Закон за паметниците на културата и музеите отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г

Отразена деноминацията от 05.07.1999 г.

Глава първа.

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г.) Този закон урежда развитието на музейното дело, издирването, изучаването, опазването и популяризирането на паметниците на културата, които се намират на територията на Република България, с цел да съдействува за възпитанието на гражданите в патриотичен и интернационален дух и за обогатяване на културното наследство.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г.) Паметниците на културата са общонародно достояние и се намират под закрилата на държавата. Собствеността върху тях може да бъде държавна, общинска, на юридически и физически лица.

Глава втора.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Паметник на културата е всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Министерството на културата обявява паметниците на културата по предложение на Националния институт за паметниците на културата, след като задължително се вземе мнението на кмета на общината, на територията на която се намира съответният паметник на културата.

(Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Министерството на културата упражнява върховен надзор върху резерватите по предходната алинея. Всички задания за проектиране, конкурсни програми, градоустройствени планове, проекти за ново строителство и ремонти, даване на строителни разрешения и други в резерватите задължително се съгласуват от Националния институт за паметниците на културата.

(Нова - ДВ, бр. 29 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 1980 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г.) Националният институт за паметниците на културата със съгласие на Министерството на регионалното развитие и благоустройството може да изработва общи и подробни градоустройствени планове за населени места с историческо, археологическо, етнографско и архитектурно-музейно значение или за части от такива населени места.

(Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 29 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г.) За населени и исторически места и за други обекти по ал. 2, които имат изключително значение за страната, министърът на културата и министърът на регионалното развитие и благоустройството издават съвместно наредби, които са задължителни за държавните органи, физическите и юридическите лица.

Глава трета.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г.) Министерството на културата упражнява ръководство и надзор по издирването, изучаването и опазването на паметниците на културата и по музейното дело. Неговите разпореждания по въпросите, които засягат паметниците на културата и музейното дело, са задължителни за всички физически и юридически лица.

(Изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Министерството на културата осъществява тази дейност чрез своите органи, органите на местно самоуправление и органите на изпълнителната власт в общините и другите държавни и обществени органи, предвидени в този закон.

(Нова - ДВ, бр. 112 от 1995 г.) Общинските съвети, кметовете на общини и кметовете на райони и кметства осъществяват по места ръководство и надзор по издирване, изучаване, опазване и популяризиране на паметниците на културата чрез специализираните структури в общинската администрация и чрез държавните музеи.

(Ал. 4, предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г., нова ал. 3 - ДВ, бр. 29 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г.) Дейността по териториално-устройственото и градоустройствено проучване и проектиране за опазване на недвижимите паметници на културата се осъществява съвместно от Министерството на културата и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 29 от 1973 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 112 от 1995 г.) Устройството и задачите на Националния институт за паметниците на културата се установяват с правилник, утвърден от Министерския съвет.

(Нова - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Координацията, контролът и методическото ръководство по опазването и разпространението на движимите паметници на културата се осъществяват от Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Средствата от държавния бюджет за дейността по опазването на паметниците на културата се разпределят от министъра на културата по установен от него ред.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г.) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Музеите в Република България са научни и културно-просветни институти, които издирват, изучават, събират, придобиват, съхраняват, документират и популяризират паметници на културата.

(Нова - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2006 г.) Музеи се създават при наличие на движими паметници на културата с доказан произход, позволяващи да се организира тяхното представяне пред публика във вид на музейна експозиция, сграден фонд, осигуряващ условия за опазването и публичното им представяне, и постоянен източник за финансиране дейността на музея.

(Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Музеите са национални, регионални и местни. Териториалният обхват на дейност и методическите функции на музеите се определят от Министерския съвет.

(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Музеите могат да бъдат държавни, общински, на физически и на юридически лица.

(Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Държавните и общинските музеи са юридически лица на бюджетна издръжка. Държавата и общините им осигуряват необходимия за тяхната дейност сграден фонд.

(Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Дейността на държавните и общинските музеи се определя с правилници и наредби на министъра на културата.

(Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Музеите се създават и закриват: националните - с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на културата или на други държавни органи съгласувано с него; общинските музеи и музеите на други юридически лица - с решение на ръководните им органи след съгласуване с министъра на културата. Към държавните и общинските музеи могат да се създават и закриват филиали по ред, определен от министъра на културата.

(Предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Частните музеи са културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата, за създаването на които е необходимо разрешение на министъра на културата, издадено в тримесечен срок от постъпване на заявлението. Отказът за издаване на разрешение може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 7а. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Музеите формират основен, обменен и научноспомагателен фонд.

В обменния фонд се включват движими паметници на културата, които не съответстват на профила на музея, както и тези, които многократно повтарят движими паметници на културата от основния фонд.

В научноспомагателния фонд се включват предмети и други материали от значение за изследователската, експозиционната и образователната дейност на музея.

Движимите паметници на културата от основния и обменния фонд на музеите представляват национално богатство.

(Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Формирането и управлението на фондовете на музеите се осъществяват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на културата.

Чл. 8. При националните музеи има научноизследователски групи, а при другите музеи такива групи могат да се създават по установения ред.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Музеите се ръководят:

а) (изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) методически - от Министерството на културата;

б) в научноизследователската дейност - от Българската академия на науките и съответните ведомствени научноизследователски институти и учреждения;

в) (изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г.) в административно-организационно отношение - от кмета на общината и ведомството, към които се числят.

Чл. 10. (Отм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г.)

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1980 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г.) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Юридически и физически лица могат да създават музейни сбирки и колекции от произведения на изкуството, предмети с научна и художествена стойност.

(Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Редът за създаване и закриване на музейни сбирки, устройството и дейността им се определят с наредба на министъра на културата.

(Изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Движимите паметници на културата, собственост на юридически и физически лица, се декларират от собствениците и регистрират от най-близкия регионален музей или специализиран национален музей. При регистрацията въз основа на оценка, извършена от експертно-оценителната комисия на музея, се определя стойността на всеки деклариран движим паметник на културата и на паметниците на културата, представляващи национално богатство. Редът за извършване на оценката се определя с наредба на министъра на културата.

(Изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Собствениците на движими паметници на културата, регистрирани в музеите могат да кандидатстват за помощ в дейността си по реда, определен за държавните и общинските музеи.

(Отм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Националният център за музеи, галерии и изобразителни изкуства води регистър на движимите паметници на културата, които представляват национално богатство.

Глава четвърта.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Недвижими паметници на културата са:

1. всички археологически обекти, градежи и паметни места и принадлежащата им декоративна и художествена украса на територията и в акваторията на Република България;

2. обявените по реда на чл. 4, ал. 1 и 2 и декларираните от Националния институт за паметниците на културата.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г., отм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г.)

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г.) Лицата, които са открили или намерили паметници на културата, са длъжни в седмичен срок да съобщят за това в съответната община или кметство или на най-близките музеи.

(Изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Лица, предали на музеите движими паметници на културата или съобщили ценна информация за тях, се възнаграждават по ред, установен от министъра на културата.

Укритите паметници на културата се изземват в полза на държавата.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Археологически разкопки, сондажи, подводни проучвания, геофизически и други изследвания на паметниците на културата на територията на Република България се извършват с разрешение на Археологическия институт с музей при Българската академия на науките съгласувано с Министерството на културата, а когато в тях участват чуждестранни институти или специалисти - с разрешение на Министерския съвет. Условията за провеждане на всякакъв вид изследвания по предходното изречение се определят с правилник, издаден от министъра на културата по предложение на Археологическия институт с музей към Българската академия на науките.

Провеждането на изследвания от всякакъв вид по ал. 1 задължително се съгласува със собственика на обекта или паметника.

(Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Министерството на културата упражнява контрол върху състоянието, консервацията и реставрацията на движимите паметници на културата.

(Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Дейностите по консервация и реставрация на движимите паметници на културата се извършват само от специалисти, които са лицензирани от Министерството на културата.

(Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Условията за извършването на консервационно-реставрационни работи по движимите паметници на културата се определят с наредба на министъра на културата.

Чл. 16. Всички паметници на културата, открити при археологически разкопки, са собственост на държавата.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г.) Проучвания и разкопки за издирване паметници на културата могат да се извършват в имоти, собственост на физически и юридически лица, и без да бъдат отчуждени имотите. За нанесените щети на собствениците се заплаща обезщетение от органа, извършил разкопките.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г.) Когато при извършване на строителни и благоустройствени или селскостопански работи се открият находки, които имат признаци на паметници на културата, работата временно се спира. Собствениците и ръководителите на строежа са длъжни да вземат мерки за запазване на откритата находка и да уведомят незабавно общината или най-близкия музей.

Органите по издирване, изучаване и опазване паметниците на културата най-късно в едномесечен срок са длъжни да уведомят собствениците на имотите и ръководителите на строежа дали находката представлява паметник на културата и дават указание за мерките, които трябва да бъдат взети за проучването и за запазването му.

(Изм. - ДВ, бр. 45 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Министерството на финансите да осигурява кредити за проучване и запазване на паметници на културата, открити при извършване на строителство, когато са необходими повече средства, които не могат да се вземат от средствата за обекта.

(Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г.) Ако собственикът на строителния обект е физическо лице, средствата се осигуряват от общината.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Недвижимите паметници на културата в зависимост от тяхното научно-историческо, архитектурно-градоустройствено и художествено значение се степенуват като:

2. паметници от национално значение;

3. паметници от местно значение;

4. паметници от ансамблово значение;

5. паметници за сведение.

Класификацията на паметниците на културата се извършва от централните органи по опазването им.

Глава пета.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1980 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г.) Всички собственици на паметници на културата са длъжни да ги поддържат в добро състояние и да уведомяват специализираните държавни и общински органи за повреди по тях или за действия спрямо тях, които нарушават закона.

Всички собственици на паметници на културата са длъжни да осигуряват достъп до тях на служители от специализираните органи на държавата и общините.

(Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Наследниците на починали видни дейци на културата, науката и изкуството предоставят по искане на Министерството на културата пълен опис на техните архиви и имущество.

(Изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Консервационни и реставрационни работи, ремонти и изменения на недвижими паметници на културата, както и ново строителство в техните граници и охранителните им зони, се извършват с разрешение на Националния институт за паметниците на културата и при негов контрол, както и в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на територията.

Разходите за аварийни ремонти и поддържане на недвижими паметници на културата, ако не могат да бъдат осигурени от техните собственици, се поемат от общината или държавата срещу ипотека на имота.

Чл. 21. Проучването, проектирането и извършването на укрепителните, възстановителните, консервационните и други работи по недвижимите паметници на културата става под ръководството на Националния институт за паметниците на културата. Неговите органи имат право при ново строителство и ремонт, които засягат паметниците на културата и тяхната обстановка, да спират всеки строеж при нарушаване разпоредбите на закона. Построеното в нарушение на закона подлежи на събаряне.

Чл. 22. (Доп. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г.) Който узнае за повреждане или разрушаване на паметник на културата, е длъжен да съобщи в 3-дневен срок на съответната община или кметство или на най-близкия музей.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Обектите, които притежават белезите по чл. 3 и произхождат от българските земи или са свързани с националната ни история, култура и бит и се намират в чужбина, се водят по регистър съответно от Националния институт за паметниците на културата или от Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства.

Глава шеста.

Чл. 24. (Предишен текст на чл. 24 - ДВ, бр. 50 от 1999 г.) Недвижимите паметници на културата могат да се използуват според предназначението си за практически нужди по ред и условия, определени от Националния институт за паметниците на културата.

(Нова - ДВ, бр. 50 от 1999 г., отм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 117 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Помещения в сгради - недвижими паметници на културата, могат да се дават под наем по ред и условия, определени от Министерството на културата.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Музеите стопанисват паметниците на културата, съхранявани в техните фондове, съгласно нормативните актове, издадени от министъра на културата.

(Изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Движимите паметници на културата с най-голяма научна и културна стойност се включват в Националния музеен фонд. Статутът на фонда се определя с наредба на министъра на културата, а регистърът му се води от Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства.

(Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Министерството на културата може да нареди прехвърляне на движими паметници на културата от държавни, общински и ведомствени музейни сбирки във фондове на държавни и общински музеи, както и между музеи, при неправилно стопанисване, при невъзможност за добро стопанисване и при закриване на музейна сбирка или музей.

(Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Министерството на културата може да нареди предоставянето на движими паметници на културата, включени в Националния музеен фонд от музея, в който са инвентирани, за временно ползване от друг музей или за участие в изложби. В тези случаи музеите ползват компенсация по ред, установен от министъра на културата.

(Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Получателят е задължен да остави копие, изработено за своя сметка. За разликата между стойността на копието и стойността на оригинала се заплаща обезщетение на музея или на музейната сбирка, откъдето е иззет, по ред, определен от Министерството на културата.