Закон за опазване на околната среда. Водите ми са чисти най-вече в горното ми течение. Хората ме замърсяват с битови отпадъци

Аз съм река Марица. Живея в България.Много съм стара. Извирам от Маричините езера в Рила планина.

Пътят ми минава през Горнотракийската низина и завършва в Егейско море. По време на пътуването си виждам много градове и села и цялата Горнотракийската низина.Към мен се присъединяват близо сто притока.По-големи от тях са река Тополница, Стряма, Въча, Чепеларска, Арда и Тунджа.

Дълга съм 521,6 км. Моят цвят е прозрачен , когато съм чиста, и мътно зелен, когато съм замърсена.

В мен живеят много земноводни , риби и водни растения. По бреговете ми гнездят много птици. Дървета и храсти пият от водите ми.

Посещавана съм от рибари, туристи и много деца.Любимият ми сезон е лятото, когато много хора идват при мен да се разхлаждат.

Аз не съм притежание на никого, защото съм природно богатство, което принадлежи на всички.

Има закони, които ме защитават. Един от тях е Закон за опазване на околната среда.

Водите ми са чисти най-вече в горното ми течение.Хората ме замърсяват с битови отпадъци.

Моите води се използват от хората за напояване и за питейни нужди.

Най-спокойна се чувствам сутрин, когато изгрява слънцето и птиците пеят.

Присъствам в много приказки и песни.Песента „Шуми Марица” е била химн на България.

Вече не съм плавателна река, защото съм плитководна.

Страхувам се отзамърсителите, които се изливат в мен.