Закон за ветеринарномедицинската дейност ззж закон за защита на животните



страница1/2
Дата05.10.2016
Размер463.26 Kb.
  1   2
ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ

ЗВМД Закон за ветеринарномедицинската дейност

ЗЗЖ Закон за защита на животните

КПИ Кърлежовопреносими инфекции

МС Министерски съвет

ОДБХ Областна дирекция по безопасност на храните

ОЗЖ Организация за защита на животните

ОИБЖ Общински изолатор за безпризорни животни

РЗИ Регионална здравна инспекция

РУП Районно управление „Полиция”

Настоящата програма е разработена в изпълнение на глава пета от Закона за защита на животните. Разработването на тази програма се налага поради приетите нови правила за работа по отношение на безстопанствените кучета, залегнали в Закона за защита на животните (ЗЗЖ), обнародван в ДВ. бр. 13 / 08.02.2008 г., изм. ДВ. бр. 80 / 09.10.2009 г., изм. ДВ. бр. 8 / 25.01.2011 г., тъй като проблемът с безстопанствените кучета е сериозен за обществото, с многостранни измерения (хуманномедицински, ветеринарномедицински, социално-битови, икономически и екологични).


  1. Описание на проблема - големият брой безстопанствени кучета води до:

  • здравни рискове за хората: - безстопанствените кучета могат да бъдат преносители на болести, опасни за човека - бяс, ехинококоза, бруцелоза, микроспория, демодекоза и др.;

  • ухапвания на хора от кучета;

  • създаване на дискомфорт на населението - много хора се страхуват от кучета;

  • през нощта, шумът създаван от безстопанствените кучета, смущава гражданите;

  • безстопанствените кучета са една от причините за замърсяване на градската среда;

  • тежкото положение на безстопанствените кучета травмира хората, които обичат животни.

Програмата е разработена в съответствие със съществуващата нормативна уредба, визираща както преките, така и косвените проблеми, генерирани от наличната популация на безстопанствени кучета в населените места, и скитащи и подивели кучета извън урбанизираните територии.

Кучетата са много важен фактор за общественото здраве, предвид това, че сред домашните животни са:

- най-често резервоар за вируса на беса и източник на заразата;

- гостоприемник и преносител за резервоара на причинителите на редица кърлежово-проеносими заболявания, от които Марсилската треска и др.;

- гостоприемник на причинителите на ехинококозата (кучешка тения), висцералната лайшманиоза и токсокарозата и източник на тези и други паразитози.

Скитащите и безстопанствени кучета са сериозен проблем за обществото, както в здравен, така и в социално-икономически аспект. Регистрираните случаи на лица претърпели експозиция от кучета (нараняване - ухапване или одраскване) никога не съответстват на действителните, тъй като не потърсилите медицинска помощ остават извън полезрението на здравната система. Това е така наречения “айсбергов феномен”.

            При паразитните заболявания тежестта на проблема се формира не от броя на регистрираните случаи на ехинококоза, а от локализацията на заболяването (черен дроб, бял дроб, мозък и др.) и тежката инвалидизация на човека, претърпял оперативна интервенция. Не са редки случаите и на рецидиви, със засягане на същия или друг орган, вследствие особеностите на  биологията на причинителя и епидемиологията на заболяването.

Характерът на епидемичния процес при паразитозите зависи от поддържането на инвазията на причинителя в кучето, в качеството му на резервоар, източник и гостоприемник, във възможността за разсейване на яйцата на паразитите и степента на контакта на човека с него.

Ефективният надзор на заразните и паразитни заболявания, за разпространението, на които имат определящо значение кучетата, изисква реализирането на ефективен епизоотологичен, епидемиологичен и обществен контрол, поради многофакторността на мерките и необходимостта от  комплексното им прилагане.

От края на 80-те години много обективни причини (структурната реформа в селското стопанство) и субективни причини (неизпълнение на съществуващото законодателство от страна на компетентните органи) доведоха до нарушаване на цялостното изпълнение на мерките за борба с паразитозите по отношение на основния източник – кучето и до влошаване на епизоотичната ситуация.

До края на януари 2008 г., съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), кметовете на общини се задължаваха да организират улавянето на безстопанствените кучета, като осигуряват средствата за тези дейности. Безстопанствените животни се настаняваха временно в изолатор, като непотърсените до две седмици животни се подлагаха на евтаназия.

Изпълнявайки тази разпоредба, в Община Тутракан има създаден изолатор от 2003 г.. През него годишно минават между 300 и 350 кучета. На лице са единични случаи на осиновяване на кучета.  



  1. Причини за възникването на проблема с безстопанствените кучета.

2.1. Липса на адекватно и цялостно законодателство.

2.2. Липса на контрол върху популацията на домашни кучета и несъобразяване с комплексния характер на проблема.

2.3. Временното използване на кучета за пазачи на вили, строежи, гаражи и др., след което същите се изоставят.

2.4. Липса на хуманно образование за отношението към животните и грижите, от които те се нуждаят – собственикът не е подготвен за  проблемите, съпровождащи отглеждането на куче, в резултат на което при възникнали трудности може да го изостави.



  1. Популация на безстопанствените кучета.

Биологични характеристики и особености на кучето - вид Canis familiaris

Според зоологическата систематика кучето принадлежи към семейство Кучета (Canidae) на разред Хищници (Carnivora). Още от дълбока древност хората започнали да отделят най-послушните, най-възприемчивите, с най-добри качества кучета. Този изкуствен подбор още в най-ранните стадии на одомашняването спомогнал за развитието на нужните за хората качества в кучето. Под влияние на условията на средата и подбора те се изменяли, постепенно се създавали нови породи и техни представители се кръстосвали помежду си. От древността хората се стремели към въвеждане на определена специализация на породите, която се стараели да затвърдят в поколенията. Днес кинологията (наука, която изучава кучетата) класифицира голямото разнообразие от кучешки породи в три основни групи:



- примитивни породи – малък брой кучета, непретенциозни, устойчиви, трудно поддаващи се на дресировка и слабо привързани към човека. Това са някои азиатски породи и африкански ловни кучета.

- преходни породи – група примитивни кучета, с които човекът е започнал целенасочена племенна работа и дресировка. Такива са някои групи лайки, кавказки и средноазиатски овчарки.

- културни породи – най-многочислената група породисти кучета, за които човекът е създал благоприятни условия за отглеждане, хранене, племенно развъждане и практическо използване. Тук се отнасят всички ловни, служебни и декоративни породи кучета.

Според друга класификация кучетата се делят на 4 групи породи:



- ловни кучета – лайки, хрътки, шпаниели и др.;

- служебни кучета – овчарки, ерделтериери и др.;

- спортно служебни кучета – доберман-пинчер, догове и др.;

- декоративни (стайни) кучета – пекинез, чихуа-хуа, японски хин, болонки и др..

Кучетата от различните породи имат различно тегло и големина. Днес в света се наброяват над 600 признати породи кучета. Кучетата в зависимост от породата достигат полова зрялост между 7 – 12 месечна възраст, но понякога първият еструс (период на отделяне на зряла яйцеклетка) при женските може да се забави до 18-месечна възраст. Обикновено еструсът е два пъти годишно (пролет и есен) и продължава 14-22 дни. Нормалната бременност продължава средно 63 дни (при дребните породи – 58 дни, а при по-едрите до 65 дни). Средният брой на приплодите варира в зависимост от породата, телесното развитие на майката, храненето и други фактори. Обикновено при дребните породи новородените са 2-5 броя, а при едрите – 6-12 броя. Мястото за раждане женската избира сама – най-често място, където тя се чувства по-сигурна. Раждането настъпва обикновено през нощта или в ранните утринни часове. Периодът, през който малките сучат продължава до 7-8 седмици от раждането. Млечните зъби на кучето започват да се развиват 2 седмици след раждането. Смяната на млечни зъби с постоянни започва между 3,5 до 4 месечна възраст и обикновено завършва до 8-ия месец. В млада възраст кучето има 32 млечни зъба, а възрастното куче – 42 постоянни. Зрението на кучето има свои особености. То не е способно да види предмета едновременно с двете си очи, тоест всяко око има свое поле на зрение. Кучето не може да различава цветовете, но формата на предметите разпознава добре. Кучето вижда движението на предметите от разстояние 250 - 300 м. и повече. Обонянието стои на първо място сред сетивните усещания на кучето. Продължителността на живота на кучето е 12-20 години. Очевидно е, че само няколко изгонени домашни кучета са в състояние за кратко време бързо да увеличат броя на безстопанствените кучета. Ако не се вземат навременни мерки, броят им нараства докато достигне определен максимум. Този максимум се нарича “носещ капацитет на средата” и зависи от условията на средата – количество храна, вода и възможности за подслон. При достигане на „носещия капацитет на средата” раждаемостта и смъртността на безстопанствените кучета се изравняват, което означава, че броят им не се увеличава. Ако в тази ситуация се предприеме само отстраняване на безстопанствените кучета ще се предизвика освобождаване на ниши, които за кратък период ще бъдат заети от други кучета – новородени или мигриращи, т.е. ще се наблюдава временно намаляване броя на безстопанствените кучета, последвано от възстановяване, пак намаляване и възстановяване – един цикличен и непрестанен процес.

Какво става при прилагане на кастрация на безстопанствените кучета и връщането им по обитаваните от тях места?

Не се освобождават ниши, тъй като кучетата се връщат на местата, от където са взети за гратисния период, необходим за блокиране на раждаемостта - когато капацитетът на средата се ограничи от стерилни животни. Този гратисен период позволява паралелно да се наложи контрол върху домашните кучета - регистрацията им и стерилизацията на част от тях.

Следва етапът на постепенно изтегляне на кучетата в приюти, тъй като отстраняването вече не може да се компенсира от раждаемост - липсват репродуктивните животни. Броят на кучетата от улицата постепенно се редуцира до трайното изчезване на явлението ”безстопанствени кучета”.

Ефективен подход за установяване на контрол върху кучешката популация:



  • прилагане на кастрация, обепаразитяване, ваксинация срещу бяс и трайна маркировка на неагресивните безстопанствени кучета и връщането им по обитаваните от тях места с редовен ветеринарномедицински надзор;

  • регистрация на домашните кучета и популяризиране на ползите от кастрацията им, с цел установяване на контрол  върху размножаването им и предотвратяване на евентуалното им изоставяне.

Доскоро липсващата адекватна  нормативна база и отсъствието на съвместни действия между местна власт, организации за защита на животните (ОЗЖ) и граждани бе основната причина за задълбочаване на проблема с безстопанствените кучета и невъзможността за неговото ефективно и трайно решение в цялата страна.

Епизоотология и болести, които кучетата могат да пренасят пряко:

  • Инфекциозни болести

Салмонелоза (паратиф) - това е една от най-често срещащите се инфекциозни болести по бозайниците. Причинител на заболяването са няколко типа бактерии, които са много устойчиви към външни въздействия.

           Туберкулоза - специфична, хронична инфекциозна болест, която се характеризира с появата на туберкули (възелчета) в различни органи, които казеозират и впоследствие калцифицират. Болестта е разпространена повсеместно и от нея заболяват почти всички видове животни и човекът.



Бронхосептикоза (бордетелна инфекция) - заразно заболяване, което протича с признаци на бронхопневмония. Причинител е Bordetella bronchiseptica, която обитава горните дихателни пътища на повечето видове бозайници.

Бяс - остра заразна болест, към която са възприемчиви всички видове животни и човекът. Причинителят е вирус. Разпространява се от скитащи кучета, а в последно време и диви хищници. Заразяването става чрез ухапване или попадане на вируса върху ранички, драскотини по кожата. Инкубационният период е до 60 дни.

Тизерова болест - причинител е Bacillus piliformis. Като причини за развитието на заболяването се считат стресовите въздействия (лошо хранене, третиране с препарати по време на експеримент и други фактори, свързани с околната среда). Инкубационният период е от 5 до 15 дни.

  • Паразитни (инвазионни) болести:

Токсоплазмоза - паразитно заболяване, с разнообразно протичане. Възприемчиви към болестта са всички диви и домашни животни. Токсоплазмозата е разпространена по цялото земно кълбо, както сред хората, така и сред животните.

     Цестодози (представители на сем. Taeniidae). Към разред Cyclophylloidea спадат по-голямата част от всички цестоди. Това са най-съвършенните и най-специализираните панделковидни червеи, които паразитират предимно в топлокръвните животни – птици и бозайници: Ехинококоза; Дипилидиоза; Нематодози; Токсокароза.

- Кърлежовопреносимите инфекции /КПИ/ - Безстопанствените и скитащи кучета представляват един от основните резервоари на зараза за някои КПИ, най-често срещана от които е Марсилската треска. Това обстоятелство изисква системни мерки за контролиране на кучешката популация.


  • Гъбични болести:

Дерматомикози (трихофития, фавус, микроспория) - микотичните болести се наричат още дерматомикози, тъй като се предизвикват от гъбички и засягат кожата на почти всички видове бозайници, понякога и човека. Инкубационният период продължава от 8 до 30 дни.

Стратегически подходи:

Два са основните стратегически подхода, използвани за решаването на проблема с безстопанствените кучета:

- Хоризонтален – усилията са насочени към обучение на хората, оздравяване на околната среда, засилване на ветеринарния контрол върху здравния статус на кучешката популация;

- Вертикален – включва оздравяване на крайния гостоприемник – кучето, чрез диагностични ареколинизации и редовни дехелминтизации през 3 месеца.



4. Цели и задачи на програмата.

Целта на тази програма е като се използват достиженията на световната наука и собствения дългогодишен опит да се постигне нов, по-усъвършенстван и съвременен подход, способстващ за установяване на трайна тенденция за намаляване на популацията на безстопанствените кучета на територията на община Тутракан.

Формирането на конкретни цели и мерки в програмата е извършено на базата на детайлен анализ на съществуващото състояние и специфичните местни условия и възможности. От друга страна те са синхронизирани с изискванията, поставени в нормативната уредба на Република България.

Предвижда се, реализирайки програмата на територията на община Тутракан, популацията на безстопанствените кучета да бъде овладяна.

4.1. Цели:

4.1.1. Установяване на контрол върху популацията на безстопанствените и домашни кучета, като се гарантира здравето на хората и безопасността на техния живот в общината.

4.1.2. Намаляване до минимум на рисковете от разпространение на заразни заболявания, касаещи хора и животни.

4.1.3. Развиване на чувство за отговорност у хората при отглеждането на кучета.

4.2. Задачи:

4.2.1. Овладяване броя на безстопанствените кучета до трайното им изчезване.

4.2.2. Контрол върху отглеждането на домашни кучета.

4.2.3. Повишаване чистотата на градската среда.

4.2.4. Изготвяне и провеждане на образователни програми, съгласно чл. 2 от ЗЗЖ.

5. Методология.

5.1. Кастрация, обезпаразитяване, ваксинация срещу бяс, трайна маркировка и връщане по места на неагресивни и здрави безстопанствени кучета.

5.2. Евтаназия на неизлечимо болни и доказано агресивни безстопанствени кучета.

5.3. Задомяване на безстопанствени кучета.

5.4. Регистрация и надзор на безстопанствените кучета.

5.5. Регистрация на домашните кучета.

5.6. Популяризиране на ползите от кастрацията на домашни кучета.

5.7. Контрол върху изискванията за отглеждане на домашни кучета.

5.8. Кампании за подобряване на чистотата в цялата община.

6. Мерки.

6.1. Кастрация, обезпаразитяване, ваксинация срещу бяс, трайна маркировка (за кратко наричани обработка) и връщане по места на неагресивни и здрави безстопанствени кучета.

6.1.1. Съгласно чл. 40 , ал. 4 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ), мерките за овладяване на популацията на безстопанствените кучета се осъществяват в регистрирани подвижни или стационарни амбулатории от общините или организациите за защита на животните (ОЗЖ).

6.1.2. Съгласно § 5 от ЗЗЖ, в тригодишен срок от влизането в сила на закона общинските съвети и кметовете на общини осигуряват настаняването на безстопанствените животни в приютите по чл. 41, ал. 1 от същия закон.

6.1.3. Обработката на безстопанствените кучета се извършва на принципите на масова кастрация по райони и във връзка с молби и сигнали на граждани.

6.1.4. Обработката на безстопанствените кучета се извършва съгласно райониране на общината.

6.1.4.1. Райониране, съгласно устройствения правилник на общината.

6.1.4.2. Райониране, в зависимост от местоположението и особеностите на района, както следва:



  • Централна градска част;

  • Периферия на централната градска част;

  • Жилищни комплекси;

  • Ромски махали;

  • Селски и крайградски райони.

6.1.5. Залавянето на безстопанствени кучета се извършва съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗЗЖ.

6.1.6. Транспортирането до приюта на заловените кучета се извършва със специално оборудвани и обозначени превозни средства с добра вентилация съгласно изискванията на чл. 42, ал. 2 от ЗЗЖ.

6.1.7. Настаняването на безстопанствени кучета в приюта се извършва съгласно изискванията на чл. 46 от ЗЗЖ.

6.1.8. За настанените в приют кучета се спазват изискванията на чл. 47 от ЗЗЖ.

6.2. Евтаназия на неизлечимо болни и доказано агресивни безстопанствени кучета.

6.2.1. Неизлечимо болни животни с необратими патологични изменения, причиняващи им болки и страдания, се подлагат на евтаназия, съгласно чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗВМД в съответствие с чл. 45, т. 8 от ЗЗЖ.

6.2.2. Доказано агресивни кучета, участвали в инцидент с ухапване на човек се подлагат на евтаназия съгласно чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗВМД.

6.3. Задомяване на безстопанствени кучета.

6.3.1. ОИБЖ /Общинският изолатор за безпризорни животни/ - приюта разработва и прилага система за информиране на гражданите за животните, които се предлагат за отглеждане, в т. ч. в интернет страница и публикации в медиите, съгласно чл. 41, ал. 6 от ЗЗЖ.

6.3.2. Общината и ОИБЖ организират публични мероприятия с цел информиране на гражданите за възможностите за задомяване на безстопанствени кучета.

6.4. Регистрация и надзор на безстопанствените кучета.

6.4.1. Регистрация се извършва от всички амбулатории и приюти, които обработват безстопанствени кучета. На всяко обработено куче се издава ветеринарномедицински паспорт, който се предоставя на отговорното по надзора лице.

6.4.2. Регистрацията се извършва чрез поддържане на дневник, в който се вписват задължително следните данни за обработените кучета:


  • Идентификационен номер;

  • Отличителни белези на животното – пол, цвят, възраст, големина;

  • Дата и място на залавяне;

  • Дата на обработката;

  • Дата и място на връщане;

  • Отговорно по надзора физическо или юридическо лице.

6.4.3. Данните от регистъра на амбулаториите, които работят по програмата се изпращат до 5 - то число на всеки месец до ОИБЖ, който изпраща данните до 10 - то число на всеки месец на кмета на Община Тутракан.

6.4.4. Надзор на обработените кучета се извършва съгласно чл. 49 и чл. 50 от ЗЗЖ.

6.5. Регистрация на домашни кучета.

6.5.1. Регистрацията на домашни кучета се извършва съгласно чл. 174 от ЗВМД.

6.5.2. В Община Тутракан се поддържа регистър на домашните кучета. Регистърът се изготвя съгласно чл. 22, ал. 5 от Наредба № 1 на Общински съвет – Тутракан за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на община Тутракан.

6.5.3. Съгласно чл. 175 от ЗВМД:

6.5.3.1. За притежаване на куче ежегодно се заплаща такса по Закона за местните данъци и такси.

6.5.3.2. Освобождават се от такса собствениците на:

6.5.3.2.1. кучета на лица с увреждания и специфични потребности;

6.5.3.2.2. служебни кучета в организациите на бюджетна издръжка;

6.5.3.2.3. кучета, използвани за опитни цели;

6.5.3.2.4. кучета, използвани от Българския червен кръст;

6.5.3.2.5. кастрирани кучета;

6.5.3.2.6. ловни кучета.

6.5.3.3. Приходите от събраните такси постъпват в общинския бюджет и се използват за мероприятия, свързани с намаляване броя на безстопанствените кучета.

6.5.4. Таксата за притежаване на куче се събира от отдел „Местни приходи” при Община Тутракан.

6.5.5. Собствениците на кучета с поставен микрочип не заплащат такса за 1-та година от неговото регистриране, съгласно чл. 39, от ЗЗЖ.

6.5.6. Организиране на кампании за обработване и регистрация на кучетата, отглеждани на територията на общината. В кампаниите ще участват представители на общинската администрация, ОИБЖ и ОЗЖ, ако на такива е възложена дейността по овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на община Тутракан.

6.6. Популяризиране на ползите от кастрацията на домашни кучета.

6.6.1. Организиране на кампании за разясняване на ползата от кастрацията чрез брошури, медийни кампании и др..

6.6.2. Презентации на ЗЗЖ, организирани от общинската администрация, със съдействието на ОИБЖ и ОЗЖ, по населените места на общината за собствениците на домашни кучета.

6.6.3. Съвместна работа с ветеринарните лекари в общината.

6.7. Контрол върху изискванията за отглеждане на домашни кучета.

6.7.1. Контрол по спазване на:



  • Раздел трети от Наредба № 1 на Общински съвет - Тутракан за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на община Тутракан;

  • Глави четвърта и пета от ЗЗЖ;

  • Глави шеста и седма от ЗВМД.

  6.7.2. Контролът върху спазването на изискванията за отглеждане на домашни кучета се извършва от еколозите при Община Тутракан, както и от представители на ОИБЖ, ОЗЖ и ОДБХ – Силистра - Тутракан съгласно Глава шеста от ЗЗЖ.

6.8. Кампании за подобряване чистотата на околната среда в общината.

6.8.1. Определяне на алеи за разходка на кучета.

6.8.2. Ограждане на съществуващите детски площадки, детски градини, училища и др..

6.8.3. Поставяне на кошчета за събиране на кучешки екскременти.

6.9. Изготвяне и провеждане на образователни програми.

6.9.1. Програмите се изготвят и провеждат с участието на представители на Община Тутракан, ОИБЖ, ОЗЖ, ОДБХ и всички други заинтересовани от разрешаването на проблема с безстопанствените кучета лица и организации.

6.10. Окрупняване на мерките.

6.10.1. Контролиране на кучешката популация, подобряване на условията в ОИБЖ и създаване на кастрационен център в него.

Функциите на кастрационния център ще се състоят в следното:



  • Изграждане  на информационна система с налична база данни за собствениците на домашни кучета и лекуващите кучетата ветеринарни лекари;

  • Поставяне  на трайна маркировка на безстопанствените кучета с цел регистрация, идентификация и избягване на повторно залавяне. Обезпаразитяване, ваксиниране против бяс, издаване на надлежно попълнени ветеринарномедицински паспорти от лицата, които ги обгрижват;

  • Оказване на помощ на пострадали и болни животни; 

  • Задължителна здравна профилактика на кастрираните кучета;

  • Залавяне и обработване на безстопанствените кучета - за да се избегне хаотичността при улавянето на кучетата ще се работи поетапно и системно във всички райони на града и общината като цяло;

  • Маркировка;

  • Евтаназия.

6.10.2. Саниране и оздравяване на околната среда, чрез организиране и обозначаване на местата, забранени за разходка на домашни кучета – поставяне на указателни и забранителни табели.

 Във взаимодействие с ОДБХ и РЗИ, общинската администрация, в зависимост от нуждите и отдалечеността от границите на населените места, ще обозначи и оборудва места за разходка на домашните кучета, където ще има поставени кошчета за екскременти на кучетата и изградени волиери (специално оградени места за разходка и свободно пускане на кучета).



6.10.3. Обучение и повишаване на знанията на населението при отглеждане  и развъждане на кучета и провеждане на системна здравна просвета сред населението, включваща следните дейности:

  • Рекламно-информационни кампании с цел намиране на дом за част от уличните кучета и предпазването им от насилие на улицата;

  • Изготвяне и провеждане на общообразователни програми, насочени срещу безотговорното и нехуманно отношение към животните;

  • Съвместни адекватни и навременни действия срещу прояви на жестокост към животните между Община Тутракан, ОДБХ – Силистра – Тутракан, РУП – Тутракан и ОЗЖ;

  • Настаняване в приют за постоянно обитаване на кучета, за които стопаните не могат повече да се грижат, с цел подпомагане и предпазване на кучетата от изоставяне;

  • Осигуряване на възможност за осиновяване на кучета, които са настанени в приюта. Задължително условие при напускане на приюта за всяко куче е, то да бъде обработено срещу паразити и бяс и маркирано. При осиновяване не се заплаща такса за направените разходи по улавянето на кучето. 

6.10.4. Въвеждане на кастрацията като основен метод за ограничаване на популацията на кучетата. Кастрацията е хирургична операция, при която се отстраняват репродуктивните органи на кучето,  след прилагането на обща анестезия. При  женските животни се отстраняват яйчниците и матката, а при мъжките тестисите. Манипулацията е безопасна и бърза. След оперативната намеса се провежда антибиотично лечение при необходимост.

На кастрация могат да се подлагат само здрави кучета, като задължително се обезпаразитяват, поставя им се трайна маркировка, ваксинират се против бяс, издават им се надлежно попълнени ветеринарномедицински паспорти, в които се отразяват извършваните манипулации. Тези кучета се връщат на местата, от където са взети.

Кастрацията, освен че е отговорна мярка в борбата срещу свръхпопулацията от бездомни и нежелани кучета и котки, е полезна за здравето им. Статистически е доказано, че кастрираните животни живеят средно с около 3 години повече. Те са по-спокойни и се привързват по-силно към стопаните си. Кастрацията е полезна предпазна мярка срещу редица здравословни проблеми, които често настъпват с  възрастта при некастрираните животни. 

6.10.5. Организация, координация и контрол по изпълнението на програмата за овладяване популацията от безстопанствени кучета на територията на община Тутракан.

6.11. Организация на спортни мероприятия и конкурси с кучета.

Това изисква координирани съвместни действия между общинската администрация, ОИБЖ, ОДБХ, РЗИ, РУП, ОЗЖ, медиите, собствениците на домашни любимци и други.

7. Участници в програмата.


  • Местна власт – представители на Община Тутракан: Кмет, Ресорен заместник кмет, Секретар, Началник отдел „Икономически дейности”, Началник отдел „Строителство и строителен контрол”, Гл. експ. „Екология, озеленяване и чистота”, Изпълнители – еколози, Ръководител на ОИБЖ, помощен персонал.

  • Организации за защита на животните.

7.1. Местна власт.

СХЕМА НА ПОДЧИНЕНОСТ



Главният експерт „Екология, озеленяване и чистота” при Община Тутракан възлага задачи, контролира и координира работата на изпълнителите-еколози и на ръководителя на ОИБЖ.

7.1.1. Съгласно чл. 41 от ЗЗЖ:


  • Безстопанствените животни се настаняват от органите и организациите по чл. 40, ал. 2 и 4 от ЗЗЖ в приюти, регистрирани по чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

  • Органите на местната власт изграждат приюти за безстопанствени животни.

  • Кметовете на населените места отговарят за дейността на приютите по ал. 2 на чл. 41 от ЗЗЖ.

  • Приютите за безстопанствени животни се стопанисват от общините и/или организациите за защита на животните, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

  • Организациите за защита на животните могат да създават собствени приюти за безстопанствени животни.

  • Всеки приют разработва и прилага система за информиране на гражданите за животните, които се предлагат за отглеждане, в т. ч. в интернет страница и публикации в медиите.

7.1.2. Общинския съвет приема програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвижда средства за изпълнението й, съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗЗЖ.

7.1.3. В Община Тутракан се обработват сигнали и жалби на граждани и организации. Сигнали и жалби, отнасящи се до проблеми с безстопанствени кучета, се приемат:



  • По телефон

  • Писмено

  • По електронната поща на Община Тутракан.

  • При публични обсъждания и кръгли маси.

7.1.4. Анонимни сигнали и жалби не се обработват.

7.1.5. При подаване на сигнала се записват имената на гражданина или организацията, подали сигнала и телефон или адрес за обратна връзка. Жалбоподателят посочва мястото на инцидента и описание на кучето/тата.

7.1.6. Жалбите за куче/та, участвало/и в инцидент с ухапване на човек, както и жалбите за агресивни кучета, се обработват приоритетно при постъпването им в общината.

7.1.7. В случай, че жалбата за агресивно/и куче/та е подадена срещу обработени кучета, се процедира в зависимост от резултата при проверката.

7.1.8. Агресивното куче се залавя и се настанява в приюта на общината или на ОЗЖ.

7.1.9. Проверката на сигнала се извършва от служители на общинската администрация и ОИБЖ, съвместно с представител на ОЗЖ, ако на такава организация е възложена дейността по овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на община Тутракан.

7.1.10. Проверката съдържа подробно описание на фактическите обстоятелства по сигнала или жалбата, както следва:


  • Информация от жалбоподателя: фактически обстоятелства, медицинско свидетелство (в случаите на наличие на такова), подробно описание на кучето, участвало в инцидента.

  • Информация от страна на лица, които са свидетели на инцидента или имат наблюдения върху поведението на кучето.

На база извършената проверка се изготвя констативен протокол.

7.1.11. В зависимост от констатациите при проверката, документирани с констативния протокол, се предприемат следните действия:



  • Агресивни кучета се предоставят за задомяване при спазване изискванията на чл. 174 от ЗВМД или се настаняват в приют на организация за защита на животните.

  • Доказано агресивни кучетата, за които не се явят лица, които желаят да ги отглеждат като животни-компаньони или не бъдат настанени в приют на общината или на ОЗЖ, се подлагат на евтаназия.

  • В случай, че жалбата е неоснователна, кучето/тата се обработва/т и се връща/т на мястото, на което са били заловени.

7.1.12. Представителите на Община Тутракан, ОИБЖ и ОЗЖ провеждат образователни кампании, организират медийни събития, и разпространяват информационни материали по програмата.

7.1.13. Всички процедури и подробности по отношение на работата на стационарните амбулатории или приюти се уреждат с Вътрешни правила за работа.

7.2. Организации за защита на животните (ОЗЖ).

7.2.1. Съгласно чл. 41, алинеи 4 и 5 от ЗЗЖ, приютите за безстопанствени животни се стопанисват от общините и/или организациите за защита на животните, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Организациите за защита на животните могат да създават собствени приюти за безстопанствени животни.

7.2.2. Съгласно чл. 40, ал. 4 от ЗЗЖ, мерките за овладяване на популацията на безстопанствените кучета се осъществяват в регистрирани подвижни или стационарни амбулатории от общините или организациите за защита на животните.

7.2.3. ОЗЖ съдействат за спазване на Раздел трети от Наредба № 1 на Общински съвет – Тутракан за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на община Тутракан.

7.2.4. ОЗЖ съдействат на общината, като посочват свои представители за координация на работата между общината, ОЗЖ и гражданите.

7.2.5. ОЗЖ съдействат за обработването на постъпилите жалби и сигнали, свързани с домашни и безстопанствени кучета.

7.2.6. ОЗЖ осигуряват свои представители за проверка на сигналите и жалбите.

7.2.7. ОЗЖ сформират координационна мрежа от свои представители и съмишленици за проверка на жалби и сигнали.

7.2.8. ОЗЖ предоставят на кмета на Община Тутракан списък от координатори за съдействие по места при изпълнение на дейностите по настоящата програма.

7.2.9. ОЗЖ участват в разрешаването на проблемите, потвърдени от проверките по постъпилите жалби и сигнали.

7.2.10. ОЗЖ предоставят описание на необработените кучета по райони до амбулаториите и приютите, които работят по програмата. Съдействат при залавянето и връщането на кучетата по местата на залавянето им.

7.2.11. ОЗЖ поемат надзора върху обработените кучета.

7.2.12. ОЗЖ изпълняват мерки спрямо обработените кучета, за които са поели надзор, съгласно изискванията на чл. 49 и чл. 50 от ЗЗЖ.

7.2.13. ОЗЖ съдействат за медийното отразяване на дейностите по програмата.

7.2.14. ОЗЖ могат да съдействат за набирането на финансови средства за изпълнението на програмата.

7.2.15. ОЗЖ организират и провеждат кампании по задомяване на безстопанствени кучета.



8. Нормативна уредба.

Ангажиментът на местната власт по отношение на безстопанствените подивели и скитащи кучета е застъпен в няколко закона и национални програми, утвърдени с постановления на Министерския съвет (МС).



  • Закон за здравето:

Чл. 31. (1) Държавата, общините, юридическите и физическите лица осъществяват дейността си, като осигуряват опазването на жизнената среда от вредно въздействащите върху здравето на човека биологични, химични, физични и социални фактори.

(2) При осъществяване на дейността си юридическите и физическите лица са длъжни да спазват установените здравни изисквания.



  • Закон за ветеринарномедицинската дейност:

  1   2


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница