Закон за водите от Приложение №2 към чл. 2 ал. 2, т. 1 от същата Наредба



страница4/6
Дата30.04.2017
Размер1.23 Mb.
1   2   3   4   5   6

Физикогеографска характеристика


Община Кресна се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на Област Благоевград. Общината има седем населени места, от които един град (гр. Кресна) и шест села: Влахи, Горна Брезница, Долна Градешница, Сливница, Стара Кресна и Ощава. Община Кресна (344, 552 км2) се намира в Югозападна България и заема важно транспортно-географско положение. Оттук минава най-краткият път от столицата за съседна Гърция - първокласното международно шосе Е-79 и жп линията София-Кулата-Атина. Град Кресна е главен административен център на общината и отстои на 144 км южно от София.

Западната граница на общината съвпада с държавната граница на Република България с Република Македония. На север и североизток граничи съответно с общините Симитли и Разлог, на запад с община Банско, а на юг – с община Струмяни. През територията на общината преминава изключително важния транспортен коридор № 4, свързващ Централна Европа с Атина, около който е концентриран основният демографски и стопански потенциал на общината. Преминаването на коридора предопределя и сериозното натоварване на първокласния път, което поражда немалко проблеми, както транспортни, така и екологични.



Релеф

Територията на община Кресна има изключително разнообразен релеф. Най-високата точка в релефа е вр. Вихрен (2914 м), на границата с община Банско. Най-ниската точка (140 м) се намира при изхода на р. Струма, южно от с. Долна Градешница, на границата с община Струмяни.

На територията на общината са представени най-различни типове релеф – котловинен, долинно-терасен, проломен, ниско-, средно- и високопланински. Най-стръмни (над 30 градуса) са склоновете в среднопланинския и високопланинския пояс на Пирин (източно от селата Ощава и Влахи), а така също в Малешевска планина, в Кресненското дефиле и по долините на повечето реки, вливащи се в Струма. Наклони на склоновете под 15 градуса преобладават в землището на с. Долна Градешница, в източните части от землището на с. Стара Кресна, в западните части от землището на с. Влахи и в южната половина от землището на гр. Кресна.

Климат

Поречието на р. Струма, което в границите на община Кресна обхваща долината на Струма и Кресненското поле като част от Санданско-Петричката котловина, се характеризира с типичен преходно-средиземноморски климат. Тук през цялата година се чувства осезателно топлото беломорско влияние, което нахлува по р. Струма чак до Кресненския пролом. Зимата е мека, настъпва късно и е безснежна (средната януарска температура е +2,4°С); пролетта започва още от началото на м. март; лятото е сухо и горещо (средна юлска температура +24,7°С), а през юли и август максималните температури достигат до 40-42°С; есента е дълга и топла. Средната годишна слънчева радиация е около 2436 ч- една от най високите стойности за страната и се доближава до някои известни курорти по Далматинското крайбрежие (например Макарска Ривиера – 2450 ч).

Средногодишните валежи са 700 мм и са предимно от дъжд с главен максимум през ноември-декември. Ветровете обикновено нахлуват по долината на р. Струма от юг (топли) и север (по-студени), като преобладават тези с южна компонента. Освежаващ ефект през топлото полугодие има планинско-долинният вятър.

С увеличаване на надморската височина в Малешевска планина и особено в Пирин средиземноморското влияние постепенно отслабва, като в по-високите части се наблюдават типичните черти на планинския климат: кратко и прохладно лято, дълга и сурова зима с ниски температури и голяма облачност, обилни снеговалежи, силни ветрове и интензивно слънчево греене през ясните дни. В пояса над 2000 м н.в. в Пирин средната годишна температура е 3,4°С с минимални температури, достигащи до -25°С; годишните валежи са около 1150 мм; снежната покривка през зимните месеци има до 3 м височина и се задържа около 7-8 месеца; често явление са мъглите, силните стихийни бури, има опасност от лавини.

В рамките на настоящия проект на база съществуваща информация са изготвени валежни сценарии с хоризонт 2038 г., като се имат предвид валежите за съвременния климат (1961-1990 г.). В проекта сценариите за валежите са класифицирани като песимистичен и реалистичен. В тази връзка са сравнени моделните резултати за условията на бъдещия климат, симулирани от специално изработени климатични модели.

В Таблица 16 са посочени годишните валежи за базисния период 1961-1990 г. и годишните валежи за реалистичния и песимистичния сценарии за 2038 г. за населените места, обслужвани от „ВиК-Кресна” ЕООД, гр. Кресна, както и летните валежи. При среден годишен валеж за района при съвременния климат (1961-1990) от 607 мм, при реалистичния сценарий за 2038 г. средният годишен валеж намалява със 7,41%, а при песимистичния сценарий с 12,52%. При средни летни валежи при съвременния климат от 142 мм, съответните проценти на намаление при реалистичен и песимистичен сценарий за 2038 г. са 21,13% и 42,25%.


Таблица 16. Годишен и летен валеж за 2038 г.

според реалистичен и песимистичен сценарий

Годишен валеж 1961-1990, мм

Годишен валеж 2038 (реалистичен сценарий), мм

Годишен валеж 2038 (песимистичен сценарий), мм

607

562

531

Летен валеж 1961-1990, мм

Летен валеж 2038 реалистичен сценарий, мм

Летен валеж 2038 песимистичен сценарий, мм

142

112

82

Състояние на околната среда

  • Aтмосферeн въздух

Контрол върху състоянието на околната среда в община Кресна извършва РИОСВ - Благоевград. За замърсяване на атмосферния въздух през зимния сезон в общината най-голямо влияние оказват емисиите от битовото отопление (локални горивни източници на твърдо гориво и МПС).

Основните замърсители на околната среда на територията на Общината са няколко производствени предприятия, автомобилния транспорт и бита:

- Към 31.12.2010 г. един от обектите с издадени разрешителни за емисии на парникови газове на територията на РИОСВ – Благоевград е фирма „Алт Ко” АД, гр. Кресна за обект: оранжерии за производство на зеленчуци;

- “Енергоремонт - Кресна” АД - гр. Кресна има комплексно разрешително, издадено по реда на ЗООС за експлоатация за леене на стоманени и чугунени фасонни отливки и инсталация за производство на ацетилен. Дружеството извършва собствени периодични измервания за съдържание на прах, серен диоксид, азотни оксиди, въглероден монооксид и др. в изходящите газове от леярски цех и пещите за претопяване на метали;

- В общината няма дейности, свързани с измерване на емисии на летливи органични вещества, изпускани при употреба на органични разтворители;

- Бензиностанциите отговарят на изискванията за ограничаване емисиите на ЛОС;

- През зимния отоплителен сезон, замърсяването на въздуха в общината е основно от бита, за отопление на жилища и административни сгради.

Главният път Е-79 и ж.п. линията също създават условия за замърсяване на околната среда.



Въздействие на Плана

При реализацията на обектите, включени в инвестиционните програми на Регионалния генерален план на обособената територия Кресна върху компонент въздух въздействието ще бъде локално предимно в периодите на строителство, а при спазване на условията в предложените мерки ще бъде сведено до минимум. (строителството на нова ПСОВ, участъци на водопроводни и канализационни системи). В периода на експлоатация на ПСОВ при строг контрол и ефективно управление на технологичните процеси в съвременните пречиствателни съоръжения не се очаква негативно въздействие върху качеството на компонент атмосферен въздух.



  • Геоложка среда

Земни недра. В геоложко отношение територията на община Кресна попада в обхвата на Вътрешните Балканиди, част от които е Рило-Родопският масив. Геоложките структури са формирани главно през алпийския нагъвателен цикъл. Земната кора на територията на общината е изградена от разнообразни скали и структури, образувани в условията на динамична тектонска обстановка. По-голямата част от площта на общината е заета от гранити, гнайси, амфиболити, мрамори и кристалинни шисти. Малешевска планина е изградена предимно от метаморфни скали, а гранити се разкриват в североизточните й части (Крупнишки, Кресненски и Игралищенски плутон). Пирин планина също е изградена от разнообразни метаморфни скали (шисти и гнайси, амфиболити, кварцити и мрамори), сред които са внедрени няколко гранитни плутонични тела. Едно от тези тела е Севернопиринскиятплутон, който се разкривав източните части на бщината. Между структурите на Пирин и Малешевска планина е разположен Струмският линеамент, представляващ една от най-добре изразените в страната разломни зони. По Струмския линеамент е образуван Санданският грабен, изпълнен с неогенски и кватернерни седименти. Кватернерните наслаги са представени от различни разновидности – алувий, пролувий, делувий, ледникови материали и др. Кватернерните отложения имат различен гранулометричен състав в зависимост от начина им на образуване и местоположениетоим в релефа – от валуни в пролувиално-алувиалните наслаги в долината на р.Струма, през чакъли, пясъци и глини – в изветрителните кори, образувани от по-старите скали. Най-големи натрупвания на кватернерни наслаги, предимно от пролувий и алувий, има в Санданско-Петричкото поле и в подножието на пиринските склонове, където делувиалните материали и наносните конуси са образували характерен за тази част от общината подножен шлейф. В терасите на Струма и нейните притоци са отложени алувиални материали, предимно чакъли, пясъци, и глини, в които са акумулирани значителни количества грунтови води.

Сеизмичност на района

Според ,,Наредба № 2/23.07.2007 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони” и картите на сътресяемостта за периоди 1000 и 10 000 години терени върху които ще се извършват строителни работи, за да се реализират съоръжения и линейни обекти, могат да бъдат подложена на земетръсни въздействия по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник (МШК-64 (Фигура 8). Динамичният коефициент βi следва да бъде определен съгласно чл. 152 на Наредба № 2/23.07.2007 г.



Фигура 8. Сеизмично райониране на България


1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница