Закон за вещите лица, преводачите и тълковниците. І. Възражения по мотивите



Дата15.10.2018
Размер168 Kb.


РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ

ул. „Цар Калоян” № 1-а, 1000 София, тел. 986-28-61, 987-55-13,

факс 987-65-14, e-mail:VASarch@bitex.com

Изх. 1130

Дата 11.12.2012 г.

(Моля, цитирайте при отговор)

ДО ГОСПОЖА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО


БЕЛЕЖКИ НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ

ПО ПРОЕКТА ЗА ЗАКОН ЗА ВЕЩИТЕ ЛИЦА,

ПРЕВОДАЧИТЕ И ТЪЛКОВНИЦИТЕ

Уважаема госпожо Вълкова,

Представям на вниманието Ви бележките на Висшия адвокатски съвет по Проекта за Закон за вещите лица, преводачите и тълковниците.

І. ВЪЗРАЖЕНИЯ ПО МОТИВИТЕ

І.1. В проекта е записано, че експертите „епизодично се привличат”. Това не е терминологично правилно и не отговоря на текстовете на процесуалните закони (ГПК, НПК, АПК), регламентиращи назначаването на вещи лица в съответния процес. Експертите имат определен процесуален статут, те се назначават от органа, който ръководи процеса, с определени процесуални права и задължения и терминът „привличане” най-малкото е непрецизен.

Не е издържано и твърдението „Включването им в съответните списъци определя "института" на вещите лица”. Не може да се говори за „институт” на вещите лица. Статутът на вещо лице произтича не от включване в списък, а от определянето му от съответния орган за такова. То е вещо лице поради професионалните и специални знания, които притежава, а придобива процесуални права и задължения с акта на назначаването му в съответното производство. Вписването в списъка не може да е абсолютна предпоставка за определянето на един специалист като вещо лице по конкретно дело. Не може да се развива ограничителната теза, че назначаване извън списъка е допустимо само в извънредни и изключителни случаи.



І.2. Според мотивите при „при действащия механизъм за привличане на вещите лица е възможно, както показва и практиката, в списъците за вещи лица да попадат недостатъчно компетентни специалисти, както и лица, които не притежават необходимите личностни качества”. Този мотив обаче остава абсолютно незащитен с текстовете на проекта, тъй като той предвижда по-либерален и по-непрецизен режим на попадане в списъците на вещите лица, отколкото сега действащата Наредба № 1. Съпоставен с действащата в момента Наредба № 1 от 16 януари 2008, проектозаконът е доста по-непрецизен във формулировките и в тезите си и разкрива множество „капани” за безкритично назначаване в цялата страна на едни и същи „доверени” експерти или просто такива, склонни да изпълняват всички поръчки.

І.3. В мотивите е залегнало напълно невярното твърдение, че допълнителни и повторни експертизи се назначават поради лошо качество на експертизите и поради неспазване на сроковете за тяхното извършване. Наред с това коментираната фраза приключва с умозаключението, че назначаването на допълнителни и повторни експертизи „в крайна сметка затруднява процеса на установяване на обективната истина”. Това абсолютно неправилно и необосновано твърдение е абсурдно и с нищо не помага за изграждането на нормите в проектозакона.

І.4. Сред причините за неудовлетворителното състояние на съдебната експертиза е записано твърде меко „ниско или нередовно заплащане”. Истината е, че често заплащането е направо унизително, особено в досъдебната фаза, когато разследващ орган е полицейски орган, а самото изплащане на възнаграждението се бави изключително много във времето. В съдебната фаза на наказателните дела, както и в гражданските дела липсва еднотипен подход на съдебните състави за оценяване труда на експертите.

І.5. Премахването на децентрализираната система на вписване на вещите лица в списъци по съдебните райони и замяната й с централизирана система ще създаде огромни проблеми с гастролиращи по всички съдилища в страната „любимци” на органите на досъдебното производство. Вече има прецеденти в тази насока. Тук проблем възниква не само в това, че едни и същи лица ще поемат „значими” дела, но и в значителното оскъпяване на експертизите с командировъчните разходи на вещите лица.

І.6. В мотивите се твърди, че проектът разработва „принципите за експертната и съдебно-преводаческата дейност”, но такива принципи изобщо липсват в него. Проектът представлява неуспешен опит за описание естеството на дейността на експертите и преводачите. Дават се за пример усложнени процедури в Австрия, Полша и Словения по вписване на експертите. Но ако цената в регистъра да фигурират истински специалисти е в по-високите изисквания и усложнени процедури, по-добре да е така, отколкото да се либерализира този ред. При това липсва отговор на основния въпрос – кой ще преценява нивото на експертите и има ли в този проект действителен механизъм за подобна проверка. Ние твърдим, че няма. Според този проект всеки, който поиска, става вещо лице, преводач и тълковник. Не е вярно твърдението, че „системата, която се въвежда чрез електронното досие на вещите лица и преводачите, позволява да се осъществява надлежен контрол върху тяхната дейност”, /защото системата може да доведе до определена съдебна статистика, но не и до надежден контрол (особено ако се спази изключително вредният принцип за равномерна натовареност). Не е вярно и твърдението, че ще се изключват от регистъра онези, които не отговарят на изискванията. Изключване е предвидено например поради откази от експертиза (може да са основателни) и по генералната клауза „по други причини”. Така „по други причини” могат да бъдат извадени от списъците неудобните и независимите от институции експерти.

І.7. Функциите на предлаганата дирекция „Вещи лица и съдебни преводачи” са напълно измислени, със статистически цели. Всъщност се предвижда нова чиновническа структура, без тя да подобри администрирането на експертизите, без отговорности и значимост.

І.8. Неправилно е закон да предвижда граници за минимално и максимално заплащане. Твърди се, че се прилага диапазон между 80 лева и 300 лева, а всъщност е регламентиран само минимумът. По-правилно е изработването на тарифа, защото толкова конкретна и динамична материя не може да се регулира със закон.

І.9. Необмислен е доводът, че стойността на експертизата ще се определя „от вида на експертизата, нейното качество, срочност за извършване и квалификацията на вещото лице”. Ако разследващият досъдебен орган или решаващият съдебен орган са в състояние да определят качеството и квалификацията на експертите, те няма да имат нужда от такива. По отношение на срочността на експертизата – липсата на специални знания на органа, назначаващ вещото лице, предполага и незнание по въпроса колко време обективно е необходимо за изпълнение на поставените експертни задачи. Обявените в проекта критерии са чист субективизъм и той ще се развихри в пълна степен.
Не може в мотивите за закон да се сочи, че „при особени случаи, когато експертното изследване изисква продължително време и високо квалифициран труд, проектът за ЗВЛПТ предвижда горната граница на възнаграждението да бъде завишена с 30 на сто”. Това „завишение” спрямо минимума прави 104 лева, а според неупоменатия максимум – 390 лева. Може ли да се отнесат те към заплащане за „висококвалифициран труд”?

І.10. Несериозни са приложенията (видове експертизи). Към тях авторите са си позволили да отнесат и примерни въпроси. Тези вписани въпроси (предмет) изобщо не изчерпват съдържанието на конкретната експертиза и в този вид са повече вредни, отколкото полезни. Никой не може отнапред да изброи видовете експертизи, нито техния предмет. Предметът на експертизата се очертава от органа – възложител. Като се противопоставяме категорично на изброяването както на експертизи, така и на техния предмет, сме длъжни да отбележим също, че цели категории експертизи липсват. Това означава ли, че те не са възможни (допустими)?

Например:


Експертиза на здравословно състояние

От какви заболявания страда процесуален участник, какво е здравословното му състояние към момента, налага ли се спешно лечение и ако се налага, какво; може ли то да се извършва при определени конкретни условия; каква е прогнозата на заболяването; може ли подекспертният да участвува пълноценно в процеса, съобразно здравословното му състояние; може ли да бъде лекуван и задържан в пенетенцарни заведения, без опасност за живота и здравето му и др.



Съдебномедицинска експертиза за установяване на алкохолно опиване и употреба на упойващи вещества

Каква е степента и фазата на алкохолното опиване по наличните данни от съдебно-химическото изследване, изчисляване на концентрация на алкохол по гласни доказателства, изчисляване на количество приет алкохол по определена концентрация и гласни доказателства, изчисляване на концентрация на алкохол към определен момент; оценка на субективното повлияване от алкохол и наркотични вещество с възможност за извършване на определени действия и др.



Експертиза на абортивен плод, при мъртво раждане и на новородено

Да се определи срокът на бремеността по големината на плода, абортивен, жив или мъртъв плод при раждане, белези на новороденост, зрялост и доносеност на новороденото, животоспособност, време на преживяване след раждането; причина за смъртта на новороденото и др.

Всичко това обаче е съвсем ненужно. В НПК например достатъчно широко е посочен възможният предмет на експертизите (чл. 144, ал. 1 и ал. 2 НПК).

Чл. 144. (1) Когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката, съдът или органът на досъдебното производство назначава експертиза.

(2) Експертизата е задължителна, когато съществува съмнение относно:

1. причината на смъртта;

2. характера на телесната повреда;

3. вменяемостта на обвиняемия;

4. способността на обвиняемия с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях;

5. способността на свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях.

Не бива да допускаме приложенията към този законопроект да се превръщат в ръководства за неподготвени разследващи, за прокурори и съдии, които да четат приложенията и да поставят въпросите без оглед на конкретния казус.



ІІ. ПО НЯКОИ КОНКРЕТНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА

ІІ.1. Текстовете на чл. 1 от проекта се нуждаят от значителни подобрения.

Ал. 1 в сегашния си вид насочва само към наказателното производство. Текстът трябва да е формулиран по начин, обезпечаващ нуждите на всички процеси – наказателен, граждански административен.

Ал. 2 следва да се преформулира: например „…за изясняване на конкретни въпроси от значение за правилното решаване на делото, за които са необходими специални знания”.

Ал. 3 въобще не обобщава ролята на преводачите в процеса. Преводачът не е необходим само за устен превод при разпит или за писмен превод на документи. Преводачът е необходим в цялото производство за устен превод на страна в процеса, която не владее български език и по отношение превода на предприеманите от съда или органите на предварителното разследване процесуални действия, разпореждания, постановления, определения, решения, както и по отношение на предприеманите от другите участници в процеса действия. Подобни пояснения е необходимо да се направят и за ролята на тълковника, уредена в ал. 4.

За първи път в този проект е вписано, че вещото лице може да е „специалист от областта на занаятите (чл. 1, ал. 2 от проекта). Не е ясно как ще се определя кой занаятчия е специалист и дали примерно един фризьор, ако не членува в занаятчийската камара, е специалист или не. Знае се, че не се изисква занаятчиите да притежават специално образование, нито задължително да членуват в занаятчийската камара. Какъв тогава е критерият? Ако е необходим специалист по грънчарство, дали съдът ще назначи майстор-грънчар или ще потърси преподавател по приложни изкуства в Художествената академия ?

ІІ.2. Текстът на чл. 2 от проекта, прокламиращ задължението на вещите лица да „спазват Конституцията на Република България, законите на страната,нормите на морала и етиката”възпроизвежда задължения за всеки гражданин и по никакъв начин не очертава принципите на експертната дейност. Задължението на вещите лица да съдействат „в съответствие със своята квалификация и компетентност” не е прецизно уредено, защото, ако тяхната квалификация и компетентност е ниска, ще се приеме ли, че действията им са добросъвестни, ако са процедирали в съответствие с ниската си квалификация. Очевидно да, защото никой не може да надскочи своите умения и способности. Затова текстът на чл. 2 би следвало да бъде прередактиран: „в съответствие със своята висока квалификация и несъмнена компетентност”. Това би било в съответствие с мотивите към проекта, които изискват да не се допускат некомпетентни и нискоквалифицирани вещи лица.

Отделно от това чл. 2 от проекта също поставя акцента върху наказателния процес. Ако се приеме, че употребата на израза „на съда” обезпечава потребностите на съдилищата във всички видове съдопроизводства (гражданско, наказателно, административно), не става ясно дали законът ще има приложение в административния процес при издаването на индивидуални административни актове, когато на административния орган също липсват специални знания и поради това назначава вещо лице.



ІІ.3. В чл. 4, ал. 2 от проекта неправилно е записано, че „вещото лице самостоятелно взема решение относно методи и средствата, които ще използва при извършване на експертизата”.Това не може да бъде принцип, защото често възложителят на експертизата определя и метода на изследване, а следователно той не може да бъде избран самостоятелно от експерта. Това е възможно в множество случаи, когато са извършени поредица изследвания и трябва да се провери техният извод чрез други, по-високи по достоверност методики. Например една задача е да се установи страда ли едно лице от мозъчно заболяване, а друга – да се направи изследване чрез ядрено-магнитен резонанс, след което да се даде заключение дали лицето страда от заболяване или не.

ІІ.4. Не е сполучлив текстът на чл. 7, ал. 1 от проекта с формулировката „отразява вътрешното си убеждение относно установените при експертното изследване обстоятелства”. Текстът не дъръжи сметка за обективните резултати от приложението на специалните знания, нито за съвестта и бепристрастността на вещото лице. Формулировката на текста не е добра, защото вътрешното убеждение може да пречупва субективно или едностранчиво обективните резултати от приложението на специалните знания. Правоприлагането се интересува от обективните находки и заключения на експертизата, а не от вътрешното убеждение на експерта по тях.

Систематично място в чл. 7 трябва да намери хипотезата на особеното мнение на вещото лице, когато в обща експертиза от няколко вещи лица един или част от тях не споделят изводите на мнозинството.



ІІ.5. Редакцията на чл. 10 от проекта предполага, че само лицата, включени в регистър, могат да бъдат вещи лица, тълковници и преводачи. Не може да се сподели такова предварително ограничаване на кръга на експертите, които правосъдието може да ползва при необходимост от специални знания. Необходимо е да се създаде ал. 5, регламентираща възможност за ползването на специалисти, които на са включени в регистъра. Списъкът в регистъра не може да бъде изчерпателен. Водещото значение на регистъра не бива да се абсолютизира.

ІІ.6. По чл. 11 от проекта:

Възможността по чл. 11 от проекта специалистът да бъде бакалавър е неприемлива. Медицински бакалаври са например и медицинските сестри и акушерките. При така вписаните в проекта изисквания се създава възможност те да бъдат експерти по медицина или гинекология, което само по себе си е абсурдно. От друга страна, когато се искат специални знания по медицина, не се интересуваме от обща такава, а от специалните знания в отделна нейна дисциплина – неврология, хирургия и т.н. Не може да се изисква само диплома за медик и от там да се заключи, че лицето е „специалист” по онкология например. Специалността в знанията се доказва с една или няколко придобити специалности. Задължително е съдебномедицинските експерти да са дипломирани специалисти в поне една тясна медицинска специалност.

Занаятите изрично а изключени от изискването за представяне на диплома. При това положение не е ясно как ще се преценява, че занаятчията е специалист.

Като изискване за вписване в регистъра е предвидено лицето да има „безупречна репутация като специалист и като член на обществото”, но не е предложена уредба за начина, по който това ще се установява. По-правилно е да се поставят проверяеми изисквания – например лицето да не е осъждано, да не е лишавано от права и т.н.

Изискване за петгодишен преводачески стаж има само за преводачите. Това означава ли, че такъв стаж не се изисква за вещите лица и защо? Не е ясно кое налага подобен различен подход.

В чл. 11, т. 6 има непрецизност. Нормата препраща към чл. 14, ал. 2, където няма точка 5. Правилната редакция е чл. 14, ал. 1, т. 5.


ІІ.7. В чл. 12, ал. 3 е поставено изискване хабилитираните лица да представят и копие от дипломата си за професор, доцент или научен сътрудник. Не е ясно защо е необходимо това, при положение че няма уредба на различие в правата и възнаграждението въз основа на притежавани академични степени и знания. В крайна сметка отговорността по чл. 291 НК не зависи от академичното звание.

Същевременно е пропуснато изискването за представяне на съответния лиценз, когато експертът работи в област, за която се изисква лицензиране.


ІІ.8. В чл. 13, ал. 3 е необходимо да се уточни, че публикуването в интернет става на интернет-страница (или рубрика) на дирекцията в сайта на Висшия съдебен съвет.

ІІ.9. Според чл. 14, т. 5 от проекта един експерт се изключва от списъка, ако „поради други причини не извършва експертизи в продължение на повече от шест месеца”. Това може да се превърне в средство за отстраняване на неудобни експерти. Неизвършването на експертизи в продължение на повече от 6 месеца може да е резултат от НЕНАЗНАЧАВАНЕ от страна на органите на процеса и това не бива да се третира като негатив за вещото лице. Особено ако се случи предвиденото по-горе едни и същи вещи лица да работят експертизите в цялата страна.

ІІ.10. Непрецизна е редакцията на чл. 16 от проекта. Неуместна и неточна е думата „привличат”. Правилният термин е „назначават”

Редакцията на ал. 1 по отношение предубедеността и основанията за отвод също страда от тези недостатъци. Ясни са нормите на всеки процесуален кодекс по отношение основанията за отвод. Ненужно е те да бъдат замъглени в отделния закон, който няма практическо приложение и е непротивопоставим на НПК, ГПК и АПК.



ІІ.11. Чл. 17 от проекта въздига срочността на експертизата в абсолютно изискване. Не се държи сметка, че поставените срокове понякога са невъзможни за изпълнение на експертизата. Необходимо е да се допълнят думите „ако указаният срок не противоречи на технологично необходимото време за изготвяне на експертизата”.

Неточна е формулировката на чл. 17, ал. 5, т. 1 от проекта. „Изразът „които са му предоставени” е непълен, защото не отчита обектите, което не могат да се предоставят – сгради или обекти в нея, урегулирани поземлени имоти, мащабни информационни масиви, устройствени планове, тежки съоръжения и т.н. Поради това е добре формулировката да се редактира по следния начин – „които са му предоставени или посочени”.

Категорично възразяваме срещу изискването на чл. 17, ал. 6 от проекта, който гласи: „Когато установи факти, които са от значение за делото, за които не са поставяни въпроси при назначаването на експертизата, вещото лице уведомява органа, който е назначил експертизата”.

Експертите не са юристи и нямат отношение към предмета на доказване. Само възложителят на експертизата (съд, прокурор или разследващ орган) може да преценява дали един факт е от значение за делото. Вещото лице не може да бъде инструментален свидетел, назначен от съда и разкриващ нови факти извън експертизата. Отделно от това подобни контакти по начало могат да събудят у страните съмнения за предубеденост. Експертът не е двигател на процеса. Такива са органът, пред който делото е висящо, и страните участници в процеса. Служебното начало в процеса по НПК, ГПК и АПК не е възложено на вещите лица и няма основателна причина тази уредба да се променя с друг закон. Освен това подобна възможност за вещите лица нарушава състезателното начало и равнопоставеността на страните, като превръща вещото лице в помощник на едната от тях, в чиято полза биха били тези „факти, които са от значение за делото”. При това не е ясно какво имат предвид авторите на проекта относно понятието „от значение за делото”.

Ал. 7 на чл. 17 урежда само една част в дейността на вещото лице при явяването му пред съответния орган. Преди да се пристъпи към отговори на въпроси, свързани с представената експертиза, вещото лице трябва да заяви пред съда и страните дали поддържа експертизата.
ІІ.12. Чл. 18, ал. 1 и 4 от проекта страдат от същите недостатъци, които коментираме по-горе в раздел ІІ.1. за преводачите и тълковниците. Преводът не може да се свързва само с процесуалното действие „разпит”. В противен случай ще се ограничи възможността на лицата, които не знаят български език да се защитят пълноценно в процеса, а това противоречи на принципите на всички процесуални закони. Същото се отнася и до дейността на тълковника.

В чл. 18, ал. 2 непрецизно се използва изразът „назначаване на превода”. Назначава се преводачът, а преводът се възлага на този преводач.


ІІ.13. Излишен е текстът на чл. 19 от проекта.
ІІ.14. Категорично възразяваме срещу текста на чл. 20, ал. 1, т. 1 от проекта, предвиждащ възможност вещото лице да получи неприложени към делото материали от други физически или юридически лица. Вещото лице няма право да прилага доказателства. Нито един процесуален закон не допуска това. Експертизата не може да се изготвя въз основа на факти, които не са приобщени към делото по предвидения процесуален ред. Възможността да се ползват за изготвянето на експертизата доказателства, които не са представени по делото, може да се предостави изрично на експерта само от органа, който го е назначил и след изслушването на страните по делото. Едва тогава може да се урежда издаването на удостоверение.

Липсва добра уредба на защитата на правата и законните интереси по чл. 20, ал. 1, т. 5 от законопроекта. Правото на жалба пред по-горната инстанция срещу актовете по тези две точки е най-добрият и бърз начин за защита на имуществените права на вещото лице в процеса.

В чл. 20, ал. 2 е необходимо да се допълни, че искането за удължаване на срока трябва да бъде представено на назначаващия орган не по-късно от седем работни дни от получаване и запознаване на експерта с акта (постановление, определение), с който е назначена експертизата. Това се налага, за да се избегнат случаи на бездействие от страна на вещото лице, което да поиска удължаване на срока на предвиденото основание, защото е пропуснало дадения срок за заключение.

Що се отнася до разширяването на експертизата с други вещи лица – това е въпрос, който не може да се иницира от вещото лице с искане. Вещото лице може само да уведоми съда, че поставеният въпрос не е от неговата компетентност или че според него се налага разширяване на експертизата с други специалисти.

Не е ясна формулировката на чл. 20, ал. 3.

Препращането на чл. 20, ал. 5 е непрецизно, защото не отчита спецификата в работата на преводача и тълковника.


ІІ. 14. В разпоредбата на чл. 21, ал. 4 е необходимо да се добави изразът „освен ако дължимото възнаграждение е за сметка на бюджета на съда”.
ІІ.15. В чл. 22, ал. 2 липсва уредба на хипотезата, при която образците за сравнително изследване са вещи.

Текстът на чл. 22, ал. 4 е неясен. В какво се изразява така уреденият достъп и за какво е необходим?


ІІ.16. Неуместно е в закон да се определят конкретни стойности, защото се предполага, че законът ще действа дълго време занапред. По-правилно е в чл. 23, ал. 1 да се определят принципите на заплащане. Например: Заплащането на направените разходи, пътни и дневни разходи да се извършва веднага след приемането на експертизата, а възнаграждението да се изплаща по банков път не по-късно от определен срок след приемането на експертизата. Систематично място в законопроекта трябва да намери правилото, че дължимото възнаграждение са заплаща на вещото лице след приемането на представеното експертно заключение (експертиза), както и изключенията, при които това правило не се спазва по конкретно уредени в закона причини. Към ал. 4: Ако допълнително поставените задачи не са били предмет на първоначалната експертиза, допълнителната се заплаща по общите правила на чл. 23 ал. 1.

Алинея 6 на чл. 23 трябва да има продължение – в кои случаи може при неприемане на заключението да се откаже възнаграждение: не се приема заключението поради необективност, липса на задълбоченост в изследването, недостатъчна научна аргументираност, необоснованост или неправилност.

По-целесъобразно е с тарифа да се определи системата на отчитане от страна на вещите лица както на техния труд, така и използваните консумативи, командировъчни и т.н.

ІІІ. ПО ВЪПРОСИТЕ НА ГЛАВА ШЕСТА ОТ ЗАКОНОПРОЕКТА
В тази част на законопроекта се уреждат функциите на Дирекция „Вещи лица и съдебни преводачи” към Висшия съдебен съвет.

Не е правилно в обозначението на дирекцията да се пропускат тълковниците. Трябва да бъде Дирекция „Вещи лица, съдебни преводачи и тълковници”.

Освен функциите законопроектът трябва да съдържа и устройствена уредба на дирекцията – от кого се ръководи, от кого се назначава ръководителя и т. н.
В заключение считаме, че предложеният проект се нуждае от цялостна преработка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ

АДВОКАТСКИ СЪВЕТ:



ДАНИЕЛА ДОКОВСКА




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница