Закон за социално подпомагане ксо кодекс за социално осигуряване



страница1/3
Дата25.02.2018
Размер415.51 Kb.
  1   2   3





Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я



НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЪЛГОСРОЧНА ГРИЖА

СЪДЪРЖАНИЕ

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ

АСП – Агенция за социално подпомагане

АХУ – Агенция за хората с увреждания

БВП – брутен вътрешен продукт

ДПБ – Държавна психиатрична болница

ЕВРОСТАТ – Статистическа служба на Европейския съюз

ЕК – Европейска комисия

ЕС – Европейски съюз

ЕСФ – Европейски социален фонд

ЗИХУ – Закона за интеграция на хора с увреждания

ЗЛЗ – Закона за лечебните заведения

ЗСП – Закон за социално подпомагане

КСО – Кодекс за социално осигуряване

МБАЛ – Многопрофилна болница за активно лечение

МЗ – Министерство на здравеопазването

НЗОК – Национална здравно-осигурителна каса

НП АХУ – Национална програма „Асистенти на хора с увреждания”

НСИ – Национален статистически институт

НЦОЗА – Национален център по обществено здраве и анализи

ОП РЧР – Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“

ППЗИХУ – Правилник за прилагане на Закона за интеграция на хора с увреждания

ППЗСП – Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане

ЦПЗ – Център за психично здраве


  1. ВЪВЕДЕНИЕ

В контекста на икономическата и социална криза, подсилена от негативните демографски промени, осигуряването на достъпни, висококачествени и устойчиви услуги за дългосрочна грижа за възрастните хора и хората с увреждания е един от ефективните инструменти за подобряване качеството на техния живот, както и за тяхното пълноценно включване в обществото. България, както редица страни-членки на Европейския съюз (ЕС), е изправена пред сериозни предизвикателства, свързани със застаряване на населението, което води до повишаване на потребността от услуги за дългосрочна грижа и съответно до нарастване на обществените разходи за тези услуги. Успоредно с това, изключително сложен се оказва проблемът с гарантиране на по-високо качество на услугите, предлагани в съществуващите специализирани институции, което възпрепятства осигуряването на адекватно качество на живот на потребителите.

Развитието на дългосрочната грижа е ключова цел на настоящата Стратегия. В нея се предвижда през следващите 20 години да се подобри достъпа до социални услуги в общността и в семейна среда и до здравни услуги, чрез разширяване на мрежата на тези услуги в страната, тяхното разнообразие, обем и обхват, повишаване на качеството им, както и насърчаване на взаимодействието помежду им. Реализирането на заложените в този документ приоритети и мерки изисква обединяването на усилията на всички заинтересовани страни при разработването и прилагането на политиката в подкрепа на уязвимите групи в обществото, в частност възрастните хора и хората с увреждания.

Стратегията за дългосрочна грижа е тясно обвързана с политическите и стратегическите документи, които се отнасят до развитието на услуги за дългосрочна грижа за възрастни хора и хора с увреждания:



  • Национална програма за реформи на Република България (2012-2020 г.);

  • Национална програма за развитие: България 2020;

  • Национална стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020;

  • Актуализирана Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 - 2030 г.);

  • Актуализирана стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2008-2015 г.;

  • Национална здравна стратегия 2008-2013 г;

  • Актуализираната стратегия по заетостта на Република България 2013-2020 г.;

  • Национален социален доклад на Република България 2011 – 2012 г.;

  • Национална концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора в България (2012 – 2030 г.).

Настоящата Стратегия е разработена в съответствие с действащото национално законодателство в областта на социалните услуги, здравеопазването, интеграцията на хората с увреждания, защитата от дискриминация. Нейното разработване е и в съответствие със Специфичните препоръки на Съвета на ЕС в тази област, добрите практики на страните-членки на ЕС, както и с редица международни документи, които третират въпросите, свързани със защитата на човешките права и подобряване на качеството на живот на възрастните хора и хората с увреждания:

  • Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания и Факултативният протокол към нея;

  • Конвенция на ООН срещу насилието и дискриминацията;

  • Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи;

  • Принципи на ООН от 1991 г. за защита на лицата с психични заболявания и подобряване на психиатричната помощ;

  • Харта на основните права на ЕС;

  • Европейска социална харта;

  • Европейска харта на правата и отговорностите на възрастните хора, нуждаещи се от дългосрочни грижи и помощ;

  • Европейска харта на предоставящите грижа в семейството;

  • Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010 - 2020 г.;

  • Европейска стратегия за здравеопазване;

  • Резолюция на Европейския парламент от 9 септември 2010 г. относно дългосрочните грижи за възрастни хора

  • План за действие за хората с увреждания на Съвета на Европа за 2006 – 2015 г.




  1. КОНЦЕПТУАЛНА РАМКА НА ДЪЛГОСРОЧНАТА ГРИЖА

Дългосрочната грижа е дефинирана по различен начин в страните-членки на ЕС. Тя отразява различията в продължителността на грижите, обхванатите ползватели на услугите и често трудната за определяне граница между предлаганите медицински (здравни) и не-медицински (социални) услуги. Понастоящем в българското законодателство не съществува отделна дефиниция на дългосрочната грижа и услугите за предоставяне на дългосрочна грижа, нито официална класификация на лицата, които имат право на тях.




„Дългосрочните грижи съчетават широк набор от медицински и социални услуги за хора, нуждаещи се от помощ при основни ежедневни дейности поради хронични физически или психически увреждания. Тези грижи често се извършват поне отчасти от непрофесионалисти, като например роднини или приятели. Дългосрочните грижи са на границата между медицинските и социалните грижи и обикновено се предоставят на хора с физически или психически заболявания, на възрастни хора и на определени групи хора, които имат нужда от помощ при изпълнение на ежедневните си дейности”.
Европейска комисия; http://ec.europa.eu/health-eu/care_for_me/long_term_care/index_bg.htm



Съгласно дефиницията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) дългосрочните грижи представляват „междусекторен политически въпрос, който обединява гама от услуги за лица, които имат нужда от помощ в ежедневните си дейности за продължителен период от време“.
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие


За целите на тази Стратегия хората с увреждания обхващат и хората с физически увреждания, хората с психически разстройства, хората, нуждаещи се от палиативни грижи1. Услугите за дългосрочна грижа и другите социални и здравни услуги за възрастни хора и хора с увреждания в България се осигуряват от две отделни системи –системата за социални услуги и системата на здравеопазването. Социалните услуги, определени като „дейности, които подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот, и които се извършват в специализирани институции и в общността” се регламентират от Закона за социално подпомагане (ЗСП) и Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). С тези нормативни актове са уредени и условията и редът за получаване на парични социални помощи или помощи в натура от възрастни хора и хора с увреждания. Съгласно ППЗСП социалните услуги се предоставят в общността и в специализирани институции. Социалните услуги в общността осигуряват условия за живот в среда, близка до семейната, целят да подкрепят потребителите и да насърчат социалното им включване. Институционалната грижа в България се предоставя главно в домове за хора с увреждания и домове за стари хора. Бенефициентите на тези услуги са извън обхвата на услугите, базирани в общността. От друга страна, дългосрочните здравни услуги се регламентират от Закона за здравето и Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и се предоставят в различни видове специализирани лечебни заведения, като болници за долекуване и продължително лечение, болници за рехабилитация, болници за долекуване, продължително лечение и рехабилитация, държавни психиатрични болници, както и в центрове за психично здраве и хосписи. В Кодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за интеграция на хора с увреждания (ЗИХУ) и Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хора с увреждания (ППЗИХУ) са уредени някои парични обезщетения и обезщетения в натура, целящи да подпомогнат хората с увреждания.

Представените по-горе дефиниции за дългосрочни грижи предполагат насърчаване и развиване на взаимодействието между социалните и здравните услуги. Различното разпределяне на отговорностите (частна/семейна - обществена), различните начини на организиране на медицинските и социалните грижи, както и различното законодателство за тях водят до необходимостта от прилагането на нови модели и последващото им регламентиране, съобразно особеностите на нашата държава.



Преходът от традиционната за България институционална грижа към услуги, предлагани в общността и семейна среда, се реализира главно чрез разширяване на кръга на услуги като дневни центрове, центрове за социална рехабилитация и интеграция, защитени жилища, развитие на модела за предлагане на услуги в домашна среда (личен асистент, социален асистент, домашен помощник, домашен социален патронаж). В тази връзка, от решаващо значение за реформата в областта на услугите за възрастни хора и хора с увреждания, е процесът на деинституционализация. Освен предоставяне на целенасочена финансова помощ за закриване на институции, ключова цел в това отношение е подкрепата за развитие на социални услуги в общността, които да имат и превантивен характер по отношение риска от настаняване в институции, повишаването на капацитета на заетите в сферата на социалните услуги, както и развитието на интегрирани междусекторни услуги.

Деинституционализацията2 в България се разбира като двустранен процес – както като закриване и преобразуване на съществуващите институции, така и като разкриване на услуги в общността, които са алтернатива на институционалната грижа. В този смисъл, деинституционализацията на грижата за възрастни хора и хора с увреждания е насочена към развитието на мрежа от услуги в общността и домашна среда с цел осигуряване на независим и достоен живот и тяхното пълноценно включване в живота на обществото.

Дългосрочните грижи и другите социални услуги за възрастни хора и хора с увреждания в България сe категоризират като формални и неформални.



Формални грижи се предоставят в специализирани институции, социални услуги в общността и в домашна среда от квалифицирани специалисти.

Неформални грижи са грижи в домашни условия, предоставяни от член на семейството. По традиция грижата за старите хора се възприема като отговорност на членовете на семейството и е предоставена в рамките на семейството. След като България преструктурира системата за социални услуги през 2003 г. делът на неформалните услуги, предоставяни в общността или у дома, нараства. Грижите за възрастни хора с нарушено и тежко здравословно състояние често се предоставят основно от роднини. Това в голяма степен ограничава възможностите за професионална реализация на лицата, полагащи грижи за възрастни членове на семейството, запазване на работното място и крие риск от изпадане от осигурителната система, от пазара на труда и риск от социално изключване.


  1. ЕВРОПЕЙСКИ И НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Осигуряването на качествени, достъпни и устойчиви услуги за дългосрочна грижа за възрастни хора и хора с увреждания е един от ключовите приоритети в политическия дневен ред на ЕС. Подкрепяйки държавите-членки в техните усилия за реформа, Съюзът препоръчва изпълнението на три дългосрочни цели за националните здравни и социални системи, които трябва да се преследват успоредно:




  • Гарантиране на добър достъп до здравни грижи и социални услуги;

  • Подобряване на качеството на грижите;

  • Гарантиране на устойчивостта на финансирането им.


В отговор на негативните демографски тенденции и повишаването на разходите в сферата на публичните финанси през последните години на европейско ниво се осъществяват редица инициативи, насочени към подобряване качеството на живот на възрастните хора и хората с увреждания като специфична целева група – Европейското партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве; Третата многогодишна програма за действие на ЕС в областта на здравето „Здраве за растеж“ (2014-2020 г.); Рамка на ЕС за качество на услугите за дългосрочна грижа „Принципи и области на въздействие за насърчаване на благосъстоянието и гарантиране на достойнството на възрастните хора, нуждаещи се от грижи и подкрепа”3, Европейската година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията, Общи европейски насоки за преход от институционална грижа към услуги, предоставяни в общността.

Преходът от институционална грижа към услуги в общността и домашна среда е един от тематичните приоритети в предложението за Регламент за Структурните фондове за периода 2014-2020 г., който отменя Регламент (ЕО) № 1083/2006.

Като страна-членка на ЕС България е активно въвлечена в общите европейски усилия за създаване на работеща и съвременна визия за социална Европа, отчитаща предизвикателствата в областта на услугите за възрастните хора и хората с увреждания. В тази връзка и в контекста на Стратегия „Европа 2020“ България прие Национална цел „Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хил. души до 2020 г.”. Към Националната цел е заложена подцел за намаляване на броя на лицата на 65 и повече навършени години, живеещи в бедност. Една от ключовите мерки в изпълнение на тази подцел е създаването на мрежа от услуги за дългосрочна грижа.



Застаряването на населението е едно от най-големите социални и икономически предизвикателства за европейското общество през XXI-и век. Според публикувания през 2012 г. доклад на ЕС „Застаряваща Европа - да се подготвим отсега”4 до 2060 г. почти една трета или 517 млн. от европейците ще са над 65-годишна възраст. Същевременно се очаква делът на населението на възраст между 15 и 64 години да намалее от 67 до 56 %. На практика това означава, че на всеки пенсиониран гражданин ще се падат само по двама работещи. Свързаните със застаряването публични разходи (пенсии, здравеопазване и дългосрочни грижи) се предвижда да нараснат с 4,1 процентни пункта от БВП между 2010 и 2060 г. – от 25 % до около 29 % от БВП.

През 2012 г. относителният дял на населението на 65 и повече навършени години в ЕС е 17.8%. България се нарежда сред страните с най-висок дял на населението над 65 години (19.2%) 5. За разлика от редица държави в ЕС, темповете на застаряване на населението в България са много по-високи. По данни на Националния статистически институт (НСИ) към 31 декември 2012 г. населението на България е 7 284 552 души, което представлява 1,5% от населението на ЕС. В сравнение с 2011 г. населението на страната намалява с 42 672 души, или с 0,6%.
Графика 1 Графика 2

Източник: Евростат
Остаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства на 41.2 години през 2005 г. и достига 42.8 години в края на 2012 година. Един от основните фактори, обуславящи застаряването на населението е относително увеличаващата се продължителност на живота. Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2010 – 2012 г., е 74.0 години. Средната продължителност на живота при мъжете е 70.6 години, докато при жените е със 7 години по-висока, или - 77.6 години, което ги излага на по-голям риск от свързани със здравето проблеми. Това има сериозни социално-икономически последици, тъй като жените стават по-уязвими по отношение на бедността и социалното изключване. Към 31.12.2012 г. коефициентът на възрастова зависимост в България на лицата на 65 и повече навършени години в България е 28.5%, което е над средния за ЕС-27 и нарежда страната ни на шесто място по този показател. По отношение на друг важен индикатор – очакваната продължителност на живота в добро здраве при лицата на възраст 65 години по пол6, се откроява следната ситуация за 2011 г.: очакваната продължителност при мъжете на тази възраст е 14 години, от които 8.6 години в добро здраве; при жените на 65 години очакваната продължителност е 17.3, от които 9.7 – в добро здраве.
Графика 3 Графика 4


Източник: Евростат
Тези негативни демографски тенденции ще доведат до значителни трудности по отношение на финансовата устойчивост на системата на здравеопазването и системата за предоставяне на грижи. Публичните разходи за здравеопазване вече възлизат на 7,8 % от БВП в ЕС, а поради застаряването на населението7 се очаква до 2060 г. публичните средства, изразходвани за лечение на острите състояния и дългосрочни грижи, да нараснат с 3 % от БВП.По отношение на разходите за грижата за възрастните хора8 като процент от БВП средната стойност за ЕС-27 за 2008 г. е 0,41% при 0,05% за България.

През 2011 г. разходите за общественото здравеопазване в България като дял от БВП са били значително по-ниски, отколкото в други страни от ЕС, в размер на 4,6% от БВП.



От услуги за дългосрочна грижа се нуждаят не само възрастни хора, но и хора с увреждания, както и тези, които не могат самостоятелно да изпълняват ежедневни дейности. Съгласно изследвания на ЕК, в Европейския съюз един на всеки шест души е с увреждане, вариращо от леко до тежко, като това прави общо около 80 милиона души. Повече от една трета от хората на възраст над 75 години имат увреждания. В редица страни в ЕС възрастното население над 65 годишна възраст е засегнато от 5 до 10% от Болестта на Алцхаймер. В Европа над 7 милиона страдат от форма на деменция9. За България се приема, че болните с деменция са 100 000, като поне 50 000 са с болест на Алцхаймер. Оценките за икономическите разходи за Алцхаймер за ЕС варират между 64 милиарда евро и 149 милиарда евро, като се предвижда тези разходи да се увеличават всяка година средно с 1,9% до 2020 и с 2.6% за периода от 2020 до 2040. За болни с деменция, за които грижите са поети от близките, няма данни за преките и непреките разходи от страна на държавата.

Към днешна дата в България не се води единна статистика относно броя на хората с увреждания. Агенцията за хората с увреждания (АХУ), която е изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика, реализира проект „Създаване на единна система за управление на цялостния процес по реализация на държавната политика за работа с хората с увреждания в България”. Информационната система за мониторинг и оценка, изградена в рамките на проекта ще анализира действащите стратегически и оперативни документи с отношение към политиката за хората с увреждания чрез предварително определени показатели. Министерството на здравеопазването (МЗ) създава и поддържа Национален служебен регистър на лица с психични разстройства. В системата на МЗ се събират данни и съществува статистика относно първично инвалидизираните лица над 16 годишна възраст с трайно намалена трудоспособност, както и относно болните под наблюдение с психични и поведенчески разстройства.

По данни от Информационната система за трайна неработоспособност на населението над 16 години на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), базирана на ежегодната обработка на експертните решения, издадени от ТЕЛК и НЕЛК, след 2008 г. се наблюдава увеличаване на броя на лицата с определена трайно намалена работоспособност пожизнено, като през 2012 г. той достига 39 738 лица. Броят на освидетелстваните и преосвидетелствани лица с трайно намалена работоспособност е значителен – през 2012 г. е 172 555 души, почти по равно разпределени между мъже и жени. Най-висок е относителният дял на тези лица от възрастовата група 50-59 години (37.5%), следвани от възрастта 60 и повече години (36.2%). Относителният дял на първично освидетелстваните лица с призната трайно намалена работоспособност (71-90%) е висок – 32.4%. Следват лицата с 50-70% трайно намалена работоспособност – 31.8%. Всяко четвърто лице с трайно намалена работоспособност над 16 годишна възраст е с над 90% трайно намалена работоспособност. Броят на психично болните под наблюдение намалява и през 2012 година показателят възлиза на 1 982 на 100 000 души население. Данните по заболявания показват, че това са предимно лица с умствена изостаналост, шизофрения и афективно разстройство. Най-разпространеното психично разстройство е тревожното разстройство, като най-засегната от него е групата на хората на възраст между 50 и 64 години. Разстройствата на настроението са на второ място, като най-често се срещат при хората над 65 години. Разстройствата, дължащи се на употреба на психоактивни вещества, са третата по разпространение група разстройства.

Представените по-горе данни и анализ на състоянието ясно показват, че за все по-застаряващото население ще бъдат необходими и повече публични разходи за дългосрочни грижи, тъй като старите хора, загубили своята самостоятелност и нуждаещи се от интензивни грижи, ще съставляват най-бързо растящата социална група в обществото в бъдеще. Това ще доведе и до нарастване на необходимостта от развитието на социални и здравни услуги и мрежи за солидарност и грижи.





  1. АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ И КЛЮЧОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СИСТЕМАТА ОТ УСЛУГИ ЗА ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА И ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

Социалните услуги в България са децентрализирани, като управлението им е възложено на кметовете на общини. Те се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата, които се нуждаят от тях. С цел подобряване на координацията и интеграцията на социалните услуги и осигуряване на равен достъп до социални услуги на хората от уязвимите групи, през 2010 г. се въведе качествено нов подход в развитието и предоставянето им чрез планиране на общинско и областно ниво на базата на анализ на потребностите. По този начин се гарантира разкриването на социални услуги, които да отговорят на конкретните потребности на хората от целевите групи, не само на територията на общината, но и в областта. В Агенцията за социално подпомагане (АСП) се поддържа Регистър на физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица, както и на физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, възникнали съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава от Европейското икономическо пространство, желаещи да предоставят социални услуги. Към 31 октомври 2013 г. в Регистъра към АСП са вписани 1 284 доставчици на социални услуги, на които са издадени 3 710 удостоверения за предоставяне на различни видове социални услуги за деца и възрастни хора.



Социалните услуги в България могат да бъдат финансирани чрез републиканския бюджет като държавно делегирани дейности, от общинските бюджети като местни дейности, както и в рамките на различни проекти по национални и международни програми и чрез самофинансиране, когато услугите се предоставят от регистрирани частни доставчици. През последните години механизмите за финансиране на социалните услуги претърпяха значителни промени, имащи за цел постигане на финансова устойчивост. Социалните услуги, делегирани от държавата дейности, се финансират от държавния бюджет, а общините финансират социалните услуги, които са общинска отговорност. През 2008 г. е въведена система от единни стандарти за финансирането на всички видове социални услуги – в институциите и в общността, които са делегирана държавна дейност. Средствата, отпуснати от републиканския бюджет за всички социални услуги (в т.ч.: услуги в общността и специализирани институции за деца и възрастни хора), като делегирана от държавата дейности са значителни: за 2008 г. – 143 158,9 хил. лв.; за 2009 –176 130,0 хил. лв.; за 2010 – 160 895,0 хил. лв.; за 2011 г. – 159 949, 4 хил. лв., за 2012 г. – 160 141,8 хил. лв., за 2013 г. – 177 037,6 хил. лв. От тях общият размер на средствата за специализирани институции за предоставяне на социални услуги за възрастни хора е: за 2008 г. – 69 917,5 хил. лв.; за 2009 – 76 636,0 хил. лв.; за 2010 – 68 739,3 хил. лв.; за 2011 г. – 68 117,0 хил. лв., за 2012 г. – 67 404,1 хил. лв., за 2013 г. – 72 644,3 хил. лв.10

Системата за дългосрочни грижи и социални услуги в България се разшири значително през последните години в резултат на предприетите действия, насочени към деинституционализация и предоставяне на повече базирани в общността и в семейна среда услуги. Броят на социалните услуги в общността през 2009 г. е 463, 2010 г. – 542, през 2011 г. достига до 632 броя, а към края на 2012 г. броят им е 719. Сравнението на данните показва, че през годините се наблюдава постепенно увеличение в броя на социалните услуги, предоставяни в общността. В края на 2011 г. броят на социалните услуги в общността за възрастни хора и хора с увреждания е 329, а броят на специализираните институции - 165. Тенденциите са за постоянно нарастване на броя на социалните услуги, предоставяни в общността, което се потвърждава и от данните за социалните услуги през 2012 г. Към м. декември 2012 г. се наблюдава увеличение на броя на социалните услуги в общността за тези целеви групи, който достига 381. Броят на специализираните институции за възрастни хора и хора с увреждания намалява – 162. Към края на м. октомври 2013 г. броят на социалните услуги в общността е 412, а броят на специализираните институции – 160.



Въпреки това, съществуват сериозни предизвикателства, от чието адресиране зависи по-нататъшното успешно развитие на политиката за дългосрочна грижа в България.
Таблица № 1 Брой социални услуги (специализирани институции и социални услуги в общността) за възрастни хора и хора с увреждания към 31 октомври 2013 г.




Вид

Брой

Капацитет

Специализираните институции

1

Домове за възрастни с умствена изостаналост

27

2 137

2

Домове за възрастни с психични разстройства

13

1 036

3

Домове за възрастни с физически увреждания

21

1 315

4

Домове за възрастни със сетивни нарушения

4

133

5

Домове за възрастни с деменция

14

825

6

Домове за стари хора

81

5 593




Общо:

160

11 039

Социални услуги в общността

1

Дневни центрове за възрастни хора с увреждания

65

1 740

2

Дневни центрове за стари хора

50

1 304

3

Центрове за социална рехабилитация и интеграция за възрастни хора

71

2 277

4

Социални учебно-професионални центрове

7

447




Общо:

193

5 768

Социални услуги в общността – резидентен тип

1

Защитени жилища

119

1 061

2

Наблюдавани жилища

17

104

3

Преходни жилища

11

100

4

Центрове за настаняване от семеен тип за лица

53

677

5

Кризисни центрове за лица

4

45

6

Центрове за временно настаняване за лица

13

625

7

Приюти за лица

2

70




Общо:

219

2 682




Общ брой на социалните услуги за възрастни хора и хора с увреждания:

572

19 489

Източник: Агенция за социално подпомагане

Географското покритие на дългосрочните грижи и другите социални услуги по райони в България е неравномерно, въпреки че то обикновено отразява различията в числеността на населението. В административни центрове с по-голямо население са разположени повече социални услуги с по-голям капацитет. Все още преобладава институционалният модел на грижа, особено за хората с увреждания и възрастните хора, като понякога институционалната грижа се характеризира с деперсонализация, липса на гъвкавост в дневния режим и програма, групов подход и социална дистанция. Факт е обаче, че в България все още има търсене на институционалната грижа, най-вече за стари хора. Сходна ситуация се наблюдава и при терминално болните, които се нуждаят от палиативни грижи и болните с психични разстройства поради особено трудно преодоляващата се народопсихология по отношение на тях. Това е единственият тип институционална грижа, който показва нарастване в търсенето и съответно в ползвателите.

Един от сериозните проблеми, характеризиращ системата на услугите в България, е недостатъчният брой превантивни социални и здравни услуги за възрастни с ранна степен на интервенция. Предоставянето на тези услуги има ключова роля за предотвратяването на риска от социално изключване сред целевите групи. Продължава да е проблем и предоставянето на услуги от неквалифицирани лица, най-често членове на семействата със зависим възрастен човек. Ниската икономическа добавена стойност и отсъствието на социално признание за тези услуги са фактори, ограничаващи тяхното развитие като реален сектор на икономиката.

Някои от основните фактори, които оказват влияние върху институционалния модел на грижа, както и върху търсенето на такъв вид грижа са:


  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница