Закон за съдебната власт



страница10/11
Дата14.08.2018
Размер2.25 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
Раздел I

Общи положения
Чл. 368. Взаимодействието между съдебната власт и изпълнителната власт се осъществява чрез министъра на правосъдието и администрацията на Министерството на правосъдието.
Чл. 369. Министърът на правосъдието осъществява правомощията си, определени в Конституцията, чрез дейностите, предвидени в този закон.
Чл. 370. (1) Взаимодействието между органите на съдебната власт и Висшия съдебен съвет и органите на изпълнителната власт се осъществява в следните насоки:
1. съдебна дейност;
2. изработване проекти на закони и подзаконови нормативни актове, свързани със съдебната система и с дейностите, които са в рамките на компетентността на министъра на правосъдието;
3. професионална квалификация;
4. информационни технологии;
5. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) противодействие на престъпността;
6. управление на имуществото на съдебната власт;
7. дейности във връзка с изготвяне проект на бюджет на съдебната власт;
8. охрана;
9. дейности във връзка с държавните и частните съдебни изпълнители, с нотариусите, със съдиите по вписванията и със синдиците;
10. международноправно сътрудничество.
(2) Функциите и организацията на работата на съответните структурни звена в Министерството на правосъдието се определят с този закон и с Устройствения правилник на Министерството на правосъдието.
Чл. 371. (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) .
Раздел II

Инспекторат на министъра на правосъдието
Чл. 372. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) (1) Към министъра на правосъдието има инспекторат, който:
1. проверява дейността на държавните и частните съдебни изпълнители, на съдиите по вписванията, включително дейността по образуването, движението и приключването на изпълнителните дела, делата по вписванията и обобщава и анализира практиката по тези дела;
2. съхранява и обобщава информацията за образуването, движението и приключването на изпълнителните дела на държавните и частните съдебни изпълнители и на делата по вписванията;
3. проверява дейността на длъжностните лица по регистрацията по Закона за търговския регистър;
4. проверява и анализира дейността на нотариусите съвместно с инспектор-нотариуси;
5. подпомага министъра на правосъдието при осъществяване на правомощията му по изготвяне на предложения за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления, както и за изготвяне на становища по направени предложения за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
6. осъществява текущ контрол за правилното организиране и провеждане на стажа за придобиване на юридическа правоспособност и участва в провеждането на изпита за придобиване на юридическа правоспособност;
7. извършва организационно-техническата дейност, необходима за обезпечаване на взаимодействието между министъра на правосъдието и Висшия съдебен съвет;
8. организира и координира наблюдението по прилагането на нормативните актове, свързани със съдебната система, и изготвя периодични доклади до министъра на правосъдието за обобщаване на резултатите от наблюдението;
9. извършва и други проверки, възложени от министъра на правосъдието.
(2) Проверките по ал. 1, т. 1 - 4 се извършват по план, утвърден от министъра на правосъдието.
Чл. 373. Длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на инспекторите от Инспектората на министъра на правосъдието при изпълнение на функциите им и да им осигуряват достъп до материалите при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и на Закона за защита на личните данни.
Чл. 374. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г., бр. 50 от 2012 г.) (1) Инспекторатът на министъра на правосъдието се състои от инспектори, които се ръководят от главен инспектор.
(2) Главният инспектор и инспекторите се назначават от министъра на правосъдието. Главният инспектор се назначава за срок 5 години, а инспекторите - за срок 4 години, без ограничение за следващо назначаване.
(3) За главен инспектор може да се назначи лице, което има най-малко 10 години юридически стаж, а за инспектор - най-малко 5 години юридически стаж.
(4) Възнаграждението на главния инспектор е равно на възнаграждението на съдия в окръжен съд, а на инспекторите - на възнаграждението на съдия в районен съд.
(5) При първоначално назначаване на главен инспектор или инспектор се провежда конкурс по Кодекса на труда.
Чл. 375. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г., бр. 50 от 2012 г.) (1) При освобождаване от длъжност на главен инспектор или инспектор лицето се възстановява на длъжността, която е заемало до назначаването му, ако е работило в органите на съдебната власт.
(2) За възстановяването по ал. 1 лицето подава в 14-дневен срок от освобождаването му от длъжност молба до Висшия съдебен съвет или до министъра на правосъдието - за държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията.
(3) Времето, прослужено като главен инспектор и инспектор в Инспектората към министъра на правосъдието, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 - 7.
Чл. 376. За неуредените в този раздел въпроси за инспекторите в инспектората на министъра на правосъдието се прилага Кодексът на труда.
Раздел III

Съдебна статистика. Информационни системи
Чл. 377. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Висшият съдебен съвет в съответствие със Закона за статистиката предоставя на Националния статистически институт статистически данни за публикуване.
Чл. 377а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) (1) Министърът на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет издава наредба за реда за изграждане, внедряване, използване и развитие на автоматизираните информационни системи в съдебната власт.
(2) Наредбата по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник".
Чл. 378. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) (1) Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) е съвкупност от автоматизирани информационни системи и се състои от централна компонента (ядро) на системата, свързана със системи на съдебната и на изпълнителната власт, които обработват информация за събития и обекти и в цялост осъществяват единно информационно осигуряване на дейността по противодействие на престъпността.
(2) Органите на съдебната власт, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция "Национална сигурност", Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите при спазване изискванията на ал. 3 създават, поддържат, използват и развиват ведомствени информационни системи, които са част от ЕИСПП, или обменят информация с нея.
(3) Органите по ал. 2 осигуряват от бюджетите си финансиране за създаване, поддържане, използване и развитие на ведомствените компоненти на ЕИСПП.
(4) Редът и начинът за изграждане, поддържане, използване и развитие на ЕИСПП, както и на взаимодействие на органите и институциите по ал. 2 за осигуряване функционирането на системата, се определят с наредба, издадена от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието.
(5) Органите и институциите, чиито автоматизирани информационни системи се свързват с ЕИСПП, са длъжни да осигуряват информацията, необходима за функционирането на тази система.
Чл. 379. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Изграждането, поддържането, използването и развитието на ядрото на ЕИСПП се извършват от прокуратурата.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Прокуратурата извършва изграждането и развитието на комуникационни компоненти за връзка на ядрото на ЕИСПП със свързаните ведомствени системи. Комуникационните компоненти се експлоатират и поддържат от ведомствата, чиито автоматизирани информационни системи се свързват с ядрото на ЕИСПП.
(3) Институциите, чиито автоматизирани информационни системи се свързват с ядрото на ЕИСПП, са длъжни да осигуряват информацията, необходима за функционирането на ЕИСПП.
Чл. 380. (Отм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.).
Чл. 381. (Отм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.).
Чл. 382. (Отм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.).
Чл. 383. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) (1) Методическото ръководство на ЕИСПП се осъществява от Междуведомствен съвет.
(2) Съставът и дейността на Междуведомствения съвет се определят с наредбата по чл. 378, ал. 4.
Чл. 384. (1) Достъп до данните, които се съдържат в ЕИСПП, имат:
1. длъжностни лица, които по силата на закон осъществяват правомощия в наказателното производство и при изпълнение на наказанията;
2. лица с право на достъп от органите на съдебната власт и от министерствата по чл. 378, ал. 2;
3. лица, определени с решение на Междуведомствения съвет.
(2) Достъп до данните, които се съдържат в ЕИСПП, се предоставя на лица извън тези по ал. 1 след писмено съгласие на лицето, чиито данни са вписани в националната база данни на ЕИСПП.
(3) Към ядрото на ЕИСПП може да се разкрие контур за публичен достъп, който да съдържа данни, определени със закон.
Чл. 385. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) Информационното обслужване на дейностите в съдебната власт се извършва от Висшия съдебен съвет със съдействието на Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие - чрез осигуряване на достъп на органите на съдебната власт до Националната база данни "Население", Националния статистически институт и Българския институт за стандартизация, включително и чрез предоставяне на лични данни в електронен вид или чрез отдалечен достъп до база данни, при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) Редът и начинът за осигуряване на съдействие по ал. 1 от Министерството на регионалното развитие чрез предоставяне на достъп до Национална база данни "Население" се определят с наредба на министъра на правосъдието и министъра на регионалното развитие.
Чл. 386. (Отм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., нов, бр. 50 от 2012 г.) (1) При Министерството на правосъдието има Централно бюро за съдимост. Централното бюро за съдимост изпълнява задълженията на централен орган, който обменя информация с централните органи на други държави - членки на Европейския съюз, относно влезли в сила присъди на български и чужди граждани, вписани в регистрите за съдимост в съответствие с националното законодателство.
(2) Централното бюро за съдимост събира, съхранява и актуализира данните за съдимост по ал. 1, като обменя информация с бюрата за съдимост при районните съдилища и с централните органи на други държави - членки на Европейския съюз, както и със системи на Европейския съюз и на международни организации.
(3) За предаването и получаването по електронен път на информацията по ал. 1 Министерството на правосъдието създава и поддържа информационна система "Централна база данни "Съдимост".
(4) Функциите и организацията на дейността на Централното бюро за съдимост, условията за изграждане на информационната система "Централна база данни "Съдимост", поддържането и функционирането й, както и обменът на информация по ал. 2 се уреждат с наредбата по чл. 77, ал. 4.
(5) Личните данни, посочени в исканията и в отговорите на исканията за информация за съдимост, се обработват в съответствие със Закона за защита на личните данни за целите и на основанията, за които са били поискани.
Раздел IV

Управление на имуществото на съдебната власт
Чл. 387. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Министърът на правосъдието организира управлението на имуществото на съдебната власт.
Чл. 388. (1) Министърът на правосъдието разпределя ползването на недвижимите имоти, предоставени на съдебната власт, между отделните нейни органи и може да възлага стопанисването им на административните им ръководители.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Средствата за строителство и основен ремонт на недвижимите имоти, както и средствата за задължения, произтичащи от собствеността на имотите - данъци, такси, наеми, застраховки и преоценки, се осигуряват по бюджета на Министерството на правосъдието.
Чл. 389. (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Предназначението на недвижимите имоти, предоставени за нуждите на съдебната власт, не може да се променя без съгласието на органите на съдебната власт.
Чл. 390. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) (1) Средствата за придобиване, стопанисване и управление на движими вещи се осигуряват по бюджета на съдебната власт.
(2) Висшият съдебен съвет може да предоставя управлението на движимите вещи от един орган на съдебната власт на друг със съгласието на административните им ръководители.
Раздел V

Охрана
Чл. 391. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Към министъра на правосъдието има Главна дирекция "Охрана", която осъществява дейността по охраната на органите на съдебната власт.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Главна дирекция "Охрана" е юридическо лице със седалище София към министъра на правосъдието.
(3) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Главна дирекция "Охрана":
1. организира и осъществява охраната на съдебните сгради;
2. осигурява реда в съдебните сгради и сигурността на органите на съдебната власт при осъществяване на техните правомощия;
3. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) организира и осъществява охраната на съдии, прокурори и следователи - при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет и на защитени лица - при условията и по реда на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство;
4. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) оказва съдействие на органите на съдебната власт при призоваване на лица в случаите, когато се пречи за изпълняване на това задължение;
5. довежда принудително лица до орган на съдебната власт, когато това е постановено от орган на съдебната власт;
6. конвоира обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт;
7. изпълнява разпореждания на прокурор за привеждане в изпълнение на влезли в сила присъди с наложено наказание лишаване от свобода, като при необходимост търси съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи;
8. извършва проверки и контролира спазването на правилата и нормите за охраната и безопасността при проектиране, строителство и експлоатация на сгради на съдебната власт;
9. извършва съгласуване на проекти и дава становища за въвеждане в експлоатация на сгради на съдебната власт по отношение на охраната и безопасността;
10. изгражда и поддържа за нуждите на своята дейност информационни фондове, в които събира, обработва, съхранява и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на функциите й;
11. получава от Министерството на вътрешните работи информация, свързана с изпълнението на функциите й.
(4) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) При извършване на дейностите по ал. 3, т. 1 - 7 Главна дирекция "Охрана" осъществява необходимото взаимодействие с административните ръководители на органите на съдебната власт.
(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 33 от 2009 г., предишна ал. 4, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г., изм., бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) Правилата и нормите за безопасност и охрана при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите на съдебната власт се определят с наредба на министъра на правосъдието, съгласувана с министъра на регионалното развитие.
(6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., предишна ал. 5, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Видът на информацията по ал. 3, т. 11 и редът за предоставянето й се определят с наредба, издадена съвместно от министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи.
(7) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г., предишна ал. 6, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Устройството и дейността на Главна дирекция "Охрана" се уреждат с правилник,издаден от министъра на правосъдието.
Чл. 392. При изпълнение на правомощията си служителите на Главна дирекция "Охрана" са длъжни да зачитат достойнството на гражданите и техните права и законни интереси.
Чл. 393. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) (1) Личният състав на Главна дирекция "Охрана" при осъществяване на функциите по чл. 391, ал. 3 има правата и задълженията по чл. 55, ал. 1, 2, 4 и 5, чл. 56, 57, 61, чл. 63 - 68 и чл. 69 - в случаите по чл. 61, ал. 1, т. 1, 4 и 5, чл. 72, 73, чл. 74, ал. 1, 2 и 5 и чл. 89 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по Указ № 904 за борба с дребното хулиганство.
(2) По отношение на личния състав на Главна дирекция "Охрана" се прилагат разпоредбите на част трета, глави петнадесета - двадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Чл. 394. Гражданите и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на служителите на Главна дирекция "Охрана" при изпълнение на техните задължения, включително да им предоставят сведения и документи при опазване на държавната, служебната и търговската тайна и на личната информация.
Глава двадесет и първа

ВЕЩИ ЛИЦА И ПРЕВОДАЧИ

(Загл. доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г. )
Чл. 395. (1) Вещото лице извършва експертизи.
(2) Всички държавни органи, юридически лица и граждани, при които се намират материали, необходими за експертизата, са длъжни да осигурят достъп на вещото лице до тях съобразно нивото на достъп до класифицирана информация, което то притежава, както и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачите на експертизата.
Чл. 395а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2014 г. ) В гражданското, наказателното или административното производство се назначава преводач, когато това е предвидено в закон.
Чл. 396. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г., доп., бр. 21 от 2014 г. ) Вещо лице се назначава от органа, който възлага експертизата, от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица. За преводач се назначава лице от съответния списък на специалистите, утвърдени за преводачи.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г. ) При необходимост за вещо лице или преводач може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък.
(3) При сложност или комплексност на изследването органът може да назначи и повече от едно вещо лице.
(4) При изпълнение на функциите си вещото лице се легитимира с удостоверение, издадено от органа, назначил експертизата.
Чл. 397. (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г. ) Не може да се назначи за извършване на експертиза вещо лице или за преводач, лице, което е заинтересовано от изхода на производството или има с някоя от страните по делото отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност.
Чл. 398. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г., доп., бр. 21 от 2014 г. ) За всеки съдебен район на окръжен и на административен съд, както и за специализирания наказателен съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица и за преводачи.
(2) Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба при необходимост утвърждават отделни списъци за нуждите на своята дейност.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г. ) Когато нуждите на съответния орган на съдебната власт налагат това, той може да назначи вещо лице или преводач от списъците на други съдебни райони.
(4) Списъците по ал. 1 и 2 са публични.
Чл. 399. (1) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г. ) Предложения за включване на специалисти в списъците на вещи лица и преводачи правят министерства, ведомства, учреждения, общини, съсловни и други организации и научни институти.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г. ) Предложение за включване в списъците на вещи лица и преводачи могат да правят лично и самите специалисти.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Предложенията за включване в списъците по чл. 398, ал. 1 се правят до председателя на съответния съд.
(4) Предложенията за включване в списъците по чл. 398, ал. 2 се правят до всеки административен ръководител на съответния орган на съдебната власт.
Чл. 400. (1) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г. ) В предложенията се вписват трите имена на специалиста, домашният му адрес, телефон за връзка и данни за неговото образование, специалност, месторабота, заеманата длъжност, продължителността на трудовия му стаж, стажът му като вещо лице или преводач и допълнителната квалификация.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват със съответните документи, които се прилагат към предложението.
Чл. 401. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Списъците по чл. 398, ал. 1 се утвърждават от комисия в състав: председателят на апелативния съд или определен от него съдия, председателят на апелативния специализиран наказателен съд или определен от него съдия, апелативният прокурор или определен от него прокурор, ръководителят на апелативната специализирана прокуратура или определен от него прокурор, председателят на окръжния съд, председателят на специализирания наказателен съд, окръжният прокурор, ръководителят на специализираната прокуратура и председателят на административния съд.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Списъците по чл. 398, ал. 2 се утвърждават от комисия в състав: председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор.
(3) Утвърдените списъци се изпращат на министъра на правосъдието за обнародване в "Държавен вестник" и за публикуване в интернет.
Чл. 402. (1) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г. ) Предложения за изменение и допълнение на утвърдените списъци на вещи лица и преводачи се правят до края на септември на съответната календарна година.
(2) До края на октомври комисиите по чл. 401, ал. 1 и 2 актуализират списъците.
(3) До 15 ноември списъците се изпращат на министъра на правосъдието за обнародване в "Държавен вестник" и за публикуване в интернет.
(4) Промени в списъците могат да се правят и през текущата година.
Чл. 403. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) Министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет, издава наредба за:
1. реда и сроковете за предложения за включване и промени на списъците на специалистите, утвърдени за вещи лица;
2. условията, на които трябва да отговарят специалистите, утвърдени за вещи лица;
3. условията и реда за определяне възнагражденията на вещите лица;
4. (нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., отм., бр. 45 от 2011 г., в сила от 14.06.2011 г.).
(2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2014 г. ) Министърът на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет издава наредба за:
1. реда и сроковете за предложения за включване и промени на списъците на специалистите, утвърдени за преводачи;
2. условията, на които трябва да отговарят специалистите, утвърдени за преводачи;
3. условията и реда за определяне възнагражденията на преводачите.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 21 от 2014 г. ) Наредбите по ал. 1 и 2 се обнародват в "Държавен вестник".
Чл. 403а. (Нов - ДВ, бр. 45 от 2011 г., в сила от 14.06.2011 г.) Условията и редът за извършването на съдебномедицинските, съдебно-психиатричните и съдебно-психологичните експертизи, включително и за заплащането на разходите на лечебните заведения, се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи и министъра на здравеопазването, съгласувано с Висшия съдебен съвет.
Глава двадесет и втора

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 404. (1) Ръководител на държавна или общинска администрация, на организация или работодател, който не разреши служебен отпуск на лице, призовано за участие като съдебен заседател, или препятства участието му в съдебно производство, се наказва с глоба от 300 до 600 лв.
(2) Глобата се налага от председателя на съда и може да се отмени по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 405. (1) Който не изпълни разпореждане на съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията, дадено по съответния ред въз основа на този закон, се наказва с глоба от 50 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Глобата се налага с разпореждане или постановление, след като на лицето се предостави възможност да даде обяснение във връзка с нарушението.
(3) Наложилият наказанието съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията може да отмени или да намали глобата по жалба на наказаното лице, подадена в 7-дневен срок от съобщението.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Решението или постановлението по жалбата подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 406. Който не изпълни разпореждане на служител в Главна дирекция "Охрана" на Министерството на правосъдието, дадено при изпълнение на функциите му, се наказва с глоба от 50 до 2000 лв.
Чл. 407. Ръководителите на държавните органи и на юридическите лица, както и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в чл. 394, се наказват с глоба от 200 до 3000 лв.
Чл. 408. (1) Актът за установяване на нарушението по чл. 406 или 407 се съставя от служител в Главна дирекция "Охрана".
(2) Наказателното постановление се издава от министъра на правосъдието или от оправомощено от него длъжностно лице.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 409. Приходите от глоби, наложени с наказателни постановления по този закон, постъпват по бюджета на съдебната власт.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница