Закон за опазване на околната среда зчав закон за чистотата на атмосферния въздух

ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД

П Р О Г Р А М А

ЗА НАМАЛЯВАНЕ нивата на замърсителите и достигане на установените норми за качеството на атмосферния въздух

Димитровград, 2012 г.

Съдържание:

С П И С Ъ К на авторите на програмата:

инж. Хелмут Лоренц

инж.Стоян Дринков

Венцислава Митева

Мирослав Стоянов

Илиян Георгиев

инж. Красимира Илиева

Кремена Иванова

инж. Пламен Мънев

Яна Петрова

Юлия Атанасова

С П И С Ъ К на използваните съкращения:

Доброто качество на атмосферния въздух е една от жизнено важните характеристики на качеството на живот на човека и на живата природа. Атмосферните замърсители с концентрации над установените норми създават сериозен риск за здравето на хората и на тяхното потомство, животните и растенията, техните съобщества и местообитания, природните и културните ценности.

Законовата рамка за управление на КАВ се основава на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и подзаконовите нормативни актове към тях, чрез които транспонирани европейските Директиви. Водещи за настоящата програма са Наредба № 7 на МОСВ и МЗ за оценка и управление на КАВ и Инструкция на МОСВ за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества в районите за оценка и управление на КАВ, в които е налице превишаване на установените норми.

Съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух (чл. 4 ал. 1) основните показатели, характеризиращи КАВ в приземния му слой, са нивата на: суспендирани частици, фини прахови частици (ФПЧ), серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид, озон, олово (аерозол), бензен, полициклични ароматни въглеводороди, тежки метали (кадмий, никел и живак) и арсен.

Управлението (поддържане и подобряване) на КАВ в отделните райони на територията на страната се извършва от компетентните органи въз основа на резултатите и данните от оценката на КАВ. В райони, в които е налице превишаване на установените норми за един или повече замърсители, общинските органи, съгласувано със съответната РИОСВ, изготвят програми за намаляване на нивата на замърсителите и достигане на съответните норми в установени срокове (чл. 27 ал. 1 от ЗЧАВ).

Настоящата актуализация на Общинската програма е изготвена от колектив експерти съгласно договор между Община Димитровград и „ЕКООБ” ЕООД с главна цел внедряване на местно ниво на националната политика за управление, контрол и опазване на околната среда в нейната цялост при гарантиране на устойчиво развитие, като се изгради комплексна и ефективно работеща общинска политика за намаляване на емисиите на вредни вещества и достигане на установените норми за нивата им в атмосферния въздух.

Съдържанието на актуализираната програма отговаря на Наредба № 7 от 1999 г. на МОСВ и МЗ за оценка и управление качеството на атмосферния въздух, Наредба №12 от 15.06.2010 г. за норми на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух и Инструкция за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества в районите за оценка и управление на КАВ, в които е налице превишаване на установените норми.

Във връзка с изготвянето на Програмата е събрана, анализирана и оценена наличната информация относно КАВ в района на Община Димитровград: локализация на районите с наднормено замърсяване; произход, характер и количествени параметри на замърсяването; фактори, които са причина за нарушеното КАВ. На тази база бяха формулирани конкретни проблеми и в съответствие с концепцията за устойчиво развитие бяха набелязани приоритети, които ще формират политиката на Община Димитровград по отношение на КАВ на нейната територия до 2014 г.

Общинската програма за управление на КАВ като цяло е подчинена на следните основни принципи:

комплексен подход за опазване на околната среда в нейната цялост при гарантиране на устойчиво развитие;

предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве и околната среда;

интегрирано управление на КАВ - управленски решения на основата на балансирана система от взаимосвързани нормативни, технически, организационни и икономически мерки, определяне на отговорностите на страните, участващи в реализацията на целите;

пълна отговорност на замърсителите - идентифициране и санкциониране на виновните физически или юридически лица („замърсителят плаща”);

ангажиране на обществеността при решаване на проблемите със замърсяването на въздуха, участие при реализацията на задачите и целите на Общинската програма за подобряване на КАВ - тясно сътрудничество и взаимодействие между местната власт и държавните институции, от една страна, и различните групи на обществеността от друга.

подобряване на качеството на атмосферния въздух на територията на Община Димитровград и достигане на нормите за нивата на фини прахови частици и серен диоксид;

намаляване на отрицателното въздействие върху човешкото здраве, живата природа, природните и културните ценности и др. от различните антропогенни дейности;

засилване на контрола върху неорганизираните източници на емисии в атмосферния въздух;

повишаване ролята на Общината за запазване на здравето на местното население при повишени концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух;

оптимизиране на работата с обществеността;

стимулиране на регионалното развитие.
Изпълнението на актуализираната Програма е предвидено за следните периоди:

краткосрочен (1 година) - до края на 2012г.;

средносрочен (2 години) - до края на 2013 г.;

дългосрочен (3 години) - до края на 2014 г.

ИНФОРМАЦИЯ ПО РАЗДЕЛ ІІ НА ПРИЛОЖЕНИЕ №15 ОТ НАРЕДБА №12/2010г.
І. ИНФОРМАЦИЯ ПО РАЗДЕЛ І НА ПРИЛОЖЕНИЕ №15 ОТ НАРЕДБА №12/2010 г.

1. Локализация на наднорменото замърсяване

За контрол на качеството на атмосферния въздух в района на Община Димитровград се използва една автоматична измервателна станция – АИС Раковски. Местоположението му е представено на следващата фигура.

2. Обща информация

2.1. Тип на района

2.1.1. Обща характеристика на района

Община Димитровград (код по ЕКАТТЕ 21052) е разположена в централната част на Южен централен регион. Административно принадлежи към Област Хасково. На север граничи с общините Чирпан и Опан (Област Стара Загора), на изток – с Община Симеоновград, на юг - с общините Хасково и Минерални бани, на запад - с Община Първомай (Пловдивска област).

Община Димитровград е заема площ от 567.62 km². От тях:

416,6 km² (73.39 %) са земеделски земи;

72,97 km² (12.89 %)- разпръснати и необособени терени на горския фонд;

44,73 km² (7.88 %)- фонд населени места;

15,98 km² (2.81 %)- водни площи и течения;

12,63 km² (2.23 %) - за добив на полезни изкопаеми;

4,71 km² (0,83 %) - транспортни и инфраструктурни съоръжения.

Селищната мрежа в общината се състои от два града – Димитровград и Меричлери и 25 села, пръснати равномерно по територията й. Освен функционален, ядрото - Димитровград се явява и пространствен център на територията, която няма сериозни релефни бариери, освен река Марица и възвишенията между Хасково и Димитровград.

Населението на общината (към 31.12.2009 г.) е 56 822 души по постоянен адрес, от които 41 849 представляват населението на град Димитровград.

Eрозионният тип релеф, със слабо всичане на речните долини в плиоценска седиментационна повърхнина. Вътрешните вододели между елементарните водосбори представляват плоски гърбища, с надморска височина 150 -170 m НВ (максимум до 270 m НВ).

Неотектонските движения на земната кора тук са имали колебателен характер (със смяна на тенденцията), което е създало условия за формиране на въглищни и гипсови находища.

Геоложкият фундамент е от масивни скали, блоково разломени, дефинирани днес като клетъчни структури, каптирани с по-високи гранични хорстове. Тяхната ориентация е субмеридионална, което е определило и доминиращото направление на оттичането на повърхностните води.

Рахлите отложения (плиоценски и кватернерни) в Старозагорско поле са със значително по-малка мощност от тези в Пловдивско поле. По-голямата близост на ерозионния базис (Беломорския басейн) е обусловила по-интензивна регресивна ерозия. Очевидно, Харманлийският пролом не е защитил Старозагорско поле, както са се развили процесите при Чирпанския праг и Пловдивско поле.

Топографските параметри на релефа в района на Община Димитровград се определят от долините на р. Марица и притоците й Банска, и др. На приложените три профила на следващите фигури се вижда един типичен ерозионен релеф. Посочените водотоци формират заливовидно долинно разширение, опасано от 100-метровата изохипса, при незначителни стойности на надлъжните наклони. Вкопаването на главната река в терена е малко, но околните плоски гърбища създават условия за проява на долинна циркулация (денивелацията между коритото на р. Марица и билата на ридовете е от порядъка на 135-137 m).

При тези теренни условия, не са изненада наблюдаваните инверсни стратификации във въздушния басейн на района, при определени синоптични условия.

Районът е със слаба степен на значимост, по отношение опазване биологичното разнообразие (по национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие в България – МОСВ, София, 2004 г.).

Благоприятното географско и стратегическо положение, мекият климат и природните дадености са определяли развитието на района в продължение на векове като важен административен, търговски, промишлен, туристически и културен център.

Общината се отличава с динамичност на развитието и висока адаптивност към пазарната икономика. Структуроопределящи отрасли в местната икономика са промишлеността, транспортът, туризмът, търговията, строителството и др.

Характерно за общината е силно развитата транспортна структура с много интензивен режим на експлоатация. През Област Хасково преминават, а на територията на Община Димитровград се пресичат Европейските коридори ЕК 10 и ЕК 9.

Същевременно развитието на Община Димитровград като крупен промишлен и транспортен център е свързано с влошаване на състоянието на околната среда. Един от най-тежките екологични проблеми за Димитровград е поддържането на чистотата на атмосферния въздух в границите на допустимите за населени места норми на замърсителите.

Произходът на замърсяването на атмосферния въздух в Община Димитровград е разгледан подробно в раздел 4.
2.1.2 Територия, засегната от наднормено замърсяване

На следващите фигури са представени изчислените при дисперсионното моделиране брой на превишения на средноденонощната норма за ФПЧ₁₀ (фиг. 3 и 4), както и средногодишните концентрации на ФПЧ10 (фиг. 5 и 6) и серен диоксид (фиг. 7 и 8) за 2007 г. и 2010 г.

Съгласно резултатите от дисперсионното моделиране територията, засегната от наднормено замърсяване с ФПЧ₁₀ е оценена на 38 км². По показател серен диоксид програмният продукт не изнася резултати за броя на превишенията, поради което не е разгледан в тази точка. От друга страна поради липса на средногодишна норма за серния диоксид също не може да бъде направена оценка по отношение на изчислените средногодишните концентрации. Наднормените концентрации са измерени в АИС Раковски, който има представителност за територията на гр. Димитровград. Пунктът е с обхват 100-1000 м или територията до 3,1 км2.

2.2.1. Общи данни за населението на Община Димитровград

Населението на Община Димитровград, съгласно последни данни на НСИ (към 31.12.2009 г.) е 56 822.

Градското население, представено от градовете Димитровград и Меричлери е 74,84 % от общия брой на населението, в т.ч гр. Димитровград 71,57 % и гр. Меричлери 3,27 %. Селското население, представено от 25 села е 25,16 % от общия брой на населението.

Съгласно данните от дисперсионното моделиране наднормено замърсяване с ФПЧ10 има на територията на целия град с население с 41 849 души, или около 70% от населението на общината.

Населението, засегнато от наднормено замърсяване със серен диоксид не може да бъде определено на база резултатите от дисперсионно моделиране, тъй като нормите по този показател са средночасова и средноденонощна, а програмният продукт изчислява единствено средногодишни концентрации. Концентрациите са измерени в АИС Раковски, който има представителност за територията на гр. Димитровград с население 41 849 души, или около 70% от населението на общината.
2.3. Климатични особености на Община Димитровград, оказващи влияние върху разпространението на атмосферните замърсители

Особеностите на климатичните и метеорологичните фактори и релефът на района оказват съществено влияние върху разпространението на атмосферните замърсители.

Територията на Община Димитровград попада в Европейско-континенталната климатична област. Преходно-континентална подобласт, климатичен район на Източна Средна България (средна част).

В най-общ план, климатът тук е с преходен характер, с почти изравнени два максимума на валежите (пролетно-летен и есенно-зимен). Сумарната слънчева радиация е между 5 600 и 5 700 MJ/m2. Средните годишни температури са между 12.5 и 13.0ºС, януарските са положителни, а юлските - между 23 и 24°С. Годишната сума на валежите е 600-650 mm. Овлажнението е недостатъчно и през топлото полугодие районът е подчертано засушлив. През зимата и през преходните сезони по долината на р. Марица се формират гъсти и продължителни мъгли.

Доминиращи са ветровете от запад-северозапад. Броят на дните със снежна покривка е до 15 за годината, но често са регистрирани по няколко поредни години без образуване на снежна покривка.

Зимният сезон е с 15-20 % от дните с мразовито време, 55 % са дните с преход на температурите през 0°С, а дните с немразовито време са до 20-25 %. През преходните сезони, дни с преход през 0°С почти не се проявяват. През лятото, делът на засушливото време достига 50-55 %. Дните с плътна облачност и валежи са едва 20-25 %.

Климатогенезата протича при условия, характерни за цяла Горна Тракия. Инсолацията се определя от хода на небесното светило над хоризонта (от 24° през декември до 70° през юни). Циркулационният фактор има показатели общи за цялата страна - през 209 дни територията ни е под влияние на антициклон и през 156 дни - в област на циклонална циркулация. При липса на активен атмосферен пренос, над страната се формират местни въздушни маси със специфични физически показатели, в зависимост от сезона.
Скорост и посока на вятъра

Вятърът е метеорологичен фактор с най-силно значение за разпространението на замърсителите, изхвърляни в атмосферния въздух. Концентрацията на замърсителите от постоянно действащи източници е обратно пропорционална на скоростта на вятъра, а ако той е устойчив по посока - замърсяването е по-голямо, отколкото при вятър с променлива посока.

Режимът на вятъра над проучваната територия се определя от типа на атмосферната циркулация, от едрите форми на релефа и от характера на постилащата повърхнина. Долината на р. Марица и притоците и в района на гр. Димитровград са предпоставка за преориентация на вятъра в приземните слоеве на атмосферата и за изменения в скоростното поле.

Статистическият материал относно ветровото поле над Димитровград показва доминиране на направлението запад-северозапад (през зимата до 38.9 %) през цялата година. В това отношение се установява забележима аналогия с други станции по долината на р. Марица (Садово, Чирпан). С най-ниска честота е направлението югозапад през цялата година.