Закона за медиите в Унгария (B7-0191/2011) 1

Подхода на ЕС към Иран

Комисия по външни работи

PE440.988

Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2011 г. относно подхода на ЕС към Иран (2010/2050(INI))

– като взе предвид своите предишни резолюции относно Иран, включително тази от 8 септември 2010 г. относно състоянието на правата на човека в Иран, по-конкретно случаите на Sakineh Mohammadi-Ashtiani и Zahra Bahrami¹, от 10 февруари 2010 г. относно положението в Иран² и от 22 октомври 2009 г. относно Иран³,

– като взе предвид резолюцията си от 7 октомври 2010 г. относно Световен ден срещу смъртното наказание⁴,

– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП), Конвенцията за премахването на всички форми на расова дискриминация и Конвенцията за правата на детето, по които Иран е страна,

– като взе предвид съвместното изявление на Европейския съюз (ЕС) и Съединените американски щати (САЩ) от 8 февруари 2010 г., в което иранското правителство се призовава да изпълнява задълженията си в областта на правата на човека,

– като взе предвид изявлението на Върховния представител на ЕС Катрин Аштън (оттук нататък наричана „Върховният представител“) от 24 септември 2010 г. относно „възмутителните и неприемливи“ забележки на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад пред Общото събрание на ООН,

– като взе предвид Декларацията на ЕС относно неразпространението на оръжия за масово унищожение, приета по време на Европейския съвет в Солун на 19-20 юни 2003 г., и Стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение от 10 декември 2003 г.,

– като взе предвид изявлението на говорителя на върховния представител от 23 септември 2010 г., с което се осъждат експлозиите в Махабад, Иран,

– като взе предвид доклада относно изпълнението на Европейската стратегия за сигурност (ЕСС), озаглавен „Гарантиране на сигурността в променящия се свят”, приет от Европейския съвет на 12 декември 2008 г.

– като взе предвид изявлението на върховния представител от 22 септември 2010 г. от името на Е3+3 относно постигането на ранно решение на базата на преговори, по иранския ядрен въпрос,

– като взе предвид декларацията на върховния представител от 12 август 2010 г. от името на Европейския съюз относно осъждането на седем ръководители на бахайската общност,

– като взе предвид изявлението на говорителя на върховния представител от 16 юли 2010 г., с което се осъждат нападенията в Иран,

– като взе предвид заключенията на Съвета от 22 март 2010 г. относно свободния достъп до информация в Иран,

– като взе предвид изявлението на върховния представител от 6 юли 2010 г. относно предстоящи екзекуции в Иран,

– като взе предвид декларацията на върховния представител, направена на 12 юни 2010 г. от името на Европейския съюз относно „сериозно влошеното състояние на правата на човека в Иран след президентските избори през юни 2009 г.“,

– като взе предвид данните на иранския Статистически център относно повишаването на процента на безработицата в Иран през пролетта на 2010 г. до 14,6%, като броят на безработните се изчислява на над 3,5 милиона,

– като взе предвид факта, че Иран е страна по Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) и в това качество се е отказал завинаги от придобиването на ядрени оръжия, и е правно обвързан да декларира и да подчини всичките си ядрени дейности, включително ядрения материал, на предпазните мерки на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ),

– като взе предвид декларацията на МААЕ от 27 септември 2005 г., че Иран не спазва своите задължения по Договора за неразпространение на ядреното оръжие,

– като взе предвид факта, че прекратяването на обогатяването на уран и другите изисквания са последователно потвърдени в шест резолюции на Съвета на сигурност на Обединените нации (1696, 1737, 1747, 1803, 1835 и 1929) като условие за възстановяване на правата на Иран по Договора за неразпространение на ядреното оръжие,

– като взе предвид изявлението на генералния директор на МААЕ Юкия Амано в неговия тримесечен доклад до Управителния съвет на 18 февруари 2010 г., че „Иран не изпълнява изискванията, съдържащи се в съответните резолюции на Управителния съвет и на Съвета за сигурност“,

– като взе предвид предложението на MAAE за споразумение за предоставяне на ядрено гориво за научноизследователския реактор в Техеран в замяна на нискообогатен уран от запасите на Иран и компромисното предложение, прокарано от турското и бразилското правителство в опит за изграждане на доверие и улесняване на преговорите между Иран и Е3+3, както и между Иран и Виенската група,

– като взе предвид Резолюция 1929 (2010) на Съвета за сигурност на ООН, с която се въвеждат нови ограничителни мерки срещу Иран и му се налага четвърти кръг от санкции заради ядрената програма,

– като взе предвид заключенията на Съвета относно Иран от 26 юли 2010 г. и приемането от Съвета на набор от ограничителни мерки, наложени на Иран в областта на търговията, финансовите услуги, енергетиката и транспорта, и на регламент, с който се разширява списъкът на лицата и организациите, чиито активи се замразяват,

– като взе предвид допълнителните санкции спрямо Иран, обявени от САЩ, Япония, Канада и Австралия,

– като взе предвид трайния ангажимент на Европейския съюз да работи за дипломатическо решение на иранския ядрен въпрос,

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7-0037/2010),

A. като има предвид, че Ислямска република Иран (оттук нататък наричана „Иран“) е изправена пред множество предизвикателства за управлението – от борби за власт между конкуриращи се фракции в управляващия елит на страната до пагубно социално и икономическо напрежение, проблемна среда, що се отнася до регионалната сигурност, и нарастващо народно недоволство вътре в страната, като причина за много от тези предизвикателства е самият режим в Иран,

Б. като има предвид, че политическите събития в Иран след оспорваните президентски избори през юни 2009 г., за които е широко разпространено мнението, че бяха манипулирани, разкриха големия потенциал за диктувани от народа, демократични промени в страната, начело на които да застане нейното енергично, добре образовано и дейно гражданско общество; отбелязва, че реформаторите най-често се идентифицират със Зеленото движение, което се оформи по време на масовите протести срещу преизбирането на президента Ахмадинеджад,

В. като има предвид, че иранските сили за сигурност – Революционната гвардия, милицията Басидж и полицейските сили – потушиха жестоко протестите и задържаха произволно хиляди мирни демонстранти и дисиденти, включително студенти и научни работници, активисти за правата на жените, профсъюзни деятели, юристи, журналисти, автори на блогове в интернет, духовници и изтъкнати защитници на правата на човека, с ясния стремеж към сплашване и задушаване на инакомислието; като има предвид, че съдебните органи организираха масови показни съдебни процеси срещу стотици известни реформатори и активисти, като някои от тях получиха дългогодишни присъди, а други дори бяха осъдени на смърт;

Г. като има предвид, че след избирането на президента Ахмадинеджад през 2005 г. иранската Ислямска революционна гвардия използва средства, натрупани от 1980 г. насам, за да купува държавни предприятия и приватизирани предприятия чрез фондовата борса в Техеран;

Д. като има предвид, че продължава безнаказаното нарушаване на основните човешки права на иранците – правото на живот, правото на свобода на изразяване и свобода на сдружаване, правото да бъдат свободни от произволно арестуване, задържане и мъчение, и от всички форми на дискриминация,

Е. като има предвид, че Иран е сред страните с най-добре развита интернет мрежа в Близкия изток и третата най-голяма блогосфера в света след Съединените щати и Китай; като има предвид, че редовните сривове в телекомуникационните и интернет връзките след изборите през юни 2009 г. не са случайни;

Ж. като има предвид, че Иран все още прилага смъртното наказание и е една от трите страни в света с най-голям брой екзекуции; като има предвид, че Иран държи рекорда за най-голям брой екзекутирани непълнолетни нарушители; като има предвид, че Иран все още прилага смъртно наказание чрез убиване с камъни, което е нарушение на Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права,

З. като има предвид големия брой иранци, екзекутирани по политически причини, безбройните затворници и стотиците, принудени да напуснат страната от страх за живота си и/или от безсрочно задържане, разпити и изтезания;

И. като има предвид, че правозащитните органи в Иран (напр. Ислямската комисия по правата на човека и Комисия член 90) са се съюзили с правителството и до голяма степен ролята им е маловажна;

Й. като има предвид, че ядрената програма на Иран се пазеше в тайна, което с времето подкопа доверието в твърденията на Иран, че програмата преследва единствено мирни цели;

К. като има предвид, че Иран все още трябва да изпълни задълженията си съгласно всички релевантни резолюции на Съвета за сигурност на ООН, последната от които е Резолюция № 1929, и всички изисквания на Управителния съвет на МААЕ, в които се посочва предоставянето на пълен и безусловен достъп на Агенцията до всички обекти, съоръжения, лица и документи, които биха позволили истинска инспекция на целите на Иран в областта на ядрената енергия и биха дали възможност на МААЕ да изпълни ролята си на пазител, що се отнася до ядрените въпроси,

Л. като има предвид, че някои от политиките на иранското правителство представляват заплаха за стабилността и мира в региона; като има предвид, че Израел и особено регионът на Персийския залив се чувстват заплашени от агресивната и целенасочена реторика на Иран, от продължаващата ядрена програма и от подкрепата му за „Хизбула“ и „Хамас“, като има предвид, че за целия регион би било от полза стабилизиращото влияние, което Иран би могъл да си възвърне, ако нормализира международните си отношения, особено със своите съседи, ако разсее завинаги тревогите относно истинското предназначение на ядрената си програма и ако гарантира спазване на правата на човека и демокрацията,

М. като има предвид, че Иран е приел две поколения бежанци от Афганистан, на които е осигурил основни здравни и образователни услуги; като има предвид, че през 2010 г., броят на регистрираните афганистанци, живеещи в Иран надхвърля един милион; като има предвид, че Иран е получил само ограничена международна подкрепа в тази област;

Н. като има предвид, че Иран е сред трите страни в света с най-големи доказани запаси, както от нефт, така и от природен газ;

О. като има предвид, че се наблюдава забележително задълбочаване на отношенията между Иран и Турция; като има предвид, че Иран използва своите държавни и недържавни съюзници Сирия, „Хизбула“ и „Хамас“, както и Мюсюлманското братство, за да дестабилизира региона,

1. 
   Отбелязва със загриженост вътрешната политическа ситуация, по специално що се отнася до състоянието на демокрацията; отбелязва желанието на иранския народ за демократични промени, особено на младото поколение, и изразява дълбоко съжаление от факта, че иранското правителство и парламент очевидно не могат да отговорят на основателните искания на иранските граждани; подчертава, че главното предизвикателство за оцеляването на режима е народното недоволство от иранското правителство, предизвикано от тежкото социално-икономическо положение, в комбинация с липсата на свобода и на базисно зачитане на човешкото достойнство в Иран;
   
2. 
   Подчертава, че демократични промени не могат да се наложат отвън или дори с военни средства, а трябва да бъдат постигнати чрез мирен демократичен процес; изразява своето възхищение от смелостта на десетки хиляди иранци, които продължават да рискуват своята кариера и живот, като призовават за по-голяма свобода и демократични права в Ислямска република Иран;
   
3. 
   Подчертава, че въпреки че президентът Ахмадинеджад бе избран през 2005 г. с програма за социална справедливост и икономически популизъм, вътрешните проблеми на Иран продължиха да се влошават, независимо от покачващите се цени на петрола; затова осъжда целта на Махмуд Ахмадинеджад да затвърди политическата си позиция в страната като следва радикален дневен ред в международен план с очакването, че заемането на твърдо антизападна, антиизраелска позиция ще засили водещата роля на Иран в мюсюлманския свят;
   
4. 
   Отбелязва, че предишните масови движения в Иран се основаваха на двойния стремеж към благоденствие и свобода, и че тези две неща продължават да са неизпълнените обещания на революцията от 1979 г., посочва, че икономическите проблеми като инфлация, корупция, голяма безработица, недостиг на енергия, неефективен държавен сектор и пилеене на обществени средства, са се засилили драстично през последните няколко години;
   
5. 
   Отбелязва, че реформисткото движение включва цял спектър от интелектуални течения и политически програми – от желание за постепенно модернизиране на правителствените институции на Иран до стремеж към пълна смяна на режима;
   
6. 
   Изразява солидарността си с милионите иранци, които излязоха на улиците след президентските избори през юни 2009 г. с надеждата за политически промени в Иран;
   
7. 
   Силно осъжда незаконното задържане на иранските опозиционни лидери Mir Hossein Mousavi и Mehdi Karroubi заедно с техните съпруги от силите на иранската сигурност и призовава за тяхното незабавно и безусловно освобождаване; посочва, че задържането е извършено в нарушение на иранското право; осъжда отношението на иранските власти към опозицията, която упражнява законното си право на протест и декларира своята солидарност с иранския народ в неговия стремеж към демокрация; изразява съжаление за лицемерието на иранското правителство, което използва излишна сила, заплахи и произволен арест срещу мирни демонстранти, демонстриращи в солидарност с египетския народ на 14 февруари 2011 г., като същевременно твърдеше, че подкрепя свободата в Египет.
   
8. 
   Категорично не приема квалификацията, която режимът даде на протестиращите и опонентите на системата след изборите през 2009 г., а именно „врагове на Аллах” („muharib”), които, съгласно исляма, следва да получат най-тежките наказания; заключава, че докато по време на управлението на шаха критикуването на режима се считаше за престъпление, при сегашния режим то е равносилно на грях срещу исляма;
   
9. 
   Предупреждава, че предоставянето на все-по-значима роля на Иранската революционна гвардия в иранското общество, армия, в политическо и икономическо отношение увеличава страховете от по-нататъшно военизиране на държавата; изразява дълбока загриженост от факта, че подобни тенденции могат да доведат до ескалиране на насилието и потискането на политическите опоненти;
   
10. 
    Изразява дълбока загриженост относно важната роля в иранското общество, отредена на поставената под централния контрол на Иранската революционна гвардия студентската Басидж организация, а именно контролиране и потискане на инакомислещите студенти, и посочва, че иранското студентско движение е един от основните участници в борбата за демокрация, свобода и справедливост;
    

11. 
    Призовава Иран да сложи край на всички форми на дискриминация в страната; изразява загрижеността си от дискриминацията и политическата и социална репресия, особено засягаща жените в Иран; призовава иранските органи да престанат да дискриминират хора въз основа на тяхната сексуална ориентация; осъжда нечовешката и средновековна практика да се дава смъртна присъда за недоказани деяния, свързани с избора на партньори или сексуални практики;
    
12. 
    Изразява ужас от факта, че според годишните доклади относно смъртното наказание в Иран, през 2009 г. са извършени най-голям брой екзекуции в сравнение с последните десет години, като в резултат Иран е страната с най-много екзекуции на глава от населението в света. призовава Иран да представи официални статистически данни относно прилагането на смъртното наказание; призовава Иран да премахне окончателно смъртното наказание за престъпления, извършени преди 18-годишна възраст, и да измени законодателството си, което е в нарушение на международните конвенции за защита на правата на човека, ратифицирани от Иран, включително Конвенцията за правата на детето и Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП); призовава иранските органи да наложат, в съответствие с резолюции № 62/149 и 63/138 на Общото събрание на ООН, мораториум върху екзекуциите в очакване на премахването на смъртното наказание; подчертава факта, че институциите на ЕС трябва да упражняват непрестанен натиск върху Иран по този въпрос;
    
13. 
    Остро осъжда екзекуцията в Техеран на 29 януари 2011 г. на Захра Бахрами с иранско и датско гражданство; разтревожен е, че иранските органи са отказали достъп на консулски служители до Захра Бахрами и не са гарантирали прозрачен и справедлив съдебен процес;
    
14. 
    Отбелязва твърденията на иранските органи, че са против расовата дискриминация, но подчертава, че иранските етнически малцинства се оплакват от икономическата недоразвитост на провинциите, в които те са мнозинство; осъжда многобройните терористични атаки, извършени от „Джундала“ в Систан и Балучистан от самото основаване на организацията през 2003 г.; в същото време изисква конкретни доказателства за официалните твърдения на Иран, че „Джундала“ е подкрепяна от американските и британските разузнавателни служби;
    
15. 
    Изразява дълбокото си безпокойство от това, че Иран продължава да бъде една от малкото страни наред с Афганистан, Сомалия, Саудитска Арабия, Судан и Нигерия, които все още практикуват убиването с камъни; призовава парламента на Иран да приеме законодателство за забрана на тази жестока и нехуманна форма на наказание;
    
16. 
    Настоятелно призовава иранските органи да сложат край, както на законово равнище, така и на практика, на всички форми на изтезание и друго жестоко, нехуманно или унизително отношение или наказание, както и да прилагат принципа за справедлив съдебен процес и да прекратят безнаказаността за нарушения на правата на човека; по-конкретно призовава иранския парламент и съдебна система да премахнат такива жестоки и нечовешки наказания като ампутация на крайници, убиване с камъни и бичуване, които са несъвместими с международните задължения на Иран; твърдо отхвърля схващането, лансирано от иранските съдебни органи, че подобни наказания са културно оправдани;
    
17. 
    Припомня широко разпространения и основателен възглас „Къде е моят глас?” на иранските демонстранти от 13 юни 2009 г., израз на убеждението им за широко разпространени измами на изборите от предишния ден, които ще оставят петно върху втория мандат на президента Ахмадинеджад;
    
18. 
    Изразява ужас от факта, че стрелбата по протестиращи хора се счита за приемлива от силите за сигурност от нощта на 15 юни 2009 г. нататък, както става ясно от видеозаписи; изразява дълбока загриженост от засилването на репресиите година след народния бунт в Иран, включително от сведенията за произволни задържания, мъчения, малтретиране и екзекутиране на политически дисиденти; осъжда усилията на иранското правителство да заглуши всяка политическа опозиция, както и опитите му да избегне всякакъв международен контрол на нарушенията, извършени по време на размириците след изборите; настоятелно приканва институциите на ЕС да представят на иранските органи подробен списък на всички известни инциденти/актове на насилие срещу цивилни лица в Иран в периода след изборите и да настоява за независимо международно разследване, чийто заключения да бъдат оповестени;
    
19. 
    Призовава иранските органи незабавно да освободят всички лица, задържани поради упражняването на тяхното право на свободно изразяване, сдружаване и събиране, и да разследват и да преследват по наказателноправен ред правителствени служители и членове на силите за сигурност, отговорни за убийството, насилието и изтезанията спрямо членове на семействата на дисидентите, демонстрантите и задържаните;
    
20. 
    Настоява, че във всички бъдещи преговори с Иран върховният представител следва да отдава първостепенно значение на въпроса с правата на човека; призовава Комисията да приложи всички инструменти, които има на разположение за защита и насърчаване на правата на човека в Иран; настоятелно я призовава да разработи допълнителни мерки в контекста на Европейския инструмент за демокрация и права на човека, за да се осигурява активна закрила на защитниците на правата на човека; подчертава, че е от особено значение да се облекчи процедурата по предоставяне на убежище на защитници на правата на човека и на достъпа до организационни ресурси и комуникационни платформи; насърчава държавите-членки да подкрепят европейската програма за градове-убежища и програмите за разработване на мерки срещу технологията за медийно прехващане;
    
21. 
    Изразява съжаление от факта, че ирански съпруг може да твърди, че извънбрачните му връзки са всъщност временни бракове, докато омъжените жени, обвинени в прелюбодейство, не могат да си осигурят отмяна на смъртната присъда по този начин; изразява съжаление от факта, че член 105 от наказателния кодекс на Ислямската република дава право на съдия да осъди прелюбодеец на смърт чрез убиване с камъни само въз основа на „узнати от него обстоятелства“, както и от факта, че Иран се опитва да ограничи международната осведоменост за своята жестокост като не обявява публично смъртните присъди чрез убиване с камъни;
    
22. 
    Осъжда системния тормоз над активисти на работническото движение, извършван от иранските органи в противоречие с обещанията на Иран, направени по време на процеса на всеобщия периодичен преглед на ООН, че ще спазва социалните и икономически права на своите граждани и тяхното право на свобода на изразяване; настоятелно призовава иранските органи да освободят всички задържани активисти на работническото движение и да спазва правата на синдикалистите и учителите да участват в Международния ден на труда (1 май) и Националния ден на учителите (2 май); призовава иранското правителство да спазва основните права на работниците, както са определени съгласно международните трудови стандарти;
    
23. 
    Осъжда кампанията за уволняване на изтъкнати университетски преподаватели по политически причини като недопустима атака срещу техните човешки права и академична свобода; счита, че тези политики ще задълбочат политизирането и ще понижат качеството на иранските университети, които отдавна са източник на национална гордост и обект на възхита от страна на учени от цял свят; призовава иранските органи да предприемат незабавни мерки, за да възстановят академичната свобода в страната;
    
24. 
    Изразява съжаление, че в противоречие с Конституцията членове на религиозните малцинства са подложени на дискриминация по отношение на жилищното настаняване, образованието, назначаването на държавни постове, което кара млади представители на тези малцинства да предпочетат емиграцията; осъжда по-конкретно системното преследване на бахайската общност, вълната от арести на християни през 2009 г. и тормоза над религиозни дисиденти, над приелите друга вяра и над мюсюлмани суфити и сунити; отново призовава за освобождаване на седемте бахайски лидери и призовава иранския парламент да измени иранското законодателство, така че на всички изповядващи различна вяра в Иран, независимо дали тя е призната от конституцията, да се гарантира, че могат да следват своите убеждения без страх от преследване и да им се осигурят равни права по закон и на практика;
    
25. 
    Отбелязва, че положението на иранските НПО се е влошило значително след протестите, предизвикани от противоречивите президентски избори на 12 юни 2009 г.; критикува категорично факта, че международните контакти на или финансовата подкрепа за НПО в Иран системно се използват от органите на властта в опит да дискредитират тези организации и тяхната работа;
    
26. 
    Изразява сериозната си загриженост относно многобройните ежегодни екзекуции на непълнолетни и публичното убиване на жени с камъни, въпреки международните призиви към Иран да спазва стандартите по отношение на правата на човека;
    
27. 
    Призовава за възстановяване на мандата на ООН за специален докладчик за разследване на нарушения на правата на човека и настоява да се осигури търсенето на отговорност от лица, извършили нарушения срещу правата на човека в Иран; настоятелно призовава иранските органи за положителен отговор на отдавна повдигнатите искания от няколко специални докладчика на ООН (напр. относно незаконните и произволните екзекуции, и екзекуциите по съкратена процедура; изтезанията; свобода на изповядването на религия и вярвания; независимостта на съдиите и адвокатите) и за официални посещения в Иран;
    
28. 
    Изразява съжаление от факта, че в противоречие с основните принципи на ООН за ролята на адвокатите, положението на адвокатите в Иран значително се влоши след президентските избори през юни 2009 г., тъй като иранските органи прибягват към методи за натиск (например арести, изключвания от адвокатски колегии, нарушаване на свободата на изразяване, данъчни разследвания без изрична заповед, както и други форми на финансов натиск), за да възпрепятстват адвокатите от свободно упражняване на тяхната професия;
    
29. 
    Изразява съжаление от факта, че продължава да се влошава положението на защитниците на правата на човека, включително на адвокати по правата на човека и защитници на правата на жените, които са особено на прицел; дълбоко обезпокоен е от факта, че защитниците на правата на човека са обект на различни нападения и несправедливи процеси и са възпрепятствани да упражняват конституционните си права; призовава за незабавно освобождаване на всички защитници на правата на човека и на всички лишени от свобода заради техните убеждения;
    
30. 
    Призовава Ислямска република Иран да подпише, ратифицира и приложи Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените;
    
31. 
    Подкрепя кампанията „Един милион подписа за промяна на дискриминиращи закони“, чиято цел е да събере един милион подписа в подкрепа на промяната на закони, които водят до дискриминация срещу жените в Иран; настоятелно призовава иранските органи да спрат с актовете на тормоз, прилаган включително от страна на съдебните органи, срещу членове на тази кампания;
    
32. 
    Настоятелно призовава иранското правителство да подобри правата на жените, така че да признае ключовата роля на жените в обществото и да спазва ангажиментите на Иран съгласно Международния пакт за граждански и политически права; отново призовава парламента на Иран да приеме законодателство за забрана на жестоката и нехуманна практика на убиване с камъни; призовава върховния представител да обърне специално внимание на правата на жените в Иран и да повдигне пред иранските органи случаите на Сакинех Мохамади Аштиани и Захра Бахрами;
    
33. 
    Подчертава, че представителите на институциите на ЕС следва да развиват контакти с представители на различни ирански политически и социални организации, включително изтъкнати ирански правозащитници; призовава Комисията и държавите-членки да увеличат подкрепата за дейности на масово равнище и контакти на междуличностно равнище;
    
34. 
    Осъжда репресиите срещу независимите медии от страна на иранските органи, включително цензурата на видео и фотографски материали, които целят да се ограничи достъпа до и потока от информация и комуникация; изразява изключителна загриженост относно факта, че произволното правораздаване в Иран води до силна (авто-)цензура от страна на медиите; настоятелно призовава представителите на ЕС и на неговите държави-членки да припомнят на Иран неговите международни задължения да осигурява подкрепа за свободата на медиите; призовава ЕС и неговите държави-членки, по време на срещите си с иранските си колеги да настояват за възстановяване на многобройните принудително закрити всекидневници, както и за освобождаването на политически затворници, като и в двата случая представят списъци с имена; осъжда практиката на иранското правителство да се експулсират чуждестранни кореспонденти, включително репортери от големи европейски вестници; приветства стартирането на „Евронюз“ на фарси;
    
35. 
    Изразява загриженост относно репресията на културното, музикално и творческо изразяване чрез средствата на цензурата и налагането на забрани, както и относно репресиите спрямо творци, музиканти, филмови режисьори, писатели и поети;
    
36. 
    Призовава да се сложи край на безнаказаността в Иран чрез установяването на процедура за независим съдебен преглед в страната или чрез отнасяне посредством Съвета за сигурност на ООН към институции, които действат съгласно международното право, като например Международния наказателен съд;
    
37. 
    Приветства стъпките, предприети от няколко държави-членки, за да предоставят убежище на ирански правозащитници, дисиденти, журналисти, студенти, жени, деца и творци, които са преследвани заради своите религиозни убеждения, мнение, сексуална ориентация или поради други аспекти на упражняването на правата на човека;