Закон за счетоводството д-р Борислав Боянов катедра „Счетоводство и анализ, унсс гр. София Резюме
Изтегляне 183.71 Kb.
|
| За облекченията и отстъпленията в новия Закон за счетоводството
Д-р Борислав Боянов катедра „Счетоводство и анализ”, УНСС - гр. София Резюме: В доклада се анализират предстоящите промени в нормативното регулиране на счетоводството в Република България, които ще влязат в сила от началото на 2016 г., породени от приемането на нов Закон за счетоводството. Извършена е оценка на структурата, съдържанието и същността на Закона за счетоводството. Направен е опит за обективен анализ на реалните ползи, които ще осигури новата нормативна рамка, както и на облекченията, представляващи по същество отстъпления от счетоводната наука и установените счетоводни традиции. Ключови думи: Закон за счетоводството, облекчения, отстъпления For Benefits and Setbacks in the New Accounting Law Borislav Boyanov, PhD Department "Accountancy and Analysis", UNWE - Sofia Abstract: The upcoming changes in the regulation of accounting in the Republic of Bulgaria, which will enter into force in early 2016 resulting from the adoption of the new Accounting Law are analyzed in the paper. Evaluation of the structure, content and nature of the Accounting Law is made. An attempt for an objective analysis of the real benefits that will provide a new legal framework as well as the simplifications representing essentially setbacks of accounting science and established accounting traditions. The aim of the author is to make an objective analysis of the real benefits that will provide a new legal framework as well as the simplifications representing essentially setbacks of accounting science and established accounting traditions in Bulgaria. Keywords: accounting law, benefits, setbacks Въведение Приемането на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юни 2013 г.1 постави началото на нов динамичен цикъл в регулирането на финансовата отчетност на предприятията, функциониращи на територията на Европейския съюз (ЕС). Тази Директива е материален израз на усилията на органите на ЕС за намаляване на административната тежест върху малките и средните предприятия и за подобряване на бизнес средата в ЕС. Освен това се цели улесняване на трансграничните инвестиции и подобряване на съпоставимостта на финансовите отчети и доклади в рамките на Съюза, както и повишаване на общественото доверие в тях. Държавите-членки са задължени да транспонират разпоредбите на Директива 2013/34/ЕС в своите национални законодателства до 20 юли 2015 г., съответно да се прилагат ефективно по отношение на финансовите отчети, започващи на 01 януари 2016 г. или през 2016 г. Процесът на транспониране на разпоредбите на Директива 2013/34/ЕС в законовата уредба на счетоводството в нашата страна продължи около 2 (две) години. Проведоха се редица срещи, кръгли маси и заседания с експерти от Министерството на финансите (МФ), представители на Институтът на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), Съюзът на счетоводителите в България (ССБ), Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия (АССП) и академичните среди. Активните дебати и обсъждания доведоха до заключението, че най-ефективният подход за транспонирането на европейски счетоводни правила е чрез разработването и приемането на нов Закон за счетоводството, който да започне да се прилага от 1 януари 2016 г. В резултат на това се разработиха и поставиха на дневен ред 3 (три) проекта – на МФ, на ИДЕС и на Димитър Желязков, д.е.с., регистриран одитор. През юни 2015 г. беше официално публикуван проектът на МФ, който в рамките на 1 месец срещна множество критики и нападки, най-вече защото не съдържаше никакви изисквания спрямо т.нар. „съставители на финансови отчети”. Под натиска на представителите на счетоводната професия, експертите от МФ промениха проекта и отново върнаха изискванията за трудов стаж и професионален опит, даващи правоспособност за съставяне и подписване на финансови отчети. И така, на 29 юли 2015 г. Министерският съвет внесе в Народното събрание законопроект за счетоводството под № 502-01-64. През септември 2015 г. законопроектът беше внесен и одобрен от Комисията по бюджет и финанси, както и от Комисията по икономическа политика и туризъм. На 2 октомври 2015 г. законопроектът беше приет на първо четене от Народното събрание на Република България.
Както е посочено в мотивите към законопроекта за счетоводството, структурата на действащия до 31 декември 2015 г. Закон за счетоводството е неефективна, „тъй като от една страна не е съобразен изцяло със спецификата на правната материя, която урежда, а от друга страна структурата е допълнително усложнена в резултат на приетите 20 изменения и допълнения на законовите разпоредби за периода от приемането на закона (в сила от 1 януари 2002 г.) до 31 декември 2014 г”2. Новата структура на закона включва следните 9 (девет) глави, „които са в ясна и логическа последователност и в зависимост от счетоводния процес:”3 1) Общи разпоредби; 2) Категории предприятия и групи предприятия; 3) Финансови отчети; 4) Приложима счетоводна база; 5) Независим финансов одит; 6) Публичност на финансовите отчети; 7) Годишни доклади; 8) Бюджетни предприятия и 9) Административнонаказателни разпоредби.
В очаквания нов Закон за счетоводството са пренесени и транспонирани целите на Директива 2013/34/ЕС за намаляване на административната тежест и на разходите за предприятията, както и създаване на ясни правила и процедури по отношение на тяхната счетоводна отчетност. Голяма част от правните норми, които определят приложното поле, текущото счетоводно отчитане, видовете счетоводни документи и техните реквизити, изискванията към счетоводните системи, сроковете за съхраняване на счетоводната информация, са заимствани и изцяло възпроизведени от действащия Закон за счетоводството от 01.01.2002 г. до 31.12.2015 г. Една част от промените представляват действителни облекчения за предприятията. Като такива следва да се посочат: Първо, в глава втора с наименование „Категории предприятия и групи предприятия” се регламентира на национално ниво приетата европейска категоризация на предприятията. Всяко предприятие се категоризира като микро, малко, средно или голямо, когато към 31 декември на текущия отчетен период отговаря най-малко два от показателите посочени в таблица 1. Категорията на предприятието се променя, когато за последните два отчетни периода престане да отговаря на два от трите показателя. Промяната се извършва от началото на третия отчетен период. А в случаите, когато за последните два отчетни периода предприятието отговаря на показателите за две различни категории, същото се категоризира според показателите за последния отчетен период.
Таблица 1. Категории предприятия съгласно Закона за счетоводството Икономическите групи, които се състоят от предприятие майка и подлежащи на консолидация дъщерни предприятия и сумата от показателите на предприятията в група, които подлежат на консолидиране, според годишните им финансови отчети, съставени към 31 декември на текущата година, не надхвърлят праговете най-малко на два от следните три показателя посочени в таблица 2 се систематизират на малки, средни и големи групи предприятия.
Таблица 2. Категории групи предприятия съгласно Закона за счетоводството Съгласно законовите разпоредби промяна в категорията се извършва, когато за последните два отчетни периода групата престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория. Категорията се променя от началото на третия отчетен период. Когато за последните два отчетни периода групата отговаря на показателите за две различни категории, тя се категоризира според показателите за последния отчетен период. В зависимост от категорията на предприятието, Законът за счетоводството регламентира различни задължения по отношение на приложимата счетоводна база, структурата, съдържанието и публикуването на годишните финансови отчети, както и задължителния независим финансов одит. Второ, в глава четвърта „Приложима счетоводна база” се възприема нов подход при определянето на задължението за прилагане на международните и националните счетоводни стандарти. Големите предприятия и предприятията от обществен интерес следва да прилагат Международните счетоводни стандарти (МСФО/МСС), а останалите предприятия – националните стандарти. Предоставено е и право на избор за малките и средните предприятия да прилагат международната счетоводна база. Общото правило изисква от всяко предприятие, което през един отчетен период е съставило и представило годишния си финансов отчет на базата на Международните счетоводни стандарти да продължи да прилага тази счетоводна база и не предоставя възможност за връщане към националните счетоводни стандарти. В § 5 обаче по изключение се допуска от новокатегоризираните към 1 януари 2016 г. като микро-, малки и средни предприятия, съставящи годишните си финансови отчети на база Международни счетоводни стандарти, еднократно да преминат към прилагане на Национални счетоводни стандарти след приемане на национален счетоводен стандарт. Националните счетоводни стандарти се определят като приложима счетоводна база за изготвяне и представяне на годишните финансови отчети на: а) предприятия в производство по ликвидация или в несъстоятелност; б) предприятия, които не отговарят на принципа за действащо предприятие; в) предприятия - юридически лица с нестопанска цел, независимо от категорията, в която попадат. Трето, в глава трета „Финансови отчети” се съдържат правни норми, регулиращи идентификацията на финансовите отчети, както и качествените характеристики на отчетите, наречени „общи изисквания”. Запазват се регламентите според които финансовите отчети трябва се подписват от физическите лица, които управляват и представляват предприятието, от физическото лице, което е съставило финансовия отчет, или от представляващия или управляващия счетоводното предприятие, когато финансовият отчет е съставен от счетоводно предприятие. По отношение на компонентите (съставните части) на финансовите отчети Законът регламентира годишният финансов отчет да се състои най-малко от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложение. Предоставя се възможност микро- и малките предприятия да съставят съкратен финансов отчет, включващ съкратен баланс и съкратен отчет за приходи и разходи само по раздели. Тези предприятия са освободени от изготвянето и представянето на приложение към финансовите отчети и от изготвяне на годишен доклад за дейността. Независимо от това, предприятията могат по избор да съставят и пълен комплект финансови отчети. Запазват се разпоредбите, предоставящи право на едноличните търговци, чиито приходи от продажби не надвишават 50 хил. лв. да прилагат едностранно счетоводно записване. Годишният финансов отчет на едноличните търговци, чиито приходи от продажби не надвишават 200 хил. лв., може да се състои само от отчет за приходите и разходите. Предвижда се и освобождаване от публикуване на годишните финансови отчети на едноличните търговци, които не подлежат на задължителен финансов одит.
Прилагайки метода на изключването следва, че от задължителен одит се освобождават само финансовите отчети на микропредприятията и малките предприятия, които не надвишават следните показатели: а) балансова стойност на активите – 2 000 000 лв.; б) нетни приходи от продажби – 4 000 000 лв.; в) средна численост на персонала за отчетния период - 50 души.
Таблица 3. Видове предприятия, чиито финансови отчети подлежат на задължителен независим финансов одит Отстъпленията (мнимите облекчения) в новия Закон за счетоводството Една част от предложението промени и нововъведения в Закона за счетоводството привидно са представени като облекчения, но по същество представляват отстъпления от традиционни и присъщи на счетоводството способи и инструменти за отчитане и контрол на счетоводните обекти и субекти. Първо, противоречива е оценката на новите разпоредби в Закона, свързани с освобождаване от задължението за превод на български език на всички счетоводни документи, които постъпват в предприятието на чужд език. От една страна тази промяна ще доведе до намаляване на разходите за преводачески услуги на предприятията, но от друга ще създаде възможност да съставяне и обработване на неистински документи и документи с невярно съдържание под претекста, че лицето което ги е обработило не владее съответния чужд език и не може да упражни контрол върху съдържанието и истинността на сделките и събитията. Второ, предприятията с нетни приходи до 200 хил. лв. за отчетния период се освобождават от задължителна инвентаризация на активите и пасивите. На пръв поглед освобождаването от това задължение е облекчение за най-малките стопански субекти, но същевременно е отстъпление от задължителния за счетоводството като наука и практическа дейност способ на инвентаризирането. Това облекчение ще опорочи контролния характер на счетоводството като система и ще създаде благоприятни предпоставки за манипулиране, деформиране и изкривяване на имущественото и финансовото състояние на микропредприятията, които представляват над 90 % от броя на всички предприятия в страната! Трето, в глава трета, раздел І Общи изисквания към финансовите отчети на Закона са регламентирани „счетоводните принципи и изисквания”. Новата съвкупност от счетоводни принципи, съгласно които трябва да се организира счетоводството и да се съставят финансовите отчети, е разработена в съответствие с регламентите на Директива 2013/34/ЕС. Запазени са следните принципи от досега действащия Закон, а именно: а) действащо предприятие; б) последователност на представянето и сравнителна информация; в) предпазливост; г) принцип на начисляване; д) независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс; е) предимство на съдържанието пред формата. Добавени са три нови счетоводни принципа: а) същественост - информацията е съществена, ако нейното пропускане или подвеждащо представяне би повлияло на стопанските решения на потребителите, взети въз основа на финансовите отчети; б) забрана за компенсиране - не се допуска извършването на каквито и да било прихващания между активи и пасиви или приходи и разходи; в) активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по цена на придобиване или по себестойност. В случая директното „преписване”, а не транспонирането на целите и „нормативния дух” на Директивата е показателно за ниското ниво на познаване на теорията на счетоводството от страна на българския законодател. Оценяването на обектите на счетоводството не може и не трябва да се определя като принцип! Оценяването е фундаментален метод (способ) на счетоводството. „Методът винаги има алтернатива за приложение, за разлика от принципа, който има статут на фундаментална истина, закон, доктрина”4. Премахнат е принципът за съпоставимост на приходите и разходите, поради обстоятелството, че не е регламентиран в Директивата. Този „пропуск” представлява значимо условие за компрометиране на прокламираното десетилетия наред правило финансовият отчет да представя „вярно и честно” имущественото и финансовото състояние на предприятието. Липсата на този принцип „отваря широко вратите” на счетоводния субективизъм, на счетоводните преценки и зависимости. А това означава напълно законно деформиране и „нагласяване” на финансови резултати според нуждите на собствениците и мениджърите на предприятията. Неяснотите около бъдещото приложение на фундаменталния счетоводен принцип за съпоставимост на приходите и разходите „олекотяват” и „обезценяват” едно от богатствата на счетоводството – неговата прогностична функция. Четвърто, в новия Закон е направено сериозно отстъпление и компромис с регламентирането на мястото, ролята и статута на т.нар. „съставители на финансови отчети”. Съгласно чл. 18, ал. 1 „финансовите отчети на предприятието се съставят от физически лица, които са в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието, или от счетоводни предприятия”5. Изискванията за образователен ценз и действителен стаж по специалността към физическите лица, които съставят финансовите отчети са пренесени изцяло от Закона за счетоводството, действащ до 31.12.2015 г. По особено е уреждането на хипотезите, при които финансовите отчети се съставят от счетоводни предприятия. Този въпрос е регламентиран в Допълнителните разпоредби, § 1, т. 31. Счетоводно предприятие - „всяко лице, регистрирано по Търговския закон или по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, в чийто предмет на дейност е включено организиране на счетоводно отчитане и съставяне на финансови отчети. Управляващите и представляващите счетоводните предприятия следва да отговарят на изискванията на чл. 19 от закона”6. Въведено е облекченото изискване към финансовите отчети на едноличните търговци, които прилагат способа на едностранното счетоводно записване и на микропредприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период, да се съставят от собствениците или съдружниците на тези предприятия. В Закона е направена поредната стъпка в посока на обезличаване на счетоводната професия, тъй като главните счетоводители вече не са дефинирани дори като „съставители на финансови отчети”, а просто като лица, които съставят и подписват финансови отчети. Във връзка с това и в подкрепа на счетоводната професия авторът на настоящата разработка предлага на експертите от отдел „Счетоводно законодателство” в новия Закон за счетоводството да се направят изменения и допълнения, като се уреди създаването на „Регистър на съставителите на финансови отчети и счетоводни предприятия” включващ следните разпоредби и изисквания: Регистър на съставителите на финансови отчети (РСФО) Регистърът се създава и поддържа от Министерството на финансите. До Регистъра се осигурява свободен достъп на електронната страница на Министерството на финансите. Заявленията за вписване и отписване се подават по електронен път с КЕП, на хартиен носител на място или чрез куриер с обратна разписка. В качеството си на заявители могат да бъдат самите физически лица – съставители на финансови отчети или лицата, управляващи и представляващи счетоводните предприятия. І. Условия за вписване в регистъра А. Вписването в Регистъра на съставители на финансови отчети – физически лица се извършва чрез подаване на заявление съдържащо следната информация:
Б. Вписването в Регистъра на съставители на финансови отчети – физически лица се извършва чрез подаване на заявление съдържащо следната информация:
5.1. Данни от диплом за придобита образователна и квалификационна степен – номер, дата на издаване, издател на дипломата. 5.2. Данни за професионален опит – съгласно трудова или служебна книжка.
Съставителите на финансови отчети и счетоводните предприятия получават индивидуален регистрационен номер след вписването им в регистъра на Министерството на финансите. ІІ. Условия за отписване от регистъра А. За съставители на финансови отчети: 1. Смърт на лицето. 2. Подаване на заявление за заличаване на регистрацията. 3. Влизане в сила на присъда за престъпления от общ характер по глава пета и по раздел I на глава шеста от Особената част на Наказателния кодекс 4. Отнемане на правото за упражняване на счетоводната професия. Б. За счетоводни предприятия: 1. Закриване на предприятието. 2. Подаване на заявление за заличаване на регистрацията. Втората основна препоръка и предложение на автора към регулаторните органи на счетоводството в Република България е да изследват и анализират развитието на нормативната уредба на счетоводството и на счетоводната професия в България и в останалите страни от Централна и Източна Европа, които от средата на ХХ век до сега имат сходна на нашата социално-икономическа и политическа история. Добрите примери и практики от Чехия, Полша, Прибалтийските държави и Руската Федерация показват, че и българската хибридна счетоводна система има необходимост от създаването на независим национален орган по счетоводни стандарти, например „Комитет (Съвет) по счетоводни стандарти” или „Национален съвет по счетоводство”. Неговата основна цел трябва да бъде насочена към подготвяне, разработване, публикуване и прилагане на счетоводните стандарти за малки и средни предприятия, в съответствие с Европейското и националното законодателство. На националният орган по счетоводни стандарти следва да се дадат правомощия на консултативен орган, който да издава становища, насоки и указания по прилагането на Закона за счетоводството и на счетоводните стандарти, да подпомага развитието и усъвършенстването на счетоводното законодателство, да съдейства за неговото правилно прилагане от счетоводните субекти. Библиография
1 относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета, Обн. Официален вестник на Европейския съюз, бр. L 182 от 29 юни 2013 г. 2 Министерски съвет, Проект на Закон за счетоводството под № 502-01-64 от 29.07.2015 г. 3 Пак там. 4 Динев, М. Философски постановки за счетоводната наука, за нейните обект, предмет и метод. Доклад от Юбилейна международна научнопрактическа конференция на тема „Счетоводството - наука, практика, независимост”, 20 април 2010 г. София, УИ Стопанство, 2011, с. 17. 5 Министерски съвет, Проект на Закон за счетоводството под № 502-01-64 от 29.07.2015 г. 6 Пак там. Каталог: uploads -> Conference -> FormUploads FormUploads -> Подобряване на методиката за анализ на пълната себестойност на продукцията за целите на финансовия мениджмънт на индустриалните предприятия FormUploads -> Доктрината „too big to fail” и новата европейска регулаторна рамка в областта на кредитните институции FormUploads -> Възможности за оценка на риска при инвестициите в жилищни недвижими имоти докторант Яна Стоенчева FormUploads -> Нефинансовата информация във финансовите отчети – фактор за повишаване на конкурентоспособността на предприятията Изтегляне 183.71 Kb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||