Закона за медиите в Унгария (B7-0191/2011) 1

38. 
    Отново заявява, че независимо от правото на Иран да развива своята ядрена енергетика за мирни цели съобразно правилата на режима за неразпространение, рисковете от разпространение във връзка с иранската ядрена програма остават източник на сериозна загриженост за Европейския съюз и международната общност, както е заявено много ясно в редица резолюции на Съвета за сигурност на ООН;
    
39. 
    Призовава иранските органи да изпълняват задълженията на Иран по Договора за неразпространение на ядреното оръжие; изисква настойчиво Техеран да ратифицира и прилага допълнителния протокол към споразумението за предпазни мерки; осъжда факта, че Иран продължава да отказва да сътрудничи напълно на МААЕ, като възпрепятства работата на МААЕ, като не осигурява пълен и безусловен достъп до ключови ядрени съоръжения и като възразява срещу назначаването на инспектори;
    
40. 
    Подчертава освен това, че в съответствие с основния принцип на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, Иран има право да обогатява уран за мирни цели и да получава техническа помощ за това;
    
41. 
    Подкрепя двупосочния подход на Съвета за постигане по пътя на преговори на мирно разрешение на настоящата патова ситуация в ядрения спор и го поздравява за новата обща позиция от 26 юли 2010 г., с която се въвеждат нови и по-обхватни, целенасочени, автономни мерки спрямо Иран; изразява съжаление от факта, че Иран не беше готов да приеме направените предложения по време на последния кръг от преговори с Иран във формàта Р5+1, проведени в Истанбул и от последвалия провал на разговорите; остава убеден, обаче, че ЕС следва да разработи по-широка стратегия по отношение на Иран, която да не се ограничава само с ядрения въпрос, а да е насочена и към положението с правата на човека в Иран и към неговата регионална роля;
    
42. 
    Припомня, че въпросът за иранската ядрена програма противопоставя Иран на Обединените нации, а не само на „Запада“;
    
43. 
    Отбелязва, че допълнителните санкции са логичната последица от липсата на пълно сътрудничество на Иран с МААЕ; призовава върховния представител и държавите-членки на ЕС да направят оценка на всички механизми за осъществяване на прилагането на Общата позиция на ЕС – особено свързаните с издаването на разрешения за износ, митническия и граничния контрол и въздушния и морския превоз на товари – за да може да попречи на Иран да избегне режима на санкции и да е в състояние да извърши реалистична оценка доколко санкциите дават очакваните резултати; отново заявява позицията си, че тези мерки не следва да имат отрицателно въздействие върху населението като цяло; приветства, в този контекст, решението на САЩ да наложат целенасочени санкции на ирански служители, за които е установено, че носят отговорност или са съучастници в сериозни нарушения на правата на човека в Иран след оспорваните президентски избори през юни 2009 г.; призовава Съвета да приеме подобни мерки;
    
44. 
    Счита, че са необходими подновени глобални усилия, за да бъде премахната заплахата от ядрени оръжия за света; приветства призива на президента Обама за ядрено разоръжаване и призовава върховния представител да превърне този въпрос в един от приоритетите си както в отношенията си с държавите-членки, така и при контактите си с правителства в Близкия изток и Азия;
    
45. 
    Призовава Комисията, Съвета и държавите-членки на ЕС да направят оценка на търговските отношения с Иран извън санкциите, с цел да се ограничат нарушенията на правата на човека чрез износа за Иран на технологии, отговарящи на европейските стандарти, включително мобилни телефони, комуникационни мрежи, технологии с двойна употреба, технологии за наблюдение и софтуер за интернет сканиране, цензура и извличане на данни, включително лични данни; изисква Комисията да внесе предложение за регламент относно нова лицензионна система, ако този преглед подсказва, че е необходимо законодателно действие;
    
46. 
    Призовава Комисията и Съвета да предприемат незабавни стъпки, за да забранят дружества от ЕС да изнасят за Иран технологии за наблюдение (особено центрове за мониторинг);
    
47. 
    Призовава Европейския съвет да разшири списъка с иранци, които са свързани с иранската ядрена и балистична програма и свързаните с тях мрежи за доставка; призовава съответните органи да действат бързо, за да замразят техните активи и да им попречат да влязат на територията на ЕС и да използват юрисдикции на ЕС, за да извършват дейност, свързана с тези програми;
    
48. 
    Призовава върховния представител да остави на челни позиции в дневния иранското ядрено досие и въпроса за човешките права на иранците, и призовава Иран да се ангажира със смислени преговори с оглед постигане на всеобхватно и дългосрочно решение на ядрения въпрос;
    

49. 
    Осъжда категорично желанието на иранския президент Ахмадинеджад да заличи Израел, както и антисемитската му реторика, особено отричането на Холокоста и подразбиращата се цел по този начин да постави под съмнение правото на съществуване на държавата Израел; отново потвърждава пълната си подкрепа за съществуването на Израел и за решение на палестинския въпрос на принципа на двете държави;
    
50. 
    Призовава Съвета и Комисията внимателно да следят положението в региона на Залива и да направят всичко по силите си за укрепване на мира и стабилността в него;
    
51. 
    Признава ролята на Турция като значим регионален фактор и приветства усилията ѝ съвместно с Бразилия за постигане на решение на иранския ядрен въпрос по пътя на преговорите; отбелязва със съжаление обаче, че разпоредбите на тристранното споразумение от 17 май 2010 г. отговарят само отчасти на исканията на МААЕ; призовава турските органи да следват европейския подход към иранската ядрена заплаха; насърчава Турция и Бразилия да включат състоянието на правата на човека в своя диалог с Иран;
    
52. 
    Подчертава факта, че Русия е един от основните доставчици на модерно въоръжение и обогатен уран за Иран; приветства решението на Руската федерация тази година да спре продажбата на S-300 на Иран и подкрепата й за санкции на ООН срещу Иран заради ядрената му програма; призовава категорично Русия да спре всякакъв вид разпространение на оръжия и износ на уран за Иран, за да се гарантира ефективността на санкциите срещу Иран и изпълнението на изискванията съгласно ДНЯО;
    
53. 
    Насърчава върховния представител да засили трансатлантическата координация и допълване на политиките по отношение на Иран и да се консултира за действията спрямо Иран с постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН и съответните световни и регионални партньори, които споделят загрижеността по отношение на Иран;
    
54. 
    Отбелязва общия интерес на ЕС и Иран да се постигне мир и стабилност в Афганистан; приветства конструктивната роля на Иран за подновяването на инфраструктурата и възстановяването на икономиката на Афганистан, както и за предотвратяването на трафика на наркотици от страната; подчертава обаче, че трайният мир и стабилност в Афганистан ще изискват всички съседни държави да се въздържат от политическа намеса в страната;
    
55. 
    Призовава върховния представител да установи делегация на ЕС в Техеран, като се има предвид, че сега Европейската служба за външна дейност пое отговорността от председателството да представлява Европейския съюз в трети държави;
    
56. 
    Призовава Комисията и Съвета да насърчават Иран да играе конструктивна роля с оглед на бъдещото развитие на Афганистан и подчертава общите цели на ЕС и Иран що се отнася до стабилността на Афганистан и предприемането на ефективни действия за борба с производството на опиум и трафика на наркотици;
    

о о

57. 
    Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки на ЕС, както и на правителството и парламента на Ислямска република Иран.
    

Приоритети на шестнадесетата сесия на Съвета на ООН по правата на човека и прегледа през 2011 г.

PE459.694

Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2011 г. относно приоритетите на шестнадесетата сесия на Съвета на ООН по правата на човека и прегледа през 2011 г.

– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Хартата на основните права на ЕС,

– като взе предвид своите предходни резолюции относно Съвета на ООН по правата на човека и по-специално резолюцията си от 25 февруари 2010 г. относно 13-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека¹ и от 14 януари 2009 г. относно развитието на Съвета на ООН по правата на човека, включително ролята на ЕС², както и резолюциите си от 16 март 2006 г. относно резултатите от преговорите относно Съвета по правата на човека и 62-рата сесия на Комисията на ООН по правата на човека³, от 29 януари 2004 г. относно отношенията между Европейския съюз и ООН⁴, от 9 юни 2005 г. относно реформата на ООН⁵, от 29 септември 2005 г. относно резултатите от световната среща на високо равнище на ООН от 14–16 септември 2005 г.⁶ и от 7 май 2009 г. относно Годишния доклад за 2009 г. относно правата на човека по света и политиката на ЕС в тази област⁷,

– като взе предвид своите резолюции, приети при спешни случаи, относно правата на човека и демокрацията,

– като взе предвид резолюция A/RES/60/251 на Общото събрание на ООН за създаване на Съвет по правата на човека,

– като взе предвид предходните редовни и извънредни сесии на Съвета на ООН по правата на човека, както и предишните кръгове на общия периодичен преглед (ОПП),

– като взе предвид 16-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека и 11-ия кръг на ОПП, който ще се състои от 2 до 13 май 2011 г.,

– като взе предвид прегледа на Съвета на ООН по правата на човека през 2011 г.,

– като взе предвид институционалните промени, настъпили след влизането в сила на Договора от Лисабон, по-специално създаването на Европейската служба за външна дейност и на поста върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност,

– като взе предвид член 2, член 3, параграф 5 и членове 18, 21, 27 и 47 от Договора за Европейски съюз във вида, в който е изменен с Договора от Лисабон,

– като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че зачитането, насърчаването и защитата на универсалния характер на правата на човека са част от достиженията на правото и етиката на Европейския съюз и представляват крайъгълен камък на европейското единство и цялост¹,

Б. като има предвид, че Европейският съюз и неговите държави-членки следва да гарантират зачитането на правата на човека в собствените си политики, за да укрепват позицията на Европейския съюз в Съвета на ООН по правата на човека и да я направят заслужаваща доверие,

В. като има предвид, че Съветът на ООН по правата на човека е единствена по рода си платформа, специализирана по въпросите на всеобщите права на човека, и специфичен форум, който разглежда правата на човека в рамките на системата на ООН; като има предвид, че на него е възложена важната задача и отговорност за укрепване на насърчаването, защитата и зачитането на правата на човека по света,

Г. като има предвид, че прегледът на Съвета на ООН по правата на човека следва две линии – статута на организацията, който се обсъжда в Ню Йорк, и процедурите – в Женева; като има предвид, че същевременно всички международни участници трябва да полагат усилия за премахване на двойните стандарти и избягване на селективността и политизацията при разглеждане на въпросите, свързани с правата на човека;

Д. като има предвид, че съображенията, свързани със суверенитета и вътрешната юрисдикция, не може да бъдат използвани и занапред от държавите, за да се избягва надзор върху положението в областта на правата на човека,

Е. като има предвид, че Европейският съюз следва да действа като фактор от световно значение в контекста на ООН като цяло и по-специално в рамките на Съвета на ООН по правата на човека, както и че един нов подход, въплътен в новата Европейска служба за външна дейност (ЕСВД), следва да играе важна роля в подкрепа на усилията на Съюза за по-ефективни и по-видими действия, за да се отговори на световните предизвикателства и да се предприемат действия спрямо тях по един съгласуван, последователен и ефикасен начин,

Ж. като има предвид, че в рамките на ЕСВД беше създадена дирекция по въпросите на правата на човека и демокрацията,

З. като има предвид, че по време на 16-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека ще бъде изпратена делегация на подкомисията по правата на човека на Европейския парламент до Женева , каквато беше практиката и в предишните години за сесиите на Съвета на ООН по правата на човека, а преди това и за сесиите на неговия предшественик – Комисията на ООН по правата на човека,

1. Подчертава важността на 16-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека и по-специално на прегледа на Съвета на ООН по правата на човека, който предоставя единствена по рода си възможност да се направи оценка на начина, по който Съветът е изпълнил своя мандат, както и възможност за Съвета да подобри своите методи на работа с цел по-ефективна и систематична реакция по отношение на случаите на нарушаване на правата на човека; приветства факта, че при прегледа на Съвета по правата на човека бяха определени двама посредници за този процес, които да действат съвместно – Мароко и Лихтенщайн;

2. Приветства факта, че в програмата на 16-ата редовна сесия, наред с другото, са докладите относно „Правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства“ и относно „Насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи в процеса на противодействие на тероризма“, както и пространни заседания относно правата на детето;

3. Приветства предложените през тази година специални докладчици по тези ключови въпроси и отбелязва докладите, които ще бъдат представени от специалните докладчици относно изтезанията и други видове жестоко нехуманно или унизително отношение или наказания, относно свободата на вероизповеданията и убежденията, както и относно положението на защитниците на правата на човека; призовава държавите-членки на ЕС да дадат своя активен принос към тези разисквания;

4. Приветства новата дирекция по въпросите на правата на човека и демокрацията и подкрепя създаването на базирана в Брюксел работната група на Съвета „Права на човека“ (COHOM), която ще включва експерти по въпросите на правата на човека от всичките 27 държави-членки на ЕС, тъй като разположението на Брюксел е по-удобно за наблюдение на политиките на ЕС, и която ще помогне за организирането на многостранно сътрудничество във връзка с двустранното сътрудничество;

5. Подкрепя назначаването на специален представител на ЕС на високо равнище за правата на човека и отново подчертава необходимостта от национални стратегии за права на човека и демокрация;

6. Подчертава важността на това ЕС да отстоява общи позиции по въпросите, които ще бъдат обсъждани по време на 16-ата сесия, и приканва държавите-членки на ЕС да укрепят практиката на ЕС за изпращане на „едно послание, но с много гласове“, която даде добри резултати през последните години, например в инициативите на ЕС срещу смъртното наказание;

Работата на Съвета по правата на човека

7. Отново призовава държавите-членки на ЕС активно да се противопоставят на всеки опит за подкопаване на принципите за универсалност, неделимост и взаимозависимост на правата на човека и да насърчават Съвета на ООН по правата на човека да обръща еднакво внимание на дискриминацията на всякаква основа, включително въз основа на пол, увреждания, раса или етнически произход, възраст, сексуална ориентация, религия или убеждения;

8. Припомня важността на взаимозависимостта на гражданско-политическите и икономическите, социалните и културните права; изисква водата и санитарните условия да се считат за основно право за подобряване на условията на живот на хората;

9. Изразява загриженост относно факта, че най-сериозната пречка за по-ефективно изпълнение на мандата от страна на Съвета на ООН по правата но човека е „политиката на блоковете“, която често доминира, и нейното въздействие върху избора на държави и ситуации, към които да се насочи вниманието на Съвета на ООН по правата на човека; отново изразява становището, че способността на Съвета на ООН по правата на човека да предприема ефективни, своевременни и подходящи действия по отношение на положението в отделни държави е от основно значение за неговия авторитет и доверието в него;

10. Счита, че Съветът по правата но човека трябва да разполага с по-добри средства, за да предприема действия във връзка с хронични и изискващи спешна намеса ситуации, евентуално чрез разширяване на „набора от инструменти“ в областта на правата на човека, като използва експертни групи не само по време на сесиите, но и между тяхното провеждане, и като организира сесиите си и на други места освен в Женева; изразява съжаление, че в няколко случая Съветът на ООН по правата на човека не можа да предприеме спешно и навременно действия във връзка със сериозни ситуации на проблеми с правата на човека поради липсата на подходящи инструменти и подкрепя идеята за независими механизми за реагиране; активно настоява за създаването на специален механизъм на Съвета на ООН по правата на човека, за да се отговаря незабавно на кризи с правата на човека като тези в Близкия изток и Северна Африка, Иран и Беларус;

11. Приветства опитите в рамките на Съвета на ООН по правата на човека да създаде междурегионална работна група във връзка с положението в Беларус; настоятелно призовава Съвета на ООН по правата на човека да направи изявление, с което категорично да осъди грубите нарушения на правата на човека в тази страна и потискането на демократичната опозиция и обикновените граждани след президентските избори от 19 декември 2010 г., както и да приеме резолюция по въпроса;

12. Приветства инициативата на САЩ да представи резолюция относно Иран; призовава държавите-членки на ЕС да подкрепят решително създаването на специален механизъм по отношение на Иран; призовава върховния представител и ЕСВД да координират сътрудничеството между ЕС и САЩ по въпросите на правата на човека, които са от общ интерес, като същевременно ЕС следва да действа напълно независимо с цел постигане на ефективност и доверие;

13. Приветства изпращането на мисия на ООН по правата на човека на високо равнище в Тунис от 27 януари до 2 февруари 2011 г. и решително насърчава цялостното изпълнение на нейните препоръки; отново призовава за създаването на независима международна анкетна комисия, която да разследва всички предполагаеми нарушения на правата на човека, свързани със събитията след 17 декември 2010 г.;

14. Подкрепя изпращането на мисия на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека в Египет за оценка на цялостното положение с правата на човека след промяната в ръководството на страната;

15. Приветства единодушното приемане на резолюцията относно положението на правата на човека в Либия по време на 15-ата специална сесия от 25 февруари, с която се осъждат грубите и системни нарушения на правата на човека, извършвани в Либия, като се посочва, че някои от тях вероятно могат да бъдат квалифицирани като престъпления срещу човечеството; призовава за изпращане на независима международна анкетна комисия в Либия, която да разследва всички предполагаеми нарушения на международното право в областта на правата на човека в страната, и решително подкрепя нейната препоръка за временно прекратяване на членството на Либия в Съвета на ООН по правата на човека; във връзка с това приветства решението на Общото събрание от 1 март 2011 г. за временно прекратяване на членството на Либия в Съвета на ООН по правата на човека;

16. Подкрепя откриването на регионално бюро на Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека в Средиземноморския регион;

17. Приветства провеждането, по инициатива на Нигерия и Съединените щати, на 14-та извънредна сесия относно положението с правата на човека в Кот д’Ивоар във връзка с приключването на президентските избори през 2010 г., която осъди нарушенията на правата на човека и призова всички заинтересовани страни да зачитат напълно правата на човека и основните свободи, както и принципите на правовата държава; отново изразява своята подкрепа за резултатите от изборите, признати от ООН, и призовава всички участници да признаят правомощията на Alassane Ouattara като избран президент; подкрепя решението на Африканския съюз за създаването на експертна група от държавни ръководители за намирането на мирно и постигнато в резултат на преговори решение за уреждане на следизборната криза в Кот д’Ивоар;

18. С оглед на докладите на специалните докладчици относно положението с правата на човека в Корейска народнодемократична република (КНДР) и относно положението с правата на човека в Мианмар/Бирма отново призовава ЕС публично да подкрепи създаването на анкетни комисии на ООН за оценка на нарушенията на правата на човека в тези държави и за оценка на степента, в която тези нарушения представляват престъпления срещу човечеството; изразява съжаление относно липсата на сътрудничество от страна на КНДР със специалния докладчик и отправя искане за удължаване на мандата на специалния докладчик за Мианмар/Бирма;

19. Настоятелно призовава ЕС проактивно да допринася и подкрепя, на предстоящата сесия на Съвета по правата на човека, приемането на резолюция във връзка с доклада за последващите действия на комисията от независими експерти до международната информационна мисия за конфликта в Газа, за да се гарантира отговорност за нарушенията на международното право и да се подкрепи сезирането на ОС и механизмите на международното правосъдие, в случай че Израел и Палестина не са изпълнили задължението си да проведат разследвания в съответствие с международните стандарти; призовава също така върховния представител активно да следи за спазването на констатациите на „Последващи действия след доклада на международната информационна мисия относно инцидента с хуманитарната флотилия“, като осигурява спазването за принципите на отчетност и отговорност; във връзка с това подчертава, че аспектите, свързани с правата на човека, трябва първо да бъдат обсъдени в рамките на Съвета за асоцииране ЕС–Израел; изразява особена загриженост поради факта, че заключенията на Съвета за асоцииране ЕС–Израел от 21 февруари 2011 г. не отразяват позицията на ЕС по този въпрос;

20. Приветства изявленията на върховния комисар на ООН по правата на човека по време на нейното първо посещение в окупираните палестински територии и Израел, и по-специално категоричното й послание, отправено с нейните критики към заселническата политика на Израел, и че „международните закони за правата на човека и международното хуманитарно право не подлежат на преговори“; подчертава значението на мирната демократизация на Близкия изток;

21. Изразява съжаление, че въпреки че критериите за членство в Съвета на ООН по правата на човека, определени с Резолюция 60/251 на Общото събрание, предполагат пълно сътрудничество с този орган, текущата практика на доброволни ангажименти е довела до много разнородни и незадоволителни резултати; по тази причина отново заявява, че всички членове следва да разполагат с ефективни постоянни покани за участие в специалните процедури, което да бъде минималното изискване за членство, в допълнение към солидната им репутация на участници, ангажирани с правата на човека; подчертава значението на една действително конкурентна среда в изборния процес; призовава за премахването на възможността регионалните групи да представят предварително изготвен списък на кандидати за членство в Съвета на ООН по правата на човека;

22. Призовава държавите-членки на ЕС и ЕСВД да се ангажират активно в прегледа през 2011 г. на Съвета на ООН по правата на човека, за да се укрепи спазването на неговия мандат; подчертава, че Съветът на ООН по правата на човека следва да бъде по-скоро превантивен механизъм за ранно предупреждение и че за тази цел следва да се използва опитът от специалните процедури; подчертава отново необходимостта от прозрачен и всеобхватен преглед, като се вземат предвид становищата на НПО, гражданското общество и всички други заинтересовани лица; призовава ЕСВД да информира подкомисията по правата на човека на Европейския парламент за състоянието на прегледа;

23. Отново изразява своята позиция, че прегледът следва да запази независимостта на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека, и се противопоставя на всякакви опити за промяна на статута на службата, тъй като това може да повлияе отрицателно на финансирането и съответно на нейната независимост; приветства неотдавнашното назначаване на помощник генерален секретар на ООН по правата на човека, който ще ръководи офиса на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека в Ню Йорк; счита, че тази нова длъжност ще спомогне за укрепване на контактите, диалога и прозрачността между Общото събрание на ООН и другите органи на ООТ, включително Съвета за сигурност на ООН и Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека; подчертава необходимостта да се осигури достатъчно финансиране за издръжката на регионалните и местните офиси на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека, така че те да бъдат в състояние да продължат работата си по места;

24. Настоява за съхраняването и укрепването на специалните процедури, както и за гарантирането на възможността на Съвета на ООН по правата на човека да разглежда конкретни случаи на нарушения на правата на човека чрез резолюции и мандати по държави; подчертава значението на неделимостта на правата на човека, било то социални, икономически, културни, граждански или политически; отбелязва със загриженост относително ниската ефективност на механизма за внасяне на жалби, който е уникален универсален механизъм, ориентиран към потърпевшите, в сравнение с големия брой получени жалби; подчертава необходимостта да се разгледа този въпрос в рамките на прегледа на Съвета на ООН по правата на човека;