Закон за висшето образование ( дв бр. 112 от 27 Декември 1995г.) и Закон за научните степени и звания



Дата25.08.2016
Размер271.19 Kb.
#7226
ТипЗакон

Българо-Немска Конференция “България и Лисабонската стратегия”

Реформи в образователната система и в законодателството за мотивация в научната кариера 

хотел „Витоша”, София, 27-28 юни 2008 г. ИРИОН и Фондация „Конрад Аденауер”

гл.ас. д-р Петър Дошков , „Как се спазва Законът за висшето образование в университетската практика?”

Как се спазва Законът за висшето образование в университетската практика?”


гл. ас. д-р Петър Дошков, ЮЗУ „Неофит Рилски”, Благоевград



Уважаеми Участници,

Заглавието се нуждае от тълкуване. Въпросителното изречение съдържа елипсираната предложна фраза „ ...на ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград”. Второ, заглавното изречение е реторичен въпрос, понеже законите не се спазват от ръководни органи в ЮЗУ. Трето, Законът за висшето образование (ЗВО) ограничава естествени права и законни интереси на членове на академичната общност. Четвърто, Законът за висшето образование се нарушава чрез бездействия на министрите на образованието и науката. Пето, неспазването на закона е хронично, системно, политическо и наследимо. По такъв начин публичният интерес (чл.1 ЗВО) се неутрализира.

Висшето образование се развива през последните 7 години под знака на политическата сила НДСВ. Времето е предостатъчно да се убедим, че НДСВ е без европейската визия, наречена Лисабонска стратегия за висшето образование.

Модерното висше образование е процесно. Лисабонската стратегия е за образование с високо качество, защото тогава сигурно се развива:



  • Способността за разбиране и ориентация в обкръжаващата среда;

  • Конкуренцията в условията на мирно съществуване, сигурност,

гражданска отговорност, равнопоставеност и приемственост на културните ценности през обществото.

Уважаеми Гости,

Българският образователен контекст е парадоксален, трудно разбираем и останал неразбран от ЕС. Преценете сами ситуацията, макар и видяна през моите очи. Два закона имат пряко отношение към качеството на висшето образование: Закон за висшето образование ( ДВ. бр.112 от 27 Декември 1995г.) и Закон за научните степени и звания (ЗНСЗ - ДВ. бр.36 от 9 Май 1972г. Последната промяна е от 2000г.).

Двата специални закона са продукция на два различни вида народни събрания, но все в „ обществен интерес”. „ общественият интерес” обаче е различен, понеже отразява разбирането на две различни обществено-политически системи: комунистически режим и демокрация (българска версия). Комунистическият ЗНСНЗ е ретрогранден. Предвижда две различни процедури: открита за научните степени и закрита за научно звание. Закритата процедура е в грубо нарушаване на научните права. По същество лишава участник в конкурс от право на достъп до информация за хода на процедурата и от копия на релевантни документи, без които е невъзможно никакво евентуално възражение. Дебат между участник в конкурс за звание и разните административни органи от команден тип във ВАК - нулев, понеже заседанията на Специализиран научен съвен и Научна комисия са закрити.

Твърдя, че изначално ЗНСНЗ противоречи на целта си. Никакво прилагане на общ административен ред за неуредените от закона случаи. Парадоксално, но ЗНСНЗ е отпушен частично за съдебно оспорване не чрез изменение в самия закон, а чрез с. решение на ВАС, ІІІ отд под №1083/11.03.1999г. по адм. дело №4226/1998, което няма да разглеждам. Основание за нов ЗНСНЗ е и комичният текст на чл. 5, ал. 1: Дисертационните трудове трябва да бъдат насочени към решаване на научни или научноприложни проблеми, свързани с нуждите на социалистическото развитие на страната, да съответствуват на съвременните постижения на науката и практиката и творчески да ги развиват. Старите сили държат на запазване на ЗНСНЗ. При наличието на НДСВ, в коалиция с БСП и ДПС, ще устискат статуквото до края на мандата на тройната коалиция.

ЗВО е с повече изменения от ЗНСНЗ. Този факт говори сам по себе си. Измененията са на парче. Част от тях са лобизъм в полза на статуквото и на старите сили. Например безсмислената отмяна на чл. 31, ал.3 ЗВО, според която придобиването на право на пенсиониране автоматично прекратява заемането на ръководна административна функция. Безсмислено е, защото ЗВО е запазил текста на § 11: според който новият договор на преподавател с право на пенсиониране е удължен с една година. Срочният договор вади преподавателя от академичния състав и го лишава от избирателни права.

Целите на Лисабонската стратегия са непостижими с двата закона, защото те изключват индивидуалното начало. ЗВО и ЗНСНЗ са повърхнинна манифестация на комунистическото ни колективно съзнание, което е силно травмиращо. Казано езотерично, а не по Юнг, миналото ни остави за плащане колективна карма. И така – ЗВО е заченат с дефекти и с допълнително влошено качество от честите изменения. ЗНСНЗ пък е от времето на комунистическия режим, обявен от българското народно събрание със закон от 2000г. за престъпен.



ЗВО не се спазва в ЮЗУ

(директно противопоставяне), заобикаля се или се прилага ad hoс (спорадично). Законосъобразното прилагане на Закона за висшето образование в ЮЗУ ще да е добра практика; упражнения в противоречие на закона наричам зли или лоши практики. Такава е съдбата ни в ЮЗУ десетилетия наред. Упражняват се от ректори до ръководители на катедри. Точният синоним на „зли практики” е корупционни практики. Корупцията ни изключи от Лисабонската стратегия за висшето образование в ЕС. Това е реалността, а не vox pretere nihil за нано технологии.



Защитата на академичните права

е два вида. Административният е извънсъдебен. Характерен е само за ЗВО. Не се понася от ЗНСНЗ. Завършва най-често с индивидуален административен акт. Когато е неудовлетворителен, остава съдебната защита на академичните права и свободи. Съдебният път е приложим изрично към ЗВО и частично (по чл.28) към ЗНСНЗ. Двата вида защита на права са в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). АПК е общият ред за вземане на законосъобразни решения от органите за управление във висшите училища. Субсидиарно прилагане на АПК за неуредените случаи от ЗВО в ЮЗУ няма. Наистина тук-таме се забелязват опити за модерно администриране, което по закон е открито, достъпно, с копия от постановените актове, мотивирани дебати, обяснения на отрицателно гласуване, даване правото на засегнатия да оспори неблагоприятния акт в срок, указан в акта, който му се съобщава срещу подпис с реквизитите, указани в АПК. Но пример от ЮЗУ не мога да посоча. А ми се иска. Иначе АПК е специален закон. За неуредените случаи от съдебната част на АПК важат нормите на Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).



Изричната норма за съдебен контрол

на актове на органите за управление във висшите училища е чл. 38 ЗВО в Глава четвърта АКАДЕМИЧНА АВТОНОМИЯ.

Буквалният прочит на чл. 38 изключва от съдебен контрол административните актове, постановени от основни органи за управление на факултетите: декан, общо събрание и факултетен съвет. Но то не е изрично. Деканите изпълняват законите и правилниците. ЗВО явява административна компетентност на факултетните съвети - чл. 26, ал.8, т. 7 - да одобряват и контролират учебната натовареност на преподавателите (по предложение на катедра). Тези задължения на Факултетен съвет (ФС) (а не на ректор) са органично свързани с предложението по т.4 (от същата новела) ректорът да освободи от длъжност преподавателя, когато не може да му се осигури обективно преподавателска заетост. „освобождаване от длъжност” не е дисциплинарно уволнение. Когато законът не се спазва, освобождаването от длъжност се превръща в средство за разправа с инакомислещи или неудобни преподаватели, тоест с последиците на неоснователно уволнение.

Липсва законов текст, по силата на който неодобрението на ФС да е оспоримо. Съдебният път на защита е само против заповедта на ректора за освобождаване от длъжност, и то (!!!) по Кодекса на труда (КТ). Защитата ще е мъчна работа. Производството пред гражданския районен съд ще изисква разглеждане на валидността на индивидуалния административен акт на ФС. Правната сложност е в това, че ректорът е компетентно обвързан с предложението на ФС (Факултетен съвет). Ако предложението е нищожно, ректорът няма да се съобрази, но това не води автоматично до заетост на преподавателя. Нужен е нов акт на ФС. Ако актът на ФС е унищожаем, ректорът не може да го отмени. Длъжен е да се съобрази с предложението на ФС. Преподавателят се освобождава от длъжност и след това трудовото му правоотношение с висшето училище се прекратява.



Парадоксът

е, че по същество нормите на КТ не са нарушени. Гражданският съд е задължен да разгледа преюдициално за трудовия спор административно правоотношение. ГПК обаче е общ (граждански) ред, специализираният е по АПК. Вероятно гражданският съд ще спре гледането на трудовия спор и ще изпрати по компетентност на административен съд въпроса за законността на акта на ФС. Страните пред административния съд са преподавател срещу ректор/декан, който по закон представлява виновния факултет. Ще последват две решения на две административни съдилища, защото лошото не идва само. Тогава окончателното решение на Върховния административен съд (ВАС) – без значение, дали е удовлетворително или не – се връща в гражданския съд. Може да последват още три съдебни акта, понеже гражданското правораздаване у нас е триинстанционно. Та несправедливо лишеният от преподавателска натовареност добросъвестен преподавател ще се възстанови на работа след години.



Обобщено.

Заповедта на ректора е финалът на сложен административен фактически състав. Административното производство поражда трудовоправен факт. КТ обаче не съдържа основанието „прекратяване на трудовия договор с висше училище със Заповед на ректора по предложение на ФС, взел решение за освобождаване от длъжност”. По същество си освободен от работа на административното основание от ЗВО, който е в общ интерес, а се защитаваш по КТ, който презумира виновно нарушаване на трудови задължения, а такива нямаш.

Вместо право на преподавателя да оспори пред ректора решението на ФС и евентуално да се защити по специализирания кратък ред на АПК, ЗВО го лишава от ефективна защита срещу акта на виновния ФС.

Пази, Боже, да си в ареала на благоевградското правораздаване.

То е доминирано от скандалния незаконен декан на ПИФ Александър Воденичаров. Та - Административен съд-Благоевград ще прекрати делото пред себе си като недопустимо поради липса на предмет на спор с ректора, който валидно се е обвързал с решението на ФС. Не е трудно да се досетим, че Благоевградският административен съд ще чете чл. 38 ЗВО стеснително и ще постанови, че актовете на ФС не се оспорват. Ще те препрати обратно в гражданския съд. Ще последва оспорване на определението на административния съд пред състав на Върховния административен съд (ВАС). ВАС се доминира от Воденичаров частично. Шансът определението да се гледа от състав на Венета Марковска е нулев. Понеже разпределението на делата се извършва фактически на тъмно, то или Константин Пенчев, председател на ВАС със званието “Почетен студент на ПИФ” на декана Воденичаров, или неговата заместничка Стоева ще изпрати делото на подготвен състав ІІІ отд. от ВАС. Шансовете са 50:50 делото да се гледа от състав на Елена Златинова (от Благоевград ) или от Диана Добрева с Иван Раденков и Ваня Анчева. Все едно – може и да е състав с Милка Панчева, но тя е страхлива и пред пенсиониране. Няма да е и съдията Андрей Икономов (също като Воденичаров бивш член на ВСС). Икономов е най-старият съдия клиент на ЮЗУ в споровете му пред ВАС. Икономов е със силно развит инстинкт към самосъхранение. „Правораздава” в състав или чрез състав от ІІІ отд., което доскоро ръководеше. Ще потвърди определението на Благоевград. Остава Съдът в Страсбург. Той ще установи необективно правораздаване и нарушаване на човешки права. Решението на Страсбург е отменително основание за Определението на ВАС. Делото ще се върне за гледане по същество в Благоевград.



Идеята на ЗВО

е изричен неодобрителен акт да не се постановява от Факултетен съвет/ФС. ФС действа в режим на обвързана компетентност с валидно предложение на катедра. Щом са налице предпоставките за одобряване на годишната натовареност на преподавател, одобрението следва неизбежно. Факултетният съвет проверява допустимостта на предложението на катедра и след това извършва външна проверка по спазване на процедурата от катедрения съвет: кворум, квалификация, изборни резултати и т.н. Когато по-горен в йерархията административен орган (в случая ФС) изземе правомощията на подчинен нему орган (катедра), актът на по-горестоящия орган е нищожен. Разглеждане по същество ФС не прави. Иначе сме в хипотеза, при която част от членовете на ФС се произнасят на тъмно за преподавател , когото не познават, понеже са от катедри, които се развиват в други научни направления. Представете си ситуацията, която вече ми се случи във Филологическия факултет, на терена на Философския. Този факултет е нелегитимен. Той години наред е под законовия минимум от 40 преподаватели на основен трудов договор и контаминира за екзистенция с логопеди, физиотерапевти и социални педагози.

Когато деканският съвет установи, че предложението на катедрата е недопустимо или е налице съществено процедурно нарушение, ще върне дефектното предложение на катедрата със съответните указания по спазване на правила, общи за факултет. Деканският съвет трябва да внася във Факултетен съвет за одобрение само годни предложения. Одобрението трябва да последва. Факултетният съвет (ФС) няма опция за друго решение: само одобрява. ЗВО няма текст „или неодобрява” – това, което не е разрешено от закона, който е в публичен интерес, е забранено.

Практиката

поне на два Факултетни съвета за одобряване на годишната преподавателска натовареност в ЮЗУ е зла. Принципът е ad hominem. Аз и част от приятелите ми сме репресирани от Филологически и Правно-исторически (ПИФ) факултети. Даже ПИФ на Воденичаров е с решение да не се възлагат лекционни курсове на нехабилитирани преподаватели. Няма никакво значение, че ЗВО е въвел категорично текст, по силата на който е невъзможно всички лекции да се четат от хабилитирани лица. Но такова решение нелегитимният ФС на ПИФ е взел.



Уважаеми Участници и Гости,

Надявам се, че вече стана ясно колко вреден за академичните права и свободи е буквалният прочит на чл. 38 ЗВО. Той изключва от контрол за законосъобразност не само актовете на ФС, но и на катедрените органи: ръководител и катедрен съвет.

Фактически в ЮЗУ катедрените решения играят твърде слаба роля, понеже типичната роля на Факултетните съвети (ФС) е на апелативна инстанция. Това, което не получаваш от катедра, можеш да вкараш в точка Разни на заседание на Факултетен съвет и да получиш положителна санкция.

Нямам обаче предвид такова фактическо разрешение. Имам предвид спазването на административната йерархия и зачитане правата на член на академичната общност. Оспорването на отрицателни катедрени решения не е уредено никъде. Негативно катедрено решение е най-често индивидуален административен акт. Следва да се оспорва пред Факултетен съвет, но няма законов текст (основание) в ЗВО. Никога в ЮЗУ законово производство срещу решение на катедра за отказ от часове не е провеждано. Административнопроцесуалният кодекс (АПК) обаче не го изключва. Когато Факултетен съвет се сезира с жалба, е длъжен да проведе административно производство. Спорът е между преподавател и катедра, представлявана от ръководителя си. След като изслуша страните, събере и оцени доказателствата, Факултетният съвет трябва да се произнесе с решение. Ако остави в сила решението на катедрата, ще последва предложението по т.4 от чл.52 ЗВО. Вероятната история нататък вече я описах.

Възможно основание за съдебна защита срещу актове на органи за управление на основни звена е чл. 120 К РБ: гражданите и юридическите лица да обжалват пред съдилищата всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Конституционният съд е приел, че подлежат на съдебен контрол за законност всички административни актове, щом нарушават или застрашават права и законни интереси на граждани и юридически лица, независимо от вида, характера и авторите на тези административни актове, щом не са изключени изрично със закон от съдебно обжалване. Значи вече като гражданин, а не като член от академичен състав. Жалко.

Накратко.

Чл. 38 от Закона за висшето образование (ЗВО) се нуждае от автентично изправително тълкуване, което не е предприето до този момент от Народното събрание. Доброто решение си остава изменение на чл. 38 ЗВО със закон: актовете на органите за управление НА и ВЪВ висшето училище подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Въобще – необходимо е съдебните спорове по административния закон за висшето образование да се водят само по АПК. Никакъв ред по Кодекса на труда. Време е преподавателите във висшите училища да бъдем приравнени по закон на полицаите, на военослужещите, на държавните чиновници.

Несправедливо е професионалният ни път да е уреден от императивни норми, а да защитаваме накърнените си академични права в съда по общия ред.

Нелегитимни членствени правоотношения.

Многогодишно и целенасочено е заобикалянето в ЮЗУ на Закона за висшето образование (ЗВО) във връзка с трудови договори по чл. 52 ЗВО:

(1) С решение на факултетен съвет на висшето училище учени и преподаватели от страната и от чужбина могат да се привличат за научно-преподавателска дейност за определен срок като гост-преподаватели.

(2) Привличането на гост-преподаватели се извършва без конкурс.

(3) Отношенията на гост-преподавателя с висшето училище се уреждат с договор за срок не повече от една година, който може да бъде подновяван.

Анализът на въпросните текстове от закона е кратък. Гостуват действуващи учени и преподаватели, а не в пенсия. (Привличането на пенсионери във висшите училища е на хонорар.) Договорът на гост-преподавателите е от вида на тези, които Кодексът на труда определя за външно съвместителство: пореден трудов договор извън работното ти място по основния. Значи договорите за външно съвместителство при друг работодател не могат да бъдат основни и безсрочни.



Гост-преподавателите не разполагат с избирателните права на член на академичната общност на висшето училище, понеже договорът им не е основен и не са с конкурс за преподавателска длъжност.

Такива гости са териториално ограничени само до факултет. Срочните им договори на съвместители ги изключват от органите на факултета. Нищо подобно не се случва в Правно-историческия факултет на Воденичаров (ПИФ). Траян Георгиев Лялев, Петко Станев Петков, Иван Любенов Кабакчиев, Георги Пандов Мутафчиев, Александър Иванов Билярски, Емилия Георгиева Рибарска, Богоя Станков Веселинов, Кириак Цонев Цонев, Петър Николов Петров, Любомир Стоев Георгиев, Йордан Танков Калчев (нито един от чужбина) са външни съвместители, но (!!!) на основен трудов договор. Гост-преподавател на основен трудов договор е недопустим навсякъде.



Лишени от избирателни права на член на академичната общност в ПИФ са и Владимир Петров, Методи Марков, Любен Корнезов, Божанка Неделчева, Атанас Василев, Георги Боянов, Емилия Спиридонова, Костадин Бобев, Тенчо Колев Дундов (декан на ЮФ на СУ „Климент Охридски”) Румен Владимиров, Иван Стоянов, Георги Бойчев, Валентин Русев, Антон Гиргинов, Антон Първанов, Нансен Алфред Бехар, Асен Воденичаров (синът на декана на ПИФ Воденичаров).

Звездите

в цирка с упражняване на несъществуващи права на член от академичния състав на ПИФ (от ЮЗУ) са двама (но това е мое мнение):

- съдията от ВКС, 2 Търговско отделение Марио Христов Бобатинов;

- Вера Любенова Лазарова, която е едновременно главен юрисконсулт на ЮЗУ и щатен преподавател по трудово право в ПИФ. ЗВО забранява едновременното изпълнение на две длъжности при един и същи работодател на основен трудов договор. Вера Лазарова го прави в противоречие на законите години наред. Няма законен конкурс за преподавателска длъжност в ПИФ.

Получаваме, че по данни към месец октомври 2007г. избирателни права от 136 лица в ПИФ могат да упражнят на 17 юли 2008г. (датата на детронирането на Воденичаров с органите му) по-малко от 80 човека. Александър Воденичаров по пряка императивна норма на Закона за висшето образование не е между тях.

Въпреки законите (ЗВО и Кодекс на труда) Вера Лазарова в престъпна група с Илия Гюдженов и Александър Воденичаров са иновирали системно недействителни договори с гост преподаватели на ОСНОВЕН трудов договор, който Е за преподаватели от академичния състав.

Отделно ПИФ (Правно-историческият факултет) е с 11 инспектори, 3 секретарки на катедри, 4 специалисти, системен администратор, административен секретар, четирима юрисконсулти, информатор, ръководител на отдел в София, директор, касиер и компютърен техник (още един и стават 30).

ЮЗУ се източва.

Така пенсионерите гост-преподаватели в ПИФ получават едновременно пенсия и трудово възнаграждение, еднакво, ако не и по-високо от преподавател в ЮЗУ на валиден основен трудов договор. Не видях в сънищата си тези измислени основни трудови договори да се регистрират от ректорите Гюдженов и Мирчев в Националната агенция по приходите, както и да се изпращат в МОН за включване на в регистъра, за чието организиране и поддържане министърът на образованието и просветата Вълчев отговаря лично. Повтарям с извинение, че договорите по чл. 52 ЗВО са срочни. Срочността изключва контрагента по такъв договор от академичния състав на ЮЗУ и следователно лишава преподавателя от избирателни права. Но не и в ПИФ (от ЮЗУ).



Нелегитимните органи,

които са традиция за ЮЗУ, са два вида. Типичният вид са органи, в които участват лица на валидни срочни договори на основание §11 ПЗРЗВО. Това не са гост-преподаватели. Могат да ги сключат с ректора след решение на Академичния съвет само преподаватели, които са придобили право на пенсиониране в ЮЗУ. §11 ПЗРЗВО изключва удължаване на договор с една година на преподавател, който не работи в ЮЗУ. Срочните трудови договори автоматично прекратяват членствено правоотношение във висшето училище. Сине ква нон за участие в органи на висшето училище са основните трудови договори. Съгласно § 4д. от ПЗРЗВО  "Основен трудов договор" е трудовият договор, сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда” за неопределено време.

Общото събрание на висшето училище се състои от представители на академичния състав на основен трудов договор - чл. 27, ал. 1, ЗВО. Членове на академичния състав с право на пенсиониране на основание  чл. 328, ал.1, т. 10 от Кодекса на труда (65г.) преустановяват членството си в Общото събрание (ОС) на ЮЗУ. Според списъка на членовете на ОС на ЮЗУ, което е избирало ректор на 29.10 2007г.,  10 хабилитирани лица  не се явяват по закон членове на ОС на ЮЗУ:

1.   Проф. д-р Александър Воденичаров – 18.08.1940

2.   Проф. д-р Иван В. Иванов – 19.08.1940

3.   Доц. д-р Иван Газдов – 29.05.1941


4.   Доц. д-р Гергина Енева – 4.05.1941

5.   Доц. д.н. Васил Мадолев – 21.08.1942

6.   Проф. Евгени Кузманов – 13.05.1941
7.   Доц. Йордан Янакиев – 20.07.1942
8.   Проф. д-р Иван Кадийски – 12.12.1940
9.   Проф. д-р Фидана Даскалова – 15.01.1941
10.   Доц. д-р Михо Михов – 18.10.1941.

Те са  придобили  право на пенсиониране по чл. 328, ал.1, т.10  КТ. Техните срочни трудови договори, ако имат с ЮЗУ такива, ги  вадят от академичния състав.  Включването им на 29.10.2007г. в  ОС   противоречи на закона и  превръща избирателния състав на ОС в незаконен.

Няма избирателни права и Ваня Добрева, не защото е с право на пенсия за изслужено време и старост, а защото е заместник-министър на министър Даниел Вълчев.

Незаконният състав на Общото събрание на ЮЗУ не е правосубектен

и не притежава  административна компетентност да избира.  Актовете на некомпетентен орган  са нищожни и не пораждат правни последици - Тълкувателно решение № 2 от 14.V.1991 г. по гр. д. № 2/91 г., ОСГК на Върховния касационен съд.  Съвсем не между другото - Р България е правова държава, защото се ръководи от законите, които важат за всички. Нали ? Изборът  на проф. Мирчев за ректор на ЮЗУ от ОС с  незаконен структурен състав е нищожен.

Не само Общото събрание на ЮЗУ е дефектно,

но и Академичният съвет на висшето училище.

Първо, защото той е избран от дефектно Общо събрание на ЮЗУ, и второ, защото в него членува примата на ПИФ Воденичаров, заедно със заместниците си Иван Величков и Васил Мадолев.



По скалата надолу следва пример за нелегитимен факултет.

Това е философският. Знаем вече, че Не е само от философи, които и без друго не достигат за факултет, а и от специални педагози. Може и да се окаже, че философите имат поддържаща роля, понеже педагозите са повече. Но да не гледаме сламката в окото само на едната половина. Сума сумариум т. нар. Философски факултет години е под 40 преподаватели на основен трудов договор. Нелегитимността по закон не им пречи да си живеят незле. Провеждат си заседания, избират си декан. Въобще идилия.



Поне три Факултетни съвета в ЮЗУ са нелегитимни на различни основания.

Факултетният съвет на философите е такъв на основание изначална невъзможност за факултет в противоречие на Постановление № 125 на МС от 24.06.2002 г. за утвърждаване на Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления.

Недопустимо участват в заседанията на филолозите с право на глас: Енчо Мутафов, Рада Кърлова и Адриана Матеева. Понеже по закон не могат да участват, ФС на филолозите е под екзистенционалния минимум от 25 члена. Но факултетът е легитимен. Решенията на този състав на Факултетния съвет обаче са нищожни. Никой преподавател във Филологическия факултет не е с одобрена заетост за учебната година 2008/2009г. Иронията е в еднаквата последица за тях (с одобрена натовареност) и за мен (без такава: 8-)): оставаме на равнище предложение на катедрите, макар че аз не съм одобрен за часове от съвета.

Извинявам се. За малко да забравя лошата практика на Факултетния съвет на филолозите да аргументират отказите си от възлагане на часове с „ Ние решаваме дали да му дадем или не” Антони Спасов Стоилов, декан.



Туморът на ЮЗУ

без съмнение е ПИФ на Воденичаров. Нелегитимен факултетен съвет, понеже неговият мандат и членове се определят от Александър Воденичаров. Деканът и заместниците му (трима) са престъпна група. Възникнала преди години. Воденичаров и заместниците му Васил Мадолев и Иван Величков са в ЮЗУ и без удължени договори по §11 от ПЗРЗВО. Общото събрание на ПИФ е в незаконен състав не само заради Траян Лялев, Вера Лазарова ..., но и заради съдията от Върховния касационен съд Марио Бобатинов.

Министър Даниел Вълчев знае това и бездейства.

Корупционна практика във връзка с упражняване на ръководни длъжности от лица, които по закон са вън от академичния състав на ЮЗУ

Незаконен председател  на Общото събрание (ОС) на ЮЗУ е деканът на ПИФ Воденичаров . Първо, изборът му е нищожен, понеже е избран без право от незаконен състав и незаконна структура на ОС.



Второ, защото Воденичаров не е член на ЮЗУ. Липсва му само валидно трудово правоотношение с висшето училище.  На 23 юни 2005г. е  прекратил  по взаимно съгласие трудовия си  договор с ЮЗУ.  На 29 юни (шест дена по-късно) 2005г. Воденичаров се връща на работа в ЮЗУ без конкурс за преподавател в ПИФ, и то забележете – направо на длъжността декан на ПИФ.

Трето, Воденичаров е навършил възрастта по чл. 328 от Кодекса на труда (65г.) за пенсиониране  още на 18 август 2005г. От този момент нататък трудовото му правоотношение с ЮЗУ, ако беше валидно, а не е, щеше да е срочно  по реда на § 11 от ПЗРЗВО.   Не може да избира , нито да бъде избран на 29.10. 2007г. за председател на ОС на ЮЗУ. Никаква неяснота в закона.

Министър Вълчев знае това, но не изпраща одитния доклад във Върховната касационна прокуратура.

Нелегитимният председател на ОС на ЮЗУ Воденичаров не е правосубектен. Не може да  сключи  трудовия договор с новоизбрания ректор, какъвто проф. Иван Мирчев и без друго не е.  Това обстоятелство тушира професор Мирчев като ректор: срочното му трудово правоотношение с ЮЗУ е недействително .

Министър Вълчев знае и това, но не предявява иск пред Благоевградския районен съд за обявяване на договора на Мирчев за ректор за недействителен.



Дами и Господа, ще се опитам да насоча вниманието Ви върху корупционна сага.

ЮЗУ и ПИФ са прочуха със системния нищожен прием на студенти. Вече е налице одитният доклад на МОН, който не би се появил на бял свят, ако не бяха и усилията на другарите ми. Линкът към Херкулес http://hercules.vs.pif.googlepages.com/home ни спестява огласяването на съдържанието му. Но вън от доклада остават и други нищожни приеми в ЮЗУ, които ще бъдат предмет на нови проверки, които са неизбежни.

Героите, за които ще Ви говоря, са престъпни субекти в тандеми от ректори (трима на брой) и един и същ декан на ПИФ- вездесъщият Александър Воденичаров.

Тандем Чимев- Воденичаров. Година 1999.

Ректорът Кирил Чимев без основание приема еднолично студенти по Право без конкурс ДИРЕКТНО във втори или във четвърти курс. На 18.10. 1999г. издава инкорпорираща Заповед №1177 за записване на лица в ПИФ без състезателен изпит. Никакви пречки. Операцията минава гладко. Деканът на ПИФ Воденичаров ги посреща с отворени обятия, защото сред тях са: Поля Николова Станчева (бивш директор на БНР), Евгения Кирилова Калканджиева, Кармелита Спасова Кацарска, Пламен Петров Соколов (бивш кмет на Дупница), Елена Спасова Неврокопска, Божидар Георгиев Балев, Петър Борисов Календерски, Бранимир Иванов Кочев, Богомил Георгиев Янев (началник на РДВР- Благоевград), Аделина Симеонова Попова, Росица Георгиева Тоткова (бивш депутат) и т.н.



Кирил Чимев е отработил процедурата с нищожни приеми още през първия си мандат на ректор.

Доказва се от дублирана Заповед No. 1917 от 28 ноември 1995 г. Не изключвам и мултипликации с цел да се дописват допълнителни имена. Това е заповедта, с която се прехвърля от Техническия университет-София в паралелно, задочно обучение “право” в ЮЗУ политика от ДПС Гюнер Бечет Тахир (бивш депутат). Със същата заповед, но вече като спонсор (с неназована сума за ЮЗУ) се записва “право”, задочно обучение и Камен Пенков Пенков – доскоро зам.-вътрешен министър и член на висшето ръководство на БСП. Споменатите записвания и прехвърляния стават без всякакви балообразуващи оценки. Не се вижда от двете заповеди под еднакъв номер от 28 ноември 1995г. тези хора да са държали приемен кандидатстудентски изпит.

Разполагам и

за първи път огласявам и по-стара ректорска заповед на Кирил Чимев №1729/25. 10. 1995г.

От нея става ясно, че може да си паралелен студент в две висши училища. Росица Христова Ташева като студентка в СУ „Кл. Охридски” (няма посочена специалност, нито курс) и като задочник по Право в ЮЗУ; Лъчезар Кирилов Димитров ще паралелира Право в ЮЗУ като студент във Факултета по педагогика на Софийския университет. Бройката на записаните е над 10 души.



Тандем Гюдженов-Воденичаров. Лето 2001

Илия Гюдженов се отчуждава от правомощия на ректор чрез нищожна транслативна сукцесия. Воденичаров вече ЩЕ приема във факултета си студенти по право еднолично. Нищожното право се консумира. Така със Заповед 445/ 11.10. 2001г. над 50–тина полицаи са приети за студенти по Право на неотносимо основание: чл. 21, ал.1, т. 8 ЗВО: “... за подготовка и за повишаване квалификацията на специалисти с висше образование...”. Въпросната заповед на Воденичаров не поражда правни последици, но фактическите действия са осъществени. Специфичното е, че полицаите, които иначе охраняват правата на гражданите, са недобросъвестни. Нещо повече – явяват се съучастници в престъплението по служба на Воденичаров.



Тандемът Мирчев- Воденичаров в наши дни

Сегашният (нищожен) ректор на ЮЗУ Иван Мирчев допълва Гюдженов от 2001 г., като дава възможност на Воденичаров след 7 декември 2007г. не само да приема студенти еднолично, но и да издава заповеди, свързани с цялостното студентско състояние – прекъсване, презаписване, възстановяване на студентски права, преместване от други висши училища или от факултети на университета в Правно-историческия факултет (ПИФ). Мирчев грубо е нарушил чл. 32, ал. 1 т. 4 от Закона за висшето образование: всички въпроси, свързани със студентското състояние са ЕДИНСТВЕНО И САМО в прерогативите на Ректора.Налице е състав на престъпление по служба.



(!).

Между делегираните от Мирчев в противоречие със ЗВО правомощия на декана Воденичаров е и правото на Воденичаров да сключва лично граждански договори, свързани с дейността на ПИФ на стойност до 3 000 лв, в това число и утвърждаването на представителни и други еднократни финансови разходи. Иначе по закон деканите не са разпоредители с бюджетни средства на висше училище. Подобен абсурд е нещо невиждано досега в българско висше училище.

Мирчев е измамил ОС на ЮЗУ, като го е заблудил, че избира ректор, а не ½ от него, защото другата ½ е у Воденичаров.

Коронният номер на Воденичаров

е да реанимира студенти по Право от нищото. По същество заобикаля закона за прием на студенти юристи, като прехвърля от НЕЛЕГИТИМНИ частни висши училища (Киевски славистичен университет; Висше училище Колеж „Телематика”; Земеделски колеж; ЧВУ „Колеж по туризъм” и др.). Тези студенти, които по закон не са студенти, са платено обучение в нелегитимни вузове. Министър Даниел Вълчев обясняваше на всеослушание, че студентите от нелегитимни частни училища не могат да бъдат легализирани от държавата. Даже ги посъветва да си потърсят обезщетения по реда на чл. 45 ЗЗД. Според мен не трябва по чл. 45 ЗЗД, а по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на нейни граждани. Но да не спорим. Макар че не са студенти по българското право, лицата са прехвърлени еднолично от Воденичаров в ПИФ.

Следва фокус, пред който би се впечатлил – сигурен съм – и Мистър Сенко. Воденичаров записва възкръсналите от нищото лица за студенти в ДЪРЖАВНАТА ПОРЪЧКА. По онова време е член на ВСС и по Конституция е с високи нравствени и професионални качества. Държавата е била принуждавана да привежда пари за тези студенти. ЮЗУ беше санкциониран за този номер с близо 400 000лв, които по същество са върнатите на държавата нейни пари, ведно със законната лихва.

Само за чуждестранните участници в конференцията, частните висши училища у нас могат да имат структура на органи, различна от тази на държавните висши училища. Това вече обяснява, макар и частично, защо по времето на НДСВ частните вузове никнеха като гъби след дъжд.

Министър Даниел Вълчев напразно чака Годо да отнесе в присъствието на снимачен екип одитния доклад във Върховната касационна прокуратура.

Не за съспенс връщам повествованието към тандема Гюдженов-Воденичаров. Докторантурите в ЮЗУ през 2003/4г.

Законът свързва докторантурите само със специалности с много добра оценка от програмната акредитация. МС на РБългария с Решение 439 от 17 юни 2003г (чл.9,ал.3,т.6 от ЗВО) отпуска на ЮЗУ 25 докторантури.



ЮЗУ се противопоставя на Министерския съвет,

който е най-висшият орган на изпълнителната власт в страната. Бившият ректор Илия Гюдженов обявява във в-к “Сега” (бр. 175/29.07.2003 г.) 36 докторантури. Това са 11 докторантури над законния брой 25. С едно изключение докторантските конкурси са все по специалности без право на докторантура, понеже оценките на специалностите от акредитацията не са много добри. Такива от Филологическия факултет са: “Българска филология”, “Приложна лингвистика” и “Английска филология”. Тяхната оценка от програмната акредитация в минало време е “задоволителна”.

Обявените конкурси са за 31 специалности, от които законен е конкурсът само по специалността „ Възрастова и педагогическа психология”.

Лъвският пай обира ПИФ с 8-те докторантури по Право. Специалността няма право на тях до 6 юни 2007г., понеже е с „Добра оценка” от програмната акредитация. Законът изисква „Много добра”.



Нищожни приеми на студенти и в останалата част на ЮЗУ, защото ПИФ е половината висше училище.

Прием на студенти от Гюдженов с договор за специализанти. 

Ректорският съвет на Илия Гюдженов (Протокол 41 от 25 август 2003г.) му разрешава по негово предложение да запише от 28.08. до 05.09.2003г. кандидат-студенти за студенти с договор за специализанти. Броят на студентите специализанти е поне 280, и то по сведения на Красимир Папучаров, н-к на учебен отдел. Документът е в-к Струма, 27 януари 2005г.: http://www.vobg.net/article.php?id=3386 .

Те плащат на ЮЗУ договор годишна такса от 1099лв. плюс държавната такса. Минималното инкасо от ЮЗУ за 4 години е над 1200 000 лв. Този прием е нищожен отвсякъде.

Одитният доклад ми спестява аргументите, но не и фокуса върху две нови неща в многогодишната престъпна дейност на Гюдженов:



Първо, Ректорският съвет е факултативен консултативен орган (има го, ако си го създадеш) и няма никакви управленски правомощия никъде в ЮЗУ.

Второ, Специализанти НИКОГА не придобиват по закон по-висока

образователна степен или нова специалност ( посл. изр. на чл. 66, ал.4 ЗВО).



Прием на студенти по специалности с отказана акредитация или с изтекла акредитация. Тандем Гюдженов- Мирчев (зам.-ректор на Гюдженов)

Прием на студенти по специалност с отказана акредитация е

извършен през 2003г. Специалността е Славянска филология, факултетът се казва филологически.

Приемът по 3 специалности с неподновена акредитация е в Стопанския факултет. Учебната година е 2004/5г.Специалностите са: Стопанско управление,    Счетоводство и контрол, Финанси. Валидността на акредитацията им е до  10.12.2003г. Решенията на Националната агенция за оценка и акредитация ( на подчинение на министъра) за втора акредитация на въпросните три специалности влизат в сила след задължителното им обнародване в ДВ, както следва:

-   от 19.10.2004г. за Стопанско управление,

-   от 23. 11. 2004г. за Счетоводство и контрол,


-   от 16.11. 2004г. за Финанси.

Обяснението на декана на Стопанския факултет Чавдар Николов за неподновената в срок акредитация е,

че се е правил на началник и се е поддал на мързел” –

в-к „Струма”, 25 октомври 2007г.



Корупционни практики във връзка с избори на ръководни органи.

Конститутивна особеност на ЮЗУ е, че лица съвместяват в противоречие на закона ръководни длъжности.

Разумът на ЗВО изключва заемането на две ръководни длъжности от един преподавател. Налице са два типични случая. Първият е , този , при който двете длъжности изискват основен трудов договор за заемането им. Ясно е, че вторият договор отменя първия. Следователно Елисавета Бояджиева е само ръководител на катедрата по чужди езици, но не и зам.-декан на Филологическия факултет.

Наистина Воденичаров – освен декан – е и ръководител на една от катедрите в ПИФ. Няма сведения кога е избран – преди или след НЕВЪЗМОЖНОТО деканство. Във всеки случай в противоречие на закона неправомерно е получавал възнаграждението за декан или за ръководител на катедра. Този въпрос ще се изясни от допълнителен одит на ПИФ.

Вторият случай на съвместяване на длъжности е този, при който една от двете длъжности не изисква трудов договор за заемане. Принципът на разделение на властите изключва съвместяването на длъжности, понеже възниква конфликт на интереси. Случай на съвместяване на функцията председател на общото събрание на Филологическия факултет и зам.-деканство е Стилян Лялев Стоянов. Никой обаче не може да надмине Александър Воденичаров. Той е прибавил към длъжностите, изискващи договор за заемането им, декан и ръководител на катедра в ПИФ и длъжността председател на Общото събрание на ЮЗУ. Коментарът е излишен.

Единични уродливи действия в ЮЗУ, които не бива да се превръщат в практика.

Катедрата по социология изключи от участие в международна конференция „Социология и право” уважаваните от мен Боряна Димитрова и Светла Енчева. Причината е в гражданското им поведение на несъгласие с корупцията в ПИФ. Иначе началото на 21 век минава под знака на спазване на човешките права. Но часовникът на времето в ЮЗУ показва минало време.

Лесно ще направя хипербат към началото на доклада. Вече тълкувахме чл. 26 от Закона за висшето образование: факултетният съвет одобрява и контролира годишната натовареност на преподавателите. По аргумент на обратното не е работа на ректора Мирчев, който е нелегален, да използва видео наблюдение за контрол. Факултетният съвет е длъжен да организира проверките си, без да нарушава Конституцията: Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случай. Правата на човека са принципи на регулация на отношенията в ЕС.

Не вярвам Окръжен съд – Благоевград да е издал разрешение за използване на специални разузнавателни средстава от Мирчев. Въпреки това се стигна до преследване на другарите ми. Не е смешно да отговаряш на ректорско питане, получено на домашния ти адрес, със семантика от вида на: ‘защо не си със студентите в зала, която се наблюдава’ (Боряна Димитрова), ‘защо не си вземаш часовете едновременно с нашия разговор в кабинета на ректора’ (Светла Енчева), ‘защо не си свериш часовника с часовника на видео камерата’ (Димитър Димитров). Спестявам злонамерени питания и към други от другарите ми. Тези противоконституционни действия на Мирчев трябва да се прекратят и видео наблюдението във връзка с охрана на техниката в ЮЗУ да се организира така, че да не се нарушават човешките права.

Уважаеми Участници и Гости, предстои вълнуваща есен в ЮЗУ.

Законът за висшето образование изисква на основание   чл.  36а, ал.4 частични избори за попълване на определените в закона квоти при  промени в броя на членовете на колективен орган. Тези частични избори ще се случат и заради конфликтите на интереси, които частично огласих. Неизбежните частични избори ни изправят пред близкото ни минало. Предстои - убеден съм - и избор на ректор на ЮЗУ. Мирчев не се доказа за такъв, а и бъдещите одити ще уплътнят картината на беззаконията, които е извършил в съучастие или самостоятелно. Спазването на закона е горчиво лекарство за ЮЗУ, но е необходимо и под страх от предложение по чл. 9.



Всички беззакония в Югозападен университет се случват, защото МОН съзнателно си е "затваряло очите" за тях. Държавата се дезинтересира от вменената й по закон отговорност да контролира висшето образование и науката. Настъпи време за промяна. Министърът е длъжен да внесе предложение до министър –председателя да прекрати допълнителното трудово споразумение с Илия Гюдженов от 16 май 2008г. за член на Акредатиционния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация. Бившият ректор на ЮЗУ системно и умишлено е нарушавал Закона за висшето образование. Мястото му е в друго държавно образувание, където няма да е сам от ЮЗУ.

Накрая.

Дами и Господа, по време на изложение между нас възникнаха волтови дъги. Смятам, че вече сме близки и ще Ви споделя извода, който иначе не бих направил лесно. Рибата на ЮЗУ е вмирисана и от главата, и откъм опашката. Но има надежда. Макар и бавно, и мъчително трудно процесите към добро ще се усилват. Катализата е неизбежна. ЮЗУ се нуждае от реорганизация, за да има бъдеще. Вярвам, че то ще е добро.



Благодаря за вниманието. Всичко хубаво.

/18


Каталог: pueron -> news -> konferenzia
konferenzia -> България и Лисабонската стратегия
konferenzia -> България и Лисабонската стратегия
konferenzia -> Българо-Немска Конференция „България и Лисабонската стратегия Реформи в образователната система и в законодателството за мотивация в научната кариера”
konferenzia -> България и Лисабонската стратегия
konferenzia -> България и Лисабонската стратегия
konferenzia -> Професор Улрих Карпен: Многоуважаеми господин Министър, многоуважаеми Дами и Господа, Планът на моя доклад
konferenzia -> България и Лисабонската стратегия
konferenzia -> България и Лисабонската стратегия
konferenzia -> България и Лисабонската стратегия


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница