните потребители са млади хора на възраст от 18 до 35 години. Услугите, които се предлагат в центъра са почасови и дневни грижи. Работата с потребителите се осъществява по индивидуално изготвен план, съобразен с техните специфични потребности. При необходимост се ползват услуги на Психодиспансера към МБАЛ – гр. Перник. Всяко занимание с хората със специлани потребности се описва и анализира с цел установяване на неговата ефективност и последващо усъвършенстване. Налице са трудотерапевти. Извършва се социална и медицинска рехабилитация. Оборудването на помещенията е в синхрон със спецификата на ползващите социалната услуга. Изградени са приспособления, които превръщат средата на Дневния център в лесно достъпна за хората, при които са налице затруднения в придвижването. Обзавеждането и санитарно-хигиенните условия са на ниво, което предполага занимания да бъдат провеждани по пълноценен и ефективен начин в приятна и уютна обстановка.



Център за обществена подкрепа

Центърът за обществена подкрепа е с капацитет от 60 деца. Услугата, която се предлага, е почасова и въз основата на предварително изграден график. Децата, които ползват услугите на центъра го правят или по собствено желание или след издадено направление от Отдел “Закрила на детето”.

Основната цел на Центъра за обществена подкрепа е, детето да продължи живота си в семейна среда, защото само така се гарантира правото му на достоен живот – добро образование, топлота и уют в семейна обстановка, гарантирани шансове за бъдеща реализация. Целевата група от потребители на социалните услуги в общността предлагани от ЦОП са деца в риск, като за помощ могат да се обръщат както деца настанени в институции, деца настанени в приемни семейства, осиновени деца така и приемни родители, осиновители, кандидати за приемни родителии и кандидати за осиновители.

За да се окаже ефективна помощ и детето да бъде извадено от ситуацията на криза се осъществява концетрирана работа от екип специалисти – психолог, социален работник и логопед, който в резултат на съвместна работа изготвя и прилага индивидуален план в зависимост от изискванията на случая, в който е попаднало детето.

Сградата на ЦОП е разположена на място, което осигурява сигурност и добра среда за социализация и опазване на живота и здравето на настанените деца. Материалната база и оборудването гарантират във висока степен изграждане на умения за справяне с ежедневните задачи. На децата е осигурено просторно и уютно пространство за уплътняване на свободното време – провеждат се игри и състезания на открито. Приложните дейности са друга прироритетна част от заниманията на настанените деца. В резултат на тази творческа дейност преиодично се подреждат тематични изложби.

Приют

Приютът, който функционира на територията на община Перник, е с капацитет от 10 места. Услугата, която се предлага е краткосрочна – до 3 месеца. Целевата група, към която е ориентирана дейността на приюта са децата в риск и деца с полицейска закрила. В него се настаняват деца от цялата страна. Както в ЦОП, така и в Приюта материалната и техническата база са на високо ниво, което осигурява пълноценното живеене на децата и ефективната им подготовка за връщане в нормална семейна среда.



Защитено жилище за лица с интелектуална изостаналост

Капацитетът на защитеното жилище е 8 места. То е форма на социални услуги, в която хората водят независим начин на живот, подпомогнати от професионалисти. Срокът на пребиваване е до 3 години. В защитеното жилище се осигурява професионално съдействие на ползващите тази услуга с цел на по-късен етап от техния живот те да бъдат успешно включени в самостоятелен живот, извън средата на общността в защитеното жилище. Професионалното съдействие се осъществява в лицето на управителя на защитеното жилище, социалния работник и социалния педагог. Критерият за прием на лицето, предвид вида на социалната услуга (извеждане и приучаване към водене на самостоятелен живот), е то да бъде с лека форма на интелектуално затруднение.



Кризисен център за лица жертви на насилие

Капацитетът на центъра е 8 места. Центърът се управлява от фондация П.У.Л.С. Дейността на кризисния център е държавно делегирана. Лицата, ползващи услугите в тази общност, са жертви на насилие, което обстоятелство изисква специална закрила. Към центъра има сформирано кризисно звено, подготвено да реагира в критични ситуации и взима решение за справяне с конкретните проблеми на клиент изпаднал в кризисна ситуация и несъумяващ да се справи сам с възникналите затруднения. За да отговори на нуждата от помощ и закрила в кризисния център работят екип от специалисти психолози, които подпомагат не само физическото оцеляване на потърсили помощ, но и подобряват техния психичен комфорт с оглед по-лесното справяне с възникналата ситуация. В центъра лицата получават нужната подкрепа и биват подготвяни за завръщане към нормално съществуване в социалната среда. Материалната база и хигиенните условия са на изключително високо ниво, което се явява допълнителен фактор за възстановяване на личността след преживяната травма. Услугите, които се предлагат са свързани с кризисно консултиране, психологическо консултиране, фамилно консултиране,юридическо консултиране, супервизии и обучения ориентирани към лицата изпаднали в нетипична и кризисна ситуация.



Център за социална рехабилитация и интеграция

Капацитетът на Центъра е 40 места. Създаден е съвместно с фондация “Институт за социална политика и социална работа” и Община Перник. През 2008 г. Центърът става държавна далагирана дейност. Една от основните задачи на ЦСРИ е да осигурява професионална подкрепа на деца със специални потребности на възраст до 18 години: деца с нарушения в говора; деца с увреден слух; деца с нарушено зрение; деца с интелектуална недостатъчност; деца с трудности в обучението; деца с генерализирани разтройства(аутизъм); деца с хиперактивност и дефицит на вниманието. Провеждат се тренинги на различни теми. В процеса на работа с децата е силно застъпено активното включване на родителите. В Центъра за социална рехабилитация и интеграция работи екип от висококвалифицирани специалисти: психолози, логопеди, специални педагози, специалист “Социални дейности”. Получаването на услугата зависи от потребностите на детето и възможностите на родителите. Центърът притежава много добра материално-техническа база, оборудвана в съответствие със специфичните особености на децата, които го посещават. Социалните услуги, предоставяни на потребителите са следните: подпомагане при извършване на личния тоалет, хранене, пране на дрехи, изкърпване, гладене, фризьор и/или бръснар, осигуряване на съдействие за получаване на здравни грижи и здравна профилактика, организиране на културни и спортни мероприятия и други дейности по организация на свободното време, наличие на образователни програми и осигурен достъп до информация, осъществяват ли се терапевтични и рехабилитационни дейности – средногодишен брой лица включени в тях и др.



Център за социална рехабилитация и интеграция на незрящи

През 2011 г. стартира проект по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” с приоритетно направление 5 “Социално включване и насърчаване на социалната иконамика”. Наименованието на проекта е “Социални услуги за социално включване”. Водещата организация на проекта, е Съюзът на слепите в България и партньори – Център за социални инициативи “Про Актив”, Община Перник и Община Русе. В изпълнение на този проект на територията на Община Перник успешно работи Център за социална рехабилитация и интеграция на незрящи. След успешното приключване на проекта, дейността на ЦСРИН придоби статут на държавно делегирана през 2012 г. Целта на ЦСРИН е постигане на по-пълноценно социално и икономическо включване на хората със зрителни увреждания. Специфичната цел се състои в повишаване на възможностите за ефективна и успешна социална рехабилитация и интеграция на зрително затруднените лица, като по този начин се допринесе за тяхното пълноценно социално включване. Създадени са материални предпоставки, които са важен фактор за изпълнение на заложените цели. Комплексът от социални услуги, предлагани в ЦСРИН, са свързани с извършване на рехабилитация, социално-правни консултации, образователно и професионално обучение и ориентиране, изготвяне на индивидуални програми за социално включване. Конкретните занимания, с които е заето времето на потребителите със зрителни затруднения са:



  1. Формиране на общообразователни умения, улесняващи пребиваването и придвижването в средата – придобиване на представи за предмети, мерки, количества, форми, посоки;

  2. Ежедневни умения – почистване, пране грижа за дрехите и др.

  3. Социални умения – запознаване с институции и организации, работещи в полза на хората със зрителни увреждания, придобиване на умения за държание в обществото.

В ЦСРИН се провеждат и дейностите:

  1. Зрителна рехабилитация (при лица с остатъчно зрение с цел запазване за по-дълъг период на зрението на лицето);

  2. Мобилност и ориентиране (придвижване в малко и голямо пространство с придружител, придвижване и изучаване на маршрути без придружител);

  3. Компютърна грамотност (обучение с помощта на говорящи програми специално създадени в услуга на незрящите);

  4. Брайл (всички незрящи лица изучават Брайловия код – азбуката на незрящите - и формират умение за четене и писане с помощта на Брайлова машина, плоча, шило);

  5. Занимателна терапия, библиотека и фонотека (осмисляне на свободното време, културни мероприятия, излети и екскурзии, беседи и занимателни игри като шах, карти, “Не се сърди човече” и др.).

Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи

На 01.10.2013 г. стартира проект “Да не изоставяме нито едно дете!” – разкриване на социални услуги в Перник”, чиято цел е трайно извеждане на децата от специализираните институции и настаняването им в услуга, предлагаща резидентна грижа. По проекта са изградени две услуги – Център за настаняване от семеен тип, и Център за настаняване от семеен тип 2. Центърът е с капацитет 12 деца от специализираните институции и 2 допълнителни места за настаняване на деца от общността. За децата и младежите се грижи персонал, състоящ се от ръководител, възпитатели, специален педагог, медицинска сестра, детегледачи, шофьор. Ползват се услугите на педиатри, психолози и социални сътрудници.



Център за настаняване от семеен тип 2

ЦНСТ 2 също е изградено по проект “Да не изоставяме нито едно дете!” – разкриване на социални услуги в Перник”. Неговият капацитет е за 12 потребители, които са деца и младежи от уязвимите групи на обществото. За децата в центъра се грижат възпитатели, ръководител/социален работник и детегледачи.


  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница