Чл. 123. Приходите по общинския бюджет се събират от общинската администрация, освен когато със закон е предвидено друго. Чл. 124

(2) Промените по общинския бюджет, извън тези по чл. 56, ал. 2, се одобряват от общинския съвет. Промените, засягащи делегираните от държавата дейности, се одобряват при спазване на ограниченията по чл. 125, ал. 1, т. 1.

(3) Общинският съвет може да одобрява компенсирани промени между показатели на капиталовите разходи, както и между отделни обекти, финансирани със средства от целевата субсидия, определена със закона за държавния бюджет за съответната година, като промените се одобряват само в рамките на бюджетната година.

(4) Кметът отразява промените по бюджета на общината, съответно по бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджет към него.

(5) С наредбата по чл. 82, ал. 1 се определят условията и редът за извършване на промени, наблюдение, оценка и контрол на показателите по чл. 94, ал. 3, т. 1 и 2 и ал. 5.

Чл. 125. (1) Общинският съвет може, доколкото със закон не е определено друго, да оправомощи кмета на общината да извършва компенсирани промени:

1. в частта за делегираните от държавата дейности – между утвърдените показатели за разходите в рамките на една дейност, с изключение на дейностите на делегиран бюджет, при условие че не се нарушават стандартите за делегираните от държавата дейности и няма просрочени задължения в съответната делегирана дейност;

2. в частта за местните дейности – между утвърдените разходи в рамките на една дейност или от една дейност в друга, без да изменя общия размер на разходите.

(2) В изпълнение на правомощията си по ал. 1 кметът издава заповеди.

(3) Кметът извършва съответните промени по бюджета на общината, включително по бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджет към него, в рамките на промените по ал. 1.

(4) След извършване на промени по реда на ал. 1, както и на тези по чл. 112, ал. 5 кметът представя в общинския съвет актуализирано разпределение на променените бюджети тримесечно по определен от общинския съвет ред.

(2) Постъпления от продажба на общински нефинансови активи се разходват само за финансиране на изграждането, за основен и текущ ремонт на социална и техническа инфраструктура, както и за погасяване на ползвани заеми за финансиране на проекти на социалната и техническата инфраструктура.

(3) Постъпленията от приватизация може да се разходват само за придобиване и основен ремонт на дълготрайни активи, за разходи, свързани с приватизационния процес, както и за погасяване на ползвани заеми за финансиране на проекти на социалната и техническата инфраструктура.

(4) Текущи разходи за местни дейности не може да се финансират за сметка на поемането на дългосрочен дълг от общината.

(2) Постъпилите по бюджетите на общините средства от целеви субсидии за капиталови разходи, които не са усвоени към края на текущата бюджетна година, се разходват за същата цел през следващата бюджетна година, като при остатък той се възстановява в държавния бюджет в срок до 20 декември.

(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат, когато със закона за държавния бюджет за съответната година или с акт на Министерския съвет е определено друго.

Чл. 130. (1) Кметът на общината може да ограничава или да спира финансирането на бюджетни организации, звена и субсидирани дейности по бюджета на общината при нарушение на бюджетната дисциплина до неговото преустановяване.

(2) Прилагането на ал. 1 не може да води до преустановяване дейността на засегнатата бюджетна организация, звено или субсидирана дейност или до неизпълнение на произтичащи от нормативен акт или от международен договор задължения.

Глава девета

ТЕКУЩО НАБЛЮДЕНИЕ И ОТЧИТАНЕ НА КОНСОЛИДИРАНАТА ФИСКАЛНА ПРОГРАМА

(2) Лимитите за плащания се определят с цел да се осигури извършването на разходите и на останалите плащания в рамките на показателите и/или средствата по съответния бюджет, сметка за средства от Европейския съюз и сметка за чужди средства съгласно приложимите за тях изисквания по този закон и с оглед спазването на разчетите за агрегираните показатели по консолидираната фискална програма.

(3) Лимити за плащания може да се заявяват и определят и за осигуряване на финансиране съгласно чл. 17, ал. 4.

(4) При залагането и актуализирането на лимитите за плащания Министерството на финансите текущо може да предприема мерки за коригиране на месечните лимити за плащания или за отлагане залагането на лимити в частта на утвърдените средства за нелихвените разходи и трансфери при влошаване на текущите оценки спрямо годишните разчети.

(5) Алинея 4 не се прилага за бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт.

Чл. 133. (1) Първостепенните разпоредители с бюджет представят в Министерството на финансите ежемесечно и на тримесечие отчети за изпълнението на бюджетите, включително за сметките за средства от Европейския съюз, както и друга допълнителна информация.

(2) Първостепенните разпоредители с бюджет, които прилагат програмен формат на бюджет, представят в Министерството на финансите и тримесечна информация за разходите по бюджетни програми.

(3) Първостепенните разпоредители с бюджет, които прилагат програмен формат на бюджет, представят в Министерството на финансите, Народното събрание и Сметната палата подробен отчет за изпълнението на програмните бюджети към полугодието и за годината.

(4) Отчетите по ал. 1 и 3 и информацията по ал. 2 се публикуват на интернет страниците на съответните първостепенни разпоредители с бюджет при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

(5) Министърът на финансите дава указания за формата, съдържанието и сроковете за съставянето и представянето на отчетите по този член.

Чл. 134. Първостепенните разпоредители с бюджет представят в Министерството на финансите оценки за очакваното изпълнение на бюджета по ред и в срокове, определени от министъра на финансите.

Чл. 135. (1) Министърът на финансите внася в Министерския съвет информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за всяко тримесечие на текущата бюджетна година на основата на ежемесечно предоставяните отчети от първо­степенните разпоредители с бюджет в срок до 45 дни от края на съответния отчетен период, освен ако с акт на Министерския съвет не е определен друг срок.

(2) Информацията по ал. 1 се публикува на интернет страницата на Министерския съвет.

(2) Информацията по ал. 1 се публикува на интернет страницата на Министерския съвет.

1. изпълнението на общинския бюджет и общинските сметки за средства от Европейския съюз;

2. показателите по чл. 14 за всички контролирани от общината лица, които попадат в подсектор „Местно управление“ и не са разпоредители с бюджет по бюджета на общината, както и на динамиката и текущото състояние на техния дълг;

3. съществени сделки и операции на общината и на разпоредителите с бюджет по бюджета на общината, които нямат пряк касов ефект върху бюджета на общината, като ефектът от такива сделки и операции се измерва и представя по показателите по чл. 14.

(2) Кметът представя в общинския съвет информация за изпълнението на бюджета на общината, сметките за средства от Европейския съюз, както и за останалите показатели, сделки и операции по ал. 1, т. 2 и 3 за полугодието.

(3) Информацията по ал. 1, т. 2 и 3 се представя обособено от информацията по ал. 1, т. 1.

(4) Министърът на финансите може да дава указания относно прилагането на ал. 1, т. 2 и 3, включително за обема, формата и съдържанието на информацията, както и за идентифицирането, измерването и класифицирането на ефектите върху общинските финанси.

(5) Кметът на общината представя информацията по ал. 1, т. 2 и 3 в Министерството на финансите.

(6) Кметът на общината информира периодично местната общност за изпълнението на бюджета и сметките за средствата от Европейския съюз по ред, определен от общинския съвет.

Глава десета

ГОДИШНИ ОТЧЕТИ НА БЮДЖЕТИТЕ

Раздел I

(2) Министърът на финансите в срок до 30 юни на следващата бюджетна година представя на Сметната палата отчетите по ал. 1.

(3) Министърът на финансите внася за разглеждане от Министерския съвет отчета за изпълнението на държавния бюджет по показателите, по които е приет, изготвен въз основа на одитираните от Сметната палата годишни отчети на първостепенните разпоредители с бюджет и на централния бюджет, придружен с доклад, в срок до 30 септември на следващата бюджетна година.

(4) Министерският съвет приема и внася в Народното събрание отчета и доклада по ал. 3.

(5) След приемането и внасянето на отчета за изпълнението на държавния бюджет по реда на ал. 4, преди приемането му по реда на чл. 139, ал. 2 и в случай на открити в процес на одит от Сметната палата грешки и неточности в отчетите за касовото изпълнение на съответните бюджети със съществен ефект върху показателите на отчета за изпълнението на държавния бюджет, Сметната палата уведомява за тях министъра на финансите и комисията към Народното събрание, която отговаря за бюджета, като посочва и корекциите, които е необходимо да бъдат направени в отчета.

(6) Министърът на финансите дава писмено становище в случаите по ал. 5 и го изпраща до Сметната палата и до комисията към Народното събрание, която отговаря за бюджета.

(7) За целите на отчетността и статистиката на публичните финанси министърът на финансите в случаите по ал. 5 и в съответствие със становището си по ал. 6 може да извърши промени в отчетните данни за касовото изпълнение по консолидираната фискална програма.

Чл. 139. (1) При обсъждането на отчета за изпълнението на държавния бюджет в Народното събрание:

1. министърът на финансите представя годишния отчет за изпълнението на основните показатели на държавния бюджет, изпълнението на фискалните цели, информация за изпълнението на консолидираната фискална програма, както и годишния отчет за състоянието на държавния дълг;

2. министрите представят годишни отчети за изпълнението на политиките, за които отговарят.

(2) Народното събрание приема с решение отчета за изпълнението на държавния бюджет не по-късно от 31 декември на годината, следваща отчетната година.

Раздел IІ

Отчет на общинския бюджет

Чл. 140. (1) Кметът на общината изготвя годишния отчет за изпълнението на бюджета по показателите, по които е приет, придружен с доклад, и го внася за приемане от общинския съвет.

(2) Отчетът по ал. 1 се придружава и от:

1. отчет за изпълнението на сметките за средства от Европейския съюз;

2. отчетната информация по чл. 137, ал. 1, т. 2 и 3;

3. друга отчетна информация.

(3) В доклада по ал. 1 се включва и информация за изпълнението на фискалните цели, както и за изпълнението на прогнозите по чл. 82, ал. 3.

(4) Председателят на общинския съвет организира публично обсъждане на отчета по ал. 1 от местната общност, като оповестява датата на обсъждането най-малко 7 дни предварително на интернет страницата на общината и в местни средства за масово осведомяване. Публичното обсъждане се провежда по ред, определен от общинския съвет.

(5) Общинският съвет след обсъждането по ал. 4 приема отчета по ал. 1 не по-късно от 31 декември на годината, следваща отчетната година.

(6) Приетият отчет по ал. 5 и отчетът за сметките за средства от Европейския съюз по ал. 2, т. 1 се публикуват на интернет страницата на общината.

Глава единадесета

СМЕТКИ ЗА СРЕДСТВА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Чл. 141. Сметките за средства от Европейския съюз не се включват в държавния бюджет, в общинските бюджети и в останалите бюджети.

Чл. 142. (1) Чрез сметките за средства от Европейския съюз може да се извършва авансово финансиране на плащания на съответните бенефициенти – бюджетни организации, под формата на безлихвени заеми по ред, начин и в срокове, определени от министъра на финансите, включително за сметка на осигуряване на средства за такова финансиране от централния бюджет.

(2) Въз основа на акт на Министерския съвет може да се осигурява авансово финансиране и за предприятия, които са контролирани от държавата/общините, при спазване правилата на Европейския съюз за допустима държавна помощ. Авансовото финансиране се извършва по реда на ал. 1.

(3) При невъзстановяване в срок на средствата от авансовото финансиране, отпуснато по ал. 1 и 2, се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

Чл. 143. Разпоредбите на тази глава се прилагат и за средствата по други международни програми и договори, които са с режим на сметки за средства от Европейския съюз съгласно чл. 8, ал. 4.

Чл. 144. (1) За сметките за средства от Европейския съюз се съставят, утвърждават и актуализират разчети.

(2) Със закона за държавния бюджет за съответната година се определят сметките за средства от Европейския съюз, за които Министерският съвет ще утвърждава годишни разчети.

(3) Актуализирането на разчетите по ал. 2 се извършва по реда на чл. 109 – 111, доколкото със закона за държавния бюджет за съответната година не е предвидено друго.

(4) Разчетите за сметките за средства от Европейския съюз на общините се изготвят от кмета на общината и се утвърждават от общинския съвет. Редът за изготвяне, утвърждаване и актуализиране на разчетите се определя с наредбата по чл. 82, ал. 1.

(5) Разчетите за сметките за средства от Европейския съюз, извън тези по ал. 2 и 4, се утвърждават и актуализират от съответния първостепенен разпоредител с бюджет. Първостепенният разпоредител с бюджет може да делегира на съответния второстепенен разпоредител с бюджет към него правомощията си по утвърждаването на разчетите на сметките за средства на Европейския съюз на разпоредителите от по-ниска степен.

(6) Разчетите по ал. 2 – 5 са с индикативен характер и съдържат и информация за основните показатели по чл. 14, ал. 1.

(7) Разчетите по ал. 4 и 5 може да се изготвят общо за всички сметки за средства от Европейския съюз на съответния първостепенен или второстепенен разпоредител с бюджет. В случаите по чл. 8, ал. 4 разчетите за другите международни програми и договори се съставят, утвърждават и актуализират обособено от разчетите за средствата от Европейския съюз.

Глава дванадесета

СМЕТКИ ЗА ЧУЖДИ СРЕДСТВА

Чл. 145. Сметките за чужди средства не се включват в държавния бюджет, в общинските бюджети и в останалите бюджети, включени в консолидираната фискална програма.

Чл. 146. За сметките за чужди средства не се съставят и утвърждават бюджети и разчети.

Чл. 147. Чрез сметките за чужди средства не може да се извършват и отчитат други дейности освен администрирането на чужди средства и дейността на съответните държавни органи по принудително изпълнение и конфискуване на активи и последващото управление и разпределение на събраните средства съгласно изискванията на приложимото законодателство.

Чл. 148. Постъпления и плащания, които не представляват чужди средства, подлежат на отразяване като приходи, разходи, трансфери или финансиране само по съответните бюджети или сметки за средства от Европейския съюз в съответствие с единната бюджетна класификация и указанията на министъра на финансите, независимо от това дали за извършването на тези операции са прилагани сметки за чужди средства.

Чл. 149. (1) Изплащането на задълженията на сметки за чужди средства може да се извърши и от съответния бюджет след трансфер на съответната сума от сметката за чужди средства.

(2) За целите на оптимизиране касовото управление на средствата и плащанията по консолидираната фискална програма министърът на финансите може да определи изплащането на задълженията на сметки за чужди средства да се извърши чрез съответните бюджети по реда на ал. 1.

Глава тринадесета

БАНКОВО ОБСЛУЖВАНЕ И СИСТЕМА НА ЕДИННА СМЕТКА

Чл. 151. (1) Обслужването на банковите сметки и плащанията на бюджетните организации се осъществява от Българската народна банка и от банките по ред и начин, определени със съвместни указания на министъра на финансите и на управителя на Българската народна банка.

(2) Българската народна банка обслужва системата на единна сметка и останалите сметки и плащания на бюджетните организации по чл. 153 в съответствие с изискванията на чл. 43 от Закона за Българската народна банка.

(3) Банките обслужват сметките и плащанията на бюджетните организации безплатно, с изключение на обслужването на:

1. плащанията в системата за електронни бюджетни разплащания, транзитните сметки и операциите по събирането на приходи и други постъпления чрез картови плащания съгласно съответните договори между Министерството на финансите и банките по чл. 154;

2. безналичните плащания в чуждестранна валута чрез използване от банката на доставчик на платежни услуги извън територията на страната за извършването на превода; в тези случаи банката, обслужваща бюджетната организация – наредител на превода, може да таксува бюджетната организация само до размера на сумата на преките разходи, понесени от банката за извършването на превода, дължими от нея на съответния доставчик на платежни услуги извън територията на страната.

(4) Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка определят реда и сроковете за годишното приключване на банковите сметки на бюджетните организации, включително на остатъците по тях.

(5) Режимът на банковата тайна не се прилага за операциите и наличностите по сметките на бюджетните организации, когато министърът на финансите изисква информация за тях.

Чл. 152. (1) Банките обезпечават в пълен размер наличните парични средства по всички обслужвани от тях сметки и депозити в левове и във валута на бюджетните организации, включително акредитиви в полза на Министерството на финансите.

(2) Обезпечаването по ал. 1 се извършва чрез блокиране на държавни ценни книжа по дълг на Република България. Блокирането на ценни книжа се извършва при Българската народна банка и има действие на законен особен залог върху тях в полза на Министерството на финансите. Блокират се ценни книжа, свободни от всякакви тежести и обезпечения. Банките деблокират държавни ценни книжа само при условие че това не води до временен недостиг на обезпечение на наличните парични средства на бюджетните организации по сметки при тях.

(3) Държавните ценни книжа по ал. 2, които са регистрирани в електронната система за регистриране и обслужване на търговията с безналични държавни ценни книжа в Българската народна банка, се блокират, съответно деблокират, въз основа на искане за това, отправено от обслужващата банка в зависимост от размера на паричните средства по сметките, обслужвани от нея.

(4) Ценните книжа по ал. 2, които не са регистрирани в електронната система за регистриране и обслужване на търговията с безналични държавни ценни книжа в Българската народна банка, се блокират чрез прехвърлянето им от обслужващите банки по специално открити техни сметки в Българската народна банка. Разпореждане с ценните книжа се извършва само със съгласие на Министерството на финансите.

(5) Наличните парични средства по сметките по ал. 1 може да се обезпечават чрез блокиране вземания на банки за техни средства, съхранявани като чужди средства по отделно обособени за целта сметки за чужди средства на Министерството на финансите, обслужвани от Българската народна банка по реда на чл. 154, ал. 1 и 12.

(6) При съгласие на министъра на финансите обслужващите банки могат да обезпечават наличните парични средства по сметките по ал. 1 на бюджетните организации в полза на Министерството на финансите и чрез блокиране на вземания по свои сметки, обслужвани от Българската народна банка.

(7) Блокирането на вземания по сметките по ал. 5 и 6 се извършва при Българската народна банка и има действие на законен особен залог върху тях в полза на Министерството на финансите. Блокират се вземания по сметки, свободни от всякакви тежести и обезпечения. В зависимост от размера на паричните средства по сметките и искането за блокиране, съответно за деблокиране, отправено от обслужващите банки, Българската народна банка извършва блокирането, съответно деблокирането, на вземанията по съответните сметки.

(8) Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка могат да променят размера и вида на активите на банките, служещи за обезпечение, както и условията и реда за обезпечаване по ал. 1 – 6, за което уведомяват обслужващите банки.

(9) При несъстоятелност на банка, обслужваща бюджетни организации, ценните книжа и другите активи, които служат като обезпечение по реда на ал. 1 – 8, не се включват в масата на несъстоятелността и преминават в пълно разпореждане на министъра на финансите. Средствата, останали след удовлетворяване на вземанията, обезпечени по реда на ал. 1 – 8 с ценни книжа, вземания по сметки и други активи, се включват в масата на несъстоятелността.

(10) Недействителни са всякакви тежести и обезпечения върху блокираните ценни книжа, вземания по сметки и други активи по ал. 2 – 8 за времето, през което те са заложени, при условията и по реда на този закон.

(11) В лиценза на банки, които приемат за обслужване сметки на бюджетни организации, е необходимо да бъдат включени дейности по търгуване за собствена сметка или за сметка на клиенти с прехвърляеми ценни книжа и участие в емисии на ценни книжа.

(12) Не се извършва обезпечаване по реда на ал. 1 – 8, когато по силата на специален закон банката е освободена от това изискване. В тези случаи Министерството на финансите или бюджетната организация може да поиска обезпечаване от банката на договорна основа.

(13) Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка дават указания по прилагането на ал. 1 – 12, включително за изготвянето и предоставянето от банките на периодична информация за операциите и наличностите по сметките на бюджетните организации.

Чл. 153. (1) Всички сметки и плащания на първостепенните разпоредители с бюджет се обслужват от Българската народна банка с изключение на тези по ал. 2, 7 и 8.

(2) Сметки и плащания на общините, както и на други първостепенни разпоредители с бюджет извън територията на гр. София, се обслужват от други банки, доколкото не подлежат на обслужване от Българската народна банка по реда на ал. 3 и 4.

(3) На разпоредителите с бюджет по ал. 2, които са включени в системата за електронни бюджетни разплащания като отделни първо­степенни системи, за целите на обслужване на тези плащания и/или централизация на средства от транзитни и други сметки се откриват и обслужват сметки в Българската народна банка.

(4) Българската народна банка може да обслужва и други сметки и плащания на разпоредители с бюджет по ал. 3, както и сметки и плащания на други бюджетни организации.

(5) Сметките и плащанията по ал. 1 и 3 не могат да се прехвърлят за обслужване в други банки.

(6) Сметките и плащанията по ал. 4 на бюджетните организации, които не са първо­степенни разпоредители с бюджет, не могат да се прехвърлят за обслужване в други банки, освен ако за оптимизиране дейностите на Българската народна банка по обслужване на бюджетните организации министърът на финансите и управителят на Българската народна банка определят обслужването им да не се извършва от Българската народна банка.

(7) Министърът на финансите може да разреши на бюджетните организации по ал. 1 да откриват сметки в други банки, когато това е необходимо за осъществяване на картови разплащания и други банкови операции, неизвършвани от Българската народна банка, както и за откриване на акредитиви. След приключването на операциите тези сметки се закриват, като наличните салда по тях се възстановяват по съответните сметки в Българската народна банка.

(8) Средствата от Европейския съюз пос­тъпват, съхраняват се и се обслужват чрез банкови сметки в Българската народна банка. Изключение от това правило се допуска, когато:

1. правото на Европейския съюз или съответните договори изрично предвиждат средствата да се предоставят на бюджетната организация по сметка в банка, различна от Българската народна банка;

2. бюджетната организация не се обслужва от Българската народна банка и Министерството на финансите не определи за средствата да се открие сметка на нейно име в Българската народна банка;

3. са налице обстоятелствата по ал. 6 и 7;

4. министърът на финансите разреши обслужване на сметки и плащания в други банки, при условие че ресурсът по съответния проект, програма или механизъм се съхранява по сметки в Българската народна банка, а разходването му се извършва чрез други банки.

(9) Средствата по други международни програми и договори, включително от заеми на бюджетните организации по ал. 1 и 4, се обслужват от Българската народна банка, доколкото в съответните договори не е определено друго или не са налице случаи, за които се прилагат разпоредбите на ал. 6, 7 и ал. 8, т. 4.

(10) Министърът на финансите може да определи по реда на ал. 4 да се обслужват от Българската народна банка и средства по държавногарантирани заеми и държавни заеми, при които крайни бенефициенти са държавни предприятия и търговски дружества.

(11) Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка определят обхвата на сметките и плащанията на бюджетните организации по ал. 1, 3 и 4, които задължително се обслужват чрез системата за електронно банкиране на Българската народна банка, както и реда, начина и сроковете за поетапното им включване към системата.

Чл. 154. (1) Сметките на бюджетните организации в Българската народна банка се организират и обслужват в единна система на събиране, съхраняване, разплащане и отчитане, наричана по-нататък „единна сметка“.

(2) Бюджетните средства на органите на съдебната власт и на бюджетните организации, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, се включват в единната сметка при запазване на тяхната финансова автономност при управлението на паричните средства.

(3) Средствата от Европейския съюз, както и средствата за помощи и заеми по международни програми и договори се включват в единната сметка при съобразяване с изискванията на Европейския съюз, на съответните донори/заемодатели и на договорите, въз основа на които са предоставени тези средства.

(4) Безналичните плащания от бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет и на техните разпоредители от по-ниска степен от страната подлежат на иницииране и одобряване чрез Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА) и се изпълняват в платежна система с окончателност на сетълмента.

(5) Левовите парични постъпления по бюджетите на бюджетните организации, които са част от държавния бюджет, се централизират в системата на единната сметка при спазване изискванията на ал. 2 и 3, включително чрез използване на транзитни сметки.

(6) Разпоредбите на ал. 4 и 5 се прилагат и за бюджетните организации по чл. 13, ал. 3 и 4 със седалище гр. София, както и за всички техни разпоредители от по-ниска степен от страната.

(7) Министърът на финансите може да определи по реда на ал. 4 и/или 5 да се включат в единната сметка и/или в СЕБРА средствата, постъпленията и плащанията на централния бюджет, бюджетите на останалите бюджетни организации, както и на сметки за средства от Европейския съюз и сметки за чужди средства.

(8) Обслужването и програмното осигуряване на СЕБРА се извършват от оператора на платежна система с окончателност на сетълмента за обслужване на клиентски преводи с левове, предназначени за изпълнение в определен момент, въз основа на сключен договор с Министерството на финансите.

(9) Обслужването от банките в страната на плащанията чрез СЕБРА и на транзитните сметки по ал. 4 – 8, както и на операциите на бюджетните организации по събирането на приходи и други постъпления чрез картови плащания се извършва въз основа на сключени договори между Министерството на финансите и банките. Договорите съдържат едни и същи клаузи и цени, приложими за всички банки.

(10) Програмното и ресурсното осигуряване на картовите плащания по ал. 9 и свързаното с тях обслужване се извършват от лицензирания от Българската народна банка оператор на платежна система с окончателност на сетълмента за обслужване на плащания по операции с банкови платежни карти на територията на страната въз основа на сключен договор с Министерството на финансите.

(11) За обслужваните по реда на ал. 9 и 10 картови плащания към бюджетни организации физическите и юридическите лица не заплащат банкови комисионни и такси.

(12) Българската народна банка обслужва от името и за сметка на Министерството на финансите сметките на бюджетните организации, включени в единната сметка по реда на ал. 1. Министерството на финансите заплаща на Българската народна банка на договорна основа обслужването на единната сметка и услугите, свързани с информационното обслужване на сметки на бюджетните организации.

(13) Въз основа на предоставена от съответните бюджетни организации информация и при съобразяване с изискванията на ал. 2 и 3 лимитите за плащания за съответните първостепенни системи в СЕБРА се определят и актуализират периодично от Министерството на финансите.

(14) За сметките за чужди средства, както и за първостепенните разпоредители с бюджет, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, както и за сметки за средства от Европейския съюз министърът на финансите може да определи техните лимити да се определят автоматично на базата на общия размер на постъпленията по съответната сметка в Българската народна банка.

(15) За определени плащания Министерството на финансите може да определи инициирането им да се извършва по общите правила и технология на СЕБРА от юридически лица, които не са бюджетни организации и са получатели на средства от консолидираната фискална програма.

(16) За бюджета на съдебната власт, за бюджетите, които не са част от държавния бюджет, за сметките за средства от Европейския съюз, както и за сметките за чужди средства плащанията на включените в СЕБРА бюджетни организации се извършват в рамките на съответните лимити по ал. 13 и 14, като при превишение на одобрените плащания над наличността на приложимата за съответната първостепенна система в СЕБРА сметка в Българската народна банка разликата автоматично се финансира от сметка на централния бюджет.

(17) Възникналото по ал. 16 задължение към централния бюджет се погасява чрез автоматични преводи на последващи постъпления от приложимата за съответната първостепенна система в СЕБРА сметка в Българската народна банка по сметка на централния бюджет, като неуредените към края на отчетния период разчети по това задължение се отразяват в съответните отчети за касовото изпълнение на бюджета в частта на финансирането на бюджетното салдо.

(18) Включването в СЕБРА се извършва в срокове, определени от Министерството на финансите.

(19) За целите на контрола, отчетността и статистиката в СЕБРА може да се отразява, отчита и обобщава информация за бюджетните организации, техните приходи, разходи, други операции, активи и пасиви, просрочени вземания и задължения, поемане на ангажименти, както и други бюджетни, отчетни и статистически показатели на касова и начислена основа.

(20) Наличните парични средства на бюджетните организации по сметки, включени в единната сметка, без тези на централния бюджет и на общините, могат да се депозират само в рамките на единната сметка по депозитни сметки съгласно указания на министъра на финансите. Тези депозитни сметки се откриват на бюджетните организации и се обслужват от Българската народна банка от името и за сметка на Министерството на финансите, като начислените по тях лихви се отразяват в намаление на приходите от лихви на централния бюджет.

(21) Плащанията в системата на единната сметка се извършват до размера на общата наличност на единната сметка в рамките на съответните наличности и лимити по ал. 1, 13 и 14. Българската народна банка не носи отговорност за неизвършени или забавени плащания поради недостиг на средства на единната сметка.

(22) Министърът на финансите упражнява общ контрол, осъществява управление на ликвидността и се разпорежда със средствата в единната сметка, включително чрез извър­шване на депозити в Българската народна банка и в банките, на операции на вторичния пазар с държавни ценни книжа, както и на други операции с ликвидни и нискорискови ценни книжа на други държави. При определяне на общите насоки за управление на ликвидността Министерството на финансите провежда консултации с Българската народна банка.

(23) Министърът на финансите може да извършва, освен в случаите по ал. 22, гаранционни и други депозити в банки за целите на финансиране чрез банки на проекти по международни програми и договори, както и за други плащания въз основа на акт на Министерския съвет.

Чл. 155. (1) За целите на касовото управление и оптимизиране на сметките и плащанията на бюджетните организации министърът на финансите може да определи:

1. в случаите, когато една бюджетна организация администрира постъпления и/или плащания за няколко бюджета, постъпления на отделните бюджети да се централизират по една сметка на бюджетната организация и/или техни плащания да се извършват от нея чрез една първостепенна система в СЕБРА при спазване на изискванията за обособено отчитане, наблюдение и контрол на отделните бюджети и/или на техните показатели;

2. за постъпления и плащания с режим на сметки за средства от Европейския съюз да не се обособяват отделни банкови сметки, а да се ползват банковите сметки, предвидени за бюджетите на съответните бюджетни организации.

(2) За случаите по ал. 1, т. 1 плащанията по бюджетите, администрирани от бюджетната организация, се финансират със средства от сметката и допустимите по реда на този закон форми за финансиране от централния бюджет, от другите бюджети и от сметки за средства от Европейския съюз до размера на съответните им лимити в СЕБРА.

(3) За случаите по ал. 1, т. 2 постъпленията и извършените въз основа на тях плащания се отчитат по съответните бюджети като операции с чужди средства, а по сметките за средства на Европейския съюз – по съответните елементи на единната бюджетна класификация.

(4) Когато по реда на ал. 1, т. 2 се извършват плащания, преди да е получено съответното постъпление, те се отразяват за сметка на съответния бюджет като разходи или като други елементи съгласно единната бюджетна класификация до постъпването на съответните средства за тяхното финансиране.

(5) В случаите по ал. 1 бюджетната организация поддържа обособена отчетност за отделните бюджети и сметки за средства от Европейския съюз за целите на отграничаване на техните постъпления, плащания, активи, пасиви и тяхното изменение.

(6) Министърът на финансите дава указания за прилагането на ал. 1 – 5, включително за отчитането на произтичащите от тях операции.

Глава четиринадесета

ЦЕНТРАЛИЗИРАНО РАЗПЛАЩАНЕ НА ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ, ДАНЪЦИ И ДРУГИ ПУБЛИЧНИ ВЗЕМАНИЯ

Чл. 159. (1) Дължимите от бюджетните организации осигурителни вноски за социалноосигурителните фондове, включително вноските за сметка на осигурените лица, може да се начисляват, отчитат, удържат и разплащат чрез схема за централизирано разплащане на осигурителни вноски.

(2) Включването на бюджетните организации в схемата за централизирано разплащане на осигурителни вноски се извършва съгласно указания на министъра на финансите.

(3) Вноските за сметка на бюджета на съответната бюджетна организация и на сметките за средства от Европейския съюз, включени по реда на ал. 2 в схемата на централизирано разплащане, без тези по ал. 10, се начисляват, удържат и отчитат като разходи за персонал и трансфери за поети осигурителни вноски.

(4) Начислените по реда на ал. 3 по сметките за средства от Европейския съюз суми за осигурителни вноски за сметка на осигурителя и на осигуреното лице се отразяват и като корективен трансфер за поети осигурителни вноски и задължение към бюджетите на съответните разпоредители с бюджет.

(5) В отчетите за касовото изпълнение на бюджета и на сметките за средства от Европейския съюз на бюджетните организации по ал. 3 разходите за осигурителни вноски за сметка на осигурителя и на осигурените лица се посочват в размер, съответстващ на начислените суми за заплати и други възнаграждения за персонал, но не повече от утвърдения размер за съответния вид разходи.

(6) Дължимите суми по ал. 3 се превеждат от централния бюджет директно по сметките на съответните социалноосигурителни фондове при съобразяване с размера на предвидените разходи за осигурителни вноски по съответните бюджети, сметки и фондове. Разликата между начислените по ал. 3 суми и извършените преводи през годината се урежда по реда на ал. 7.

(7) Годишното разчитане между централния бюджет и социалноосигурителните фондове на разликата между текущо начислените и преведените през годината суми се извършва въз основа на информацията за отчетените по ал. 3 данни за осигурителните вноски от отчетите за касовото изпълнение на бюджетите и на сметките за средства от Европейския съюз в срок до 30 юни на следващата година.

(8) Дължимите суми по ал. 4 се внасят по съответните бюджети до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, а за четвъртото тримесечие – до 20 декември. Дължимата за четвъртото тримесечие сума се определя на базата на начислените за октомври и ноември осигурителни вноски, а за декември – на базата на дължимите осигурителни вноски за изплатените до декември суми по възнаграждения на осигурените лица, начислени за този месец. Невнесените към края на годината суми по реда на тази алинея остават дължими за внасяне от сметките за средства на Европейския съюз към съответните бюджети в следващата година.

(9) Разпоредбите на ал. 4 и 8 се прилагат и за бюджетите на бюджетните организации по чл. 13, ал. 4 и по чл. 171, ал. 3, като дължимите суми се отразяват като задължение и се превеждат към бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджет по държавния бюджет, а когато бюджетната организация попада в подсектор „Местно управление“ – по бюджета на съответната община.

(10) Когато по бюджета на бюджетна организация по чл. 13, ал. 4 или по сметка за средства от Европейския съюз се получава трансфер от централния бюджет или от бюджета на съответния разпоредител с бюджет, министърът на финансите може да разпореди този трансфер да се прихваща до размера на дължимите по ал. 4 суми, като се превежда само разликата.

(11) Разходите за осигурителни вноски на социалноосигурителните фондове се начисляват и отразяват по съответния бюджет, като дължимите от съответния бюджет суми за бюджети на други социалноосигурителни фондове се отразяват като задължение и се внасят по съответните им сметки в Българската народна банка до 20-о число на месеца, следващ начисляването на сумите.

(12) При предоставянето на трансфери от централния бюджет и определянето на лимитите за плащане за съответните бюджети Министерството на финансите приспада и отчита като трансфер за поети осигурителни вноски сумите за осигурителните вноски по ал. 3.

(13) Текущо предоставяните от централния бюджет по бюджета на съдебната власт, както и по бюджетите, които не са част от държавния бюджет, касови трансфери и трансферите за поетите осигурителни вноски се отчитат до размера на утвърдените със закона за държавния бюджет за съответната година размери и промените им през годината. Всяко превишение над тази сума в края на годината се отчита по съответните бюджети на тези първостепенни разпоредители с бюджет като задължение към централния бюджет, което се погасява в срока по ал. 7, включително чрез прихващане от трансфера от централния бюджет за следващата година.

(14) Когато с годишния закон за държавния бюджет са предвидени трансфери за бюджети извън държавния бюджет и тези трансфери не се предоставят от централния бюджет, министърът на финансите може да определи разпоредбите на ал. 12 и 13 да се прилагат и за такива трансфери, като в случаите на отчетени суми на касовите субсидии и трансфери за поети осигурителни вноски, различни от утвърдените със закона за държавния бюджет за съответната година размери и промените им през годината, разликата се отразява и погасява като разчети между съответния финансиращ и получаващ бюджет.

(15) Произтичащите от прилагането на този член разчети и свързаните с тях разлики и преводи по уреждането им се отразяват в отчетите за касовото изпълнение в частта на финансирането на бюджетното салдо.

(16) Информацията за единния идентификационен код и други идентификационни данни, включително за настъпили структурни и други промени, за включените в схемата бюджетни организации се предоставя от съответните първостепенни разпоредители с бюджет по ред и в срокове, определени от министъра на финансите.

(17) Данните за осигурителните доходи и вноски на осигурените лица се предоставят от включените в схемата на централизирано разплащане бюджетни организации по общия ред, доколкото със закон не е определено друго.

(18) Включените в схемата за централизирано разплащане бюджетни организации не превеждат дължимите осигурителни вноски по сметки на съответните администратори на тези публични вземания.

(2) Дължимите суми за вноските за допълнително задължително пенсионно и друго осигуряване по ал. 1, без тези по ал. 4, се превеждат от централния бюджет директно по сметка за чужди средства на съответния администратор на тези средства в Българската народна банка.

(3) Преводите по ал. 2 се извършват ежемесечно до 20-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят сумите, въз основа на декларираните от бюджетните организации по ал. 1 данни за осигурените лица и техните доходи. Декларирането на тези данни се извършва от включените в схемата за централизирано разплащане на осигурителни вноски бюджетни организации по общия ред.

(4) Разходите за вноски за допълнително задължително пенсионно и друго осигуряване се начисляват по бюджетите на социалноосигурителните фондове и се превеждат от техните сметки в Българската народна банка по съответната сметка по ал. 2 до 20-о число на месеца, следващ месеца, в който са начислени сумите.

(5) Постъпилите по реда на ал. 3 и 4 суми се превеждат на съответните пенсионни и други фондове до последното число на месеца, в който са преведени сумите от централния бюджет.

(6) Алинеи 1 – 5 се прилагат, когато вноски за допълнително задължително пенсионно и друго осигуряване се събират и администрират от бюджетна организация и тези суми подлежат на превеждане на пенсионни и други фондове и институции, които не се включват в сектор „Държавно управление“.

(2) Включването на бюджетните организации в схемата за централизирано разплащане на съответните данъци и други публични вземания се извършва по ред, начин и в срокове, определени от министъра на финансите.

(3) Декларирането на данни за данъците по ал. 1 и предоставянето на друга свързана с тях информация на съответните администратори на публични вземания се извършва от бюджетни организации по общия приложим ред, доколкото със закон не е определено друго.

(4) Бюджетните организации, за които се прилагат разпоредбите на ал. 1 и 2, не превеждат сумите на данъците и другите публични вземания по ал. 1 по сметки на съответните администратори на тези вземания.

Глава петнадесета

БЮДЖЕТНО СЧЕТОВОДСТВО

Чл. 163. Бюджетните организации осъществяват счетоводството си съгласно изискванията на Закона за счетоводството, на този закон, както и на основата на стандартите, сметкоплана и указанията по чл. 164.

Чл. 164. (1) Министърът на финансите утвърждава счетоводни стандарти и сметкоплан и дава указания на бюджетните организации, които следва да са в съответствие със:

1. изискванията на Европейския съюз за отчетността, статистиката и бюджетирането на публичния сектор;

2. счетоводната рамка, принципите и концепциите на Методическото ръководство за държавна финансова статистика, издадено от Международния валутен фонд;

3. международните счетоводни стандарти за публичния сектор на Международната федерация на счетоводителите;

4. изискванията на българското законодателство по отношение на бюджетирането, отчитането на изпълнението на консолидираната фискална програма и управлението и контрола на средствата и разходите на бюджетните организации.

(2) Проектите на стандартите, указанията и сметкопланът по ал. 1 се разработват от Министерството на финансите.

(3) По въпроси, неуредени в стандартите и сметкоплана по ал. 1, за бюджетните организации могат да се прилагат разпоредби на стандарти, приложими за други предприятия по смисъла на Закона за счетоводството, по ред, определен от министъра на финансите.

(4) Стандартите, указанията и сметкопланът по ал. 1 и 3 се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите.

(2) Заповедта по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник“ и се публикува на интернет страниците на Министерството на финансите и на Националния статистически институт.

(2) Формата, структурата и съдържанието на годишните и междинните финансови отчети на бюджетните организации и на предприятията по чл. 165, ал. 1 се определят от министъра на финансите.

(2) По реда на ал. 1 може да се събира информация и за произтичащи от дейността на предприятията по ал. 1 условни задължения с потенциален значителен ефект върху публичните финанси, включително държавни и общински гаранции.

(3) Информацията по ал. 2, както и информацията за дялове и акции на бюджетни организации в капитала на търговски дружества се публикува на интернет страницата на Министерството на финансите.

Чл. 169. Стандартите, указанията и сметкопланът по чл. 164, ал. 1 и 3, счетоводните системи на бюджетните организации и на предприятията по чл. 165, ал. 1, както и информацията по чл. 167 и 168 следва да осигуряват възможност за изготвяне на данни за сектор „Държавно управление“ и за неговите подсектори в съответствие с изискванията на Европейския съюз.

Чл. 170. Редът, начинът и сроковете за изготвяне, представяне и публикуване на годишните финансови отчети на бюджетните организации се определят от министъра на финансите.

Чл. 171. (1) Министърът на финансите може да определи в консолидираната фискална програма да се включват средствата, постъпленията и плащанията на други лица или техни структурни единици, когато те подлежат на включване в сектор „Държавно управление“.

(2) За целите на изготвяне и отчитане на консолидираната фискална програма включените по реда на ал. 1 средства и операции в зависимост от естеството и характера им се приравняват на бюджети, сметки за средства от Европейския съюз и сметки за чужди средства.

(3) Приравнените на бюджети по реда на ал. 2 средства и операции не са част от държавния бюджет, от бюджетите на общините и от бюджетите на социалноосигурителните фондове.

(4) Не се включват в консолидираната фис­кална програма по реда на ал. 1 и 2 операциите и средствата на търговските дружества и техните структурни единици.

Глава шестнадесета

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 173. За неизпълнение на задължение за публикуване на информация или на документи на интернет страница, предвидено в този закон, в закона за държавния бюджет за съответната година или в постановлението за неговото изпълнение, виновното длъжностно лице се наказва с глоба от 100 до 500 лв., а при повторно нарушение на нарушителя се налага глоба в двоен размер.

Чл. 174. Повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.

Чл. 175. (1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 173 се съставят от оправомощени от министъра на финансите длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ