Закон за организациите на хора с увреждания (Словения) и Закон за юридическите лица с нестопанска цел България

Оперативна програма

“развитие на човешките ресурси”

Инвестира във вашето бъдеще

 

Гл. I - сравнителен анализ на Закон за организациите на хора с увреждания (Словения) и Закон за юридическите лица с нестопанска цел – България ;

Гл. VI – - предложение за методика и ЕРС на ИСУ ;

Приложения:

Закон за равните възможности на хората с увреждания -Словения,

1. 
   Практическо и теоретично усвояване на „know
   

3. Третият резултат, който проектът цели да постигне е информирането на заинтересованите страни за създаването на иновативната услуга като практическа възможност, как тя може да промени качеството на живот на ползвателите и какъв е пътят, който всеки бенефициент следва да извърви, за да стигне до нея. Информираната подкрепа на заинтересованите страни в лицето на организациите за хора с увреждания ще подготви целевите групи за ползването на услугата, и ще гарантира натиск върху правителството, което се надяваме да убедим в необходимостта от въвеждането на новата социална услуга, като делегирана от държавата дейност. Смисълът от реализацията на проекта и успешното създаване на иновативната социална услуга рехабилитация и интеграция на възрастни хора със сетивни и двигателни увреждания с помощта на служебни кучета, в крайна сметка е: с един и същи професионален ресурс и при ползването на една и съща материална база, Фондация „Очи на четири лапи” и словенският и партньор ”SLO CANIS”, да постигнат разширяване на спектъра на предоставяните услуги, разширяване на целевата група, която ги ползва и реално повишаване на броя на социално включените хора със сетивни и двигателни увреждания, за които служебните кучета осигуряват ново и по-високо качество на живот. Смятаме че направеният сравнителен анализ на националните законодателства, отразява наличните пропуски в нормативната регулация, свързана с използването на служебни кучета за хора с увреждания. Този анализ позволи да се подготвят приложими проекти на нормативни актове и добри практики. Те представляват база за активно и ефикасно взаимодействие с администрацията в посока приемане и прилагане на идентифицираните добри национални практики, доколкото те изобщо съществуват.

От друга страна, настоящият сборник подпомага и даването на информация на заинтересованите страни при изработването на документи и механизми на местно ниво по изпълнение на политиката за интеграция на хора с увреждания. Той може да се превърне в методически инструмент за регламентиране предоставянето на ИСУ на местно ниво.

Резултати:

1. 
   Изготвен аналитичен доклад с получените резултати от проучването.
   
2. 
   Изработено предложение за примерни нормативни актове и препоръки за регламентиране предоставянето на ИСУ
   
3. 
   Изработен сборник с резултатите от 1.1 и 1.2.
   
4. 
   Изготвено предложение за Методика и ЕРС на Иновативната Социална Услуга.
   

Европейското законодателство въвежда основните принципи и положения по отношение на равенството на половете и превенцията на дискриминацията въз основа на пол, раса, етнически произход, религия или вярвания, увреждания, възраст или сексуална ориентация и в тази връзка чертае обобщени постулати за прилагане на тези принципи, включително създаване на всички условия за равен достъп до работно място, социални и здравни услуги и т.н. В Хартата на Общността за фундаменталните социални права от 1989 изрично се защитават правата за достъп до работни места за хора с увреждания. Съгласно формулировката на алинея 26 - "Всички лица с увреждания, независимо от причината за или естеството на увреждането им, трябва да имат право за прилагане на допълнителни конкретни мерки, имащи за цел подобряване на тяхната социална и професионална интеграция. Подобни мерки следва да включват по-конкретно и според възможностите на бенефициентите: професионално обучение, ергономичност, достъпност, мобилност, жилищно настаняване и транспорт."

Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите е основополагащ документ с действие на територията на ЕС по отношение на борбата с дискриминацията и прилагането на принципа за равно третиране на гражданите. По силата на тази директива лицата със зрителни и физически увреждания не могат да бъдат дискриминирани по отношение на своята професионална дейност поради физическото си увреждане.

Директива (ЕО) 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 Юли 2006, отнасяща се за правата на хората с увреждания и хората с намалена подвижност, когато пътуват по въздух - този документ регламентира правото на достъп на лица със зрителни увреждания, придружени от куче водач, до един от видовете транспорт – самолетите. Авиокомпаниите от 2008г. не могат да ограничават достъпа на лице със зрително увреждане, придружено от куче водач, до борда на пътнически полет, като кучето водач не пътува като останалите животни в багажното отделение, а в салона. Вследствие на този документ вече става незаконно изискването на някои авиокомпании с един полет да не пътуват повече от 4 лица с физическо увреждане.

2008/164/ЕО: Решение на Комисията от 21 декември 2007 година относно техническата спецификация на оперативна съвместимост, свързана с Лица с намалена подвижност в Транс европейската конвенционална и високоскоростна железопътна система - в този документ се регламентира правото на привилегии на лица със затруднена мобилност, вкл. лица със зрителни или двигателни увреждания, придружени от куче водач или куче асистент при резервиране на места при пътуване. Облекченият режим включва обозначаване на места, запазване до определен момент преди тръгване, възможност да се получи второ място за кучето, без това да води до допълнителни разходи за лицето с увреждане. Като цяло правилата за експлоатация трябва да бъдат такива, че за кучета помощници да не се заплаща допълнителна такса.

От 26 януари 2012 г., България е между страните-членки на ЕС, ратифицирали Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН. Този ангажимент изисква прилагане и спазване на правата по конвенцията, както и разработване на специфични политики в тази посока, приложими във всички сфери на обществените отношения.

Чл. 9 на Конвенцията гласи:

„Достъпност

1. За да дадат възможност на хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват пълноценно във всички аспекти на живота, държавите - страни по настоящата Конвенция се задължават да предприемат подходящи мерки за осигуряване за хората с увреждания на достъп, равноправно с всички останали, до физическата среда на живеене, до транспорта, информацията и комуникациите, включително до информационните и комуникационни системи и технологии и до всички останали удобства и услуги, отворени и достъпни за широката публика, както в градските, така и в селските райони. Тези мерки, които следва да включват идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността, се отнасят, между другото към:

Държавите - страни по настоящата Конвенция се задължават да предприемат ефективни мерки за осигуряване на лична мобилност с най-голяма възможна степен на независимост за хората с увреждания, включително чрез:

Словения е една от младите страни членки на европейското семейство, която паралелно с изграждането на своята независимост, активно синхронизира своята социално-икономическа реалност с тази на Европейския Съюз, прилагайки европейските ценности във всички сфери на живота. Анализът на социалното законодателство на Р Словения показва споделяне и прилагане на основните принципи на зачитане на правата и достойнството на хората с увреждания, както на ниво законодателство, така и по отношение на реалните социални практики. Въпреки че през 2014 г. се очаква приемането на нов Закон за Социалното подпомагане, действащият отразява адекватно правата и възможностите на гражданите, в това число и на хората с увреждания, да получават ефикасна социална подкрепа, закрила и превантивна помощ. Двата специални закона, които анализираме по-нататък в текста - Законът за Организациите на Хора с Увреждания и Законът за Равните възможности на Хората с Увреждания, съдържат конкретни и императивни норми, изцяло в духа на европейската законова рамка и Конвенцията за правата на хората с увреждания и отразяват обществената чувствителност по темата.

• 
  История: Първата държава на словенците —
  

• 
  География : Словения се слави с една от най-
  

• 
  Държавно устройство : Словения е република с
  

• 
  Административно деление : Словения е
  

• 
  Население : Към средата на 2008 година наброява
  

• 
  Етнически състав: Словенци (87,9 %); Хървати
  

• 
  Средната плътност на населението: 95 човека на км². Приблизително половината от жителите живеят в градовете.
  

• 
  Официален език: Словенски.
  

• 
  Икономика: Словения е развита страна и по БВП
  

• 
  Най-голям град и столица: Любляна
  

В Словения това са Законът за организациите на хора с увреждания, Законът за равните Възможности на Хората с Увреждания и Законът за Социалната Закрила, Конвенцията за правата на хората с увреждания. В България това са Закон за интеграция на хората с увреждания, Закон за социално подпомагане и ратифицираната през 2012 г. Конвенция за правата на хората с увреждания.

В Словения Закон за социално подпомагане и актовете за социалните трансфери в България Закон за социално подпомагане и ППЗСП, както и наредби, методики и други подзаконови актове.

В Словения е правото на финансиране при ползването на медицински, рехабилитационни услуги и закупуване на помощни средства. В България Здравната каса няма отношение към ползването на помощни средства и има друга философия.

В Словения това е ЦСР (Център за Социална Работа), по лекарска препоръка или по собствено желание. В България е ( ДСД ) Дирекция социални дейности чрез социална оценка и собствено желание

В Словения това е законът за защита на животните, Законът за равните възможности на Хората с Увреждания . В България е ЗИХУ, където в допълнителните разпоредби (параграф 1 ал. 14) е определението за куче водач.

Свободният достъп на служебните кучета за хора с увреждания в Словения е уреден в Закона за равните възможности (Чл. 16); в България е ЗИХУ (Чл. 34 ал.4 и Чл. 38 ал.3) ; В Правилник за прилагане на ЗСП (Чл. 19 ал.2 – кучето водач встъпва в позицията на придружител и пътува безплатно с двойния двупосочен безплатен билет).

В търсене на отговорите на тези въпроси, проучването следва принципа „от общото към частното”, като започва с анализ на законовата рамка, определяща правата, ролята и функциите на организациите на и за хора с увреждания в Словения и България.

Законът разрешава организациите да бъдат на и за хора с увреждания, да имат национален и местен обхват, да развиват и стопанска дейност за самофинансиране на социалните си програми. Целите и задачите са посочени в чл. 9 и чл. 10 на закона. Регистрираните в съда организации придобиват СТАТУТ на организации за хора с увреждания само ако отговарят на критериите посочени в чл. 11 на закона и след подаване на заявление до Министъра отговарящ за защита на хората с увреждания. Процедурите за одобрение са описани в чл. 11 на Закона и изискват подкрепа на заявлението с доказателства за покриване на критериите (обучен персонал, поне една социална програма по която вече се работи през предходната година, прилагане на социалната програма или програми както за членове на въпросната организация, така и за нечленове, официална регистрация на организацията в съда, както и цели и задачи описани в нейния устав и съотнесени към съответстващия член. Процедурата за даване на статут на организация за хора с увреждания приключва с решение за даване или отказване на този статут и може да се оспорва по административен ред. Статутът се преразглежда на всеки 5 години. Организациите придобили този статут се вписват в специален регистър( чл. 17), който е публичен и респективно се отписват от него, ако загубят статута, което е уредено в чл. 16 на този закон. Следващо ниво е придобиването на статут на представителна организация на хора с увреждания, за което има друга процедура, уредена в глава IV на този закон – от чл. 18 до чл. 23 включително. Организациите придобили статут на представителни за хората с увреждания се вписват в отделен регистър (чл. 24 на този закон) по решение на Министъра на социалните грижи за хора с увреждания и се отписват (заличават при неспазване на критериите) от същия орган. Следващо ниво на представителност на организациите за хора с увреждания е Национален Съвет ( уредено в чл. 25 и чл. 26 на закона), в който влизат национално представителни организации на хора с увреждания, чиято роля е да представляват и защитават интересите на инвалидите в диалог с властите на национално и международно ниво. Националният Съвет координира интересите на инвалидите от цялата страна, като запазва автономността на всяка организация на инвалиди и ги представлява в диалога между организации на инвалиди и в диалога с професионалните съюзи, държавните органи, държавните институции и други Също така, Националния Съвет съобразно разпоредбите, предлага общи представители на хората с увреждания в държавните и други публични институции и в органите на международни организации и сдружения.

В Глава V откриваме регламентите за финансиране и собственост на организациите за хора с увреждания (чл.27), а икономическите и други облекчения за организациите на хора с увреждания се регламентират от чл. 28 на Закона.

Въпросите свързани с финансовата документация, годишните отчети, контрола над дейността на организацията, са разписани в чл.29, чл.30, чл.31, а регламентите свързани със собствеността са в чл.32 и чл. 33.

ГЛАВА VI регламентира санкциите (парични глоби), налагани на организациите при установяване на нарушения в спазването на разпоредбите на този закон – чл. 34 и чл.35.

ГЛАВА VII ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ, от чл. 36 до чл. 39 се занимава със статута и сроковете на организациите, институциите и стандартите функциониращи до и след влизането на закона в сила, с оглед на приемствеността.

В българското законодателство не присъства специален закон, който да урежда статута, правата и задълженията на организациите на и за хора с увреждания. Този тип организации и дейността им подлежат на регулациите по Закона за Юридическите Лица с Нестопанска Цел, който е в сила от 01,01,2001 г.

В ГЛАВА I Общи разпоредби, в чл. 1 е формулирано, че законът урежда учредяването, регистрацията, устройството, дейността и прекратяването на Юридическите Лица с Нестопанска Цел. В чл. 2 са посочени две форми на тези организации: сдружения и фондации. В чл. 2 Законът определя в ал. 1 правото на юридическите лица с нестопанска цел свободно да определят целите си и да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или частна полза. Определянето става в устава, учредителния акт или с изменение в тях. В ал. 2 изрично е записано, че определянето като организация за осъществяване на обществено полезна дейност става неотменяемо, след вписването на това обстоятелство в регистъра за Юридическите Лица с Нестопанска Цел в района на Окръжния съд по седалището на Юридическото Лице с нестопанска Цел. Тези юридически лица, определени за осъществяване на обществено полезна дейност, подлежат на вписване в нарочен Централен Регистър към Министерство на Правосъдието.

Юридическите Лица с нестопанска цел могат свободно да определят средствата за постигане на целите си чл. 3 ал. 1, а ограничения в определянето на тези средства могат да се правят само със Закон, видно от ал. 2. В следващата алинея, Законът определя правото на Юридическите лица да извършват стопанска дейност, свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани и използват приходите от тази стопанска дейност за постигане на целите, посочени в устава или учредителния акт. Предметът на стопанската дейност се определя в устава или учредителния акт (ал. 4), а самото извършване на стопанска дейност се подчинява на законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност (ал. 5) В ал. 6 изрично е записано, че извършващите стопанска дейност Юридически лица не разпределят печалба В чл. 4 изрично е записано, че Държавата може да подпомага юридическите лица с нестопанска цел, определени за обществена полза чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финасово-икономически облекчения, както и чрез финансирания при условия и по ред, определени в съответните специални закони.

В чл. 5 са регламентите за учредителите, в чл. 6 за правоспособността на Юридическите Лица с Нестопанска Цел чл. 7, чл. 8 и чл. 9 уреждат въпросите свързани с наименованието, седалището и адреса на управление, а също и задължителните, изискуеми от закона реквизити, които трябва да съдържа всяко писмено изявление, направено от името на това Юридическо лице.

В следващите членове, Законът регулира Представителството (чл. 10), устройството ( чл.11), преобразуването (чл.. 12) и прекратяването (чл.. 13) на юридическите лица с нестопанска цел. Ликвидацията и разпореждането с имуществото на ликвидираното юридическо лице са уредени в чл. 14 и чл. 15 на Закона а чл. 16 третира въпроса със заличаването от регистъра на Окръжния Съд на ликвидираните юридически лица.

В чл. 17 и чл. 18 са регулациите свързани с регистъра за юридическите лица с нестопанска цел в района на Окръжния съд, както и подлежащите на вписване в този регистър обстоятелства.

ГЛАВА II на Закона предлага регламентите за юридическите лица с нестопанска цел по видове, като в РАЗДЕЛ I от чл. 19 до чл. 32 се третират въпросите свързани с учредяването, членските права и задължения прекратяването на членството и органите на управление на сдруженията, а от чл.33 до чл. 36, въпросите свързани с учредяването, съдържанието на учредителния акт и органите за управление на фондациите.

ГЛАВА III е фокусирана върху регулациите за Юридически лица с нестопанска цел, за осъществяване на обществено полезна дейност. В чл. 37 е посочено приложното поле, в обхвата на което попадат само юридическите лица определени за осъществяване на дейност в обществена полза и не засяга тези, на които е отказана регистрация от съдебните и административни органи, поради наличието на противоречия в устава или учредителния акт с разпоредбите на тази глава от Закона. Тези юридически лица могат да продължат да извършват дейността си в личен интерес на членовете си или на определени лица – чл. 37. В чл. 38 са дефинирани сферите за осъществяване на обществено полезна дейност: развитие и утвърждаване на духовните ценности, гражданското общество, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура; подпомагането на социално слабите, инвалидите или лицата, нуждаещи се от грижи; подпомагането на социалната интеграция и личностна реализация; защитата на човешките права или на околната среда; други цели, определени със закон.

Органите за управление на юридическите лица определени за осъществяване на обществено полезна дейност са регламентирани в чл. 39 ал. 1 и ал. 2, а контролът върху финансовата им дейност, когато са вписани в Централния Регистър към Министерство на Правосъдието се осъществява по Закона за Счетоводството, а финансовите им отчети подлежат на независим одит. Регламентите за водене на документацията: протоколи от заседания на върховния колективен и оперативния управителен орган, годишен доклад за дейността, който заедно с финансовия отчет подлежат на публикуване в Централен Регистър към Министерство на Правосъдието са регламентирани в чл. 40.

Безвъзмездното разходване на средства свързано с изпълнението на дейностите, както и подборът на подпомаганите лица и правилата (ред и условия за подпомагане), се уреждат от чл. 41 (ал.1 и ал.2), при изричното условие, правилата за реда и условията за безвъзмездно разходване да са публични и публикувани в Централния Регистър. В ал. 3 и ал. 4 на този член са регламентите за предотвратяване на конфликт на интереси и осигуряващи свободно и независимо от вътрешен или външен натиск вземане на решения за разходване на имущество и средства на организацията определена за обществено полезна дейност.

В чл. 42 Законът изрично забранява преобразуването на Юридическо лице определено за извършване на обществено полезна дейност в такова, за извършване на дейност в частна полза. Ликвидацията на извършващите обществено полезна дейност Юридически лица е уредена в чл. 43, а разпореждането с имуществото след ликвидацията – в чл. 44.

Редът и условията за вписване в Централния Регистър са регламентирани в Чл. 45. Чл. 46 урежда ежегодния контрол над дейността и посочва документите и обстоятелствата, които вписаните в Регистъра Юридически Лица определени за общественополезна дейност са длъжни да представят за публикуване в регистъра ежегодно. Текущият контрол се упражнява от Министъра на Правосъдието (чл. 47 и чл. 47А), а заличаване на вписването в Регистъра и условията за повторно вписване, както и процедурите за обжалване, се регламентират от чл.48, чл. 49 и чл. 50.

ГЛАВА IV третира регламентите за създаване и функциониране на клонове на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел.

В преходните и заключителни разпоредби на Закона са посочени сроковете, изискуемите документи и регламентите за пререгистрация на организациите, функционирали до приемането и влизането в сила на този Закон, с оглед на приемствеността.

ГЛАВА II

Сравнителен анализ на законодателството за хора с увреждания

В словенското законодателство, специфичната материя за правата и възможностите на хората с увреждания са разписани в Закон за равните възможности на хората с увреждания.

В чл. 1 от общите разпоредби на този закон са посочени следните цели: да се предотврати и премахне дискриминацията на хората с увреждания въз основа на инвалидност; да се създадат равни възможности за хората с увреждания във всички сфери на живота. В чл. 2 са изброени основните принципи: зачитане и гарантиране на човешките права на хората с увреждания и на тяхното достойнство; осигуряване на равни възможности на хората с увреждания, отстраняване на предпоставките за дискриминация и зачитане на разнообразието на възможностите и приемане на хората с увреждане.

В чл. 3 от Общите разпоредби са определени термините, с които борави законът:

1. Хора с увреждания са тези хора, които имат дългосрочни физически, умствени или сензорни увреждания, представляващи пречка при взаимодействие и възпрепятстващи тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото, равноправно с всички останали. В следващите алинеи се посочват и дефинициите на останалите термини:

2. Директна и индиректна дискриминация, пряка и непряка дискриминация.

3.Подходящо настаняване.

4. Предоставяне на равни възможности

5. Тормоз въз основа на увреждане.

6. Обществени сгради.

В ал. 2 на чл. 4 изрично е записано, че не се дължат административни такси за документи и процесуални действия свързани с прилагането на този закон, а в ал. 2 на чл. 5 се определя, че независимо от разпоредбите на други закони се прилагат разпоредбите на този закон, ако те са по-благоприятни за хората с увреждания.

В Глава II от чл. 6 до чл. 16 са формулирани забраните за дискриминация на основание увреждане при достъпа до и ползването на обществени стоки и услуги, култура, информация, здравни услуги, транспортни услуги, обществени сгради и съоръжения, а също и при взаимодействие с органите на държавата, местното самоуправление, носителите на публична власт и доставчиците на обществени услуги.

Разпоредбите на чл. 6 определят, че Държавните органи, местните органи на самоуправление, носителите на публична власт и доставчиците на обществени услуги не могат да допускат дискриминация на основата на увреждане в производства водени пред тях. По отношение на изброените субекти за проява на дискриминация се счита: не спазване и незачитане на правата на лицата с увреждане или и лишаване и спиране на тези права, когато се отпускат при същите условия на лица, които не страдат от увреждане. Текстът определя като проява на дискриминация и спазването на правата на хората с увреждания само при наличието на специфични условия, третира като дискриминация и поведението на държавни служители, които поставят пречки пред хората с увреждания в случай на спор, по който са страна, по начин правещ упражняването на правата им невъзможно или много трудно. За дискриминационно се смята и поведението на държавни служители, които заради увреждането на жалбоподателя извършват действия, чийто резултат е лишаване или спиране на правата на хората с увреждания.

В чл. 7 се постулира равноправното (равнопоставено) участие в процедурите (производствата), , като в ал. 1 е посочено, че слепите и слабовиждащите имат право да предоставят писмени материали и да имат достъп до всички писмени материали в разбираема форма по всяко дело проведено пред държавните и местни органи на самоуправление, носителите на публична власт и доставчиците на обществени услуги, които следва да гарантират това тяхно право. Правото по предходната алинея се осигурява по начин определен от слепия или с намалено зрение човек, и по-специално чрез техники за писане и четене, адаптирани към възможностите на слепия или с намалено зрение човек, като: брайл, увеличен печат, звукови или електронни форми. В следващите алинеи на този текст се определя, че държавните органи, местните органи на самоуправление, носителите на публична власт и доставчиците на обществени услуги гарантират изпълнението на правото по предходната алинея, като предоставят заплащане на разходите, направени за предоставянето на материалите в достъпна за хората със зрителни увреждания форма, за сметка на бюджета на Р. Словения.

В чл. 8 е разписана забраната за дискриминация на основа увреждане при достъпа до стоки и услуги, предоставяни на обществото. Този текст изрично забранява дискриминацията при предоставянето на стоки и услуги, като за дискриминация се смята както липсата на достъп до тях, така и предоставянето им по начин, осигуряващ различни или по-малко благоприятни условия.

В чл. 3 са изброени мерки за премахване на пречките в достъпа до стоки и услуги за обществото, като тук те се отнасят до: достъпността на информацията, комуникациите и други услуги и помощ в случай на авария; премахването на архитектурите бариери в съоръжения предлагащи стоки и услуги на обществото ;уверението, че всички публични и частни субекти, които предоставят стоки и услуги на обществото, ще вземат пред вид всички аспекти за осигуряване на достъпността им за хората с увреждания; предоставянето на помощ (ако е необходимо) в предлагането на стоки и услуги на обществото и по-специално от друго лице – четец, преводач от жестомимичен език, и обозначения на брайлова азбука или във форми, които са лесни за четене и разбиране.

В ал. 4 е посочено, че мерките изброени в горната алинея са задължителни, освен ако не представляват непропорционална тежест за публичните и частни доставчици на стоки и услуги за обществото, а в ал. 5 е посочено, че Министърът, отговарящ за защитата на хората с увреждания определя минимални изисквания за достъпността на стоки и услуги предоставяни на обществото.

Ползването и адаптацията на обществени сгради и съоръжения се разглежда в чл. 9, съгласно който: е забранена дискриминацията на основа увреждане при достъпа до сгради и съоръжения предназначени за обществено ползване, а в ал. 2 е посочено, че адаптацията на сгради и съоръжения за обществено ползване се извършва чрез изграждане и въвеждане на технически устройства, звукови и светлинни индикатори,, писмена информация и други подходящи технически корекции. Алинея 3 на този член прави задължително подходящото адаптиране на строящи се в момента или подлежащи на реконструкция и ремонт, сгради и съоръжения за обществено ползване, като това се прави в процеса на строителството на новите, или по време на реконструкциите за втория тип сгради и съоръжения.

Следващият чл. 10 забранява разпространението и показването на дискриминационни текстове и символи, които могат да доведат до дискриминация основана на увреждане.

В чл. 11 се третира достъпът до приобщаващо образование а в чл. 12 – правото на достъп до здравни услуги без дискриминация на основа инвалидност.

В чл. 13 се регламентират правата на хората с увреждания свързани с въпросите на обитаването, на достъп до настаняване в институции и жилища под наем, правото на избор къде и с кого да живеят.

Достъпът до информация се регламентира в чл.14, като съгласно текста за дискриминация се счита отказването на дългосрочен и равнопоставен достъп до информация предназначена за обществеността като се вземат пред вид принципът на подходящо или и разумно приспособяване чрез средства за запис, езици и технологии, които отговарят на нуждите на различните видове увреждания.

Достъпът до култура се третира в текстовете на чл.15, като в ал. 1 е указано, че независимо от тяхното увреждане, хората следва да развиват възможностите си за творчество в ал. 2, че достъпът до култура трябва да отчита специфичните им потребности, а достъпът до национални културни прояви следва да гарантира средства за преодоляване на комуникационните и архитектурни бариери, което се отнася и до културното наследство и информацията за него.

В чл. 16 са разгледани мерките за равни възможности на достъп до градски транспорт. В ал. 1 е формулирано правото на равен достъп до пътен, железопътен, морски и вътрешен воден транспорт. В ал. 2 се изисква от държавата и общините да гарантират, че междуградските и градски превозвачи, оператори на автобусен транспорт предоставят услугата с автобуси достъпни за хората с физически и сензорни увреждания, както и информация за тези услуги предоставена по начин, достъпен за хората с увреждания. В ал. 3 на доставчиците на обществена транспортна услуга се вменява задължението, ако не са в състояние да осигурят достъпността на услугата за хора с физически и сензорни увреждания, да осигурят друго, подходящо транспортно средство. В ал. 4 същият ангажимент е вменен на доставчиците на железопътна транспортна услуга, които трябва да осигурят достъп до влаковете и железопътната инфраструктура, както и информация за ползването им по начин, подходящ за хората с физически и сензорни увреждания.

В ал. 5 на този член е формулирано, че не се дължат допълнителни такси за използваните помощни средства за мобилност и комуникация , като са изброени кучета водачи, кучета асистенти и други кучета помощници, а също и инвалидни колички. Регулацията на ал. 6 засяга предоставянето на безпрепятствен достъп на хората с физически и сензорни увреждания и техните кучета водачи, асистенти и други кучета помощници, при влизане и излизане до всички автобусни терминали, основни автобусни спирки, железопътни гари и пристанища, а в допълнение, информацията се предоставя в подходяща форма.

Чл. 7 вменява на управителите на доставчиците на транспортна услуга от пътнически морски, речен, вътрешно градски редовен воден транспорт и на съответната инфраструктура, да коригира съдовете и инфраструктурата в съответствие с достъпа на лица с физически и сензорни увреждания, както и да осигури информация за възможностите за използване на плавателния транспорт по начини, достъпни за хората с увреждания.

Глава III формулира разпоредбите свързани с мерките за изравняване на възможностите за хора с увреждания.

В чл. 17 са разписани мерките за ползване на технически средства за преодоляване на комуникационните бариери.

В допълнение към уредбата съгласно други нормативни актове, лицата със сетивни увреждания, в съответствие с техните индивидуални нужди, могат да претендират за съфинансиране на други технически средства, необходими в ежедневието им за справяне с комуникационни бариери и даващи възможност за независим и безопасен живот, които се използват главно при достъпа до информация, общуване и адаптиране на жизнената среда ( ал. 1).

Министърът, отговарящ за защитата на хората с увреждания издава правила за техническите средства посочени в ал. 1, условията за получаването им, техните срокове за експлоатация, стандарти за качеството им и начина за поддръжка. Техническите средства на стойност до 250 евро се считат за прости технически средства, а технически средства на стойност над 250 евро се считат за сложни технически средства.

Упражняването на правото на технически средства по този член се прилага без да се засяга правото на ползване на технически средства придобито по силата на други нормативни актове (ал. 3).

В чл. 18 на закона се определя Съвет за Технически средства - органът, който най-малко веднъж годишно разглежда и хармонизира списъкът на техническите средства по този закон и други нормативни актове, които регулират правото на технически средства, за да се предотврати дублирането им и дублиране на правата за ползване (ал. 2) Министърът отговорен за защитата на хората с увреждания назначава Съвета за технически средства на квотен принцип, с по трима представители от Министерството за хората с увреждания, Министерството на здравеопазването, Института за здравно осигуряване на Словения и трима представители на национално представени организации на хора с увреждания и други техни организации действащи на национално ниво, а средствата за функционирането на Съвета за Техническите средства се осигурява от бюджета на Република Словения (ал. 1 и ал.3).

В следващите текстове от тази глава са разписани процедурите за предявяване на искания за ползване на технически помощни средства (чл. 19), размерите на финансиране и съфинансиране на техническите средства (чл. 20), процедурите за ползване на правото на финансова помощ за адаптиране на превозно средство (чл. 21 и чл. 22).

В чл. 23 се регламентира създаването и финансирането на кол-центрове за хора с увреден слух, които да улесняват възможностите за комуникация и предоставяне на информация за лица с увреден слух чрез адаптирани техники. Тези кол-центрове обхващат областта на работа на всички държавни органи, органите на местно самоуправление, носителите на публична власт, доставчиците на социални услуги и обществени услуги от общ характер.

Чл. 24 регулира съфинансирането на специализирани програми за интеграция на хората с увреждания в обществото, като в ал. 1 се посочват специализирани социални програми за интеграция, които допълват или заместват (ал. 2) съществуващи социални услуги. В ал. 3 е указано, че тези специализирани интеграционни програми се съфинансират от бюджета на Р. Словения и се избират чрез покана за търг. В ал. 4 са описани характеристиките на тези програми: за независим или по-независим начин на живот; за активен начин на живот и работа за хора с увреждания; програми, които предоставят психосоциална подкрепа на хора с увреждания и техните семейства; програми за застъпничество и самопомощ; за превенция на насилието над хора с увреждания; други програми за изравняване на възможностите на хората с увреждания.

В глава IV са регламентирани компетенциите и отговорностите на органите по прилагане на разпоредбите на този закон. В чл. 25 се изброяват органите на държавна власт, местно самоуправление, носителите на публична власт, доставчиците на социални услуги и обществените медии, които са задължени да приемат регулаторни мерки и насоки в съответствие с компетенциите си, задължават се да образоват служителите си с оглед на създаване на възможности за равнопоставеност на хората с увреждания, за повишаване на обществената осведоменост и за мониторинг на социалния статус на хората с увреждания.

В чл. 26 се визират правителството и министерствата, които имат за задача да създават и развиват условията за изравняване на възможностите на хората с увреждания, да предотвратяват дискриминацията спрямо тях и да се стремят към постигане на целите на Националната програма за действие за хора с увреждания, всяко в своята сфера на работа. В ал. 2 на този член изрично е записано, че при изготвянето на разпоредби в съответствие със сферите им на работа, министерствата трябва да вземат пред вид целите на Конвенцията за Правата на Хората с Увреждания и Националната програма за дейност и се задължават при изготвянето на тези разпоредби да си сътрудничат с Министерството, отговарящо за защитата на хората с увреждания.

В чл. 27 са разписани съдържанието, целите и сроковете, мерките, методите на финансиране и мониторинг на Националната Програма за действие, която Министерството отговарящо за защитата на хората с увреждания изготвя на всеки 5 години, а правителството приема.

В следващите членове са разписани правата и задълженията на други специализирани органи, отговорни за прилагането на този закон: чл. 28 - Съвет за хората с увреждания на Р. Словения, и Институт за Социална Закрила на Р. Словения – чл.29.

В глава V на Закона е разписан редът за спорове при дискриминация, основана на увреждане – чл. 30, а в глава VI от чл. 31 и следващи са посочени регулациите за управление на бази данни по този закон.

В глава VII са изброени разпоредбите за санкциониране при неспазване на този закон: чл.36 – за равен достъп до обществени стоки и услуги; чл. 37 – неспазване на разпоредбите за равнопоставен достъп до обществен транспорт. И в двата текста се предвиждат глоби от 250 до 2500 евро, както за доставчика, така и за отговорното лице, представляващо този доставчик.

В глава VIII - Преходни и Заключителни Разпоредби са указани сроковете за разумно приспособяване: чл. 38 ал. 1 за достъп до обществени стоки и услуги по чл. 8 от този закон – 5 г от влизането му в сила; ал. 2 за достъпност на сгради за обществено ползване (чл. 9 от Закона) – до 15 години от влизането в сила на този закон; ал. 3 за достъп до образование (чл.. 11) – не повече от 5 години от влизането в сила на този закон ; ал. 4 за достъп до транспортни услуги (чл. 16) – не повече от 10 години за автобусен транспорт ; ал.5 за приспособяване на железопътен транспорт - не повече от 15 години от влизането в сила на закона.

От чл. 40 до чл. 46 на Преходните и Заключителни Разпоредби са указани сроковете за конституиране на органите отговорни за прилагането на закона, както и сроковете за действие на функциониращите до приемането му органи и разпоредби с оглед на приемствеността.

Анализ на Закон за Интеграция на Хората с Увреждания – Р. България

Законът за Интеграция на Хората с Увреждания е в сила в българското законодателство от 01.01.2005 г. и представлява основният регулатор на обществените отношения, свързани с правата и възможностите за интеграция на хората с увреждания.

В чл. 2 са формулирани целите на интеграционния процес, който трябва да създаде условия и гаранции за: равнопоставеност на хората с увреждания; социална интеграция на хората с увреждания и упражняване на правата им; подкрепа на хората с увреждания и техните семейства; интегриране на хората с увреждания в работна среда.

Чл.3 регламентира недопускането на пряка или не пряка дискриминация по отношение на хората с увреждания.

В следващия текст са посочени средствата, чрез които се осъществява интеграцията: медицинска и социална рехабилитация; образование и професионално обучение; трудова заетост и професионална реализация; достъпна жизнена и архитектурна среда; социални услуги; социално-икономическа защита; достъпна информация. В Допълнителните разпоредби са определенията на основните понятия, с които си служи Законът: увреждане, пряка и не пряка дискриминация, рехабилитация, помощно средство, интегрирана работна среда, куче водач и др.

В Глава II от чл. 5 до чл. 9 са посочени органите, отговорни за управлението и прилагането на разпоредбите на закона. В ал. 1 е посочен Министерският Съвет, като орган определящ държавната политика за интеграция на хората с увреждания, а в ал. 2 е указана широка институционална платформа за провеждане на тази политика: Министерски Съвет, Министър на Труда и Социалната Политика, Областните управители и органите на Местно самоуправление, които в сътрудничество с Национално представителните организации на и за хора с увреждания, Национално представителните организации на работодателите, Национално представителните организации на работници и служители провеждат тази политика съобразно Националната Стратегия за хората с увреждания. Държавните органи и органите на местно самоуправление, съобразно компетенциите си приемат нормативни актове, стратегии, програми, стандарти и други документи, свързани с интеграцията на хората с увреждания (ал. 3), а при осъществяването на държавната политика за интеграция на хората с увреждания, органите изброени в ал. 2 се подпомагат и от други организации, работещи в областта на интеграцията и защитата на правата на хората с увреждания (ал. 4).

Член 6 на Закона посочва Националния Съвет за интеграция на хората с увреждания, като консултативен орган, подпомагащ разработването и провеждането на политиката в областта , чийто председател е Министърът на Труда и Социалната Политика, а членовете му са представители на Национално представителните организации на и за хора с увреждания, на Национално представителните организации на работодателите, на работниците и служителите и на Националното Сдружение на Общините в Р. България. Националният съвет за интеграция на хората с увреждания дава становища по всички проекти за нормативни актове, стратегии, програми и планове в областта на правата и интеграцията на хората с увреждания, а устройството и дейността му се регулира от Правилни, издаден от МС. В този Правилник са определени и критериите за Национална представителност на организациите на и за хора с увреждания.

Чл. 7 посочва Агенцията за Хората с Увреждания, като орган по изпълнението на политиката в областта, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, със седалище в София и статут на Изпълнителна Агенция към Министъра на Труда и Социалната Политика. Тази Агенция се представлява и ръководи от Изпълнителен Директор, а дейността, числеността и структурата на персонала и се регламентират от устройствен правилник, приеман от МС по предложение на Министъра на МТСП.

В чл. 8 са изброени инструментите, чрез които АХУ осъществява изпълнение на държавната политика

В тази област, а именно: регистриране на лица, осъществяващи дейности по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания; осъществява контрол по предоставянето им; води регистър на специализираните предприятия и кооперации за хора с увреждания; участва и дава задължително становище по изготвянето на нормативни актове свързани с хората с увреждания; разработва програми и финансира проекти за стимулиране на стопанската инициатива на хора с увреждания и стопанската инициатива в интерес на хората с увреждания; разработва програми и финансира проекти за рехабилитация, интеграция и изграждане на достъпна среда за хората с увреждания; както и други дейности, определени с акт на МС.

Чл.9 вменява в задължение на АХУ създаването и поддържането на информационна база данни за хората с трайни увреждания, която служи за проследяване на броя, анализ на социално-икономическия статус на хората с увреждания и планиране на дейности, свързани със задоволяването на потребностите от образование, медицинска и социална рехабилитация на хората с увреждания. В ал. 3 са изброени институциите, които са задължени да предоставят данни за създаване и поддържане на базата данни, а в ал. 4 е посочено, че тази информация се въвежда служебно и се използва за целите изброени в ал. 2. Редът за водене и поддържане на базата данни се определя в Правилника за приложение на този закон.

Глава III е посветена на механизмите и процедурите за оценяване на увреждането и възможностите за интеграция чрез медицинска експертиза и социална оценка – от чл. 10 до чл. 13. Детайлен анализ на тези текстове от закона, както и на тяхното подробно разписване в Правилника за прилагане на ЗИХУ, читателят ще на мери в главата, посветена на Пътната карта за ползване на социална услуга в Р. България.

В Раздел I на Глава IV на Закона, посветена на областите за интеграция, в чл. 15 е записано, че хората с трайни увреждания имат право на медицинска и социална рехабилитация, които подробно са описани както следва:

-Медицинска рехабилитация е лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за Лечебните Заведения и Закона за Здравното Осигуряване и включва: поддържаща медикаментозна терапия, физикална терапия, говорна и зрителна терапия, кинезитерапия, ерготерапия, психотерапия, трудово лечение, назначаване на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания. В ал. 3 е указано, че участие в медицинската рехабилитация могат да вземат и семействата на хората с увреждания, когато нуждите на лечебния процес налагат това.

В ал. 4 на чл. 15, социалната рехабилитация е формулирана като: създаване на умения за водене на самостоятелен живот, чрез: рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности.

В Раздел II третира Образованието и Професионалната подготовка, като области за интеграция на хората с увреждания – чл. 16 до чл. 21.

Раздел III регламентира трудовата заетост, като област за интеграция на хората с увреждания – от чл. 22 до чл. 31.

Раздел IV съдържа регулациите за интеграция чрез създаване на достъпна жизнена и архитектурна среда. Член 32 вменява в задължение на държавните органи и органите за местно самоуправление организирането на устройството и изграждането на урбанизирани територии за гражданите, включително и за хората с увреждания, при условия и по ред, определени в Закона за устройство на територията.

Съгласно чл. 33, Законът вменява в задължение на Министерството на Регионалното Развитие и Благоустройството, създаването на условия за достъпна жизнена и архитектурна среда за хората с увреждания, като разработва нормативни актове, правила, норми и нормативи за: урбанизираната територия и нейните елементи; сградите, съоръженията и техните елементи; елементите за адаптиране на съществуващи сгради за обществено ползване и прилежащата им околна среда.

Чл. 34 задължава Министерството на Транспорта със създаването на условия за достъп на хората с увреждания до транспортни услуги, като разработва нормативни актове и стандарти за: осигуряване на достъпен транспорт за обществено ползване; внедряване на технически приспособления в общественото пространство обществения транспорт, с цел улесняване на придвижването на хората с увреждания; осигуряване на специални условия за движение, спиране, паркиране и престой на пътни превозни средства управлявани от хора с увреждания или превозващи хора с увреждания; осигуряване на безпрепятствен достъп в обществения транспорт на хора с увреждания, придружени от кучета водачи.

Въпросите, свързани със задължението на АХУ за водене на регистър на доставчиците на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания са регламентирани в чл. 35, ал.1, а в ал. 2 е указано, че дейностите по предоставянето им се извършват от лица, регистрирани като търговци по националното законодателство на държава членка на ЕС, друга държава - страна по споразумението за ЕИП (Европейско Икономическо Пространство) или Конфедерация Швейцария. Процедурите за регистрация са указани в ал.3 и ал. 4, а ал. 5 препраща към Наредба за условията и реда за осъществяване и контрол на дейностите по предоставяне на помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания, включени в списъците по чл. 35А ал. 1, която се издава от Министъра на Труда и Социалната Политика.

Министърът на Труда и Социалната Политика, съгласувано с Министъра на Здравеопазването, утвърждава ежегодно списъци на помощите средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания (ал.1) и медицинските приспособления за хора с увреждания (ал.2), а споровете дали нещо е медицинско изделие или помощно средство, приспособление или съоръжение за хора с увреждания се решават с окончателното становище на компетентния орган по Закона за Медицинските Изделия.

Въпросите, третиращи правото на хората с увреждания на достъп до адекватни възможности за спорт, както и отговорните за това Държавни обществени и на местното самоуправление органи и институции, са указани в чл. 36.

Задължението за осигуряване на достъп до и възможности за интеграция в областта на културата, отдиха и туризма, са разписани в чл. 37 и са задължение на Министерството на Културата и на Общините.

Чл. 38 вменява на общините, в рамките на техните компетенции, задължението да осигурят: изграждане на достъпна архитектурна среда в детските градини и училищата; достъпен обществен превоз на пътници, включително за хора с увреждания; достъп на хората с увреждания, придружени от кучета водачи до местата за обществено ползване; специални транспортни услуги за хора с увреждания; необходимите материални условия и средства за осъществяване на социални контакти на хората с увреждания.

Въпросите с достъпността на информацията се уреждат от чл. 39, където на БНТ, БНР, БТА се вменява задължението да осигурят достъпна информация за хората с увреждания. Тези държавни медии са задължени да включват в своите програми специализирани предавания за хората с увреждания.

Целият Раздел V на този закон е посветен на регулациите свързани със социално-икономическата защита на хората с увреждания (чл.40 до чл. 48 вкл.) и третира въпросите свързани с данъчни облекчения за работодателите, осигуряващи трудова заетост на хора с трайни увреждания, данъчни облекчения за самите хора с увреждания, правото им на финансова подкрепа, целеви помощи и добавки, съобразно оценката на потребностите им и вида и степента на увреждането.

Глава V на Закона урежда въпросите с финансирането на дейностите по реализация на правата и възможностите за интеграция на хората с увреждания (чл.49 до чл.52 вкл.). Глава VI включва административно-наказателните разпоредби, свързани с налагането на глоби за неизпълнение и не спазване на разпоредбите на този закон – чл. 53 до чл. 55).