Всеобщ периодичен преглед (ВПП)

25. Признава добавената стойност на ВПП като споделен опит за всички правителства, при който всички държави членки на ООН се третират и контролират еднакво, независимо от факта, че трябва доброволно да приемат да бъдат подложени на прегледа и да предприемат последващи действия съобразно препоръките; посочва, че до декември 2011 г. всички държави членки на ООН ще са били подложени на преглед в рамките на този механизъм;

26. Настоява, че е от съществено значение да се поддържа пространство за гражданското общество в Съвета по правата на човека с цел засилване на участието на гражданското общество в диалога, като се разкриват нови възможности за неправителствените организации (НПО) за влизане в диалог в рамките на определени държави;

27. Подкрепя по-широкото участие на НПО във ВПП, като се допусне представянето на писмени препоръки за обсъждане от работната група и участие в нейните разисквания;

28. Отбелязва възможността, която ВПП предлага на държавите, да се ангажират с изпълнението на своите задължения в областта на правата на човека и за последващи действия съобразно заключенията на структурите по договорите и специалните процедури;

29. Потвърждава факта, че препоръките следва да бъдат ориентирани в по-голяма степен към резултатите, и призовава за по-голямо участие на независими експерти и национални институции по правата на човека във ВПП, за да се гарантира, че това е ефективен механизъм за последващи действия; счита, че в процеса на ВПП може да бъде внесен независим експертен опит чрез наблюдението от страна на експерти на процеса на прегледа и представянето на обобщение и анализ на ВПП при приемането на окончателния доклад;

30. Изразява съжаление, че първият цикъл от прегледа на някои държави не оправда очакванията за прозрачен, неселективен и неконфронтационен процес; признава в това отношение ролята на държавите-членки на ЕС в опитите да се преодолее „блоковия манталитет“; насърчава държавите-членки на ЕС да предоставят техническа помощ за подпомагане на изпълнението на препоръките;

31. Призовава държавите-членки на ЕС да продължат да участват в прегледа на Съвета на ООН по правата на човека, за да гарантират, че няма разминаване между първия и втория цикъл на ВПП, както и че вторият цикъл е съсредоточен върху изпълнението и проследяването на препоръките; подкрепя становището, че държавите, подложени на ВПП, следва да предоставят ясни отговори на всяка препоръка и срокове за изпълнението на препоръките на работната група; отбелязва, че представянето на междинен доклад за състоянието на изпълнението може да допринесе за този процес;

32. Отново заявява, че специалните процедури са залегнали в основата на механизмите на ООН относно правата на човека, както и че надеждността и ефективността на Съвета на ООН по правата на човека в областта на защитата на правата на човека се основава на сътрудничество със специалните процедури и тяхното пълно прилагане; подчертава във връзка с това, че укрепването на независимостта и взаимодействието на специалните процедури със Съвета е от основно значение;

33. Осъжда опитите да се подкопае независимостта на специалните процедури чрез подчиняването им на контрол от страна на правителствата; подчертава, че всякакъв контрол би политизирал и понижил ефективността на системата;

34. Отново заявява, че специалните процедури относно положението по държави са основен инструмент за подобряване на правата на човека по места; подчертава, че поради ключови елементи като тяхната периодичност и опита, на който се основават, мандатите по държави не могат да бъдат заменени от ВПП;

35. Призовава държавите-членки на ЕС да защитават целостта и отчетността на Съвета на ООН по правата на човека в прегледа, като подкрепят създаването на механизъм за проследяване на изпълнението на препоръките от специалните процедури в допълнение към приемането на критерии за подбор и по-прозрачен процес на назначения, основаващ се на подготовката, уменията, квалификацията и опита на кандидатите; подкрепя предложението на НПО за укрепване на капацитета за ранно предупреждение на специалните процедури чрез механизъм, който им дава възможност да задействат автоматично разглеждане на дадено положение от страна на Съвета на ООН по правата на човека;

Участие на ЕС

36. Приветства участието на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност в 16-та сесия на Съвета на ООН по правата на човека;

37. Настоява ЕСВД, и по-конкретно делегациите на ЕС в Женева и Ню Йорк, да повишат съгласуваността, видимостта и доверието в действията на ЕС в рамките на Съвета на ООН по правата на човека чрез по-нататъшно развитие на трансрегионалните контакти и сътрудничество и по-специално за лобиране сред умерените държави във всички групи;

38. Във връзка с това отново изразява своята позиция по отношение на концепцията за „оклеветяване на религии“ и въпреки че признава необходимостта от цялостно решение на проблема с дискриминацията срещу религиозните малцинства, счита за нецелесъобразно включването на тази концепция в Протокола за допълващи стандарти относно расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и всички форми на дискриминация; приветства допълнителната проява, организирана от делегацията на ЕС в чест на 25-годишнината от създаването на мандата на специалния докладчик за свободата на религиозна принадлежност или убеждения; изисква от ЕС да работи съвместно с основните поддръжници на резолюцията относно оклеветяването, която ще бъде представена, и други заинтересовани страни, за да се предложи алтернатива на тази резолюция;

39. Подкрепя междурегионалната декларация относно правата на лесбийки, гейове, бисексуални или транссексуални лица (ЛГБТЛ), която предстои да бъде представена;

40. Отново изразява подкрепата си за активното участие на ЕС в работата на Съвета на ООН по правата на човека от неговото създаване досега, и по-точно чрез подкрепа, самостоятелно или съвместно с други участници, на резолюции, оповестяване на изявления и участие в интерактивни диалози и дебати; признава ангажиментите, поети от ЕС за справяне с положението в отделни държави в рамките на Съвета на ООН по правата на човека, и подчертава, че е важно тези ангажименти да бъдат неотклонно изпълнявани;

41. Подкрепя съвместната инициатива на ЕС и групата на държавите от Латинска Америка и Карибския басейн (GRULAC) за резолюция относно децата, живеещи и работещи на улицата;

42. Призовава държавите-членки на ЕС да направят всичко възможно за запазването на мандатите за всички специални процедури и призовава по-специално за подновяване на мандата на специалния докладчик на ООН за положението на защитниците на правата на човека;

43. Изразява съжаление, че като страничен ефект от усилията на ЕС за постигане на консенсус, често пъти се създава впечатлението, че Съюзът занижава своите амбиции, и счита, че ЕС следва много по-смело да предлага и/или подкрепя резолюциите по държави;

44. Отбелязва със загриженост, че ЕС не беше в състояние да въздейства ефективно в рамките на цялостната система на ООН; подчертава необходимостта ЕС да даде приоритет на Съвета по правата на човека и да координира по-добре действията между държавите-членки и призовава Съвета да приеме насоки за улесняване на координацията и вземането на решения в този контекст, както и да се стреми към изграждането на коалиции/съюзи с основните регионални партньори и всички умерени държави в стремежа за преодоляване на логиката на разделяне на блокове в рамките на Съвета по правата на човека;

45. Обръща внимание, че е важно от практическа гледна точка делегациите на ЕС в Женева и Ню Йорк да са по-големи и по-добре обезпечени; подчертава, че това, което се случва в Женева и Ню Йорк, трябва да бъде неразделна част от външната политика на ЕС, с акцент върху подобряването на вътрешната координация, и подчертава също така необходимостта от добро взаимодействие между действията на двустранно и многостранно равнище;

46. Изразява съжаление поради факта, че резолюцията, внесена от ЕС на Общото събрание на ООН през септември 2010 г. с цел укрепване на неговия „статут“, така че да съответства на новите институционални разпоредби вследствие на Договора от Лисабон, беше отложена; посочва, че този укрепен статут ще даде на ЕС възможност да има постоянен представител (председателя на Европейския съвет и/или върховния представител), да изразява единна позиция и ще повиши видимостта и влиянието на ЕС като фактор от световно значение; настоява, че е необходимо да се продължат усилията, полагани от „специалната работна група“ на ЕСВД в тясно сътрудничество с държавите-членки на ЕС за насърчаване на приемането на резолюцията;

47. Възлага на своята делегация на 16-та сесия на Съвета на ООН по правата на човека да изрази безпокойството, изразено в настоящата резолюция; призовава делегацията да докладва на подкомисията по правата на човека относно своето посещение и счита, че е задължително да продължи да изпраща делегация на Европейския парламент на съответните сесии на Съвета на ООН по правата на човека;

48. Отново призовава държавите-членки на ЕС да гарантират спазването на правата на човека в собствената си вътрешна политика, за да се избегнат двойните стандарти и с оглед на текущия процес на присъединяване на ЕС към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като един евентуален провал в това отношение може да отслаби позицията на ЕС в Съвета на ООН по правата на човека;

о

о о

P7_TA-PROV(2011)0098

Пакистан, и по-специално убийството на Shahbaz BhattiBhatti, министър по въпросите на малцинствата

PE459.708

Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2011 г. относно Пакистан, и по-специално убийството на Shahbaz Bhatti
Европейският парламент,

– като взе предвид своите предишни резолюции относно правата на човека и демокрацията в Пакистан, и по-специално своята резолюция от 20 януари 2011 г.¹, както и резолюциите от 20 май 2010 г.², 12 юли³, 25 октомври⁴ и 15 ноември⁵ 2007 г.,

– като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2010 г.⁶ относно годишния доклад за 2009 г. за правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област,

– като взе предвид заключенията на Света относно нетърпимостта, дискриминацията и насилието на основата на религиозна принадлежност или убеждения, приети на 21 февруари 2011 г.,

– като взе предвид изявлението на върховния представител на ЕС Катрин Аштън от 2 март 2011 г. относно убийството на Shahbaz Bhatti, министър по въпросите на малцинствата от пакистанското правителство,

– като взе предвид изявлението на председателя на ЕП Jerzy Buzek от 2 март 2011 г.,

– като взе предвид член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. (ВДПЧ),

– като взе предвид Международния пакт на ООН за граждански и политически права,

– като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

– като взе предвид член 19 от пакистанската конституция относно свободата на словото,

– като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

А. като има предвид, че на 2 март 2011 г. пакистанският министър по въпросите на малцинствата Shahbaz Bhatti беше убит от въоръжени мъже, които открили огън по автомобила му, докато той пътувал за работа в столицата Исламабад; като има предвид, че група, наричаща себе си Техрик-е-Талибан Пенджаб (движение на талибаните от Пенджаб), пое отговорността за убийството и съобщи, че министърът е убит заради позицията му по законите за богохулството,

Б. като има предвид, че въпреки нееднократните заплахи за живота на г-н Bhatti, отправени от ислямистки групировки, пакистанските власти отказаха да изпълнят специалното му искане да ползва официален брониран автомобил, както и сам да избере свои доверени телохранители,

В. като има предвид, че Shahbaz Bhatti беше единственият християнин, член на пакистанското правителство, и един от малкото водещи политици в страната, които имаха смелостта да се борят срещу тези закони и улесняваните от тях несправедливости,

Г. като има предвид, че това убийство се случва само два месеца след убийството на губернатора на провинция Пенджаб Salman Taseer, извършено от един от собствените му телохранители, който не беше съгласен с това, че Taseer се противопоставя на пакистанските закони за богохулството,

Д. като има предвид, че на 1 март 2011 г. трети виден пакистански защитник на човешките права Naeem Sabir Jamaldini, координатор на пакистанската комисия по правата на човека, беше убит по същия начин, като той беше особено активен в борбата срещу нарушенията на човешките права в региона Балучистан,

Е. като има предвид, че се съобщава за издаването на фетва срещу Sherry Rehman - бивш пакистански министър, политик-реформатор и известна журналистка, която беше сочена като следваща мишена за убийство,

Ж. като има предвид, че министър Bhatti и губернаторът Taseer само са повторили изложената позиция на управляващата Пакистанска народна партия; като има предвид, че на 30 декември 2010 г. правителството на Gilani публично се отметна от своя манифест, в който се ангажираше да преразгледа законите за богохулството, като остави привържениците на реформата изолирани и уязвими по отношение на непрекъснатите заплахи, отправяни от радикални религиозни лидери и екстремистки военни групировки, които сплашват, заплашват и убиват хора с противоположно на тяхното мнение,

З. като има предвид, че постоянно се заплашват и дори убиват представители на политическите партии, медиите и гражданското общество, като например активисти за защита на правата на жените и правата на човека, и че следователно общественият дебат във връзка със законите за богохулството все повече бива задушаван,

И. като има предвид, че в член 3, параграф 5 от Договора за Европейския съюз се посочва, че насърчаването на демокрацията и зачитането на правата на човека и гражданските свободи са основни принципи и цели на Европейския съюз и представляват обща основа за неговите отношения с трети държави; като има предвид, че помощта на ЕС за развитието зависи от спазването на правата на човека и правата на малцинствата,

1. Строго осъжда жестокото убийство на Shahbaz Bhatti, министър по въпросите на малцинствата в пакистанското правителство, извършено на 2 март 2011 г., и изразява искрените си съболезнования на семейството и приятелите на жертвата и на народа на Пакистан, както и своята солидарност с всички онези, които все още надигат глас, въпреки че са заплашвани;

2. Приветства министър Shahbaz Bhatti за смелостта и доказаната му ангажираност към каузата на справедливостта, междурелигиозния диалог и свободата на религията и убежденията в Пакистан, както и за неговата загриженост за Asia Bibi - християнка и майка на пет деца, осъдена на смърт за богохулство, въпреки непрекъснатите заплахи и огромния личен риск, който той поемаше;

3. Признава всеотдайността на министър Shahbaz Bhatti в борбата срещу законите за богохулството и улесняваните от тях несправедливости; признава напредъка, постигнат по време на мандата му като министър, включително воденето на важни дискретни преговори за евентуални изменения на тези закони;

4. Отбелязва, че за разлика от слабата обществена реакция във връзка с убийството на губернатора Salman Taseer, убийството на министър Shahbaz Bhatti беше публично осъдено от различните политически групи, от медиите, както и от целия религиозен и етнически спектър на пакистанското общество; изразява надежда, че това възмущение ще допринесе за сплотяване на всички онези, които се опитват да защитават демократичните ценности, залегнали в пакистанската конституция;

5. Настоятелно призовава пакистанските власти да проведат пълно разследване на всички аспекти от убийството Shahbaz Bhatti и незабавно да подведат под съдебна отговорност всички извършители на това престъпление в съответствие със строгото върховенство на закона, както и да гарантират бърз и справедлив съдебен процес срещу убиеца на покойния губернатор Salman Taseer;

6. Призовава правителството на Пакистан да засили мерките за гарантиране на сигурността на министрите от кабинета, както и на лицата, намиращи се под конкретна заплаха от религиозни екстремисти и терористи, като например бившия министър на информацията Sherry Rehman и адвокатите защитници по случаи на обвинения в богохулство;

7. Насърчава правителството на Пакистан да назначи незабавно нов министър на малцинствата и потвърждава позицията си, че това трябва да бъде силна и безпристрастна личност, представляваща малцинствата;

8. Насърчава правителството на Пакистан да подкрепя министерството на малцинствата в работата му по продължаване на делото и убежденията на Shahbaz Bhatti, по-специално по отношение на националния диалог между религиозните лидери и местните проекти относно районните комитети за междурелигиозна хармония;

9. Отново отправя настойчив призив към правителството на Пакистан, всички политически партии, гражданското общество и медиите, да бъдат единни и да се борят срещу екстремистките атаки; изразява надежда, че правителството на Пакистан ще отразява, както в своя състав, така и в действията си, мултиетническия и мултирелигиозен състав на пакистанското общество;

10. Призовава за неотложна и значима промяна на политиката за прекратяване на подхода на помирение с такива екстремисти, подкрепян от военните, съдебната власт, медиите и политическата класа, като се има предвид до колко драматични последици доведе статуквото; призовава правителството на Пакистан да не позволява гласовете в страната в защита на религиозната търпимост и зачитането на универсалните принципи на правата на човека да бъдат заглушавани от екстремистите;

11. изразява дълбоката си загриженост, породена от атмосферата на нетърпимост и насилие и настоятелно призовава правителството на Пакистан да преследва подстрекателите на насилието в страната, по-специално лицата, призоваващи и в някои случаи предлагащи награди за смъртта на отделни хора и на групи, с които имат разногласия, както и да вземе допълнителни мерки за улесняване на разискванията по този проблем;

12. Силно одобрява усилията на бившия министър Sherry Rehman и на покойния министър на малцинствата Shahbaz Bhatti за изменение на законите, отнасящи се до богохулството, с цел да се предотвратят злоупотребите с тях; призовава правителството да отмени тези закони, както и останалото дискриминационно законодателство, наред с другото Дял 295 Б и В от Наказателният кодекс, представляващи остатъци от миналото; също така настоятелно призовава правителството на Пакистан да прилага съществуващото законодателство, например член 137 от Наказателния кодекс, определящо езика на омразата като престъпление;

13. Призовава компетентните институции на ЕС да включат въпроса за религиозната търпимост в политическия си диалог с Пакистан, като на този въпрос се даде централно място в дългосрочната борба с религиозния екстремизъм;

14. Предлага ЕС да покани правителството на Пакистан на годишна съвместна кръгла маса относно положението на малцинствата в Пакистан и да включи Европейския парламент в подготовката и осъществяването на това събитие;

15. Призовава компетентните институции на ЕС да продължат предоставянето на финансова подкрепа за организациите и защитниците на правата на човека и да предвидят практически мерки за подкрепа на растящото движение на гражданското общество в Пакистан срещу законите относно богохулството и други дискриминационни законодателни актове;

16. Приветства неотдавнашните заключения на Съвета относно нетърпимостта, дискриминацията и насилието въз основа на религиозната вяра, в които се говори за подобряване качеството на действията на ЕС в тази област; призовава компетентните институции на ЕС да положат активни усилия за решаване на проблема с религиозното преследване по света;

17. Призовава компетентните институции на ЕС да проучат възможността за използване на европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДЧП) за финансиране на действия в подкрепа на борбата срещу религиозната нетърпимост, екстремизма и дискриминационното законодателство в цял свят; отново отправя призив към върховния представител за разработване на постоянен капацитет в рамките на Дирекцията по правата на човека на Европейската служба за външна дейност, която да наблюдава положението с правителствените и обществените ограничения на свободата на съвестта и свързаните с нея права;

18. Призовава компетентните институции на ЕС да насърчат правителството на Пакистан отново да създаде отделно министерство на правата на човека, както и действително работеща, независима и безпристрастна национална комисия по правата на човека;

19. Настоятелно призовава компетентните институции на ЕС да настояват пакистанското правителство да поддържа клаузата за демокрацията и правата на човека, заложена в споразумението за сътрудничество между Европейския съюз и Ислямска република Пакистан; призовава Европейската служба за външна дейност да представи доклад относно изпълнението на споразумението за сътрудничество между Европейския съюз и Ислямска република Пакистан и клаузата за демокрацията и правата на човека;

20. Припомня, че Пакистан има някои задължение като страна, която е подписала Международния пакт на ООН за граждански и политически права и призовава компетентните органи на Пакистан да започнат процес за преразглеждане на обхвата на специалните резерви към този пакт, някои от които ограничават права, залегнали в Конституцията на Пакистан или са в разрез с принципа на превъзходство на международното право спрямо националното; счита, че начинът по който се прилагат понастоящем законите за богохулството представлява недвусмислено нарушение на тези задължения и призовава Европейска служба за външна дейност да вземе предвид този факт при разглеждането на евентуалното прилагане на схемата на ОСП+ за Пакистан от 2013 г. нататък, както и да докладва впоследствие на ЕП по случая;

21. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Европейската служба за външна дейност, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки и на правителството и парламента на Пакистан.

P7_TA-PROV(2011)0099

Беларус (по-конкретно случаите на Алес Михалевич и Наталия Радина)

PE459.709

Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2011 г. относно Беларус (по-конкретно случаите на Алес Михалевич и Наталия Радина)
Европейският парламент,

– като взе предвид своите предходни резолюции относно Беларус, и по-конкретно тези от 20 януари 2011 г.¹, 17 декември 2009 г.² и 22 май 2008 г.³,

– като взе предвид изявлението, направено в Брюксел на 18 февруари 2011 г. от върховния представител на ЕС Катрин Аштън относно осъждането и произнасянето на присъда на беларуски представител на опозицията,

– като взе предвид заключенията на Съвета относно Беларус, приети на 3065-то заседание на Съвета по външни работи в Брюксел на 31 януари 2011 г.,

– като взе предвид Решение 2011/69/ОВППС на Съвета от 31 януари 2011 година за изменение на Решение 2010/639/ОВППС на Съвета относно ограничителните мерки срещу някои длъжностни лица на Беларус,

– като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (Конвенция срещу изтезанията), по която Беларус е страна,

– като взе предвид Правилата на ООН относно минималните стандарти за отношението към лишени от свобода лица,

– като взе предвид Насоките на политиката на ЕС към трети страни относно изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приети през 2001 г. и преразгледани през 2008 г.,

– като взе предвид Резолюция 1790 (2011) от 27 януари 2011 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно положението в Беларус след президентските избори,

– като взе предвид доклада на Амнести Интернешънъл от 2 февруари 2011 г., озаглавен „Сигурност, мир и ред? Нарушения след изборите в Беларус“,

– като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A. като има предвид, че голям брой опозиционни фигури, в това число бивши кандидати за президентския пост, журналисти и защитници на правата на човека бяха арестувани след събитията от 19 декември 2010 г. в Минск и досега са задържани в центъра за задържане на КГБ; като има предвид, че репресиите и политически мотивираните процеси срещу опозицията и защитниците на правата на човека продължават и до днес, като повече от 40 души са понастоящем обвинени и изправени пред заплахата от лишаване от свобода за срок до 15 години,

Б. като има предвид, че градската прокуратура на Минск е удължила до 5 месеца срока на разследване на случая с т.нар. „масови безредици“, свързан със събитията от 19 декември 2010 г.; като има предвид, че процесите срещу кандидатите за президент, опозиционните активисти, защитниците на правата на човека и журналистите, започнати във връзка с този случай, са политически мотивирани,

В. като има предвид, че Аляксандър Атрошчанков, Аляксандър Молчанов, Дмитрий Новик, Васил Парфянко, членове на екипите за предизборната кампания на кандидатите на демократичната опозиция Владимир Някляев и Андрей Саников бяха осъдени на три до четири години лишаване от свобода в колония със засилена охрана във връзка с демонстрациите от 19 декември; като има предвид, че както техните адвокати заявиха, органите на властта не са доказали тяхната вина,

Г. като има предвид, че на техните адвокати нееднократно е отказвано да се срещат с тях; като има предвид, че в резултат на заплахи от КГБ адвокатите са били принудени да се откажат от техните дела и след това Министерството на правосъдието ги е лишило от правото да упражняват професията си,

Д. като има предвид, че Алес Михалевич, бивш кандидат за президент, задържан след протестите след изборите, беше освободен едва на 26 февруари 2011 г., след като беше подписал документ, задължаващ го да сътрудничи на беларуския КГБ, нещо, което той след това публично отказа,

Е. като има предвид, че на 28 февруари 2011 г. Алес Михалевич излезе с изявление, в което разказва за психически и физически изтезания, на които са подложени политическите затворници, за да се принудят да признаят и да приемат доказателства за своята вина,

Ж. като има предвид, че Наталия Радина, редактор на опозиционния уебсайт Charter 97, също беше задържана през декември 2010 г. по обвинения в организиране и участие в масови безредици след президентските избори; като има предвид, че Радина беше освободена от центъра на КГБ за предварително задържане и й беше забранено да напуска града си, докато приключи разследването на нейния случай,

З. като има предвид, че след освобождаването си Наталия Радина заяви, че по време на задържането служители на КГБ са я подложили на психически натиск и са се опитали да я вербуват за доносчик на КГБ; като има предвид, че нейното изявление потвърждава свидетелствата за изтезания на политически затворници в центъра за задържане в Минск,

И. като има предвид, че Комитетът за държавна безопасност на Беларус отрече всякакво прилагане на насилие спрямо задържаните в центъра за задържане на КГБ,

1. Осъжда неспазването на основните права на свобода на събранията и на свобода на изразяване от страна на беларуските органи и призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички задържани демонстранти, както и за оттегляне на всички политически мотивирани обвинения срещу тях;

2. Осъжда най-остро прилагането на изтезания срещу задържаните като форма на нечовешко отношение, която е недвусмислено забранена от международното право и е абсолютно неприемлива в европейска страна, една от най-близките съседки на ЕС;

3. Осъжда неотдавна произнесените строги присъди на млади опозиционни активисти единствено заради участието им в демонстрациите от 19 декември като явно тежко нарушение на техните политически и граждански права и очебийно неспазване на международни конвенции, по които Беларус е страна;

4. Осъжда атмосферата на страх и сплашване, пред която са изправени политическите опоненти в Беларус; осъжда репресиите и тормоза над активисти на гражданското общество и свободни средства за информация след изборния ден, включително масовите обиски в частни домове, офиси на медийни издания и организации на гражданското общество, изключванията от университети и уволненията от работа; призовава органите на властта да подкрепят свободата на изразяване и медийния плурализъм в Беларус;

5. Призовава настоятелно Беларус да спазва принципа на правовата държава, международните конвенции и националното право, гарантиращи подобаващо отношение към лишените от свобода и техния безпрепятствен достъп до контакт с родственици, до правни консултации и медицинска помощ, и да сложи край на продължаващия тормоз над политически опоненти, активисти за права на човека и независими медии;

6. Осъжда решението на адвокатската колегия на Минск да отнеме правоспособността на някои от адвокатите на обвинените в наказателното дело за масовите размирици, включително Алех Ахиев, Павел Сапелко, Татяна Ахиева, Владимир Тусчик и Тамара Хараева, и призовава адвокатската колегия на Минск да отмени това си решение;

7. Осъжда уволнението на Аляксандър Пилчанка, председател на адвокатската колегия на Минск, от министъра на правосъдието заради изразените от него съмнения в основателността на решението на министерството да отнеме правоспособността на четирима адвокати по т.нар. дела за безредиците и в независимостта на съдебната система и всеки отделен адвокат;

8. Призовава беларуските органи на властта да проведат цялостно и независимо разследване на твърденията за мъчения на политически затворници, да установят кои са лицата, замесени в подобни практики, и да ги преследват по съдебен ред;

9. Призовава беларуските органи да преразгледат Закона за обществените мероприятия и да го приведат в съответствие с изискванията на Международния пакт за граждански и политически права;

10. Призовава Съвета, Комисията, върховния представител на ЕС и още страни партньорки на ЕС да обмислят възможността за разширяване на обхвата на ограничителните мерки, така че да обхващат прокурори, съдии и представители на КГБ, свързани с нарушенията на правата на човека в Беларус, освен ако не се сложи незабавно край на репресиите в тази страна и не се осъществи значителен напредък по отношение на правата на човека и основните свободи; счита, че Съветът следва да разгледа възможността да въведе интелигентни и целенасочени икономически санкции на беларуските държавни дружества;

11. Приветства ангажимента, поет от още девет страни, а именно Хърватия, Бивша югославска република Македония, Черна гора, Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, да приложат ограничителни мерки срещу някои длъжностни лица на Беларус;

12. Отново заявява, че ако беларуското правителство не предприеме незабавно мерки за демократизация и спазване на правата на човека, процесът на ангажиране между Европейския съюз и Беларус ще бъде замразен, включително и участието на Беларус в Източното партньорство;

13. Изтъква, че въпреки политическите последици за отношенията между ЕС и Беларус след погрома над опозицията след изборите, ЕС трябва да засили своята подкрепа за беларуското гражданско общество, включително и под формата на визови облекчения;

14. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на парламентите и правителствата на държавите-членки, на парламентарните асамблеи на ОССЕ и Съвета на Европа и на парламента и правителството на Беларус.

P7_TA-PROV(2011)0100

Положението в Кашгар и културно наследство (Синдзян-уйгурски автономен регион)

PE459.710

Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2011 г. относно положението и културното наследство в Кашгар (Синцзян-уйгурски автономен регион, Китай)

– като взе предвид предишните си резолюции относно Китай, по-специално резолюциите за правата на човека и правата на малцинствата и особено резолюциите от 26 ноември 2009 г. и 24 ноември 2010 г.,

– като взе предвид 13-та среща на високо равнище ЕС-Китай, проведена на 6 октомври 2010 г. в Брюксел, в рамките на която се състоя първият културен форум на високо равнище между ЕС и Китай, насочен към засилване на културния диалог и сътрудничеството между ЕС и Китай,

– като взе предвид Декларацията на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, приета с Резолюция № 47/135 на Общото събрание от 18 декември 1992 г., в която се заявява, че „държавите защитават съществуването и националната или етническа, културна, религиозна и езикова идентичност на малцинствата, населяващи техните територии“,

– като взе предвид членове 4, 22 и 119 от Конституцията на Китайската народна република , които постановяват съответно правителствена помощ за културното развитие на региони, населени с национални малцинства, държавна закрила за ценните културни паметници и останки и закрила на културното наследство на националностите,

– като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A. като има предвид, че през 2009 г. китайското правителство обяви „Реформа на опасните сгради в Кашгар“ на стойност 500 млн. долара, програма за градско преустройство, която от 2009 г. насам прогресивно унищожава древния град на Пътя на коприната Кашгар, като планът е да се съборят 85% от традиционните къщи в стария град, да се заместят с модерни блокове, а останалите части от стария град да се превърнат в смесени китайско-уйгурски туристически комплекси,

Б. като има предвид, че Пекин продължава да изключва град Кашгар от кандидатстване за статут на обект на световното наследство на Организацията за образование, наука и култура към ООН (ЮНЕСКО) подобно на планираната транснационална кандидатура за статут на защитени обекти на няколко културни обекта от Пътя на коприната в Централна Азия,

В. като има предвид, че град Кашгар е международно значим обект с уникално архитектурно наследство и географско значение като древен център на търговията и туризма,

Г. като има предвид, че град Кашгар продължава да има висока символична стойност за културната идентичност на уйгурите и хуейците, населяващи региона, както и за културното многообразие на Китай,

Д. като има предвид, че официалната обосновка на програмата за преустройство – противоземетръсно укрепване – не изисква пълното разрушаване на традиционни сгради, като съществува друг вариант на щадящо културата обновяване,

Е. като има предвид, че Пекин се е ангажирал с разрушителна модернизация на сгради и в други части на Китай чрез различни местни „планове за развитие“, по силата на които се събарят исторически сгради и обитателите им се преселват насилствено, без да се отчита загубата на безценно историческо и културно наследство и без да се поставя като приоритет опазването – в защитени зони или в музеи – на останки или на предмети и архитектурни конструкции от основни сгради, за да се предадат на бъдещите поколения и на света предмети, илюстриращи хилядолетното китайско историческо и културно развитие,

Ж. като има предвид, че Пекин непрекъснато прилага репресивни етнокултурни политики в Синцзян-уйгурския автономен регион (СУАР), които достигнаха печална връхна точка по време на насилственото потушаване на бунтовете на протестиращите уйгури в Урумчи през 2009 г.,

З. като има предвид, че уйгурите и хуейците страдат от продължаващи нарушения на правата на човека, и като има предвид, че на много от тях се отказва подходящо политическо представителство и културно самоопределение,

1. Призовава китайското правителство незабавно да прекрати разрушаването на културата, застрашаващо оцеляването на архитектурата на Кашгар, и да извърши задълбочени експертни проучвания на методи за щадящо културата обновяване;

2. Призовава китайското правителство да преустанови всякакво насилствено преселване и социално маргинализиране на уйгурското население на Кашгар, които са причинени от разрушаването на жилищни квартали, и да обезщети по подходящ начин всички вече пострадали лица за претърпените загуби;

3. Призовава китайските органи да положат всички усилия за постигане на същински диалог между народността Хан и уйгурите, за възприемане на по-всеобхватна и включваща икономическа политика в Синцзян, която да цели укрепването на ангажираността на местно равнище и за защита на културната идентичност на уйгурското население;

4. Настоятелно призовава китайското правителство да се придържа към конституционните си задължения, като поддържа в необходимата степен културните традиции на Кашгар и СУАР, които са силно повлияни от уйгурската идентичност;

5. Призовава китайските органи да предприемат повече мерки, за да попречат на незаконната търговия и контрабандата, които допринасят за загубата на наследството на китайските цивилизации;

6. Призовава китайския министър на културата да преразгледа съществуващата нормативна уредба и закона за защитата на обектите на културата, за да се адаптира променящият се понастоящем начин на живот на малцинствената етническа група, която понякога, неосъзнавайки, че става въпрос за съкровища, използва своето културно наследство по неподходящ начин или отказва защитата му; заявява, че следва да се насърчи образователна кампания на национално равнище по този въпрос;

7. Настоятелно призовава китайското правителство да оцени възможността да включи град Кашгар в съвместното заявление на Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан за вписване на Пътя на коприната в списъка на ЮНЕСКО на обекти от световното културно наследство;

8. Призовава китайското правителство да преустанови всички дискриминационни и репресивни политики спрямо уйгурците и хуейците и да зачита тяхното основно право на свобода на културно изразяване, като има предвид по-конкретно Tursunjan Hezim, бивш учител по история, осъден след таен процес на седем години затвор, както и други активисти, осъдени през последните месеци;

9. Призовава Европейската служба за външна дейност да разработи допълнителни мерки в контекста на Европейския инструмент за демокрация и права на човека, за да защити човешките и културни права на китайските етнически, религиозни и езикови малцинства;

10. Призовава представителите на ЕС и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да засилят и задълбочат разговорите за правата на човека и правата на малцинствата с Китайската народна република и да направят диалога за правата на човека по-ефективен и ориентиран към резултати;

11. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, генералния секретар на Организацията на обединените нации, на Съвета на ООН за правата на човека, ЮНЕСКО, Общокитайското събрание на народните представители на Китайската народна република и неговата постоянна комисия и постоянната комисия на регионалната партийна организация на Китайската комунистическа партия в Синцзян-уйгурския автономен регион.

P7_TA-PROV(2011)0101

Eвропейски устави на взаимоспомагателните дружества, сдруженията и фондациите

PE451.901

Декларация на Европейския парламент от 10 март 2011 г. относно създаването на европейски устави на взаимоспомагателните дружества, сдруженията и фондациите
Европейският парламент,

– като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2009 г. относно социалната икономика¹,

– като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно осигуряване на единен пазар за потребителите и гражданите²,

– като взе предвид член 123 своя правилник,

А. като има предвид, че богатството и стабилността на обществото произтичат от неговото многообразие на предприемачество, и като има предвид, че сдруженията, взаимоспомагателните дружества и фондациите допринасят за въпросното многообразие като предоставят отличителен стопански модел, базиран на основни ценности, а именно солидарност, демократичен контрол и отдаване на приоритет на социалните цели пред печалбата,

Б. като има предвид, че макар сдруженията, взаимоспомагателните дружества и фондациите досега да са се развивали основно в национален контекст, те трябва да подобрят трансграничния достъп, за да увеличат в максимална степен предприемаческия си потенциал в ЕС,

1. Отбелязва, че съществува необходимост от създаване на равни условия, които предоставят на сдруженията, взаимоспомагателните дружества и фондациите инструменти и възможности, равностойни на тези, с които разполагат други правни структури на организации, като по този начин дадат европейско измерение на тяхната организация и дейности;

2. Призовава Комисията да предприеме необходимите стъпки за представяне на предложения относно европейските устави на сдруженията, взаимоспомагателните дружества и фондациите, да предложи проучване на възможностите за реализация и оценка на въздействието за уставите на сдруженията и взаимоспомагателните дружества, както и своевременно да приключи оценката на въздействието за устава на фондациите;

3. Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица¹, на Комисията, Съвета и правителствата и парламентите на държавите-членки.

P7_TA-PROV(2011)0102

Произшествия с тежкотоварни превозни средства

PE451.898

Декларация на Европейския парламент от 10 март 2011 г. относно произшествията с тежкотоварни превозни средства
Европейският парламент,

– като взе предвид член 123 от своя правилник,

А. като има предвид, че тежкотоварните превозни средства представляват 3 % от автомобилния парк на ЕС, но причиняват 14 % от фаталните произшествия, което възлиза на над 4 000 инцидента с фатален край годишно в 27-те държави-членки на Европейския съюз,

Б. като има предвид, че в Европа всяка година около 400 души, най-вече незащитени участници в движението по пътищата, като велосипедисти, мотоциклетисти и пешеходци, загиват поради „невидимата зона“ при тежкотоварните превозни средства.

В. като има предвид, че много от тези инциденти могат да бъдат избегнати чрез пълно оборудване с огледала или поставяне на все по-евтините устройства за видео наблюдение, системи за активно предупреждение, модерни системи за аварийно спиране и за предупреждение за напускане на пътната лента,

Г. като има предвид, че около тежкотоварните превозни средства остава значителна и опасна невидима зона, въпреки повишените изисквания за видимост съгласно директиви 2003/97/ЕО и 2007/38/ЕО съответно за новорегистрирани тежкотоварни превозни средства и за тежкотоварни превозни средства в движение,

Д. като има предвид, че изискванията от 2007 г. са по-леки от тези от 2003 г. и не се прилагат в достатъчна степен от държавите-членки, въпреки целите на ЕС за намаляване на пътнотранспортните произшествия наполовина,

1. Призовава Комисията да ускори своята оценка на Директива 2007/38/ЕО и да я преработи в съответствие с технологичния напредък и най-новите изисквания за оборудване за непряко виждане за новорегистрирани товарни автомобили, за да осигури оптимално равнище на безопасност;

2. Призовава Комисията да гарантира, че няма да се допуска освобождаване от изискванията за задължително оборудване с модерни системи за аварийно спиране и системи за предупреждение за напускане на пътното платно в съответствие с Регламент (ЕО) № 661/2009 относно общата безопасност;

3. Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица¹, на Съвета и на Комисията.