Закон за върховната сметна палата на 14 декември 2005 г се навършват 125 години от приемането на първия Закон за Върховната сметна палата



Дата22.07.2016
Размер323 Kb.


Материал за медии

Тема:

125 ГОДИНИ ОТ ПРИЕМАНЕТО НА

ПЪРВИЯ ЗАКОН ЗА ВЪРХОВНАТА СМЕТНА ПАЛАТА





  • На 14 декември 2005 г. се навършват 125 години от приемането на първия Закон за Върховната сметна палата.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------


КОНСТИТУЦИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ЦАРСТВО

(ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ)‚

приета от Учредителното събрание на 16 април 1879 г.

КАКВИ РАБОТИ ИМА ДА ВЪРШИ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Чл. 105

Народното събрание има:




  1. Да обсъжда законопроекти според чл. 44.

  2. Да обсъжда предложения за държавни займове‚ за уголемяване‚ намаляване или туряне данъци и всякакви берии‚ а също и за разхвърлянето и за реда на събирането му.

  3. Да опрощава изостанали даждии и всякакви недобрани берии‚ на които прибирането се вижда невъзможно.

4. Да обсъжда ежегодния бюджет на приходите и разходите.

5. Да преглежда сметките за разнасяне на сумите‚ които са назначени по бюджета.



6. Да преглежда сметките на Върховната сметна палата‚ която е длъжна да му представя подробни изложения за изпълнението на бюджета.

7. Да подига питания за отговорността на министрите.


--------------------------------------------------------------------------------------------------------

------------------------------------------------------------------------------------------------


„Това‚ което искат някои г-да‚ с правото‚ което се дава в 4-й чл.‚ се достига; защото ние като си имаме работа‚ то не можем да прегледваме сметките и не можем да видим как се харчи бюджета и да ли всичко се харчи тъй както е определено. Ние прегледваме сметките на контролната палата‚ а тя прегледва как харчат парите министерствата. А никак не контролира “състава на министерствата”. Това е таквоз дивно нещо‚ което не се разбира. (Веселост.) Зарад туй щом имаме това право‚ целта се постига. Може бити ще се появи някой път съмнение‚ че контролната палата не е представила сметките както треба; тогава ще се избере една комисия‚ която ще разглежда сметките и ще каже на Нар. Събрание‚ че е злоупотребила контролната палата туй и туй и тогава Нар. Събрание може да каже‚ че требат други по-верни хора. Ако би даже ние да ги изберем‚ ще ли бъде по-добро? Нямат ли вяра - падат‚ имат ли вяра - стоят. Тук даже и широко право не се дава. Те са един вид чиновници‚ както и чиновниците в касацията и треба да се свалят само тогава‚ когато има факт. Те треба да бъдат такива‚ на честността на които сме убедени всинца.”
Стефан СТАМБОЛОВ,

участник в парламентарните дебати

по приемането на първия

Закон за Върховната сметна палата,

из стенографските дневници,

14 декември 1880 г.

----------------------------------------------------------------------------------------------

Първият закон

Указ

№ 746
Ний Александър І.



По божия милост и народната воля

Княз на България.

Прогласявами
Народното събрание прие,

Ний утвърдихми и утвърдявами следующий:


ЗАКОН ЗА

ВЪРХОВНАТА СМЕТНА ПАЛАТА
Чл. 1. Върховната Сметна палата контролира испълнението на бюджета по всичките отрасли на управлението (§ 105 Конст. н. 6).

Чл. 2. Върховната Сметната палата състои от председател‚ пет члена‚ член делопроизводител и канцелярия по штата.

Чл. 3. Председателят‚ членовете и делопроизводителят по представление от Министерския съвет се назначават от Княза за три години.

Чл. 4. Целия състав на Върховната Сметна палата или всеки един от членовете й отделно‚ не могат да бъдат сменяеми‚ в разстояние на трите години от назначението им‚ освен по изсказано недоверие от страна на Правителството или Народното събрание‚ но и в двата случай по решението на последното.

Чл. 5. Служещите във Върховната Сметна палата не могат да бъдат членове на Народното събрание‚ нито пак да занимават каквато и да е друга държавна или обществена служба.

Те не могат да вършат‚ сами или чрез съдружници‚ никаква търговска и спекулативна работа‚ било частно‚ било с Правителството.

Те не могат да бъдат роднини по кръв и по сватовщина до четвърта степен‚ нито по между си‚ нито с някого от Министрите‚ които са ги представили за назначение.

Чл. 6. Отчетните ведомости и книги на всичките правителстгвени учреждения заедно с приходно-расходните и оправдателни документи след разглеждането им по установения ред от министерството на финансите‚ внасят се във Върховната Сметна палата за проверяванье.

Чл. 7. Върховната Сметна палата има право да кореспондира непосредственно с всичките правителствени учреждения в Княжеството и да иска от тях разни разяснения върху приходо-расходните сметки.

Чл. 8. При проверяването на сметките Върховната Сметна палата‚ ако намери някакво злоупотребление‚ възбужда съдебно преследванье против виновните чрез надлежното Министерство.

Чл. 9. Върховната Сметна палата представлява на Народното събрание подробен отчет на испълнението на бюджета‚ ако тоя последния е вече ликвидиран.

Чл. 10. Ако ли бюджета не е още ликвидиран‚ Върховната Сметна палата представлява подробен отчет само на испълнените статии.

Чл. 11. Върховната Сметна палата заедно с Министерството на Финансите е длъжна да изработи подробен устав за реда на контрола и делопроизводството.


Забележка. Тоя Устав‚ като се утвърди от Княза‚ влиза в сила‚ до като се внесе в Народното събрание за окончателно разглежданье и одобрение.
ІІ. Заповядвами‚ щото настоящий закон да се облече с Държавний Печат и обнародва в “Държавен Вестник”.
Издаден в Нашата Столица София 17 декемврий 1880 год.
На първообразното със собствената ръка на Негово Височество написано:
Александръ
Приподписал:
Министръ на Финансите К а р а в е л о в.

(Обнародван: „Държавен вестник”, бр. 94, 20 декември 1880 г.

Отменен: „Държавен вестник”, бр. 17, 15 февруари 1883 г.)
-----------------------------------------------------------------------------------------------

Първият председател

на Върховната сметна палата




ИВАН ГЮЗЕЛЕВ



Иван Недев Гюзелев е първият председател на Върховната Сметна палата (от 1880 г. до 1894 г.).

Роден е на 24 юни 1844 г. в Габрово в семейство на търговец. Завършва Херсонската семинария в Одеса (1867) и Физико-математическия факултет в Одеса (1871). След завръщането си в България е учител по математика и физика в Габровската гимназия (1871-1876). Един от авторите на нейната училищна програма и на обзавеждането на първия учебен кабинет по физика в България.

По време на Априлското въстание 1876 г. е арестуван. След освобождението през 1878 г. се премества в София и става пръв помощник на Марин Дринов по организирането на учебното дело.

Народен представител в Учредителното събрание (1879) и в Първото Обикновено Народно Събрание (1879). Министър на народното просвещение в правителството на Драган Цанков от 26.ІІІ.1880 г. до 28.ХІ. 1880 г. Член на Българското книжовно дружество (1884).

В областта на философията е идеалист – отрича обективното съществуване на материята, схваща предметите и явленията като комплекс от усещания, в последните си философски работи прави преход към обективния идеализъм.

Основател на Чиновническото застрахователно дружество.

Автор на учебници и философско-математически трудове.

Редактира и издава сп. “Задружен труд” (1902-1906).

Дъщеря му Богдана Вулпе е първата жена композитор, певица. Втората му дъщеря Донка е драматична артистка, съпруга на Кръстьо сарафов. Третата му дъщеря Олга е сред основателите на българската опера.

Иван Гюзелев умира на 6 октомври 1916 г. в София.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------

ЗАКОНИТЕ ЗА СМЕТНАТА ПАЛАТА

1880 г. - първи закон

Второто обикновено Народно събрание приема Закон за Върховната Сметна палата.



Обнародван: ДВ‚ бр. 94 / 20.12.1880 г. Отменен: ДВ‚ бр. 17 / 1883 г.
1883 г. - втори закон

Третото обикновено Народно събрание приема Закон за устройството и общото управление на Сметната палата.



Обнародван: ДВ‚ бр. 17 / 1883 г. Отменен: ДВ‚ бр. 15 / 1885 г.
1885 г. - трети закон

Четвъртото обикновено Народно събрание приема Закон за Върховната сметна палата.



Обнародван: ДВ‚ бр. 15 / 1885 г., изм. и доп., бр. 142 / 1888 г.‚ бр. 153 / 1901 г.‚ бр. 172 / 1919 г.‚ бр. 184 / 1920 г. Отменен: ДВ‚ бр. 272 / 1925 г.
1925 г. - четвърти закон

Двадесет и първото обикновено Народно събрание приема Закон за Върховната сметна палата и за окръжните сметни палати.



Обнародван: ДВ‚ бр. 272 / 1925 г., изм. и доп., бр. 22 / 1925 г.‚ бр. 49 / 1925 г.‚ бр. 193 / 1934 г.‚ бр. 42 / 1935 г.‚ бр. 116 / 1935 г.‚ бр. / 1936 г.‚ бр. 269 / 1936 г.‚ бр. 107 / 1940 г.‚ бр. 273 / 1940 г.‚ бр. 143 / 1942 г. Отменен: Изв.‚ бр. 93/20.11.1951 г. (със Закона за отменяване на всички закони‚ издадени до 09.09.1944 г.)
1991 г. - пети закон

Седмото Велико Народно събрание приема Закон за Сметната палата. С Указ на Президента на Република България от 10 октомври е приложено отлагателно вето‚ като законът е върнат за ново обсъждане от Седмото Велико Народно събрание‚ което вече беше разпуснато.


1995 г. - шести закон

На 27 юли Тридесет и седмото Народно събрание приема Закон за Сметната палата.



Обнародван : ДВ, бр. 71 / 1995 г., изм., бр. 16 / 1996 г., бр. 83 / 1999 г., бр. 92 / 2000 г.)
2001 г. - седми закон

На 18 декември Тридесет и деветото Народно събрание приема Закон за Сметната палата.



Обнародван: ДВ, бр. 109/2001 г., изм. и доп., бр. 45 / 2002 г., бр. 31 / 2003 г., изм. и доп., бр. 38 / 2004 г.

------------------------------------------------------------------------------------------------



Първият български Закон за Върховната сметна палата е приет през 1880 г. от Второто обикновено Народно събрание. Законопроектът, внесен от министъра на финансите Петко Каравелов, включва 9 члена и щатна таблица. На първо четене е разгледан на 9 декември, а на второ четене - на 14 декември. Добавени са два нови члена и две нови алинеи, като са направени някои изменения и допълнения към първоначалния текст. В дебатите по законопроекта видният български държавник Стефан Стамболов изрича знаменателната фраза по адрес на служителите на Върховната сметна палата:“Те треба да бъдат такива, на честността на които сме убедени всинца”. Официалното откриване на палатата става на 1 март 1881 г.
На 8 февруари 1883 г. е приет Закон за устройството и общото управление на Върховната сметна палата, изготвен по френски образец. С него се разширяват пълномощията на палата като освен към паричната отчетност контролът се насочва и към веществените държавни сметки.
На 30 януари 1885 г. е приет нов Закон за Върховната сметна палата, чийто вносител също е министър Петко Каравелов. Законът съдържа 76 члена и е в сила 40 години.
Функциите на върховната одитна институция се разширяват непрекъснато с течение на времето. Стига се до положение, че огромната като обем контролна дейност не може да се извършва експедитивно и ефективно при прекалено централизираната структура. Така се поражда необходимостта от приемането през 1925 г. на нов Закон за Върховната сметна палата и окръжните сметни палати. С него се постига необходимата децентрализация на контрола на Сметната палата. Създават се девет окръжни сметни палати, които действат в районите на административните окръзи.
По-късно, с изменение на закона от 24 ноември 1934 г., окръжните сметни палати се заличават и се създават областни сметни палати. Върховната сметна палата и областните сметни палати получават правомощието да контролират цялостното изпълнение на бюджета на държавата, на бюджетите на всички градски и селски общини, на окръжните постоянни комисии, на градските и селските училищни настоятелства, на църковно-духовните учреждения и всички държавни автономни, обществени и благотворителни организации. Към Върховната сметна палата е създаден специален съд, чийто решения са били окончателни.
Компетентността и авторитетът на Върховната сметна палата и нейните поделения утвърждават позициите й в държавната йерархия. В началото на Втората световна война със Закона за произвеждане, оправдаване и контрол на войсковите разходи във военно време към всяка армия е била създадена Военна сметна палата. Единствената й задача е била да извършва окончателна проверка и отчитане на направените разходи от военните части.
Върховната сметна палата функционира до края на 1947 г., когато е преустановена дейността й. През следващата 1948 г. се ликвидират и службите на областните сметни палати.
Опит за възстановяване на Сметната палата се прави още в първите години на прехода към демокрация и пазарна икономика. На своето последно заседание на 2 октомври 1991 г. Седмото Велико Народно събрание приема Закон за Сметната палата. Президентът на Републиката обаче упражнява правото си на отлагателно вето и връща закона за ново обсъждане, но междувременно парламентът е разпуснат.
На 27 юли 1995 г. 37-то Народно събрание прие Закон за Сметната палата, с който се възстановяват традициите на бюджетния контрол в България.
На 4 декември 2001 г. 39-то Народно събрание прие нов Закон за Сметната палата, с който нормативната уредба на българската върховна одитна институция се приведе в съответствие с международните одитни принципи и стандарти и регламентите на Европейския съюз.


  • Изграждането на Сметната палата е едно от завоеванията на демокрацията в България след промените през 1989 г. Необходимостта от възстановяване на институцията за независим външен финансов контрол намира своето въплъщение в чл. 91 на Конституцията на Република България, приета през 1991 г., и в приетия от 37-то Народно събрание на 27 юли 1995 г. Закон за Сметната палата. При разработването му участваха експерти от сметните палати на Германия и Франция, като в проекта бяха взети предвид основните принципи, уреждащи правомощията, организацията и дейността на европейските сметни палати. С този закон се възстановиха традициите в бюджетния контрол на Върховната сметна палата, създадена през 1880 г. и функционирала до 1947 г.



КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(Приета от Седмото Велико Народно събрание на 12 юли 1995 г.)

Чл. 91.


  1. Народното събрание избира Сметна палата‚ която осъществява контрол за изпълнението на бюджета.

  2. Организацията‚ правомощията и редът за дейност на Сметната палата се уреждат със закон.

-----------------------------------------------------------------------------------------------




  • Сметната палата на Република България извършва независим одит на бюджета и на други публични средства, с който гарантира общественото доверие при разходването на средствата и допринася за осигуряването на стабилно финансово управление в страната.

Сметната палата е независима при осъществяването на своята дейност и се отчита пред Народното събрание. Основната й задача е да допринася за доброто управление на бюджетите и другите публични средства, както и да предоставя на Народното събрание, правителството и Европейския съюз надеждна информация за ефективно използване на публичните средства и за достоверно отчитане на изпълнението на съответните бюджети. Дейността й се основава на принципите на публичност и прозрачност.

Сметната палата сама определя обектите за включване в годишната си програма за одитна дейност, одитния подход и времето за извършване на одитите. В програмата могат да се включват и обекти, предложени от Народното събрание. Със специални решения парламентът може да възлага на Сметната палата до пет одита годишно.

Сметната палата се състои от председател и 10 членове, избрани от Народното събрание с деветгодишен мандат.

Сметната палата е юридическо лице със самостоятелен бюджет, който е част от републиканския бюджет.



ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА
Организационната структура на Сметната палата включва десет отделения в София и шест териториални поделения в страната със съответни сектори и администрация.

В София администрацията има четири дирекции и девет отдела. Към председателя са звената за публичния регистър за имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, и за сигурност на информацията и отбранително-мобилизационна подготовка.


-------------------------------------------------------------------------------------------------------

КАКВО ОДИТИРА СМЕТНАТА ПАЛАТА





  • държавния бюджет, бюджетите на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса, бюджетите на общините и други бюджети, приемани от Народното събрание;

  • бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове на разпоредителите с бюджетни кредити и управлението на тяхното имущество;

  • самостоятелните бюджети на Българската академия на науките, държавните висши училища, Българската национална телевизия, Българското национално радио и други автономни бюджети;

  • бюджетните и извънбюджетните средства, предоставяни на лица, осъществяващи стопанска или нестопанска дейност;

  • средствата от фондове и програми на Европейския съюз, включително управлението им от съответните органи и крайните ползватели на средствата;

  • бюджетните разходи на Българската народна банка и тяхното управление, формирането на годишното превишение на приходите над разходите на БНБ, дължимо към държавния бюджет, както и други взаимоотношения на банката с държавния бюджет;

  • възникването и управлението на държавния дълг и използването на дълговите инструменти;

  • постъпленията от приватизация и концесии по съответните сметки, тяхното разпределяне и разходване;

  • изпълнението на международни спогодби, договори, конвенции или други международни актове, когато това е предвидено в съответния акт или е възложено от оправомощен орган;

  • други публични средства и дейности, когато това й е възложено със закон.

Сметната палата одитира дейността по изграждане и функциониране на системите за финансово управление и контрол в бюджетните организации.

Сметната палата одитира и заверява годишните отчети за изпълнението на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове и годишните финансови отчети на бюджетните организации.

Сметната палата предлага законодателни инициативи, които целят подобряване на управлението на бюджетните и други публични средства. При констатирани вреди и нарушения Сметната палата сезира съответните компетентни органи за търсене на имуществена или административно-наказателна отговорност. При наличие на данни за престъпление материалите от одита се изпращат на прокуратурата. При наличие на данни за престъпление при управлението на средства от фондове и програми на ЕС материалите от одита се изпращат и на специализираните органи за превенция и борба с измамите и корупцията на ЕС.

Сметната палата подписа споразумения за сътрудничество и взаимодействие с Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, данъчната и митническата администрация, Агенцията за държавни вземания, Агенцията за финансово разузнаване и с Прокуратурата на Република България, с цел по-добрата реализация на резултатите от външния одит и повишаване на ефективността на контролната система на страната.

Сметната палата внася в Народното събрание доклади по отчетите за изпълнението на държавния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване, бюджета на Националната здравноосигурителна каса и по бюджетните разходи на БНБ за предходната година. Становищата на Сметната палата по съответните бюджети се представят в пленарна зала.

Сметната палата предоставя на Народното събрание информация за приетите през всяко тримесечие на годината актове за констатация и одитни доклади.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------

ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛ И ЧЛЕНОВЕ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА


  • На 13 октомври 1995 г. Народното събрание избра за председател на Сметната палата на Република България доц. д-р Георги Николов, който оглавяваше институцията до 7 април 2005 г.




  • На 24 ноември 1995 г. за членове на Сметната палата бяха избрани Божидар Влахов, Димитър Чапанов, Живка Димитрова, проф. Иван Душанов, Йовчо Русев, Кадир Кадир, Кирил Колчев, Кольо Бунков, Надежда Сандолова и Христина Симеонова. На мястото на починалия Йовчо Русев за член на Сметната палата на 24 февруари 1999 г. бе избрана Катина Кръстева.




  • На 7 април 2005 г. бе избран сегашният председател на Сметната палата проф. Валери Димитров.




  • На 13 април 2005 г. за членове не Сметната палата бяха избрани Снежина Чипева, Коста Костов, Валери Апостолов, Евгения Пенкова, Свилена Симеонова, Кадир Кадир, Хюсеин Чауш, Ерджан Алкова, Румяна Георгиева и Горица Грънчарова.



  • На 2 юли 1996 г. е подписана първата заповед за започване на контролната дейност на възстановената българска Сметна палата.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------



ФАКТИ ЗА ОДИТНАТА ДЕЙНОСТ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА


  • През 1996 г. Сметната палата извърши:




  • 115 проверки с връчени актове за констатации на ръководителите на подконтролните обекти;

  • комплексна проверка (131 обекта, сред които 25 общини) за изпълнението на приходите за първото шестмесечие на годината по: републиканския бюджет - данъчни и неданъчни, включително от мита и митнически такси и вноски от превишението на приходите над разходите на БНБ; бюджетите на общините; бюджета на социалното осигуряване и бюджета на съдебната власт;

  • при проверките на приходите по бюджетите са установени нарушения за 2 211,3 млн. лв., 15,7 млн. щатски долара и 620 хил. екю.



  • През 1997 г. Сметната палата извърши:




    • 442 проверки, от тях 51 на изпълнението на бюджетите, извънбюджетните сметки и фондове и управлението на предоставеното имущество на висши органи на държавната власт, министерства и ведомства от материалната и нематериалната сфера, отбраната и сигурността;

    • две проверки на изпълнението на бюджета и извънбюджетните сметки на Народното събрание;

    • проверки на организацията, контрола и изпълнението на приходите по републиканския бюджет в Главно управление на данъчната администрация и в 21 териториални управления, както и на изпълнението на приходите от мита, митнически такси, акцизи и други в Главно управление “Митници” и 6 митници в страната;

    • проверки на БАН, 27 държавни висши училища, 4 университетски болници и други медицински и социални учреждения;

    • проверка на 25 приватизационни сделки за размера, сроковете за плащане, реалните постъпления и разпределението им по фондове;

    • проверка на законосъобразността и целесъобразността на изпълнението на приходите и разходите на 11 фонда (централни и към отделни министерства и ведомства);

    • В системата на съдебната власт и Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция се извършиха 31 проверки, които обхванаха Върховния административен съд, Върховния касационен съд, Главната прокуратура, Националната следствена служба, окръжни и районни съдилища и местата за лишаване от свобода;

    • проверки за изпълнението на бюджетите и управлението на предоставеното им имущество в 166 общини, 20 столични района и една областна администрация;

    • проверка се три кредитни споразумения, като за констатирани нарушения по едно от тях (за внос на царевица от САЩ, сключено и ратифицирано през 1993 г.), бяха информирани Министерския съвет и Министерството на финансите;

    • комплексни проверки на: предоставените средства от държавния бюджет за транспортни разходи по снабдяване на населението с основни хранителни стоки в планинските и малките селища до 500 жители; законосъобразното и целесъобразното предоставяне и разходване на средствата на Държавния фонд “Земеделие”, включително в областните управления “Земеделие, гори и аграрна реформа”;

    • комплексна проверка на реализацията на Програма В 7-5000 за разпределението, плащането и отчитането на предоставените средства за спешна социална помощ на Република България от Европейския съюз. С доклад бе информирана Европейската сметна палата, която даде висока оценка за проверката, извършена в съответствие с европейските стандарти.

Изготвен бе регистър на кредитните споразумения с външни кредитори, гарантирани от държавата, който стана основа на текущия контрол върху задълженията по външния държавен дълг.


  • През 1998 г. Сметната палата извърши:




  • 377 проверки на постъпленията от приватизационни сделки по съответните фондове и тяхното разпределение и на фондове с национално значение – Държавен фонд “Земеделие”, фонд “Тютюн” и Национален компенсационен жилищен фонд, усвояването на средствата по Програма “Социален диалог”, Програма В7-5000 на Европейския съюз за спешна социална помощ (втори и трети транш) и други;

  • за пръв път бяха осъществени проверки и заверки на годишните отчети за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове и на годишните счетоводни отчети на бюджетните предприятия, в изпълнение на изискванията на чл. 29 от ЗСП и чл. 52, ал. 2 от Закона за счетоводството;

  • заверки на годишните отчети на 381 бюджетни предприятия, чиито ръководители са първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, както и на отчетите им за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове за първите три тримесечия на 1998 г;

  • 52 проверки за спазването на Закона за възлагане на държавни и общински поръчки (ЗВДОбП) по силата на чл. 61 от същия закон и във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗСП, част от тези проверки са осъществени заедно с проверките на изпълнението на съответните бюджети или бюджетни сметки.




  • През 1999 г. Сметната палата извърши:




  • 246 проверки, сред които бе и проверката на отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България, обхванала законосъобразното съставяне на отчета и достоверното отразяване на приходите и разходите по централния републикански бюджет, бюджета на съдебната власт и бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, включени в държавния бюджет за 1998 г.;

  • за пръв път бе извършена проверка, възложена с решение на Народното събрание;

  • проверки на бюджетите, бюджетните сметки, извънбюджетните сметки и фондове и управлението на имуществото на 60 първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити във висшите държавни органи (Народното събрание, администрацията на Президента и Конституционния съд) и в системата на централната администрация на изпълнителната власт (министерства, агенции и други централни ведомства), на 104 първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити в системата на териториалната администрация на изпълнителната власт (общини, райони, областни администрации и други регионални структури), на 17 първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити в системата на съдебната власт (Висшия съдебен съвет, прокуратури, съдилища, Специализираната следствена служба и окръжни следствени служби);

  • тематична проверка в 84 общини по констатациите на Народното събрание за допуснати нарушения на бюджетната дисциплина при съставянето и изпълнението на бюджетите им;

  • две тематични проверки в социалната сфера: на събираемостта на приходите по бюджета на фонд "Обществено осигуряване" в Националния осигурителен институт и 28-те районни управления "Социално осигуряване" и на финансирането на дейностите, свързани с рехабилитацията и социалната интеграция на инвалидите, както и на разходите за предоставените им технически помощни средства;

  • проверка на изпълнението на Националната програма за борба с туберкулозата, която обхвана Министерството на здравеопазването и 23 специализирани белодробни болници и диспансери в страната. Докладът за резултатите от проверката е предоставен на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта към Народното събрание;

  • проверки на разходите за ремонти на училища и обслужващи звена в Министерството на образованието и науката и 15 общини в страната;

  • две проверки на средства, предоставени от Европейския съюз: реализацията на секторна програма за околната среда и на Програма ФАР - "Селско стопанство", в 24 обекта в системата на Министерството на земеделието и горите и Министерството на околната среда и водите;

  • текущ контрол върху бюджетните разходи на БНБ, свързани с изпълнението на Закона за деноминация на лева;

  • проверки и заверки на периодичните и годишните отчети за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове и на годишните счетоводни отчети за 1998 г. на 381 бюджетни предприятия;

  • изграждането към Сметната палата на Единен регистър на държавния дълг на Република България.




  • През 2000 г. Сметната палата извърши:




  • проверки на бюджетните и извънбюджетните средства и управлението на имуществото на 132 първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити в системата на централната администрация на изпълнителната власт (Министерския съвет, министерства, агенции и други централни ведомства), администрацията на Президента на Република България и Конституционния съд;

  • проверки на 103 първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити в системата на териториалната администрация на изпълнителната власт (общини, райони и други териториални структури);

  • проверки на 16 първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити в системата на съдебната власт (Върховния касационен съд, Върховния административен съд, прокуратури и съдилища);

  • проверки на 68 първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити в системите на общественото и здравното осигуряване, държавни висши училища и БАН;

  • проверки на изпълнението на два проекта със средства по Програма ФАР - “Транспорт” и “Професионално образование и обучение; реформа в образованието; наука и технологии”;

  • проверка на извънбюджетните сметки на два фонда с важно значение за страната и преговорите за членство в ЕС – Националния фонд за опазване на околната среда и Държавния фонд “Земеделие” (централното управление на фонда и регионалните дирекции в градовете Добрич, Силистра и Ямбол);

  • проверка на законосъобразността на възникването и обслужването на вътрешния правителствен дълг за 1999 г.;

  • три проверки в БНБ на законосъобразността на взаимоотношението на банката с държавния бюджет, отчета на бюджетните разходи на БНБ за 1999 г. и бюджетните разходи на банката, свързани с изпълнението на Закона за деноминацията на лева;

  • две тематични проверки в общините, извън годишната програма за контролната дейност;

  • проверка на неразплатените разходи в 106 общини;

  • проверка в изпълнение на решение на Народното събрание на целевото разходване на допълнително предоставените средства от републиканския бюджет и спазването на бюджетната дисциплина в 130 общини;

  • мониторинг върху обслужването на външния правителствен, държавен и държавногарантиран дълг.

  • През 2001 г. Сметната палата извърши:




  • проверки на 279 обекта, от които 108 са първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, 62 проверки - от отделенията, и 30 проверки - от областните поделения;

  • 7 комплексни проверки - от отделенията и областните поделения, които обхванаха 171 бюджетни организации, в това число 53 първостепенни разпоредители с бюджетни кредити;

  • проверки и заверки на 297 годишни отчета за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове за 2000 г. на бюджетните организации - първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, от които 283 отчета бяха заверени без резерви, а 14 отчета – с резерви;

  • 896 периодични отчета за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове за 2001 г. на бюджетните организации - първостепенни разпоредители с бюджетни кредити (отчети към 31.03.2001 г., 30.06.2001 г. и 30.09.2001 г.);

  • 331 годишни счетоводни отчета за 2000 г. на бюджетните организации - първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, и на бюджетни организации - второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, които съставят, изпълняват и отчитат самостоятелни бюджети по силата на специални закони (БАН и държавните висши училища). От тях 118 отчета бяха заверени без резерви, а 210 отчета - с резерви. Отказана б е заверка на годишните счетоводни отчети за 2000 г. на три министерства.




  • През 2002 г. Сметната палата извърши:




  • 220 одита, като от тях 70 одита бяха осъществени от отделенията, а 150 одита – от териториалните поделения на Сметната палата;

  • 141 финансови одита, от които 33 одита бяха осъществени от отделенията за финансов одит, а 108 одита – от териториалните поделения;

  • 56 одита на изпълнението;

  • ограничени одити на 1192 периодични отчета за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове на бюджетните организации – първостепенни разпоредители с бюджетни кредити (отчети към 31.03.2002 г.; 30.06.2002 г.; 30.09.2002 г. и 31.12.2002 г.);

  • одити на финансовите отчети за 2001 г. на 295 бюджетни организации - първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, и на 36 бюджетни организации – второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, които упражняват самостоятелни бюджети по силата на специални закони (БАН и държавните висши училища); заверка на финансовите отчети на 330 бюджетни организации, като от тях 135 отчета са заверени без резерви, а 195 отчета - с резерви. Отказана е заверка на финансовия отчет на Министерството на здравеопазването;

  • одити на финансовите отчети на 334 бюджетни организации – първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити;

  • заверка на финансовите отчети на 325 бюджетни организации, от които 101 отчета са заверени без резерви, 159 отчета – без резерви, с обръщане на внимание за допуснати несъществени грешки и нередности (под прага на същественост), а 65 отчета – с резерви. Отказана е заверка на финансовите отчети на 9 бюджетни организации.




  • През 2003 г. Сметната палата извърши:




  • 220 одита, като от тях 70 одита бяха осъществени от отделенията, а 150 одита – от териториалните поделения.

  • 141 финансови одита, от които 33 одита се осъществиха от отделенията за финансов одит, а 108 одита – от териториалните поделения;

  • 56 одита на изпълнението;

  • 10 специфични одита;

  • 2 мониторинга на управлението и обслужването на държавния дълг на Република България;

  • 6 одита на проекти със средства от ЕС;

  • одит на проект “Интеррегионална телеметрична мрежа за управление на рисковете на Балканите и Южносредиземноморския регион” за 2001 г., в изпълнение на ангажимент по сключен договор за външна помощ между Европейската комисия и областния управител на област с административен център гр. София;

  • одит на предоставените целеви средства на общините с просрочени задължения за електрическа и топлинна енергия, текущо наблюдение на изпълнението на консолидирания държавен бюджет, на неданъчните приходи и размера на неразплатените разходи на общините, както и на прекратените процедури за възлагане на обществени поръчки.




  • През 2004 г. Сметната палата извърши:




  • 60 одита, осъществени от отделенията, като от тях 39 са финансови одити, 14 са одити на изпълнението и 7 саспецифични одити.

  • одити и заверки на годишните финансови отчети за 2004 г. на 337 бюджетни организации, от които 299 организации са първостепенни разпоредители с бюджетни кредити и 38 организации – второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, които упражняват самостоятелни бюджети по силата на специални закони и се финансират от републиканския бюджет чрез трансфери от съответните министерства (БАН, държавните висши военни училища към Министерството на отбраната), в Сметната палата не е представен само един годишен финансов отчет - на община Момчилград;

  • заверени бяха финансовите отчети на 334 бюджетни организации, от които 99 отчета са заверени без резерви, 199 отчета – без резерви, с обръщане на внимание за констатирани грешки под прага на същественост, които не биха повлияли върху потребителите на информацията от отчета, а 36 отчета – с резерви, на общините Върбица и Иваново е отказана заверка поради констатирани грешки и нередности по отношение на достоверността, законосъобразността и редовността на балансите.

  • Териториалното поделение в Бургас направи одити на финансовото управление на бюджета, извънбюджетните средства и имуществото на общините Болярово, Елхово, Камено, Поморие, Сливен, Стралджа, Твърдица и Царево, съвместни одити с отделенията на СП: одит на дейността по актуване и отписване на недвижимите имоти – държавна и общинска собственост, счетоводното им отразяване и отдаването им под наем от областните управители на областите Сливен и Ямбол и от кметовете на общините Сливен и Ямбол и одит на възникването, управлението и обслужването на общинския дълг.

  • Териториалното поделение във Варна направи одити на финансовото управление на бюджета, извънбюджетните сметки и фондове и имуществото на общините Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла, Ветрино, Главиница, Тервел, Шабла, Исперих, Кубрат, Опака, Смядово, Каолиново, Алфатар, Ситово, Балчик, Добричка, Завет, Самуил, Търговище, Попово, Каспичан и Хитрино, съвместни одити с отделенията: одит на изпълнението на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване в РИОСВ – Варна, и одит на законосъобразността на постъпленията от концесии в общините Добрич и Шумен.

  • Териториалното поделение във Видин направи одити на финансовото управление на бюджета‚ извънбюджетните сметки и имуществото на общините Вълчедръм, Лом, Козлодуй, Бяла Слатина, Оряхово, Кула, Видин и Ружинци, Брусарци, Якимово, Борован, Роман, Брегово и Чупрене и съвместни одити с отделенията на СП: одит на възникването‚ управлението и обслужването на общинския дълг за финансовите 2003 г. и 2004 г. в общините от областите Видин, Враца и Монтана и одит на изпълнение на дейността по актуване и отписване на недвижими имоти – държавна собственост, счетоводното им отразяване и отдаването им под наем от областния управител на област Враца.

  • Териториалното поделение в Пловдив направи одити на финансовото управление на бюджета и имуществото в общините Брезово, Кричим, Перущица, Първомай, Садово, Сопот, Стамболийски, Съединение, Хисаря, Ардино, Джебел, Крумовград, Момчилград, Черноочене, Баните, Борино, Мадан, Неделино, Рудозем, Батак, Велинград, Лесичово, Пещера, Стрелча, Ракитово, Павел баня, Раднево, Братя Даскалови, Гълъбово, Опан, Чирпан, Свиленград, Маджарово, Симеоновград, Минерални бани, Харманли и Любимец, финансови одити на бюджета и имуществото на Районното управление “Социално осигуряване” – Пловдив, Техническия университет – София, филиал Пловдив, и Университета по хранителни технологии – Пловдив.

  • Териториалното поделение в Русе направи одити на финансовото управление на бюджетите и имуществото на общините Иваново, Ценово, Бяла, Две могили, Борово, Златарица, Полски Тръмбеш, Свищов, Стражица, Сухиндол, Елена, Севлиево, Трявна, Априлци, Летница, Тетевен, Ябланица, Луковит, Белене, Гулянци, Долна Митрополия, Искър, Пордим и Червен бряг, одити на бюджетните сметки и имуществото на областните администрации - Русе, Плевен, Велико Търново, Ловеч и Габрово, одити на бюджетните сметки и имуществото на регионалните управления по горите - Русе, Ловеч и Велико Търново, съвместни одити с отделенията на СП: одит на законосъобразността на постъпленията от концесии в общините Русе, Велико Търново и Ловеч и на свързаните с тази дейност разходи от общинските бюджети и одит за законосъобразността на постъпленията от концесиите са обобщени.

  • Териториалното поделение в София направи одити на финансовото управление на бюджета, извънбюджетните средства и имуществото на общините Копривщица, Своге, Златица, Ихтиман, Мирково, Чавдар, Антон, Белица, Гърмен, Рила, Трекляно, Земен и Ковачевци, Божурище, Правец, Костинброд, Сливница, Челопеч, Годеч, Долна баня, Кочериново, Кюстендил, Брезник, Якоруда, Симитли, Струмяни и Хаджидимово, и съвместни одити с отделенията на СП: одит на изпълнението на дейността по актуване и отписване на недвижимите имоти – общинска собственост, счетоводното им отразяване и отдаването им под наем от общините Благоевград, Дупница, Перник и Столичната община, одит на изпълнението на дейността по актуване и отписване на недвижимите имоти – държавна собственост, счетоводното им отразяване и отдаването им под наем от областните управители на областите Благоевград, Кюстендил и Перник, одит на законосъобразността на постъпленията от концесии в общините Златица, Костенец, Пирдоп и Своге и свързаните с тази дейност разходи от общинските бюджети, както и одит на възникването, управлението и обслужването на общинския дълг в общините на Република България и Министерството на финансите за финансовата 2004 г.


МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ
Международната дейност на Сметната палата се осъществява в съответствие с поетите от нея ангажименти за проучване и прилагане на добрите международни и европейски практики в областта на външния одит на публичните средства. Целта е да се подпомага обмяната на информация и на опит, развитието на отношенията с международните организации и институции, укрепването на връзките и сътрудничеството между Върховните одитни институции (ВОИ).

Международното сътрудничество на Сметната палата е пряко свързано с процеса на присъединяване на Република България към Европейския съюз и НАТО, със задълбочаването на сътрудничеството с Европейската сметна палата, с ВОИ на страните членки на Европейския съюз и на страните от Централна и Източна Европа.

Основните насоки за развитие и утвърждаване на независимостта и повишаване на професионализма на институцията бяха определени в Стратегическия план за развитието на Сметната палата (1999-2002 г.), разработен съвместно със СИГМА, доразвити с туининг проекта за институционално изграждане по Програма ФАР (2002-2003 г.), изпълнен съвместно със сметните палати на Обединеното Кралство и Холандия. В началото на 2005 г. стартира новият туининг проект по Програма ФАР на Европейския съюз за по-нататъшното развитие на независимата институция за външен одит на публичния сектор. Проектът се осъществява съвместно с ВОИ на Федерална Република Германия и Испания.

Сметната палата на Република България е подписала споразумения за сътрудничество с ВОИ на редица страни.

От 12 юли 2001 Сметната палата на Република България е член на ИНТОСАЙ, а от 7 март 2002 г. – член на на ЕВРОСАЙ.


  • ИНТОСАЙ е международна организация на върховните одитни институции, обединяваща повече от 180 сметни палати.

  • ЕВРОСАЙ е регионална организация на ИНТОСАЙ за страните от Европа.

Методологията на Сметната палата бе приведена в съответствие с одитните стандарти на ИНТОСАЙ и европейските указания за тяхното прилагане. Българската Сметна палата е сред първите върховни одитни институции в страните – кандидатки за ЕС, която разработи и прие свои стандарти за одитната дейност.

Сметната палата на Република България е член и на Асоциацията на Върховните одитни институции, ползващи френски език.

През 2000 г. София бе домакин на срещата на президентите на върховните одитни институции (ВОИ) на страните от Централна и Източна Европа, Кипър, Малта и Европейската сметна палата.

На официално посещение в България през октомври 2000 г. бе сър Джон Бърн, главен одитор и контрольор на Обединеното Кралство.

През 2002 г. Сметната палата на Република България бе домакин на среща на работната група по одитни наръчници, в която участваха представители на ВОИ на страните от Централна и Източна Европа, Кипър, Малта, Турция и Европейската сметна палата.

През 2003 г. в София се състоя международна конференция на тема “Роля и взаимодействие на ВОИ с други органи в борбата срещу измамите и корупцията”.

През 2003 г. на официално посещение в София бе президентът на Европейската сметна палата Хуан Мануел Фабра Вайе.

През 2004 г. Сметната палата на България бе домакин на Единадесететата среща на работната група на ИНТОСАЙ по одит на приватизацията, на Третата среща на работната група на ЕВРОСАЙ по одит на околната среда и на семинар по опазване по опазване на природата и беологичното разнообразие.

Българската сметна палата поддържа на двустранна и многостранна основа връзки с около 50 ВОИ.

СИМВОЛЪТ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА

През 2002 г. Сметната палата утвърди свой символ. Той представлява художествена пластика на сокол, стъпил върху скала от монети.
Отделните елементи в пластиката символизират:

Соколът – цар на птиците, извисеност и върховенство. Един от символите на България като неин покровител.

Скалата – символ на твърдостта, стабилността, сигурността, трайността и силата.

Монетите - държавното съкровище, пазител на което е соколът, който може да го съхрани и да го брани от посегателства.

Символът е дело на българския скулптор Богомил Живков.


Символът се връчва на български и чуждестранни граждани за приноса им в развитието и утвърждаването на българската върховна одитна институция, на носителите на ежегодната награда за печатна или електронна медия, отразявала дейността на Сметната палата.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------



СМЕТНАТА ПАЛАТА ИМА СВОЙ ПЛАКЕТ
Сметната палата има свой плакет, изработен в Монетния двор на Република България.

Плакетът е в три разновидности – златен, сребърен и бронзов.

Плакетът се връчва на български и чуждестранни граждани за приноса им в развитието и утвърждаването на българската върховна одитна институция, на президенти на сметни палати при гостуването им в България, на носителите на ежегодните поощрителни награди за печатна и електронна медия и за журналисти, отразявали дейността на Сметната палата, на служители на Сметната палата при значими поводи и при излизането им в пенсия.
---------------------------------------------------------------------------------------

СМЕТНАТА ПАЛАТА ПРИСЪЖДА НАГРАДИ

НА МЕДИИ И ЖУРНАЛИСТИ

Наградите се връчват ежегодно на 20 декември – професионалния празник на Сметната палата.

Наградата е символът на Сметната палата и се връчва заедно с грамота.

Номинацията и определянето на носителя на наградата се осъществяват по специални правила, приети от Сметната палата. В тях са формулирани следните критерии, на които трябва да отговаря носителят на наградата: отразяване на дейността на Сметната палата – резултати от извършени одити, международни и други изяви; коректност и професионализъм при интерпретацията на факти, оценки и изводи, свързани с дейността на Сметната палата; журналистическо разследване, свързано с дейността на Сметната палата, предизвикало голям обществен интерес.



Сметната палата определя и присъжда и поощрителни награди на медии и журналисти. Наградите представляват грамоти, като заедно с тях се връчва и плакет на Сметната палата.


  • Пръв носител на наградата на Сметната палата за 2002 г. стана националният всекидневник "Сега", а с поощрителни награди бяха отличени националните всекидневници "24 часа" и "Пари".

  • За 2003 г. носител на наградата стана националният всекидневник "24 часа", а с поощрителни награди бяха отличени националният всекидневник "Дневен труд", седмичникът "Кеш", националната телевизия "Би Ти Ви" и журналистите Велиана Христова от националния всекидневник "Дума" и Венцислав Петров от регионалния всекидневник "Позвънете Новини" – гр. Варна.




  • За 2004 г. символът на Сметната палата, заедно със златен плакет и грамота, бяха присъдени на Българската национална телевизия, Канал 1, и на вестник "Пари". Поощрителни награди – сребърен плакет и грамота, получиха Дарик радио и вестник „Монитор”.


---------------------------------------------------------------------------------------




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница