Закон за туризма Проектът на нов Закон за туризма е съобразен със



Дата25.02.2018
Размер230.16 Kb.
#59385
ТипЗакон
М О Т И В И
към проекта на Закон за туризма
Проектът на нов Закон за туризма е съобразен със:

  • актуалните изисквания на Европейския съюз (ЕС) за намаляване на административната тежест;

  • Програмата на правителството за по-добро регулиране 2010-
    2013 г.;

  • Закона за дейностите за предоставяне на услуги (Директива 2006/123/ЕО за услугите на вътрешния пазар);

  • Закона за признаване на професионалните квалификации (Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на професионалните квалификации).

Целите на законопроекта са:

1. Да осигури условия за устойчиво развитие на туризма и конкурентоспособен национален туристически продукт;

2. Да създаде условия за развитие на специализираните видове туризъм - културен, балнео, СПА и уелнес, селски, еко, конгресен, детски и младежки, приключенски, спортен, ловен, голф и друг туризъм;

3. Да въведе единни критерии за извършване на туристически дейности и предоставяне на туристически услуги;

4. Да осигури защита на потребителите на туристическите услуги.

Чрез одобряването на законопроекта ще се отчете изпълнението на:



  • мярка 32 от предвидените за изпълнение от страна на правителството мерки, произтичащи от членството на Република България в ЕС, ангажимент на Работна група 3 „Право на установяване и свободно предоставяне на услуги”.

  • частта от мерки по отношение на туризма от Плана за мерките за оптимизация на държавната администрация на Съвета за административна реформа.

С проекта на Закон за туризма се цели постигането на следните резултати:

  • Подобряване координацията в управлението на туризма на национално ниво чрез разширяване функциите на Националния съвет по туризъм (НСТ)

Законопроектът разширява кръга на въпросите, които се разглеждат, обсъждат и решават от Националния съвет по туризъм (НСТ), в сравнение с действащите към момента норми, касаещи компетентността и дейността на съвета (глава втора „Държавна политика и органи за управление на туризма”, чл. 7 и 8).

Целта е въпроси, които са от компетентността на други министри, но оказват съществено влияние върху туризма, и лицата, извършващи туристически дейности и предлагащи туристически услуги, да бъдат обсъждани и анализирани в рамките на НСТ и членовете на съвета да имат възможност да изразят своето становище пред министъра на икономиката, енергетиката и туризма. По този начин се цели да се подобри координацията и комуникацията както между отделните министерства с функции, които пряко или косвено влияят върху развитието на туризма, така и с по-широк кръг заинтересовани страни - чрез поставянето на тези въпроси за разглеждане пред НСТ ще се предостави възможност на представителите на туристическия бранш да изразят своето мнение и да дадат своите препоръки при вземането на дадено решение.



  • Създаване на органи с участието на представители на туристическия бранш

Наред със запазването на определящата роля на държавата във формирането и осъществяването на националната политика за развитие на туризма (ясно и изчерпателно са закрепени функциите и правомощията на ресорния министър, областните управители и кметовете на общини) се възприема нов подход на широко участие на заинтересованите частни субекти в провеждането на политиката в областта на туризма. Тази концепция се проектира във формиране на различните консултативни и експертни звена, които трябва да подпомагат определянето и провеждането на националната и местната политика. С включването на представители на туристическия бранш в основните органи и организации на всички нива – Националния съвет по туризъм, организации за управление на туристическите райони, експертни комисии към централната и местната администрация, консултативни съвети при кметовете на общини, се цели постигане на максимална откритост, публичност и прозрачност на действията по формиране на политики и вземане на решения в областта на туризма. Тази публичност дава възможност на бранша да участва в процеса на вземане на решения и е гаранция за по-голяма законност, ефективност и отговорност на управлението в туризма.

Правата, които се предоставят на туристическия бизнес чрез широкото въвличане на неговите сдружения в различни органи и организации на различни нива, изискват наличието на прозрачни критерии, условия и ред, при които тези права се получават и упражняват, осигурени с въвеждането на ясни правила за видовете туристически сдружения, тяхната представителност и вписването им в Националния туристически регистър (НТР).

Действащият Закон за туризма (чл. 14) посочва, че туристическите сдружения се вписват в НТР, без да поставя и проследява периодично спазването на съществени изисквания относно тяхната членска маса, организационен живот и принос към туристическото развитие. Като процедура законът не посочва какви документи следва да представят сдруженията за вписване в регистъра, съответно какъв документ получават за извършеното вписване, кога и при какви условия се заличават от регистъра, каква е тяхната роля за развитието на туризма. Поради тези обстоятелства към момента в НТР на практика са вписани всички сдружения, които са заявили желанието си за това и техният брой е над 150, без извършените вписвания да осигуряват търсените гаранции, че сдруженията осъществяват реално представителство на съответните заинтересовани страни.

Новият законопроект (глава четвърта „Туристически сдружения”,


чл. 47 и сл.) значително разширява кръга въпроси, които са свързани с дейността на туристическите сдружения, определя условията и реда, при които те се вписват в НТР, съответно заличават, определя значението им при формирането и провеждането на политиката в туризма чрез посочване на тяхното участие в редица органи и организации. Прецизират се и се разписват нови легални дефиниции на понятията „местно”, „регионално”, „браншово”, „продуктово” и „професионално” туристическо сдружение. С разписването на правилата за туристическите сдружения се запълва съществуващата празнота в действащата нормативна уредба относно туристическите сдружения, които имат своята важна роля в туристическия живот на страната.

Законопроектът регламентира по-прецизно в сравнение с действащия Закон за туризма и участието на представители на туристическия бранш чрез съответните организации, в които те членуват, в Експертната комисия по категоризация и сертификация на туристически обекти (към министъра на икономиката, енергетиката и туризма), в Експертната комисия по категоризация на туристически обекти (към кметове на общини), в Експертната комисия за регистрация на туроператори и туристически агенти (към министъра на икономиката, енергетиката и туризма), в консултативните съвети за развитие на туризма (към кметове на общини).



  • Въвеждане на регионално ниво в структурата за управление на туризма чрез създаване на нормативна основа за туристическо райониране на страната

Следвайки световните тенденции в развитието на туризма, следващите години ни очакват редица предизвикателства и възможности, които налагат да възприемем координиран подход на национално равнище, като същевременно зачитаме особеностите на регионите на страната във всяко отношение. От друга страна България може също да привлече туристи от развиващите се пазари, желаещи да прекарат ваканцията си у нас.  Според сегашните демографски тенденции след няколко години най-вероятно ще се увеличи броят на по-възрастните туристи, което означава, че туристическите ни продукти и инфраструктура трябва да бъдат по-добре пригодени за целта.  Необходимо е също да се осигури по-голяма устойчивост на нашите туристически продукти, като така ще реализираме ангажиментите си, свързани с изменението на климата и зависимостта ни от водните и енергийните ресурси например.  Постоянното развитие на информационните и комуникационните технологии също предлага нови възможности, които трябва да бъдат използвани.

Във връзка с горното за първи път в туристическото законодателство чрез настоящия законопроект (глава трета „Туристически райони”, чл. 15 и сл.) се поставя въпросът за туристическото райониране на страната и управлението на туристическите райони с цел формиране на регионални туристически продукти и осъществяване на регионален маркетинг и реклама.

В световен мащаб туристическото райониране е утвърдена практика както като маркетингов инструмент, така и като структура за управление на съответната дестинация. Принципите на формиране на районите, тяхното управление и функции се определят на национално ниво съобразно административното устройство, степента на туристическо развитие, туристическата политика, целите на районирането и други специфики на съответната държава. Районите обикновено имат общи културни и природни характеристики, често носят името и/или съвпадат териториално с географска област или административна единица (провинция, област) или имат наименования, създадени специално за туристически цели. Във функционално отношение туристическите райони (съответно организациите, които ги управляват) имат различна роля в туристическия сектор, като най-масово е тяхното приложение в областта на туристическия маркетинг.

Законопроектът предвижда туристическите райони да покриват цялата територия на страната и да бъдат съобразени с общинските административни граници, като територията на една община няма да може да бъде разделяна между два района и няма да може да принадлежи едновременно към два различни туристически района. Районите ще имат наименование, лого и слоган. Туристическите райони ще се обявяват с решение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Решението ще се базира на разработена и утвърдена от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Концепция за туристическо райониране на страната.

Управлението на районите се предоставя на организации за управление на туристическите райони (ОУТР), които се създават като юридически лица по силата и по реда на Закона за туризма. Съгласно проекта на територията на един туристически район може да съществува само една ОУТР. Тези организации ще включват задължително в своето наименование „туристически район”, като правото на това наименование ще имат само организациите, които са регистрирани в съответствие със закона. Организациите за управление на туристическите райони ще имат право да извършват стопанска дейност, свързана с основния им предмет на дейност.

Членството в организациите ще е на доброволен принцип, като с оглед значимата им роля и необходимостта да се провокира публично-частно партньорство в областта на регионалния туристически маркетинг и възможността да бъдат подпомагани от държавата се поставя минимален праг за броя и типа лица, които могат да учредят организацията.

Държавата ще осъществява контрол над дейността им чрез предвидени правомощия на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

Планираните организации за управление на туристическите райони ще позволят представянето на отделните общини да бъде интегрирано в рамките на регионален продукт, което е важна предпоставка за успех на международния пазар и едновременно ще повиши ефективността на вложените в маркетинга и рекламата средства – представянето на една община на международна туристическа борса например ще бъде много по-евтино и би генерирало по-голям интерес, когато е в рамките на туристическия район, отколкото самостоятелно. В рамките на българския туристически пазар общините биха могли да се рекламират и самостоятелно, което е съобразено в законопроекта, тъй като за българския турист не е от такова значение регионалното асоцииране на една дестинация.

Въвеждането на нови структури е подчинено изцяло на стремежа да се подобри конкурентоспособността на българския туризъм. Към настоящия момент България е от малкото държави в Европа, които не използват туристическото райониране като маркетингов инструмент, което е значително изоставане спрямо подчертаната характеристика на туристическото търсене да бъде ориентирано към регионални продукти. От друга страна, всяка реализирана нощувка като краен резултат от туристическата дейност, съответно генерираните приходи, в т.ч. от туристически данък, е плод на съвместните усилия както на частния сектор и на местната администрация, така и на държавата, особено по отношение на националния маркетинг и общата инфраструктура. В този смисъл законопроектът предвижда цялостна схема в областта на туристическия маркетинг, включваща национално, регионално и местно ниво, отчитаща приноса на всички лица, ангажирани с формирането на туристическия продукт, и съобразена с актуалните тенденции на туристическия пазар, включително с поведението на конкурентни на България дестинации.


  • Стимулиране участието на местните общности в туристическото развитие чрез разширяване обхвата на общинските програми за развитие на туризма

Принципът, действащ към момента в Закона за туризма и в Закона за местните данъци и такси за разходване на събрания туристически данък само за мероприятия, включени в програмата за развитие на туризма на територията на дадена община, е възпроизведен и в настоящия законопроект. С цел по-голяма прецизност и съответно улеснен контрол върху разходването на средствата от събрания туристическия данък на територията на съответната община законопроектът (чл. 11, ал. 2) по-детайлно посочва дейностите и мероприятията, които се включват в програмата, а именно:

1. изграждане и поддържане на инфраструктурата, обслужваща туризма на територията на общината, включително местните пътища до туристически обекти;

2. изграждане и функциониране на туристически информационни центрове и организация на информационното обслужване на туристите;

3. изграждане и поддържане на туристически обекти, които са общинска собственост или за които правото за ползване и управление е предоставено на общината;

4. организиране на събития и мероприятия с местно и национално значение, които допринасят за развитието на туризма;

5. провеждане на проучвания, анализи и прогнози за развитието на туризма в общината;

6. реклама на туристическия продукт на общината, включително участие на туристически борси и изложения;

7. взаимодействие и членство на общината в туристически сдружения и в съответната организация за управление на туристическия район;

8. подобряване качеството на услугите, предлагани в общинските туристически обекти.

Много съществена промяна е предвидената в законопроекта възможност кметовете на общини да могат да контролират дали съответният туристически обект е категоризиран или не. Освен това кметовете на общини ще могат да контролират воденето на хотелиерския регистър – за броя на реализираните нощувки в съответния обект, намиращ се на територията на дадената община. Самите кметове са заинтересовани хотелиерите да водят тези регистри, тъй като събирането на туристическия данък е в интерес на самата община, още повече, неговото разходване е само за мероприятия, свързани с развитието на туризма на територията на общината.



  • Създаване на нормативна основа за формиране на Национална мрежа на туристическите информационни центрове (ТИЦ)

Действащият Закон за туризма отделя твърде незначително място и не съдържа правила за работа на туристическите информационни центрове. В същото време те играят важна роля в развитието и популяризирането на дадена туристическа дестинация и в прякото обслужване на туристите на място. Една от основните функции на подобни центрове е да предоставят на туристите пълна информация за региона, за природните и културните забележителности, за възможностите за настаняване, за ресторантите и магазините, за местните събития и фестивали, за туристическите атракции и забавленията, както и за обществения транспорт. Там е мястото, където човек би могъл да си купи туристическа карта, пътеводители, сувенири или пък да получи брошури и други информационни материали. Освен това ТИЦ могат да се превърнат и в чудесно място за изява на местната култура и бит.

Отчитайки ключовото място на ТИЦ за набиране и разпространяване на информация за разнообразни продукти и услуги, за подпомагане на национални и местни политики и пълноценно използване на туристическия потенциал на региона, законопроектът въвежда няколко основни момента, свързани с дейността им и с бъдещото им включване в единна туристическа система, функционираща въз основа на единни стандарти (глава пета „Туристически информационни центрове. Национална мрежа на туристическите информационни центрове”, чл. 57 и 58).

Предвижда се разработването и приемането на наредба за единните стандарти за работа на ТИЦ, чиято цел е да се посочат основните правила, които следва те да спазват при упражняване на дейността си, като например: да използват отличителен знак (лого) като част от външната декорация на помещението; да обозначат ясно часовете на работно време и възможностите за получаване на информация във и извън работното време; да разполагат с интерактивно табло, екрани или други средства за предоставяне на информация след работно време; да осигуряват общодостъпна, точна, систематизирана и разбираема информация за предлаганите дейности и допълнителни туристически услуги. В този смисъл наредбата ще посочва изискванията към помещението, към персонала и към вида на предоставяната информация от центровете. Очакваните резултати от разработването и прилагането на наредбата са ясен, последователен и обоснован подход в политиката за подкрепа на ТИЦ, повишена информираност на туристите, нарастване на удовлетвореността от туристическата информация и информационното обслужване, повишено използване на ТИЦ. Законопроектът предвижда информация за ТИЦ да се публикува в Националния туристически регистър.

Извършено от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма проучване за ефективността на националния маркетинг посочи, че ТИЦ са четвъртият по значение източник за търсене на туристическа информация след интернет, държавната администрация и специализираните печатни издания у нас. За 41,5 на сто от посетителите те са основен канал за запознаване с интересни забележителности и маршрути, места за настаняване, развлечения и почивки на територията на общината.



  • Хармонизиране със законодателството на ЕС на разпоредбите за извършване на туроператорска и туристическа агентска дейност

Законопроектът дава възможност на лица, регистрирани по съответното законодателството на друга държава – членка на ЕС, или на държава – страна по Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство, да упражняват дейност като туроператор или туристически агент и да извършват хотелиерство, което е в съответствие с разпоредбите на чл. 43 и 49 от Договора за създаване на Европейската общност, които пряко и безусловно постановяват принципа на свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги, както и с член 16, параграф 2, буква „б” от Директива 2006/123/ЕО за услугите на вътрешния пазар, транспонирани в Закона за дейностите по предоставяне на услуги.

Предложеният законопроект е съобразен с Директива 2006/123/ЕО за услугите на вътрешния пазар (член 8, параграф 1), съгласно който „държавите членки гарантират, че всички процедури и формалности, свързани с достъпа до и упражняването на дейности по предоставянето на услуги, могат да бъдат лесно изпълнени от разстояние и по електронен път, … със съответните компетентни власти.”.

Законопроектът създава възможност туроператорска и/или туристическа агентска дейност на територията на страната да може да извършва освен от лица, регистрирани по Закона за туризма, и от лица, законово установени в друга държава членка с намерение трайно да извършват дейността в Република България, или такива, които за първи път ще се установят на територията на Република България за извършване на дейността, или такива, които са установени в друга държава членка, но временно ще предоставят услуги на територията на България.

С цел намаляване на административната тежест и задълженията за информиране към бизнеса и неговото улесняване освен по-опростена процедура при кандидатстване в сравнение с действащия Закон за туризма се допуска и подаване на заявленията за регистрация за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност и за категоризация на туристически обекти и по електронен път.

Отчитайки навлезлите нови информационни и комуникационни технологии, законопроектът въвежда за първи път допустимост на сключването на договор за организирано туристически пътуване с обща цена и по електронен път, както и издаването на електронен туристически ваучер и електронна резервационна бланка.

Законопроектът въвежда и възможността за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност само по електронен път (чрез сайт), като са редуцирани изискванията към съответните лица при кандидатстване, които към момента съществуват в действащия Закон за туризма. Чрез въведените нови правила по безспорен начин се установява, че т. нар. сайтове за групово пазаруване при определени обстоятелства и предлагани услуги са туристически агенти по смисъла на закона и следва да притежават регистрация за извършване на този вид дейност.

Със законопроекта се създава правна възможност за приемане на наредба от Министерския съвет за условията и реда за извършване на детски и ученически отдих и туризъм, организиран от детските градини, училищата и обслужващите звена в системата на народната просвета, която ще следва да се внесе за разглеждане от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на образованието и науката. Приемането на въпросната наредба е изключително важно и има за цел да замени действащата към момента Наредба № 2 от 1997 г. за организиране на детски и ученически отдих и туризъм, тъй като тя е остаряла и в някои от частите си противоречи на действащия Закон за туризма, а би противоречала и на настоящия законопроект. Целта на тази наредба е да се разписват ясни правила за провеждане на всички форми на детски и ученически отдих и да се определят изискванията, при които категоризирани места за настаняване могат да предоставят услугата „детски лагер”.

Законопроектът в сравнение с предвиденото в действащия Закон за туризма значително разширява разпоредбите за задължителната застраховка „Отговорност на туроператора”. Ясно и подробно са описани правата и задълженията на туроператори и застрахователи. Разписана е наказателната отговорност за неспазващите изискванията на закона, свързани със застраховката туроператори.



  • Адаптиране на законодателната рамка за решаване актуалната проблематика на хотелиерския сектор чрез въвеждане на срочна категоризация, децентрализация на дейности в производствата по категоризация, разширяване обхвата на обекти, подлежащи на категоризация, предефиниране на видовете обекти в хотелиерството, въвеждане на уведомителен режим за лицата, предоставящи кетъринг услуги

В сравнение с действащия към момента Закон за туризма законопроектът въвежда нови видове туристически обекти, подлежащи на категоризиране, а именно: „апартаментни туристически комплекси”, „хостели” и „апартаменти за гости”. Предлага се наименованията на съществуващите туристически обекти „самостоятелни стаи” и „къща” да се променят съответно на „стаи за гости” и „къща за гости”.

Минималните задължителни изисквания спрямо новите и съществуващите обекти за определяне на съответната им категория ще бъдат разработени и разписани в Наредба за категоризиране на местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения в 6-месечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник”.

Въвеждането на новите обекти е продиктувано от тяхното реално съществуване на практика, както и с цел „осветяването” им от сивия сектор.

Законопроектът създава възможност хотелиерство и ресторантьорство да се извършва освен от търговци по смисъла на Търговския закон и от такива по съответното законодателството на друга държава – членка на ЕС, или на държава – страна по Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство.

Изготвените промени уреждат и възможността „хотелиерство” в стаи за гости да може да се извършва и от лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон, когато те са част от обитаваното от него жилище. Въведеното изключение кореспондира с разпоредбата на чл. 2, т. 3 от Търговския закон. Под „обитавано жилище” ще се разбира жилището, в което лицето, извършващо хотелиерство, живее и то е неговият настоящ адрес по адресна регистрация.

Предлага се замяна на безсрочността на удостоверението за категория със срочност – 5 г. за местата за настаняване, заведенията за хранене и развлечения, прилежащи към тях, и за самостоятелните места и заведения; за туристическите хижи и прилежащите им заведения за хранене. Мотивът в тази посока е повишаване качеството на предлаганите туристически услуги в туристическите обекти. Освен това, като се има предвид, че жизненият цикъл на едно заведение за хранене и развлечение е между 6 и 18 месеца, а на хотелите – между 3 и 4 години, подновяването на категорията след нужната задълбочена проверка на място е логично действие. В подкрепа на това решение е и фактът, че поради динамичния характер на туризма като отрасъл нормативната база търпи непрекъсната промяна и усъвършенстване, като се отчитат и световните тенденции в развитието на този бранш, което на практика означава, че туристическите обекти са покрили различни изисквания (едните значително по-високи и откъм изграждане и откъм обзавеждане) за една и съща категория, което, разбира се, рефлектира върху туриста и услугата, която получава. Освен това трябва да се има предвид, че след проверката на място за определяне на категория на обекта ситуацията в него се променя. На много от общите за ползване помещения се сменя предназначението им и реално тези обекти престават да покриват всички изисквания за съответната категория. И не на последно място – материалната база остарява морално и този период на овехтяване, амортизация и пр. е в рамките на 5 години.

Разписва се процедурата относно понижаването на категорията на туристически обект, тъй като тази възможност към момента е разписана само в Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, а при регистрационен режим, какъвто е категоризирането на туристическите обекти, цялата административна процедура следва да бъде разписана в закона съгласно изискванията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.

Въвежда се уведомителен режим за лицата, предоставящи кетъринг услуги, с цел извършване на контрол върху стопанската дейност, като същевременно не се поставят строги административни бариери за стартиране и упражняване на този вид дейност.

Важен нов момент в законопроекта е отпадането на два регулаторни режима: категоризацията на плажовете, която в значителна степен дублира съответните концесионни договори и в този смисъл е нецелесъобразен режим, и категоризацията на ски пистите, поради това че съществуващият в действащия Закона за туризма подход е на практика неприложим, тъй като е установено механично смесване на природни и икономически критерии за определянето на категория. Световна практика е обозначаването на ски пистите да бъде с оглед на тяхната трудност. Във връзка с това законопроектът вменява задължения за определени лица, свързани с обезопасяването и информационната обезпеченост на туристическите обекти - плажове и ски писти, без да въвежда допълнителна административна тежест за тях.


  • Подобряване качеството на услугите и защитата на потребителите чрез въвеждане на нормативи за предоставяне на допълнителни туристически услуги – услуги в балнеолечебни (медикъл спа), спа, уелнес и таласотерапевтични центрове; от екскурзоводи, ски-инструктори, планински водачи; на плажове и повишаване на сигурността и безопасното им ползване

Законопроектът предвижда прилежащите центрове към места за настаняване и самостоятелните центрове, изградени, оборудвани и обзаведени за предоставяне на балнеолечебни (медикъл СПА), СПА, уелнес и таласотерапевтични услуги да подлежат на сертифициране по реда на закона. Право да използват в наименованието си абревиатурата „СПА”, съответно обозначенията „Балнеолечебен (медикъл СПА)”, „СПА”, „Уелнес” и „Таласотерапевтичен” или да предоставят услуги, обединени под наименованията „Балнеолечебни (медилъл СПА) услуги”, „СПА/Уелнес/Таласотеравтични услуги”, посочени в рекламни брошури, листовки или на интернет страници, ще имат само лицата, извършващи дейност в сградите или помещенията, получили сертификат за „балнеолечебен (медикъл СПА) център”, „СПА център”, „уелнес център” или „таласотерапевтичен център”.

Целта на въвежданото сертифициране, което ще се извършва от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, е да се въведе ред за предоставяне на тези изключително важни за туризма и същевременно добили широка популярност услуги, от които в голяма степен зависи и здравето на потребителите им. Покриването на изискванията, които ще бъдат разписани в наредба, ще гарантира качествена и безопасна услуга. Недвусмислено и без „заблуждаваща реклама” ще се посочва видът на центъра и предоставяните в него услуги. Така ще се избегне възможността хотел, в който има изградено едно джакузи, с една сауна да се определя за „спа”, поставяйки абревиатурата в наименованието си (нещо, което за съжаление се среща твърде често на практика).

Законопроектът въвежда основните правила за упражняване на професиите „Екскурзовод”, „Планински водач” и „Ски инструктор”, като за всяка професия ще бъде приета отделна наредба, която ще посочва образованието, практическата подготовка и професионалната квалификация, необходими за придобиване на правоспособност за упражняване на професиите и за признаване на такава правоспособност, придобита в държава - членка на ЕС и на Европейското икономическо пространство, в Швейцария и в трети държави.

Необходимостта от въвеждане на правоспособност за упражняване на професиите се базира на обществената им значимост за предлагане на висококачествена туристическа услуга. При наличието на свободен пазар чужди граждани, ако отговарят на изискванията и спазвайки определените правила, ще могат да упражняват професията си в България, но същевременно и нашите екскурзоводи, планински водачи и ски инструктори ще имат правото при аналогични условия да упражняват професията си зад граница. По този начин упражняването на тези професии ще бъде съобразено със Закона за признаване на професионалните квалификации (Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на професионалните квалификации).

Действащият Закон за туризма не урежда дейността на екскурзоводите, планинските водачи и ски инструкторите. Същевременно от качеството на техния труд до голяма степен зависи удовлетвореността на туристите и тяхната безопасност по време на престоя им в България. Лицата, упражняващи тези професии, следва да притежават определени професионални и лични качества, знания и умения, които да им позволяват да предоставят услугите на необходимото ниво, така че да задоволят по най-добрия начин съответните потребности на туристите и да допринасят за повишаване качеството на туристическия продукт като цяло.

С цел да се предотвратят тежки и трагични инциденти се създава предпоставка за приемането на наредба за техническата експлоатация на плувните басейни. Посочва се контролният орган и се предвиждат санкции за лицата нарушители.



Законопроектът за туризма въвежда допълнителни дефиниции и разграничения по отношение на доставчиците на туристически услуги. От една страна, това ще спомогне за въвеждането и дефинирането на нови туристически продукти на пазара, а от друга – ще въведе по-адекватна регулация и разпределение на отговорностите между доставчиците.

Законопроектът работи по отношение на диференциране на доставчиците в две основни насоки: подробно дефиниране на туристическите дейности и на туристическите обекти.

Детайлното описание на дейностите в законопроекта (чл. 3, ал. 1) постига ефекта на по-добро прилагане на регулациите. По този начин се избягват спорове дали една дейност е туристическа или не. Това има пряк ефект към задълженията на сектора за спазване разпоредбите на закона и понасяне на отговорността от евентуалното им нарушение, както и точното разпределение на тази отговорност. Освен това финансовите задължения, задълженията по разкриване и оповестяване на определени факти от работата на т.нар. доставчици на туристически услуги и добросъвестно сътрудничество с местната и централната администрация ще се повлияят позитивно, тъй като със законопроекта се въвежда и единна система за туристическа информация. Логичният ефект от допълнителното косвено разграничение на доставчиците на туристически услуги чрез детайлизиране на дейностите по доставка на туристически услуги ще доведе до повишение на постъпленията от такси, категории и др. Това ще бъде предпоставка за създаването на по-широка и достоверна база данни за процесите, тенденциите и динамиката на туристическата дейност и по-добро управление на политиките и програмите в туризма от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Друг важен аспект и аргумент за детайлизирана класификация на туристическите дейности, както и видовете туристически обекти (чл. 3, ал. 2) е възприемането и разпознаването от закона на вече съществуващи дейности като такива. С това ще се избегне приблизителното и неточно класифициране, а и категоризиране и сертифициране на туристически обекти. Дефакто новите класификации в закона както за туристическите дейности така и за туристическите обекти дефинират вече реално съществуващи обществени отношения, които не са оформени и обхванати от сега действащия Закон за туризма.

Законопроектът значително завишава размера на глобите и имуществените санкции в сравнение с действащия Закон за туризма. Целта е засилване на превантивния ефект и ограничаване на възможността от нарушаване на законовите норми, тяхното заобикаляне, както и появата на рецидиви. Съществен аргумент за повишения размер е силният социален ефект и широкият обществен отзвук при извършване на нарушения по закона, както и силно мултиплициращите се негативни ефекти върху туристическата индустрия.

Със законопроекта се въвеждат изцяло нови понятия, чиито легални дефиниции са разписани в Допълнителната разпоредба, а именно: „Екскурзиант”, „Вътрешен туризъм”, „Входящ туризъм”, „Изходящ туризъм, „Екскурзия”, „Туристическа дестинация”, „Туристически район”, „Туристическа атракция”, „Бранд”, „Екскурзовод”, „Планински водач”, „Ски инструктор”, „Апартаментен туристически комплекс”, „Хостел”, „Апартаменти за гости”, „Балнеолечебни (медикъл СПА) услуги”, „СПА услуги”, „Уелнес услуги”, „Таласотерапевтични услуги”, „Балнеолечебен (медикъл СПА) център”, „СПА център”, „Уелнес център”, „Таласотерапевтичен център”, „Ротел”, „Ботел”, „Флотел”, „Временно предоставяне на услуги от туроператор и/или туристически агент”, „Професионално туристическо сдружение”, „Детски лагер”, „Национален курорт”, „Повторно нарушение”, „Системно нарушение”, „Обитавано жилище”.

Някои от съществуващите легални дефиниции на понятия в действащия Закон за туризма са прецизирани. В законопроекта са разписани и дефинициите на видовете места за настаняване, заведения за хранене и развлечения и туристически хижи и прилежащите към тях заведения за хранене, които към момента бяха разписани не в закона, а в съответните наредби за категоризиране.

В заключение може да се каже, че новият Закон за туризма ще упражни значително въздействие върху групата на доставчиците поради:



  • По-изчерпателното дефиниране на туристическите дейности;

  • По-изчерпателното дефиниране на туристическите обекти;

  • Новите туристически дейности и нови обекти дават възможност да се регламентират съществуващи обществени отношения в туристическия сектор, което ще се отрази върху доставчиците чрез непрекъснат натиск за по-качествена и конкурентоспособна дейност;

  • Новите дефиниции на практика водят към диференцирането и създаването на нови туристически продукти и тяхното по-точно сегментиране и насочване към определени потребителски групи;

  • Индиректно новият Закон за туризма спомага за обособяването на нови групи доставчици на туристически услуги на пазара, опериращи в нови пазарни ниши, което в дългосрочен аспект ще влияе благоприятно на развитието на туристическата индустрия у нас.

ЗА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Цветан Цветанов)
Каталог: downloads -> Edition 03 2013
downloads -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
downloads -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
downloads -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
downloads -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
downloads -> Alexander Malinov
downloads -> Тема 8: Линейни алгоритми. Отделяне на цифрите на число, преобразуване на числа. Алгоритмично направление: Алгоритми от теория на числата
downloads -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г
downloads -> Закон за националния архивен фонд в сила от 13. 07. 2007 г
Edition 03 2013 -> Инструкция №13 от 31. 10. 2000 г за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница