Закон за съдене на людете (зсл) обща х-ка и предметно съдържание на закона. Обосноваване старобългарския произход на зсл



страница1/11
Дата11.03.2018
Размер2.16 Mb.
#61808
ТипЗакон
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
Въпросник по История на българската държава и право
I курс; I семестър, Юридически факултет СУ, Право

1) Предмет, метод и периодизация на Историята на българската държава и право


2) Понятие и класификация на изворите за средновековната история на българската държава и право. Законодателството на хан Крум
3) Отговорите на папа Николай I по запитванията на българите
4) Закон за съдене на людете (ЗСЛ) - обща х-ка и предметно съдържание на закона. Обосноваване старобългарския произход на ЗСЛ
5) Чуждестранни теории за произхода на ЗСЛ
6) Византийска Еклога - предметно съдържание. Съотношение между Византийската и Славянската Еклога.
7) Земеделски закон
8) Български царски грамоти от XIII-XIV в.
9) Синтагма на Матей Властар от 1335 г. Основни разпоредби от областта на гражданското и наказателно право. Международни договори
10) Възникване, развитие и устройство на Първата българска държава 681-1018 г. Езически и християнски период.
11) Обществено-политическо устройство на Втората българска държава 1185-1396 г. Органи на централното и провинциалното управление. Фискална система - данъци, такси и глоби.
12) Възникване, развитие и характерни черти на българското средновековно право. Обичайно и писано право
13) Възникване и формиране на феодалната собственост в България, форми. Съдържание на правото на феодална собственост. Защита на средновековната собственост
14) Феодални имунитети в средновековна България
15) Правен статус на българското население и на чужденците в средновековна България. Правоспособност и дееспособност
16) Българското средновековно облигационно право
17) Българското средновековно семейно право
18) Българското средновековно наследствено право
19) Българското средновековно наказателно право
20) Съдоустройство и съдопроизводство в българската средновековна държава
21) Държавно устройство на Османската държава в периода XV-XIX в. Органи на национално управление. Административно-териториално деление. Социална структура на обществото
22) Османската правна система в периода XV-XIX в. - компоненти и източници на правото
23) Съдебната система и османското светско право след Танзимата.
24) Правото на поземлена собственост в българските земи в периода XV-XIX в.
25) Ролята на българските общини, църква и еснафски организации за запазването на българското обичайно право в периода XV-XIX в.
26) Българското обичайно облигационно право в периода XV-XIX в.
27) Българското обичайно семейно право в периода XV-XIX в.
28) Българското обичайно наследствено право в периода XV-XIX в.
29) Българското обичайно наказателно право в периода XV-XIX в.
30) Съдоустройство и съпроизводство по българско обичайно право в периода XV-XIX в.
31) Държавно-правни идеи в българското общество след Априлското въстание от 1876 г. до Освобождението
32) Възстановяване на българската държавност след Руско-турската война от 1877-1878 г. и ВРУ
33) Съдебната система в периода на ВРУ
34) Изработване на проекта за Органически устав на Българското княжество
35) Конституиране и дейност на Учредителното събрание от 1879 г. по приемане на Търновската конституция
36) Политически и икономически идеи в Търновската конституция
37) Проект на д-р Константин Стоилов за промяна на Търновската конституция
38) Правомощия на монарха в изпълнителната, законодателната и съдебната власт
39) Министерски съвет, видове министерства, правомощия, видове министерска отговорност
40) Народно събрание, видове, конституиране и правомощия
41) Държавният съвет при "режим на пълномощията"
42) Организация на съдебната власт в Княжество България
43) Устройство и съдебна система в Източна Румелия
44) Възникване и формиране на българската правна система след Освобождение
45) Създаване на новобългарското облигационно право
46) Създаване на новобългарското наследствено право
47) Създаване на новобългарското семейно право
48) Създаване на новобългарското търговско право
49) Правен режим на поземлената собственост в Княжество България
50) Създаване на новобългарското вещно право
51) Създаване на новобългарското наказателно право
52) Създаване на новобългарското гражданско съдопроизводство
53) Създаване на новобългарското наказателно съдопроизводство
54) Законодателството по печата
55) Законодателството за местното управление и самоуправление
56) Развитие на българското частно право в началото на XX в.
57) Възникване и развитие на българското трудово законодателство
58) Административното правосъдие в царство България
59) Аграрна реформа на правителството на БЗНС
60) Законодателството на БЗНС за организиране на трудова повинност
61) Съдебната реформа на правителството на БЗНС
62) Църковната реформа на правителството на БЗНС
63) Промени в механизма на българската държава след преврата на 19 май 1934 г.
64) Конституционни проекти на правителството на Андрей Тошев от 1935 г.
65) Антиеврейското законодателство на правителството на проф. Богдан Филов


съставил проф. д-р Димитър Токушев, 2001 г. София
Въпросникът подлежи на поправки от страна на преподавателя, затова се консултирайте с него предварително дали няма да има изменения в него за вашия изпит по ИБДП
ВПР. 1: ПРЕДМЕТ, МЕТОД И СИСТЕМА НА ИБДП

Историята на българската държава и право (ИБДП) е сложна научна дисциплина. Тя обхваща историческото развитие на българското право, както и държавното устройство с различните институции, включително и обичайното право. Това означава изследване на огромен фактически материал, натрупан от древността до наши дни, което поражда и необходимостта от неговата детайлна периодизация и систематизация.

1.1 Предмет на ИБДП

Предмет на ИБДП е изучаването на възникването и развитието от една страна на българската държава и нейните институции, а от друга – развитието на българското право, неговите източници, правни отрасли и правни институти. ИБДП изучава държавното, административното, финансовото и военното устройство на българската държава през отделните периоди на тяхното историческо развитие.

1.2 Метод на ИБДП

Разграничаваме основни и допълнителни методи при изследването на ИБДП.


Към основните методи се отнасят а) историческия (който се състои в изучаване на събитията, процесите и явленията в тяхното развитие във времето); б) диалектически (който представлява разглеждане на взаимовръзката и взаимообусловеността между събитията, процесите и явленията; в) сравнително-исторически (който изучава развитието на националните български държавно-правни събития, прцеси и явления в съпоставка със съответните държавно-правни събития, процеси и явления в другите държави; г) сравнително-правен (състоящ се в разглеждане на институтите и отраслите на българското право в съпоставка със съответни институти и отрасли на правните системи на други държави.
Към допълнителните методи отнасяме лингвистичните, логическите и частнонаучните методи.

1.3 Система на учебната дисциплина ИБДП

Периодизацията на ИБДП е периодизация на политическата и правна организация, на която е бил подчинен българският народ през своето вековно развитие.
Първа българска държава (681-1018) – разграничаваме езически и християнски пердиод. Византийско владичество (1018-1185). Втора българска държава (1185-1396) Втора българска държава – разграничаваме период на централизация и период на раздробеност. 1396-1878 Османски период /Турско робство/. Трета българска държава (от 1878) – до 1908 Българско княжество;

Система на изучаване на дисциплината ИБДП се състои в три насоки:


На първо място следва да се даде кратък обзор на социално-политическата и икономическата обстановка – по-важни политически събития, политически режим, особено важни политически и граждански организации, социално-икономически процеси. Второ чрез проследяване развитието на държавата, централните органи на държавната власт и управление, държавно-обществените органи, административното деление, местното самоуправление и администрация, съдоустройството.
Третата насока е изучаване развитието на правото – да се изясни общата характеристика, основните източници на правото през разглеждания период, основните принципи и институти на правните отрасли: вещно, облигационно, семейно, наследствено, търговско, процесуално право.

1.4 Необходимост от изучаването на ИБДП

Необходимостта от изучаването на ИБДП се обуславя най-вече от необходимостта за разбиране на историческата взаимовръзка на нормативните актове, да се проследи историческото развитие на отделните правни институти и отрасли в правото. Историческият опит дава възможност да се разкрият добри и погрешни решения при регулирането на сходни с днешните обществени отношения. Всичко това следва да формира една обща правна култура у съвременния юрист, което от своя страна спомага за осмисляне на съвременното българско право.

***
Използвана литература:



Матеев М, История на българската държава и право, С. 2004;
Андреев М, Милкова Ф, История на българската феодална държава и право, С. 1993;
Петров П, Петрова Г, История на българската държава и право. Извори 680-1944, С. 2004;
Въпрос 2:
Понятие и класификация на изворите за
средновековната история на българската държава и право.
Законодателството на хан Крум


1) Понятие за извор
Извори наричаме всички средства, с помощта на които проучваме държавните и правните явления в тяхното развитие във времето. Чрез тях проследяваме процесите на възникване, развитие и изменение на държавно-правните институции.
За изворите можем да дадем три определения:
Всеки паметник на миналото, който съдържа сведения или свидетелства и развива факти за историята на българската държава и право.
Всеки паметник от миналото, който се отнася пряко или косвено към ИБДП, е извор.
Всички вещи, предмети, паметници от миналото, достигнали до наши дни, които носят пряка или косвена информация за историческото развитие на българската държава и нейният правен ред, са извори.
Без наличието на извори е невъзможно да се направи изследване.

2) Класификация на изворите за ИБДП през Средните векове
Изворите на средновековната българска държава и право са разнообразни и понякога противоречиви, ето защо е направена класификация според различни критерии.
Според произход и език:
Те биват домашни и чужди. Домашните извори (създадените в българските земи или от български автори извори) - през Средновековието са малко на брой и крайно недостатъчни, но въпреки това са от особено значение за изследванията. Предполага се, че информацията, която носят е по-достоверна, ето защо при несъответствие на такава между домашен и чужд извор, под съмнение се подлага отразеното във втория. От особено значение са договорите на наши владетели с други държави, сборници, грамоти, литературни произведения, съчинения, хроники, каменни надписи, пръстени и печати и други.
От чуждите извори (създадени от чужди автори) най-многобройни са византийските, информация черпим и от латински, арабски, сръбски, арменски и др.
Според съдържанието:
Без значение дали са домашни или чужди, изворите се класифицират на юридически и неюридически.
Юридическите извори са правни актове, които носят информация за характера, устройството и историята на българската държава и нейната правна система. Те или обективират правната норма (закони и законодателни сборници, обичайно-правни норми) или са форма на реализиране на правната норма (междинародни договори, царски грамоти и др.).
Нормативни актове – закони, законодателни сборници, ориентирани към неопределен кръг от хора. Те се класифицират на свой ред според формата на официални (издадени от законодателен орган) и неофициални (систематизация на вече действащи правни норми от частни лица); според връзката с чужди правни актове на оригинални български (напр. Крумовото законодателство), реципирани чужди (създадени въз основа на чужд правен акт – напр. Славянската Еклога) и прилагани чужди (чужди актове, прилагани в българските земи направо или чрез превод – напр. Византийската Еклога).
Неюридическите дават информация за възникването и развитието на държавата и правото, но по своето естество не са публични или частни правни актове. Те могат да бъдат литературни произведения, фолклорни и етнографски или веществени (сгради и предмети).
Според естеството си се делят на
веществени паметници (това са всички предметни наследства като оръжия, монети, печати, занаятчийски произведения и др., чието изучаване спомага за оформяне на една значително по-ясна картина за бита, стопанския и културен живот, както и за развитието на държавните и църковни институции в нашите земи през Средновековието) и на писмени паметници (те са основните извори за ИБДП, носят информация чрез писмени значи, отбелязани върху камък, хартия, кожи и др.).

Изворите се разглеждам посредством няколко въпроса:
Характеристика – кога е създаден, какъв тип е по произход и съдържание;
Връзка с други извори – дали заимстван или повлиян от друг извор;
Структура на извора;
Съдържание на извора.

3) Крумово законодателство

Характеристика
Крумовото законодателство е най-старият домашен юридически извор, предполага се, че е създаден по време на управлението на хан Крум (803-814). Той е първото достигнало до нас официално законодателство, което представлява домашен извор. Оригиналът му не е запазен, достига до наши дни благодарение на описанието му в лексикона “Свидас” от втората половина на X в., като едва ли е предаден същия обем, в който първоначално е бил създаден. Някои изследователи дори отричат съществуването на Крумовото законодателство, като определят неговия характер като легендарен.
Крумовото законодателство е отразено в рубриката “Българи” на лексикона “Свидас”, който е с византийски произход. В нея се съобщава първо за богатството на хан Тервел, а след това се описват законите на хан Крум. Информацията за него делим на две части – първата е с легендарен характер, която описва причините за издаването на законите, свързвайки ги с легендата за разговора на хан Крум с аварите; а втората посочва как са оповестени разпоредбите и се възпроизвежда съдържанието на 5 от правните норми, създадени от хана.
В исторически аспект, би било логично след значителното разширяване на територията на българската държава при хан Крум, да се наложи и силата му по законодателен ред над многобройното население, което се присъединява. Въпреки, че сведението за Крумовото законодателство не присъства в други извори, неговото съществуване следва да бъде прието и то при условие, че в лексикона “Свидас” са отразени само част от нормите, съдържащи се в него.
Няма потвърждение дали законите на хан Крум са били писани. Във византийския лексикон е упоменато само, че ханът “свика всички българи” и пред тях обявява новите закони. Вероятно тук става въпрос за свикан народен събор, за каквито има сведения неведнъж в изворите.
Като цяло Крумовото законодателство е отражение на социалните отношения в българското общество по онова време, пречупени през призмата на тогавашните норми. То има определено наказателен характер и ни дава сведения за характера на съдебния процес.

Съдържание

“Ако някой наклевети някого, то той да не се слуша, докато вързан не се разпита и ако се окаже лъжец или клеветник, да се убие”

“Ако някой наклевети някого... и ако се окаже лъжец или клеветник, да се убие” – наказателно-правна норма. Дава сведение за това каква санцкия следва при извършването на определено деяние – в случая ако се установи, че заподозреният е извършител на клеветнически донос. Предполага се, че тази най-тежка санкция се прилага в случай, че клеветникът се опитва да набеди друг в извършването на особено тежко престъпление.
“...да не се слуша, докато вързан не се разпита...” – тази процесуално-правна норма ни дава информация за характера на съдебния процес, а именно че чрез мъчения се изтръгва самопризнание.

“Който дава храна и подслон на крадеца, да се конфискува имуществото, а на крадеца да се пречупят пищялките”

“Който дава храна и подслон на крадеца...” – следва да се тълкува като защита и укриване на крадеца
“...да се конфискува имуществото...” – наказателно-правна санкция, която се налага над укривателите
“...а на крадеца да се пречупят пищялките.” – под пищялки се има предвид китките; членовредителните санкции като тази са характерни за средновековното право, целяло се е да се увреди този орган, който извършителят би използвал отново за да повтори престъплението си.

“Да се изкоренят всички лозя.”

Тази правна норма не съдържа наказателна санкция, по своята същност е административна норма.



“На просяците да се дава толкова, че те повече да не просят, а който не прави така, да му се конфискува имуществото.”

Най-вероятно тук става въпрос за отстъпването на земя на просещите, но не напълно безвъзмездно. Тази правна норма показва, че вероятно е имало голяма имуществена диференциация в българското общество, а при положение, че просяците се споменават изрично в закон, то по всичко личи, че те са били много на брой.



Заключение
Крумовото законодателство по своя характер е назателно. То ни дава картина за най-разпространените по това време престъпления в българските земи, както и за съдебния процес, който се осъществява. В него не се дават сведения за развитието на феодалните отношения, ето защо следва да заключим, че те са в своя начален стадий на развитие. Освен да накаже престъпленията, със своето законодателство хан Крум цели и да премахне съществуващия дотогава административен дуализъм и да консолидира държава с единно законодателство за всички нейни поданици.
Въпрос 3
Отговорите на папа Николай I по запитванията на българите

1) Характеристика
През август 866 г. в Рим пристига българска делегация, която носи дълъг списък с въпроси, които княз Борис I отправя към папа Николай I. Въпреки, че тези въпроси не са запазени до днес, можем да ги узнаем от изключително важния извор – Отговорите на папа Николай I по запитванията на българите. На 115-те въпроса на българския владетел, римският папа изпраща 106 отговора. Те са значим и популярен латински по произход, неюридически и епистоларен по съдържание извор, който дава сведения за социално-икономическите отношения по това време. По-голямата част от въпросите са свързани с религията.

2) Съдържание
Според този извор, княз Борис отправя искане за християнски и светски закони. Той също запитва за т.нар. съд за покаяния, за да може владетелят да налага църковни наказания.
Относно правните отрасли, някои от отговорите отнасят сведенията си към отделните видове:
Относно наказателното право:
В някои от отговорите се съдържа информация за това кои деяния се определят като наказания и какви са санкциите за тях.
Отг. 17 и 19 – става въпрос за бунта срещу владетеля и едни от най-тежките наказания се предвиждат именно за това деяние;
Отг. 22 – определя наказанието за дезертьорите;
Отг. 23 – става въпрос за наказанието при отказ за изпълнение на дадена заповед;
Отг. 25 – тук става въпрос за колективната наказателна отговорност, която се носи – при небрежност на граничната стража, санкция понасят всички граничари на съответния пункт;
Отг. 40 – още преди Покръстването на българите военните закони са били изключително строги. Тук става ясно, че ако оръжието не се поддържа, виновникът се наказва със смърт;
Отг. 24, 26 и 27 – убийството се класифицира на такова с умисъл и по непредпазливост;
За тежки престъпления са се считали отвличането на човек, лъжливото обвинителство и клеветата;
В областта на семейното право е позната кражбата на булката (отг. 32), а отг. 51 забранява двуженството;
Изяснява се и правното положение на владетеля в отг. 42, който говори за обичая ханът да се храни сам на масата.

В отговорите на папа Николай I се съдържат ценни сведения и за съдебния процес. От отг. 83 например стигаме до заключението, че държавната юрисдикция наказва ограничен кръг престъпления. Съдебният процес отново има насилствен характер, защото според отг. 86 заловеният крадец се бие с камшик по главата от съдията, а друг го ръгал в ребрата докато не си признае.


Отг. 95 урежда въпроса с азилното право – престъпник, който е пожелал милосърдие, укривайки се в църквата, не може да бъде извлечен насила от нея.

Сведения в областта на международното право се съдържат в отг. 14 (за статута на чужденците в България) и отг. 80, 81 и 82 (за сключването на международни договори).

Княз Борис е задал въпроси и относно отказващите да приемат новата вяра. Отговорът е бил милосърдие и постоянство и преди всичко да заличи езичеството в българските земи.
Чрез Отговорите на папа Николай I по запитванията на българите си изясняваме процеса на преобразуване на езическото право на българите в християнско-основано.
Въпрос 4 и 5:
Закон за съдене на людете (ЗСЛ) – обща характеристика и предметно съдържание. Обосноваване старобългарския произход на ЗСЛ
Чуждестранни теории за произхода на ЗСЛ


1) Характеристика
Законът за съдене на людете (ЗСЛ) е единственият достигнал до нас в своята цялост оригинален извор и източник на българското средновековно право. Той е най-старият правен акт от християнската епоха, който е не само български, но и славянски правен паметник. Този оригинален домашен законодателен акт от периода на Първата българска държава оказва влияние върху законодателството на съседните славянски държави. Неговото съдържание разкрива процеса на формиране на писаното право под влияние на християнската религия. Известен е в две редакции – кратка (32 текста) и обширна (77 текста). Обширната вероятно е създадена чрез добавяне и допълване на текстове към кратката в Русия през XI в.
Кратката редакция е създадена първа, като се предполага, че това е станало в българските земи непосредствено след Покръстването. Двете редакции са поместени в руски преписи на “Кормчая книга” (превод от Номоканона) от XIII-XIV в. Законът е домашен, юридически извор.

2) Обосновка на старобългарския произход на ЗСЛ

Тези за произхода на ЗСЛ:


В Панония и негов автор е Методий:
Проф. Шмид се аргументира с предвиждането на епитимийни наказания (като пост и покаяние) наред със светските (бой, глоба и др.). Този факт той свързва със съществувалите в Панония смесени синодални съдилища, в чиито състав участват както съдии миряни, така и съдии духовници. Те са налагали едновременно за едно деяние както светско, така и епитимийно наказание.
Предвидените в ЗСЛ епитимийни наказания обаче са точно определени от законодателя и не представлява трудност налагането им от светски съд. Още повече, че в ЗСЛ като съдебни органи са посочени само князът и съдията. Неправилно се свързва съществуването на епитимийни наказания с необходимостта от прилагане на закона от смесени съдилища. В ЗСЛ те са предвидени като алтернативни на светските, а целта на смесените е била комулативното прилагане на двата вида наказания.
Доказателство за алтернативността на светското и епитимийното наказание се съдържа в редица норми на закона, особено в статия 15 (за палежа). Епитимийните закони в ЗСЛ подчиняват християнския дух на закона и чрез тях се смекчава тежкото членовредително наказание за нарушаването на морала.

Във Великоморавия от Константин Кирил – Философ
Тази теза е подкрепена от чешкия проф. Вашица и тя се основава на езикови аргументи, а именно съществуването на много моравизми в текста. Този факт би могъл да бъде обяснен с използването на моравизми от учениците на Методий и възпитаниците им в България за обозначаването на понятия, свързани с християнската религия и новия съдебен процес. Освен това в началото на ЗСЛ се посочва името на Константин, но това не би могло да бъде свързано с името на Константин Кирил – Философ, защото би противоречило на обичаите по това време авторите да не опоменават така открито имената си в творбите. Най-вероятно тук става въпрос за Константин Велики и преписи на негови закони.

В областта Стримон от Методий
Тази теза би могла да бъде опровергана с това, че едва ли нископоставен служител би бил упълномощен да създава цял закон.

В България непосредствено след Покръстването
Основното доказателство за достоверността на това твърдение е самото съдържание на закона. Например в статия 1 се споменава за тежкото наказание за господаря на село, в което се извършват езически заклинания. Именно в България е имало съпротива по приемането на християнството и част от народа е продължавал да изповядва своята стара вяра.
Друг пример е фактът, че голяма част от закона предвижда наказания в случай на нарушаване на християнския морал, а не са предвидени такива в случай на измяна, предатество, дори убийство. Това ни подсказва, че законинът има за цел да уреди не всички норми на поведение, а само тези, които са останали неуредени.
Членовредителните наказания, както и смъртното такова, предвидени в случай на тежки престъпления според Еклогата, в ЗСЛ са заменени с по-леки като глоба, бой или епитимийни наказания. Изглежда създателят на този закон преди всичко се стреми да приобщи адресатът му към християнските норми и отчита факта, че е възможно той да не е запознат с религиозните норми. Тежки наказания са предвидени само за дейци на тежки престъпления като калугер и други, познаващи християнските закони. Изключение прави само предвиденото наказание за нарушаване на азилното право, което в Еклогата е 12 удара, а според ЗСЛ трябва да се нанесат 140 рани.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница