Закон за облагане доходите на физическите лица и закон за корпоративното подоходно облагане



Дата06.06.2017
Размер205.02 Kb.

Институт за пазарна икономика Април 2005, брой 221




П
Седмичник

© ИПИ http://www.ime.bg/pr_bg
реглед на стопанската политика


В броя ще прочетете:

Нови данъчни закони

Осигурителната тежест е най-големият проблем за работещите и бизнеса

Учителски несгоди

Инвестирайте и държавата ще ви защити

Законът” на Фредерик Бастиа






Нови данъчни закони

Георги Ангелов


Изцяло нови данъчни закони са подготвени от експертите на министерството на финансите. Става въпрос за нов закон за облагане доходите на физическите лица и закон за корпоративното подоходно облагане.

Приемането на изцяло нови закони /което се случи за последен път през 1997 година/ може да има както положителни, така и отрицателни последици за икономиката на страната. Един проблем, който със сигурност ще се прояви, е че целият опит и практика, които са натрупани по прилагане на досегашните закони, ще се окажат излишни и ще трябва да се трупа нова практика.


Това ще е проблем както за данъчните служители, така и за фирмите и физическите лица, а и за съдебните органи, които трябва да решават данъчни спорове. Хиляди данъчни служители трябва да започнат да учат данъчното законодателство отново, същото се отнася и за стотици хиляди фирми и техните счетоводители. Това е значителен разход за икономиката, който се увеличава и от факта, че в процеса на “учене” данъчните служители ще работят много по-бавно, за да не сгрешат, което ще е разход за много фирми.
От друга страна, приемането на изцяло нов закон е начин данъчната администрация да прокара много улеснения за себе си, които не биха могли да бъдат приети ако се обсъждат отделно, но при приемането на цял нов закон е възможно да не се забележат и да “минат”. Колкото повече улеснения и правомощия има данъчната администрация, обаче, толкова повече разходи се създават на фирмите.
Една от причините за промените в данъчните закони е, че те са неясни за голяма част от фирмите. От друга страна, обаче, новите данъчни закони, ако не са радикално олекотени, ще бъдат още по-неясни, именно защото са нови и няма натрупана практика.
В новия закон за корпоративно подоходно облагане се предвижда намаление на ставката по данъка от 15% на 12.5%. Това е положително развитие, доколкото по-ниските ставки за облагане на печалбите водят до привличане на повече инвестиции /местни или чужди/, повече стимули за предприемачество, повече спестявания и в резултат по-висок икономически растеж и ръст на благосъстоянието на българските граждани. Има възможности и за по-голямо намаление на ставката по данъка върху печалбата и достигане на облагане от 10% или дори по-ниско.
Данъкът върху доходите се предвижда да се намали с 2% за всички подоходни групи. Подобно намаление от 2% беше направено и в края на 2004 година и влезе в сила от началото на 2005 година. Българската система на облагане на доходите на физическите лица, обаче, е прогресивна. Поради тази причина всяка година в резултат на инфлацията и ръста на доходите хората плащат с около 2% по-високи данъчни ставки. Следователно намалението на ставките с 2% има за резултат запазване на същата данъчна тежест. За да има реално намаление на данъчната тежест върху доходите, намалението на ставките трябва да е по-голямо от 2%. При сегашното състояние на бюджета е напълно възможно намалението на данъка върху доходите до 10% за всички данъкоплатци.
Намалението на ставките по данъците има положителни ефекти. Приемането на изцяло нови закони, обаче, ще създаде разходи за фирмите и администрацията. Кой от тези ефекти ще е по-силен все още е рано да се каже.









Осигурителната тежест е най-големият проблем за работещите и бизнеса

Мартин Димитров


Плащането на осигурителни вноски е най-същественият проблем пред фирмите и гражданите в България. Тази хипотеза бе многократно потвърдена в различни изследвания на ИПИ и други неправителствени организации през последните години (виж например). Въпреки това не се стигна до признание за мащабите на проблема или до ангажираност за дълбочинни реформи от страна на правителството.
Тази седмица на обществеността бе представено изследване на Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ), което включва 800 интервюта на пълнолетни работещи граждани. Според изследването едва 41% от работещите в частния сектор плащат пълния размер на осигуровките, като 22% признават, че изобщо нямат договор. На практика това означава, че 59% от заетите в частния сектор се осигуряват върху част от получаваното възнаграждение или въобще не се осигуряват.
Изводи и ефекти:
1/ Опитът на ИПИ показва, че директното задаване на въпроси дали хората се осигуряват предизвиква сериозно притеснение и дори страх в респондентите. Затова смятаме, че резултатът от 41% на работещи в частния сектор, които се осигуряват върху пълното възнаграждение е твърде вероятно да е надценен и по-скоро следва да се разглежда като горна граница за процента на работещите, които се осигуряват върху цялата заплата.
2/ Спокойно можем да направим извода, че мащабът на неплащане на осигуровки е огромен. В това няма нищо случайно. В момента осигуровките са най-високия “данък” (42% от брутната заплата) и съответно предизвикват най-сериозното изкривяване на средата за бизнес. Основанието ми да приема осигуровките за данък е, че няма пряка връзка между размера на плащането и получаваните срещу това услуги (пенсия или здравно обслужване).
3/ Например за фирмите се оказва по-изгодно да платят данък печалба и след това данък върху дивидентите (общо 21%) и с получените средства да плащат по-високи заплати на служителите си. Тоест едновременно фирмите намаляват разходите си и работниците получават по-високи нетни заплати.
4/ Важният въпрос е какво ще се случи, ако правителството намали осигурителната тежест до 10%? Ако при това положение 90% от работещите започнат да се осигуряват върху пълните си заплати, приходите от осигуровки ще намалеят два пъти при намаление на осигурителната тежест от четири пъти (сметката е направена въз основа на проучването за неплащане от НЦИОМ). Освен това ще има силен положителен ефект за насърчаване на бизнес активността, което допълнително ще разшири облагаемата основа и съответно събраните суми като осигурителни плащания. Ще се създадат условия за нарастване на икономическия растеж и увеличаване на заетостта.
5/ През седмицата имаше интервю с Йордан Христосков, в което той твърди, че не е ясно дали намаляването на осигурителната тежест ще доведе до увеличаване на събираемостта. Една от най-големите заблуди е, че когато дадена фирма работи в неформалната икономика, то тя не понася разходи за това. Истината е съвсем различна. В този случай въпросната фирма ще има по-лоши финансови показатели и съответно кредитна история пред банките, което означава, че ще се финансира при по-неблагоприятни условия. Освен това контрагентите, с които работи също трябва да имат “сенчеста” дейност, защото тази фирма няма как да издава фактури за стоки и/или услуги, които “не съществуват”. Също така “скриването” на дейности е разход, защото изисква назначаване на квалифициран счетоводител, набиране и поддържане на фалшива документация. При това положение, всяка една такава фирма отчита и риска от санкции от страна на данъчните власти, което също е разход. Практиката показва, че наличието на сенчеста икономика налага и по-особена организационна структура на фирмите. Собствениците и/или управителите лично участват на почти всички етапи, защото няма как да се контролират дейности, които не се отчитат. Това затруднява специализацията на фирмата и намалява общата гъвкавост. Освен това фирмите от неформалната икономика нямат достъп до така наречените публични услуги като например – съдебното гарантиране изпълнението на договорите. При това положение плащането на 10% осигуровки ще бъде по-евтино решение, така че огромната част от фирмите ще предпочетат да легализират своята дейност.
Изследването на НЦИОМ за пореден път показва, че осигурителната тежест причинява най-голямото изкривяване на средата за бизнес. Всички мерки, които предвиждат намаляване на осигуровките с няколко процента ще имат твърде ограничен ефект. Колкото повече се отлагат тези реформи във времето ще бъде все по-трудно, защото “пропастта” за запълване ще бъде все по-голяма.










Учителски несгоди

Димитър Чобанов


Напоследък зачестиха исканията от страна на синдикатите за повишение на заплатите в различни сектори на икономиката. Пример за това има и през тази седмица и той се отнася за учителите. Техните желания бяха свързани с увеличаване със задна дата на допълнителното възнаграждение за продължителна работа от 0.9% на 1% и с увеличаване на заплатите от 1 юли т.г. с 20%. Само че, за разлика от други подобни желания, това не беше изпълнено. Мотивите на управляващите бяха, че не е почтено да се правят подобни обещания два месеца преди изборите.
По принцип Институтът за пазарна икономика винаги приветства случаите, когато управляващите решат да не направят някои разход, зад когото не стои икономическа логика. Именно такова се явява и искането за увеличаване на учителските заплати с 20%, тъй като то не е подкрепено с достатъчно аргументи. Трябва да припомним, че източникът на средствата в бюджета са данъкоплатците и всеки похарчен от правителството лев всъщност е отнет от тези данъкоплатци и така те са лишени от възможността да използват средствата по начин, който предпочитат. В този аспект разходите в консолидирания бюджет трябва да бъдат минимизирани, тъй като в повечето случаи те не отразяват желанията на хората, а по-скоро на управляващите, които могат да използват средствата от бюджета в свой интерес.

В конкретния случай това изглежда се отчита и можем да приемем това решение като добро, тъй като не продължава тенденцията за предизборен популизъм. Освен това по-високите заплати днес предполагат и по-високи заплати в бъдеще, което би натоварило допълнително и следващите бюджети.


Позицията на правителството в случая макар и правилна, не е последователна. Аргумент в подкрепа на това твърдение може да се намери например в политиката по отношение на повишението на пенсиите. То се предвижда да се случи предсрочно като струва на бюджета повече пари. Изглежда, че има привилегировани групи, за които е възможно повишение, докато за учителите – не. Все пак трябва да вземем под внимание фактът, че броят на пенсионерите е значително по-голям от този на учителите и вероятно управляващите разчитат да постигнат по-голям ефект в тази група от потенциални избиратели.
Не трябва да пропускаме обаче и факта, че в консолидирания бюджет за 2005 г. е предвидено увеличение на разходите за образование с 233.8 млн. лв. (14.9%) спрямо миналата година1, което значително надвишава необходимите средства за исканите по-високи заплати. Това увеличение ще се използва за други цели, които е възможно да не допринесат за по-доброто качество на образователните услуги, предлагани от държавата. Нещо повече, качеството на тези услуги непрекъснато се влошава и свидетелство за това са по-лошите средни резултати на българските ученици при провеждане на сравнителни изследвания.
Все пак трябва да отбележим, че през тази година бяха осигурени средства за закупуване на компютри в училищата, което предполага и по-съвременни методи на преподаване и съответно по-адекватно образование на изискванията на трудовия пазар. Само че тук възниква друг проблем – дали има достатъчно на брой подготвени учители, които да преподават като използват пълноценно новите компютри. Отговорът на този въпрос е неясен, но по-скоро изглежда отрицателен.
Как трябва да се случи повишаването на заплатите на учителите? Това може да стане при провеждането на радикална реформа в този сектор. Тя се изразява в няколко стъпки: въвеждане на ваучерна система, приватизация на училища и съкращаване на учители.
За ваучерната система се говори усилено напоследък и тя присъства в предизборните програми на почти всички партии. Принципът при нея е да се насърчи конкуренцията между училищата като за всеки ученик държавата отпуска определена сума пари. Тази сума обаче, “следва” ученика – т.е. той си избира къде да учи и там отиват и парите. Така училищата ще се стремят да привлекат повече ученици като им предложат по-добри услуги.
За подпомагане на този процес е необходима и по-голяма степен на децентрализация на управлението на училищата. Това може да стане чрез даване на по-големи правомощия на директорите им с цел постигане на по-гъвкаво и креативно управление.
Следващата стъпка е съкращаване на част от учителите с цел постигане на по-висока ефективност на образователния процес. Според изследване на Световната банка съотношението между броя на учителите и учениците в България е с около 25% по-високо отколкото е средното за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Спрямо най-добрата практика, каквато се явява Ирландия, това съотношение е дори с 50% по-високо2. Следователно действително съществуват възможности за намаляване броя на учителите. Това би могло да освободи значителен по размер ресурс, който да бъде използван за подобряване на условията за преподаване и за по-високи заплати.
Ползата от доброто образование е доказана отдавна и няма нужда да я изтъкваме в детайли отново. Доброто образование подготвя по-висококвалифицирани работници, дава им повече умения и ги прави по-подготвени да отговорят на изискванията на пазара на труда. При сегашната ситуация на голяма част от работодателите се налага да провеждат допълнително и скъпо струващо обучение за служителите си, за да успеят да ги използват пълноценно. Така за работниците е необходимо повече време за приспособяване към работата и поне в началото на трудовия си стаж са по-неефективни. По този начин се повишават и разходите на работодателите за наемане на допълнителен труд и те са по-слабо конкурентни отколкото биха били ако образованието беше по-качествено.
Заплатите в сферата на образованието действително са ниски спрямо тези в страните от ЕС, но това може да се каже за всички заплати в страната. В рамките на обществения сектор средната заплата от 3836 лв. годишно (320 лв. месечно) през 2004 г. е сред най-ниските, но все пак растежът и спрямо 2001 г. е около 39%3. Искането за увеличение от 20% изглежда необосновано икономически от гледна точка на данъкоплатеца при положение че броят на учениците намалява, бюджетните разходи постоянно се увеличават. Пътят за нарастване на заплатите е чрез провеждането на реформа и оптимизиране на системата така че да предоставя по-качествена услуга.








Инвестирайте и държавата ще ви защити

Светла Костадинова


Този петък Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Едно от предложенията е да се създаде Фонд за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа. Намерението е фондът да “гарантира клиентските активи на всеки клиент на инвестиционен посредник в размер до 40 000 лв. независимо от стойността им. Клиентски активи по смисъла на този раздел са паричните средства, ценните книжа и другите активи на клиентите на инвестиционен посредник, получени от инвестиционния посредник във връзка с извършваната от него дейност, включително лихви, дивиденти и други подобни плащания, направени във връзка с ценни книжа, и които инвестиционният посредник е длъжен да върне на клиентите в съответствие със законовите и договорните условия” (чл.776, ал.1 и ал.2). За целта, всеки инвестиционен посредник, който държи пари и ценни книжа на клиенти и за когото по тази причина могат да възникнат задължения, е длъжен да прави парични вноски към фонда е записано в проекта за изменение. Източниците за набиране на средства във фонда са встъпителни и годишни вноски, доходи от инвестиране на набраните във фонда средства, както и други източници като заеми, дарения и чуждестранна помощ. Контрол върху дейността на фонда ще упражнява Сметната палата.
Какво се получава? Имаме инвеститори, които имат свободни средства и решават да поемат определен риск и да вложат определена сума пари. Те си избират инвестиционен посредник, четат правилата за работа, съгласяват се с условията, подписват договор, превеждат парите за покупка на акциите, в които решават да инвестират.
Създаването на такъв фонд може да се тълкува по няколко начина:


  1. Изглежда в момента има инвестиционни посредници, които са достатъчно рискови за да предизвикат подобна реакция от страна на държавата. Виждали сме реклами с очаквана или реализирана доходност, които звучат като обещан (дори гарантиран) размер на доходност от определена инвестиция от някои посредници. Това разбира се не е реално, но затова всеки инвеститор преценява дали даден посредник е достатъчно надежден и сигурен. Държавата се опитва да се намесва в сфера, където по презумпция прогнозите и спекулациите са част от начина на съществуване. Добрият анализ, премерения риск, професионалното отношение и публичността на дейността на един посредник е достатъчно условие за да се прецени до колко рискова е дадена инвестиция.




  1. Според текста, гарантираните “клиентски активи по смисъла на този раздел са паричните средства, ценните книжа и другите активи на клиентите на инвестиционен посредник”. Тук става още по интересно. Оказва се, че инвеститор, който е наредил да се закупят определен брой акции на негово име и те се водят в пасивите на инвестиционния посредник като задължения по получени чужди активи (те включват задължения по ценни книжа на клиенти и задължения по парични средства на клиенти), но при несъстоятелност фондът ще изплати до 40 000 лв. на инвеститора. По отношение на паричните средства, които са включени в определението на клиентски активи по смисъла на закона, става въпрос за малкия отрязък от време на трансформираме на един актив в друг (пари в ценни книжа или ценни книжа в пари), когато един инвестиционен посредник има невъзможността да изпълни задълженията си. По отношение на ценните книжа – звучи наистина объркващо, защото те се водят на името на съответния акционер (за това той притежава депозитарна разписка), който веднъж купил акциите винаги може да си смени инвестиционния посредник.

  2. Плащането на встъпителна и годишна вноска (0.5% от общия размер на клиентските активи за предходната година, определен на средномесечна основа) от всички посредници може в определени случаи да е причина за временни смущения в ликвидността им.

Идеята за създаването на подобен фонд много прилича на замисълът на съществуване на Фонда за гарантиране на.влоговете. Както ИПИ многократно е заявявал съществуването на подобна гаранция изкривява стимулите на въвлечените институции да вършат добре работата си. Когато е налице подобен “защитен” механизъм се получава ситуация, в която едни инвестиционни посредници, които не са достатъчно успешни успяват да привлекат клиенти с по-примамливи условия, но и по-рискови за клиентите им. От тук разбира се следва, че рискът за изпадане в несъстоятелност на такива посредници е по-голям и в крайна сметка те са облагодетелствани и се възползват от съществуването на такава гаранция. Възможен е и краен вариант (малко вероятен, но съществуващ) когато някои недобросъвестни посредници, които след влизането в сила на промените извършат сделки с подставени лица, които да доведат до производство по несъстоятелност и получаване на сума от Фонда, под формата на обезщетения. Подобно на предложението на ИПИ за реформа на системата на гарантиране на влоговете тук може да се направи нещо сходно. А именно, застраховане на дейността на посредниците от голяма компания, най-добре международна, която да преглежда дейността на дадения посредник за миналата година и да преценява риска от дейността му.


Идеята на управляващите просто да копират модела на Фонда за гарантиране на влоговете се основава на погрешно разбиране на стимулите за инвестиране и спестяване. Инвестирането, за разлика от спестяването, е целенасочено поемане на определена степен на риск с цел получаване на възвръщаемост.
И накрая, в мотивите за промените на закона се посочва, че създаването на Фонда се изисква с цел съобразяване с директива 97/9 на ЕС. Можем обаче да твърдим, че тези промени по-скоро представляват поредното действие на държавна намеса в определен сектор, който работи добре и в който няма сътресения.










Законът” на Фредерик Бастиа


Като част от поредицата “Либертариум, на 10 май 2005 г., издателската къща МАК ще представи великата книга на Фредерик Бастиа “Законът”.

Инициативата е на Калин Манолов, преводът от френския оригинал е на Калина Любомирова, а редакцията е на Ивелина Тодорова.

Ние горещо я препоръчваме и в знак на уважение към нашите читатели публикуваме тук предговора към книгата.
Законодателното събрание не трябва да приема закони
Законодателните събрания не трябва да приемат закони, които ограничават неотменимите човешки права на живот, свобода и собственост – пледира в “Законът” Фредерик Бастиа. „Законът” е писан в навечерието и по време на революцията от 1848 г. Една от основните идеи на 1848 е промяна в конституцията, която да „хармонизира” отношенията в обществото и чрез закони и правителствени разпоредби да въведе човеколюбив ред и благосъстояние, доброта и просвещение.
Бастиа спори с възгледите на онова време и когато нашето съвремие ги повтаря, това потвърждава валидността и на аргументите на Бастиа.
След „Законът” не е писана по-задълбочена критика на използването на законодателството за конструиране на обществото и на отношенията на хората в него. Законът е форма на защита на личността, свободата и собствеността на отделния човек. Конституцията, според Бастиа, е ограничаване на закона до тази му функция.

 

Настроенията във Франция от 1848 г. са характерни за повечето периоди на обществена промяна през ХХ, а и след това – включително за патоса около конституционната уредба на Европейския съюз. Плод на такива настроения е появата на т.нар. „положителни”, „вторични” или „социални права” в законите на отделни страни и в международните споразумения.


Дотогава присъствали спорадично в различни законодателни системи, в основен закон тези „права”, - а всъщност: заявления и нужди („потребности”), намират място най-напред в конституцията на Съветския Съюз. Списъкът е доста скромен: работа, здравеопазване, образование и пенсии. Той е преписан не само от сателитите на Съветска Русия, но и от доста европейски конституции, приети след Втората световна война. Например тези „права” са ясно прогласени в основните закони на Ирландия, Франция, Холандия и Швеция, макар формулировките най-често да не са обвързващи. Конституционната мода се е превърнала в правило. Особено щедри са конституциите на някои страни от нова Европа. По-изостаналите страни обещават повече.
Едно издание на „Законът” на Бастиа в САЩ от преди три-четири години е мотивирано от безспирното разпространение на социалистическите идеи в законодателството. В проекта за конституция на Европейския съюз списъкът на тези „права” е безпрецедентно широк: социална осигуреност и услуги по време на майчинство, болест, работни злополуки, възраст и безработица; високо равнище на екологична защита и подобряване на околната среда; високо равнище на защита на потребителя; придаден е конституционен статус на защитата на работниците от „несправедливо” уволнение и на правото на стачка. Целите на тези прокламации също са доста разнообразни: социална справедливост и защита; солидарност между поколенията; защита на правата на детето и борба срещу обществената изолация и дискриминация.

По повод същите по съдържание идеи на ХІХ век Бастиа казва: „Изобщо не мога да си представя как братството може да бъде въведено със закон, ако свободата не е разрушена със закон и правосъдието не е потъпкано със закон.”

Бастиа два пъти цитира тезата на Луи Блан4[1], че в основата на социалистическия замисъл (употребената дума е “план”) стои убеждението, че “обществото получава своето ускорение от властта”.
Съвременната българска политическа законодателна реч е още по-несъстоятелна от това убеждение. Тя всъщност поставя знак на равенството между власт, правителство, държава и общество. Държавните поръчки се наричат „обществени”. Информацията, която правителството събира за гражданите и техните начинания е „обществена”. За сметка на това информацията за „обществените поръчки”, начинанията на правителството, разпределението на „обществени” средства, за срещите, заседанията и вземането на решения, често изобщо не е публична. Договорите, които длъжностните лица на правителството сключват с чужди „обществени” средства с частни предприятия, са „публично-частно партньорство”. „Общественият интерес” обикновено е този на правителството, а не на отделния гражданин. Правителството има предимство и като длъжник, и като кредитор. Чиновниците заемат „обществена”, а не държавна длъжност. Избраниците на народа са „публични личности”, но неприкосновеността на техния частен живот и доходи практически са по-защитени от опазването на личните данни на “обикновените” граждани. „Услугите”, които правителствените фирми, фондове и учреждения„предлагат”, най-често без нужното качество, са също „обществени”. Училищата са „обществени”, а всъщност са държавни. Всичко това потвърждава актуалността на правилото на Бастиа: „Социализмът обърква разграничението между правителство и общество”.
Размиването на значението на думите смесва ролите в обществото. Когато ролите са объркани, а названията им – замъглени, е по-лесно да се прехвърли богатство от онзи, комуто то принадлежи, към някой, на когото не принадлежи, без съгласието и без обезщетението на първия. Няма значение дали това става със сила или с измама. И в двата случая е налице грабеж. Когато това става със закон, ние сме свидетели на законен грабеж. Той, според Бастиа, има безкрайно много проявления: митнически ограничения, протекционизъм, привилегии, субсидии, насърчения, прогресивни данъци, публични училища, гарантирани работни места, минимални работни заплати, гарантирани печалби, право на социални помощи, безлихвен кредит, „правителствени” дарения.

Законът трябва да защитава от изземване личността и нейната свобода и собственост, затова законодателните събрания не трябва да приемат закони, които накърняват това право. Тук възгледът на Бастиа за духа на закона е предвестник на концепцията на Хайек за т.нар. „абстрактни правила”, т.е. онези правила, които хората следват, дори когато не могат да ги формулират (което не означава, че не трябва да бъдат открити и формулирани).5[2] „... Когато ние се подчиняваме на законите в смисъл на абстрактни правила, положени независимо от тяхната приложимост към нас самите, ние не сме подчинени на волята на друг човек и затова сме свободни”.6[3]

 

Дописвайки „Законът”, Фредерик Бастиа знае, че е неизлечимо болен. Това го кара да бъде изчерпателен и прецизен в изказа си, и прави спора с него подобен на пътуване във времето. Ще си позволя няколко примера.


От Ибн Халдун идва разбирането на капитала не като производство и възможност за производство на богатство (Бастиа), а като доминиране в резултат на обществено положение. Предполагам, че господството на този възглед в различни културни ареали през ХХ век, до голяма степен предопределя тяхната обща и стопанска изостаналост.
Десетина години след смъртта на Бастиа Маркс (който още през 40-те години се отнася с пренебрежение към автора на „Законът”) доразработва трудовата теория на стойността в своята нова за времето си теория на принадената стойност. астиа е един от родоначалниците на разбирането на стойността като продукт на размяната – възглед, неправилно наричан “субективна теория на стойността”. При Маркс, някой присвоява (ограбва) чуждо работно време, благодарение на общественото положение, вследствие на разполагането със собственост. Оттук има една крачка до извода, че трябва да се премахне частната собственост. Така се полагат теоретичните основи на най-разрушителната и антихуманна политическа организация на икономиката, с която някога е експериментирало човечеството. Изглежда Маркс е по-близък до разбирането за капитал на Ибн Хардун, отколкото до Бастиа.
Научени, че капиталът и производството на богатство се основават на грабеж, мнозина граждани на страни от Източна Европа мислят, че възстановяването на капитализма е възстановяване на грабежа. Вероятно затова през последните десет –петнадесет години те стават жертва грабежа като политико-икономически процес, и се развиват много по-бавно от европейските страни (включително Германия), пострадали от Втората световна война.
Много интересен е задочният спор, който води с Бастиа руският религиозен философ Владимир Соловьов. Признавайки изяществото на Бастиа като защитник на свободата, в гл. ХVІ на „Оправдание на доброто”, Соловьов почти дословно цитира „Законът”. Тезата му е, че човек е не само „стопанско”, но и морално, и религиозно същество. Предполагам, че Бастиа би отговорил: „Да, но любовта към ближния предполага доброволност”.

 

По времето, когато пише „Законът”, Бастиа е политик. Той чувства, че е призван да противодейства на разрушителните умонастроения на тогавашна Франция. Шестдесет години преди това Джеймс Медисън (в“Греховете на политическата система на Съединените щати - април 1787 г.) изразява тревога, много сходна на тревогата на Бастиа: “Нашите законодателите са се самозабравили”, създават “множество закони, характеризиращи се с безсмисленост от най-упорит вид”. Изглежда, от тази тревога се ражда и фразата: „конгресът няма да приема закони…”



 

Бастиа е убедителен. И актуален. Защото нито една от идеите, които той оборва, според израза на Хайек, не е загубила „своята власт в наше време”. „Единствената разлика е, че когато се бори с тези идеи, Бастиа е изцяло на страната на професионалните икономисти срещу народните вярвания, експлоатирани от различни интереси, докато днес подобни предложения се пропагандират от влиятелна школа икономисти, във доста впечатляващ и като цяло неразбираем за обикновения човек вид”* (1).


Април 2005 г.

Красен Станчев
* Това са началните думи на Поправка Първа (приета на 15 декември 1791 г.) на Конституцията на САЩ: «Конгресът няма да приема закон, който зачита установяването на религия или забраняване на свободното й упражняване, или ограничаване на свободата на словото или на печата; или на правото на хората мирно да се събират и да се обръщат с петиция към правителството, което да удовлетвори техни оплаквания».
(1) Friedrich A. Hayek, The Trend of Economic Thinking. Essays on Political Economists and Economic History, in: W.W. Bartley III and Stephen Kresge (editors), The Collected Works of F.A. Hayek, vol. III, Chicago, The University of Chicago Press, 1991, p. 349.




Институт за пазарна икономика (www.ime.bg):

Георги Ангелов, Мартин Димитров, Светла Костадинова, Красен Станчев, Димитър Чобанов

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право.

От 1 февруари 2003 г. Институтът за пазарна икономика въведе абонамент за правото да се препечатват коментарни материали от бюлетина, за да покрие частично разходите по издаването му.

За връзка и въпроси: Светла Костадинова 943 33 52, 943 49 75; svetlak@ime.bg





1 Данните са от “Доклад по Закона за държавния бюджет за 2005 г.” на Министерството на финансите.

2 Данните са от “Бюджетна прогноза 2004 – 2006” на Министерство на финансите и от “Bulgaria – Public Expenditure Issues and Directions for Reform”, World Bank, 2002.

3 По данни на Националния статистически институт и собствени изчисления.

4[1] Жан-Жозеф-Шарл-Луи Блан (1811-1882), неговата книга Organisation du Travail (1840) е много популярна във Франция през 40-те години на ХІХ век.

5[2] Вж.: Friedrich A. Hayek, The Constitution of Liberty, Chicago, The University of Chicago Press, 1960, p. 149.

6[3] Ibidem, p. 153.

Преглед на стопанската политика Стр.




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница