Закон за управление на отпадъците Подзаконови нормативни актове по прилагане на зуо



страница3/14
Дата17.08.2018
Размер1.13 Mb.
#80681
ТипЗакон
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14
Общата програма на ЕС за действие за околната среда до 2020 година „Благоденствие в рамките на нашата планета“, беше одобрена през ноември 2013 г. Един от основните тематични приоритети в тази седма по ред Програма на Общността за действия за околната среда е „ Превръщане на Съюза в ресурсно ефективна, екологична и конкурентоспособна нисковъглеродна икономика”. Подчертава се, че съществува и значителен потенциал за подобряване на предотвратяването и управлението на отпадъците в Съюза, за да се използват по-добре ресурсите, да се разкрият нови пазари, да се създадат нови работни места и да се намали зависимостта от вноса на суровини, като същевременно се понижат въздействията върху околната среда. Констатира се, че през 2011 г. средното количество отпадъци на глава от населението в Съюза е достигнало 503 кг, като варира от 298 до 718 кг в отделните страни-членки. Средно само 40 % от твърдите отпадъци са подготвени за повторна употреба или се рециклират, докато някои страни-членки постигат 70%, показвайки как отпадъците могат да се използват като един от основните ресурси на ЕС. В същото време много страни-членки депонират над 75% от своите битови отпадъци.

С цел Съюзът да се превърне в ресурсно ефективна, екологична и конкурентоспособна нисковъглеродна икономика, със Седмата Програма за действие по околна среда се гарантира, че не по-късно от 2020 г. отпадъците ще се управляват безопасно като ресурс и за да се предотврати вредата за здравето и околната среда, абсолютното генериране на отпадъци и генерираните отпадъци на глава от населението ще намаляват и депонирането ще е ограничено до остатъчните отпадъци. Това ще включва прилагане на йерархията на отпадъците в съответствие с РДО и ефективното използване на пазарни инструменти и мерки, за да се гарантира, че: 1) депонирането е ограничено до остатъчните отпадъци (т.е. тези, които не подлежат на рециклиране и оползотворяване); 2) енергията се оползотворява само от материали, които не подлежат на рециклиране, като се вземат предвид разпоредбите на член 4, параграф 2 от РДО; 3) рециклираните отпадъци се използват като основен и надежден източник на суровини за Съюза чрез разработването на нетоксични цикли на материалите; 4) опасните отпадъци се управляват безопасно и генерирането им е намалено; 5) незаконните превози на отпадъци са премахнати с подкрепата на строг мониторинг; и 6) намаляване на хранителните отпадъци. Предвижда се извършване на прегледи на съществуващото законодателство в областта на продуктите и отпадъците, включително преглед на основните цели на ключовите директиви за отпадъците, въз основа на Пътната карта за ефективно използване на ресурсите, с цел напредък към постигането на кръгова икономика, и премахване на пречките на вътрешния пазар пред дейности по екологосъобразното рециклиране в Съюза.

Целта на Зелена книга за Европейска стратегия относно пластмасовите отпадъци в околната среда е да стартира обсъждане на широка основа за възможните отговори на свързаните с пластмасовите отпадъци предизвикателства пред обществената политика. Последващите действия във връзка със Зелената книга ще бъдат неразделна част от по-широкия преглед на законодателство в областта на отпадъците, който ще бъде завършен през 2014 г. и по-конкретно на съществуващите цели за оползотворяване и депониране на отпадъци, както оценката на петте директиви, които обхващат различни потоци от отпадъци. Зелената книга представя както резултатите от редица изследвания относно пластмасовата индустрия и отпадъците от пластмаса, така и вредите, които се нанасят от пластмасовите отпадъци на околната среда, особено на морската среда и на водните организми, и потенциалните заплахи за човешкото здраве от химическите добавки в тези отпадъци, които могат да мигрират в околната среда, макар и в малки количества.

Разглеждат се варианти на политиката относно пластмасови отпадъци, като например предотвратяване на образуването чрез изисквания към създаването на пластмасови продукти, преразглеждане на целите за пластмасови опаковки, забрана на депонирането на пластмасови отпадъци, въвеждане на системи за депозит на РЕТ бутилки, въвеждане на икономически инструменти, които да стимулират рециклирането пред оползотворяването на енергия чрез изгаряне и намаляването на употребата на еднократни или с малотрайна употреба евтини или безплатни продукти, като например, детски играчки, найлонови торбички и др.

3. Принципи за управление на отпадъците

Принципи

Основните принципи, на които се основава секторното законодателство са:



Предотвратяване - образуването на отпадъци трябва да бъде намалено и избегнато, където това е възможно

Отговорност на производителя и замърсителят плаща – лицата, които образуват или допринасят за образуването на отпадъци или замърсяват околната среда или сегашните притежатели на отпадъците трябва да покрият пълните разходи за третиране на отпадъците и да ги управляват по начин, който гарантира висок степен на защита на околната среда и човешкото здраве.

Превантивност – потенциалните проблеми с отпадъците трябва да бъдат предвиждани и избягвани на възможно най-ранен етап.

Близост – отпадъците трябва да бъдат обезвреждани възможно най-близко до мястото на тяхното образуване.

Самодостатъчност – отпадъците, генерирани в ЕС, трябва да бъдат третирани в рамките на общността.

Участие на обществеността – съответните заинтересовани страни и органи, както и широката общественост имат възможност да участват в разработването на плановете за управление на отпадъците и на програмите за предотвратяване на отпадъците и имат достъп до тях след разработването им.

Принципът Замърсителят плаща е включен в Договора за създаване на Европейската общност (чл.174). Този принцип във връзка с отпадъците изисква:

  • причинителят и притежателят на отпадъци да ги управляват по начин, който гарантира висока степен на защита за околната среда и човешкото здраве

  • причинителите на отпадъци да поемат отговорност за отпадъците си

  • разходите за опазване на околната среда и човешкото здраве, свързани с образуването и третирането на отпадъците, трябва да бъдат отчитани при определяне цената на продуктите и услугите

  • разходите за третиране и транспортиране на отпадъците са за сметка на причинителите и притежателите на отпадъците

Принципът Разширена отговорност на производителя (РОП) е екологичен принцип, който се прилага като съвкупност от мерки с цел намаляване на общото въздействие върху околната среда от даден продукт и въвежда задължения и отговорности за производителя на продукта по време на целия му жизнен цикъл за ограничаване на съдържанието на опасни вещества, обратно приемане, повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане на отпадъците, получени в резултат на употребата на продукта.

В съответствие с този принцип, производителите на продукти трябва да поемат отговорност, включително финансирането за:

  • предотвратяване и намаляване на отпадъци, образувани при производството на техните продукти;

  • проектиране и разработване на продукти, които подлежат на многократна употреба, са технически издръжливи, не съдържат или имат ограничено съдържание на материали и вещества, представляващи риск за околната среда;

  • развиване на пазари за повторната употреба и рециклирането на отпадъците, образувани след крайната употреба на пусканите на пазара продукти.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) определя разширената отговорност на производителя като подход за екологична политика, при който отговорността на производителя за продукта обхваща и етапа след потреблението от целия жизнен цикъл на продукта. Политиката за разширената отговорност на производителя се характеризира с:

  1. изместването на отговорността (физически и/или икономически, напълно или частично) във възходящ ред към производителя и извън общините;

  2. осигуряването на стимули на производителите, за да вземат предвид екологичните съображения при създаването на своите продукти. Докато други инструменти на политиката обикновено имат за цел изолирана точка от веригата, разширената отговорност на производителя се стреми да интегрира сигналите, свързани с екологичните характеристики на продуктите и производствените процеси в цялата продуктова верига.

Йерархия на управлението на отпадъците

Рамковата директива за отпадъците въвежда нова йерархия на управлението на отпадъците. Тя е крайъгълен камък на законодателство и политиката относно отпадъците. Тази последователност определя приоритетния ред на това какво представлява най-добрата възможност за околната среда в законодателството и в политиката относно отпадъците. Спазването на йерархията на управление на отпадъците от страните-членки гарантира най-високо ниво на съответствие с европейските документи за ефективно използване на ресурсите, поради което следва да се насърчава по всякакъв начин. Йерархията задава пет възможни начина за институциите и бизнеса за справяне с отпадъците и дава приоритет на мерките в следната последователност:

a) Предотвратяване на образуването на отпадъци

б) Подготовка за повторна употреба

в) Рециклиране

г) Друго оползотворяване, напр. оползотворяване за получаване на енергия

д) Обезвреждане (депониране, изгаряне без оползотворяване на енергията и др.).

Предотвратяването на отпадъци е определено в Директивата като мерки, които се предприемат преди веществата или предметите да се превърнат в отпадък, с което се намалява:



  • генерираното количеството отпадъци, включително чрез повторната употреба на продуктите или удължаването на жизнения им цикъл (количествено предотвратяване)

  • съдържанието на вредни вещества в материалите и продуктите (качествено предотвратяване на отпадъците).

Подготовка за повторна употреба включва почистване, проверка и поправка на употребявани продукти, които са станали отпадък, така че да могат да се употребяват повторно (например поправка на велосипеди, електрическо и електронно оборудване, мебели и др., които след като са поправени се продават като втора употреба). Подготовката за повторна употреба е вид оползотворяване на отпадъците.

Рециклиране - Подходът при рециклирането е, че един материал се преработва с цел да се променят неговите физикохимични свойства и да се оползотворява повторно за същите или за други цели. Главната цел на Рамковата директива за отпадъците е ЕС да стане повече от "рециклиращо общество", което се стреми да избягва образуването на отпадъци и да използва отпадъците като ресурс.

Конкретните дейности по управление на отпадъка, които се класифицират като рециклиране съгласно Рамковата директива за отпадъците, включват (но не само):


  • рециклиране на материали: напр. на пластмасови продукти или компоненти в пластмасови материали; стопяване на отпадъчно стъкло в стъклени продукти; употреба на хартиени отпадъци в заводи за хартия и др. Рециклирането на материали: например пластмасови гранулирани и пелетизирани за екструдиране или формоване, натрошени отпадъци от стъкла, сортиране на отпадъци от хартия, отговарящи на критериите за края на отпадъка

  • Производство на компост, отговарящ на критериите за качество на продуктите. Рециклирането е вид оползотворяване на отпадъците.

Друго оползотворяване е всяка дейност, която отговаря на определението за „оползотворяване” съгласно РДО, но която не отговаря на специфичните изисквания за подготовка за повторна употреба или за рециклиране.

Примери за друго оползотворяване са:



  • изгарянето или съвместното изгаряне, когато основното използване на отпадъците е като гориво или друг начин за получаване на енергия. Това е операция по управление на отпадъците с оползотворяване на енергията, класифицирана като R1 в приложение II към РДО. Това контрастира с изгарянето на отпадъци без оползотворяване на енергия, класифицирано като операция по обезвреждане D10 в приложение I към РДО.

  • насипни дейности, отговарящи на дефиницията за оползотворяване

Обезвреждане - депониране (дори когато сметищен газ се използва за възстановяване на енергия); изгаряне и съвместно изгаряне, които не отговарят на критериите, за да бъдат определени като оползотворяване (в случай на съоръжения, предназначени за изгаряне на твърди битови отпадъци, които не отговарят на определени критерии, с помощта на формулата за енергийна ефективност R1 в приложение II към РДО), насипни дейности, когато не отговарят на дефиницията за оползотворяване.

Изводи и препоръки, произтичащи от националните и европейските политики, съгласно НПУО 2014-2020.

  • Европейските стратегически документи от последните години променят философията и подхода към отпадъците, и по-конкретно предлагат преход от целенасочено управление на отпадъците като фактор, увреждащ околната среда, към политика на предотвратяване на тяхното образуване и ефективното им използване като ресурси. Този подход цели прекъсване на връзката между икономическия растеж и генерирането на отпадъци, вредящи на околната среда и създаващи риск за човешкото здраве.

  • От приемането преди почти 40 г. на първата европейска рамкова директива за отпадъците през 1975 г., законодателството на Общността в сектора има бурно развитие през последните 15 години. От по-общи разпоредби през 70-те години, целящи намаляване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, днешният законодателен пакет съдържа конкретни изисквания и количествени цели за намаляване депонирането на отпадъци, за рециклиране и оползотворяване на специфични отпадъчни потоци и за предотвратяването на отпадъците като най-високо ниво от йерархията на управление на отпадъците.

  • Като се имат предвид предвижданията на стратегическите документи на ниво ЕС, очертаващи политиките по ефективно използване на ресурсите и околна среда по пътя на устойчивото развитие, както и работната програма на ГД „Околна среда” за преглед на политиките в сектор „Отпадъци”, може да се очакват промени в европейското законодателство, целящи още по-висока степен на защита на околната среда и човешкото здраве, както и преход от управление на отпадъците към устойчиво управление и по-ефективно използване на ресурсите, и вероятно:

      • допълнителни ограничения относно депонирането на отпадъци до 2020 г., и с по-голяма вероятност депонирането да се ограничи само до отпадъци, които не могат да се рециклират и оползотворят, и по-конкретно ограничения за депонирането на пластмасови и/или хранителни отпадъци, а в по-далечен хоризонт – и повсеместна забрана за депониране на отпадъци

      • специални разпоредби за намаляване на употребата и предотвратяване на отпадъци от полиетиленовите торби за еднократна употреба

      • ограничения за изгаряне на отпадъци, които могат да бъдат рециклирани, като например пластмасови отпадъци, съответно въвеждане на по-високи цели за рециклиране на битовите отпадъци, особено на пластмасовите отпадъци

      • въвеждане на количествени цели за предотвратяване на образуването на отпадъци, особено за пластмасови, битови/хранителни и за опасни отпадъци

      • по-високи цели за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъци от опаковки, излезли от употреба електрическо и електронно оборудване, излезли от употреба моторни превозни средства и най-вече на пластмасовите отпадъци от тях, както и за батерии.

  • Националното законодателство, уреждащо обществените отношения, свързани с управление на отпадъците, се развива изключително бързо и динамично и то само от години. След приемане на първия закон през 1997 г. се разработва и приема пълен и систематизиран пакет от правни норми, които, от една страна, хармонизират националното с европейското право, а от друга страна, въвеждат специфични национални инструменти и механизми, които да подпомогнат постигане на целите и прилагане на принципите на съответните нормативни актове.

  • Националната правна рамка е построена в цялост като логична конструкция и архитектура. Дори и прогнозите за промени в европейското законодателства да се реализират, съществуващата национална уредба може лесно да бъде допълнена. Предизвикателство в този случай ще бъдат консултациите и постигането на консенсус със заинтересованите страни.

  • Съществуват някои недостатъци в няколко текста на Закона за устройство на територията, които трябва да бъдат отстранени, тъй като представляват, макар и формална, бариера за предприемане на инвестиционни инициативи от страна на общините и бизнеса за инсталации и съоръжения за рециклиране и оползотворяване на строителни и други отпадъци.

  • С оглед осигуряване на публичност на информацията, свързана с битовите отпадъци, следва да се направи прецизиране в Закона за статистиката.

  • В изпълнение на първия Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, както и на следващите закони, са разработени национални програмни документи като солидни инструменти за прилагане на законодателството и за идентифициране на важни законодателни инициативи в сектора. При разработването на програмите е необходимо да се планира по-прецизно, като се поставят реалистични срокове за изпълнение на мерките.

III. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНАТА

1. Географска характеристика на територията на общината

Географско местоположение

Община Руен е разположена в югоизточна България и заема южните склонове на Източна Стара Планина. Явява се част от област Бургас и заема северозападната й част върху площ от 689,9 кв. км. Община Руен се намира между 42º38´ и 42º59´ северна ширина и 27º08´ и 24º31´ източна дължина по Гринуич. Общинския ценър с. Руен отсои на 324 км от столицата гр. София и на около 43 км от областния център гр. Бургас.

Във физико-географско отношение територията на общината обхваща южните склонове на Източна Стара планина и от части района на задбалканските котловинни полета. Общината се отводнява от водите на р. Луда Камчия и р. Хаджийска. Горите и горските площи са разположени по склоновете на Карнобатско - Айтоската планина, Котленско – Върбишката и Еминско – Камчийската планина.

С влизането на Република България в Европейския съюз през 2007 г. и въвеждането на общата класификация за статистически цели на териториалните единици NUTS и спрямо Закона за регионално развитие (ЗРР), община Руен попада в границите "Северна и Югоизточна България" на ниво 1, Югоизточен район за планиране в Р България на ниво 2 и Област Бургас на ниво 3.

За развитието на община Руен важна роля играе близостта на Черноморското крайбрежие. Освен че привлича множество туристи ежегодно, то създава отлични предпоставки за развиване на международни икономически връзки с черноморските градове, както и предпоставки за привличане на туристи от Черноморието към вътрешността на страната. Въпреки това, тези предпоставки не се използват пълноценно и не са добре разработени поради недостатъчно развитите транспортни и икономически връзки в района. По отношение на бъдещото социално-икономическо развитие на общината от основно значение е преминаващия в близост VIII Паневропейски транспортни коридор.

Релеф


Релефът в община Руен е планински и равнинен, като в границите на общината попадат части от южните склонове на Източна Стара планина, както и долината на реките Луда Камчия и Хаджийска. Средната надморска височина в общината е 302м. Основна част от релефа е заета от източните склонове на Стара планина, която на изток от пр. Вратник постепенно губи от монолитността на Главната Старопланинска верига. Надлъжните долини на р. Луда Камчия и Хаджийска река разделят веригата на две успоредни, широко развити части: Матор на север и Удвой на юг. Именно в тази част планината Матор има доминираща орографска роля, тъй като нейните северни склонове се спускат стръмно към Герловското структурно понижение, а южните склонове прехождат постепенно към плоското надлъжно Лудокамчийско понижение. До пролома на р. Луда Камчия се простира Котленско-Върбишкия дял на Матор планина, чието било се спуска стръмно на север с отвесни откоси от твърд варовик, на юг се спускат разклонения които се характеризират с по-високи надморски височини, спрямо останалата част от района и типично планински характер.

Основното било, спускащо се на югоизток започва от “Томрукова чешма” на 715,5 м.н.в, минава през местностите “Миризлив кладенец” и “Богданова нива” до “Средното бърдо”, което е изградено от варовити мергели и се спуска над с. Планиница. Другите била са значително по-къси, следят посока юг-югоизток и се губят в плитките, но силно изровени дерета. Източно от пролома на р. Луда Камчия главното морфографско било бързо намалява на височина и постепенно губи своята орографска изразителност. Релефът тук има нископланински и хълмист характер и едва надхвърля 500 м.н.в.

Издържаността на разседно-възседната дислокация на северната граница на Главната Старопланинска верига и нейната морфографска изразителност дава основания на C. Kockel (1927) да я обособи като важна вътрешно-тектонска линия, която нарича „Чудните стени“ /“Чудните скали“/. Днес „Чудните скали“ са природна забележителност, разположена на границата на община Руен и община Дългопол. В източна Стара планина понтийското денудационно стъпало от южния склон на планината преминава върху билото на Удвой и източната част на Матор и придобива характер на денудационно ниво. По-ниското (левантийско) денудационно стъпало се вдава по течението на р. Луда Камчия с облика на приречно ниво. Младото стъпално разсядане на южния склон на Удвой, свързано с оживяването на Подбалканския разлом през плиоцена и кватернера, силно понижава към юг понтийското ниво и го удавя в алувиалните холоценски наноси по течението на р. Мочурица и Айтоска река.

Поради плиоценската и кватернерната активизация на Подбалканския разлом, билото на Еминската планина е ясно изсечено от юг с разседни откоси с височина 300-350 м. То започва от с. Дъскотна минава през местността “Крепостта” (616.1м.н.в) – най-високата точка на този дял, спуска се до с. Добра поляна  и с. Сини рид и продължава в Източната посока на територията на държавно лесничейство “Несебър”. От него при с. Добра поляна в североизточна посока се отделя билото, което минава през с. Топчийско и при местността “Дъбравата”(400, 1 м.н.в) се слива с централното било на Камчийската планина. То от своя страна, започва от с. Дропла и тръгва на изток през селата Ясеново, Снежа, Заимчево и месностите “Дъбравата” и “Богдана”. Като цяло Понтийската денудационна повърхнина в Еминската планина е изсечена върху горнокредни мергели и пясъчници и лютески флиш.

Ниската Карнобатска планина се свързва с хълмистите Айтоски възвишения и общо образуват източния дял на Удвой планина, като най - високата им точка достига 580,5 м.н.в. Между северната и южната планински редици се простира Лудокамчийското понижение, което се характеризира с алувиално - делувиалните си наносни образувани през Кватернера, залесени на места с тополови култури.

Денивелацията между билата и доловете се движи в рамките от 200-300 м. Това се дължи на по-слабите нагъвателни процеси през Неогена, които са оформили съвременната долинна система. Над 46% от склоновете в Старопланинската част  са наклонени, 31.8 % са стръмни, а много от стръмните терени не надвишават 4.4%. Изложенията са твърде разнообразни, като незначително преобладават сенчестите изложения, което се дължи на общото изложение на главните била в източна-североизточна посока. Надморската височина  варира от 200-700 м.н.в.

Климат

Климатът в община Руен попада в задбалканския нископланински климатичен район, като този район обхваща източните части на Стара планина. Районът е с надморска височина от 200 до 700 м. и заема площи около склоновете на Карнобатско-Айтоска, Котленско-Върбишка и Еменско-Камчийската планинска верига. Преобладава предимно хълмист и в северните части нископланински релеф. Общо за района средногодишната температура на въздуха е 11,3°С. Докато за склоновете на Източна Стара планина стойностите са по-ниски, като средногодишната температура е 9, 5°С и има средно 200 дни без мраз, а вятърът е 14 м/сек. Средната годишна температура на почвата е 2 см под повърхността, с около 2°С по-висока от тази на въздуха (13,1°С) като слабо намалява в дълбочина до 10см – 12,7°С и след това отново започва да се покачва като на 20 см дълбочина достига 12,8°С. Според данни от Агроклиматичния атлас на България от 1982г. средногодишната стойност на валежите в района на община Руен е била в диапазона 500-650мм. По последни данни сумата се е изменила и понастоящем варира между 550-800мм (като по данни на метеорологичната станция с. Люляково сумата е 573 мм). Като цяло сумата на валежите е равномерно разпределена по сезони, което е типично за преходните към средиземноморски валежен режим райони. Броят на дните с мъгли е около 29 поради хълмистия планински терен, а мъглата обикновено се задържа предимно в котловините и речните долини в района. Ветровете са сравнително малко, като в 57,5 дни от годината изобщо не се наблюдава това климатично явление. Средната годишна скорост на ветровете е 2, 2 м/сек и най-често те биват северни и североизточни. Температурната сума на активния вегетационен период е 3500-3900°С, а вегетационния период е около 6 - 6, 5 месеца за района.


Каталог: wp-content -> uploads -> oksreda
uploads -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
uploads -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
uploads -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
uploads -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
oksreda -> Програма за развитие на селските райони псов пречиствателна станция за отпадъчни води


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница