В. Хидротехнически и плаващи съоръжения. Лодкостоянки

• 
  За изграждане на частни брегоукрепителни и брегозащитни съоръжения, като задължим преди изграждането на такива, които се ползват от повече от едно пристанища (преградни съоръжения – вълноломи и молове) да се сключи договор между собствениците на имоти (и по-специално – пристанища), които се ползват от съоръжението.
  

• 
  Използването на буната и като пристанищно съоръжение да се подчини на преценка и доказване, че няма да създава опасности за корабоплаването и няма да се отрази неблагоприятно на брегозащитните му функции.
  

„МТГ Делфин” АД предлага съществуващите буни да се предоставят за ползване чрез публично-частно партньорство.

• 
  В момента дейностите по швартоване, бункероване, снабдяване на корабите с вода, телефон и електрическа енергия, приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност и т.н. са посочени като морско-технически пристанищни услуги – т.е. услуги, които се извършват само на пристанищата за обществен транспорт. В действителност някои от тях (или всички) се извършват и на пристанища по чл. 107 – 109 ЗМПВВППРБ.
  

• 
  В момента изкуствено изградените места за временно укритие на кораби от лоши хидрометеорологични условия или други форсмажорни обстоятелства са регламентирани само в чл. 111а, ал. 3 ЗМПВВППРБ като места за укритие на риболовни кораби. Необходимо е да се създаде регламентация за изкуствено изградени укрития за всякакви кораби, в това число и на т. нар. „зимовници” по река Дунав.
  

• 
  В момента според чл. 95 ЗМПВВППРБ с наредба на министъра на транспорта се определят изискванията за експлоатационна годност на пристанищата. Понятието „експлоатационна годност” не е нормативно установено, но то включва изпълнението на сложен комплекс от технически, технологични, екологични, организационни и други изисквания. Освен това в практиката често възниква проблем и объркване с други понятия като например „въвеждане на обект (строеж) в експлоатация”. Предвид предложението за създаване на правила и нормативи за планиране и проектиране на пристанища, по-правилно би било, ако наредбата по чл. 95, ал. 1 ЗМПВВППРБ установява изисквания за безопасна експлоатация на пристанищата (съответно върху това да бъде съсредоточен и контролът на ИАМА, както и информацията, която тя набира за министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията) като се запази възможността за преустановяване или временно ограничаване на експлоатацията на пристанища, в случай, че се установи нарушаване на изискванията за безопасна експлоатация.
  

• 
  Действащата в момента законова уредба на съпътстващите дейности е твърде оскъдна – в чл. 116а и в § 2, т. 34 от Допълнителните разпоредби на ЗМПВВППРБ. Между тези две разпоредби, обаче, съществува известна несъгласуваност – според чл. 116а, ал. 2 ЗМПВВППРБ съпътстващи дейности се извършват при условие, че не пречат или няма да попречат на извършването на пристанищните услуги (т.е. тяхното осъществяване не е задължително, пристанището би могло да съществува и да работи и без тях), а според законовото определение на „съпътстващи дейности”, в тази категория се включват дейностите, обезпечаващи извършването на пристанищните услуги (т.е. такива, без които не би било възможно извършването на пристанищни услуги). Според изричната воля на законодателя, съпътстващи дейности могат да бъдат извършвани само на пристанищата за обществен транспорт. Но дейности, чрез които се обезпечава осъществяването на основната функция на пристанището, например – драгирането (удълбочаването) на пристанищната акватория и почистването й от течни и твърди отпадъци са необходими и се извършват не само на пристанищата за обществен транспорт, но и в тези по чл. 107 – 109 ЗМПВВППРБ. Някои от тях биха били необходими и за безопасната експлоатация на специализираните обекти по чл. 111а ЗМПВВППРБ. Не на последно място, преосмисляне заслужава и законодателното решение правото за извършване на съпътстващи дейности в пристанищата за обществен транспорт с национално значение да се получава само и единствено чрез концесия – като допълнителен предмет на концесионния договор по чл. 117в ЗМПВВППРБ или по общия ред на Закона за концесиите. Повод за това е отново законовата дефиниция, според която като „съпътстващи” се определят и дейностите, които съответстват на производствените и търговските задачи на предприятия, чието местоположение в пристанището се оправдава от услугите, които извършват на потребителите. Според специалистите такива са, например агентийските, спедиторските, банковите и застрахователните услуги, в някои случаи (например на пътническите пристанищни терминали) и услугите, предоставяни от заведения за обществено хранене, търговски обекти и други..
  

• 
  Разпоредбата на чл. 117а, ал. 4 ЗМПВВППРБ, според която броят на пристанищните оператори, които могат да бъдат допуснати на едно пристанище за обществен транспорт, се определя с оглед на обективните възможности, ограничения в пространството или капацитета му, установени от експертна комисия, назначена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на практика не е действащ текст. Причините за това са следните:Според § 74, ал. 3 ЗИДЗМПВВППРБ (обн., ДВ, бр. 24 от 2004 г.), достъп до пазара на пристанищни услуги на едно пристанище за обществен транспорт с национално значение получава само едноличното търговско дружество (т.нар. „държавен оператор), от чийто капитал са извадени обектите по чл. 106, ал. 1 ЗМПВВППРБ. Договорът, с който се предоставя достъпът до пазара на пристанищни услуги е срочен – до сключване по предвидения в закона ред на договор за услуга (за морско-техническите услуги, за които не е необходимо ползването на пристанищна територия и/или съоръжения) или предоставяне на концесия за услуга в останалите случаи. В същото време, решението, дали концесия за услуга да бъде предоставена на един концесионер за един или повече терминали от едно пристанище се взема от Министерския съвет, а решението за предоставяне на достъп за извършване на морско-техническите услуги, за които не е необходимо ползването на пристанищна територия и/или съоръжения (съгласно чл. 117б ЗМПВВППРБ) е предоставено на волята на ДППИ, при спазване на задължителното законово условие да бъдат определени поне двама пристанищни оператори, напълно независими един от друг, за извършването на една услуга на едно пристанище. Не следва да се забравя и фактът, че функционалното зониране на територията на пристанището и терените за отделните терминали се определят с генералните планове за развитие на пристанищата за обществен транспорт (чл. 112а, ал. 2 ЗМПВВППРБ). Що се отнася до пристанищата за обществен транспорт с регионално значение, там правото да вземе решение за предоставяне на достъп до пазара на пристанищни услуги за която и да било пристанищна услуга, съгласно действащите законови норми на чл. 117а, ал. 3 и 117б, ал. 1, in fine ЗМПВВППРБ принадлежи изцяло на собственика на пристанището.
  

• 
  Със ЗИДЗМПВВППРБ (обн., ДВ, бр. 24 от 2004 г.) се въведе категорията на пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и техния списък като Приложение № 2 към чл. 103а, ал. 1, т. 2 ЗМПВВППРБ. В т. 18 от този списък беше включено и пристанището на АЕЦ Козлодуй. С последваща промяна, направена със ЗИДЗМПВВППРБ (обн., ДВ, бр. 54 от 2007 г.), това пристанище беше заличено от приложението. Основният аргумент беше, че то не би могло ефективно да изпълнява функциите на пристанище за обществен транспорт, тъй като на него се обработват само товари, необходими за или резултат от производствения процес на централата. Получава се следният парадокс – от една страна, този вид опасен товар (ядрено гориво – свежо или отработено), с оглед на спецификата на технологията за товаренето и разтоварването му не може да се обработва и на нито едно от другите съществуващи и регистрирани пристанища за обществен транспорт, а от друга, пристанището съществува в обективната действителност и функционира, но е извън приложното поле на закона.
  

• 
  Според текста на действащия чл. 112, ал. 2 ЗМПВВППРБ в пристанищата за обществен с национално значение могат да съществуват обособени зони, които отговарят на характеристиките на чл. 107 или 108 ЗМПВВППРБ (т.е. служат за обслужване на риболовни кораби или яхти). Няма обаче категоричен текст, относно съществуването на такива зони в пристанищата за обществен транспорт с регионално значение. В настоящия момент тази празнота в закона се попълва чрез систематично и изправително тълкуване на законовите норми.
  

• 
  Според действащия текст на чл. 103в, ал. 4 ЗМПВВППРБ размерът на пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”, реда и случаите, при които те се събират, както и реда за намаляване на таксите за приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност се определят с тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. А според чл. 362а, ал. 3, т. 8 КТК предложенията за промяна на размера на пристанищните такси пред министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията се прави от Изпълнителна агенция „Морска администрация”. Практиката (особено в последните 1 – 2 години) показва, че този ред за определяне и промяна на размера на пристанищните такси е изключително сложен и тромав и не съответства на необходимостта от бърза и адекватна реакция на променящите се икономически условия в страната. Той не съответства и на установения ред за определяне размера на инфраструктурните такси в другите видове транспорт, например железопътния
  

• 
  Бургаска морска асоциация и Институт за регионални стратегии, гр. Бургас предлага пристанищните дейности и услуги да се възлагат чрез конкурс, както и да не се изброяват в закона и разделянето им на такива, за които се изисква пристанищна територия и такива – за които не се изисква пристанищна територия.
  

• 
  Да се регламентира съществуването на изкуствено изградените места за временно укритие на всякакви кораби от лоши хидрометеорологични условия или други форсмажорни обстоятелства по Черноморското крайбрежие и на река Дунав.
  

• 
  Да се регламентира съществуването на изкуствено изградените места за временно укритие на всякакви кораби от лоши хидрометеорологични условия или други форсмажорни обстоятелства по Черноморското крайбрежие и на река Дунав.
  

• 
  Да се внесе промяна в чл. 95, ал. 1 по отношение обхвата на наредбата на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
  

• 
  Да се промени обхвата на раздел VІІ „Пристанищни дейности и услуги в пристанищата за обществен транспорт”, като се създаде уредба на услугите и в пристанищата по чл. 107 – 109 ЗМПВВППРБ.
  

• 
  Да бъде внесена промяна в реда за допълване на списъците за пристанища за обществен транспорт с национално и с регионално значение, които да не бъдат приложения към ЗМПВВППРБ, а да се изменят и допълват с решение на Министерския съвет.
  
• 
  Да отпаднат законовите изисквания за изработване и приемане на Национална програма за развитие на пристанищата за обществен транспорт и за съобразяване на инвестиционните инициативи с нейните предвиждания, тъй като програмата е политически, ненормативен документ, чийто предвиждания не следва да имат задължителен характер.
  

○

• 
  Внасяне на промени в текстовете на чл. 116а и § 2, т. 34 от Допълнителните разпоредби на ЗМПВВППРБ, така че да бъдат преодолени констатираните противоречия.
  

○

• 
  Заличаване на ал. 4 на чл. 117а ЗМПВВППРБ.
  

• 
  Внасяне на промяна в чл. 109 ЗМПВВППРБ, която да позволи включването на пристанището на АЕЦ Козлодуй в категорията на пристанищата със специално предназначение.
  

○

• 
  Заличаване на ал. 4 на чл. 117а ЗМПВВППРБ. Допълване на чл. 112 ЗМПВВППРБ, така че да се създаде изрична законова възможност за съществуването на зони за обслужване на риболовни кораби или яхти в пристанищата за обществен транспорт с регионално значение.
  

• 
  Промяна в чл. 103в, ал. 4 и чл. 115п, ал. 7 ЗМПВВППРБ, която да позволи на управителния съвет на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” да определя размерите на събираните пристанищни такси, реда и случаите, при които те се събират, както и реда за намаляване на таксите за приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност. Предлаганата промяна ще наложи изменение и в текста на чл. 362а, ал. 3 КТК, уреждащ функциите на Изпълнителна агенция „Морска администрация” в областта на пристанищата.