Закон за регионалното развитие исун информационна система за управление и наблюдение на средствата от Структурните инструменти на Европейския съюз

SWOT АНАЛИЗ

СТРАТЕГИЧЕСКА РАМКА

Общинският план е разположен на най-ниското ниво за планиране и определя средносрочните цели и приоритети за развитието на общината. ОПР осъществява прехода между документите на областно и местно ниво, въведени от Закона за регионалното развитие и Закона за устройство на територията. Общинският план в най-голяма степен спомага за съгласуваността на отделните стратегии, концепции и планове за стратегическото и устройственото планиране на националното пространство. Обемът и съдържанието на ОПР се определят от постановките на Закона за регионалното развитие и правилника за неговото прилагане, а в съответствие с чл. 12 и чл. 13 от ЗРР, общинският план задължително следва Стратегическите насоки за разработване на целите и приоритетите на общинските планове за развитие. ОПР на Кайнарджа е съобразен със Закона за регионалното развитие, Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за устройство на територията, Методическите указания на МРРБ за разработване на Общински планове за развитие (2014-2020). Планът е съгласуван и с основните документи за регионално и социално-икономическо развитие: Стратегия „Европа 2020“, Национална програма за развитие: България 2020, Национална стратегия за регионално развитие на Република България 2012-2022, Регионален план за развитие на Северен централен район за периода 2014 - 2020, Областна стратегия за развитие на Област Силистра 2014 - 2020 г.

Резултатите от проведения социално-икономическия анализ показват, че община Кайнарджа се нуждае от ускоряване на социално-икономическото си развитие. Резултатите от планов период 2007-2013 г., са добра основа за продължаване на постигнатите подобрения в инфраструктурата, развитието на социалните услуги и трансграничното сътрудничество. Общината следва да мобилизира целия си потенциал (природно-ресурсен, човешки и инвестиционен) и така да насочи развитието си, че в максимална степен да оползотвори европейските и национални възможности за финансиране.

Необходимо е и прилагането на интегриран подход за развитие на територията, което означава съчетаване на политиките и мерките, въздействащи върху инфраструктурния, човешкия, иновационния и природно-културния потенциал. Това обосновава прилагането на подход, който от една страна да концентрира комплексно въздействие върху основни приоритети, а от друга – да води до изграждане на материални и социални предпоставки за балансирано развитие на територията. Формулираните цели и приоритети за развитие на общината са насочени към постигане на трайни и осезаеми промени в нейното развитие през програмен период 2014-2020 г.

Съответствие на ОПР с целите и приоритетите на ЕС в областта на регионалната политика и със стратегията „Европа 2020”.

1. 
   Научни изследвания и иновации;
   
2. 
   Информационни и комуникационни технологии (ИКТ);
   
3. 
   Конкурентоспособност на малките и средните предприятия (МСП);
   
4. 
   Преход към икономика с ниски емисии на въглероден двуокис;
   
5. 
   Приспособяване към изменението на климата и предотвратяване и управление на рисковете;
   
6. 
   Опазване на околната среда и ефективност на ресурсите;
   
7. 
   Устойчив транспорт и отстраняване на затрудненията в ключовите мрежови инфраструктури;
   
8. 
   Заетост и подпомагане на мобилността на работната сила;
   
9. 
   Социално приобщаване и борба с бедността;
   
10. 
    Обучение, умения и учене през целия живот;
    
11. 
    Изграждане на институционален капацитет и ефективни държавни администрации.
    

Стратегията Европа 2020 е десет годишната рамка за управление на ЕС. Предизвикателството пред стратегията не се ограничава единствено до преодоляване на съществуващите проблеми, но включва и желанието да бъде провокиран нов икономически растеж, който трябва да бъде по-интелигентен, по-устойчив и по-приобщаващ. На базата на тази стратегия държавите-членки на ЕС и техните райони работят за очертаване политиките си за развитие като част от общ механизъм за обединяване на целите им с целите на европейско ниво. Предложеният модел категорично извежда значението на иновациите, осъзнаването на екологичните проблеми и преодоляването на социалните неравенства към постигането на балансирано европейско развитие. Целите, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г. покриват темите за иновациите, дигиталната икономика, заетостта, младежките политики, производителността, бедността и ресурсната обезпеченост.

В рамките на стратегията са определени 5 стратегически цели със съответните количествени индикатори за мониторинг на постигането им:

1. Трудова заетост (работа за 75 % от хората на възраст между 20 и 64 години);

2. НИРД и иновации (инвестиране на 3 % от БВП на ЕС (публичен и частен сектор взети заедно) в научноизследователска и развойна дейност и иновации);

3. Климатични промени и енергия (намаляване на емисиите на парникови газове с 20 % (или дори с 30 %, ако бъдат изпълнени условията) спрямо 1990 г., добиване на 20 % от енергията от възобновяеми енергийни източници, увеличаване на енергийната ефективност с 20 %).

4. Образование (намаляване на процента на преждевременно напусналите училище до под 10 %, поне 40 % от 30-34-годишните със завършено висше образование);

5. Бедност и социално изключване (поне 20 милиона по-малко бедни или застрашени от бедност и социално изключване хора).

Съответствие на ОПР с Национална програма за развитие „България 2020“.

Като интегриран рамков документ, който очертава политиките за развитие на България за периода до 2020 г. в пълно съответствие със стратегията Европа 2020, Националната програма за развитие България 2020 обхваща пълния спектър от действия на правителството за социално-икономическото развитие на страната. Програмата служи за отправна точка при разработване на програмни документи за целите на достъпа до конкретен финансов ресурс. НПР БГ2020 е насочена към осигуряването на балансирано социално-икономическо развитие в България при ускоряване на икономическия растеж и повишаване на жизнения стандарт в дългосрочен аспект. Националната програма проследява актуалното състояние на факторите за икономическо развитие и се стреми към тяхното равностойно разглеждане, но и приоритетно фокусиране върху някои от тях. Програмата поставя постигането на три основни цели:

1. 
   Повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване.
   
2. 
   Изграждане на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна околна среда за населението.
   
3. 
   Повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност.
   

За постигането на целите са определени осем приоритета на националната политика за развитие:

1. 
   Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила.
   
2. 
   Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване.
   
3. 
   Постигане на устойчиво интегрирано развитие и използване на местния потенциал.
   
4. 
   Развитие на аграрния отрасъл за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси.
   
5. 
   Подкрепа на иновационните и инвестиционните дейности за повишаване на конкурентоспособността на икономиката.
   
6. 
   Укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса.
   
7. 
   Енергийна сигурност и повишаване на ресурсната ефективност.
   
8. 
   Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари.
   

Чрез изпълнението на плана най-съществени ще бъдат ефектите по отношение качеството на образованието, обучението и характеристиките на работната сила, намаляването на бедността и насърчаването на социалното включване, както и подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари. Повишаването на конкурентоспособността на икономиката ще бъде по-скоро резултат от подпомагането на устойчивото развитие на местния бизнес и привличането на външни инвестиции, отколкото от дейностите, свързани с НИРД, поради ограничените възможности за развитие на иновациите.

Съответствие на ОПР с Националната програма за реформи

(2011-2015 г.)

Национална програма за реформи на Република България (2011-2015 г.) е изготвена в изпълнение на одобрената от Европейския съвет през юни 2010 г. стратегия „Европа 2020” и в съответствие с новия инструмент за по-добра координация на икономическите политики в рамките на Европейския съюз, т. нар. „Европейски семестър”. Програмата е насочена към ключови въпроси с приоритетен характер, като изхожда от текущите нужди и предизвикателства пред малка и отворена икономика като българската, която с цел да успее по-бързо да излезе от настоящата криза следва изцяло да преориентира политиката си към повишаване на конкурентоспособността, така че в максимална степен да се възползва от икономическото възстановяване на своите основни търговски партньори. Предвид изходната позиция на страната е твърде трудно да се определят само няколко приоритетни области, където да бъдат насочени усилията на икономическата политика. И все пак, като такива биха могли да бъдат посочени:

1. 
   По-добра инфраструктура - по-добра свързаност с Европа, устойчиви и конкурентоспособни региони с достъпни услуги и по-добра свързаност помежду им, както и с по-слабо развитите територии, запазване и утвърждаване на българското културно-историческо наследство и природно богатство;
   
2. 
   Конкурентоспособна младеж - намаляване на дела на рано напусналите училище, увеличаване броя на младите хора, завършили висше образование, стимулиране на младите учени, реализация на младите хора в България;
   
3. 
   По-добра бизнес среда в ЕС - най-ниска данъчна тежест за бизнеса и домакинствата в ЕС, по-висока заетост, повече инвестиции (вкл. в НИРД и иновации), фискална стабилност;
   
4. 
   По-голямо доверие в държавните институции – ефективна съдебна система и гарантиране на върховенството на закона, защита на интересите на гражданите и бизнеса, социална справедливост и сигурност.
   

Настоящият документ акцентира най-вече върху първата приоритетна област.

Съответствие на ОПР с Националната концепция за пространствено развитие (2013-2025 г.)

Националната концепция за пространствено развитие е с период на действие от 2013 до 2025 г. за подпомагане на правилното насочване на средствата по оперативните програми в програмен период от 2014-2020 г. към зони с диспропорции и към такива с подходящи условия и неизползван потенциал. НКПР осигурява подходяща основа за териториална насоченост и израз на секторните политики и стратегии. Националната концепция изтъква важността на успешната териториална интеграция на страната ни в европейското пространство чрез развитието на български транспортни, екологични и културни оси и свързването им с международните коридори. Акцент се поставя върху постигането и поддържането на умерено полицентрична мрежа от градове, предпоставка за по-балансирано териториално развитие и съживяване на селските и периферните райони. В документа са отчетени основните приоритети в транспортно-комуникационната и инженерно-техническата инфраструктура, които са от изключително значение за обвързаността на страната със съседните страни и региони и за отварянето на страната към глобализиращия се свят.

Националната концепция за пространствено развитие (2013-2025 г.) има следните стратегическите цели:

Стратегическа Цел 1 “Интегриране в европейското пространство”;

Стратегическа Цел 2 “Полицентрично териториално развитие”;

Стратегическа Цел 3 “Пространствена свързаност и достъп до услуги”;

Стратегическа Цел 4 “Съхранено природно и културно наследство”;

Стратегическа Цел 5 “Стимулирано развитие на специфични територии” (крайбрежни Черноморски, крайбрежни Дунавски, планински гранични и периферни);

Стратегическа Цел 6 “Конкурентноспобност чрез зони за растеж и иновации”.

Стратегическата рамка на общинския план за развитие на Кайнарджа е ориентирана към втората и петата стратегически цели.

Съответствие на ОПР с Националната стратегия за регионално развитие (2012-2022 г.)

Националната стратегия за регионално развитие (2012 – 2022 г.) определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Стратегията следва да осигури начините и да обозначи средствата за намаляване на неравенствата между отделните региони, области и общини в страната. Стремежът за постигането на баланс продължава общата Кохезионна политика на ЕС на национално ниво. НСРР е интегрирана стратегия за развитие, осигуряваща координация между управлението на различните сектори и условия за реализация на НПР БГ2020. Стратегията определя дългосрочните цели и приоритети на политиката за регионално развитие, която има интегрален характер и дава възможност за координация на секторните политики на територията, също така и съдейства за тяхното синхронизиране. Целите и приоритетите на НСРР подчертават значението на малкия и среден бизнес, формирането на устойчиви туристически дейности и подобряването на социалната и техническата инфраструктура при съхраняване на природното и културно наследство. С оглед на изходното състояние са определени четири стратегически цели:

1.Икономическо сближаване в европейски, национален и вътрешнорегионален план чрез развитие на собствения потенциал на районите и опазване на околната среда;

2.Социално сближаване и намаляване на регионалните диспропорции в социалната сфера чрез създаване на условия за развитие и реализация на човешкия капитал;

3.Териториално сближаване и развитие на трансграничното, междурегионалното и транснационалното сътрудничество;

4.Балансирано териториално развитие чрез укрепване на мрежата от градове-центрове, подобряване свързаността в районите и качеството на средата в населените места.

Реализацията на стратегическата рамка на Общинския план за развитие на община Кайнарджа (2014-2020г.) ще допринесе за постигането на всички посочени цели.

Съответствие с Регионален план за развитие на Северен централен район за периода 2014 - 2020

Приоритетите и специфичните цели на Регионалния план за развитие на Северен централен район са обусловени от актуалното състояние на района и от плановете за икономическо и социално сближаване в развитието на територията. Основното предизвикателство пред района е превръщането му от икономически изостанал и слабо населен район в устойчиво развиващ се европейски регион, интегрална част от Дунавското пространство.

Формулираната визия за развитие на Северния централен район е „бързо и устойчиво развиващ се европейски район, интегрална част от Дунавското пространство, където младите хора виждат своето бъдеще и личностна реализация“.

За нейното постигане Регионалният план за развитие на Северен централен район за периода 2014 - 2020 поставя икономическото, социално и териториално сближаване във фокуса на следните стратегически цели:

Стратегическа цел 1: Икономическо сближаване – достигане на средните нива на заетост, производителност на труда и приложение на иновации в икономиката, характерни за районите от Дунавското пространство;

Стратегическа цел 2: Социално сближаване – преодоляване на междурегионалните и вътрешнорегионални различия в социалната сфера и ограничаване на риска от социална изолация и бедност;

Стратегическа цел 3: Териториално сближаване – свързаност и балансирано, интегрирано и устойчиво развитие на територията и населените места;

Стратегическа цел 4: Опазване на околната среда, съобразно предизвикателствата на климатичните промени и прилагане на европейските и национални стандарти за ограничаване на замърсяването и енергоемкостта и стимулиране използването на енергия от възобновяеми източници.

Изпълнението на настоящия документ пряко ще допринесе за постигането на планираните цели.

Съответствие с Областна стратегия за развитие на развитие на Област Силистра 2014 - 2020г.

Общинският план за развитие е в пряка низходяща йерархична зависимост от Областната стратегия за развитие на Област Силистра. С областната стратегия за развитие се определят целите и приоритетите за устойчиво интегрирано регионално развитие, като се отчитат специфичните характеристики и потенциалът на областта. Стратегията осигурява съответствие с целите и приоритетите на Регионалния план за развитие на Северен централен район и формулира стратегически насоки за разработване на Общинските планове за развитие на съставните общини за периода 2014-2020 г.

Стратегията е водеща при формулиране на стратегически цели, приоритети и специфични цели за развитие на общинската територия в рамките на програмния период 2014-2020, като формулира следните приоритети и подприоритети, които са основата за съставянето на стратегическата част на ОПР на Кайнарджа:

Приоритет 1.1: Подкрепа за повишаване на конкурентоспособността на малкия и средния бизнес и подобряване средата за правене на бизнес

Приоритет 1.2: Активизиране на специфичния потенциал на регионалната икономика

Подприоритет 1.2.1. Развитие на селското стопанство при устойчиво управление на природните ресурси

Подприоритет 1.2.2. Развитие на устойчиви форми на туризъм

Приоритет 2.1. Повишаване на заетостта и ограничаване на безработицата

Приоритет 2.2. Подобряване на достъпа до образование и социална инфраструктура и предотвратяване на рисковете за социално изключване

Подприоритет 2.2.1. Подобряване на достъпа до образование и повишаване на образователното равнище на населението

Подприоритет 2.2.2. Инвестиране в социална инфраструктура

Подприоритет 2.2.3. Предотвратяване на рискове, водещи към социално изключване и изолация

Приоритет 2.3. Укрепване на институционалния капацитет на областно и местно ниво за подобряване на процесите на управление

Приоритет 3.1. Развитие на съвременна инфраструктура за подобрена свързаност и достъпност

Приоритет 3.2. Околна среда и ресурси - опазване и ефективност

Приоритет 3.3. подобряване на модела на градското и селското развитие

Приоритет 3.4. развитие на териториалното сътрудничество

Същността на функционалната обвързаност между ОСР и ОПР се изразява от нуждата за съответствие и липсата на конфликт между стратегическите компоненти на двата документа. За тази цел, стратегическите цели и приоритети от по-високото областно ниво се интерпретират и получават подходящ конкретен израз в рамките на общинското развитие.

Изтегляне 0.84 Mb.

Сподели с приятели: