Глава трета. МЕДИЦИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ

Глава трета.
МЕДИЦИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ

Раздел I.
Достъпност и качество на медицинската помощ

(2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи:

1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ;

2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година;

3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения;

4. зачитане правата на пациента.

(3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 82. (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със:

1. медицинска помощ при спешни състояния;

2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването;

9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински транспорт по ред, определен от министъра на здравеопазването.

(2) Всеки български гражданин ползва:

1. ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, ваксини по специални показания и при извънредни обстоятелства, специфични серуми, имуноглобулини и други биопродукти, свързани с профилактиката на заразните болести, както и техническите средства за прилагането им;

2. пълен обем от противоепидемични дейности;

3. достъп до здравни дейности, включени в национални, регионални и общински здравни програми.

(3) Децата до 16-годишна възраст имат право на медицинска помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

(4) Децата, настанени в лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, имат право на безплатни медико-социални грижи.

(5) Дейностите по ал. 1, 2, 3 и 4 се финансират от републиканския бюджет и от общинските бюджети и се ползват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г.) (1) Чужденците, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, се ползват с медицинска помощ по чл. 81 и 82 наравно с българските граждани.

(2) Редът за достъп до медицинска помощ на лицата по ал. 1 се определя с наредбата по чл. 81, ал. 3.

(3) Чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление № 103 на Министерския съвет от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина (обн., ДВ, бр. 48 от 1993 г.; попр., бр. 52 от 1993 г.; изм., бр. 54 от 1995 г., бр. 20 от 1996 г., бр. 38 и 73 от 1999 г., бр. 101 от 2002 г. и бр. 89 от 2004 г.) и Постановление № 228 на Министерския съвет от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България (обн., ДВ, бр. 42 от 1997 г.; изм., бр. 72 от 1999 г. и бр. 101 от 2002 г.), се ползват с медицинска помощ по чл. 81 и 82 наравно с българските граждани.

(4) Чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България или преминават транзитно през нея, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебното заведение, при условия и по ред, регламентирани с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на външните работи и министъра на правосъдието.

(5) Чужденците, които пребивават краткосрочно в страната или преминават транзитно през нея, са длъжни да имат сключена здравна осигуровка или застраховка, покриваща разходите за лечение и болничен престой за времето на пребиваване в страната, доколкото друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

(6) В случаите, при които задължителната застраховка по ал. 5 се сключва при влизане в страната, общите условия, минималната застрахователна сума, минималната застрахователна премия и редът се определят с наредба на Министерския съвет.

(7) Разпоредбите на ал. 4 - 6 не се прилагат за чужденци, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България и за които се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност по смисъла на § 1, т. 22 от допълнителната разпоредба на Закона за здравното осигуряване.

(8) Редът за достъп до медицинска помощ в Република България на лицата по ал. 7 се определя с наредбата по чл. 81, ал. 3.

Раздел II.
Права и задължения на пациента

(2) Регистрацията на лице като пациент става с неговото информирано съгласие, освен в случаите, посочени със закон.

1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права;

2. грижи от общността, в която живее;

3. достъпна и качествена здравна помощ;

4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването;

5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние;

6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен;

7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения;

8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение;

9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация;

10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му;

11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение;

12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно;

13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние.

(2) При хоспитализация пациентът има право:

1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация;

2. да приема или да отказва посетители;

3. да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител;

4. на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности;

5. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ.

(3) Правата на пациента се упражняват при спазване на правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

Чл. 86а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) (1) Към министъра на здравеопазването се създава Обществен съвет по правата на пациента.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Общественият съвет по правата на пациента включва седем представители на представителни организации за защита правата на пациентите по смисъла на чл. 86б, един представител от организация на хората с увреждане, който е член на Националния съвет за интеграция на хората с увреждане, един представител на организация за хората с увреждане, който е член на Националния съвет за интеграция на хората с увреждане, и по един представител на Министерството на здравеопазването, на Министерството на труда и социалната политика, на НЗОК, на Българския лекарски съюз, на Българския зъболекарски съюз, на Българския фармацевтичен съюз и на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.

(3) Общественият съвет по правата на пациента е консултативен орган със следните функции:

1. наблюдава и анализира всички дейности, свързани с правата на пациента;

2. изготвя ежегоден доклад по въпросите на правата на пациента и го предоставя на министъра на здравеопазването;

3. анализира прилагането на нормативната уредба в областта на правата на пациента и изготвя предложения за изменението и допълнението й, които предоставя на министъра на здравеопазването;

4. обсъжда и дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с правата на пациента.

(4) Организацията и дейността на Обществения съвет по правата на пациента се уреждат с правилник, изготвен от Обществения съвет по правата на пациента и утвърден от министъра на здравеопазването.

Чл. 86б. (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Представителни организации за защита правата на пациентите са организации, които отговарят на следните условия:

1. да имат за цел защита на правата и интересите на всички пациенти без оглед на конкретни заболявания, диагнози и страдания;

2. да са регистрирани като сдружения с нестопанска цел за общественополезна дейност по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел;

3. да са национално представени, като имат създадени областни структури на територията на цялата страна.

(2) В управителните органи на сдруженията по ал. 1 не могат да участват служители в държавни органи, органи на местното самоуправление и местната администрация, служители на НЗОК, изпълнители на медицинска помощ, членове на управителни и контролни органи на производители, вносители и търговци на лекарствени продукти, медицински изделия и медицинска апаратура.

(3) Министерството на здравеопазването и другите държавни органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и НЗОК оказват съдействие на сдруженията за защита правата на пациентите. Сдруженията имат право да:

1. получават информация за проекти на нормативни актове, отнасящи се до правата и интересите на пациентите;

2. информират компетентните органи за случаи, в които са нарушени правата на пациентите, изискват информация за извършените проверки, резултатите от тях и предприетите мерки.

(4) Организациите по ал. 1 могат да участват чрез свои представители в работата на консултативни органи, комисии и работни групи към органите на Министерството на здравеопазването и НЗОК.

Чл. 86в. (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Организациите за защита правата на пациентите се признават за представителни по смисъла на чл. 86б, ал. 1 по тяхно искане от министъра на здравеопазването.

(2) Признаването на организациите за защита правата на пациентите за представителни по ал. 1 се осъществява по ред и критерии, определени в наредба на министъра на здравеопазването.

(3) Отказът на министъра на здравеопазването да признае за представителна организация за защита правата на пациентите може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) На всеки три години след признаването им по реда на ал. 1 организациите за защита правата на пациентите установяват представителността си по ред, определен в наредбата по ал. 2.

(5) Министърът на здравеопазването може да извършва проверки за съответствие с изискванията на чл. 86б, ал. 1 на всяка от представителните организации за защита правата на пациентите, като в зависимост от резултатите със заповед потвърждава или отнема нейната представителност. Проверките се извършват по ред, определен в наредбата по ал. 2.

(6) Заповедта на министъра на здравеопазването за отнемане на представителността на организация за защита на правата на пациентите може да бъде обжалвана по реда на ал. 3.

(2) Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител.

(3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Съгласието по ал. 2 на родителя или попечителя не е необходимо при извършване на здравни консултации, профилактични прегледи и изследвания на лица, навършили 16 години. Конкретните видове дейности по консултиране, профилактичните прегледи и изследванията се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите, предвидени със закон.

(5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато за непълнолетен или малолетен, настанен по съдебен ред извън семейството, съгласието на родител, попечител или настойник по ал. 2 и 4 не може да бъде получено своевременно, информирано съгласие изразява лице, на което са възложени грижите за отглеждане на детето след положително становище на дирекция "Социално подпомагане".

(6) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато непълнолетният или малолетният е настанен временно по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето, информираното съгласие по ал. 5 се изразява от дирекция "Социално подпомагане".

(7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) При лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие то се изразява от лицата, определени по реда на чл. 162, ал. 3.

Чл. 88. (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно:

1. диагнозата и характера на заболяването;

2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата;

3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства;

4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение.

(2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му и:

1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие;

2. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител от лицето по чл. 87, ал. 5, от дирекцията по чл. 87, ал. 6 или от лицето по чл. 162, ал. 3 в случаите, когато законът го изисква.

(3) За лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие дейностите по ал. 1 могат да се извършват само след разрешение от комисията по медицинска етика и след вземане съгласието на законните им представители или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия.

Чл. 90. (1) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност.

(2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, не е в състояние или откаже да удостовери писмено отказа по ал. 1, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) В случаите, когато е налице отказ по ал. 1 и е застрашен животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение.

(5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът може да оттегли отказа си по ал. 2 по всяко време, като в този случай медицинските специалисти не носят отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес.

Чл. 91. Медицинска помощ против волята на пациента може да бъде оказвана само в случаи, определени със закон.


Чл. 92. (1) Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно:

1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение;

2. заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата прогноза;

3. планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях;

4. диагностичните и терапевтичните алтернативи;

5. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да откаже да бъде информиран по ал. 1, т. 2 и 3, освен в случаите, когато здравословното му състояние застрашава здравето на други лица.

(3) Решението по ал. 2 се отразява писмено в медицинската документация на пациента.

(4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да упълномощи писмено лице, което да бъде информирано вместо него.

Чл. 93. (1) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът, съответно неговият родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или упълномощено от тях лице има право да подава жалби и сигнали до РЦЗ при нарушаване на правата му по този закон или при спорове, свързани с медицинското обслужване.

(2) Регионалният център по здравеопазване в 7-дневен срок прави служебна проверка по жалбата или сигнала.

(3) При констатиране на административно нарушение проверяващият служител на РЦЗ съставя акт за установяване на административното нарушение, а директорът на РЦЗ издава наказателно постановление по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) При установяване на нарушения, наказуеми по реда на Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина и Закона за здравното осигуряване, РЦЗ уведомява и изпраща жалбата на районните колегии на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз и на районната здравноосигурителна каса.

(5) В тридневен срок от приключване на проверката РЦЗ уведомява пациента за резултатите от проверката и за предприетите действия.

Чл. 94. Пациентът е длъжен:

1. да се грижи за собственото си здраве;

2. да не уврежда здравето на другите;

3. да съдейства на изпълнителите на медицинска помощ при осъществяване на дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на здравето му;

4. да спазва установения ред в лечебните и здравните заведения.

Чл. 95. (1) При нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза пациентът има право на палиативни медицински грижи.

(2) Цел на палиативните медицински грижи е поддържане качеството на живот чрез намаляване или премахване на някои непосредствени прояви на болестта, както и на неблагоприятните психологични и социални ефекти, свързани с нея.

1. медицинско наблюдение;

2. здравни грижи, насочени към обгрижване на пациента, премахване на болката и психоемоционалните ефекти на болестта;

3. морална подкрепа на пациента и неговите близки.

(2) Палиативни медицински грижи се оказват от личния лекар, от лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ, от диспансери и хосписи.

(3) Изискванията за оказване на палиативни медицински грижи се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

(2) Патологоанатомична аутопсия на лица, починали извън лечебно заведение, може да се извърши по искане на лекаря, който е констатирал смъртта, или по искане на близките на починалия.

(3) По изрична молба на близките на починалия ръководителят на лечебното заведение може да издаде заповед за освобождаване от патологоанатомична аутопсия.

(4) Патологоанатомична аутопсия не се извършва, когато трупът подлежи на съдебномедицинска експертиза.

Раздел III.
Медицинска помощ при спешни състояния

(2) Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ.

(3) Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на:

1. смърт;

2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи;

3. усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода.

(2) Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут.

(3) При невъзможност за осигуряване на необходимия обем дейности, ако състоянието на пациента позволява, той се настанява в най-близкото лечебно заведение, което разполага с необходимите условия за това.

(4) В случай на пренастаняване на пациент от едно лечебно заведение в друго се прилагат всички медицински документи за извършени диагностични, консултативни и лечебни дейности, обобщени в епикриза.

(5) Не се допуска транспортиране на пациент, ако транспортът или свързаните с него обстоятелства водят до неоправдано висок риск за здравето и живота му.

Раздел IV.
Медицинска експертиза

(2) Медицинската експертиза се организира и ръководи от министъра на здравеопазването и от РЦЗ.

(3) Видът и степента на увреждане и степента на трайно намалена работоспособност се определят в проценти спрямо възможностите на здравия човек.

(4) Видът и степента на увреждане на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, се определят пожизнено. Преосвидетелстването на тези лица може да се извърши по тяхно искане или по искане на контролните органи на медицинската експертиза.

(5) На лицата по ал. 4, които упражняват трудова дейност, се определя степен на трайно намалена работоспособност, ако не са определени вид и степен на увреждане.

(6) Принципите и критериите на медицинската експертиза, както и редът за установяване вида и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност и за потвърждаване на професионална болест се определят с наредба на Министерския съвет.

1. разработва и представя на Министерския съвет становища по националната здравна политика, свързани с медицинската експертиза;

2. осъществява координация на дейностите между държавните органи във връзка с медицинската експертиза;

3. анализира информация за дейността, развитието и състоянието на медицинската експертиза в страната;

4. разработва и представя за приемане от Министерския съвет проекти за изменение и допълнение на нормативни актове, свързани с медицинската експертиза;

5. разработва методика за финансиране и контрол върху дейността на органите на медицинската експертиза, която се приема от Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Съставът на Националния съвет по медицинска експертиза включва: заместник министър-председател, който е председател на съвета, министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика, министъра на финансите, управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), директора на НЗОК, директора на НЕЛК и изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания.

(3) Устройството и дейността на съвета по ал. 1 се уреждат с правилник на Министерския съвет.

(2) Експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от НЕЛК.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Експертизата на вида и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Експертизата на вида и степента на увреждане на децата до 16-годишна възраст се извършва от детски експертни лекарски комисии (ДЕЛК) и НЕЛК с участието на специалисти по детски болести.

(2) В лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и в университетските болници съставите на ЛКК се определят със заповед на съответния ръководител на лечебното заведение.

(3) Лекарските консултативни комисии са общи и специализирани. В състава на ЛКК влизат не по-малко от двама постоянни членове - лекари с призната специалност, включително един председател.

Чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) (1) Детските експертни лекарски комисии се откриват и закриват от директора на РЦЗ съгласувано с министъра на здравеопазването към многопрофилните болници за активно лечение в областните градове, в които има открити структурни звена по детски болести.

(2) В съставите на ДЕЛК работят лекари с призната специалност "детски болести" и с не по-малко от 5 години трудов стаж по специалността. С предимство в състава на ДЕЛК се включват лекари с втора призната специалност ("неврология", "ортопедия и травматология", "психиатрия" и други) или с допълнителна квалификация в областта на определена специалност в системата на здравеопазването.

Чл. 105. (1) Териториалните експертни лекарски комисии се откриват и закриват от директорите на РЦЗ съгласувано с министъра на здравеопазването към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ и диспансери.

(2) Териториалните експертни лекарски комисии са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) В състава на всяка ТЕЛК задължително се включва лекар - представител на съответното териториално поделение на НОИ, определен със заповед на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.

Чл. 106. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) В съставите на ТЕЛК и НЕЛК работят лекари с призната специалност и с не по-малко от 5 години трудов стаж по медицина.

(2) В специализираните състави на НЕЛК задължително се включва лекар - представител на НОИ, определен със заповед на управителя на НОИ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Членовете на ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК не могат да упражняват дейности, които подлежат на техен контрол, и да извършват консултативна дейност, свързана с вида и степента на увреждане, временната неработоспособност и трайно намалената работоспособност.

Чл. 107. (1) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) За осъществяване дейността на ДЕЛК и ТЕЛК директорът на лечебното заведение сключва договор за финансиране с министъра на здравеопазването.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Високоспециализираните и скъпоструващите медико-диагностични изследвания, свързани с процеса на медицинската експертиза на работоспособността, по искане на ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК се финансират от НЗОК в рамките на годишния й бюджет.

(2) Регионалните картотеки на медицинските експертизи са структурни звена на РЦЗ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Медицинската документация на лицата, освидетелствани от ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК, на които са определени вид и степен на увреждане и процент трайно намалена работоспособност, се съхранява 40 години от последното решение на ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК, а на всички останали лица - 5 години.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Препис от решенията на ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК се изпраща в Националния център за здравна информация и в Агенцията за хората с увреждания.

(2) Регионалният съвет анализира и контролира дейностите по експертиза на временната неработоспособност, осъществявани от лекуващите лекари, ЛКК и ТЕЛК. Организацията на дейността на съвета се определя с правилник, издаден от министъра на здравеопазването съвместно с управителя на НОИ.

(3) По предложение на заинтересованите лица и организации (освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК) регионалният съвет извършва проверка за спазване на изискванията и реда при издаване на решения за временна неработоспособност от лекуващите лекари и ТЕЛК.

(4) При установяване на нарушение при издаване на експертните решения за временна неработоспособност регионалният съвет уведомява писмено висшестоящия орган по експертиза на работоспособността и заинтересованите лица и организации (освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК).

Чл. 112. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят:

1. срещу решенията на лекуващия лекар - в 14-дневен срок от получаването им пред лекарската консултативна комисия;

2. срещу решенията на ЛКК - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК;

3. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) срещу решенията на ДЕЛК и ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК;

4. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., а относно замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София" - в сила от 01.03.2007 г.) срещу решенията на НЕЛК - пред Административния съд - град София по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Заинтересованите лица и организации (освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК) могат да обжалват в 14-дневен срок решения на ЛКК, с които се нарушават изискванията и редът при издаване на експертни решения за временна неработоспособност, и пред регионалния съвет по чл. 111.

(3) Регионалният съвет се произнася по жалбите в 10-дневен срок след повторна експертиза на временната неработоспособност, извършена от определена от него специализирана ЛКК съобразно вида на заболяването.

(4) В случаите на установено нарушение при издаването му регионалният съвет отменя обжалваното експертно решение, като работоспособността се установява с решението на повторната експертиза.

(5) Решението на регионалния съвет за отменяне на експертното решение и решението на повторната експертиза се изпращат на заинтересованите от експертизата лица (освидетелстваните, осигурителите и НОИ), както и на РЗОК.

(6) Обжалването на решението на ЛКК по реда на ал. 2 е пречка за обжалването му по реда на ал. 1, т. 2.

(7) Решението на регионалния съвет за отхвърляне на жалбата не е пречка за обжалване решението на ЛКК пред ТЕЛК по реда на ал. 1, т. 2. В този случай срокът започва да тече от получаването на решението на регионалния съвет.

(8) Решението на повторната експертиза може да се обжалва по реда на ал. 1, т. 2.

(9) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Обжалването по реда на ал. 1 - 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им. При обжалване, ако НЕЛК се произнесе след тримесечния срок с решение, с което се определя намалена работоспособност, вид и степен на увреждане, водещи до намаляване на първоначално определеното обезщетение, освидетелстваното лице не възстановява получената в повече сума.

Чл. 113. (1) Органите на медицинската експертиза могат и по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки или непълноти в тримесечен срок от постановяването им.

(2) Ръководителят на НЕЛК може да разпореди преразглеждане на неправилни или противоречиви решения на нейните състави в тримесечен срок от издаването им.

(3) Решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната.

Раздел V.
Медицинско осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Органите по ал. 1 провеждат дейността по медицинското осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи в тясно взаимодействие с органите на централната и местната власт, с Министерството на вътрешните работи, с неправителствени организации и с Българския Червен кръст.

Чл. 115. (1) Министърът на здравеопазването разработва планове за медицинско осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи, които се утвърждават от Министерския съвет.

(2) Въз основа на утвърдените от Министерския съвет планове за действие при бедствия, аварии и катастрофи органите по чл. 114, ал. 1:

1. създават необходимите условия за медицинска сортировка, първична обработка, лечение, рехабилитация и медицинска експертиза на пострадалите;

2. формират и подготвят органи за управление и екипи за медицинска помощ;

3. осигуряват защитата на стационарно болните и медицинския персонал от външни фактори;

4. организират и осъществяват противоепидемични и хигиенни дейности и санитарен контрол в засегнатата територия;

5. формират запаси за ресурсно осигуряване на медицинските дейности;

6. организират продължаващото обучение на медицинските специалисти и населението по оказване на медицинска помощ при бедствия, аварии и катастрофи.

(3) Финансовото осигуряване на здравната помощ при бедствия, аварии и катастрофи се осъществява от републиканския бюджет.

Чл. 116. (1) За осъществяване на медицинското осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи към директора на РЦЗ се създава съвет за медицинско осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи.

(2) Съветът по ал. 1 включва директорите на РИОКОЗ, на лечебните заведения за болнична помощ, на центъра за спешна медицинска помощ и представители на областната администрация и на общините в съответния регион.

(3) Съветът по ал. 1 приема регионалните планове за действие и програмите за обучение на медицинските екипи, работещи в условията на бедствия, аварии и катастрофи.

Раздел VI.
Контрол върху медицинското обслужване (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Изпълнителна агенция "Медицински одит" е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването.

(3) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Изпълнителната агенция "Медицински одит" се ръководи и представлява от директор. При осъществяване на своите функции директорът на агенцията се подпомага от заместник-директор.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Дейността, структурата и организацията на работата на Изпълнителна агенция "Медицински одит" се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.

Чл. 116б. (1) (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишен текст на чл. 116б, изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Изпълнителна агенция "Медицински одит":

1. извършва проверки за съответствието на структурата, управлението, дейността и организацията на медицинското обслужване в лечебните заведения с изискванията на този закон, Закона за лечебните заведения и нормативните актове по тяхното прилагане;

2. проверява спазването на правата на пациентите в лечебните заведения;

3. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) проверява спазването на утвърдените медицински стандарти в лечебните заведения;

4. (нова - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) осъществява контрол върху качеството на медицинското обслужване в съответствие с утвърдените медицински стандарти;

5. (предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) осъществява контрол по реда на глава четвърта от Закона за здравното осигуряване;

6. (предишна т. 5, изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) извършва проверки по молби на граждани и юридически лица, свързани с медицинското обслужване;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) осъществява дейности по откриване и предотвратяване на корупционни прояви и практики в лечебните заведения;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) извършва проверки за начина, по който лечебните заведения разходват средства, предоставени им от републиканския бюджет по реда на чл. 82;

9. (предишна т. 8, изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) прави мотивирани предложения до РЦЗ за заличаване от регистъра на лечебни заведения по чл. 8 и чл. 10, т. 5 от Закона за лечебните заведения, които нарушават правата на пациента и не спазват утвърдените медицински стандарти;

10. (предишна т. 9, изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) прави мотивирани предложения до министъра на здравеопазването за отнемане на разрешения за лечебна дейност на лечебни заведения по чл. 9 и чл. 10, т. 3, 4, 6 и 7 от Закона за лечебните заведения, които нарушават правата на пациента и не спазват утвърдените медицински стандарти;

11. (предишна т. 10, изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) за извършените проверки по т. 1 - 8 съставя констативни протоколи, които предоставя на съответните органи по чл. 64, ал. 2 от Закона за лечебните заведения;

12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) прави мотивирани предложения до съответния министър за налагане на дисциплинарно наказание на директора на лечебното заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения;

13. (предишна т. 12, изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) за извършените проверки по т. 2, 3 и 6 съставя констативни протоколи, които предоставя на ръководителите на лечебните заведения за налагане на съответните дисциплинарни наказания;

14. (предишна т. 13 - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) прави предложения до министъра на здравеопазването за налагане на административни наказания и прилагане на принудителни административни мерки;

15. (предишна т. 14 - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) осъществява други дейности, възложени със закон.

(2) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Изпълнителна агенция "Медицински одит" незабавно уведомява работодателя, органите по безопасност на труда, държавния здравен контрол, държавния ветеринарномедицински контрол и органите по опазване на околната среда за вземане на необходимите мерки в случите, когато установят условия на труд и други вредни фактори на околната среда, които заплашват здравето на гражданите.

Чл. 116в. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Изпълнителна агенция "Медицински одит" извършва планови и извънредни проверки на лечебните заведения.

(2) Изпълнителна агенция "Медицински одит" има право да проверява дейността на всички физически и юридически лица, за които има данни, че осъществяват дейност в нарушение на този закон и на Закона за лечебните заведения.

(3) Условията и редът за провеждане на проверките по ал. 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Чл. 116г. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) При осъществяване на своите правомощия служителите от Изпълнителна агенция "Медицински одит" имат право:

1. да изискват от проверяваните лица всички необходими данни, документи, сведения, справки и писмени обяснения, свързани с контролираната дейност, включително и право на свободен достъп до служебните помещения на лечебните заведения и на лицата по чл. 116в, ал. 2;

2. на достъп до медицинската документация, водена от лечебните заведения и от лицата по чл. 116в, ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на служителите от Изпълнителна агенция "Медицински одит" при осъществяване на техните правомощия.

Чл. 116д. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Дейността на Изпълнителна агенция "Медицински одит" се финансира от бюджетни средства и приходи от собствена дейност.

(2) Бюджетните средства се осигуряват от субсидия от републиканския бюджет чрез бюджета на Министерството на здравеопазването.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Изпълнителна агенция "Медицински одит" е администратор на приходите от собствена дейност, които се формират от:

1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) глоби и имуществени санкции, наложени с влезли в сила наказателни постановления, издадени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит", постъпили по сметката й;

2. други източници.

Чл. 116е. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Финансовите средства по чл. 116д, ал. 3 се разходват за:

1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) контролната дейност на Изпълнителна агенция "Медицински одит";

2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) придобиване, поддръжка и ремонт на дълготрайни материални активи - до 20 на сто;

3. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) осъществяване на програми за обучение на служителите на Изпълнителна агенция "Медицински одит";

4. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) допълнително материално стимулиране на служителите от Изпълнителна агенция "Медицински одит" - в размер до 25 на сто от събраните средства по чл. 116д, ал. 3, т. 1 при условия и по ред, определени в правилника по чл. 116а, ал. 4.