Недостатъчен брой услуги за възрастни хора и хора с увреждания

Едни от успешните социални услуги за подкрепа на семействата при полагане на грижи за зависим член от семейството са услугите „личен асистент”, „социален асистент” и „домашен помощник”. Социалните услуги „личен асистент” и „социален асистент” се предоставят от 2003 г. по Националната програма „Асистенти на хора с увреждания” (НП АХУ), която осигурява грижа в семейна среда на хора с трайни увреждания или тежко болни самотни хора, чрез включване в заетост на безработни лица като лични и социални асистенти. В рамките на ОП РЧР 2007-2013 г. се реализират редица схеми, целта на които е да се обезпечи нарастващата потребност от предоставяне на качествени грижи в домашна среда, както и да се апробират и приложат нови подходи в грижата за най-уязвимите лица. Като пример в тази посока може да бъде посочен проект „Подкрепа за достоен живот” по Схемата „Алтернативи”, проекти по схемата „Помощ в дома”, проект „Домашни грижи за независим и достоен живот“ и др.

В подкрепа на развитието на услуги в домашна среда са съсредоточени и усилията на редица организации от неправителствения сектор, като апробираните от тях модели на услуги допринасят за въвеждането на иновативни подходи в социалната и здравната сфера.

В системата на здравеопазването услуги за грижа и палиативни грижи за възрастните хора и хората с увреждания се предоставят в лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ, както и в хосписи. През 2012 г. психиатрична помощ се осъществява в 12 държавни психиатрични болници (ДПБ), 12 центъра за психично здраве (ЦПЗ) и психиатрични отделения към многопрофилните болници за активно лечение (МБАЛ). В центровете за психично здраве се осъществява диагностично-лечебна и социално-рехабилитационна дейност в областта на психичните нарушения и психичното здраве, която включва: спешна психиатрична помощ; диагностика и лечение на лица с психични разстройства; периодично наблюдение и консултации на лица с психични разстройства и домашен патронаж; психотерапия и психо-социална рехабилитация; психиатрична и психологична експертна дейност и др.

През 2011 г., както и през предишните години, през стационарите на ЦПЗ са преминали почти два пъти повече болни, отколкото през стационарите на държавните психиатрични болници. Средният престой намалява и е налице тенденция към пренасочване на потока пациенти от традиционните институционални звена като държавните психиатрични болници към структури в близост до общността – ЦПЗ и МБАЛ. От 2010 г. с промени в ЗЛЗ е предоставена възможност на ДПБ да регистрират социални услуги по ЗСП. Засега има разкрити социални услуги само в 2 ДПБ (един дневен център и едно защитено жилище) и предстои регистрацията на такива услуги и в други ДПБ.

Основният нормативен акт, който регламентира упражняването на медицинска дейност чрез създаването на лечебни заведения „хосписи“ е ЗЛЗ. Основната цел на лечението в хосписа е не само да се лекува болестта на пациента, а и да се облекчат максимално страданията му посредством полаганите за него палиативни грижи. В този смисъл, през 1990 г. Световната здравна организация дефинира понятието „палиативни грижи“¹¹ като „активната цялостна грижа за пациенти, чиято болест не се поддава на медикаментозно лечение. Преобладава (водещ е) контролът на болката и други симптоми, както и на психологични, социални и духовни проблеми. Целта на палиативните грижи е постигане на възможно най-добро качество на живот на пациентите и техните близки“. Широко разпространена практика в България е в много от болниците за активно лечение да се извършват „палиативни грижи“ за пациентите, което противоречи принципно на философията за палиативни грижи въобще като лечение на симптомите и болката, а не извършване на активно лечение. В редица болници отделени части от сградите или цели етажи са отделени и изпълняват функциите на стационар, в който се предоставят грижи на терминално болни пациенти.

Следва обаче да се отбележи, че в редица европейски страни палиативните грижи се предоставят на пациентите в заведения, близки по своята същност до разбирането на ЗЛЗ за „хоспис“, а болниците осъществяват само активно лечение. Европейската практика е в хосписите да работят специалисти на доброволчески начала, което влияе върху цените на предлаганите медицински услуги.

Наложително е създаването на ясни правила за организиране на палиативните грижи, при което да се гарантират и правото на облекчаване на болките и страданията, правото на специализирана грижа и правото на емоционална, социална и духовна подкрепа на терминално болния от неговото семейство и приятели. В тази връзка, в процес на подготовка е изготвянето на медицински стандарт „Палиативни грижи”, който ще е в съответствие с препоръките на Европейската асоциация по палиативни грижи за различните нива на палиативни грижи (в дома, в лечебно заведение, в социално заведение) и обхваща редица психо-емоционални аспекти. Този стандарт е важна предпоставка за развитието на процеса по създаване на качествени и ефективни структури. Финансирането на палиативните грижи към настоящия момент може да се извършва само по линия на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) чрез клинична пътека „Палиативни грижи при онкологично болни”. Независимо, че от 2012 г. се позволява изпълнението на тази пътека и в хосписи, на практика изпълнението й там е трудно, тъй като са заложени ненужно високи медицински изисквания към изпълнителите (понастоящем клинична пътека „Палиативни грижи при онкологично болни” се изпълнява само в 20 лечебни заведения за активно лечение). Липсата на достатъчно ефективно финансиране на дейността на хосписите засега води до натоварване на болниците за активно лечение с несвойствени дейности, за да компенсират дефицита на системата. През 2012 г. има 41 хосписи с общо 802 легла, които се финансират предимно с частни средства. Независимо, че от 2010 г. има нормативно създадена друга структурно-организационна форма (Дом за медико-социални грижи) за осъществяване на продължително медицинско наблюдение и специфични грижи за лица от различни възрастови групи с хронични заболявания, специфични грижи по домовете на лица с хронични инвалидизиращи заболявания и медико-социални проблеми, към настоящия момент няма разкрити такива, както и няма публично финансиране на дейността им.

Изграждането на модел за медико-социални грижи за възрастни хора с хронични заболявания по домовете чрез създаването на здравно-социални центрове за предоставяне на услуги по домовете от медицински сестри и социални работници е важен етап от процеса на въвеждане на нови модели. Този процес ще бъде подкрепен и от постигнатите резултати, съществуващи практики и придобития опит от дългогодишно предоставяне на комплексни домашни грижи на възрастни хора с хронични заболявания от различни доставчици на услуги. Това ще даде възможност на следващ етап да се създадат нормативни предпоставки, от една страна - за устойчивост на изградените структури, от друга – за реално остойностяване на тази дейност с оглед създаване на правила за ефективно финансиране.

Видове заведения	Брой	Легла
Специализирана болница за долекуване и продължително лечение	5	251
Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация	18	1942
Специализирана болница за рехабилитация	24	3 633
Психиатрични болници	12	2 438
Центрове за психично здраве	12	1 358
Хосписи	41	802

• 
  Развитие на дългосрочната грижа чрез иновативни междусекторни услуги (с фокус върху интеграцията на социални и здравни услуги), които да бъдат предоставяни в съответствие с реалните потребности на нуждаещите се;
  
• 
  Изграждане на адекватна мрежа от услуги в общността и домашна среда (разкриване на нови социални услуги в общността и в домашна среда, включително и предоставяне на почасови услуги в подкрепа на социалното включване);
  
• 
  Подобряване на достъпа до превантивни социални и здравни услуги за възрастни с ранна степен на интервенция;
  
• 
  Осигуряване на комплексна подкрепа на семействата, полагащи грижи за зависими членове;
  
• 
  Преглед и обсъждане на механизми за устойчиво финансиране и институционално уреждане на дългосрочните грижи;
  
• 
  Анализ на практиките в други държави-членки на ЕС относно финансирането на системата за дългосрочна грижа, включително и чрез инструментите на осигурителната система;
  
• 
  Засилване ролята на социалните партньори и бизнеса в процеса на развитие на дългосрочната грижа. Развитие на публично-частно партньорство;
  
• 
  Насърчаване на доброволчеството и осъществяване на по-тясно взаимодействие с неправителствения сектор;
  
• 
  Използване на информационните и комуникационни технологии.
  

5. 
   ВИЗИЯ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ДЪЛГОСРОЧНАТА ГРИЖА И ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ
   

Стратегията за дългосрочна грижа се основава на политика, насочена към създаване на условия за независим и достоен живот за възрастните хора и хората с увреждания при зачитане на правата им, съобразяване с техните възможности и специфични потребности.

Изпълнението на Стратегията ще спомогне и за осигуряване на комплексна подкрепа на семействата, които полагат грижи за хора с увреждания и възрастни хора.

1. 
   Уважение към правата и достойнството на потребителите и включването им в процеса на вземане на решения – гарантиране правото на потребителя да избере подходящата за него услуга и доставчик, който да му я предоставя. Потребителите (и техните семейства) трябва да бъдат партньори в процеса на прехода от институционална грижа към услуги, предоставяни в общността. Те трябва да бъдат активно включени и консултирани в разработването, предоставянето и оценката на услугите, които получават. Специфичните потребности и изисквания на всеки индивид трябва да бъдат уважавани;
   
2. 
   Минимално ограничаване на личната свобода на лицето – лицето следва да бъде подкрепяно и стимулирано да развива потенциала си и да води независим начин на живот;
   
3. 
   Поставяне на потребителя в центъра на услугата – услугите да са ориентирани към самия потребител и към неговите променящи се социални и здравни потребности, характер, интереси, история на живот и семейни обстоятелства, възможности и предпочитания. Тези характеристики са в основата на планирането и реализирането на грижите, развитието на персонала и контрола на качеството;
   
4. 
   Прозрачност – да се предоставя ясна, точна и изчерпателна информация и съвети на потребителите и потенциалните потребители за предлаганите услуги, тяхната цена и достъпност. Информацията да е надлежна и публично достъпна;
   
5. 
   Недискриминация, обществена солидарност и толерантност към всички социални групи – всички граждани са равнопоставени и имат равен достъп до услуги;
   
6. 
   Достъпност – достъпна и адаптирана среда, осигуряване на качествени услуги на територията на всеки регион – изградена мрежа от стационарни и мобилни услуги;
   
7. 
   Устойчивост и дългосрочен ефект на постигнатите резултати – трайност и дългосрочно въздействие на постигнатите ефекти от реализираните политики;
   
8. 
   Партньорство и равнопоставеност на доставчиците на услугите - съвместни дейности на държавните органи на различни управленски нива близо до гражданите; активна роля на централните, регионалните и местни власти в организирането и финансирането на услугите; равнопоставеност на различните доставчици на дългосрочните грижи като участници в развитието на мрежата от услуги и като възможности за предоставянето им и кандидатстване за различни публични средства за финансиране;
   
9. 
   Ефективност и ефикасност на услугите - осигуряване на достъп, разнообразяване на услугите, предоставяне в координация, съобразяване с местните особености;
   
10. 
    Иновативност в процеса на планиране и предоставяне на услуги за дългосрочна грижа – поставяне на акцент върху развитието на иновативни и интегрирани услуги, взаимстване на добри практики и модели в процесите на планиране и предоставяне на услугите;
    
11. 
    Междусекторно взаимодействие при предоставянето на социални, образователни и здравни услуги, съобразени с конкретните нужди и потребности на потребителите;
    
12. 
    Превантивност на мерките - превенция на институционализирането, на излишната хоспитализация и рехоспитализация;
    
13. 
    Финансиране, ориентирано към потребителя – създаване на реални условия за развитието на ориентирани към потребителите услуги и прилагане на гъвкав подход при предоставянето и финансирането им;
    
14. 
    Гражданско участие и диалогичност – участие и взаимодействие между всички заинтересовани страни в процеса на разработване и прилагане на политиката в областта за дългосрочна грижа.
    

Изведените принципи са практически ориентирани и се базират на основните принципи за социална кохезия, социално включване и ефективна подкрепа. Те покриват всички аспекти на предоставянето на услуги в подкрепа на уязвимите групи.

6. 
   СТРАТЕГИЧЕСКА И ОПЕРАТИВНИ ЦЕЛИ
   

1. 
   Развиване и предлагане на мрежа от социални услуги в общността, съобразени с потребностите на възрастните хора и хората с увреждания и подобряване на тяхното качество. Предоставяне не само на стационарни, но и на мобилни услуги в домашна среда - „Услугите отиват при клиента (в квартала, дома му, в болницата и т.н)”, които информират, подпомагат и подкрепят включването на лица от уязвими групи в подходящи за тях услуги;
   
2. 
   Нормативно регламентиране на широк спектър от стационарни, мобилни и интегрирани междусекторни услуги в общността за хората от целевите групи и техните семейства, стъпвайки на добрите практики и прилагайки иновативни подходи;
   
3. 
   Осигуряване на устойчиво финансиране на услугите за дългосрочна грижа;
   
4. 
   Подобряване на механизма за координация между системите за социална и здравна грижа, както от гледна точка на политиките, така и от гледна точка на участващите структури;
   
5. 
   Поетапно закриване и/или реформиране на всички функционално остарели и неотговарящи на актуалните нужди на целевите групи специализирани институции за възрастни хора и хора с увреждания;
   
6. 
   Поетапно преструктуриране на системата за стационарно лечение на болни и деинституционализация на грижите чрез развитие на подходящи форми за грижа и лечение на хора с психични разстройства и нуждаещите се от палиативни грижи.
   

Постигането на тези цели изисква прилагането на интегрирана комплексна политика в областта на дългосрочната грижа, насочена към:

• 
  Деинституционализация на грижата и разширяване на достъпа до услуги;
  
• 
  Повишаване на качеството на услугите за дългосрочна грижа чрез повишаване на квалификацията и мотивацията на персонала и разширяване на кръга от професионалисти, ангажирани в тази сфера на услугите;
  
• 
  Подкрепа на семейства с повишена отговорност към грижите за зависими членове на семейството чрез реализиране на комплексни мерки, включващи повишаване на информираността, консултиране, предоставяне на услуги и др. с цел насърчаване на съвместяването на личния и професионалния живот ;
  
• 
  Създаване на по-ефективен механизъм за финансиране на дългосрочната грижа и постигане на устойчиво, съобразено с икономическите условия, нарастване на финансовите средства за услуги в общността и в домашна среда;
  
• 
  По-добро взаимодействие и координация между здравните и социалните услуги;
  
• 
  Укрепване на ролята на общините, организациите и други доставчици при оказването на подкрепа и грижи за възрастните хора и хората с увреждания.
  

1. 
   По отношение разширяване достъпа до социални услуги, подобряване на тяхното качество и насърчаване взаимодействието между здравни, социални и обучителни услуги ще бъдат предприети действия в посока:
   

• 
  Изграждане на адекватна мрежа от социални услуги в общността и домашна среда (разкриване на нови социални услуги в общността и в домашна среда, включително и предоставяне на почасови услуги в подкрепа на социалното включване) и равномерното й разпределение на територията на цялата страна;
  
• 
  Развитие на иновативни междусекторни услуги за възрастни хора и хора с увреждания, включващи рехабилитация, трудотерапия и учене през целия живот;
  
• 
  Разработване и поддържане на карта на услугите за дългосрочна грижа в България;
  
• 
  Разработване и усъвършенстване на стандарти за предоставяне на услуги за дългосрочна грижа;
  
• 
  Изграждане на структури за интегрирани домашни грижи за възрастни хора;
  
• 
  Изработване на алгоритъм и модел /архитектура/ за обмен на информация при случаи на насилие и осъществяване на контрол в процеса на предоставяне на грижи.
  

2. 
   По отношение насърчаване процеса на деинституционализация на възрастните хора и хората с увреждания, настанени в специализирани институции:
   

• 
  Оценка на потребностите на всяко лице и определяне на необходимостта от подкрепа, включително и възможността за живот в общността чрез прилагане на индивидуален подход;
  
• 
  Изготвяне на план за действие с мерки за извеждане на лицето от специализираната институция, разработен съвместно със самото лице;
  
• 
  Превенция на риска от институционализация чрез предоставяне на алтернативни форми на социални услуги в общността и гарантиране активното участие на лицето в този процес;
  
• 
  Преструктуриране и поетапно закриване на институции.
  

3. 
   По отношение насърчаване процеса на дългосрочните здравни грижи:
   

• 
  Продължаващо въвеждане на добри практики за дългосрочни здравни грижи на психично болни след активното им психиатрично лечение и осигуряване на подходящи условия за живот в общността чрез предоставяне на подходящи интегрирани междусекторни услуги и реинтеграционни програми;
  
• 
  Изграждане и утвърждаване на модел за предоставяне на продължително лечение и палиативни грижи. Развитие на услуги за палиативни грижи;
  
• 
  Осигуряване на домашни грижи на хора с хронични заболявания, довели до увреждане на жизнено-важни функции (дихателна, невромускулна, бъбречна недостатъчност и др.);
  
• 
  Развитие на самостоятелното справяне и автономността на хора с психични разстройства.
  

4. 
   
   Каталог: ckfinder -> userfiles -> files -> politiki -> deca%20i%20semeistvo -> zakrila%20na%20deteto
   zakrila%20na%20deteto -> Национална стратегия „визия за деинституционализацията на децата в република българия” Политически документ
   zakrila%20na%20deteto -> Доклад Сравнителен анализ на разходите и ползите от системите за грижа за детето
   zakrila%20na%20deteto -> Доклад юли 2012 Юни 2013 г. Резюме error: Reference source not found
   politiki -> Списък на членовете на национален консултативен съвет по професионална квалификация на работната сила
   politiki -> Национална програма „активиране на неактивни лица”
   zakrila%20na%20deteto -> Доклад юни 2011 Юни 2012 г. Резюме 3 Основни предизвикателства 4
   zakrila%20na%20deteto -> Доклад 2010 2011г. Резюме 3 Постигнатото 15
   
   
   
   Изтегляне 415.51 Kb.
   
   Сподели с приятели: