Закон за националния архивен фонд в сила от 13. 07. 2007 г



страница2/3
Дата01.02.2018
Размер432.27 Kb.
#52913
ТипЗакон
1   2   3

Раздел VI.
Частни архиви


Чл. 35. (1) Частните архиви се създават и финансират от физически или юридически лица.

(2) В частните архиви се обработват, съхраняват и предоставят за използване документи, създадени или законно придобити от физически или юридически лица.

Чл. 36. (1) Документите в частните архиви за историята на България се декларират пред Държавна агенция "Архиви" или пред нейни структури.

(2) Експерти на Държавна агенция "Архиви" извършват оценка на ценността на документите по ал. 1.

(3) Документите, които са определени като ценни, се вписват в Регистъра на Националния архивен фонд в едномесечен срок след декларирането им.

(4) Документите по ал. 3 се предоставят за публично използване.

Чл. 37. (1) Частните архиви нямат право да приемат за постоянно съхранение ценни документи от държавни организации, обект на комплектуване от държавните архиви.

(2) Частните архиви могат временно, по изключение, да предоставят архивохранилищна площ за съхранение на документи по ал. 1 до приемането им в държавните архиви.

Чл. 38. Държавна агенция "Архиви" и нейните структури подпомагат методически частните архиви и осъществяват контрол по спазването на разпоредбите на този закон.

Чл. 39. Други архиви се създават със специален закон.
Глава трета.
ФОРМИРАНЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ АРХИВЕН ФОНД


Раздел I.
Документи на държавни и общински институции


Чл. 40. Основни източници за комплектуване на държавните архиви с документи са държавните и общинските институции.

Чл. 41. (1) Органите на управление на държавните и общинските институции отговарят за дейностите по организирането, опазването и текущото използване на техните документални фондове, научно-техническата обработка на документите и предаването им в държавните архиви.

(2) За осъществяване на работата с документите в държавната или общинската институция органите им на управление създават деловодна служба, учрежденски архив и постоянно действаща експертна комисия.

Чл. 42. (1) Органите по чл. 41 назначават постоянно действащи експертни комисии, които ежегодно проверяват наличността, условията за съхраняването и опазването на документите. Резултатите от проверките се отразяват в протокол, който се изпраща за сведение в съответния държавен архив в едномесечен срок.

(2) В състава на експертните комисии по ал. 1 задължително се включват завеждащият учрежденския архив, деловодителят и ръководители на структурни звена.

(3) За осъществяване на дейността на учрежденските архиви органите по чл. 41 осигуряват квалифицирани служители, архивохранилищна площ и оборудване.

Чл. 43. (1) Постоянно действащите експертни комисии на държавните и общинските институции изработват номенклатури на делата и списъци на видовете документи със срокове за тяхното съхранение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г., изм. от ДВ, бр. 103 от 2009 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 8 от 2010 г. - ДВ, бр. 43 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 12.06.2010 г., обявено за противоконституционно влизането в сила от 12.06.2010 г. с РКС № 14 от 2010 г. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Номенклатурите и списъците се одобряват от съответните органи по чл. 41 и се утвърждават от председателя на Държавна агенция "Архиви".

Чл. 44. Сроковете за запазване на отделните дела се посочват в номенклатурата на делата. В течение на календарната година документите се отнасят към дела със срок за запазване, с което се осъществява текуща експертиза на тяхната ценност.

Чл. 45. (1) Всички приключили в деловодните служби на държавните и общинските институции документи до 31 декември на текущата година се предават в техните учрежденски архиви до 30 юни следващата година.

(2) Деловодните служби предават документите в учрежденските си архиви, организирани в дела съгласно утвърдената номенклатура.

(3) Учрежденските архиви на държавните и общинските институции съхраняват документите до тяхното предаване в съответния държавен архив или до унищожаването им.

Чл. 46. (1) Срокът на запазване на документите, отразяващи основните дейности в държавните и общинските институции, е 20 години.

(2) Срокът за запазване на документи извън този по ал. 1 се определя със закон.

(3) Проекти на закони, в които се определят и променят срокове за запазване на документи по ал. 2, се съгласуват предварително с председателя на Държавна агенция "Архиви".

Чл. 47. (1) След изтичане на срока по чл. 46, ал. 1 постоянно действащата експертна комисия извършва експертиза на ценността на документите въз основа на система от критерии, определени с наредбата по чл. 52. Резултатите от експертизата се оформят в описи на документи, определени в следните категории:

1. документи за постоянно запазване;

2. документи, определени като неценни, и

3. документи с дългосрочно справочно значение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г., изм. от ДВ, бр. 103 от 2009 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 8 от 2010 г. - ДВ, бр. 43 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 12.06.2010 г., обявено за противоконституционно влизането в сила от 12.06.2010 г. с РКС № 14 от 2010 г. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Описите на постоянно действащата експертна комисия се одобряват от органа на управление на съответната държавна или общинска институция и се утвърждават от председателя на Държавна агенция "Архиви".

Чл. 48. (1) Документите, определени за постоянно запазване, образуват архивния фонд на организацията и се предават в съответния държавен архив.

(2) В архивния фонд се включват само оригинални, оформени по стандарт документи.

(3) Документите, определени като неценни, се описват в опис и се унищожават.

(4) Документите с дългосрочно справочно значение се описват и се съхраняват в организацията до изтичане на определените им срокове, след което се извършва експертиза.

(5) Документите, съдържащи класифицирана информация, се предават на държавните архиви по реда, определен в този закон, и след изтичането на сроковете, определени в Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 49. (1) Документите от масово-типов характер, неподлежащи на запазване, могат да се унищожават с акт. Актът се утвърждава от ръководителя на съответната държавна или общинска институция.

(2) Актът по ал. 1 се съставя от постоянно действаща експертна комисия съобразно давностните срокове, посочени в закон, и тези, посочени в номенклатурата на делата и в списъците на документи със срокове на съхранение.

(3) Екземпляр от утвърдения акт по ал. 1 се изпраща в двумесечен срок преди унищожаването на документите за сведение в съответния държавен архив.

Чл. 50. Учрежденският архив и постоянно действащата експертна комисия осъществяват своята дейност под методическото ръководство и контрол на държавния архив, на който държавната или общинската институция е фондообразувател.

Чл. 51. (1) При закриване на държавни или общински институции, при заличаване или приключване на производство по несъстоятелност на търговски дружества по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителната разпоредба ръководителите, ликвидаторите или синдиците съгласувано с Държавна агенция "Архиви" са длъжни в 6-месечен срок да предадат ценните документи в съответните държавни архиви. Закриването или заличаването се извършва след представяне на удостоверение от съответния държавен архив за предаване на ценните документи.

(2) Документите със справочно значение на организациите по ал. 1 и на заличените юридически лица без правоприемник, неподлежащи на предаване в съответния държавен архив и в териториалните структури на Националния осигурителен институт, се съхраняват по ред, определен с акт на Министерския съвет.

Чл. 52. Редът за организирането, обработването, експертизата, съхраняването и използването на документите в учрежденските архиви на държавните и общинските институции се определя с наредба, приета от Министерския съвет.
Раздел II.
Документи на физически лица


Чл. 53. Източници за комплектуване на архивите с документи могат да бъдат и лични архивни фондове и колекции на значими за обществото личности.

Чл. 54. Приемането и вписването в Регистъра на Националния архивен фонд на лични архивни фондове или колекции се осъществява след писмено декларирано желание от страна на собствениците им и извършването на експертна оценка от Държавна агенция "Архиви".

Чл. 55. (1) Документите по чл. 53 се приемат в архивите чрез дарение, завещание или срещу възнаграждение от техните създатели, наследници или лица, които са ги придобили и запазили.

(2) При дарение или завещание на документи създателите им или техните наследници могат да поставят и условия за достъпа до тях и използването им.

(3) Условията по приемането, съхраняването и използването на документите в архивите могат да се определят със съответното завещание или дарение.

(4) Придобиването на лични архивни фондове или колекции чрез дарение или завещание не засяга авторските права върху тях.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г., изм. от ДВ, бр. 103 от 2009 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 8 от 2010 г. - ДВ, бр. 43 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 12.06.2010 г., обявено за противоконституционно влизането в сила от 12.06.2010 г. с РКС № 14 от 2010 г. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) В случаите на придобити срещу възнаграждение документи от юридически или физически лица стойността на възнаграждението се определя по ред, определен с Устройствения правилник на Държавна агенция "Архиви".
Раздел III.
Документи на политически партии, юридически лица с нестопанска цел и търговски дружества


Чл. 56. Източници за комплектуване на архивите с документи могат да бъдат политически партии, юридически лица с нестопанска цел и търговски дружества, декларирали желанието си за предаване на документи.

Чл. 57. Приемането на документите се извършва след писмено декларирано желание от компетентните органи, представляващи организациите по чл. 56, и извършване на експертна оценка от Държавна агенция "Архиви".

Чл. 58. Условията по приемането, съхраняването и използването на документите в архивите се определят с договор.
Раздел IV.
Документи от чуждестранни архиви, други институции и граждани


Чл. 59. Източници за комплектуване на архивите с документи могат да бъдат и документи или копия на документи от чуждестранни архиви, други институции, както и от българи и български организации в чужбина.

Чл. 60. Копия на документи, издирени в чуждестранни архиви и други институции чрез финансиране от българската държава, постъпват за съхранение в Централния държавен архив.

Чл. 61. Документи или копия на документи от българи и български организации в чужбина могат да постъпят в избрания от тях архив след писмено декларирано желание за това и след извършването на експертна оценка от Държавна агенция "Архиви".

Чл. 62. Условията по приемането, съхраняването и използването на документите в архивите, предадени от българи и български организации в чужбина, се определят с договор.
Глава четвърта.
РЕГИСТРАЦИЯ И ОТЧЕТНОСТ НА ДОКУМЕНТИТЕ


Раздел I.
Регистрационни и отчетни единици и форми


Чл. 63. Регистрацията и отчетността на документите имат за цел да установяват наличността на документите и да осигуряват тяхното съхранение и използване.

Чл. 64. Всички документи от Националния архивен фонд подлежат на регистрация.

Чл. 65. Държавна агенция "Архиви" води Централна фондова картотека, която съдържа обобщените данни по отчетността за регистрираните в системата фондове и се поддържа като единна база данни.

Чл. 66. (1) Отчетността в държавните архиви се осъществява чрез строго определени отчетни единици и форми.

(2) Основни отчетни единици са архивните фондове, архивните колекции и частичните постъпления.

(3) Основни отчетни форми са: фондова картотека, списък на постъпленията, списък на фондовете, списък на частичните постъпления, списък на спомените, списък за специална регистрация и инвентарни описи.

(4) Самостоятелен архивен фонд се регистрира при наличие на цялостна документация за дейността на организация, съответно на физическо лице.

(5) Видово и/или тематично свързани документи на различни фондообразуватели, които не са достатъчни за формиране на самостоятелни архивни фондове, се организират и регистрират като архивни колекции.

(6) Като частични постъпления се регистрират отделни документи или групи от документи, недостатъчни за формиране на архивен фонд или колекция.

(7) В рамките на архивните фондове или колекции документите се групират в архивни единици.

Чл. 67. За осъществяване на отчетността се използват унифицирани форми, утвърдени от председателя на Държавна агенция "Архиви".
Раздел II.
Регистър на Националния архивен фонд


Чл. 68. (1) Агенцията създава и поддържа Регистър на Националния архивен фонд в електронен формат.

(2) Регистърът се създава с цел:

1. централизиране на информацията за архивни фондове и документи в архивите, за архивните сбирки и отделни архивни документи;

2. осигуряване на публичност на архивните сбирки и документи - собственост на юридически и физически лица;

3. разширяване на възможностите за опазване и използване на Националния архивен фонд.

Чл. 69. (1) В Регистъра на Националния архивен фонд се вписват данни за състава и съдържанието на архивните документи, техния собственик, мястото на съхраняването им и вида на техния носител.

(2) Обстоятелствата, които подлежат на вписване в Регистъра на Националния архивен фонд, и редът за неговото водене се определят с наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 70. Архивите по чл. 6, ал. 1, както и физически и юридически лица, притежаващи ценни документи, предоставят необходимите данни за Регистъра на Националния архивен фонд.

Чл. 71. Регистърът на Националния архивен фонд е публичен и се поддържа като единна база данни.
Глава пета.
ОПАЗВАНЕ И СЪХРАНЕНИЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ ОТ НАЦИОНАЛНИЯ АРХИВЕН ФОНД


Чл. 72. Държавните и общинските институции не могат да унищожават документи, определени за постоянно запазване от Държавна агенция "Архиви".

Чл. 73. Собственици, които притежават ценни документи, вписани в Регистъра на Националния архивен фонд, ги съхраняват съгласно методическите изисквания и стандарти на Държавна агенция "Архиви" и осигуряват тяхното опазване.

Чл. 74. (1) Собствениците, които притежават ценни документи, вписани в Регистъра на Националния архивен фонд, уведомяват писмено председателя на Държавна агенция "Архиви" за необходимостта от реставрация и консервация на документите.

(2) Необходимостта от реставрация и консервация на документите по ал. 1 се определя от експерти на Държавна агенция "Архиви" .

(3) Реставрацията и консервацията на документите по ал. 1 се извършват от Държавна агенция "Архиви".

Чл. 75. За опазването и съхранението на документите в държавните и общинските институции до изтичането на срока по чл. 46, ал. 1 носят отговорност техните ръководители.

Чл. 76. При прекратяване на служебни или трудови правоотношения служителите в държавните и общинските институции предават всички намиращи се при тях документи на прекия ръководител с протокол.

Чл. 77. При смяна на ръководителите на съответните държавни и общински институции, на структурните им звена и на завеждащите учрежденските архиви наличните документи се предават, съответно приемат с опис и протокол.

Чл. 78. При преобразуване на държавни организации ръководителите им съгласувано с Държавна агенция "Архиви", съответно нейните структури в страната, приемат мерки за организацията, опазването и използването на документите.

Чл. 79. (1) За наличието и състоянието на приетите за постоянно запазване документи в архив или в друга държавна или общинска институция отговорност носят ръководителят на архива и длъжностните лица, които отговарят за съхранението на документите в архивохранилищата и читалните.

(2) Читателите носят отговорност, ако виновно причинят щети на документи при тяхното използване. Нарушението се установява с акт на оправомощеното длъжностно лице.

Чл. 80. (1) Особено ценните и уникалните документи в Националния архивен фонд представляват национално богатство и за тях се полагат приоритетни грижи от държавата.

(2) Документите по ал. 1 се определят от специализирана комисия, която се назначава от председателя на Държавна агенция "Архиви" и осъществява дейността си по утвърдени от него критерии и правила. Данните за тези документи се вписват в Регистъра на Националния архивен фонд.

(3) На лицата, съобщили за документи в риск или предотвратили унищожаването им, могат да се издават грамоти и/или да се изплаща възнаграждение от бюджета на Държавна агенция "Архиви", като неговият размер се определя от председателя по предложение на Централната експертна оценителна комисия.

Чл. 81. (1) Документите се съхраняват в архивохранилища, които осигуряват тяхното физическо запазване, защитата им от посегателства и подреждането им по подходящ за търсене начин.

(2) За документите в архивохранилищата се осигуряват необходимите температурно-влажностен режим, противопожарна защита, защита от наводнения и контролиран достъп до обекта съобразно съответните стандарти.

(3) Контролът по фондовата наличност се осъществява чрез периодични паспортизации съгласно методическите указания и инструкции, издадени от председателя на Държавна агенция "Архиви".

Чл. 82. (1) За физическото стабилизиране и възстановяване на документите в близък до първоначалния им вид при максимално запазване на автентичността им архивите осигуряват консервацията и реставрацията им в специализирани лаборатории.

(2) Консервация и реставрация на документи се извършват само от лица, които имат необходимата професионална квалификация за извършване на съответната консервационно-реставрационна дейност.

Чл. 83. (1) Архивите задължително осигуряват копия на съхраняваните от тях особено ценни документи, както и на документите, които често се предоставят за използване.

(2) При наличие на копие на документ оригиналът не се предоставя за използване.

(3) Копията се регистрират във фондовата картотека на архива, а копията на особено ценните документи и копията, придобити от чужбина - и в Регистъра на Националния архивен фонд.
Глава шеста.
ДОСТЪП ДО ДОКУМЕНТИ И ИЗПОЛЗВАНЕТО ИМ


Раздел I.
Достъп до документи


Чл. 84. Архивите по чл. 6, ал. 1 осигуряват публичен достъп на потребителите до документите, които съхраняват.

Чл. 85. Достъпът до документи може да бъде ограничен, когато това е предвидено в закон.

Чл. 86. Достъпът до документи може да бъде временно ограничен и когато:

1. документите не са обработени съгласно изискванията на архивната методика;

2. физическото състояние на документите не позволява използването им;

3. документите са предоставени на друг потребител;

4. документите се реставрират или микрофилмират;

5. заинтересованите лица не са подали достатъчни сведения за намирането на търсените данни;

6. използването им противоречи на законните интереси на трети лица;

7. използването им противоречи на условията, поставени от лицето, предало документите;

8. използването им противоречи на разпоредбите на Закона за авторското право и сродните му права или на други закони.

Чл. 87. (1) Разрешението за достъп и отказът за достъп се издават в писмена форма от ръководителя на съответния архив. Отказът за достъп се мотивира на основание на съответния закон или с волята на дарителите.

(2) Отказът за достъп може да се обжалва от заявителя по реда и в сроковете, предвидени в Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 88. (1) За осигуряване на достъпа архивите по чл. 6, ал. 1 изграждат научно-справочен апарат към документите, който е публичен.

(2) Научно-справочният апарат съдържа данни и за ограниченията в достъпа.
Раздел II.
Използване на документи


Чл. 89. Документите от Националния архивен фонд се използват за целите на управлението, за развитието на науката и културата, за защитата на правата и законните интереси на физически и юридически лица.

Чл. 90. Използването на документи от Националния архивен фонд се извършва:

1. чрез предоставянето им в оригинал или копия на различни носители в читални;

2. по кореспондентски път чрез предоставяне на копия на различни носители или справки за съдържанието на документите;

3. чрез публикуването им на традиционни и цифрови носители;

4. чрез организиране на изложби, създаване на филми, радио- и телевизионни предавания или чрез други форми на популяризиране.

Чл. 91. Редът за използване на документите от Националния архивен фонд се определя с наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 92. Документи от Националния архивен фонд от фондове и колекции на лица, фамилии и родове се предоставят за използване, освен ако лицето или неговите наследници не са поставили ограничителни условия.

Чл. 93. (1) Използването на документи от Националния архивен фонд може да бъде временно забранено за срок до три месеца на лице, нарушило реда за използването, определен с наредбата по чл. 91.

(2) При установено повторно нарушение лицето се лишава от право на използване на документи за срок от една година.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 се издава заповед на председателя на Държавна агенция "Архиви".

Чл. 94. (1) Не се разрешава използването на оригинали на документи извън държавните архиви.

(2) За нуждите на държавните органи и организации, на физическите и юридическите лица се предоставят само заверени копия на документи - съставна част на Националния архивен фонд.
Каталог: media -> Normativna%20osnova -> Zakoni
media -> Програма „Околна среда 2007-2013г. Bg161PO005/10 11/03/19
media -> Музеят за история на София открива изложбата "Среща с египетски жрец" в новата си сграда
Zakoni -> Закон за защита на класифицираната информация
Normativna%20osnova -> Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г относно Европейската съвест и тоталитаризма
Zakoni -> Закон за националния архивен фонд в сила от 13. 07. 2007 г
Normativna%20osnova -> Вътрешни правила за почетните отличия на комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към дс и разузнавателните служби на бна
Zakoni -> Закон за националния архивен фонд в сила от 13. 07. 2007 г


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница