Закон за преместването : д) път ( изминат път) това е положително число = на изминалото от матер. Точка разстояние по траекторията и на д-е


Механично движение – всяко тяло изменен. На пространственото разположение на матер. Тяло.Поражда се от сили. 2



страница2/6
Дата03.09.2017
Размер1.86 Mb.
#29383
ТипЗакон
1   2   3   4   5   6

1.Механично движение – всяко тяло изменен. На пространственото разположение на матер. Тяло.Поражда се от сили.

2.Основни видове механични движения:

а)праволинейни – когато матер тяло се движи по права линия.

Частен случай са постъпателните движения , при които траекторията на всички точки на тялото са успоредни прави.

б)Криволинейни – матер. Тяло не се движи по права линия.Въртеливите движения са вид криволинейни движения при които имаме по висока степен на периодичност.



3.Видове въртеливи движения –всяко произволно движение на едно матер. Тяло може да се сведе до сумата от последователни праволинейни движения , въртене около неподвижен център и въртене около не подвижна ос.Основни видове са !!!

-въртене около неподвижен център имаме , когато една негова точка остава неподвижна и тя се нарича център на въртене.

-въртене около неподвижна ос имаме, когато можем да намерим две точки от матер. Тяло които остават неподвижни при движението , тъй като 2 точки дефинират права.

4.Описание на въртеливи движения.-Въртеливи движения се описват от кинематични динамични величини като съществува аналогия м/у величината при праволинейните и постъпателни движения. Тази аналогия се изразява в това ,че на линейния път (S) –при въртеливо движение , съответства ъгъл на затваряне() на линейна скорост (V) , съответства ъглова скорост () , на линейно ускорение (а) , съответства момент на силата (М) , на количество д-е (mV) , съответства момент на количество д-е (.Джаул) (У) , на масата (м) , съответства инерционния момент (Джаул)(У)Съществува аналогия при формата на законите.



5.Основни величини при въртеливите д-я:

а)ъгъл на завъртане () – във всички мерни с-ми се дефинира като отношение на дъгата L , която затваря ъгъла , към разстоянието м/у центъра и оста на въртене , и въртящото се тяло





1[rad] L=R L=2п.R→2п[rad]

rad-ъгъл с големина , при който матер. Тяло е изминала разстоянието R= на дъгата L

б)ъглова скорост()- представлява големината на изменени на ъгъла на завъртане към интервал от време , за които е станало това изменение. Ъгловата скорост се дефинира като скаларна величина.

*средна ъглова скорост -

*средна скаларна ъглова скорост

*момент на ъглова скорост

интересното е това че когато въртеливото д-е се извършва с променлива ъглова скорост и с различни посоки на въртене , тогава на скаларната се съпоставя с вектор , който има различна посока , когато матер. Тяло се върти в противоположна посока .

При това съпоставяне вект. На ъгловата скорост започва от центъра или оста на въртене и е насочена перпендикулярно на равнината на въртене като при 1 от посоките въртене се избира полож. , а при противоположна посока става отрицателна. Прието е че когато гледаме от началото на вектора , тялото трябва да се върти обратно на часовниковата стрелка.

в)ъглово ускорение (Е)- отношението м/у големината на изменение на ъгловата скорост към интервал от време , за които е станало изменението .

-Средно скаларно ъглово ускорение

-моментно скаларно ъглово ускорение

-средно векторно ъглово ускорение

-моментно векторно ъглово ускорение

При движение около неподвижна ос



При ускорителни въртеливи д-я /вектор/



и имат еднаква посока , а при забавителни д-я са в противоположни посоки

6.Връзка м/у линейните и ъгловите величини .Линейна скорост.

-При въртеливо движение линейната скорост е насочена по допирателната .

-Ъгълът на завъртане

-линейната скорост е равна на първите производни на пътя S → можем да запишем





  1. Динамика на въртеливо д-е на абсолютно твърдо тяло около неподвижна ос. Момент на сила и инерционен момент . Теорема на Щтайнер. Основно уравнение в динамиката на въртеливо движение на абсолютно твърдо тяло.

1.Момент на сила (М)- Момент на една сила се дефинира като векторното произведение на силата и разстоянието , м/у центъра или оста на въртене на матер. Тяло определено като вектор.

от това определение можем да определим за да запишем , че моментът на силата е



Щом произведението на уравнението е вектор ,то ние можем да определим неговите 3 компоненти в правоъгълна координатна с-ма.





Моментът на силата се измерва в[N.m]

Особености на момента на силата !

1)като вектор моментът на една сила е насочена правопропорционално на равнината , определена от векторите

2)Чрез мостовата с-ма ние усилваме мощността , с която действа силата , тъй като от 2 страни се извършва едно и също количество сила , но от страната на по-късото рамо има по –къс път.

2.Инерционен момент (Джаул) У

а)определение – Джаул(У) на едно матер. Тяло се нарича величина която е равна на произведението на масата и квадрата на разстоянието до центъра на оста на въртене.



*матер. Точка У=

*система от матер точки У=

*за обемно матер. Тяло У=

б)особености на инерционния момент

-адиативност – инерционния момент на с-ма матер. Тела е равен на простата сума от елементарни частици т.е.:



-Инерционен момент спрямо центъра на нула е равен на ½ от сумата от големината на инерционните моменти спрямо там където се засичат трите оси.





3.Теорема на Щайнер- свързва големината на инерционния момент , които има едно матер. Тяло спрямо ос , която минава през центъра на масите и големината на инерционния момент спрямо всяка друга успоредна на първата ос , която се намира на разстояние “d” от първата

Извод : Инерционния момент на едно матер. Тяло е най-малък спрямо ос , която минава през центъра на масите му.



4.Основно уравнение в динамиката на въртеливите движения.

а)Момент на импулса/момент на количество д-е/ относно някаква ос или център

*векторно

*Скаларно ; ;

б)Основно уравнение на динамиката на въртеливите д-я – скоростта на изменение на момента на импулса на едно въртящо се тяло е точно равно на момента на всички външни сили действащи в/у тялото спрямо същия център или ос на въртене.следователно

*векторно -

*скаларно -

в)Основното уравнение неподвижна ос на въртене





  1. Кинетична енергия на въртящо се тяло около неподвижна ос АТТ. Момент на импулса. Закон за запазване на момента на Импулса.

1.Кинетична енергия на въртящо се тяло





2.Теорема на Кьонинг – общата кинетична енергия на матер. Тяло или с-ма от тела е равно на сумата от кинетичната енергия по постъпателното им д-е и кинетичната енергия от въртеливо движение около центъра





3.Момент на импулса

а)Момент на импулса/момент на количество д-е/ относно някаква ос или център

*векторно

*Скаларно ; ;

б)Основно уравнение на динамиката на въртеливите д-я – скоростта на изменение на момента на импулса на едно въртящо се тяло е точно равно на момента на всички външни сили действащи в/у тялото спрямо същия център или ос на въртене.следователно

*векторно -

*скаларно -

в)Основното уравнение неподвижна ос на въртене





4.Закон за запазване момента на имп. – има значение при изследване и описване на затворени механични с-ми .Ако имаме затворена механ. С-ма , то в/у нея не действа моменти на външни сили.

Следователно ако имаме с-ма от матер. Тела , то общият момент на имп. Е :





  1. Галилеев принцип на относителността .Принцип на специалната теория на относителността:принцип на относителността и постулат за постоянство на скоростта на светлината.Опит на Майкелсон-Марли.

1.Теория на относителността –физична теория , която описва д-ето на матер. Обекти със скорости близки или равни на скоростта на светлината , и в този смисъл е известна като релактивиска механ. (V~c).За да може вярно да се описва д-ето при такива скорости , теорията на относителността стига до въпроса: “ По какъв начин и в какви координатни с-ми физични и други.закони имат верен вид във всяка точка на пространството и?”следователно се занимава с верността на описанието на реалността във всяка точка от пространството.По този начин , изследвайки физичната реалност , в която протичат n-силите се превръща в единна обединена теория на пространственото време и гравитацията , тъй като n-силите протичат в тази реалност.

2.Галилеев принцип на относителността.

а)Пръв е въпроса . В каква координатна с-ма трябва да се описват физичните закони , за да са верни във всички точки на пространството ?” , се е занимавал Галилей, който формулира своя механ. Принцип на относителността , според които:

Не е възможно с никакви механ. Опита проведени една инерциална координатна с-ма /движи се равномерно и праволинейно/ да се установи , че тази координатна с-ма се движи спрямо околните тела следователно физичните закони са едни и същи във всички инерциални координатни с-ми

-какви биха били пространствените и времевите интервали в 2 пространствени координатни с-ми , които се движат равномерно.

б)пространствени времеви класически интервали

-пространствен

-времево

-закон за събиране на скорости

в)Недостатъци на класическата теория- кракът на класическата теория настъпва в следствие на това ,че според нея въздействието и би следвало да се разпространяват е безкрайна скорост

-Св-вата в пространството и времето не зависят гравитацията и освен това времето протича независимо от св-вата на пространството



3.Нова теория на относителността- започва от своите принципи , които изразяват реалните фактори от физици по това време.

ПРИНЦИПИ:

1)Всички закони на физици са еднакви /подобни/имат такъв вид във всички инерционни отправни с-ми.

2)В света Умах скорост на въздействие на светлината е безкрайно голяма скорост , не е възможно , като освен това тази скорост не зависи от начина на д-е на координатната с-ма.

3)Тази скорост на разпространение и на д-е , не само е const , но тя е равна на скоростта на светлината , никой материален обект не може да се движи със скоростта по-голяма от тази на светлината.

4.Опит на Майкелсон - Марли – С цел да се провери скоростта на светлината е постоянна величина , независимо как се движи излъчвателят и източникът на светлина водещи до учени в началото на века провеждат експеримент , известен като Майкелсон – Марли.Интерферометър на Майкелсон Марли- източник на светлина , която се разделя на 2 лъча , които се движат в две взаимно перпендикулярни посоки. След което се събират и се получава инерферечна картина.Следователно в токова устройство част от светлината изпитва влиянието от д-ето на земята , а друга част –не.От многократните опити те забелязват различие в скоростта на светлината.

Скоростта на светлината не зависи от източника , които я излъчва и представлява const следователно светлината се движи с постоянна и неизменна скорост “С”

C=const≈300000[km/s]

5.Недостатъци на класическата механика (при д-е със скорости близки до скоростта на светлината)

а)Закон за събиране на скорости в класическа механика V=V1+V2+V+…Vn – не съществува ограничение за max V , но опитът на 2 пъти учени показват , че :

С=const и законът за скоростта не е верен .

Извод : класическата механика допуска безкрайно големи скорости и според нея са възможни много бързи взаимодействия и т.н.

б)Абсолютния и независим характер на протичането на времето – времето не би следвало да тече равномерно и независимо от д-ето , тъй като законът за събиране на скорости не е верен.

В)При V~C – класическата механика не дава верен резултат и по отношение на едновременността при протичане на събития .Ако събитията 1 и 2 протичат едновременно , то според класическата механика ще ги видим едновременно , но в действителност ще има разлика.




следователно едновременните събития не са описани правилно времевите им интервали от класическата механика .

Извод:


Класическата механика е напълно вярна наука при ниските скорости.

  1. Преобразуване на Лоренц . Закон за събиране на скоростите .Следствия от преобразуванията на Лоренц :едновременноост на две събития , интервал от време м/у две събития и скъсяване на дължината на телата.

1.Преобразуванията на Лоренц – те ни показват правилно да описваме големината на пространствените и времевите интервали и физичните величини , в различните инерциални с-ми, дори когато се движат със скорости близки до “с”.

Например:Ако две инерционни с-ми се движат една спрямо друга със скорост V по Оста Х , то за координатата които имат едно матер. Тяло във движеща се с-ма , Лоренц ни показва , че големината на Х координата ще зависи от V на координатна с-ма 2.


а)Преобразуване на координати



б)преобразуване на пространствен интервал.



в)закон за събиране на скорости



г)времеви интервали



д)дължина на обектите при високи скоростни дължини на матер. Обекти се скъсяват



е)кинетична енергия - маса на покой на матер. Тяло

ж)пълна енергия в релактивиската механика
з)релактивиска маса- при високи скорости се изменя и големината на масата

и)релактивиски импулс -

й)релактивиска сила:

*

*

Извод: Достижението на релактивиска механика намират пряко приложение в технологията на земята c-const.



10. Молекулно – кинетична теория на идеалния газ. Налягане на газа. Температура и средна кинетична енергия. Уравнение за състоянието на идеалния газ. Изохорен, изобарен и изотермичен процес.
1. Молекулна физика – дял, който изучава физичните св-ва и у-вото на материалните обекти на нивото на тяхното молекулно у-во.

2. Подходи на молекулната физика – използва два подхода:

а) традиционен – описва явлениятя чрез макроскопични характеристики, като to , р и не се интересува какви микропроцеси протичат при изменението на тези характеристики.

б) статистически – извежда изменението на макроскопични характеристики чрез статистическа обработка на микропроцесите които протичат.

3.Молекулно-кинетичната теория на идеалния газ – предст. статистич. теория на микропроцесите, които протичат

а) идеален газ – на него не се отчитат взаимод. м/у молекулите му, а ако се отчитат, той се нарича реален

б) налягане на газа (р) – той се определя от основното уравнение от молекулно-кинетичната теория.

p.V=2/3.Wk пълна кинетична енергия, която имат n-те на брой молекули в обема (V)



, но ако отчетем, че в единица обем

, то тогава налягането има идеален газ и е 2/3 от Ек , която има

газът от единица обем.

в) температура на газа
В големината на температурата се отразява големината на тяхното топлинно движение, следователно в кинетичната теория температурата се описва чрез макроскопичните характеристики на движение на молекулите на идеалния газ Wko

г) средна кинетична енергия

д) у-е за състоянието на идеалния газ

4. Основни газови закони – описват състоянието на идеални газове, когато е необходимо точно описание се взема в предвид, че взаимод. на молекулите

а) закон на Бойл-Мариот – при постоянна маса и температура произведението от налягането и обема на идеалния газ е const

p.V=const - т.е ако увеличаваме р, V намалява.

б) закон на Шарл – при постоянен обем налягането на дадена маса идеален газ е правопропорционална на абсолютната му температура

в) закон на Авогадро:

- при еднакви налягания и темтератури в равни обеми на различни идеални газове се съдържат еднакъв брой молекули

- еднакви грам – молярна маса по различни идеални газове имат еднакви обеми

г) уравнение за състоянието на идеален газ

p.V=R.T R – универсална газова const, която е числено равна на работата, извършена от 1 mol идеален газ при изобарно (постоянно налягане) разширение

д) у-е на Клайперон-Менделеев – у-ето за състоянието на идеален газ, записано чрез моларната маса или вида:

е) закон на Далтон – налягането на смес от идеални газове е равна на сумата на парциалните налягания на отделните газове

, т.е ако имаме 3 различни газа, имаме 3 ойлосф

ж) закон на Амаг обемът на смес от идеални газове е сума от парциалните обеми на отделните газове



5. Изохорен, изобарен и изотермичен процес:

а) изопроцеси – п-си, които протичат при постоянна стоиност на някои от парам. на с-мата, се наричат изопроцеси

б) изохорни – п-си, протичащи при постоянен обем на разглежданата с-ма

в) изобарни – п-си, които протичат при постоянно налягане, независимо как се изменят другите параметри

г) изотермични – протичат при постоянна температура





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница