Раздел VI. Дела по проучванията за надеждност

Чл. 70. (1) Делата, съдържащи материали по проучванията за надеждност, се съхраняват, поддържат, актуализират, картотекират и закриват от органа, извършил проучването, отделно от другите видове дела.

(2) Делата се откриват от компетентния орган при започване на проучването за надеждност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2007 г.) Данните, съдържащи се в делата, представляват класифицирана информация и се използват за целите на този закон.

(4) Делата на лица, на които е издадено разрешение за достъп до класифицирана информация, се съхраняват за срок не по-дълъг от пет години след изтичането на срока на разрешението, след което се унищожават.

Чл. 71. (1) Делата на проучваните лица съдържат:

1. молба за постъпване на длъжност, документи за възлагане изпълнението на конкретно възложена задача, изискваща достъп до класифицирана информация, съответно молба за участие в конкурс за заемане на такава длъжност или за изпълнение на такава задача;

2. документи относно физическите или юридическите лица, кандидатстващи за сключване или изпълнение на договор, свързан с достъп до класифицирана информация;

3. писмено съгласие за проучване;

4. писмено искане за проучването;

5. попълнен въпросник;

6. разрешение, сертификат или удостоверение за достъп до класифицирана информация;

7. документ за отказване, отнемане или прекратяване на разрешение за достъп до класифицирана информация;

8. документи по назначаване или възлагане на конкретна задача;

9. документи за преминало обучение по защита на класифицирана информация;

10. други документи, съдържащи факти и обстоятелства, събрани при условията и по реда на този закон.

(2) Специалните правила за откриване, съхраняване, поддържане, актуализиране, картотекиране и закриване на делата по проучванията за надеждност се определят с правилника за прилагане на закона.
Глава шеста.
ВИДОВЕ ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ

Раздел I.
Физическа сигурност

Чл. 72. (1) Физическата сигурност на класифицираната информация включва система от организационни, физически и технически мерки за предотвратяване на нерегламентиран достъп до материали, документи, техника и съоръжения, класифицирани като държавна или служебна тайна.

(2) Системата от мерки по ал. 1 включва защитата на сградите, помещенията и съоръженията, в които се създава, обработва и съхранява класифицирана информация, и контрола върху достъпа до тях.

Чл. 73. (1) Организационните единици прилагат система от мерки и средства за физическа сигурност на сгради, помещения и съоръжения, в които се създава, обработва и съхранява класифицирана информация.

(2) Физическата сигурност се прилага за защита на класифицирана информация от всякаква заплаха или вреда в резултат на:

1. терористична дейност или саботаж;

2. нерегламентиран достъп или опит за нерегламентиран достъп.

(3) Необходимите способи и средства за физическа сигурност се определят в зависимост от нивото на класификация и количеството на класифицираната информация, от броя и нивото на достъп на работниците и служителите, определени съгласно чл. 3, от степента на заплаха от увреждащи действия.

Чл. 74. За предотвратяване на нерегламентиран достъп до класифицирана информация ръководителите на организационните единици с помощта на служителите по сигурността на информацията:

1. определят зоните за сигурност;

2. определят около зоните за сигурност административни зони, в които се извършва контрол на хора и моторни превозни средства и които са с най-ниско ниво на сигурност;

3. въвеждат контролиран режим на влизане, движение и излизане от зоната за сигурност, както и задължително придружаване в тези зони на лица без право на достъп или с право на достъп до по-ниско ниво на класификация;

4. осигуряват съответен контрол над зоните за сигурност и административните зони чрез служители от звената по сигурност и охрана;

5. въвеждат специален режим за съхраняване на ключове от помещения, каси и други съоръжения, служещи за съхраняване на класифицирана информация.

Чл. 75. За осигуряване защитата на класифицираната информация, представляваща държавна тайна, при срещи, разговори, съвещания, заседания и др., предмет на които е такава информация, се въвеждат допълнителни мерки за сигурност срещу подслушване и наблюдение.

Чл. 76. Лицата, участващи в срещи, съвещания и заседания, чийто предмет е класифицирана информация, представляваща държавна тайна, се проверяват предварително от звената за сигурност и охрана в организационната единица.

Чл. 77. (1) Всички материали и технически средства, които се използват за защита на класифицирана информация, трябва да отговарят на изискванията за стабилност и неразрушимост, съответни на нивото на класификация за сигурност на информацията, сертифицирани от ДКСИ или от друг орган, определен с решение на Министерския съвет.

(2) Други технически средства могат да се използват само по изключение, при условие че няма да се понижи нивото, необходимо за даденото ниво на класификация за сигурност на информацията.

(3) Средствата за физическа сигурност, сертифицирани за всяко ниво на класификация за сигурност, се определят в списък, утвърден от ДКСИ.

Чл. 78. Системата от мерки, способи и средства за физическа сигурност, условията и редът за използването им се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 79. Служителите по сигурността на информацията извършват предварителен и текущ контрол по отношение на организацията, способите и средствата за физическа сигурност в организационната единица.
Раздел II.
Документална сигурност

Чл. 80. (1) Документалната сигурност се състои в система от мерки, способи и средства за защита на класифицираната информация при създаването, обработването и съхраняването на документи, както и при организирането и работата на регистратури за класифицирана информация.

(2) Системата от мерки, способи и средства за документална сигурност, условията и редът за използването им се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 81. За осигуряване защита на класифицираната информация ръководителите на организационните единици определят допълнителни специални процедури и изисквания в рамките на своята компетентност.

Чл. 82. (1) В рамките на организационната единица се създава отделно организационно звено - регистратура за класифицирана информация, отговорно за надлежното създаване, обработване, съхраняване и предаване на упълномощени лица на материали, съдържащи класифицирана информация. Регистратурите за класифицирана информация са пряко подчинени на служителя по сигурността на информацията.

(2) Изискванията за изграждане и функциониране на регистратурите по ал. 1 се регламентират в правилника за прилагане на закона.

Чл. 83. (1) Персоналната сигурност представлява система от принципи и мерки, прилагани от компетентните органи по съответния ред спрямо лица с цел гарантиране на тяхната надеждност с оглед защита на класифицираната информация.

(2) Принципите и мерките по ал. 1 включват принципа "необходимост да се знае", процедурата по проучване на лицата и издаването на разрешение за достъп по глава пета, провеждането на обучение на лицата по реда на закона и правилника за неговото прилагане и осъществяването на контрол в тази област.
Раздел IV.
Криптографска сигурност

Чл. 84. Криптографската сигурност представлява система от криптографски методи и средства, които се прилагат с цел защита на класифицираната информация от нерегламентиран достъп при нейното създаване, обработка, съхраняване и пренасяне.

Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Условията и редът за използването, производството и вносът на криптографски методи и средства за защита на класифицирана информация се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".

Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) За защита на класифицираната информация се прилагат криптографски методи и средства само след предварително одобрение и регистрация от Държавна агенция "Национална сигурност".

Чл. 87. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Производството и разпределянето на необходимите криптографски ключове се извършва от Държавна агенция "Национална сигурност".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Дейностите по ал. 1 могат да се извършват и от други организационни единици след разрешението и под контрола на Държавна агенция "Национална сигурност".

Чл. 88. (1) В рамките на организационната единица прилагането на криптографските методи и средства се извършва от служителя по сигурността на информацията или от други служители от административното звено по сигурността, преминали обучение в областта на криптографската сигурност и получили разрешение за работа с криптографски средства.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Разрешението по ал. 1 се издава от Държавна агенция "Национална сигурност" след проучване на лицата по чл. 46, т. 3. Издаването, прекратяването и отнемането на разрешение се извършва при условията и по реда на глава пета. Отказът, прекратяването и отнемането не подлежат на обжалване по съдебен ред.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Обучението по ал. 1 се извършва от Държавна агенция "Национална сигурност" или от други организационни единици след разрешението и под контрола на Държавна агенция "Национална сигурност".
Раздел V.
Сигурност на автоматизираните информационни системи или мрежи

Чл. 89. Сигурността на автоматизираните информационни системи (АИС) или мрежи представлява система от принципи и мерки за защита от нерегламентиран достъп до класифицираната информация, създавана, обработвана, съхранявана и пренасяна в АИС или мрежи.

Чл. 90. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Задължителните общи условия за сигурност на АИС или мрежи обхващат компютърната, комуникационната, криптографската, физическата и персоналната сигурност, сигурността на самата информация на всякакъв електронен носител, както и защитата от паразитни електромагнитни излъчвания, определени в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Задължителните специфични изисквания за сигурност на АИС или мрежи във всяка организационна единица се определят от ръководителя на организационната единица по предложение на служителя по сигурността на информацията. Тези изисквания подлежат на утвърждаване от Държавна агенция "Национална сигурност".

(3) Изискванията по ал. 2 включват подробно описание на мерките за сигурност, които се прилагат, и правилата за сигурност, които се спазват при проектиране и експлоатация на конкретната АИС или мрежа.

(4) Изискванията по ал. 2 се изготвят на етапа на проектиране на АИС или мрежи и при необходимост се изменят и допълват в процеса на изграждане и развитие на системата.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Всички последващи промени в изискванията по ал. 2 се утвърждават от Държавна агенция "Национална сигурност".

Чл. 91. (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г. в сила от 01.01.2008 г.) Преди въвеждане в експлоатация на АИС или мрежи Държавна агенция "Национална сигурност" извършва комплексна оценка на сигурността им съгласно изискванията на чл. 90 и издава сертификат по чл. 14, т. 2 по образец, посочен в наредбата по чл. 90, ал. 1.

Чл. 92. Ръководителят на организационната единица, в която се използват АИС или мрежи за обработка на класифицирана информация, по предложение на служителя по сигурността на информацията назначава или възлага на назначени служители от административното звено по сигурността и охраната функции по контрола за спазване на изискванията за сигурност на тези системи или мрежи.

Чл. 93. Не се допуска създаване, обработване, съхраняване и пренасяне на класифицирана информация в АИС или мрежи без наличието на издаден сертификат за тези АИС или мрежи по реда на този раздел.

Чл. 94. Не се допуска включването на АИС или мрежи, предназначени за създаване, обработка, съхраняване и пренасяне на класифицирана информация към публични мрежи като Интернет и други подобни електронни комуникационни мрежи.
Раздел VI.
Индустриална сигурност

Чл. 95. (1) Индустриалната сигурност представлява система от принципи и мерки, които се прилагат по отношение на кандидати - физически и юридически лица, при сключването или изпълнението на договор, свързан с достъп до класифицирана информация, с цел защитата й от нерегламентиран достъп.

(2) Общите изисквания за гарантиране на индустриалната сигурност се определят въз основа на този закон с наредба на Министерския съвет.

(3) По предложение на ДКСИ Министерският съвет определя с решение органа, провеждащ процедурата по проучване и издаващ удостоверение за сигурност.

(4) С договорите по ал. 1 се определят специфичните изисквания за защита на класифицираната информация, свързани с обема и нивото на класификация за сигурност, лицата, имащи достъп до нея, клаузи за отговорност в случай на неспазване на изискванията за индустриална сигурност.

Чл. 96. (1) Класифицирана информация може да бъде предоставяна само на физически лица, на които са издадени удостоверения и разрешения за достъп до класифицирана информация, и на юридически лица, на които е издадено удостоверение за такъв достъп.

(2) Извън случаите по ал. 1, ако има основание да се счита, че в процеса на дейност лице ще създаде или ще получи достъп до класифицирана информация, то е длъжно да поиска издаване на разрешение по реда на глава пета или удостоверение по реда на този раздел.

Чл. 97. (1) За получаване на удостоверение се извършва проучване на кандидата, при което се събират данни относно:

1. лицата, заемащи ръководни длъжности, както и лицата, на които е възложено непосредственото изпълнение на договора по чл. 95, ал. 1;

2. лицата, ангажирани с провеждането на преговорите във връзка със сключването на договора по чл. 95, ал. 1;

3. лицата, работещи в административното звено за сигурност на кандидата.

(2) В рамките на проучването се събират и данни за:

1. структурата и произхода на капитала на кандидата;

2. търговски партньори, финансови отношения, вещни права и други данни, необходими за преценка на надеждността на кандидата.

Чл. 98. (1) При извършване на проучването кандидатът попълва въпросник, определен с правилника за прилагане на закона.

(2) При последващо настъпване на промени в данните, попълнени от кандидата във въпросника по ал. 1, той се задължава незабавно да уведоми за това органа, извършил проучването.

Чл. 99. При предоставяне на неверни данни или при непредоставяне на данни във въпросника по чл. 98, ал. 1 кандидатът не получава удостоверение за достъп до класифицирана информация.

Чл. 100. Удостоверение за достъп до класифицирана информация се издава на кандидат, който:

1. отговаря на изискванията за сигурност по този закон и актовете по неговото прилагане;

2. е икономически стабилен;

3. е надежден от гледна точка на сигурността.

Чл. 101. (1) Не се счита за икономически стабилен кандидат, който:

1. е обявен в несъстоятелност или е в производство за обявяване в несъстоятелност;

2. е осъден за банкрут;

3. се намира в ликвидация;

4. е лишен от правото да упражнява търговска дейност;

5. има ликвидно и изискуемо задължение към държавата, към осигурителни фондове, както и към физически или юридически лица, когато е признато пред органа по принудително изпълнение или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от трето лице;

6. е осъден с влязла в сила присъда за престъпление против собствеността или против стопанството, освен ако е реабилитиран.

(2) Изискването по ал. 1, т. 6 се отнася и за управителите, съответно за членовете на управителните органи на кандидатите.

(3) Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с документ от съответния компетентен орган.

Чл. 102. (1) Кандидатът не се счита за надежден от гледна точка на сигурността, ако:

1. се установят данни, че не отговаря на изискванията по чл. 41;

2. се установи, че посочените от кандидата за проучване лица не отговарят на изискванията за сигурност по чл. 40.

(2) В случая по ал. 1, т. 2 кандидатът може да предложи други лица.

(3) Проучването на кандидата за надеждност от гледна точка на сигурността по ал. 1 се извършва от службите за сигурност.

Чл. 103. (1) В зависимост от резултата от проведеното проучване органът, който го извършва, издава удостоверение за сигурност или отказва издаването му.

(2) Отказва се издаване на удостоверение за сигурност, когато кандидатът не отговаря на изискванията по чл. 100.

(3) Отказът по ал. 2 не се мотивира, като се посочва само правното основание за издаването му.

Чл. 104. (1) Удостоверението, както и отказът за издаване на удостоверение за сигурност се издават по образец, утвърден от ДКСИ, и съдържат:

1. компетентния орган;

2. наименование, седалище и номер на БУЛСТАТ на кандидата, на когото се издава удостоверението или отказът;

3. правното основание за издаване на удостоверението или отказа;

4. номер на удостоверението или отказа;

5. срок на валидност на удостоверението;

6. дата и място на удостоверението или отказа;

7. подпис и печат на органа, който издава удостоверението или отказа.

(2) Удостоверението или отказът за издаване на удостоверение са писмени документи и се издават в три екземпляра, които се съхраняват в ДКСИ, в органа, извършил проучването, и в кандидата.

Чл. 105. Ръководителят на организационната единица - възложител по договора, определя лице, което осъществява контрол по спазване разпоредбите на закона и актовете по неговото прилагане и консултира изпълнителя при изпълнението на договора.

Чл. 106. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2007 г.) (1) Удостоверението за сигурност се издава за срок не по-дълъг от три години.

(2) Не се извършва ново проучване на физически или юридически лица, които в срока на издаденото удостоверение за сигурност кандидатстват за изпълнение на друг договор, свързан с достъп до класифицирана информация от същото или по-ниско ниво на класификация за сигурност на информацията, за което са получили удостоверение за сигурност.

Чл. 107. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2007 г.) (1) При необходимост най-малко три месеца преди изтичането на срока на валидност на издаденото удостоверение за сигурност се извършва ново проучване по отношение на физическото или юридическото лице, ако то продължава да изпълнява същия или друг договор, който изисква достъп до класифицирана информация.

(2) Проучването по ал. 1 и издаването на ново удостоверение за сигурност се извършват от съответния компетентен орган по чл. 95, ал. 3 при условията и по реда на този раздел.

Чл. 108. (1) Органът, издал удостоверението, упражнява контрол с цел установяване дали кандидатът продължава да отговаря на изискванията за сигурност по този закон.

(2) В случай че лицата, получили удостоверение за сигурност, са престанали да отговарят на изискванията по чл. 100, т. 1, органът, издал удостоверението, определя срок за отстраняване на пропуските, ако те не са довели до нерегламентиран достъп до класифицирана информация.

(3) В случай че лицата, получили удостоверение за сигурност, са престанали да отговарят на някои от изискванията по чл. 100, т. 2 и 3 и не са отстранили пропуските в срока по ал. 2 или е установено, че нарушението по чл. 100, т. 1 е довело до нерегламентиран достъп до класифицирана информация, удостоверението за сигурност се отнема от органа, който го е издал.

Чл. 109. Отказът по чл. 103, ал. 2, както и отнемането на издадено удостоверение за сигурност не подлежат на обжалване по съдебен ред. Те се обжалват по реда на чл. 62 - 68.

Чл. 110. (1) Данните, събрани при проучването на кандидат по този раздел, се съхраняват от органа, извършил проучването, в отделно дело и се ползват със защита като класифицирана информация.

(2) Данните, съдържащи се в делата по ал. 1, могат да се използват за целите на този закон.

(3) Делото по ал. 1 се съхранява за срок 20 години считано от датата на прекратяване дейността на кандидата.

(4) Специалните правила за откриване, съхраняване поддържане, актуализиране, картотекиране и закриване на делата по проучванията за надеждност се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 111. Защитата на класифицираната информация в областта на изобретенията и полезните модели се осъществява в съответствие с разпоредбите на Закона за патентите, освен ако този закон предвижда друго.

Чл. 112. Лицата по чл. 95, ал. 1 след получаване на удостоверение за сигурност по този раздел имат всички задължения на организационните единици по този закон.

Чл. 113. (1) Република България предоставя или обменя класифицирана информация с държави или международни организации, с които има влезли в сила международни договори за защита на класифицирана информация.

(2) Ако международният договор по ал. 1 не посочва кое е приложимото право за неуредени от него въпроси, прилага се правото на страната - източник на информацията.

Чл. 114. Решението за предоставяне или обмен на класифицирана информация по чл. 113, ал. 1 се взема от ДКСИ въз основа на предварително становище от организационната единица, която предоставя информацията.

Чл. 115. (1) В съответствие със сключения международен договор за защита на класифицирана информация ДКСИ и компетентният орган по сигурността на информацията на другата държава или международна организация следва на взаимна основа предварително да установят, че предоставяната или обменяната информация ще бъде надеждно защитена.

(2) За предварителното установяване на обстоятелството по ал. 1 компетентният орган по сигурността на информацията на другата държава или международна организация следва да удостовери пред ДКСИ, че лицата, които ще имат достъп до предоставяната или обменяната класифицирана информация, са оправомощени за достъп до съответното или по-високо ниво на класификация за сигурност чрез разрешение или удостоверение.

Чл. 116. По отношение на обменяната или предоставената на Република България класифицирана информация от страна на международна организация, чийто член е Република България, се прилагат принципите, нормите и процедурите за защита на класифицирана информация, действащи в рамките на тази международна организация, ако такова задължение произтича за Република България от членството й в международната организация.
Глава осма.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 117. (1) Който наруши чл. 17, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв.

(2) Когато нарушението по чл. 17 е извършено от юридическо лице, на същото се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.

(3) За допускане извършването на нарушение по ал. 2 ръководителят на юридическото лице се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Чл. 118. (1) Който извърши нарушение по чл. 18 и 19 се наказва с глоба от 50 до 300 лева.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на ръководител на организационна единица или на служител по сигурността на информацията, който допусне извършване на нарушение по чл. 18 и 19.

Чл. 119. Служител по сигурността на информацията, който извърши нарушение по чл. 22, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.

Чл. 120. (1) Който извърши нарушение по чл. 31 се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на ръководител на организационна единица или на служител по сигурността на информацията, който допусне извършване на нарушение по чл. 31.

Чл. 121. Лице по чл. 31, ал. 1, което извърши нарушение по чл. 35, ал. 4, се наказва с глоба от 100 до 1000 лева.

Чл. 122. (1) Длъжностно лице, което извърши нарушение по чл. 43, ал. 6, се наказва с глоба от 50 до 5000 лева, ако деянието не съставлява престъпление.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на ръководител на организационна единица или на служител по сигурността на информацията, който допусне извършване на нарушение по чл. 43, ал. 6.

Чл. 123. Ръководител на организационна единица или на служител по сигурността на информацията, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 73, ал. 1, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.

Чл. 124. (1) Който извърши нарушение по чл. 86, се наказва с глоба от 3000 до 10 000 лв.

(2) Когато нарушението по чл. 86 е извършено при осъществяване на дейност на юридическо лице, на същото се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 15 000 лв.

(3) За допускане извършването на нарушението по ал. 1 ръководителят на юридическото лице се наказва с глоба от 300 до 2000 лв.

Чл. 125. Ръководител на организационна единица, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 90, ал. 2, изречение второ, се наказва с глоба от 300 до 2000 лв.

Чл. 126. Ръководител на организационна единица, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 92, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.

Чл. 127. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 93, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.

(2) Ръководител на организационна единица, който допусне извършването на нарушение по чл. 93, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.

Чл. 128. (1) Който извърши нарушение по чл. 96, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв.

(2) За нарушенията по ал. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.

(3) Ръководител на организационна единица и служител по сигурността на информацията, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 96, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Чл. 129. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 98, ал. 2, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено при осъществяване на дейност на юридическо лице, на същото се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.

Чл. 130. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 108, ал. 3, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено при осъществяване на дейност на юридическо лице, на същото се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

Чл. 131. Ръководител на организационна единица, който не предостави информация на компетентните органи, поискана при условията и по реда на закона, се наказва с глоба от 500 лв.

Чл. 132. В случаите, когато за нарушение на закона и нормативните актове по неговото прилагане не е предвидено друго наказание, виновният се наказва с глоба от 30 до 200 лв.

Чл. 133. Когато нарушенията по чл. 117 - 132 са извършени повторно, се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената.

Чл. 134. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Актовете за установяване на нарушения по предходните членове се съставят от упълномощени от председателя на ДКСИ или от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от председателя на ДКСИ или от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или упълномощен от него заместник-председател в зависимост от компетентността им.

(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1. По смисъла на този закон:

1. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) "Служби за сигурност" са Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана, Държавна агенция "Национална сигурност", служба "Военна информация" на Министерството на отбраната, Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" и специализираната дирекция "Оперативни технически операции" на МВР.

2. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., доп - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) "Служби за обществен ред" са Главна дирекция "Национална полиция", Главна дирекция "Гранична полиция", Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" и областните дирекции на МВР, служба "Военна полиция" към министъра на отбраната.

3. (изм. и доп. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2011 г., в сила от 22.03.2011 г.) "Организационна единица" са: органите на държавна власт и техните администрации, Министерството на отбраната и определени от министъра на отбраната структури на пряко подчинение на министъра на отбраната и формирования от Българската армия, органите на местното самоуправление и местната администрация, публичноправните субекти, създадени със закон или с акт на орган на изпълнителната власт, физическите и юридическите лица, в които се създава, обработва, съхранява или предоставя класифицирана информация.

4. "Служител по сигурността на информацията" е физическо лице, назначено от ръководителя на организационната единица за осъществяване на дейността по защита на класифицираната информация в организационната единица.

5. (доп. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) "Компетентен орган по издаване, прекратяване, отнемане и отказване на разрешение за достъп до класифицирана информация" са ДКСИ и ръководителите на службите за сигурност и за обществен ред или заместниците им, когато са упълномощени от тях, както и служителите по сигурността на информацията.

6. "Нерегламентиран достъп до класифицирана информация" е разгласяване, злоупотреба, промяна, увреждане, предоставяне, унищожаване на класифицирана информация, както и всякакви други действия, водещи до нарушаване на защитата й или до загубване на такава информация. За нерегламентиран достъп се счита и всеки пропуск да се класифицира информация с поставяне на съответен гриф за сигурност или неправилното му определяне, както и всяко действие или бездействие, довело до узнаване от лице, което няма съответното разрешение или потвърждение за това.

7. "Регистратура" е обособена структура, в която се регистрира, получава, изпраща, разпределя, изработва, размножава, предоставя и съхранява класифицирана информация.

8. "Регистратура в областта на международните отношения" е регистратура, създадена по силата на международен договор, по който Република България е страна.

9. "Гриф за сигурност" е маркировка върху материал, съдържащ класифицирана информация, която показва нивото на класификация.

10. "Материал" е документ или всякакъв друг предмет от техническо естество, съоръжение, оборудване, устройство или въоръжение, произведени или в процес на производство, както и съставни части от тях, използвани за производството им.

11. "Документ" е всяка записана информация, независимо от физическата й форма или характеристика, включително следните носители на информация: ръчно или машинно написан материал, програми за обработка на данни, печати, карти, таблици, снимки, рисунки, оцветявания, гравюри, чертежи или части от тях, скици, чернови, работни бележки, индигов лист, мастилени ленти или възпроизвеждане чрез каквито и да е средства или процеси звук, глас, магнитни записи, видеозаписи, електронни записи, оптични записи в каквато и да е форма, портативни съоръжения или уреди за автоматизирана обработка на данни с постоянен носител на информация или с преносим носител на информация и други.

12. "Сбор от материали и/или от документи" е съвкупност от материали и/или документи, събрани заедно за постигане на предвидена от закона цел, отнасящи се до една тема и подредени по определен ред.

13. "Национална сигурност" е състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на човека и гражданина, териториалната цялост, независимостта и суверенитетът на страната и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива.

14. "Интереси на Република България, свързани с националната сигурност" са гарантирането на суверенитета и териториалната цялост и защитата на конституционно установения ред в Република България, включително:

а) разкриване, предотвратяване и противодействие на посегателства срещу независимостта и териториалната цялост на страната;

б) разкриване, предотвратяване и противодействие на тайни посегателства, които накърняват или застрашават политическите, икономическите и отбранителните интереси на страната;

в) получаване на информация за чужди страни или от чужд произход, нужна за вземане на решения от висшите органи на държавната власт и държавното управление;

г) разкриване, предотвратяване и противодействие на тайни посегателства, насочени към насилствена промяна на конституционно установения ред в страната, който гарантира упражняване на правата на човека и гражданина, демократично представителство на основата на многопартийна система и дейността на институциите, установени от Конституцията;

д) разкриване, предотвратяване и противодействие на терористични действия, на незаконен трафик на хора, оръжие и наркотици, както и на незаконен трафик на продукти и технологии, поставени под международен контрол, пране на пари и други специфични рискове и заплахи.

15. "Вреда в областта на националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред" е заплаха или увреждане на интересите на Република България или на тези интереси, които тя се е задължила да защитава, вредните последици от чието увреждане не могат да бъдат елиминирани, или вредни последици, които могат да бъдат смекчени само с последващи мерки. В зависимост от значимостта на интересите и сериозността на причинените вредни последици вредите са непоправими или изключително големи, трудно поправими или големи и ограничени, като:

а) непоправими или изключително големи вреди са тези, при които е настъпило или би могло да настъпи цялостно или частично разрушаване на националната сигурност или интересите на Република България, свързани с нея, като основни защитавани интереси;

б) трудно поправими или големи вреди са тези, при които е настъпило или би могло да настъпи значително негативно въздействие върху националната сигурност или интересите на Република България, свързани с нея, като основни защитавани интереси, което не може да се компенсира без настъпване на вредни последици или вредните последици могат да бъдат смекчени само със значителни последващи мерки;

в) ограничени вреди са тези, при които е настъпило или би могло да настъпи краткотрайно негативно въздействие върху националната сигурност или интересите на Република България, свързани с нея, като основни защитавани интереси, което може да се компенсира без настъпване на вредни последици или вредните последици могат да бъдат смекчени с незначителни последващи мерки.

16. "Повторно" е нарушението на закона или на нормативните актове по неговото прилагане, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.

17. "Системни нарушения" са три или повече нарушения на закона или на нормативните актове по неговото прилагане, извършени в продължение на една година.

18. "Създаване, обработване, съхраняване или предоставяне на класифицирана информация" е създаването, маркирането, регистрирането, съхраняването, ползването, предоставянето, трансформирането и разсекретяването на класифицирана информация.

§ 2. "Длъжностно лице" по смисъла на този закон е лице по чл. 93, т. 1 от Наказателния кодекс.

§ 2а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) За целите на чл. 46, т. 2 и 3 от този закон главният секретар на МВР, служителите и кандидатите за служители на дирекция "Вътрешна сигурност", на дирекция "Миграция", на дирекция "Български документи за самоличност", на дирекция "Международно оперативно сътрудничество", на Специализирания отряд за борба с тероризма, на дирекция "Специална куриерска служба", на дирекция "Международни проекти", на дирекция "Национална система 112", на дирекция "Управление на собствеността и социални дейности", дирекция "Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз (АФКОС), на Академията на Министерството на вътрешните работи, на институтите на Министерството на вътрешните работи, на курсантите, служителите на звената по чл. 9, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи, членовете на политическия кабинет на министъра на вътрешните работи и експертните и техническите сътрудници към него се смятат за служители на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност".

§ 2б. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) За целите на чл. 46, т. 2 и 3 от този закон служителите и кандидатите за служители на специализираните административни дирекции на МВР се смятат за служители на Главна дирекция "Национална полиция".
Преходни и Заключителни разпоредби

§ 3. В срок три месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет приема правилник за неговото прилагане.

§ 4. В срок три месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет:

1. приема наредбите по чл. 13, чл. 78, чл. 85, чл. 90, ал. 1 и чл. 95, ал. 2;

2. привежда в съответствие с този закон Наредбата за секретните патенти (ДВ, бр. 81 от 1993 г.) по предложение на председателя на Патентното ведомство.

§ 5. В срок три месеца от влизането в сила на закона министърът на здравеопазването, съгласувано с ДКСИ, издава наредбата по чл. 42, ал. 3.

§ 6. В срок един месец от влизането в сила на закона Министерският съвет създава Държавна комисия по сигурността на информацията и приема устройствен правилник за организацията и дейността й.

§ 7. В срок три месеца от влизането в сила на закона ръководителите на организационните единици назначават служители по сигурността на информацията освен в случаите по чл. 20, ал. 3 и създават административните звена по сигурността при условията на чл. 23.

§ 8. В срок три месеца от влизането в сила на закона ръководителите на организационните единици и ръководителите на службите за сигурност и обществен ред съставят списъците по чл. 37.

§ 9. (1) Изготвените до влизането в сила на закона материали и документи, обозначени със степени на секретност "Строго секретно от особена важност", "Строго секретно" и "Секретно", се считат за обозначени с нива на класификация за сигурност съответно "Строго секретно", "Секретно" и "Поверително", като сроковете се изчисляват съгласно чл. 34, ал. 1 и се броят от датата на създаването им.

(2) В срок от една година от влизането в сила на закона ръководителите на организационните единици са длъжни да преразгледат и приведат в съответствие с изискванията на закона и нормативните актове по неговото прилагане материалите и документите, съдържащи класифицирана информация.

§ 10. (1) Допуските, издадени по реда на действащите нормативни актове преди влизането в сила на закона, запазват действието си до издаване на разрешения за достъп. Ръководителите на организационните единици, в които работят лица с допуск и чиито длъжности или конкретно възложени задачи изискват работа с класифицирана информация, са длъжни да поискат издаване на разрешения за достъп в съответствие с изискванията на закона в 3-месечен срок от влизането му в сила. Неизпълнението на това задължение води до прекратяване действието на вече издадените допуски.

(2) Процедурата по проучване и издаване на разрешенията по ал. 1 приключва в срок, определен от ДКСИ, но не по-дълъг от 18 месеца.

§ 11. (Попр. - ДВ, бр. 5 от 2003 г.) Заварените процедури по издаване на допуски за работа със секретна информация се трансформират в процедура по проучване, извършвана при условията и по реда на закона.

§ 11а. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Започналите процедури за проучване и издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация за посочените в § 2а и 2б от допълнителните разпоредби служители се довършват по досегашния ред.

§ 12. В Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ, бр. 34 от 2000 г.) в чл. 20, ал. 1, т. 2 думите "да пази като служебна тайна данните, които са му станали известни" се заменят с "да защитава класифицираната информация, представляваща служебна тайна, която му е станала известна".

§ 13. В Закона за Конституционния съд (обн., ДВ, бр. 67 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 2001 г.) в чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 думите "държавна, или служебна тайна" се заменят с "класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна".

2. Създава се ал. 3:

"(3) В случаите по ал. 2 се спазват условията и редът на Закона за защита на класифицираната информация."

§ 14. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр.1 и 40 от 2002 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 5 думите "държавната и служебната тайна" се заменят с "класифицирана информация, представляваща държавна и служебна тайна".

2. В чл. 32 т. 9 се отменя.

3. В чл. 35, ал. 1, т. 14 думите "държавната и служебната тайна" се заменят с "класифицирана информация, представляваща държавна и служебна тайна".

4. В чл. 78, ал. 1, т. 16 думите "държавната и служебната тайна" се заменят с "класифицирана информация, представляваща държавна и служебна тайна".

5. В чл. 200 думите "държавна или служебна тайна" се заменят с "класифицирана информация".

6. В чл. 273 думите "държавна и служебна тайна" се заменят с "класифицирана информация".

7. В чл. 281, т. 1 думите "държавната и служебната тайна" се заменят с "класифицирана информация, представляваща държавна и служебна тайна".

§ 15. В чл. 9, ал. 2 от Валутния закон (ДВ, бр. 83 от 1999 г.) думите "и служебна тайна" се заменят с "тайна и изискванията за защита на класифицираната информация, представляваща служебна тайна".

§ 16. В чл. 3, ал. 3 от Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 11 от 2002 г.) думата "служебна" се заменя с "класифицирана информация, представляваща служебна тайна".

§ 17. В чл. 15, ал. 3 от Закона за административното производство (обн., ДВ, бр. 90 от 1979 г.; изм., бр. 9 от 1983 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 25 и 61 от 1991 г., бр. 19 от 1992 г., бр. 65 и 70 от 1995 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 15 и 89 от 1998 г., бр. 83 и 95 от 1999 г.) думите "с опазване на" се заменят със "със защита на класифицирана информация, представляваща".

§ 18. В § 5 от допълнителните разпоредби на Закона за бежанците (обн., ДВ, бр. 53 от 1999 г.; попр., бр. 97 от 1999 г.) думите "служебна тайна" се заменят с "класифицирана информация, представляваща служебна тайна".

§ 19. В чл. 52 от Закона за банките (обн., ДВ, бр. 52 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 15, 21, 52, 70 и 89 от 1998 г., бр. 54, 103 и 114 от 1999 г., бр. 24, 63, 84 и 92 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г.) се създава ал. 8:

"(8) По писмено искане на председателя на ДКСИ или на ръководителите на службите за сигурност и на службите за обществен ред банките са длъжни да предоставят сведения за авоарите и операциите по сметките и влоговете на лица, които са обект на проучване за надеждност, при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация. Към искането се прилага съгласие на проучваното лице за разкриването на тези сведения."

§ 20. В Закона за българските документи за самоличност (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 75 се създава нова т. 2:

"2. лица, за които има достатъчно данни, че с пътуването си застрашават системата за защита на класифицираната информация, представляваща държавна тайна на Република България;".

2. В чл. 78 досегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2:

"(2) Принудителната административна мярка по чл. 75, т. 2 се прилага с мотивирана заповед на председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията или на ръководителите на службите за сигурност и на службите за обществен ред."

3. В чл. 79, ал. 1 и 2 думите "чл. 75, т. 1 и 3" се заменят с "чл. 75, т. 1 - 3".

§ 21. В Закона за Министерството на вътрешните работи ( обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; бр. 29 от 1998 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 7, т. 14 думите "шифровата работа в Република България и задграничните й представителства" се заменят с "криптографската защита на класифицираната информация в Република България и в дипломатическите и консулските й представителства".

2. В чл. 46, ал. 1, т. 7 думите "опазване на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна" се заменят със "защита на класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна".

3. В чл. 51 ал. 1 се изменя така:

"(1) Национална служба "Сигурност" осъществява дейност във връзка с функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна, съгласно Закона за защита на класифицираната информация."

4. В чл. 52, ал. 1 думите "опазване на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна" се заменят със "защита на класифицираната информация".

5. Член 53 се отменя.

6. Член 124 се изменя така:

"Чл. 124. (1) Дирекция "Защита на средствата за връзка" е специализирана дирекция на МВР за криптографска защита на класифицираната информация в Република България и в дипломатическите и консулските й представителства за придобиване, систематизиране и обработка на информация от чужди източници в интерес на националната сигурност и оперативен контрол на националния радиочестотен спектър, като:

1. оценява и разработва криптографски алгоритми и средства за криптографска защита на класифицираната информация; изработва и разпределя използваните криптографски ключове; разрешава и контролира използването, производството и вноса на средства за криптографска защита;

2. издава сертификат за сигурност на автоматизираните информационни системи или мрежи, използвани за работа с класифицирана информация; координира и контролира дейността по защита от паразитни електромагнитни излъчвания на техническите средства, обработващи, съхраняващи и пренасящи класифицирана информация;

3. организира и осъществява комуникациите на Република България с дипломатическите и консулските й представителства и криптографската защита на обменяната информация, като осигурява необходимия персонал във ведомствените звена и в дипломатическите и консулските представителства;

4. придобива, обработва и систематизира информация с технически средства от технически източници на други държави в интерес на националната сигурност и я предоставя на потребители, определени със заповед на министъра на вътрешните работи и със закон;

5. разкрива и предотвратява използването на националния радиочестотен спектър срещу сигурността на страната или в нарушение на законите и взаимодейства с компетентните държавни органи;

6. осигурява и прилага специални разузнавателни средства и изготвя веществени доказателствени средства при условия и по ред, определени със закон;

7. осъществява оперативно-издирвателна дейност;

8. взаимодейства с другите служби на МВР и със специализирани държавни органи, както и със сродни служби на други държави в кръга на своята компетентност;

9. извършва информационна дейност.

(2) Ведомствата осигуряват финансово дейността на звената по ал. 1, т. 3 и в дипломатическите и консулските представителства.

(3) Организацията на дейността по ал. 1, т. 3 се определя с наредба на Министерския съвет."

7. В чл. 162 ал. 3 се отменя.

8. В чл. 187 думите "опазване на данните и сведенията, съставляващи държавна тайна" се заменят със "защита на класифицираната информация".

§ 22. В Закона за Българската народна банка (обн., ДВ, бр. 46 от 1997 г.; изм., бр. 49 и 153 от 1998 г., бр. 20 и 54 от 1999 г., бр. 109 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 4, ал. 2 след думите "кредитните отношения" се поставя запетая и се добавя "освен в случаите, предвидени в Закона за защита на класифицираната информация".

2. В чл. 23, ал. 2 думите "които са служебна и" се заменят с "която е класифицирана информация, представляваща служебна тайна или".

§ 23. В Закона за достъп до обществена информация (обн., ДВ, бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 1 от 2002 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 7, ал. 1 думата "представлява" се заменя с "е класифицирана информация, представляваща".

2. В чл. 9, ал. 2 думите "държавна или служебна тайна" се заменят с "класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна".

3. В чл. 13, ал. 3 думите "20 години" се заменят с "2 години".

4. В чл. 37, ал. 1, т. 1 думите "държавна или служебна тайна" се заменят с "класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна".

5. В чл. 41, ал. 4 думата "засекретяването" се заменя с "маркирането с гриф за сигурност".

§ 24. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г.; бр. 38 от 2001 г. - Решение № 7 на Конституционния съд от 2001 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 70, ал. 2 думите "държавна тайна" се заменят с "класифицирана информация, представляваща държавна тайна".

2. В чл. 78, ал. 2 думите "държавна тайна" се заменят с "класифицирана информация, представляваща държавна тайна".

§ 25. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г.) чл. 25 се изменя така:

"Защита на класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна

Чл. 25. (1) Държавният служител е длъжен да защитава класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна, станала му известна при или по повод изпълнение на служебните му задължения.

(2) Класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна, както и редът за работа с нея се определят със закон."

§ 26. В Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (обн., ДВ, бр. 110 от 1997 г.; изм., бр. 33, 59 и 133 от 1998 г., бр. 49 от 1999 г., бр. 26 и 36 от 2001 г.) в чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите "включително и представляващите държавна тайна" се заличават.

2. Създава се ал. 2:

"(2) В случаите, когато информацията по ал. 1 е класифицирана информация, тя се предоставя при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация."

§ 27. В Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000 г.; изм., бр. 112 от 2001 г.) в чл. 11, ал. 1 думите "секретна кореспонденция" се заменят с "кореспонденция, съдържаща класифицирана информация".

§ 28. В Указ № 612 за печатите (обн., ДВ, бр. 69 от 1965 г.; изм., бр. 26 от 1988 г., бр. 11 и 47 от 1998 г.) в глава втора чл. 9 се отменя.

§ 29. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 56 от 1999 г.; изм., бр. 92 и 97 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 43 от 2002 г.) в чл. 6, т. 1 думите "са предмет на държавна тайна" се заменят със "са предмет на класифицирана информация, представляваща държавна тайна".

§ 30. В Закона за статистиката (обн., ДВ, бр. 57 от 1999 г.; изм., бр. 42 от 2001 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 22 думите "опазване на тайната" се заменят със "защита на класифицираната информация".

2. В чл. 27 ал. 2 се изменя така:

"(2) Регистрирането, използването, обработването и съхраняването на статистически данни, представляващи класифицирана информация, се извършват в съответствие с изискванията на нормативните актове за защита на класифицираната информация."

§ 31. В Закона за Сметната палата (ДВ, бр. 109 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 30, ал. 1 думите "държавната, служебната" се заменят с "класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна, както и".

2. В чл. 31 се създава ал. 7:

"(7) Когато при упражняване на правомощията по ал. 1 се налага достъп до класифицирана информация, се спазват условията и редът на Закона за защита на класифицираната информация."

§ 32. В Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия (ДВ, бр. 57 от 2000 г.) в чл. 6, ал. 2 изречение второ се изменя така:

"Те могат да изпълняват и да възлагат обществени поръчки, свързани с отбраната или сигурността на страната, които имат за предмет класифицирана информация, представляваща държавна тайна, като тяхното изпълнение се извършва при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация."

§ 33. В Закона за социално подпомагане (ДВ, бр. 56 от 1998 г.) в чл. 32 ал. 2 се изменя така:

"(2) Инспекторите са длъжни да спазват нормативните изисквания за защита на класифицираната информация, станала им известна при или по повод на извършваните проверки, както и да зачитат честта и достойнството на подпомаганите лица."

§ 34. В Закона за патентите (обн., ДВ, бр. 27 от 1993 г.; доп., бр. 83 от 1996 г.; изм., бр. 11 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г.) се правят следните изменения:

1. Член 24 се изменя така:

"Чл. 24. (1) Секретни патенти се издават за изобретения, съдържащи класифицирана информация, представляваща държавна тайна по смисъла на чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация.

(2) При подаване на заявка за секретен патент заявителят е длъжен да декларира, че изобретението представлява държавна тайна.

(3) Нивото на класификация за сигурност на изобретение по заявка съгласно ал. 2 се определя от съответния компетентен орган, до чиято дейност се отнася изобретението, след съгласуване с Държавната комисия по сигурността на информацията.

(4) Компетентният орган по ал. 3 се произнася в 3-месечен срок от сезирането му и информира за това Патентното ведомство. На заявката за секретен патент с определено ниво на класификация за сигурност се поставя съответен гриф, като за това се уведомява заявителят.

(5) Ако в срока по ал. 4 в Патентното ведомство не се получи информация за нивото на класификация за сигурност на изобретението, се счита, че заявката не съдържа класифицирана информация, представляваща държавна тайна. Патентното ведомство уведомява заявителя, че изобретението по заявката за секретен патент не съдържа класифицирана информация, представляваща държавна тайна, и изисква изричното му съгласие заявката да се разглежда по общия ред. В случай, че той не изрази съгласие, заявката се счита за оттеглена и материалите се връщат.

(6) Ако компетентният орган по ал. 3 е заявител и след съгласуване с Държавната комисия по сигурността на информацията заявката е маркирана с гриф за сигурност съгласно ниво на класификация за сигурност на изобретението, процедурата по ал. 4 и 5 не се прилага.

(7) Патентното ведомство публикува само номерата на издадените секретни патенти, за което не се дължи такса."

2. В чл. 25 ал. 2 се изменя така:

"(2) Компетентните органи по чл. 24, ал. 3 след съгласуване с Държавната комисия по сигурността на информацията могат да забранят патентоване в чужбина на изобретения, съдържащи класифицирана информация, представляваща държавна тайна."

3. В чл. 31, ал. 5 думите "след предварително писмено съгласие на Министерството на отбраната или Министерството на вътрешните работи" се заменят с "при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация".

4. В чл. 32, ал. 8 думите "само от Министерския съвет по искане на Министерството на отбраната или Министерството на вътрешните работи" се заменят с "от Държавната комисия по сигурността на информацията".

5. В чл. 45, ал. 3 думите "Министерството на отбраната или на Министерството на вътрешните работи" се заменят с "компетентните органи по чл. 24, ал. 3 след съгласуване с Държавната комисия по сигурността на информацията".

6. В чл. 46 ал. 3 се отменя.

7. В чл. 48 думите "чл. 46, ал. 1, 2 и 3" се заменят с "чл. 46, ал. 1 и 2".

8. В чл. 50 се правят следните изменения:

а) в ал. 1 т. 3 се изменя така:

"3. заявката е за секретен патент за изобретение, съдържащо класифицирана информация, представляваща държавна тайна;";

б) алинея 3 се изменя така:

"(3) Патентното ведомство извършва публикация, когато по реда на чл. 34 от Закона за защита на класифицираната информация са отпаднали правните основания за класифициране на информацията, съдържаща се в изобретението като държавна тайна."

9. В чл. 55, ал. 1, т. 1 думите "чл. 46, ал. 2 и 3" се заменят с "чл. 46, ал. 2".

10. В чл. 67 ал. 6 се изменя така:

"(6) В случаите на самопосочване на Република България по чл. 8, ал. 2, буква "б" от договора Патентното ведомство изпраща международната заявка на компетентните органи, до чиято дейност се отнася изобретението, за определяне нивото на класификацията за сигурност. Определянето на нивото на класификацията за сигурност на изобретението по заявката се осъществява при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация и в срока по чл. 24, ал. 4 от този закон. Ако се установи, че международната заявка съдържа информация, класифицирана като държавна тайна, тя не се третира като международна, не се разпраща служебно и не се публикува."

11. В чл. 84, ал. 1 думите "секретна заявка" се заменят със "заявка за секретен патент", а думите "от 100 до 1000 лв." се заменят с "от 1000 до 20 000 лв.".

§ 35. В Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 26 от 1999 г., бр. 10 и 64 от 2000 г., бр. 34, 42, 96 и 112 от 2001 г.) в чл. 99, ал. 1 думите "националния шифров орган" се заменят с "дирекция "Защита на средствата за връзка".

§ 36. В Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 33, 130 и 154 от 1998 г., бр. 67 и 69 от 1999 г., бр. 26 и 85 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 28 от 2002 г.) в чл. 33, ал. 2 думите "държавна или служебна тайна по закон" се заменят с "класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна".

§ 37. (1) Този закон отменя Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб (обн., ДВ, бр. 63 от 1997 г.; бр. 89 от 1997 г. - Решение № 10 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 69 от 1999 г., бр. 24 от 2001 г.; бр. 52 от 2001 г. - Решение № 14 на Конституционния съд от 2001 г.; изм., бр. 28 от 2002 г.).

(2) Предвидените средства по Закона за държавния бюджет за 2002 г., както и дълготрайните материални активи на прекратилите действието си държавни органи по Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб се предоставят на Държавната комисия по сигурността на информацията.

§ 38. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм. и доп., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1, 86, 90 и 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; бр. 97 от 1995 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; бр. 120 от 1997 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; бр. 98 от 2000 г. - Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 41 от 2001 г., бр. 101 от 2001 г.) чл. 284а и 313б се отменят.

§ 39. В Закона за избиране на народни представители (обн., ДВ, бр. 37 от 2001 г.; бр. 44 от 2001 г. - Решение № 8 на Конституционния съд от 2001 г.) чл. 24, ал. 1, т. 9 и 10, чл. 29, ал. 2, чл. 48, ал. 5 и § 6 от преходните и заключителните разпоредби се отменят.

§ 40. В Закона за избиране на Велико Народно събрание (обн., ДВ, бр. 28 от 1990 г.; изм., бр. 24 от 2001 г.) чл. 42а се отменя.

§ 41. В Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката (обн., ДВ, бр. 82 от 1991 г.; изм., бр. 98 от 1991 г., бр. 44 от 1996 г., бр. 59 от 1998 г., бр. 24, 80 и 90 от 2001 г.) в чл. 8 ал. 2 се отменя.

§ 42. В Закона за местните избори (обн., ДВ, бр. 66 от 1995 г.; попр., бр. 68 от 1995 г., бр. 85 от 1995 г. - Решение № 15 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 33 от 1996 г., бр. 22 от 1997 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 11 и 59 от 1998 г., бр. 69 и 85 от 1999 г., бр. 29 от 2000 г., бр. 24 от 2001 г.) в чл. 42 ал. 4 се отменя.

§ 43. Този закон отменя Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България (обн., ДВ, бр. 31 от 1990 г.; изм., бр. 90 и 99 от 1992 г., бр. 108 от 1999 г., бр. 55 от 2000 г.).

-------------------------

Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 24 април 2002 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

(ОБН. - ДВ, БР. 17 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.05.2006 Г.)