Обществения контрол заема важно място в системата от способи за законност в дейността на държавната администрация. Той е непосредствено приложение на принципите за законност и демократизъм в наказателното изпълнение, като държавна дейност. Неговата роля е всеобхватна и не може да бъде изместена от останалите видове контрол. Разполага със значителни възможности и се е превърнал в ефективен гарант за осигуряване на правовост в поведението на пенитенциарната администрацията на всички нейни нива, именно поради широкообхватността си и различните субекти, от които се упражнява го разграничаваме на няколко вида обществен контрол.
Видове обществен контрол :
1. Контрол, осъществяван от Омбудсмана на Република България:
2. Контрол, осъществяван от органите на местното самоуправление:
Сравнително нов вид гаранционен способ. Този вид мониторинг възниква с приемането на Закона за Омбудсмана14 и представлява по своята същност особен вид контрол над действия или бездействия на администрацията на затворите.
По отношение на наказателното изпълнение тези органи контролират само дейности, които са в кръга на техните компетенции вменени им по закон.
Законодателната рамка, относно правомощията на обществения защитник е фиксирана в чл. 19 от ЗОмб.. Това което има непосредствено отношение към разглежданата тема е функцията на Национален превантивен механизъм осъществяващ мониторинг върху места, в които се намират лица лишени от свобода и по силата на него Омбудсманът или упълномощени от него служители, могат да:
●посещават по всяко време мястото за лишаване от свобода без предизвестие (чл. 295, ал. 2 ППЗИНЗС);
●изискват информация за лишените от свобода; ●се срещат насаме със затворниците; ●организират извършването на медицински прегледи на осъдените с тяхно съгласие.
Субекти на този вид контрол се явяват общинския съвет, постоянните и временни комисии на общинския съвет и отделният общински съветник. Следвайки принципа на демократизъм, заложен в устоите на дейността по изпълнение на наказанието, законодателя го доразвива в текста на чл. 171, ал. 1 ЗИНЗС, а именно: „Работата по ресоциализацията на лишените от свобода се подпомага от представители на наблюдателни комисии, комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни…“. Тази теоретична постановка легитимира като непосредствен контролен орган върху наказателното изпълнение именно Наблюдателната комисия, която „осъществява обществен контрол върху работата по поправянето и превъзпитанието на лишените от свобода“. Като постоянно действаща комисия тя се утвърждава от председателя на общинския съвет, който я ръководи лично или чрез свой представител, а правомощията и се простират само върху мястото за лишаване от свобода, което се намира на територията на съответната община.
Пенитенциарната администрация е длъжна да предостави исканата информация в 14-дневен, включително и относно условията и броя на лицата в тях, както и друга информация, необходима за изпълнение на правомощията на омбудсмана по глава IV „а“ от ЗОмб. Органите по изпълнение на наказанията дължат съдействие на Омбудсмана при осъществяване на тези правомощия ( чл. 7 ЗИНЗС ).
За изпълнение на контролните си функции членовете на наблюдателните комисии могат да: - посещават местата за лишаване от свобода; - да се срещат с лишените от свобода; - да се запознават с необходимите им документи; - да изискват и получават информация от администрацията на местата за лишаване от свобода.
Националният превантивен механизъм обективира дейността си в доклади, които съдържат препоръки и предложения с цел подобряване на условията в местата за лишаване от свобода и отношението към осъдените настанени в тях.
