Закон за задълженията и договорите

79. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално движимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението.

80. Когато задължението е за действие, което може да бъде извършено от друго лице, кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника.

Когато задължението е да не се върши нещо, кредиторът може да иска да му се разреши да премахне за сметка на длъжника това, което е било направено в нарушение на задължението.

81. Длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.

Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.

82. Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил добросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.

83. Ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност.

Длъжникът не дължи обезщетение за вре дите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.

84. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.

Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

85. Когато длъжникът е в забава, той дължи обезщетение дори ако изпълнението стане невъзможно поради причина, за която преди това не би отговарял, освен ако докаже, че кредиторът би претърпял вредите и при своевременно изпълнение.

86. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.

Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.

87. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задълженията си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.

Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.

Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.

Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнителната част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.

Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.

88. Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.

Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба.

89. При двустранните договори, ако задължението на едната страта се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.

90. Длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца.

Когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако й се даде надлежно обезпечение.

91. Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.

Когато предмет на задължението са стоки, кредиторът може да задържи такова количество от тях, колкото е потребно за удовлетворяване неговото вземане.

(Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 12/93 г.)

Задържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение.

Кредиторът, който упражнява задържането, има право на предпочитателно удовлетворение от стойността на задържаната вещ.

(Ал. 6 отм. - ДВ, бр. 12/93 г.).

92. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.

(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12/93 г.; нова, бр. 83/96 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.

(Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 12/93 г.).

(Ал. 4 отм. - ДВ, бр. 12/93 г.).

93. Задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение.

Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да за държи задатъка.

Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, дру гата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер.

(Попр. - Изв., бр. 2 от 1950 г.) Ако изправната страна предпочита да иска изпълнение на договора, обезщетението за вредите се определя от общите правила.

94. Недействителни са уговорките, с които предварително се изключва или огра ничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност.

(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12/93 г.).

3. Забава на кредитора

95. Кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.

96. Когато кредиторът е в забава, рискът преминава върху него; ако и длъжникът е бил в забава, той се освобождава от нейните последици.

В тежест на кредитора са необходимите разноски, направени поради забава.

97. Ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението. Пари, ценни книжа и ценности могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от съда.

Когато дължимото подлежи на бърза развала или предаването му за пазене е съпроводено със значителни разноски или неудобства, а също и когато то по естеството си не може да се вложи, длъжникът, след като предизвести кредитора, може да поиска от районния съд да му разреши да продаде дължимото и получената сума да внесе в банка на името на кредитора.

Предаването за пазене не произвежда действие, ако длъжникът изтегли вложеното преди да е прието от кредитора.

98. Ако задължението няма за предмет да се предаде нещо и кредиторът откаже да приеме изпълнението или да даде необходимото съдействие, длъжникът може да се откаже от договора и да иска обезщетение за необходимите разноски, направени поради забавата на кредитора.

99. Кредиторът може да прехвърли свое то вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.

Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.

Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

100. Ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето.

Той не отговаря за платежоспособността на длъжника, освен ако се е задължил за това, и то само до размера на онова, което е получил срещу прехвърленото вземане.

101. Трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.

102. Трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора.

Обезпеченията, дадени от трети лица, се погасяват, ако те не се съгласят тези обезпечения да служат за новия длъжник. Залогът и ипотеката, дадени от първоначалния длъжник, остават в сила.

Новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията, които е имал старият длъжник, произтичащи от прехвърленото правоотношение.

V. ПОГАСЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА

1. Прихващане, подновяване и опрощаване

103. Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.

Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.

Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.

104. Прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата.То не може да бъде направено под срок или под условие, освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено.

Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.

105. Не могат да се прихващат без съгласието на кредиторите вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, вземания, породени от умишлени непозволени деяния, и вземания за данъци.

106. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).

107. Задължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. В такъв случай обезпеченията на старото задължение се запазват за новото, ако лицата, които са ги дали, се съгласят за това.

(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

108. Задължението се опрощава, ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника.

109. Задължението се смята погасено, ако частният документ за него се намира у длъжника, освен ако се докаже, че не му е върнат доброволно.

110. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

111. С изтичане на тригодишна давност се погасяват:

а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;

б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;

в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания;

г) (заличена - ДВ, бр. 12/93 г.)

112. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 1977 г., отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).

113. Недействително е съглашението, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла.

114. Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

За вземания от позволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца.

(АЛ. 4 нова - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.

115. Давност не тече:

а) между деца и родители, докато последните упражняват родителски права;

б) между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството;

в) между съпрузи;

г) за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението;

д) за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба;

е) за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността;

ж) докато трае съдебният процес относно вземането.

Ако давностният срок изтича по време, когато кредиторът или длъжникът са военно мобилизирани, искът може да бъде предявен до изтичане на 6 месеца от демобилизирането им.

116. Давността се прекъсва:

а) с признаване на вземането от длъжника;

б) с предявяването на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;

в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.

117. От прекъсването на давността почва да тече нова давност.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

118. Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичане на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.

119. С погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.

120. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 1977 г., бр. 30 от 1990 г.) Давността не се прилага служебно.

VI. ОСОБЕНИ ВИДОВЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

1. Солидарни задължения

121. Освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена.

(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).

122. Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците.

Предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници.

Солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници.

123. Изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници. Получаването на нещо вместо изпълнение от страна на един солидарен длъжник, прихващането с един солидарен длъжник, както и изпадането на кредитора в забава по отношение на един солидарен длъжник също имат действие срещу всички солидарни длъжници.

Солидарният длъжник не може да прихваща задължението с вземания на своите съдлъжници към кредитора.

124. Подновяване на задължението на един солидарен длъжник освобождава останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права срещу тях.

Опрощаването в полза на един солидарен длъжник освобождава и останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права срещу тях. В последния случай задължението на останалите се намалява с частта на длъжника, комуто задължението е опростено.

Сливането в едно и също лице на качествата на кредитор и солидарен длъжник погасява задължението на останалите за частта на този съдлъжник.

125. Прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, но ако тоя, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той има иск срещу освободените вследствие на давността.

Отказването на един солидарен длъжник от давността не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници; този, който се е отказал, няма иск срещу освободените вследствие на давността.

126. Ако изпълнението стане невъзможно и само някой от длъжниците е отговорен за това, кредиторът може да иска от него пълно обезщетение за вредите. Останалите длъжници отговарят солидарно само за стойността на първоначално дължимото.

Забавата на един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници.

127. Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.

Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил.

В случай, че изпълнилият солидарен длъжник не е противопоставил на кредитора някое общо възражение или не е уведомил своите съдлъжници за изпълнението, той отговаря спрямо тях за причинените вреди.

128. Задължението е неделимо, когато това, което се дължи, е неделимо по своята природа или поради намерението на договарящите.

И в двата случая задължението остава неделимо и по отношение наследниците на длъжника. 129

129. Предметът на неделимото задължение трябва да се предаде на всички кредитори общо. Но всеки от кредиторите може да иска дължимото да се предаде за пазене съгласно чл.97.

За всичко останало спрямо неделимите задължения се прилагат съответно относно солидарните задължения.

3. Задължения с право за избор

130. Ако при едно задължение с право на избор не е определено кому е предоставен изборът, той принадлежи на длъжника.

Изборът става неотменяем, когато бъде съобщен на другата страна, а ако е предоставен на трето лице - когато бъде съобщен на двете страни в случай, че на страната, на която изборът трябва да бъде съобщен, участвуват няколко лица, той става неотменяем, когато се съобщи на едно от тях.

131. Ако правото на избор принадлежи на длъжника и той не го упражни до определения срок или ако няма такъв срок до времето, когато задължението трябва да се изпълни, правото на избор преминава върху кредитора.

Ако правото на избор принадлежи на кредитора и той не го упражни до определения за това срок или ако има такъв срок - до срока, който длъжникът му определи, правото на избор преминава върху длъжника.

Ако изборът е предоставен на трето лице и то не го направи в определения му срок, изборът се прави от съда.

132. Ако изпълнението с един от предметите на задължението стане невъзможно поради причина, за която не отговаря страната, която няма правото на избор, задължението остава в сила само за останалите предмети.

Ако за невъзможността е отговорна страната, която няма право на избор, другата страна може да избира: кредиторът може да избере или изпъление с някой от възможните предмети на задължението, или обезщетение вместо невъзможния, а длъжникът може да избере или някои от възможните предмети на задължението и да иска обезщетение за невъзможния, или да се освободи от задължението, като се откаже от обезщетението.

133. Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане.

134. Кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.

Когато кредиторът предяви иск по предходната алинея, призовава се като страна и длъжникът.

Ако упражняването на правото не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете.

135. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.

Знанието се предполага до доказване на противното,ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.

(Попр. - Изв., бр. 2 от 1950 г.) Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността.

2. Привилегии

136. Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания:

1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски;

2. (изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. ДВ бр. 36/2006 г.) вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори;

3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти;

4. вземанията, заради които се упражнява правото на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземания та по т.3;

5. вземанията на работници и служещи, произтичащи от трудови отношения, и вземанията за издръжка;

6. вземанията на държавата, освен тия за глоби;

7. (заличена - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

8. (заличена - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Вземанията по т. 5 и 6 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущестиво на длъжника.

Вземания с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно.

Освен присъдените лихви правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда.

137. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато законът не определя реда за удовлетворяване на едно вземане, на което дава право на предпочтително удовлетворение, това вземане се изплаща след вземанията по т. 6 на предходния член.

Когато особени закони постановяват, че някои вземания трябва да се изплатят преди всички други, те се изплащат след вземането по т. 1 на чл. 136, а когато конкурират помежду си, те се изплащат съразмерно.