Закон за наф функции: Средство за управление

За да съществуват архиви, първото условие е да има писменост .Още първите цивилизации имат архиви. Архивът е материален обект с фиксирана в него информация чрез звук или образ с цел предаването във времето и пространството. Документът винаги има автор и адресат. Най-ранните документи са писмените таблички, кости , камък от края на 4 – то хил. Пр.Хр. Най-ранните са писани с питкографско писмо, шумерски клинопис – 1во хил. Пр. Хр. първото писмо е консонантно, има 25 букви. В началото на 8 –ми век. Пр. Хр. възниква алфабетното писмо, същинско фонетично писмо. До 15ти век тези документи са ръкописни. Документите могат да се записват върху свитъци, носители , магнитни ленти, екран и др.

Архив (αρχαιος , 3- древен,стар ) – многоезичен термин, сбирка от стари документи. Арехеон – специализирана публична държавна институция, която осигурява информация за миналото.

След 18 ти век се извършва отделяне на архивите в публичен дължавен архив и така те стават достъпни за обществото. Преди реформата във Франция през 19в. архивите се превръщат в граждански ползваеми.

Документален фонд, Архивен фонд, закон за НАФ

Функции:

• 
  Средство за управление
  
• 
  Информационно средство
  
• 
  Социална функция
  
• 
  Юридическа функция
  

- Комуникативна функция – документите служат за връзка между институции, лица и организации. Освен адресант (автор), документът задължително има и адресат (получател).

- функция „исторически извор” – всеки документ е източник на информация за миналото, независимо от това дали ще бъде съхранен.

Материалният документ е с фиксирана (материализирана) върху него информация, с цел предаването и на институция. Използва се различен писмовен материал и оттук има и различна форма. В Шумеро-акадската цивилизация – клинописно писмо, Египет - папирус, пергамент (от град Пергам , има легенда за направата му у Плиний Стари). По разпространение пергаментът измества папируса ,тъй като е по-евтин . Прави се от свинска кожа. До 13ти век пергамента е доминиращ материал за записване. Хартията е изобретение на китайците, първоначално е правена от коноп. В България е засвидетелствано ранно използване на документи на хартия – хрисовули, на хартия е и Дубровнишката повеля при цал Иван Асен ıı. Хартията е вносен материал, минавала е през пристанищата на Триест. Производителите на хартия в Османската империя слагат филиграни, те са на нерелигиозна основа- напр. грозде. При китайците преди ıı век са използвали т.н. драконови кости (т.е. от костенурка). След това започват да използват и бамбука , но най-красивите им книги са върху коприна. Имат нефритени печати. Индусите използват палмови листа. При виетнамците текстът се издълбава върху бамбук, след това се налага върху друг материал и така са се отпечатвали по няколко копия. При римляните има отделно помещение за това – tabularium,i,n – където е имало напр. tabuli alba (бели таблички) и др.

19.10. Документите и архивите в историческото развитие на обществото

Документи и архивни сбирки в Древна Месопотамия/Двуречието

Най-разпространените документи близо 4 000 години са били глинените плочки – Шумер, Акад, Вавилон, Асирия, Мари, Елам (държавата на хетите). Писмото, с което си служат 3100 г. пр. Хр. е клинопис или клиновидно писмо (комбинации от писмени знаци ∆ІІ∆І-∆ и др. – идиограми). Пише се като с отпечатване. Те са огнеустоичиви и затова се използват много. През 19в. започват да се откриват такива запазени архиви. Има много архивни библиотеки. Размерите на глинените плочки са различни, най-голямата позната е 30Х46см. И в нея става въпрос за договор между Асирия и Мидия. Това са документи от библиотеката на Ашурбанипал (669-631г. пр.Хр.), владетел на Асирия с център Ниневия.

Ако говорим за най-ранния народ с писмена традиция, а това означава, че описват живота в документи – това са Шумер и Акад с градовете Ур, Урук, Лагаш и Еншун. Повечето са били разположени по течението на река Ефрат. Някои специалисти говорят, че това са просто исторически находки, но те са архиви, защото са налични документи за управление и форма на държава. Има информация за първите царе, развитието на търговията, занаятите и т.н. Доказано е, че документите намерени в Ур са запазвани в плетени кошници, които са класифицирани – за търговия, за управление и т.н. Много интересни са документите, които произхождат от Ур, областта между устието на Тигър и Ефрат, а градът възниква 28-ми в. пр. Хр. Храмът е център и допринася за образуването на град.

Ако говорим за типология на архивите в тези държави – били са разпространени владетелски и жречески архиви. Най-древния произхожда от град Мари. Разкопките в този район са направени 1933-1939г. под ръководството на френския археолог Моаре. Мари е основан от амореите и на практика е център на целия регион, защото е кръстопътен град. Архивът наброява около 23 600 глинени плочки. В дворцовия комплекс има 260 зали, а самите служители също са имали жилища там т.е. комплекса има огромни размери. От 23 600 глинени плочки, около 13 000 са официални писма за построяване на канали и други иридационни съоръжения. Има интересни сведения за броя на населението, понеже са номади. Чиновниците на владетеля са раздавали безплатни питиета и хляб и така номадите са отивали, били са преброявани и им е определян данък, служба и са избирали хора за войска. На две от плочите има написани 2000 имена на занаятчии т.е. занаятчийството е силно развито.

Тази държава и град съществува близо три столетия. 1772-1750г. пр. Хр. е завладяна от Хамурапи. Известен е с най-ранния законов кодекс (обичайно право) -282 члена. Написани са с клинопис, върху базалтов стълб, който по-късно е открит в град Суза, държавата на еламите, които са на север от Шумер. В тези закони се споменава за робство срещу дългосрочни заеми и поръчители. Тъй като имат развит административен апарат, следва и необходимост от кодификация. Акадците покоряват шумерите, но те въпреки че завземат културата, създават речник между двата езика. Тези митове, останали от Шумер и Акад, присъстват и в Библията – именно Ур е родният град на Авраам. Разкази за подвизите на Гилгамеш. Най-голямата библиотека на древността – 20 000 глинени плочи е в Ниневия, на Ашурбанипал. Шумерите имат и календар на земеделието според слънцестоенето и лечебните свойства на растенията.

Акадската държава съществува до 1960г. пр. Хр. когато е превзета от амореите. Те слагат началото на нова династия и оттам е основан и Вавилон, чието име означава – врата към Бога. През 17в. пр. Хр. Вавилон е завладян от хаситите. Хетите в района на Мала Азия (дн. Турция) съществуват до 13в. пр. Хр. Те подчиняват Вавилон, Лугари и дори Египет. Главният им град е Хатушаш, останките на Хатушаш се намират на около 150 км. от Анкара. Там са намерени също много глинени плочки и документи, като повечето от тях са дървени, но са останали книги и каталози на глинени плочки и така може да се придобие информация за съдържанието им. През първи век възниква Асирия. Библиотеката на Ашурбанипал е известна с това, че е целенасочена и той търси да я обновява с нови копия. През 7-ми век Асирия е завладяна от Вавилон и Мидия. Втората половина на І хил. пр. Хр. се издигат Сир и Хидон? Във Финикия. Те създават първото консонантно писмо – 23 букви и за него глинените плочки са неподходящи, затова Финикия търгува с Египет, за да си набави папирус срещу дървен материал – кедрово дърво. Във Финикия се добива пурпур от черупката на едно морско животно. (стгр. Φοινιξ; Φοινικος, - финикиец, финикийски, червен цвят и оттам пурпур). През 538г. Вавилон е завладян от Ахеменидите (Персия – Дарий, Ксеркс). През 330г. пр. Хр. воиските на Александър Велики покоряват Персия. Постепенно възниква гръцката култура, традиция и други народи.

Освен владетелски архиви, в района се формират и храмови, жречески архиви, присъщи на всички тогавашни цивилизации. Доколкото храмът е бил център, той е имал важно стопанско значение – земеделие, преброяване на стадата. Политически и стопански документи има и в жреческите архиви, но са основно характерни за владетелския. При силна централизация е по-характерно, управителите трябва да правят и събират отчети за строежи, пътища, канали, данъци за владетеля.

Документи и архивни сбирки в Древен Египет

В Древен Египет писмеността се появява като средство за комуникация и то при подобни условия както тези в Шумер и Акад. Най-ранните териториални и административни единици това са номите. Възникват в периода между 5000 – 3100г. пр. Хр. Всяка една нома е религиозна и нормативна единица, начело с управител, титулуван – този, който строи канали. Около средата на 4тото хил. пр. Хр. борбата за надмощие довежда до сблъсък между Долен и Горен Египет. Реката приижда и се оттегля и това изисква подготовката на канали за земеделски цели. Нарчат таке ме?? – черната плодородна кал, а река Нил – Капи (божество). Според легендарни сведения около 3150г. владетелят Менес обединява в долината на Нил земеделци и скотовъдци. Първата столица на Египет става Мемфис. Когато през 5-ти век Херодот посещава Египет отбелязва, че жреците на бог Птах, покровител на Мемфис, знаят и приемат, че владетел и строител на храма е Менес. Известна е плочата от Нармер.

Царят е наричан човекът, който живее в голямата къща. Египет има огромна администрация за онова време. Първоначално дава постове като везир на роднините си. Има владетелски надписи на каменни стели, известен е Палермският камък, открит е 1587г. и съдържащ летописни сведения от старото царство. Писарят Ченен описва владетелските хроники на Тутмус ІІІ в храма в Карнак. За наличието на архиви свидетелства и фараона Неферхотеп, наредил да издигнат статуя на Озирис, като преди това той е изискал писмените източници, свързани с описанието му, намиращи се в Хелиополис. Фараонът Ехнатон 14в. пр. Хр. прави религиозна реформа, иска да смени политеизма с монотеизъм. Открити са повече от 300 хил. плочки, които са официални писма, размяна на Ехнатон с други царе т.е. Ехнатон е имал владетелски архив.

26.10 Архив се създава и при везира в Тива. Това са предимно финансови документи и приходно-разходни книги. Първоначално номите са били 38 на брой, а след това вече достигат 42. Дейността на този везир за това как се събират и правят сбирки на архиви е била регламентирана. Богати архиви се формират при храмовете. Пазят се документи, свързани с политическите цели, но и със стопански данни. Храмовете притежават архиви-библиотеки. Има периоди, в които няма писмени данни за Египет и временно архивите загиват. С възобновяването на държавата възникват и нови архиви. По времето на Птолемей ІІ Филаделф (285-246г. пр. Хр.) върховният жрец в Хелиополис – Мането, съставя хроника на египетските царе през периода 3100 при Менес до 322г.пр. Хр. Един от античните автори също го цитира и използва Плутарх (46г.пр. Хр. -127г.).

Около 1700г.пр. Хр. известно писмо свидетелства, че египтяните са се освободили от т.н. хиксоси, които са ги владеели близо 5 века. През 671г. Асирия завладява части от територията на Египет, при Ашурбанипал. От 7-ми до 5-ти век Египет също е самостоятелна държава, но 529г. Египет отново е покорен от царя на персите – Камбиз. Въпреки тези прекъсвания в Египет се запазва тази високоорганизирана и централизирана теокрация. През 322г. пр. Хр. Египет е завладян от Александър Македонски, става македонска провинция и столицата се премества в Александрия, под властта на династията на птолемеите. След смъртта на последния представител на тази династия Клеопатра VІІ Октавиан Август прави Египет римска провинция, 30- ста година пр. Хр. вече е присъединен към Рим. На територията на Египет живеят много различни етноси : преси, гърци, египтяни, римляни и др. и така през страната преминават различни писмености. Тогава постепенно се налага гръцкият език и коптския (езикът на местното египетско население). На коптски не се пише с йероглифи, а се адаптира към гръцките букви. Така се стига до Триезичния надпис , разчетен 1830г. от Шамполион. До тогава се смята, разчитайки на Херодот, че това е пиктографско писмо, минало през идиографско до силабическо. Шамполион доказва, че това е силабическо писмо. Често присъстват двойни версии на имената – гръцки и коптски. След 4-ти век пр.Хр. повечето от документите в Египет се пишат на гръцки език. От времето на птолемеите са оцелели и лични архиви – т.е. от Елинистическия период – стопанска документация и лична кореспонденция. Една от причините е, че папирусът като писмовен материал се оказва нетраен. Растението папирус е много ценно, това проличава и в присъствието му като символ в короната на владетеля. Документите са имали свитъчна форма. Папирусът е скъп материал, защото трудно се придобива, а и се пише само от вътрешната страна, обработена с пемза.

Когато говорим за прочутата Александрийска библиотека при птолемеите, тя е точно с такива свитъчни текстове. В един момент фондовете достигат 700 хил. документи. Александрийската библиотека е горена от християните, а арабите при превземането на Египет я доунищожават. Втори век пр. Хр. жителите на Пергам поискали да създадат по-голяма библиотека от Александрийската. За да спрат това от Египет прекратяват износа на папирус и така в Пергам откриват пергамента. Когато Марк Антоний 31г. завладява Пергам, продава библиотеката на Клеопатра. В тези текстове преобладават медицинските, оттам е и прочутия лекар Гален. През цялото средновековие пергаментът е основен писмовен материал като той има три предимства – по-здрав и устойчив е на различни климатични условия, пише се от двете страни, произвежда се от животински кожи, а те имат развито скотовъдство. Според специалисти, за да се напише библията на пергамент са необходими около 400 овчи кожи. (през средновековието има данни, че българите са правили пергамент от заешки кожи).

Франция въвежда термина – културно присвояване или реституция – връщане на собственост, която е неправомерно отнета.

Произходът на термина архив е гръцки. Първи период, в който на територията на днешна Гърция съществува островната Крито-микенска цивилизация. Писмеността е линеарно писмо – тип „А” и тип „Б”. 1953г. линеар „Б” е разчетен от Майкъл Вентрис и Джон Чадуик. Тип „А” не е разчетен. Двамата англичани доказват, че транскрибираният на тази писменост език е архаична форма на гръцки. Те предлагат тълкуване на 65 от 90 сетте познати символи. Те твърдят, че част от знаците са срички, част от тях – думи, а останалите до 90 са цифри и мерни единици. Начинът на изписване е в геометрична форма и тук знаците се нанасяли на глинени плочки с разчертани редове. Древните критяни са имали добре развита метрична система, познавали са и процента. Нанасяли са такива знаци върху лично оръжие, чаши. През 1906г. сър Артър Евънс разкопава Кносос и открива около 3000 плочки. В навечерието на Втората световна война са намерени подобни разкопки в континентална Гърция, Микенския дворец в Пилос и един в Месения. Тук няма текстове на закони, официална кореспонденция или договори, преобладават сметки за стадата, реколтата, войниците, занаятчиите, селяните. Тогава данъците са плащани в натура и те също се заприходяват в документи. Някъде около 12в. центровете на тази цивилизация са унищожени, предполага се от варвари. Времето от ХVІІ – ХІІ век. е Критска морска цивилизация и след ная възниква елинската. В началото на 8 ми век пр.Хр. започва използване на фонетичното писмо и записване на гласни. Най-ранните текстове са открити на о-в Тера, епиграфски паметници с използване на това ново алфабетно писмо.

02.11. Терминът архив е от класическия период и означава сбирки от документи, формирали се заради потребността на управлението. Доказателство за архиви намираме у Платон (427-347г.пр. Хр.) в съчинението „Държавата”, където има сведения за храмови архиви. В него Платон, разсъждавайки за значението на образованието в момент, в който е нарушена хармонията в древногръцкия свят и опитът за поправка на законите е „като борба с хидра”, той пише, че трябва не хората, а Аполон Делфийски да определи законите, отнасящи се до боговете и героите. Платон има предвид, че първите писани закони са дадени от бог Аполон. Кото говорим за реформи, най-типичният пример е гръцкия полис (град-държава) и неговите архиви с функцията на държавен архив. Реформите при Драконт, законите на Солон – те създават правила за управление на полисите, за които пише Аристотел в „Атинската полития”.

За архивът е отговарял притистатът ??? , който е избиран от пританите, когато не се свиква булето (НС). Председателят на колегията на пританите (50 на брой) се избира чрез жребий и е пазител на ключовете на архивите в Атина. Единият храм, където се съхраняват архивите е на Атина Палада, а другият е метроонът (по името на богинята- майка на боговете – μητηρ). В своите лекции И. Дуйчев пише, че елините са ни дали не само термина архив, но и богиня на архивите – метер. Има още един автор, който се е занимавал сериозно с архивите – Ернест Познер. Теодор Шеленберг също. Познер е имал амбицията да напише история на архивите на древния и съвременния свят. Той съобщава, че по време на Гръко-персийските войни храмът на богинята метер е разрушен и няма къде да се сложи статуята и. Атиняните пристъпват към изграждане на нова сграда за храм, а старата използват за архив – метроон.

Метроонът е функционирал като общ държавен архив до 2 –ри век, там са се създавали т.н. архиви и държавни екземпляри на Есхил, Софокъл и Еврипид. През разглеждания период се формират сбирки с държавни книжа. Архивът на Атина е функционирал близо 6 века. Писмовните материали на древните гърци са различни – папирус, пергамент. Що се отнася до писането – без главни букви и разредки между думите. Книгите се наричат βιβλος, (библос) или βιβλιον (библион). Представляват цилиндрична кутия с навити ленти.

Известни са едни документи – остракон или т.н. глинени чирепи. Така се е извършвало и гласуването. Този закон за остракизъм важи в Атина от 488-418г. пр.Хр. Възползвайки се от тази процедура, по-късно военачалниците са изпращали така противниците си извън града. След края на Гръко-персийските воини Атина не иска да загуби силата на Атинския морски съюз срещу персите. Атина дори след войната настоява да и бъде плащан данъка форос и общата хазна е преместена от Делос в Атина. В специални списъци са изпращали описани действията от Пелопонеската война. През 338г. пр.Хр. почти цяла Гърция е завладяна от Филип ІІ, в резултат се създоват нови административни центрове и се заменят дворцови канцеларии и архиви. При Александър Македонски (336-323г.пр. Хр.) неговата канцелария го е следвала, специални служители са отговаряли за държавния печат, заповедите, правят се записи на победите и загубите му. Неговият дневник се нарича Ефемерида. Дневникът не е запазен, но има косвени данни за съществуването му. След смъртта на Александър Македонски през 323г.пр.Хр. започват разпри и борби за власт и на територията на империята възникват елинистични монархии.

През 8-ми в. пр. Хр. с понятието Рим се обозначава само едно селище, а по-късно се обособява една империя в древния свят. Рим е създаден през 753г. пр. Хр. според легендарни сведения от братята Ромул и Рем, близо до устието на р. Тибър, в областта Лациум. През 7-6-ми в. пр.Хр. е създаден латино-римският съюз периода, 5-4 в. пр. Хр. това название включва цяла Средна Италия. През 1-2в. сл. Хр. Рим става империя. През 395г. след смъртта на на Теодосий І (Теодосий Велики) тази империя е разделена на две части : източна Римска империя начело с Аркадий (395 – 408) и западна начело с Хонорий (395 – 423г.). Последният римски император е Ромул Августул, който е свален от германския вожд Одоакър през 476г. Източната римска империя продължава своето развитие до 1453г. Отделните етапи на развитие на Рим: царски период, републикански период и империя отразяват административната , стопанската и политическата структура на римската империя, което е проследено в архивите.

Царският период трае от 753 – до 509г. пр.Хр. Рим налага своята хегемония в Италия, владетелят е олицетворявал единството на римския народ, който е избирал царя си – rex,regis,m. Във войската са се свиквали всички годни да носят оръжие мъже. Рексът е получавал военната власт – imperium, I ,n. Царят раздава правосъдие и държи ключа от хазната. В задълженията му влиза и командването на войската по време на война, той трябва да се допитва до боговете, извършва жертвоприношения. Царската власт е изборна, а не наследствена и се определя от колегията на patres – бащите. Ромул разделя народа на патриции и плебеи. Патриции – идва от бащата в семейството – pater familias. Семейството и ролята на бащата се пренася върху модела на управление. Патрициите имат знатен произход и собственост, имали са значителни привилегии и са осигурявали благополучието на народа. За разлика от тях плебса е лишен от съответните права, което се дължи на произхода им или на факта, че те са обезнаследени. На Ромул се приписва създаването на първите административни единици. Първоначално това са трибите – латини, сабини и етруски. Някои учени смятат, че това разделение е географско. Всяка от тези триби включва 10 курии, начело с изборен курион. Всяка от тези 10 курии е осигурявала 1000 войника и 100 конника т.е. има три триби, които се делят на 10 курии, във всяка от които има 1000 пехотинци и 100 конника. Чрез куриите се извършва набирането на войската. Всички въпроси се решават в сената, а после преминават в НС, наречено комиции. (първоначално плебеите не са имали право да участват във войската). Комициите са куритни, трибутни и центуриатни. Сервий Тулий (578-534г.) прави реформа и разделя римските граждани на 5 категории според имуществения ценз. Те определят и организират включително и търговете на държавното имущество и данъците. Били са необходими документи, кодифициране на правото, закони, договори. През 509г. недоволни от управлението на Тарквиний Горди (534-509г.) римските граждани го смъкват от престола. Започва периода на Римската репубрика и царската институция е сменена от двама консули, които получанат съответно административната и военната власт за период от една година.

09.11 Царският период трае от 753г. пр.Хр. до 509г.пр. Хр. За съжаление, до нас не са достигнали документи от царския период. През този период най-важната институция в древен Рим е римският сенат, който избира двама консули, които получават съответно върховната административна и военна власт. Избират се от сената и НС, където са включени всички патриции. В периода на републиката сенатът се превръща в основна институция и избира тогавашните магистрати. Сенатът издава много документи, които първоначално се пазят в храма на Церера, а после се местят в Сатурновия храм. Тези изборни магистрати, на които се делегират правата да управляват, се отчитат с документи и административни актове пред сената. Друга важна колегия през царския период са цензорите. Като колегия първоначално се избират за 5 години, а по-късно – за 18 месеца. Могат да бъдат избрани за цензори, само ако преди това са били вече консули. Те имат многобройни задължения, всички документи са били свързани с управлението. Държат се в архива на нимфите на Марсово поле и съдържат всички документи на данъчния фиск. Те определят и категорията, към която принадлежат римските граждани. В Рим има имуществен ценз, който определя правата и задълженията на гражданите и се документира. Цензорите създават списъци на съсловия – сенатори, консули, кандидати за магистрати. Грижат се и за държавните търгове, всички държавни приходи са в ръцете на цензорите, също и откупуването на данъците. При избиране на нови цензори, старите предават отчети. От 264г. пр. Хр. в сената започват да се събират международните договори, които първоначално се пазят в храма на богиня Фидес. Решения и разпоредби на сената се записват на табули. През първи век пр. Хр. този архив се нарича вече tabularium,i,n : tabuli cerata – таблички с восък или tabuli alba – обработени с гипс, най-често са с правоъгълна форма. Ако текстът е по-голям, две или три таблички се свързват в диптих, триптих или полиптих т.н. codex. За ежесневна употреба и най-често в кореспонденция се ползват тези таблички, а за административни решения на сената се използва пергамент. В 79г. пр. Хр. се построява специална сграда на форума, за да побира огромните сбирки на сената. Сградата е била с прозорци, външна стълба и колонада и има функцията на архив през царския период.

При императорския период вече архивът минава под ръководството на цезара, римският сенат вече губи главните си функции (напр. Калигула се подиграва с административната система като записва името на коня си в списъка на сенаторите). Рим има жречески и храмови архиви като най-голямо значение има архивът на понтифиците, оглавяван от pontifex maximus. Първоначално тази комисия включва четирима понтифици, по-късно броят им се увеличава, поради това че всеки цезар се обявява за понтифекс, като един се избира за Велик понтифик. При Калигула броят им достига до 14. Въпреки че са жреци, те имат контрол върху дейността на всички останали колегии. Притежават сакралното право за контрол над останалите магистрати, защото не е било възможно да се избере магистрат преди допитване до понтифици. Повечето документи на тези жреци са се съхранявали в храма на богиня Юнона на Капитолия. Понтифиците имат и задължението да съставят т.н. римски анали. За да попълват тези анали жреците имат достъп до консулските списъци. През 4 ти век този архив е унищожен.Постепенно много римски пълководци предоставят архивите си на Цезар (100-14г.) и Октавиан Август, които предават своите завещания в храма на богинята Веста.

След републиканския период най-важни стават документите на римските цезари. Всички държавни актове се получават и изпращат от канцеларията на цезарите и това придобива функцията на държавен архив. Цезарят е имал право да определя данъците, но те се събират от местни сенати. Огромните разстояния и провинции затрудняват предвижването. Броят на провинциите стига до 114. През 4-ти век преселения на племена създават пречки, блокиращи основните пътни артерии. Рим – федерация на градове със собствена автономия, управлявяни от местни сенати, посредници мужду централната власт и поданиците. След освещаването на Константинопол през 330г. се ограничават езическите ритуали, засилва се властта на епископите и християнските общини, те все по-активно започват да се намесват в управлението, а императора се отъждествява с образа на идеалния владетел. Постепенно се ограничава ролята на градовете, засилва се християнската общност.

16.11 Карл Велики е резидирал често в Архен, където му е царската резиденция и архива. Възникват нов вид владетелски архиви от VІІІ – XІV/ХV век, когато е времето на класическите средновековни монархии. Този институт се е основава на т.н. патримониално право т.е. той е наследствен, родов. По силата на това право територията на Карл Велики е разделена на феоди – поземлени владения, които се предават по наследство. Те принадлежат на т.н. сеньори. Насалението има различни форми на зависимост спрямо сеньора и към религиозните институции. Населението е прикрепено и свързано със земята и я обработва. Оформят се различни съсловия – занаятчии, търговци, интелектуалци. Всички зависими от населението са васали, а той ги обединява и е сюзерен. Има честа смяна на сеньори, борби и сблъсъци, патримониалното право не се изпълнява, а често има силови изземвания на тези владения като завоевателите легитимират властта си пред кралската институция. В Западна Европа след ХІІІ ти век се утвърждават владетелските архиви и стават държавен архив. Там се съдържат документите, които отразяват властващите или смяна на династията. В тези архиви доминира политическата документация, отношения, църквата , данъчните списъци, привилегията на короната. Самоуправляващите се градове и отношенията с владетеля. Изключителната важност придобиват наследствените документи. Отнася се и за брачния договор, който е бил сделка, уреждана от владетели със съдействието на Римската църква. Съпругата на владетеля идва с определена зестра, а в тези договори се уреждат отношенията с децата, престолонаследниците и др.

Документи от вида на завещание и брачен договор се пазят в отделен от официалния архив, пазят се и се наричат архиви-съкровищници. През ХІІІ век започва да се формира архива на френските крале, близо век по-късно тя се нарича съкровищница на хартите. Появява се и нов термин архиви-регистратури т.е. канцеларски дневник ( копие на книга). Още през ХІІІ век започват да се водят папски архиви с въпроси с въпроси както и отговорите. Архивите са били превеждани на латински и са подреждани в тези архиви. Това се отнася и за кореспонденцията с българските владетели Борис, Калоян и т.н. Имало е политика, водена между българския и папския двор за подкрепа (типичен пример е при Калоян и отговорите на папа Инокентий ІІІ). След ХІІІ век започва производството на хартия. Навлиза в Италия, Чехия, Полша. Дълго време има укази, които настояват да се пише на пергамент. Благодарение на хартията книгата става по-евтина и достъпна. Университетите бързо се отдалечават от схоластиката и се превръщат в културни центрове.

Градските архиви през Средновековието в Западна Европа

Появата на тези архиви е засвидетелствана ХІІІ-ХІV. Най-ранните са в Италия, в много градове се запазват съдилищата. Имало е tabularium,i,n. Задълбочава се процесът на секуларизация – отделяне на обществото от църквата. Това допринася за появата на просвещението, рационализма и хуманизма. Активизира се паричното обръщение, центрове стават градовете, появяват се кредитни институции. (тамплиерите измислят боновете). Появяват се нови градски центрове на културата, които имат и друго самочувствие. Това население има нов приоритет – личност на града, където всички са лично зависими. Започват борби за правово самоуправление.

От своя страна владетелят е виждал в тези градове средства да се бори със сюзерена. Владетелите по места са били склонни да дават привилегии на тези граждани. В редица случаи хората получават правото от владетеля, а не от сеньорите. Градското управление се реализира от обществен съвет и граждански съветници, избираани от нотабилите. Избират си от тях човек за кмет, за ковчежник и за градски съветник. В по-малките градове градският съвет е изпълнявал и функциите на съда. Градовете стават притегателен център. За това управление са необходими документи. Много хора са били облагодетелствани директно от владетеля. За избиране на секретар се иска имуществен и образователен ценз. Това е била единствената платена длъжност. За да се съхранят тези архиви са се пазели заключени в сандъци с три различни катинара, ключове за които са имали кмета, ковчежника и секретаря. Всеки нов владетел трябва да преподпише старите уговорки за самоуправлението на града. В средновековния град са се родили всички идеи за преход към боржуазния свят. (бг имаме архиви около короната – например в баптистерия във Велики Преслав. ХVІ – ХVІІІ век също има архиви на абсолютните монархии. Период, в който се водят ожесточени борби. Осъзнава се значението на старите архиви като декламирано права и политическо оръжие. На архивите започва да се гледа като част от военната плячка. Появява се терминът секретен архив. Там съветник означава архивар. Достъпът е само за посветени.