Закон за върховната сметна палата на българия уважаеми господин председател на Народното събрание



Дата24.07.2016
Размер97.97 Kb.
ТипЗакон



СЛОВО

НА ПРОФ. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА,

ПО СЛУЧАЙ 125-ГОДИШНИНАТА

ОТ ПРИЕМАНЕТО НА ПЪРВИЯ ЗАКОН

ЗА ВЪРХОВНАТА СМЕТНА ПАЛАТА НА БЪЛГАРИЯ



Уважаеми господин председател на Народното събрание


на Република България,

Уважаеми господа заместник-министър председатели,

Уважаеми господа министри,

Ваши превъзходителства,

Уважаеми гости,

Уважаеми колеги,


Знаменателен повод ни събира в зала „Св. София”. Днес сме тук, за да отбележим 125-годишнината от приемането на първия Закон за Върховната сметна палата. Самият факт, че става дума за век и четвърт, потвърждава каква важна, колко значима роля още тогава строителите на нова България отреждат на Сметната палата в съзиждането на крепките основи на нашата държавност.

Тогава, преди повече от сто години, в разискванията по приемането на законите за върховната контролна институция на България се прави следната убедителна аналогия: „Всичките държави, които съзнават важността на една редовна отчетност в държавните сметки, имат сметни палати, които проверяват отчетите на разните правителствени и обществени учреждения, за това и в Княжеството една Сметна палата е много нуждна”. И се използва такъв трудно оборим аргумент като:

„Значението на Сметната палата в една държава е, че тя е длъжна да преглежда държавното и общественото счетоводство. Нейната сила се бере от средата на народа и от Народното събрание. Щом е от Народното събрание, тя има право… да не позволява изразходването на нито един сантим, който не е предвиден в бюджета”.

Годината е 1880-а. През януари се избира Второто Обикновено Народно събрание. То започва същинска законотворческа дейност, която обхваща различни сфери на обществено-икономическото развитие на българското Княжество. На първата си сесия този парламент приема първият държавен бюджет, а на втората сесия наред със законите за българското поданство, за граничните паспорти, за устройството на съдилищата, за съденето на министрите, за правото на рязане на монети, за забелязване на ражданията, женитбите и умиранията (сиреч за статистиката) и редица икономически закони, е и Законът за Върховната сметна палата.

С приемането на Закона за Върховната сметна палата се осъществява задължението по член 105, точка 6, от Търновската конституция, съгласно която Народното събрание има „да преглежда сметките на Върховната сметна палата, която е длъжна да му представя подробни изложения за изпълнението на бюджета”.

Ето защо държавният глава (князът) включва в тронното си слово и необходимостта от приемането на Закон за Върховната сметна палата. Законопроектът се внася от Петко Каравелов, премиер и министър на финансите.

В него са втъкани принципи и подходи, присъщи на модерното европейско виждане за висшия финансов контрол на държавата. Но в същото време самото приемане на закона отразява и типичната за следосвобожденското ни общество политическа и нравствена атмосфера.

Законопроектът включва 9 члена заедно с щата за служащите във Върховната сметна палата. От трибуната на Народното събрание министър Каравелов заявява: ”Аз мислех да представя подробен закон, но се боях, че не ще има време сега да се обмисли. За това сега предлагам един кратък закон”. Малко по-късно добавя: „Това е временен закон”. Кратък или временен, все едно, той трябва процедурно да премине през парламентарна комисия, който да го разгледа. С явно гласуване се избира комисия от трима души. Когато след пет дни докладва какво е сторено по проектозакона се разбира, че тя не прави капитални изменения в него, само прибавя два нови члена. Законът се гласува текст по текст. Почти по всички членове има дебати – и за компетентността на първата учредена Върховна сметна палата, и за нейния състав и назначаването му за три години, и за назначаването и за сменяването на личния състав на Върховната сметна палата и по какви причини, и за несъвместимостта на длъжности във Върховната сметна палата с други занятия и служби, и за правото на Палатата да кореспондира направо с учрежденията, че дори и за устава за контрол и делопроизводство при Палатата.

Най-остри и най-интересни са разискванията за „сменяването” на състава на Върховната сметна палата. Това никак не е случайно, защото този член в закона засяга автономията и независимостта на институцията. Във внесения проектозакон няма текст как да се уволнява нейният състав. Този пропуск е запълнен от тричленната комисия, която предлага следното: ”Целият състав на Върховната сметна палата или всеки един от членовете й отделно, не могат да бъдат сменяеми в разстояние на трите години от назначението им, освен по изказано недоверие от страна на Правителството или на Народното събрание, но и в двата случая по решение на последното”.

Според единствения до сега изследовател на историята на Върховната сметна палата Х. Вълчанов одобряването на този текст „показва колко много първият ни законодател е искал да постави това контролно учреждение на своята висота и независимост. С него се определя и дава една реална и истинска гаранция за свободната законна дейност на Палатата без намеса и обезпокояване от изпълнителната власт, от правителството. Тогавашното правителство не предвиждаше такива гаранции в законопроекта си, но идеята и инициативата излезе от Народното представителство, който факт е важен за отбелязване”.

В дебатите спонтанно се раждат и такива откровения, които звучат актуално и днес.

Министър Каравелов изтъква: „Аз бих турил да бъдат незаменяеми /членовете на Палатата/, но понеже няма хора, които напълно да могат да оправдават доверието на Народното събрание, турих до три години, за да бъдат гарантирани, щото нито един министър да не може да ги сменява, или ако види, че са лоши, със съгласието на Народното събрание да ги сменява. Тъй също и Народното събрание, ако не му представят сметките, ще ги сменява; но ако Народното не искаже никакво недоверие към тях, то няма да ги сменяваме никога”. И по – нататък посочва: ”Хора за контролната палата тъй лесно не се намират. Ако днес ме питате, аз по съвест ви казвам, че не мога да ги кажа”.

Очевидно, предизвикан от разменените реплики, се намесва и Стефан Стамболов, бележития държавник: „Те /членовете/ треба да бъдат такива‚ в честността на които сме убедени всинца.”

След дебатите какво не могат да бъдат и с какво не бива да се занимават служащите във Върховната сметна палата, министър Каравелов изрича: „Аз виждам, че страшно недоверие господства у нас. Ако иска един да скрие и друг да скрие, то и дяволът не може да вземе сметка. Треба да имаме малко доверие на честността на хората”.

Княз Александър І Батенберг утвърждава с нарочен указ Закона за Върховната сметна палата и той е обнародван в "Държавен вестник", бр. 94 от 20 декември 1880 г.

Първоначално Върховната сметна палата се състои от председател, шест члена, деловодител и административни служители, чиито брой се определя ежегодно с щата на Палатата. Председателят и един от членовете са назначени на 1 януари 1881 г. До края на следващия месец са назначени още двама членове и деловодител, а официалното откриване на новата институция става на 1 март 1881 г.

Първият председател на Върховната Сметна палата Иван Гюзелев я оглавява от 1880 г. до 1894 г. и е наистина неординарна личност. Завършва Херсонската семинария в Одеса и Физико-математическия факултет в Одеса. След завръщането си в България е учител по математика и физика в Габровската гимназия. Един от авторите на нейната училищна програма и на обзавеждането на първия учебен кабинет по физика в България. По време на Априлското въстание 1876 г. е арестуван. След освобождението през 1878 г. се премества в София и става пръв помощник на Марин Дринов по организирането на учебното дело. Народен представител в Учредителното събрание (1879) и в Първото Обикновено Народно Събрание (1879). Министър на народното просвещение в правителството на Драган Цанков от 26.ІІІ.1880 г. до 28.ХІ. 1880 г. Член на Българското книжовно дружество (1884). Основател на Чиновническото застрахователно дружество. Автор на учебници и философско-математически трудове.

Обръщайки поглед назад във времето, не може да не забележим, че през годините не секва амбицията на законодателя за усъвършенстване на уредбата за нейната роля и функциониране.

На 8 февруари 1883 г. се приема вторият закон – за устройството и общото управление на Върховната сметна палата, изготвен по френски образец. С него се разширяват пълномощията на Палатата като освен към паричната отчетност контролът се насочва и към веществените държавни сметки.

На 30 януари 1885 г. се приема нов Закон за Върховната сметна палата, чийто вносител отново е Петко Каравелов. Законът съдържа 76 члена и е в сила близо 40 години. Функциите на върховната одитна институция се разширяват непрекъснато с течение на времето. Стига се до положение, че огромната като обем контролна дейност не може да се извършва ефективно при прекалено централизираната структура.

Така се поражда необходимостта от приемането през 1925 г. на нов Закон за Върховната сметна палата и окръжните сметни палати. С него се постига необходимата децентрализация на контрола на Сметната палата. Създават се девет окръжни сметни палати, които действат в районите на административните окръзи.

По-късно, с изменение на закона от 24 ноември 1934 г., окръжните сметни палати се заместват от областни сметни палати. Върховната сметна палата и областните сметни палати получават правомощието да контролират цялостното изпълнение на бюджета на държавата, на бюджетите на всички градски и селски общини, на окръжните постоянни комисии, на градските и селските училищни настоятелства, на църковно-духовните учреждения и всички държавни автономни, обществени и благотворителни организации. Към Върховната сметна палата се създава специален съд, чийто решения са окончателни.

Компетентността и авторитетът на Върховната сметна палата и нейните поделения утвърждават позициите й в държавната йерархия и в обществото.

Възходящото развитие на институцията се прекъсва в края на 40-те години. Върховната сметна палата преустановява дейността си в края на 1947 г., а през следващата 1948 г. се ликвидират и службите на областните сметни палати.

Опит за възстановяване на Сметната палата се прави още в първите години на прехода към демокрация и пазарна икономика. На своето последно заседание на 2 октомври 1991 г. Седмото Велико Народно събрание приема Закон за Сметната палата. Президентът на Републиката обаче упражнява правото си на отлагателно вето и връща закона за ново обсъждане, но междувременно парламентът е разпуснат.

На 27 юли 1995 г. 37-то Народно събрание приема Закон за Сметната палата, с който се възстановяват традициите на независимия финансово бюджетен контрол в България.

На 4 декември 2001 г. 39-то Народно събрание приема нов Закон за Сметната палата, с който нормативната ни уредба се привежда в съответствие с международните одитни принципи и стандарти и с практиките на страните членки на Европейския съюз в сферата на независимия външен контрол на публичните средства.

През изминалите десет години от възстановяването си Сметната палата се утвърждава като авторитетен независим държавен орган за външен одит на бюджета и на другите публични средства. Укрепването и развитието на институцията се съпровожда и се влияе от процеса на присъединяването на България към Европейския съюз.

Беглият поглед върху цифровите данни, намерили място в отчетите за дейността от 1996 г. до 2004 г., показва, че за този период Сметната палата извършва над 4000 проверки и одити.

Главната цел на Сметната палата е да допринася за доброто управление на бюджетните и другите публични средства, да предоставя на Народното събрание надеждна информация за тяхното използване съгласно принципите за законосъобразност, ефективност, ефикасност и икономичност, за достоверно отчитане на съответните бюджети. Или казано по-простичко – задачата на Сметната палата е да следи дали парите на данъкоплатеца се харчат икономично и ефикасно, разумно и пестеливо.

Международната дейност на Сметната палата се осъществява в съответствие с поетите от нея ангажименти за проучване и прилагане на добрите международни и европейски практики в областта на външния одит на публичните средства. Българската Сметна палата поддържа на двустранна и многостранна основа връзки с около 50 върховни одитни институции.

Основните насоки за развитие и утвърждаване на независимостта и повишаване на професионализма на институцията са определени в Стратегическия план за развитието на Сметната палата (1999 – 2002 г.), разработен съвместно със СИГМА, доразвити с туининг проекта за институционално изграждане по Програма ФАР (2002 – 2003 г.), изпълнен съвместно със сметните палати на Обединеното Кралство и Холандия. В началото на тази година стартира нов туининг проект за по-нататъшното развитие на независимата институция за външен одит на публичния сектор. Проектът се осъществява съвместно със сметните палати на Федерална Република Германия и Испания.

От 12 юли 2001 г. Сметната палата на Република България е член на ИНТОСАЙ (международна организация на върховните одитни институции, обединяваща повече от 180 сметни палати), а от 7 март 2002 г. – член на ЕВРОСАЙ (регионална организация на ИНТОСАЙ за страните от Европа). Сметната палата на Република България е член и на Асоциацията на върховните одитни институции, ползващи френски език.

Методологията на Сметната палата се привежда в съответствие с одитните стандарти на ИНТОСАЙ и европейските указания за тяхното прилагане. Българската Сметна палата е сред първите върховни одитни институции в страните – кандидатки за ЕС, която разработва и приема свои стандарти за одитната дейност.

Сега пред върховната одитна институция стоят нови проблеми и предизвикателства. Необходимо е да създадем оптимални условия за развиване и усъвършенстване на професионалните умения на одиторите, да възприемаме най-съвременни подходи и практики на контрол на публичния сектор. Особено предизвикателство за нас е успешното утвърждаване в практиката ни на модерния одит на изпълнението. Добре планираният и извършен одит на изпълнението позволява критична и задълбочена оценка на ефективността и ефикасността на политиките, осъществявани от проверяваните институции и така допринася за подобряване на качеството на държавното управление.

Уважаеми гости,

Уважаеми дами и господа,

Уважаеми колеги,


Нека да ни е честита 125-ата годишнина от приемането на първия Закон за Върховната сметна палата на България.

Длъжни сме да помним, че българската Сметна палата е с дълбоки корени, че от нейното създаване до сега тя отстоява европейския дух и неговите измерения.

Цялата летопис на Сметната палата убеждава обществото колко необходима е тя за него като институция.

Позволете ми да уверя, че ще положим всички необходими усилия българската Сметна палата да се радва на висок авторитет в страната и в чужбина.



И накрая искам да изтъкна, че трябва да отдадем заслужена признателност на моя предшественик и неговия екип за достойния им принос във възстановяването и развитието на институцията в новите демократични условия. Затова с единодушно решение на колегията на Сметната палата от 18 октомври 2005 г. доц. д-р Георги Николов и членовете на Сметната палата – Божидар Влахов, Димитър Чапанов, Живка Димитрова, проф. д.ик.н. Иван Душанов, Кадир Кадир, Катина Кръстева, Кирил Колчев, Кольо Бунков, Надежда Сандолова, Христина Симеонова – се награждават с почетния знак на нашата върховна одитна институция – златен плакет.


Каталог: articles -> download
download -> Закон за върховната сметна палата на 14 декември 2005 г се навършват 125 години от приемането на първия Закон за Върховната сметна палата
download -> Одитен доклад №0400005712 за извършен одит за съответствие на декларираните приходи
download -> Одитирани обекти и дейности от сметната палата І. Първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити
download -> Указания за финансов одит
download -> За извършен финансов одит на годишния финансов отчет
download -> Сборник документи издател на поредицата "архивите говорят": главно управление на архивите при министерския съвет
download -> Доклад №0100005213 за извършен финансов одит на годишния финансов отчет на община Бяла, област Русе, за 2012 г. София 2013 г. Съдържание


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница