Закон за защита на класифицираната информация



страница2/11
Дата22.07.2016
Размер1.67 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Раздел VI.
Административни звена по сигурността на информацията


Чл. 23. За изпълнение на задачите по чл. 22 и в зависимост от обема на класифицираната информация служителят по сигурността на информацията може да се подпомага от административни звена по сигурността.

Чл. 24. За служители в звената по чл. 23 се назначават лица, които отговарят на изискванията по чл. 21.
Глава трета.
ВИДОВЕ КЛАСИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ И НИВА НА КЛАСИФИКАЦИЯ


Раздел I.
Класифицирана информация


Чл. 25. Държавна тайна е информацията, определена в списъка по приложение № 1, нерегламентираният достъп до която би създал опасност за или би увредил интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред.

Чл. 26. (1) Служебна тайна е информацията, създавана или съхранявана от държавните органи или органите на местното самоуправление, която не е държавна тайна, нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес.

(2) Информацията, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със закон.

(3) Ръководителят на съответната организационна единица в рамките на закона обявява списък на категориите информация по ал. 2 за сферата на дейност на организационната единица. Редът и начинът за обявяване на списъка се определят в правилника за прилагане на закона.

Чл. 27. Чуждестранна класифицирана информация е класифицираната информация, предоставена от друга държава или международна организация по силата на международен договор, по който Република България е страна.
Раздел II.
Нива на класификация за сигурност на информацията


Чл. 28. (1) Нивата на класификация за сигурност на информацията и техният гриф за сигурност са:

1. "Строго секретно";

2. "Секретно";

3. "Поверително";

4. "За служебно ползване".

(2) Информацията, класифицирана като държавна тайна, се маркира с гриф за сигурност:

1. "Строго секретно" - в случаите, когато нерегламентиран достъп би застрашил в изключително висока степен суверенитета, независимостта или териториалната цялост на Република България или нейната външна политика и международни отношения, свързани с националната сигурност, или би могъл да създаде опасност от възникване на непоправими или изключително големи вреди, или да причини такива вреди в областта на националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред;

2. "Секретно" - в случаите, когато нерегламентиран достъп би застрашил във висока степен суверенитета, независимостта или териториалната цялост на Република България или нейната външна политика и международни отношения, свързани с националната сигурност, или би могъл да създаде опасност от възникване на труднопоправими или големи вреди, или да причини такива вреди в областта на националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред;

3. "Поверително" - в случаите, когато нерегламентиран достъп би застрашил суверенитета, независимостта или териториалната цялост на Република България или нейната външна политика и международни отношения, свързани с националната сигурност, или би могъл да създаде опасност от възникване на вреди, или да причини такива вреди в областта на националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред.

(3) Информацията, класифицирана като служебна тайна, се маркира с гриф за сигурност "За служебно ползване".

(4) С цел осигуряване на допълнителна защита, когато това се налага от характера на информацията или когато е предвидено в международни договори, по които Република България е страна, ДКСИ по предложение на министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната или директорите на службите за сигурност може да определи с решение:

1. допълнителни маркировки на материали и документи с по-високо ниво на класификация от "Строго секретно";

2. специален ред за създаване, ползване, размножаване, предоставяне и съхраняване на тези материали и документи;

3. кръга на лицата с право на достъп до тези материали и документи.

Чл. 29. Приравняването на нивата на класификация за сигурност на получаваната чуждестранна класифицирана информация или на предоставяната от Република България на друга държава или международна организация такава информация в изпълнение на влязъл в сила международен договор за Република България и за съответната чужда държава или международна организация се осъществява в съответствие с разпоредбите на договора.
Глава четвърта.
МАРКИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА


Раздел I.
Процедура по маркиране на класифицираната информация


Чл. 30. (1) Маркирането на класифицираната информация се извършва чрез поставянето на съответен гриф за сигурност.

(2) Грифът за сигурност съдържа:

1. ниво на класификация;

2. дата на класифициране;

3. дата на изтичане на срока на класификация, когато е различна от датата на изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 1;

4. правното основание за класифициране.

(3) На сбор от материали и/или от документи, съдържащи класифицирана информация с различен гриф за сигурност, се поставя гриф за сигурност, съответен на най-високото ниво на класификация на материал или документ от този сбор.

Чл. 31. (1) Грифът за сигурност се определя от лицето, което има право да подписва документа, съдържащ класифицирана информация или удостоверяващ наличието на класифицирана информация в материал, различен от този документ.

(2) Лицето, създало документа или материала, съдържащ класифицирана информация, в случай че е различно от лицето по ал. 1, е длъжно да постави гриф за сигурност, валиден до окончателното му определяне от лицето по ал. 1.

(3) Лицата, задължени да маркират класифицираната информация, отговарят за поставянето или непоставянето на гриф за сигурност.

(4) Поставянето, променянето или заличаването на гриф за сигурност се извършва само в рамките на предоставения достъп на лицето до класифицирана информация.

(5) Не се допуска маркиране с гриф за сигурност, несъответстващ на нивото на класификация, определено по реда на този закон и правилника за прилагането му.

(6) Без съгласието на лицето по ал. 1 или на негов висшестоящ ръководител нивото на класификация не може да се променя или заличава.

(7) Не се допуска неоснователна промяна на нивото на класификация.

(8) Когато лице, получило по законоустановения ред класифицирана информация, установи, че нивото на класификация е неправилно определено, незабавно уведомява за това лицето по ал. 1 или неговия висшестоящ ръководител.

(9) В случай на промяна на нивото на класификация уведоменото лице е длъжно незабавно да съобщи това на получателя. При предаване на класифицираната информация на трети лица получателят незабавно уведомява тези лица за промяната.

(10) Ръководителите на организационните единици организират обучението на подчинените им служители за условията и реда за маркиране на информацията (поставянето, промяната и заличаването на грифовете за сигурност) под методическото ръководство на ДКСИ.

Чл. 32. Редът и начинът за маркиране на информацията се определят с правилника за прилагане на закона.
Раздел II.
Съхраняване на класифицираната информация


Чл. 33. (1) Класифицираната информация се създава, обработва, предоставя, съхранява и унищожава при условията и по реда на този закон и подзаконовите актове за прилагането му, както и в съответствие с предвидените видове защита, съответстващи на нивото на класификация, освен ако в международен договор, по който Република България е страна, е предвидено друго.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2007 г., в сила от 13.07.2007 г.) В срок една година след изтичането срока за защита информацията се предоставя на съответния държавен архив, освен ако специален закон не предвижда друго.

(3) Унищожаване на информация се допуска само след изтичането на една година след срока за защитата й.

(4) Държавната комисия по сигурността на информацията разрешава унищожаването на информация след предложение на комисия, съставена със заповед на ръководителя на съответната организационна единица. Комисията:

1. дава заключение коя информация няма историческо, практическо или справочно значение;

2. прави предложение за унищожаване на документи и материали.

(5) Решението на ДКСИ за унищожаване на информация подлежи на съдебно обжалване пред Върховния административен съд.

(6) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Класифицираната информация, придобита при използване на специални разузнавателни средства, се унищожава при условията и по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.
Раздел III.
Срокове за защита на класифицираната информация


Чл. 34. (1) За защита на класифицираната информация се определят следните срокове, считани от датата на създаването й:

1. за информация, маркирана с гриф за сигурност "Строго секретно" - 30 години;

2. за информация, маркирана с гриф за сигурност "Секретно" - 15 години;

3. за информация, маркирана с гриф за сигурност "Поверително" - 5 години;

4. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2007 г.) за информация, класифицирана като служебна тайна - 6 месеца.

(2) С решение на ДКСИ, когато националните интереси налагат това, сроковете по ал. 1 могат да бъдат удължени, но с не повече от първоначално определените.

(3) След изтичане на сроковете по ал. 1 и 2 нивото на класификация се премахва и достъпът до тази информация се осъществява по реда на Закона за достъп до обществена информация.

(4) В случаите на пълна ликвидация на организационната единица, когато специален закон не предвижда друго, информацията, класифицирана като държавна или служебна тайна, както и всички правомощия за промяна на нивото на класификация се предоставят на ДКСИ.

(5) Сроковете по ал. 1 и 2 се прилагат и по отношение на чуждестранна класифицирана информация, освен ако международен договор, по който Република България е страна, предвижда друг срок.

Чл. 35. (1) Държавната комисия по сигурността на информацията води регистър на материалите и документите, съдържащи класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна.

(2) Регистърът по ал. 1 съдържа данни за:

1. организационната единица, в която е създаден съответният материал или документ;

2. датата на неговото създаване и предвидената дата за премахване на нивото на класификация;

3. идентификационния номер на материала или документа, под който той фигурира в регистъра по ал. 1;

4. правното основание за класификация на материала или документа и грифа за сигурност;

5. промяна или премахване нивото на класификация и датата на извършването им.

(3) Ръководителите на организационните единици предоставят на ДКСИ информацията по ал. 2, т. 1, 2, 4 и 5 за вписване в регистъра след създаването на материала или документа, съдържащи класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна, съответно след премахване или промяна на нивото на класификация.

(4) Лицата по чл. 31, ал. 1 преразглеждат периодично, най-малко веднъж на две години, сроковете за защита на всеки материал или документ, маркиран с гриф за сигурност, за наличието на правни основания за промяна или премахване на нивото на класификация. При промяна на нивото на класификация се зачита изтеклият до промяната срок по чл. 34, ал. 1.

(5) Редът за предоставяне на данни за вписване в регистъра, както и условията и редът за извършване на справки от регистъра се определят в правилника за прилагане на закона.
Глава пета.
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ДОСТЪП ДО КЛАСИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ


Раздел I.
Условия за получаване на достъп до класифицирана информация


Чл. 36. Никое лице няма право на достъп до класифицирана информация единствено по силата на своето служебно положение, с изключение на случаите по чл. 39.

Чл. 37. (1) Ръководителите на организационните единици, с изключение на случаите по ал. 2, определят списък на длъжностите или задачите, за които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация, представляваща държавна тайна.

(2) Ръководителите на службите за сигурност и обществен ред определят списъка по ал. 1 за тези служби.

Чл. 38. (1) Достъп до класифицирана информация във връзка с изпълнение на служебни задължения или конкретно възложени задачи се разрешава след:

1. извършване на проучване на лицето за надеждност;

2. провеждане на обучение на лицето в областта на защитата на класифицираната информация.

(2) Не се извършва проучване на лицето за надеждност във връзка с достъпа до информация, класифицирана като служебна тайна.

Чл. 39. (1) Не се извършва проучване за надеждност по отношение на:

1. председателя на Народното събрание;

2. президента на Република България;

3. министър-председателя;

4. министрите;

5. главния секретар на Министерския съвет;

6. народните представители;

7. (доп. - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) съдиите от Конституционния съд, съдиите, прокурорите, адвокатите и следователите.

(2) Лицата по ал. 1, т. 1, 2 и 3, считано от момента на встъпването им в длъжност, получават по право достъп до всички нива на класифицирана информация за срока на заемане на длъжността им.

(3) Лицата по ал. 1, т. 4, 5, 6 и 7 получават, считано от момента на встъпването им в длъжност, по право достъп до всички нива на класифицирана информация за срока на заемане на длъжността им при спазване на принципа "необходимост да се знае", когато информацията е:

1. за министрите и главния секретар на Министерския съвет - в кръга на тяхната компетентност;

2. за народните представители - при взето по установения ред решение на парламентарна комисия или на Народното събрание или когато комисия или Народното събрание заседават в закрито заседание;

3. (доп. - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) за съдиите, прокурорите, адвокатите и следователите - само за конкретното дело.

Чл. 39а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) (1) Не се извършва проучване за надеждност на лица при или във връзка с осъществяване на конституционното им право на защита.

(2) Лицата по ал. 1 получават по право достъп до всички нива на класифицираната информация за времето, необходимо за упражняване на правото им на защита, и при спазване на принципа "необходимост да се знае".

Чл. 40. (1) Разрешение за достъп до класифицирана информация, извън случаите по чл. 39, се издава на лице, което отговаря на следните изисквания:

1. притежава българско гражданство, с изключение на случаите по глава шеста, раздел VI;

2. е пълнолетно;

3. има завършено средно образование;

4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;

5. срещу лицето няма образувано досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер;

6. е надеждно от гледна точка на сигурността;

7. не страда от психически заболявания, удостоверени по съответния ред;

8. е определено като надеждно за опазване на тайна.

(2) При наличие на международен договор, по който Република България е страна, или при условията на взаимност изискванията на ал. 1 не се прилагат по отношение на граждани на други държави, които изпълняват в Република България задачи, възложени им от съответната държава или международна организация, в случай че те притежават разрешения, издадени от съответния компетентен орган за сигурност на информацията на другата държава или международна организация.

Чл. 41. Надеждност на лицето от гледна точка на сигурността е налице, когато липсват данни относно:

1. осъществяване на дейност срещу интересите на Република България или срещу интереси, които Република България се е задължила да защитава по силата на международни договори;

2. участие или съучастие в шпионска, терористична, саботажна или диверсионна дейност;

3. осъществяване на друга дейност против националната сигурност, териториалната цялост или суверенитета на страната или целяща насилствена промяна на конституционно установения ред;

4. осъществяване на дейност, насочена срещу обществения ред.

Чл. 42. (1) Надеждност на лицето от гледна точка на опазване на тайната е налице, когато липсват данни относно:

1. укриване или даване на невярна информация от проучваното лице за целите на проучването;

2. факти и обстоятелства, които биха дали възможност за изнудване на проучваното лице;

3. несъответствие между стандарта на живот на проучваното лице и неговите доходи;

4. психично заболяване или други нарушения на психичната дейност, които биха повлияли отрицателно върху способността на проучваното лице да работи с класифицирана информация;

5. зависимост на проучваното лице от алкохол и наркотични вещества.

(2) За установяване на фактите по ал. 1, т. 4 и 5 органът, извършващ проучването, може да поиска проучваното лице да се подложи на специализирани медицински и психологически изследвания и да представи резултатите от тях. Проучваното лице има право да откаже да се подложи на поисканите специализирани медицински и психологически изследвания. Отказът се прави в писмена форма и проучването се прекратява.

(3) Редът и местата за извършване на специализираните медицински и психологически изследвания, както и на периодичните прегледи на здравословното състояние съгласно чл. 18, ал. 1, т. 4 и методите за тяхното провеждане се определят с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с ДКСИ.
Раздел II.
Процедура по проучване


Чл. 43. (1) Процедурата по проучване за надеждност има за цел да установи дали кандидатът отговаря на изискванията за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация.

(2) Процедурата по проучване за надеждност се извършва след писмено съгласие на проучваното лице.

(3) Всички дейности по проучване на лицето се документират.

(4) Писменото съгласие по ал. 2 може да бъде оттеглено във всеки момент от осъществяване на процедурата по проучването.

(5) При оттегляне на писменото съгласие по ал. 2 проучваното лице няма право да кандидатства за заемане на длъжност или за изпълнение на конкретна задача, свързани с работа с класифицирана информация, за срок 1 година.

(6) В случаите по ал. 4 проверката се прекратява незабавно. Предоставените от проучваното лице материали и документи се връщат на лицето, а събраните в хода на проучването данни се унищожават незабавно от органа, извършил проучването.

(7) Процедурата по ал. 6 се урежда с правилника за прилагане на закона.

Чл. 44. (1) С цел установяване на надеждността за опазване на тайна от проучваното лице в хода на проучването се събират данни за трети лица, посочени във въпросника от проучваното лице.

(2) Обработването на лични данни за лицата по ал. 1 се извършва при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.

Чл. 45. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2007 г.) Проучването по чл. 43, ал. 1 се извършва за лица, заемащи или кандидатстващи за заемане на длъжност или за изпълнение на задача, свързани с достъп до класифицирана информация.

(2) Проучването по ал. 1 се извършва и спрямо лица, чиято работа изисква достъп до класифицирана информация с по-високо ниво на класификация.

(3) При провеждане на конкурс за заемане на длъжност или за изпълнение на конкретна задача, които изискват достъп до класифицирана информация, кандидатите следва да отговарят на изискванията на този закон за получаване на достъп до съответното ниво на класифицирана информация.

(4) В обявлението за провеждане на конкурса се посочва изрично изискването по ал. 3.

(5) Специфичните изисквания относно провеждането на процедурата за проучване на лицата по ал. 3 се уреждат в правилника за прилагане на закона.
Раздел III.
Видове проучвания


Чл. 46. В зависимост от разрешавания достъп се извършват следните видове проучвания:

1. обикновено проучване - за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация "Поверително";

2. разширено проучване - за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация "Секретно";

3. специално проучване - за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация "Строго секретно".

Чл. 47. (1) Обикновеното проучване се извършва от служителя по сигурността на информацията след писмено разпореждане на ръководителя на организационната единица.

(2) В случаите по чл. 20, ал. 3 проучването се извършва от ръководителя на организационната единица.

(3) Обикновеното проучване има за цел проверка за установяване на обстоятелствата по чл. 40, ал. 1, т. 1 - 5, 7 и 8.

(4) Проучването по ал. 1 включва и попълване на въпросник (приложение № 2).

(5) За изясняване на обстоятелствата по ал. 4 служителят по сигурността на информацията има право да изисква и да получава данни от службите за обществен ред и от компетентните държавни органи, а при необходимост - да иска съдействие от службите за сигурност.

(6) Служителят по сигурността на информацията приключва проучването и издава или отказва издаване на разрешение за достъп до информация, класифицирана като държавна тайна с ниво на класификация "Поверително", като своевременно уведомява ДКСИ.

Чл. 48. (1) Разширеното проучване се извършва за лица, които кандидатстват за длъжности или за изпълнение на конкретно възложени задачи, които налагат работа с класифицирана информация, маркирана с гриф за сигурност "Секретно".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Проучването по ал. 1, с изключение на случаите по чл. 11 и 15, се извършва от Държавна агенция "Национална сигурност" по писмено искане на ръководителя на организационната единица, в която кандидатства лицето или която възлага изпълнението на задачата.

(3) Проучването по ал. 1 има за цел изясняване на обстоятелствата по чл. 40, ал. 1.

(4) Проучването по ал. 1 включва и попълване на въпросник (приложение № 2).

(5) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Разширеното проучване освен обстоятелствата по ал. 3 и 4 включва и проверки по местоживеене, по месторабота, на банковите сметки на проучваното лице и в данъчните регистри.

Чл. 49. (1) Специалното проучване се извършва за лица, които кандидатстват за длъжности или за изпълнение на конкретно възложени задачи, които налагат работа с класифицирана информация, маркирана с гриф за сигурност "Строго секретно".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Проучването по ал. 1, освен в случаите по чл. 11 и 15, се извършва от Държавна агенция "Национална сигурност" по писмено искане на ръководителя на организационната единица, в която кандидатства лицето или която възлага изпълнението на задачата.

(3) Специалното проучване обхваща дейностите по чл. 48, ал. 3 - 5 и интервю както с проучваното лице, така и с три посочени от него лица.

Чл. 50. (1) В случай, че по време на проучванията по чл. 47, 48 и 49 се разкрият факти и обстоятелства, представляващи пречка за издаване на разрешение за съответното ниво на достъп, допълнително се провежда интервю с проучваното лице.

(2) Интервюто по ал. 1 има за цел изясняване на разкритите факти и обстоятелства.

(3) В зависимост от вида на проучване интервюто се провежда:

1. при обикновеното проучване - от служителя по сигурността на информацията, а в случаите по чл. 20, ал. 3 - от ръководителя на организационната единица;

2. при разширеното и специалното проучване - от органите, извършващи проучването.

(4) Интервюто по ал. 1 не се провежда, когато провеждането му би могло да доведе до нерегламентиран достъп до информация, класифицирана като държавна тайна.

Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) В Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия проучванията по чл. 47, ал. 1, чл. 48, ал. 1 и чл. 49, ал. 1 се извършват от органа по чл. 11, ал. 3 след писмено искане на ръководителя на съответното структурно звено.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница