Закон за съдебната власт

Раздел V Права и задължения

Изтегляне 2.25 Mb.

страница	8/11
Дата	14.08.2018
Размер	2.25 Mb.
	#78660
Тип	Закон

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

Раздел V

Права и задължения
Чл. 210. Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни:
1. да решават разпределените им дела или преписки в определения срок;
2. да участват в заседанията на общото събрание на съответния орган на съдебната власт;
3. при необходимост да изпълняват служебните си задължения и в извънработно време;
4. да изпълняват и други задачи, свързани със службата им, които са им възложени от административния ръководител.
Чл. 211. (1) Съдиите и съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието при решаването на делата.
(2) Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата.
Чл. 212. Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела, които не са им възложени.
Чл. 213. Съдия, прокурор и следовател няма право да дава правни консултации.
Чл. 214. (Отм. - ДВ, бр. 20 от 2012 г., в сила от 10.06.2012 г.).
Чл. 215. Съдиите, прокурорите и следователите при осъществяване на функциите си могат да искат съдействие от всички държавни органи, длъжностни лица, юридически лица и граждани, които са длъжни да им го оказват.
Чл. 216. (1) Държавата защитава съдиите, прокурорите и следователите при изпълнение на техните служебни задължения и ги обезщетява за вреди, които са им причинени при или по повод изпълнение на техните служебни функции. Размерът на обезщетението се определя от разликата между действителния размер на вредата и размера на задължителната застраховка.
(2) Държавата обезщетява при условията на ал. 1 и вредите, причинени на техните съпруг, възходящи или низходящи, поради изпълнението на служебните задължения на съдиите, прокурорите и следователите.
Чл. 217. (1) Съдиите, прокурорите и следователите могат да образуват и да членуват в организации, които защитават професионалните им интереси.
(2) Организациите по ал. 1 не могат да членуват във федерации и конфедерации на синдикални организации на работници и служители.
Чл. 218. (1) Председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба получават основно месечно възнаграждение, равно на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд.
(2) Основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт.
(3) Възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Висшия съдебен съвет.
Чл. 219. На съдиите, прокурорите и следователите върху основното месечно възнаграждение се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна работа като съдия, прокурор и следовател в размер 2 на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от 40 на сто.
Чл. 220. Допълнително възнаграждение за извънреден труд на съдия, прокурор и следовател се заплаща само за изпълнение на служебни задължения в празнични и почивни дни.
Чл. 221. На съдиите, прокурорите и следователите се изплащат всяка година средства за тога или облекло в размер две средномесечни заплати на заетите лица в бюджетната сфера.
Чл. 222. При повишаване или преместване на съдия, прокурор или следовател в органите на съдебната власт не се изплащат обезщетения.
Чл. 223. Съдиите, прокурорите и следователите, докато заемат длъжността, могат да ползват жилища от ведомствения жилищен фонд на органите на съдебната власт.
Чл. 224. (1) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдиите, прокурорите и следователите се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт.
(2) Съдиите, прокурорите и следователите задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.
Чл. 225. (1) При освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Обезщетението по ал. 1 не се изплаща в случаите по чл. 165, ал. 1, т. 3 и 5, както и когато комплексната оценка от последната атестация на съдията, прокурора или следователя е отрицателна. Обезщетение не се изплаща и в случаите по чл. 308, ал. 3.
(3) В случаите, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление или по отношение на него е образувано дисциплинарно производство, обезщетението не се изплаща до приключване на наказателното или дисциплинарното производство.
(4) При последващо освобождаване от длъжност от дължимото обезщетение по ал. 1 се приспада обезщетението, получено при предишното освобождаване.
(5) При смърт на съдия, прокурор или следовател обезщетението по ал. 1 се изплаща на наследниците му.
Чл. 226. Незаконно освободен от длъжност съдия, прокурор или следовател при възстановяване има право на обезщетение в размер на брутното му възнаграждение за времето, през което не е заемал длъжността, но за не повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга длъжност с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на освобождаването за незаконно или на неявяването му да заеме длъжността.
Чл. 227. (1) Съдия, прокурор или следовател не може да бъде командирован за повече от три месеца в една календарна година без предварителното му писмено съгласие.
(2) Бременни и майки с деца до тригодишна възраст не могат да бъдат командировани без предварителното им писмено съгласие.
(3) За времето, през което съдия, прокурор или следовател е командирован за изпълнение на длъжност, която е по-висока от заеманата от него длъжност, той получава съответното по-високо възнаграждение.
(4) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Органът, в който е назначен магистратът, заплаща възнаграждението за основната длъжност, на която е назначен, както и разликата до размера на по-високото възнаграждение за ранг и по-горестоящата длъжност, на която е командирован.
Чл. 228. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г., бр. 71 от 2013 г., в сила от 13.08.2013 г.) Съдиите, прокурорите и следователите декларират доходите и имуществото си в Сметната палата при условията и по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности.
(2) Висшият съдебен съвет предоставя на Сметната палата информация за възнагражденията на лицата, които заемат съдийски, прокурорски и следователски длъжности, както и за промените в тяхното служебно положение.
Чл. 229. За неуредените в този раздел въпроси се прилага Кодексът на труда.
Раздел VI

Временно отстраняване от длъжност
Чл. 230. (1) В случаите по чл. 132 от Конституцията на Република България, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем, Висшият съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство.
(2) Когато, извън случаите по ал. 1, срещу съдия, прокурор или следовател е образувано наказателно производство от общ характер, Висшият съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство.
(3) Искането за временно отстраняване от длъжност се прави от главния прокурор, а в случаите по ал. 2 - или от не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.
(4) В случаите, когато по отношение на съдия, прокурор или следовател е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, той се смята за временно отстранен от длъжност от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който се постановява мярката.
Чл. 231. (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) При прекратяване на наказателното производство, освен в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс или при постановяване на оправдателна присъда съдията, прокурорът или следователят, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняването.
Чл. 232. (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) При образувано дисциплинарно производство за налагане на наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност на изборен член на Висшия съдебен съвет, съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител по предложение на дисциплинарния състав Висшият съдебен съвет може да го отстрани от длъжност за срок до 6 месеца.
Раздел VII

Рангове. Повишаване на място. Старшинство
Чл. 233. (1) Възходящите рангове за съдия, прокурор и следовател са:
1. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) съдия в окръжен съд и прокурор в окръжна прокуратура;
2. съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура;
3. съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и следовател в Националната следствена служба.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Съдиите в градския съд в град София, в специализирания наказателен съд и в Административния съд - град София са с ранг на съдия в апелативен съд, а съдиите в районния съд в град София са с ранг на съдия в окръжен съд.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Прокурорите в градската прокуратура в град София и прокурорите в специализираната прокуратура са с ранг на прокурор в апелативна прокуратура, а прокурорите в районната прокуратура в град София са с ранг на прокурор в окръжна прокуратура.
(4) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Съдиите в апелативния специализиран наказателен съд са с ранг на съдии във Върховния касационен съд.
(5) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Прокурорите в апелативната специализирана прокуратура са с ранг на прокурор във Върховната касационна прокуратура.
(6) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт Висшият съдебен съвет може да определя допълнително възнаграждение на съдия, прокурор или следовател.
Чл. 234. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение на съдия, прокурор и следовател може да се извърши при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра".
Чл. 235. Повишаването на място се извършва съобразно ранговете на съдия, прокурор и следовател до два по-горни ранга включително, считано от ранга за заеманата длъжност.
Чл. 236. Освободеният от длъжност съдия, прокурор или следовател, с изключение на освободения поради влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление или е наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност, при последващо назначение запазва ранга, който е имал при освобождаването си.
Чл. 237. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) (1) Старшинството на съдия, прокурор и следовател се определя:
1. от длъжността, която заема в съответния съд, в прокуратура или в следствен орган;
2. при равни длъжности - от притежавания ранг по чл. 233, ал. 1 - 5;
3. при равни длъжности и ранг - от продължителността на прослуженото време на същата длъжност;
4. при еднакво прослужено време на същата длъжност - от продължителността на прослуженото време на други длъжности като съдия, прокурор или следовател.
(2) Старшинството на военните съдии, прокурори и следователи се определя от длъжността, която заемат, при равна длъжност - от ранга по чл. 233, ал. 1 - 5, при равна длъжност и ранг - от военното звание, а при равно звание - от продължителността на прослуженото време на други длъжности като съдия, прокурор или следовател.
Глава десета

МЛАДШИ СЪДИИ И МЛАДШИ ПРОКУРОРИ. СЪДЕБНИ ПОМОЩНИЦИ И ПРОКУРОРСКИ

ПОМОЩНИЦИ

(Загл. изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.)
Раздел I

Младши съдии и младши прокурори

(Загл. изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.)
Чл. 238. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) За младши съдия и младши прокурор може да се назначи лице, което отговаря на изискванията по чл. 162, издържало е конкурс по чл. 176, ал. 1, т. 1, както и съответните изпити след завършен курс на задължително първоначално обучение в Националния институт на правосъдието.
Чл. 239. (1) Младши съдия се назначава в окръжен съд.
(2) Младши прокурор се назначава в районна прокуратура.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.).
Чл. 240. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., бр. 32 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) Младшият съдия и младшият прокурор се назначават за срок две години.
(2) Срокът по ал. 1 може да се продължи с още 6 месеца с решение на Висшия съдебен съвет.
(3) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм., бр. 32 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) Младши съдия със стаж над една година може да бъде командирован на свободно място в районен съд в същия съдебен район.
Чл. 241. При встъпването си в длъжност младшият съдия и младшият прокурор полагат клетва съответно по чл. 155 или 156.
Чл. 242. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) (1) (Предишен текст на чл. 242 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Административният ръководител на съответния съд или прокуратура определя със заповед съдия или прокурор - наставник на младшия съдия, съответно на младшия прокурор, който наблюдава и подпомага професионалното му развитие.
(2) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Висшият съдебен съвет приема правила за дейността на съдиите и прокурорите - наставници.
Чл. 243. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) След изтичането на срока по чл. 240 младшият съдия или младшият прокурор се назначава на длъжност съдия в районен съд, съответно прокурор в районна прокуратура, без провеждане на конкурс.
(2) Ако в съответния съдебен район няма свободна длъжност, на лицето се предлага място в друг съдебен район.
Раздел II

Съдебни помощници и прокурорски помощници
Чл. 244. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) В съдилищата и в прокуратурите по преценка на Висшия съдебен съвет въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт може да има съдебни помощници и прокурорски помощници.
Чл. 245. (1) За съдебен и прокурорски помощник се назначава лице, което отговаря на изискванията по чл. 162 и е издържало конкурс за съдебен служител.
(2) Кандидатите се назначават по реда на класирането им от конкурсната комисия.
Чл. 246. (1) Съдебните помощници се назначават от административния ръководител на съответния съд.
(2) Прокурорските помощници се назначават от главния прокурор или административния ръководител на съответната прокуратура.
Чл. 246а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) (1) Съдебните помощници подпомагат съдиите при изпълнението на техните функции. Съдебните помощници изпълняват и други задачи, възложени им от председателя на съда, от неговите заместници, от председателите на отделения или от други съдии.
(2) Прокурорските помощници подпомагат прокурорите при изпълнението на техните функции. Прокурорските помощници изпълняват и други задачи, възложени им от съответния административен ръководител или от неговите заместници.
Чл. 246б. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) (1) Съдебните помощници и прокурорските помощници са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица, административните органи и държавата.
(2) Във връзка със служебната си дейност съдебните помощници и прокурорските помощници нямат право да дават правни съвети и мнения на страните, на процесуалните им пълномощници или на трети лица.
(3) При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебните помощници и прокурорските помощници трябва да имат поведение, съобразено с професионалната етика, и да не накърняват престижа на съдебната власт.
(4) Съдебните помощници и прокурорските помощници задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.
Чл. 247. Съдебните и прокурорските помощници получават основно месечно трудово възнаграждение в размер до 90 на сто от основното възнаграждение за най-ниската съдийска или прокурорска длъжност.
Чл. 248. За неуредените в този раздел въпроси се прилага Кодексът на труда.
Глава единадесета

НАЦИОНАЛЕН ИНСТИТУТ НА ПРАВОСЪДИЕТО
Чл. 249. (1) Националният институт на правосъдието осъществява:
1. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) задължително първоначално обучение на кандидатите за младши съдия и младши прокурор;
2. (доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) поддържането и повишаването на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите, на държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, съдебните помощници, прокурорските помощници, съдебните служители, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието и на други служители от Министерството на правосъдието.
(2) Към Националния институт на правосъдието има учебно-информационен център, който организира дистанционно обучение и извършва проучване и изследване на съдебната практика, включително на практиката по администриране на правораздаването, за нуждите на обучението.
Чл. 250. Националният институт на правосъдието е юридическо лице със седалище София.
Чл. 251. (1) Финансирането на Националния институт на правосъдието се осъществява от бюджета на съдебната власт, от програми и проекти, от дарения и от собствена дейност, свързана с обучение.
(2) Висшият съдебен съвет осигурява по бюджета на Националния институт на правосъдието средствата, необходими за провеждане на всички предвидени в закона обучения.
Чл. 252. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Националният институт на правосъдието се ръководи от управителен съвет, в състава на който се включват петима представители на Висшия съдебен съвет и двама представители на Министерството на правосъдието.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор са членове по право на управителния съвет от квотата на Висшия съдебен съвет. Председателят на Върховния касационен съд е председател на управителния съвет.
(3) Министърът на правосъдието е член по право на управителния съвет от квотата на Министерството на правосъдието.
Чл. 252а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) (1) Мандатът на член на управителния съвет може да бъде прекратен предсрочно от представлявания орган:
1. при подаване на оставка;
2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца;
3. когато бъде освободен като член на Висшия съдебен съвет - за представителите на Висшия съдебен съвет;
4. при тежко нарушение или системно неизпълнение на задълженията.
(2) При предсрочно прекратяване мандата на член на управителния съвет съответният представляван орган в едномесечен срок избира на негово място нов член, който довършва мандата на предишния.
Чл. 253. Управителният съвет на Националния институт на правосъдието:
1. назначава и освобождава директора и заместник-директорите;
2. приема учебните програми;
3. одобрява проекта на бюджет на Националния институт на правосъдието и го представя пред Висшия съдебен съвет;
4. приема вътрешните правила, предвидени в правилника по чл. 263;
5. одобрява състава на програмния съвет на Националния институт на правосъдието;
6. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) прави предложение пред Висшия съдебен съвет за определяне числеността на служителите;
7. приема тригодишен план за дейността си;
8. организира, ръководи и контролира участието на Националния институт на правосъдието в Европейската мрежа за съдебно обучение.
Чл. 254. Решенията на управителния съвет се приемат с мнозинство повече от половината от членовете му, с изключение на решенията по чл. 253, т. 1 - 4, които се приемат с мнозинство от две трети от членовете.
Чл. 255. (1) Националният институт на правосъдието се управлява от директор.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Директорът на Националния институт на правосъдието се избира от управителния съвет с мнозинство от две трети от членовете му за срок пет години. Той може да бъде избран за още един мандат след оценка на дейността му от управителния съвет.
(3) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) За директор на Националния институт на правосъдието може да бъде избрано лице, което:
1. има висше юридическо образование и юридическа правоспособност;
2. притежава високи професионални и нравствени качества и практически опит в съдебната система;
3. отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 7;
4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер с наложено наказание лишаване от свобода или лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност.
(4) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Директорът се освобождава от управителния съвет:
1. при подаване на оставка;
2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца;
3. при осъждане за умишлено престъпление от общ характер с наложено наказание лишаване от свобода или лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност;
4. за тежко или системно нарушение на този закон и на правилника по чл. 263.
(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) В отсъствие на директора неговите правомощия се упражняват от писмено оправомощен от него заместник-директор.
Чл. 256. (1) Програмният съвет е помощен орган на Националния институт на правосъдието, който има консултативни функции.
(2) Съставът на програмния съвет се одобрява от управителния съвет и включва изтъкнати специалисти от правната теория и практика.
(3) Членовете на програмния съвет участват в изготвянето и актуализирането на учебните програми.
Чл. 257. (1) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Учебните програми на Националния институт на правосъдието се утвърждават от управителния съвет по предложение на директора след съгласуване с Висшия съдебен съвет.
(2) Програмите и дейностите за повишаване квалификацията на държавните съдебни изпълнители, на съдиите по вписванията, на съдебните служители, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието и на други служители от Министерството на правосъдието се съгласуват с министъра на правосъдието.
Чл. 258. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Срокът на обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1 е 9 месеца и започва през месец септември на съответната година. През време на обучението кандидатите за младши съдии и младши прокурори получават седемдесет на сто от основното възнаграждение на младши съдия и младши прокурор за сметка на бюджета на Националния институт на правосъдието.
(2) В края на обучението кандидатите за младши съдии и младши прокурори полагат писмен и устен изпит с практическа насоченост, като оценките са по шестобалната система.
(3) Изпитите по ал. 2 се провеждат от комисия, определена от Висшия съдебен съвет, в състав председател и четирима членове, която включва съдии и прокурори. В комисията не могат да участват постоянни преподаватели в Националния институт на правосъдието, както и членове на Висшия съдебен съвет.
(4) Резултатите от писмения и устния изпит се обявяват на общодостъпно място в сградата на Националния институт на правосъдието и на страницата му в интернет.
(5) За резултатите от изпитите се изготвя обща оценка, която представлява средно аритметично от сбора от оценката от писмения и устния изпит, и се изпраща на Висшия съдебен съвет.
Чл. 258а. (Нов - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) (1) Успешно завършил обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1 е кандидатът за младши съдия и младши прокурор, който е получил обща оценка по чл. 258, ал. 5, не по-ниска от много добър "4,50".
(2) За кандидатите за младши съдия и младши прокурор, които не са завършили успешно обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1, се насрочва повторно писмен и устен изпит не по-рано от един месец и не по-късно от два месеца от обявяването на оценката по чл. 258, ал. 5. При повторно получена оценка от изпитите, по-ниска от много добър "4,50", кандидатът не се назначава на длъжност младши съдия и младши прокурор.
(3) Висшият съдебен съвет назначава кандидатите, успешно завършили обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1, на длъжността, за която са одобрени с решението по чл. 186, ал. 7.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Кандидатите, които са отказали да заемат длъжността или са се отказали от обучението без уважителна причина, както и неиздържалите повторно изпитите, възстановяват на Националния институт на правосъдието получените суми по чл. 258, ал. 1.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване и застраховането срещу злополука на кандидатите за младши съдии и младши прокурори за периода на обучението им по чл. 249, ал. 1, т. 1 са за сметка на бюджета на съдебната власт.
(6) Периодът на обучение на издържалите изпитите се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 - 7.
Чл. 258б. (Нов - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г.) Статусът на кандидатите за младши съдии и младши прокурори по време на обучението им по чл. 249, ал. 1, т. 1, организацията и редът за провеждането на изпитите по чл. 258 и 258а се уреждат с актове, приети от Висшия съдебен съвет, които се обнародват в "Държавен вестник".
Чл. 259. При първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт през първата година след встъпването си в длъжност съдиите, прокурорите и следователите преминават задължителен курс за повишаване на квалификацията.
Чл. 260. Участието на съдебните служители в съответните квалификационни курсове на Националния институт на правосъдието се взема предвид при повишаването им.
Чл. 261. Висшият съдебен съвет може да реши определени курсове да са задължителни за съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители в случаите на:
1. повишаване в длъжност;
2. назначаване за административен ръководител;
3. специализация.
Чл. 262. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) Обучението на кандидатите за младши съдии и младши прокурори се осъществява от постоянни и временни преподаватели.
(2) Постоянни преподаватели към Националния институт на правосъдието могат да са съдии, прокурори, следователи, преподаватели и научни сътрудници по правни науки.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Съдиите, прокурорите и следователите, привлечени като постоянни преподаватели, се командироват за срок една година от Висшия съдебен съвет по предложение и за сметка на Националния институт на правосъдието. Срокът може да бъде удължаван ежегодно след оценяване работата на постоянния преподавател от управителния съвет на Националния институт на правосъдието в рамките на обща продължителност пет години.
Чл. 263. (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Висшият съдебен съвет по предложение на управителния съвет приема правилник за организацията на дейността на Националния институт на правосъдието и на неговата администрация, който се обнародва в "Държавен вестник".

Изтегляне 2.25 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11