Закон за управление на отпадъците Подзаконови нормативни актове по прилагане на зуо
Изтегляне 1.13 Mb.
|
|
Като цяло зимата се характеризира като по-студена от средната за страната със средна температура за януари месец от 0°С до -1,5°С (0,6°С по данни от метеорологична станция с. Люляково). Въпреки по-студената зима, абсолютните минимални температури не са особено ниски поради предимно хълмистите и наклонени терени, които осигуряват неблагоприятни условия за задържане на студен въздух. Сумата на валежите през зимните месеци (декември, януари, февруари) е между 130 мм и 200 мм (по данни на метеорологичната станция в с. Люляково стойността е 142 мм), като повечето от тях са от дъжд. Снежната покривка се задържа за по-дълго само в най-високите части, но и там периодът е не повече от 20-25 дни. Мъглите са често срещани в този период на годината, като за тримесечието декември-януари-февруари дните с мъгли са около 15. Зимните ветрове също са характерни за сезона и достигат средна максимална скорост от 2,8 м/сек. Пролетта в района на община Руен обикновено настъпва по-късно и средната денонощна температура успява да се задържи над 10°С едва към 25 април (а по данни на метеорологичната станция от с. Люляково датата е 12 април). Сезонът се задържа сравнително хладен, въпреки това не се образуват благоприятни условия за късни интензивни мразове и такива са рядкост. Именно поради това дървесните видове в района имат добри и безопасни условия за развитието си. Валежите през този сезон са почти като зимните и достигат 150-200мм (154 мм по данни на метеорологичната станция на с. Люляково). Летните месеци са характерни с относително хладна средна температура между 21°С и 22°С. Валежите са същите със стойности от 150-200мм и характерните за равнината засушавания отсъстват, въпреки това въздушната и почвената влага силно намаляват в края на август месец. Ветровете през лятото са слаби и са предимно североизточни или северозападни като средната скорост е не повече от 1,6 м/сек. Есента в района на община Руен се характеризира със средни температури под 10°С които настъпват след 25 октомври, а първите есенни мразове се появяват едва около 7 октомври (данни от метеорологична станция с. Люляково) и не влияят отрицателно на растителността. Сумата на валежите леко спада и почти достига нивото на зимните такива – между 130-200мм. В заключение, климатът в община Руен може да бъде определен като умереноконтинентален с преобладаващо черноморско влияние в източната част на общината. Според Българския Географски Атлас (2010) възможностите за потенциално производство на електроенергия от слънчева енергия или т.нар. среден годишен хелиоенергиен потенциал за района на община Руен варира от задоводилителен до умерен в източните части. Ветроенергийният потенциал от своя страна е предимно задоволителен. Средните годишни температури варират от 8°C във високопланинските части до 12°C по долината на р. Луда Камчия. Средната температура през м.януари е около 1°C, а през м. юли - 24-26 °C. Честотата на валежите от град в района на град Руен в периода май-август е сравнително ниска – едва 2-3 случая. Зимата е сравнително мека поради близостта до морето, пролетта - хладна, лятото е горещо с голям брой слънчеви дни, а есента е продължителна и топла.
Като цяло на територията на България се срещат и непосредствено се допират, взаимно прониквайки една в друга, четири големи почвени провинции на Европа: степната и лесостепната източно-европейска провинция: средиземноморската южноевропейска провинция: горската атлантическа провинция на Западна Европа (с нейната планинска разновидност) и влажната субтропична провинция на Черноморието. Въпреки сравнително многообразната почвена покривка в България, поради сравнително еднообразния географски състав на община Руен, почвеното разнообразние в този район не е особено голямо и се срещат едва три основни почвени типа: канелени горски почви, чернозем – смолници и наносни почви. Най-разпространени са канелено-горските, които представляват около 95% от почвите в Руенска община, следвани са от чернозем-смолниците (3,5%) и алувиално-ливадните, които са едва около 1,5%. Като основни почвообразуващи фактори може да откроим денивацията на района, акумулавната дейност на водните течения и различните видове растителни формации. Канелените горски почви са разпространени предимно в нископланинските райони, като в котловините заемат сравнително по-разчленените форми на релефа. От гледна точка на физичните свойства за излужените канелени горски почви е характерно силното уплътняване на профила независимо от различията на механическия състав. При това структурата на горния слой обикновено е силно разпрашена, но подгорницата има сравнително добра структура. По-надълбоко почвената структура рязко се влошава. В районите на разпространението им ерозионните процеси са засилени. Основните процеси, които допринасят за развитието на ерозията са относително голямото вертикално разчленение на релефа и обезлесяването на значителни участъци от горите. Почвената ерозия е един от основните проблеми, с които земеделците се сблъскват в световен мащаб тъй като оказва силно неблагоприятно влияние върху развитието на селското стопанство. Редица изследвания сочат, че устойчивите практики на биологичното земеделие, както и регулярни мероприятия по залесяване, могат значително да подобрят състоянието на почвите и да намалят процесите на ерозия. Водопроницаемостта на излужените канелени горски почви е сравнително ниска, а влагоемкостта варира в широки граници, характеризират се с маломощен хумусно-алувиален слой и са подходящи за отглеждането на топлолюбиви интензивни култури като слънчоглед, тютюн, лозя и трайни насаждения. За подобряване на физическите свойства на излужените канелени горски почви е необходимо преди всичко да се извършва дълбоко разрохване. В допълнение, този тип почви се нуждаят от обилно торене с азотни минерални торове. По-голямата част от тях реагират и на фосфорно торене, така че комбинираното азотно-фосфорно торене силно увеличава добивите на земеделските култури. Изобилното торене с оборски тор, а така също и зеленото торене и практикуването на биологично земеделие също дават много добри резултати. Чернозем-смолниците са разпространени предимно в котловините и низините на Южна България и се развиват върху равни и слабо дренирани повърхнини. Заедно с тях върху по-високите и разчленени склонове се образуват канелени горски почви. Основен почвообразуващ материал на чернозем-смолниците са продуктите от изветряването на ефузивните скали (андезити) и продуктите на преотлагането им (плиоценски езерни отложения). Трети важен фактор за развитието на чернозем-смолниците представлява ливадната и ливадно – блатната растителност, която спомага за натрупването на хумус и образуването на мощни хумусни хоризонти. От друга страна устойчивостта на хумусния профил се обуславя от специфичния минералогически състав на материнската скала. По отношение на производствените свойства, според К. Павлов и П. Радомиров (1957) излужените черноземи-смолници са бедни главно на фосфор и на второ място на азот. Именно поради това, ефектът от торенето с фосфор в комбинация с азот е много голям. Важно е да се отбележи и че този тип почви са богати на калий и като цяло са плодородни, но трудни за обработка почви, тъй като обработката им изисква внимание и умение. Върху тях успешно се отглеждат пшеница, ечемик, овес, царевица, слънчоглед, памук, фасул, фий, детелина и др. Алувиално ливадните почви обикновено обхващат поречието на реките, като тяхното почвообразуване може да бъде характеризирано по следния начин. То се извършва при условията на временно изобилно и постоянно достатъчно овлажняване с ежегодно натрупване на нови минерални вещества под мощна ливадна растителност. Профилът на алувиално-ливадните почви се състои от хумусен хоризонт, под който се редуват различните по механичен състав пластове на алувиалните наноси. В зависимост от историята на формирането на речната долина и развитието на почвата хумусният хоризонт се подразделя на един, два, три и повече подхоризонти. Хумусните хоризонти на алувиално-ливадните почви са обикновено структурни и рохкави. Този тип почви са подходящи за отглеждане на зеленчуци и овощни култури, фъстъци, технически култури и др. Води Водните ресурси на община Руен се формират от водите на реките Луда Камчия и Хаджийска, както и 17 микроязовира и водоема с местно значение, които представляват ресурс за развитие на поливно земеделие и възстановяване на хидромелиоративната система и са показани на фиг. 1.4. Общината се намира в район с продължителни летни засушавания, които водят до изчерпване на подпочвените водни запаси. Силно нагънатия терен в района е позволил да се образува сравнително гъста хидрографската мрежа – от 0,5 до 2км. на 1кв.км.площ. всичките водни течения на територията на община Руен се вливат в Черно море. Средната годишна температура на реките в района на община Руен варира от 10,1°С до 13,0°С.
Табл. 1. Водни ресурси на община Руен Община Руен се отводнява от водите на р. Луда Камчия, която води началото си от Сливенска планина и прохода Вратник на границата между Средна и Източна Стара планина. Оттам реката протича в източна посока в надлъжна долина между средния и южния дял на Източна Стара планина. Тече в широко каменливо легло с много прагове и меандри, навлиза на територията на Община Руен в землището на с.Скалак и върви в източната посока до с. Дъскотна, където прави голям завой на североизток и прорязва главното Старопланинско било с един от най-живописните проломи. Преди вливането й в р. Голяма Камчия на нея е построен язовир “Цонево” малка част от който попада в района на общината. Общата дължина на р. Луда Камчия е 200.9 км, а на територията на община Руен е 38.7 км. Обща площ на водосборния басейн на реката е 1612 кв.км., средният годишен отток при с. Добромир е 8, 26 куб.м/сек. изобилните зимни валежи, част от които падат във вид на дъжд , обуславят големия зимен отток чийто максимум е през м.март (18.45%). Най-малките средномесечни отточни количества са през октомври (1.35%) и са свързани със слабото овлажнение в края на лятото и началото на есента. При станция Аспарухово (средна надморска височина 460м), при период на наблюдение 5 години, средната мътност на водите на р. Луда Камчия е 1960 г/ куб. м., а общата площ на басейна е 1 525 кв. м. Реката се отличава със сравнително голяма мътност и това се дължи на леко поддаващите се на ерозия почви, развити върху льоса, които при разработка лесно добиват праховидна структура. Поради тази причина, както и поради свойствените за хълмистите области бързи промени в наклоните ерозионните процеси дори при по-малък повърхностен отток са интензивни и получават голямо разпространение. Към това може да се добави и наличието на дефлационни процеси, за които благоприятстват структурата на почвата и периодите на продължителни засушавания. Реката спада към средно и ниско планинските реки и се характеризира със средна годишна температура на водата от 10,6° С и годишна амплитуда на температурата на водата от 18, 4° С. Ледовите явления са рядко срещани и настъпват само при най-суровите зими и продължителността е краткотрайна – от края на декември до края на февруари. Реката попада в район със преобладаващо дъждовно подхранване и слабо средиземноморско климатично влияние върху водния режим. Характерно за този район е, че зимният и пролетният отток имат почти еднаква тежест при образуването на водния режим. Като цяло водите на р. Луда Камчия представляват важен природен ресурс за района и затова тяхното устойчиво използване е от първостепенна важност. Хаджийска река е другата основна река, която отводнява община Руен, тя се разпростира на 48 км. от територията на община Руен, навлиза в територията на община Поморие след което се влива в “Черно море”. Извира от планинския масив край с. Руен – посока с. Добра поляна. По протежението й се намират четири микроязовира 1. ”До летището“, 2. ”Айлямаза”, 3. ”Ръжица І Дермен дере” и 4. „Ръжица ІІ Река Хаджийска“, които имат голямо стопанско значение, поради преминаването си през долините на селата Руен, Ръжица и Просеник където се отглеждат зеленчукови култури. Река Елешница е от по-малките реки, разположени на територията на община Руен и служи за естествена граница между община Руен и община Долни Чифлик. Извира от планините в землището на с. Каменяк, община Руен. Събира водите си от “Саръямач дере” “Геровата речка”, “Селски дол”, “Лешников дол” и още много други по-големи или по-малки долове и дерета от област Варна до местността “Чешмения хълм”. Леглото й е равно, каменисто, с много прагове и меандри. Дебита на реката е непостоянен и през септември-октомври силно намалява, но без да пресъхва. Пролетно време няма пороен характер но в места има големи навлаци по бреговете от силните валежи. Балабан дере събира водите си в района на местноста „Дъбравата“ до р. Луда Камчия, в която се влива преди яз. „Цонево“. Дължината му е около 14,6 км и се характеризира с предимно стръмни брегове, големи скални тераси и каменисто легло с прагове. Именно по поречието на Балабан дере се намират част от скалните образования обявени за природни забележителности в района: „Свинската глава“, „Професора“, „Костенурката“ и др. Характерът и дебитът на Балабан дере не се отличават много от този на р. Елешница, като най-високите му води са около февруари-март, а най-ниските през есентта. Казанската река води началото си от “Хусареки дол” и “Новата река” землището на с. Снягово. Събира водите на “Дъбов дол, “Поров дол”, “Вълчи дол” и др. северно от с. Дъскотна се влива в р. Луда Камчия. Тя е сравнително къса река, но има достатъчно дебит, за да не пресъхва през лятото. Шиваровска река (Голямата река) извира от землището на с.Зайчар под името “Големия дол” при с. Ябълчево , върви успоредно по шосето Айтос-Провадия, през с. Шиварово . Западно от с. Дъскотна се влива в р. Луда камчия. Дължината и е около 17.2 км. и има сравнително постоянен дебит, който допълнително се регулира от язовир “Свинската локва”, построен в горното и течение. Дюлева река е най-големия десен приток на р.Луда Камчия и събира водите си от Котленско-Върбишкия дял на Източна Стара Планина. Носи името на с. Дюля, през чието землище преминава. В горното си течение реката има стръмни брегове и тясно дъно, но в долното си течение се разлива в широко, меандриращо легло. Има сравнително постоянен дебит с най-високи води през март месец. Дължината и е около 7.3 км. Други по-малки водни течения, които директно се вливат в р.Луда Камчия са: Големият дол, Широкия дол, Орлов дол, Скалния дол и др., като те са значително по-къси, с непостоянен дебит и често пресъхват в края на лятото и началото на есента. Биологично разнообразие и защитени територии На територията на България се срещат 3567 вида висши растения, като естествената растителност е представена от девет основно картографирани единици: широколистни дъбови гори (на надморска височина от 10 до 500-700м); степоидни храстови и тревни съобщества; широколистни гори, смесени със средиземноморкса растителност; букови гори; иглолистни гори (над 1200-1300 м.н.в.); клекови и хвойнови храстови съобщества (2000-2500м.н.в.); високопланински тревни съобщества (над 2000-2500м.н.в.); евкински (понтийски) гори и крайречни гори. На територията на община Руен преобладават листопадните дъбовите гори. Срещат се също и церови, липови, борови и габърови насаждения на възраст 29 до 60г. Забележителни за района са благуна и единичните вековни церови дървета до с. Добра поляна, с. Топчийско, с. Заимчево и с. Добромир. По-разпространени в полето и гората са следните видове: червен кантарион, жълта тинтява, синя метличина, бял пелин, аир, мащерка, маточина, жълт кантарион, бял равнец, детелелина, синя жлъчка, бял оман, лечебна ружа, слез, теменуга, иглика, подбел, риган, здравец, горска ягода, коприва, водно пиперниче, овчарска торбичка, блатно кокиче и др. От храстовидните растения със стопанско значение са дрян, къпина, шипка, леска, трънка, глог, кисел трън, гръмотрън и др. Макар и малка като територия, община Руен разполага с множество защитени растителни видове, като по-известните от тях включват:
На територията на община Руен се срещат типичните за региона животни, като е представен от сухоземна костенурка, таралеж, катерица, къртица, див заек, лалугер, оризищна мишка, белозъбо сляпо куче, вълк, лисица, язовец, невестулка, черен пор. По-рядко са разпространени и следните сухоземни видове: видра, златка, дива котка, дива свиня, благороден елен, сърна, кафяво прилепче. Птиците в района на община Руен са представени от: черен щъркел, обикновен мишелов, малък креслив орел, бухал, чухал, забулена сова, блатна сова, горска улулица, кукумявка, различни видове кълвач, обикновен пчелояд, кукувица, гургулица, гугудка, речен дъждосвирец, горски бекас, каспийска рибарка, яребица, пъдпъдък, голям ястреб, обикновен мишелов, белоопашат мишелов, малък ястреб, малък сокол, сокол орко, ловен сокол, горска зидарка, кос, различни видове лястовица, бъбрица, дълъг опашат синигер, зеленика, чинка, врабче, славей, врана, сойка, сврака и др. Змиите също са разпространени на територията на общината, като в района се срещат смок мишкар и пепелянка. На територията на община Руен има 2 защитени местности, четири природни забележителности, множество пещери, както и други причудливи природни форми и забележителности, които не са обявени по смисъла на закона за защитени територии, но представляват важна част от природното богатство на общината. Защитени местности: - “Трите цера” (площ 1,5ха, естествено находище на червен божур). - “Вековният цер”(Височина 26м, диаметър 2м. и възраст над 200г.) Каталог: wp-content -> uploads -> oksreda uploads -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца uploads -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения uploads -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране uploads -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България oksreda -> Програма за развитие на селските райони псов пречиствателна станция за отпадъчни води Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|