Закона за медиите в Унгария (B7-0191/2011) 1

2011 - 2012

ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ

10 март 2011 г.

P7_TA-PROV(2011)03-10 НЕОКОНЧАТЕЛЕН ВАРИАНТ PE 460.337

Закона за медиите в Унгария

PE459.734

Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2011 г. относно закона за медиите в Унгария

– като взе предвид членове 2, 3, 6 и 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), членове 49, 56, 114, 167 и 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), свързани със зачитането, насърчаването и защитата на основните права, по-конкретно на свобода на изразяване и информация и на правото на медиен плурализъм,

– като взе предвид Директива 2010/13/EО от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги),

– като взе предвид Европейската харта за свободата на печата от 25 май 2009 г., работния документ на Комисията относно медийния плурализъм в държавите-членки на ЕС (SEC(2007)0032), „тристепенния подход към медиен плурализъм“, определен от Комисията, и независимото проучване, осъществено по искане на Комисията и приключено през 2009 г.,

– като взе предвид своите резолюции от 22 април 2004 г. относно риска от нарушаване на свободата на изразяване и информация в Европейския съюз и особено в Италия ¹ , от 25 септември 2008 г. относно медийна концентрация и медиен плурализъм в Европейския съюз², и от 7 септември 2010 г. относно журналистиката и новите медии – създаване на публична сфера в Европа,

– като взе предвид изявленията на Комисията, както и внесените парламентарни въпроси и разискванията, проведени в Европейския парламент на 8 октомври 2009 г. относно свободата на информация в Италия и на 8 септември 2010 г., както и разискванията относно закона за медиите в Унгария, проведени на съвместно заседание на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по култура и образование на 17 януари 2011 г.,

– като взе предвид решението на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да поиска от Агенцията за основните права да изготвя годишен сравнителен доклад относно положението що се отнася до свободата, плурализма и независимото управление на медиите в държавите-членки на ЕС, в който да се включват подходящи показатели,

– като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, по-специално член 5, параграф 2 и членове 7 и 11 от нея,

– като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че Европейският съюз се основава на ценностите на демокрацията и принципите на правовата държава, както е посочено в член 2 от ДЕС, и следователно гарантира и насърчава свободата на изразяване и информация, така както е заложено в член 11 от Хартата на основните права и в член 10 от ЕКПЧ, и признава правната стойност на правата, свободите и принципите, изложени в Хартата на основните права, като показа това със своето присъединяване към ЕКПЧ, за която свободата и плурализмът на медиите са основни предпоставки, и като има предвид, че тези права обхващат свободата на изразяване на мнение и свободата на получаване и разпространяване на информация без упражняване на контрол, намеса или натиск от страна на публичните органи,

Б. като има предвид, че медийният плурализъм и свобода продължават да предизвикват сериозна загриженост в ЕС и неговите държави-членки, главно в Италия, България, Румъния, Чешката република и Естония, както показаха и последните критики, отправени към приетия в Унгария между юни и декември закон за медиите и към извършените по същото време промени в конституцията. Критиките бяха отправени от международни организации като ОССЕ и комисаря по правата на човека към Съвета на Европа, от много международни и национални професионални организации на журналисти, от редактори и издатели, от НПО, които работят в областта на правата на човека и гражданските свободи, както и от държавите-членки и Комисията,

В. като има предвид, че Комисията изрази безпокойство и поиска информация от унгарското правителство във връзка със съответствието на унгарския закон за медиите с Директивата за аудиовизуалните медийни услуги и с достиженията на общностното право като цяло, по-специално във връзка със задължението за предлагане на балансирано отразяване, приложимо за всички доставчици на аудиовизуални медийни услуги, и също така постави под съмнение съответствието на този закон с принципа на пропорционалност и зачитане на основното право на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, заложени в член 11 от Хартата на основните права, с принципа на държавата на произход и изискванията за регистрация; и като има предвид, че унгарското правителство в отговор предостави допълнителна информация и започна процес за изменение на закона, за да реши въпросите, поставени от Комисията,

Г. като има предвид, че ОССЕ изрази сериозни резерви във връзка с материалния и териториален обхват на унгарските закони, свободата на изразяване и регулирането на съдържанието, определянето на едно лице за орган, отговарящ за националните медии и телекомуникации, както и във връзка със съответствието с принципите, от които се ръководи общественото радио- и телевизионно разпространение¹, като посочи, че новото законодателство подкопава медийния плурализъм, премахва политическата и финансовата независимост на обществените медии и затвърждава в дългосрочен план отрицателните последици за свободните медии, и че медийният орган и медийният съвет са политически еднородни¹ и упражняват повсеместен и централизиран правителствен и политически контрол върху всички медии; като има предвид, че допълнителните опасения породи налагането на несъразмерни и прекомерни санкции въз основа на спорни и неопределени основания, липсата на автоматична процедура за временно прекратяване на санкциите в случай, че решение на медийния орган се обжалва пред съда, нарушаването на принципа за поверителност на журналистическите източници и за закрила на семейните ценности,

Д. като споделя сериозните опасения, изразени от ОССЕ във връзка с политически еднородния състав на медийния орган и медийния съвет, срока и упражняването на повсеместен и централизиран правителствен, съдебен и политически контрол върху всички медии, както и във връзка с факта, че най-проблемните елементи от законодателството противоречат на стандартите на ОССЕ и на международните норми за свобода на изразяване, като например премахването на политическата и финансовата независимост на обществените медии, също материалния и териториален обхват на регламента, както и решението да не се дават определения на основни термини, което прави невъзможно за журналистите да знаят, кога евентуално биха нарушили закона,

Е. като има предвид, че комисарят по правата на човека към Съвета на Европа призова унгарските органи, при преразглеждането на унгарския медиен закони, да вземат предвид стандартите на Съвета на Европа в областта на свободата на изразяване и медийния плурализъм, съответните препоръки на Комитета на министрите на Съвета на Европа и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, и по-специално обвързващите стандарти, посочени в ЕКПЧ и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека; като има предвид, че той се позова на използването на неясни определения, които могат да се тълкуват погрешно, на въвеждането на политически небалансиран регулаторен орган с непропорционални правомощия, който не подлежи на пълен съдебен контрол, на заплахи за независимостта на обществените аудиовизуални медии и на намаляването на защитата, с която се ползват журналистическите източници; като има предвид, че той също така подчерта необходимостта всички заинтересовани страни, включително опозиционните партии и гражданското общество, да могат да участват пълноценно в преразглеждането на законодателството, което регламентира един толкова основен аспект от функционирането на демократичното общество²,

Ж. като има предвид, че във второ становище, оповестено на 25 февруари 2011 г., комисарят по правата на човека препоръчва „цялостно преразглеждане“ на унгарския пакет от закони за медиите, с цел, наред с другото, отново да започне да се прилага едно добре формулирано законодателство, което насърчава плуралистични и независими медии и укрепва гаранциите, че медийните регулаторни механизми не подлежат на политическо въздействие³; като има предвид, че той също така твърди, че медиите в Унгария трябва да имат възможност да изпълняват ролята си като пазител на плуралистичното, демократично общество и че за да се постигне това, Унгария следва да се придържа към ангажиментите, които има като член на Съвета на Европа, и да се възползва максимално от експертните познания, с които разполага организацията, в области като свободата на изразяване, медийната независимост и плурализъм;

З. като има предвид, че съответно унгарският медиен закон следва незабавно да бъде отменен и преразгледан въз основа на коментарите и предложенията на Комисията, ОССЕ и Съвета на Европа, за да се гарантира, че той е изцяло в съответствие с правото на ЕС и европейските ценности и стандарти по отношение на свободата, плурализма и независимото управление на медиите,

И. като има предвид, че въпреки няколкократните призиви на Парламента за директива относно свободата, плурализма и независимото управление на медиите, Комисията досега отлагаше представянето на това предложение, а то става все по-необходимо и неотложно,

Й. като има предвид, че критериите от Копенхаген за членство в ЕС, така както са установени през юни 1993 г. на Европейския съвет в Копенхаген, що се отнася до свободата на печата и свободата на изразяване, следва да бъдат спазвани от всички държави-членки на ЕС и прилагани посредством съответното законодателство на ЕС,

К. като има предвид, че в точки 45 и 46 от своето решение по съединените дела C-39/05 P и C-52/05 P, Съдът постанови, че достъпът до информация осигурява на гражданите по-пряко участие в процеса на вземане на решения и гарантира, че администрацията се ползва с по-голяма легитимност, по-ефективна е и се отчита в по-висока степен пред гражданите в една демократична система, както и че достъпът до информация е "предварително условие за ефективното упражняване на демократичните права на гражданите",

1. Призовава унгарските органи да възстановят независимостта на управлението на медиите и да спрат държавната намеса в свободата на изразяване и балансираното отразяване на събитията, и счита, че свръхрегулирането на медиите има негативни последици, тъй като застрашава ефективния плурализъм в публичното пространство;

2. Приветства сътрудничеството между Комисията и унгарските органи с цел привеждане на унгарския медиен закон в съответствие с Договорите и законодателството на ЕС, и започването на процедура по изменение на законодателния пакет на национално равнище;

3. Изразява съжаление, че Комисията е взела решение да посочи само три точки във връзка с прилагането на достиженията на общностното право от страна на Унгария и изразява съжаление от липсата на позоваване на член 30 от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, тъй като по този начин Комисията сама ограничава правомощията си да провери доколко Унгария зачита Хартата на основните права, когато прилага законодателството на ЕС; настоятелно призовава Комисията да проучи, дали Унгария се съобразява с режима за поемане на отговорност, определен в Директива 2000/31/ЕО относно електронната търговия, както и да провери как Унгария е транспонирала рамковите решения на ЕС относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (2008/913/ПВР) и относно борбата срещу тероризма (2008/919/ПВР), включващи позовавания на свободата на изразяване и на заобикалянето на разпоредбите за свободата на медиите;

4. Призовава Комисията да продължи стриктния мониторинг и оценка на съответствието на изменения унгарски закон за медиите с европейското законодателство и по-специално с Хартата на основните права;

5. Призовава унгарските органи да включат всички заинтересовани страни в процеса на преразглеждане на медийния закон и конституцията, която е основата на всяко демократично общество, опиращо се на принципите на правовата държава, като се осъществи подходящ контрол и се осигури баланс, за да се гарантират основните права на малцинството срещу опасността от тирания на мнозинството;

6. Призовава Комисията, на основание член 265 от ДФЕС, да предприеме действия като внесе законодателно предложение, съгласно член 225 от ДФЕС, относно свободата, плурализма и независимото управление на медиите преди края на годината, с което да се преодолеят пропуските в законодателната рамка на ЕС в областта на медиите, използвайки своите правомощия в областта на вътрешния пазар, аудиовизуалната политика, конкуренцията, далекосъобщенията, държавните субсидии, задължението за предоставяне на обществена услуга и основните права на всяко лице, пребиваващо на територията на ЕС, с цел определяне поне на минималните основни норми, на които трябва да отговарят и които трябва да зачитат в своето национално законодателство всички държави-членки, за да осигуряват, гарантират и насърчават свободата на информация и адекватното равнище на медиен плурализъм и независимо управление на медиите;

7. Призовава унгарските органи допълнително да преразгледат закона за медиите въз основа на коментарите и предложенията, отправени от Европейския парламент, Комисията, ОССЕ и комисаря по правата на човека към Съвета на Европа, както и с оглед на препоръките, направени от Комитета на министрите и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, и като се съобразят със съдебната практика на Съда на ЕС и на Европейския съд по правата на човека, и в случай, че се установи, че медийният закон е несъвместим с буквата или духа на Договорите или правото на ЕС, с Хартата на основните права или ЕКПЧ, да отменят и да не прилагат закона или тези части от него, които са обявени за несъвместими;

8. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, Агенцията за основните права, ОССЕ и Съвета на Европа.

Южните съседи на ЕС и по-специално Либия

PE459.712

Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2011 г. относно южните съседи на ЕС и по-специално Либия

– като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 1 март 2011 г., с която единодушно се пристъпва към временното прекратяване на членството на Либия в Съвета на ООН по правата на човека,

– като взе предвид Резолюция 1970/2011 на Съвета за сигурност на ООН от 26 февруари 2011 г.,

– като взе предвид решението на Съвета от 28 февруари 2011 г. за прилагане на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН и за налагане на допълнителни ограничителни мерки спрямо отговорните за насилствените действия срещу мирното население в Либия,

– като взе предвид Резолюция S-15/2 на Съвета по правата на човека на ООН, приета на 25 февруари 2011 г.,

– като взе предвид обявеното на 22 февруари 2011 г. временно прекратяване на преговорите по рамковото споразумение между ЕС и Либия,

– като взе предвид скорошните заявления на върховния представител Катрин Аштън относно Либия и Северна Африка,

– като взе предвид своите предишни резолюции относно Либия, и по-специално своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно екзекуциите в Либия¹ и своята препоръка от 20 януари 2011 г., в която се изброяват критичните условия относно преговорите за рамково споразумение между ЕС и Либия (2010/2268(INI),

– като взе предвид Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и Протокола от 31 януари 1967 г. относно статута на бежанците,

– като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите и протокола към нея за основаване на Африкански съд по правата на човека и народите, ратифицирани от Либия съответно на 26 март 1987 г. и 19 ноември 2003 г.;

– като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че скорошните демонстрации в много арабски държави в Северна Африка и Близкия изток призоваха за слагане на край на авторитарните режими и за политически, икономически и социални реформи, демокрация и по-добри условия на живот за обикновените хора; като има предвид, че мащабните протести в множество арабски държави показаха, че недемократичните и авторитарни режими не могат да гарантират будеща доверие стабилност и че демократичните ценности имат централна роля в икономическите и политическите партньорства,

Б. като има предвид, че протестите срещу режима в Либия започнаха в град Бенгази на 15 февруари 2011 г. и се достигнаха градовете Al Bayda, Al-Quba, Darnah и Az Zintan, като протестиращите поеха контрола над много градове, особено в източна Либия,

В. като има предвид, че протестиращите бяха мишена на безпрецедентно яростни атаки от режима на Кадафи, който използва либийските въоръжени сили, милиции, наемници и чуждестранни бойци за насилственото потушаване на протестите, включително с безразборната употреба на картечници, снайперисти и военни самолети и хеликоптери срещу цивилни граждани; като има предвид, че това доведе до бързото увеличение на броя на жертвите и на ранените и задържаните,

Г. като има предвид, че насилствената и брутална реакция на режима срещу либийското население доведе до дезертирането не само на множество войници, но и до оставката на членове на режима,

Д. като има предвид, че съгласно Съвета по правата на човека на ООН през последните дни повече от 200 000 души са избягали от Либия към съседните Тунис, Египет и Нигер и че стотици хиляди други бежанци и чуждестранни работници водят отчаяна борба да избегнат конфликта или да напуснат Либия; като има предвид, че така се създава хуманитарно извънредно положение, което изисква бързата намеса на ЕС,

Е. като има предвид, че след приемането с консенсус на резолюция относно положението на правата на човека в Либия на петнайсетата извънредна сесия на Съвета по правата на човека на ООН на 25 февруари 2011 г., в която се осъждат грубите и систематични нарушения на правата на човека в Либия и се посочва, че някои от тях могат да се разглеждат като престъпления срещу човечеството, Общото събрание на ООН реши на 2 март 2011 г. да прекрати временно членството на Либия в Съвета по правата на човека на ООН, по препоръка на самия Съвет по правата на човека на ООН,

Ж. като има предвид, че в отговор на резолюцията от 26 февруари 2011 г. на Съвета за сигурност на ООН относно Либия, в която се заявява, че положението следва да се отнесе до Международния наказателен съд, прокурорът на Международния наказателен съд започна на 3 март 2011 г. разследване на предполагаеми престъпления срещу човечеството, извършени в Либия, включително от Муамар Кадафи и членове на режима; като има предвид, че Резолюция 1970 на Съвета за сигурност на ООН налага оръжейно ембарго на страната, забрана за пътуване и замразяване на активите на семейството на Кадафи и на режима, като същевременно разрешава на всички държави-членки на ООН да конфискуват и да се разпореждат със забранено военно оборудване,

З. като има предвид, че решението на Съвета от 28 февруари 2011 г. налага допълнителни ограничителни мерки, и по-специално визова забрана и замразяване на активите, срещу отговорните за насилствените мерки срещу гражданското население в Либия, като по този начин се прилага резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 26 февруари 2011 г.,

И. като има предвид, че от началото на бунтовете мнозина световни лидери призоваха нееднократно полковник Кадафи да се оттегли,

Й. като има предвид, че на 22 февруари 2011 г. членството на Либия в Арабската лига временно беше прекратено и че на 3 март 2011 г. генералният секретар на Арабската лига заяви, че Лигата, в съгласувани действия с Арабския съюз, може да подкрепи създаването в Либия на зона, забранена за полети, в случай че боевете в страната продължат,

К. като има предвид, че в заявление от 5 март 2011 г. либийският Преходен национален съвет призовава международната общност да изпълни своите задължения да защити либийския народ от нов геноцид и престъпления срещу човечеството без пряка военна намеса на либийска територия,

Л. като има предвид, че считано от 22 февруари 2011 г. ЕС временно прекрати продължаващите преговори относно рамковото споразумение между ЕС и Либия и всички договори за сътрудничество с Либия,

М. като има предвид, че за ЕС са жизненоважни демокрацията, стабилността, благоденствието и мира в Северна Африка, като има предвид, че последните събития в Либия, Египет и Тунис подчертаха неотложната нужда от преразглеждане на външната политика на ЕС в региона на Средиземно море,

Н. като има предвид, че на извънредното заседание на Европейския съвет от петък, 11 март 2011 г. се очаква да бъде щателно разгледан доклада на върховния представител и на Комисията относно бързото адаптиране на инструментите на ЕС, както и доклада на върховния представител относно подпомагането на процесите на преход и трансформация,

1. Изразява своята солидарност с либийския народ и по-специално с младите либийци, които са водеща сила за демокрацията и за промяната на режима; приветства тяхната смелост и решителността им, като твърдо подкрепя техните легитимни демократични, икономически и социални стремежи;

2. Осъжда най-строго грубите и систематични нарушения на правата на човека в Либия, и по-специално насилственото потушаване на мирните про-демократични протести и действията срещу журналисти и защитници на правата на човека от страна на режима на Кадафи; изразява дълбокото си съжаление относно големия брой жертви и ранени; поднася своите съболезнования на семействата на жертвите; осъжда насърчаването на враждебност срещу мирното население, проявено в изказванията на Муамар Кадафи и неговия син Сейф ал-Ислам – най-високопоставените представители на режима;

3. Призовава за незабавното слагане на край на бруталния диктаторски режим на полковник Кадафи и призовава последния незабавно да се оттегли, за да се предотвратят нови кръвопролития и да се позволи извършването на мирен политически преход; призовава либийските органи незабавно да спрат насилието и да позволят мирното решение на създалото се положение съгласно легитимните очаквания на либийския народ; призовава либийските органи да спазват правата на човека и международното хуманитарно право, да вдигнат всички ограничения върху свободата на изразяване, включително в Интернет, както и да предоставят незабавен достъп в страната на чуждестранните медии и на независими наблюдатели в областта на правата на човека;

4. Изцяло подкрепя Резолюция 1970 на Съвета за сигурност на ООН, в която се осъждат грубите и систематични нарушения на правата на човека в Либия и се призовава въпросът да бъде отнесен до Международния наказателен съд, като същевременно се налага оръжейно ембарго на страната, забрана за пътуване и замразяване на активите на семейството на Муамар Кадафи; подчертава, че извършителите на нападенията срещу мирни граждани носят лична наказателна отговорност според международното право, че те трябва да бъдат изправени пред съд и че не може да има безнаказаност; твърдо подкрепя започването от прокурора на Международния наказателен съд на разследване на предполагаеми престъпления срещу човечеството, извършени от Муамар Кадафи и членове на неговия режим;

5. Отбелязва, че ЕС първи приложи санкциите, наложени от Съвета за сигурност на ООН, и че мерките на ЕС надхвърлят санкциите на ООН, налагайки отделни санкции; приветства решението на Съвета да забрани търгуването с Либия на оборудване, което би могло да се използва за вътрешни репресии, както и удължаването на списъка на лицата, засегнати от замразяването на активите и визовата забрана; призовава за постоянна оценка на ефективността на санкциите;

6. Подчертава, че всички мерки следва да обхващат всички либийски активи, включително държавните инвестиционни фондове, управлявани от Либийския орган по инвестициите; призовава замразяването на активите да включва постъпленията от продажбата на нефт и газ; призовава Съвета и държавите-членки да разкрият всички подробности за всички замразени активи; приветства в тази връзка дискусиите за допълнителни санкции от страна на ЕС, включително замразяване на активите на либийски компании, които имат връзки с режима на Кадафи;

7. Приветства решението на Съвета от 28 февруари 2011 г. за забрана на доставките за Либия на оръжия, муниции и свързано оборудване; призовава Съвета в тази връзка да провери дали са налице нарушения в Кодекса за поведение на ЕС относно износа на оръжия и да възприеме строги мерки за гарантиране на пълното спазване на въпросния кодекс от всички държави-членки; призовава върховния представител да проучи възможността за прилагане на ембаргото чрез използване на морски и въздушни средства в рамките на ОПСО;

8. Напълно подкрепя решението на Съвета по правата на човека на ООН да изпрати независима международна комисия в Либия, която да разследва нарушенията на международното право в областта на правата на човека, както подкрепя и решението на Общото събрание на ООН от 2 март 2011 г. за временно прекратяване на членството на Либия в Съвета по правата на човека на ООН;

9. Призовава ЕС и международната общност да предприемат всички възможни мерки, за да изолират напълно Кадафи и неговия режим, както на национално, така и на международно равнище;

10. Подчертава, че ЕС и неговите държави-членки трябва да изпълнят своята отговорност за предоставяне на защита, за да спасят либийските цивилни граждани от мащабни въоръжени нападения; посочва, че следователно не може да бъде изключен нито един от вариантите, предвидени в Устава на ООН; призовава върховния представител и държавите-членки да имат готовност за решение на Съвета за сигурност на ООН за по-нататъшни мерки, включително за възможността за създаване на забранена за полети зона, която цели да попречи на режима да атакува цивилното население; подчертава, че всички мерки, предприети от ЕС и неговите държави-членки, следва да бъдат в съответствие с мандата на ООН и да се основават на координация с Арабската лига и Африканския съюз, като насърчават и двете организации да насочват международните усилия;

11. Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да установи отношения с Преходния национален съвет на Либия и да започне процеса на официализирането им с оглед насърчаване на прехода към демокрация, гарантиране на участието на широк кръг от представители на либийското общество и предоставяне на повече права на жените и малцинствата по време на процеса на преход, и да го подкрепи в освободената област, за да се облекчи положението на местното население и да се отговори на неговите основни хуманитарни нужди, включително от медицинска помощ;

12. Настоятелно призовава ЕС да допринесе за демократичните реформи и за създаването на институции, гарантиращи принципите на правовата държава в Либия, като осигури подкрепа за развитието на свободни медии и независими организации на гражданското общество, по-специално демократични политически партии, така че в бъдеще да могат да бъдат произведени демократични избори;

13. Изразява дълбока загриженост предвид разрастването на хуманитарната криза, тъй като повече от 200 000 мигранти бягат от насилието в Либия, като много от тях остават блокирани на границата между Либия и Тунис, а други – в бежанските лагери в Тунис, Египет и Нигер; призовава настоящите и бъдещите либийски органи да предоставят достъп до страната на хуманитарните организации и да гарантират безопасността на хуманитарните работници;

14. Насърчава Съвета, Комисията и върховния представител да предоставят всички необходими финансови и човешки ресурси, за да подкрепят една сериозна международна хуманитарна операция, като оказват съдействие на ВКБООН и други съответни хуманитарни организации в осигуряването на защита и спешна помощ за всички нуждаещи се; приветства предприетите мерки и отпуснатите до момента средства от члена на Комисията г-жа Георгиева и ГД „Хуманитарна помощ“, както и хуманитарната помощ, предоставена от някои държави-членки в отговор на това предизвикателство; призовава ЕС и държавите-членки да осигурят въздушен и морски транспорт за подпомагане на репатрирането или установяването в друго населено място на мигранти, лица, търсещи политическо убежище, и бежанци от Либия, като се съобразяват с международното право и съответното законодателство на Европейския съюз, и да окажат финансова подкрепа в отговор на съвместния призив на ВКБООН и Международната организация по миграция от 3 март 2011 г.;

15. Призовава Комисията да гарантира, че се предприемат всички необходими мерки, включително адекватни финансови, човешки и технически ресурси, за да се гарантира, че ЕС може да реагира адекватно в случай на евентуално масово миграционно движение, в съответствие с член 80 от ДФЕС;

16. Припомня, че в съвместната стратегия Африка-ЕС от 2007 г. лидери от ЕС и Африка се ангажираха да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че незаконно придобитите активи, в това число и финансови, ще бъдат подложени на разследване и върнати в техните страни по произход; настоятелно призовава държавите-членки да предприемат съответните действия и да действат в съответствие с Конвенцията на ООН срещу корупцията, за да се гарантира, че замразените активи ще бъдат върнати на либийския народ в бъдеще;подчертава, че са необходими координирани действия на ЕС, за да се задейства замразяването на активите, държани от семейство Кадафи и познатите негови съдружници в Европа или в европейски финансови институции, които извършват финансови операции в данъчни убежища, като се гарантира, че банките в ЕС съблюдават изискванията за надлежна проверка по отношение на евентуалните трансфери на незаконни средства от Либия;

17. Подчертава, че дейностите на наемниците са заплаха за международния мир и сигурност и престъпление срещу човечеството и поради тази причина трябва да бъдат прекратени; призовава Съвета и върховния представител да изпратят сериозни предупреждения, които да откажат някои правителства да изпращат наемници, военнослужещи или военно оборудване в помощ на потискането на либийския народ от режима на Кадафи;

18. Приветства свикването на извънреден Европейски съвет за събитията в Либия и южните съседи на ЕС на 11 март 2011 г.; призовава върховния представител и държавите-членки да разработят цялостна и последователна стратегия за хуманитарния и политически отговор на ситуацията в Либия;

19. Призовава върховния представител да започне подготовка за участието и подкрепата на ЕС за южните съседи на ЕС, като се обръща особено внимание на развитието на принципите на правовата държава, доброто управление и конституционните и изборните предпоставки за стабилна, плуралистична и мирна демокрация в региона; призовава върховния представител да използва в пълна степен всички съответни външни финансови инструменти на ЕС;

20. Счита, че революционните промени в Северна Африка и Близкия изток показаха ясно, че положителното влияние и доверие към ЕС в дългосрочен план в този регион ще зависят от способността му да провежда последователна обща външна политика, която е основана на ценности и недвусмислено поддържа новите демократични сили; повтаря призива си ЕС да преразгледа своята политика в подкрепа на демокрацията и правата на човека, за да създаде механизъм за прилагане на клаузата за правата на човека във всички споразумения с трети държави;

21. Отново отправя искане да участва активно в работата на работната група, създадена с цел да координира отговора на ЕС на кризата в Либия и други места в региона на Средиземно море;

22. Отново подчертава, че събитията в Либия и в други страни от региона отново изтъкват спешната необходимост от разработване на по-амбициозни и ефективни политики и инструменти, както и от укрепване на тяхната бюджетна основа с цел насърчаване и подкрепа на политическите, икономическите и социалните реформи в страните, които са южни съседи на ЕС; изтъква, че текущият стратегически преглед на европейската политика за съседство (ЕПС) трябва да отчете настоящите събития в Северна Африка и трябва да предложи нови, по-добри начини за отговаряне на нуждите и стремежите на народите там; настоява, че преразглеждането на ЕПС трябва да даде приоритет на критерии, свързани с независимостта на съдебната система, зачитането на основните свободи, плурализма и свободата на пресата и борбата срещу корупцията; призовава за по-добра координация с другите политики на Съюза спрямо засегнатите държави;

23. Подкрепя становището, че Съюзът за Средиземноморието трябва да се адаптира към новата ера и обстоятелства и да обмисли и предприеме действия по отношение на неотдавнашните събития с цел представяне на предложения относно това как най-добре да бъдат насърчени демокрацията и правата на човека в неговите държави-членки и в региона, включително Либия, и относно евентуалните реформи, така че да засили собствената си роля и да я направи по-съгласувана и ефективна;

24. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, Съвета за сигурност и Общото събрание на ООН, Съвета по правата на човека на ООН, Лигата на арабските държави, Африканския съюз, Съюза за Средиземноморието, правителствата на съседните на Либия страни и на Преходния национален съвет.