Законите на потомците на ной седемте заповеди на Твореца за народите по света

„От плътта си виждам Б-г“

(Йов, 19:26)

Човек е създаден по образ и подобие на Твореца. Пророците във виденията си се ползвали от антропоморфологични образи. От тялото на човек може да се научат много неща, например, пропорциите – от съотношенията на органите на тялото. В архитектурата има понятието „златна среда“, построена на това съотношение и тя много често се използвала в средновековието.

Човек се явява единственото правостоящо същество: краката му стоят на земята, а главата е над тялото. Създаден от земята, той е в състояние да се възвиси и приближи до Твореца. Затова самото му име – Адам – съдържа в себе си и двата аспекта: адама (земя) и едоме („уподобявам се“ на Вс-вишния). Устройството на човек извиква в паметта стълбата, която видял в пророческия си сън Яаков: тя се опирала на земята, но върхът и достигал небето.

Човек, свързващ духовното и материалното е особено създание. Чудесно е устройство на тялото му, но още по-удивителни са духовните му свойства.

Строежът на духовните светове и нисхождането им от Твореца до нашия свят, кабала (тайната част на Тора) описва с термини, които са взаимствани от понятия, свързани с човешкото тяло. Оттук можем да видим, доколко органите на човешкото тяло съответстват на възвишените духовни понятия.

В бъдещето, тялото на човек трябва да се възвиси до духовно ниво, посредством действията си. Затова тялото ще въстане от мъртвите, когато дойде време за оживяване и това се явява елемент от личността на човек. И макар, че на пръв поглед, тялото се явява само вместилище на душата, личността на човек, в молитвата е казано: „Б-же мой, душата, която ми даде е чиста“. Тук „Аз“, личността се отъждествява с тялото. Кабалистите обясняват, че с тялото е свързана основната част от служенето на човек в света: защото чрез действията си той очиства, възвисява тялото и го повдига до духовно ниво.

Човешката глава, по относителния си размер, е по-голяма от главите на всички други живи същества. Дължината на главата е 1/7 от дължината на тялото, което е възможно да намеква за съботата, която представлява една седма част от седмицата. В мозъка на човек се разкриват рационалните сили на душата, което му дава възможност да опознава Твореца и задълженията си в този свят.

Всеки косъм има собствен корен. Какво учим от това? Един човек искал да напусне Ерец Исраел, за да си търси препитание на друго място. Казали му: ако Вс-вишният е сътворил за всеки косъм собствен източник за хранене, то още повече това е справедливо и за човек. Творецът е в състояние да му помогне, където и да се намира.

Косата по главата на човек го защитава от студ, веждите от потта, стичаща се от челото, миглите – от праха и мръсотията. От това можем да научим, че е нужно да пазим очите си и да не им позволяваме да виждат недостойни неща.

Брадата помага да се различават жените от мъжете, което способства за съхраняването на скромността. Побеляването на косите, която се появява с възрастта ни учи, че старецът трябва да се готви за преминаването в другия свят и следва да анализира живота си и да го поправи, за да не бъде опетнен. Защото белият цвят – е символ на духовна чистота, както е казано (Еклесиаст, 8:9): „Нека през всяко време одеянията ти да бъдат бели“. А пророкът говори (Исая, 1): „Ако греховете ви бъдат оцветени, Аз ще ги избеля като сняг“.

Промяната на цвета на косите със старостта също ни учи, че обществото трябва да се отнася съответно към възрастния човек, да го уважава.

Очите на човек

Очите на човек символизират провидението на Вс-вишния в света, както е написано (Захария, 4:10): „Очите на Г-спод блуждаят по цялата земя“.

Очите на животните са предназначени за решаване на насъщни задачи (храна, защита, размножение). Затова те като правило виждат само черно-бяло изображение. Но човек, който трябва да се удивлява на красотата на творението, вижда всичко в цвят, за да възблагодари на Вс-вишния за създадения от Него чудесен свят.

Още един интересен факт, свързан с очите: сред мъжете достатъчно често се срещат далтонистите – хора, които не различават цветовете. Сред жените почти няма такива. Освен това, жените различават около 200 отенки на червеното, които мъжете не различават. Възможно е това да е свързано със законите за чистотата, която съблюдават дъщерите на Исраел: те трябва да проверяват, завършило ли е месечното им кръвотечение. И макар, че дъщерите на Ной не са задължени да спазват тази заповед, те въпреки това също я следват. Това можем да научим, от казаното от Рахел на баща и: „Не мога да стана пред теб, защото съм с обикновеното женско“ (Битие, 31:15). Великият коментатор Рамбан е писал: „В древните времена хората знаели, че в това има нещо вредно. И затова по време на менструация следва да се въздържаме от интимен живот, за да не се нанесе ущърб на здравето и достойнството на жената“.

Очите имат няколко природни защити. Една от тях са клепачите, скоростта на движение, на които е най-високата от всички органи на тялото. Има данни, че продължителността на едно мигане съставлява 1/30 от секундата! Наличието на клепачи учи човек да закрива очите си, когато пред него се намира нещо, което не следва да гледа. И е написано (по отношение на Вс-вишния): (Исая, 33:1): „И закрива очите си, за да не види злото“.

Зрението на човек се управлява от волята му и затова е казано (Числа, 15:39): „И не блуждайте след сърцата си и очите си“. Мъдреците са казали: „Окото ще види, сърцето ще пожелае, а после органите на тялото ще извършат прегрешението“. На пръв поглед, обаче следва да се каже: „не блуждайте след очите си и сърцата си“, а не обратно. Но оттук виждаме, че окото вижда именно това, към което се стреми сърцето. Двама ще влязат в една квартира, но ще видят различни неща: мъжът ще види битовата техника, а жената – пердетата.

Очилата

За съществуването на очилата заключаваме от намека: обикновеното човешко зрение често е повърхностно и замътнено - за да се вижда добре е необходим допълнителен инструмент. Нещо подобно съществува и по отношение на духовното виждане: човек не вижда очевидните духовни истини, без съответната помощ.

Забраната на действия, поради които друг човек може да отстъпи и да съгреши, звучи в Тора като „не слагай преграда пред слепия“. И се обяснява, че тук става въпрос за човек, който е ослепен от страстите си. Такъв човек е подобен на мишка, която вижда сиренето, но не вижда капана. Нея я заслепява именно страстното желание за сиренето.

Ухото

Слухът заедно с речта създава възможност за гласова връзка на хората един с друг. Мъдреците на Тора определят човек като „говорещо“ творение. Звукът въздейства върху човек дори по-силно, отколкото светлината и затова красивата музика оказва по-силно впечатление, отколкото красивия изглед. Интересно е, че човек е създаден така, че ухото не може да се закрие само по себе си, за разлика от другите органи на чувства – зрението, което се изключва чрез затварянето на клепачите и дори обонянието, което може да се неутрализира, дишайки през устата. А за да се изключи слухът, са нужни външни приспособления, такива като тапи. Това ни говори, че за човек е жизнено важно да чува постоянно. От друга страна, този който, не иска да чува определени неща, няма да ги чуе. Разказват за великия равин Хафец Хаим, който просто не чувал, когато до него някой злословил. И обратно, майката чува детето си, дори по време на дълбок сън и тя разпознава гласа му сред гласовете на другите младенци.

За да се предпази човек, от слушането на непристойни неща, Вс-вишният е създал пръстите по такъв начин, че те завършват подобно на конус и с тях може да се запушват ушите. За тази цел може да служи и външното ухо.

На животните също е дадено чувство за слух според необходимостта им. Има например пеперуди, които възприемат само звуците, изпускани от прилепа – техния естествен враг. А самите прилепи използват ултразвук за локация и ориентиране в тъмнината.

Тъй като ухото се явява орган на слуха, то символизира и духовното слушане. Затова продупчват ухото на роба, който не иска да излезе на свобода, макар и времето на робството му да е свършило. Мъдреците са казали: „Нека му бъде пробито ухото, което е чуло на планината Синай: „Тъй като Мои роби са синовете на Исраел“. Те са роби на Вс-вишния, а не роби на хората и въпреки това е отишъл и се е продал в робство. А ако е продаден в робство за кражба – нека му бъде пробито ухото, което е чуло на планината Синай: „Не кради!“, а е отишъл и крал!“.

Източната медицина смята, че ухото е свързано с всички органи на човешкото тяло. Във вътрешното ухо се намира и вестибуларният апарат, помагащ на човек да поддържа равновесие. Възможно е това да ни учи, че с ухото е свързан също и духовният „вестибуларен апарат“ - именно слухът му позволява да се учи, възприема наставленията и да съхранява духовното си равновесие.

Мъдреците казват, че езикът е един от не многото органи на тялото, който постоянно се намира в легнало положение. Това ни учи, че не следва да го пускаме в ход безразсъдно, а обратно, необходимо е прецизно да контролираме използването му. Учителите са казали: „Думата – е за една монета, а мълчанието за две“. (Има поговорка за това, с подобно значение: „Думата е сребро, а мълчанието злато“).

Има притча за това, как двама спорели, кое е по-добро – говоренето или мълчанието. Първият спорещ започнал да доказва преимуществото на речта, а след него и вторият започнал да разказва за положителните страни на мълчанието. Първият го засрамил: „Как се ползваш от това, което отричаш?!“. Човек трябва да разговаря, но е необходимо да прави това с крайно внимание.

Затова Мъдреците са казали: „В какво се заключава изкуството на човек в този свят? Да се уподоби на ням“. Великият равин Хафец Хаим пояснил: мълчанието е наречено изкуство, защото човек е говорещо същество и изкуството се заключава в това, да знае, кога е нужно да говори, а кога следва да мълчи.

И още Мъдреците ни учат, че зъбите и устните окръжават езика подобно на стени. Думите не бива да изкачат от устата сами по себе си. Те трябва да се пресяват през вратата (разума), който ще пропуска само обмислените и възвишени речи.

Зъбите

Зъбите на човек са разположени близко един до друг, както при тревопасните, а не както при хищниците. Това ни говори, че основно за храна на човек са предназначени плодовете и зеленчуците, както е написано (Битие, 1:29): „И казал Б-г: Ето, Аз ви давам всяка трева, правеща семе, която е по цялата земя и всяка дърво, на което има плодове от дървото, правещо семе – да ви бъде за храна“. Храненето с месо било разрешено само след Потопа.

Тъй като всички животни се спасили, благодарение на Ной, на него му било разрешено месото, както е написано (Битие, 9:2-3): „И боязън и страх да има от вас всеки звяр по земята и на всяка птица небесна, от всичко, което се движи по земята и от всички риби морски; във ваши ръце ще бъдат дадени те. Всичко движещо се, което живее, да ви бъде за храна; като зелена трева ви давам всичко“. Съществува още един аспект на това разрешение: ако месото на животните би било, както преди забранено за човек, хората биха виждали в тях свои по-малки братя, в някакъв смисъл равни на тях. И тогава цялото милосърдие би се обърнало към животните, а към хората, представляващи конкуренция, биха насочили жестокостта си.

Ръцете

Ръцете на човек и особено китките на ръцете и пръстите са създадени различни от пръстите и китките на животните. Тях може да движим в различни посоки, което ни позволява да творим тези удивителни произведения, които е създавал и създава човек. Обаче разделените пръсти на човек служат не само за обезпечаване на физическото му съществуване, но и за да служи духовно. Всеки пръст по особен начин се използва от свещениците при служенето в Йерусалимския Храм.

Учителите ни разказват още една притча по повод на човешките ръце. Младенецът се ражда със свити юмручета. Той е егоист и иска да прибере в себе си целия свят. Когато човек умира, той разтваря ръцете си, сякаш говорейки: „Вижте, нищо не взимам от този свят“.

Раните

Когато върху тялото на човек се появяват рани, разбираме че сме поразени от болест. Мъдреците на Талмуда ни учат, че раната върху тялото на човек, се явява също и признак за духовно „нараняване“. И така, както тялото може да бъде излекувано, така може да бъде излекувана и душата – с помощта на разкаянието и добрите дела.

Хората с десетилетия са мислили, че сливиците в гърлото на човек са безполезни и затова ги отделяли от децата систематично, за да предотвратят хроничен тонзилит и чести ангини. Относително неотдавна стана известно, че тези жлези се явяват част от имунната система на организма: те обезвреждат попадащите върху тях микроби и така защитават организма от инфекции.

Жлезите също предотвратяват развитието на алергии от продуктите за хранене: те всмукват частици храна и потискат реакцията на хранителните антигени. Този орган отделя вещества, които стимулират противораковите механизми. При тези, при които са отделени сливиците, нерядко се снижава имунитета, често възникват гнойно-възпалителни инфекции и алергични заболявания на горните дихателни пътища, а също болести на венците, в това число и пародонтоза.

Дайте със смирение да склоним глави пред Твореца, Който с чудесна мъдрост е сътворил и това, което още не разбираме, и това, което може би няма да разберем никога.

Човек е създаден сякаш по образ и подобие на Б-г и духовното му величие е огромно. Мъдреците са казали, че когато човек бил създаван, служещите ангели искали да възпеят пред него Песен на Възхожденията, както пред Б-г. И тогава Вс-вишният наложил на човек сън, за да бъде на всички ясна тяхната несъразмерност. Сънят е една шестдесета част от от смъртта. По времето на сън съзнанието напуска човек, той сякаш е мъртъв. А пробуждането е подобно на оживяване на мъртвия и оттук може да учим за оживяването на мъртвите в бъдещето. Освен това учим, че всеки нов ден – е сякаш ново творение, позволяващо на човек да остави в миналото всичките си неудачи и да започне живота от нова страница – разкайвайки се за миналите си прегрешения.

Чувството на срам не дава на човек да се впусне до забранените неща. Вс-вишният е заложил в човешката природа чувството за срам, за да не осъществява естествените си нужди пред другите и колкото по-благороден е човек, толкова повече се срамува. Като пример, уважаващият себе си човек не би ял на улицата. А интимните си неща никой човек не прави в присъствието на други.

Човек също се срамува от голотата си, подобно на Адам и Ева, които виждайки че са голи, се засрамили и си ушили дрехи от смокинови листа (засрамили се не един от друг, а от Вс-вишния. - забележка от преводача на руски.)

Срамът е необходим на хората не само, за да се въздържат от неправилни постъпки, но за да ги заставя да правят предписаните неща. Написано е в книгата „Задълженията на сърцето“, че ако го няма срамът, много хора не биха проявявали уважение към собствените си родители и не биха помагали на другите хора. Паралелно на развитието на сексуалното влечение в детето се развива също и чувството на срам.

Праотецът Авраам учил Тора „вътре от себе си“. Т.е. в душата на човек са заложени свойствата, необходими за служенето на Вс-вишния. И човек, който духовно се очиства, се удостоява да почуства тези свойства на душата си.

Един от аргументите в полза на гореказаното – наличието в човек на съвест, която те заставя да се въздържаш от неподходящи действия и да правиш правилни неща. Също виждаме, че фактически цялото човечество вярва във Висшата сила. И във всяко човешко общество съществува отвращение към низките прояви на човешката натура. Коренът на тези явления е – чувството за душа.

Вярата във Висшата сила

В Псалмите е написано (113): „От изток на Слънцето до запад се прославя Името на Г-спод“. И това е било написано по времето, когато целият свят, освен Исраел бил потънал в езичество; как може да се каже, че те знаят Името на Б-г?! Но дори тогава човечеството вярвало във Висшата Сила и това доказва, че подсъзнателно всички хора „знаят“ за съществуването на Вс-вишния. Просто много извращават тази истина, измисляйки си посредници между Б-г и хората.

Всяко общество отрицателно се отнася към недостойните постъпки. Но хората деформират това естествено чувство, прилагайки го към собствените си страсти и желания и често жестоко се бъркат в това, кое именно се явява недостойно. Психолозите ни учат, че децата, които не са обучавани, на това, кое е добро и лошо, какво може да се прави и какво не, растат нещастни и недоволни от живота! И това е защото, душата на всеки човек чувства, че има нещо, които не бива да се прави и когато не се знае, кое е възможно и кое не, той не е щастлив, защото е лишен от правилните жизнени ориентири.

„А аз съм молитва“

(Псалми)

Мъдреците на Талмуда определят човек като същество „молещо се“, виждайки в това основополагащото му качество. Някои психолози също наричат човек „молещо се животно“, защото са виждали, че по време на опасност – например, при бомбардировки – всички започват да се молят, на Висшата сила за спасението си, при това без значение дали вярата им е получена или е от възпитанието. Изследователите на психиката смятат, че казвайки някакво пожелание (от типа „добре би било, че беше така“), човек подсъзнателно сякаш се обръща към Висшата сила, макар че много при това се смятат за атеисти.

В наше време са провеждани изследвания на силата на молитвата. Например, изяснило се е, че когато се молят за болен, той се чувства по-добре и такива болни имат повече шансове за оздравяване. В САЩ провели научен експеримент: взели поле, обработили го еднакво, а след това го разделили на две части. На едната половина пратили хора, които се молели за това, тази част да произведе добър урожай, а на втората половина друга група хора, които постоянно се молели, така че полето да не роди нищо. В началото цялото поле било зелено и растенията растели еднакво; обаче след определено време започнала забележима разлика: на първата половина посаденото разцъфтяло и пораснало, а на втората те започнали да вехнат и в края на краищата, цялата половина изсъхнала!

Угризенията на съвестта

Човек, който е отстъпил и извършил недобра постъпка изпитва като правило угризения на съвестта и съжалява за това. Известният криминолог Ламброзо открил, че престъпниците не са в състояние напълно да скрият действията си; нещо ги заставя да се „изповядват“ пред други хора и по такъв начин престъплението става известно на правоохранителните органи. Възможно е този факт да е свързан с това, че човек изпитва стремеж да изповяда деянията си пред Вс-вишния и тази психологична необходимост сублимира в разказ за престъплението, пред други хора. А най-доброто място за разкаяние е там, където е бил извършен грехът. Затова престъпникът го влече към мястото на престъплението (тъй като съвестта подсъзнателно го подтиква към разкаяние) и той минава оттам, независимо че там го чакат следователите.

Съвестта е заложена в душата на човек, макар че възпитанието, разбира се я усилва. Затова човек, който лъже без мярка, се вълнува. Този принцип лежи в основата на „детектора на лъжата“.

Човек е създаден за труд

Човек е създаден, за да се труди и това се проявява дори в материалния план. Този, който не напряга тялото си, е подложен на различни болести. Хората, заети с работа, пеят по време на труда си; а от безделието човек попада в депресия, започва да злоупотребява с алкохол или дори полудява. Но основната задача на човек е духовният труд. По това човек се различава от всички животни. Ако задоволиш всички нужди на животното, то ще лежи без движение. И поради това в зоопарковете животните са хранени недостатъчно, за да ходят в клетките си, в търсене на храна. Човек не е такъв: той не е в състояние да стои без работа, дори и всичките му желания да бъдат задоволени, той ще си търси занимание. Душата му го подбужда към действие, както е написано (Еклесиаст, 6:7): „И така душата не се напълва“. Трудът и особено духовният труд носи на човек удовлетворение, както е казано (Поученията на отците 6,4): „Ето пътищата на Тора: хляб със сол яж, вода с мярка пий, на земята спи и тежък живот живей и над Тора се труди. Ако постъпиш така – щастлив ще си в този свят и добре ще ти е в Бъдещия свят“.

„И така душата няма да се напълни“

„Този, който има сто – иска двеста,

Човек винаги се стреми да постигне повече и не се удовлетворява с това, което има, както е написано: „Няма умрял, който да е задоволил дори половината от въжделенията си“. За телесните, физически нужди има ограничителна система, като например чувството за ситост; човек чувства, че вече не е в състояние да пълни вътрешностите си, но с въжделенията, които не са свързани с тялото, такива като стремеж за натрупване на имущество, няма ограничител и към тях човек го влече безгранично. Този безпределен стремеж е заложен в психологията на човек, за да го използва за безкраен духовен ръст и да не се удовлетворява с постигнатото. Мъдреците са казали за това: „Обичащият парите няма да се насити на пари, а обичащият Тора няма да се насити на Тора“. Човек трябва цял живот да се придвижва напред и именно това придвижване не му дава да падне, подобно на самолет, който се държи във въздуха, само благодарение на това, че постоянно се движи напред.

Има хора, които сублимират тази постоянна потребност за придвижване напред в материално движение. Виждаме, че хората пътешестват в далечни страни, без никаква определена цел (туризъм), което не виждаме при животните, които странстват само по необходимост, като например прелетните птици, за зимуване или рибите за размножение. Много хора се чувстват зле, намирайки се през цялото време на едно място и отиват да „сменят обстановката“. Но наистина, колкото е по-духовен човек, толкова по-малко усеща необходимост от смяна на обстановката: духовността го напълва и му носи удовлетворение

Човек се нуждае от възпитание и образование

Периодът на детството продължава при човек повече, отколкото при всички други живи същества. Детето е свързано с родителите, то получава от тях знания и възприема социалните норми. Вероятно, поради това, Вс-вишният е създал жената по такъв начин, че тя престава да ражда, дълго преди края на живота си. Животните нямат толкова дълъг постпродуктивен период. Тази особеност дава на родителите време за възпитание на децата. Ако децата се раждаха в напреднала възраст, те много скоро биха се оказали сираци и не би имало, кой да ги отглежда.

Човешкото общество предполага обмяна на резултатите от труда. За да удовлетвори някакви свои нужди, човек е принуден да се погрижи за други хора. Например: на хлебаря му е нужна дреха, той пече хляб, продава го и с получените пари си купува необходимата дреха. Същото е с шивача: той шие дреха, продава я и си купува храна. По такъв начин, за да се появи в човек това, което му е нужно, той трябва в началото да направи нещо за другите.

Човек се нуждае от постоянно обновление. За тази цел служи нощният сън, след който човек става сякаш обновен. Природата също се обновява всяка пролет. Има хора, които искат да чувстват обновлението във външното, материалното. Оттук стремежът към новите вещи (нова кола например и т.н.). Но този, който води духовен живот изпитва постоянно вътрешно обновление и предвижване и това удовлетворява стремежът му към новостите.

В тялото на жената всеки месец става процес на обновление и с него е свързано ежемесечното обновление на съпружеския живот. И макар, че при синовете на Ной да няма пряко задължение, да се въздържат от интимни отношения, в процеса на месечното, както е прието при евреите, въпреки това жените сред много народи, още от дълбока древност, са съблюдавали тази забрана.

Чувството на душата

Душата на човек е способна да вижда от единия край на света до другия. Но тя е заключена в материалното тяло, което разделя душата от съзнанието. Затова в много случаи човек смътно усеща (но не знае) неща, ставащи на разстояние или в бъдещето. Такова явление, например, е телепатията, когато човек чете мислите на друг човек, намиращ се на голямо разстояние или явяването на сънища, които се сбъдват в реалността.

Човек е способен да убеди себе си, да вярва в това, в което иска да вярва. Вече приведохме обяснението на забранените действия, водещи друг човек до грях. Писанието говори: „Не слагай преграда пред слепия“, а става въпрос за този, който е заслепен от собствените си страсти. Затова в Тора е написано: „Не блуждайте след сърцата и очите си“, защото окото вижда това, което желае да види сърцето. Прост пример за това са цигарите, които разпространяват неприятен мирис, предизвикват кашлица, вредят на здравето и струват скъпо на пушача. И въпреки това този, който е привикнал да пуши, вижда в това необходимост и всеки път се убеждава, че тази една единствена цигара, която сега решава да изпуши, няма да му донесе вреда.

Мидрашът разказва за човек, който злоупотребявал с алкохолни напитки. Синовете му се опитвали да го отучат от това пристрастие, но безуспешно. Един път видели пиян, който се търкалял в мръсотията като свиня, деца издевателствали над него. Отишли и извикали баща си, за да види с очите си, до какво води пиянството. Обаче бащата видял не това, което те искали: приближавайки се до пияницата, той се наклонил над него и го попитал: „Къде намери толкова силно вино?“.

Две качества на характера се явяват корен на провала: гордостта и низките страсти. И за това намеква Тора, забраняваща да се възнася на жертвеника мед и квасно. Бухналото тесто символизира гордостта, а сладкият мед – страстите. И двете качества се явяват препятствие, както в служенето на Твореца, така и за конструктивен и плодотворен живот на човек.