Глава 3. На какво може да ни научи Вселената?

Небето и звездите: говори пророк Исая (40): „Повдигнете очите си нагоре и погледнете, Кой ги е сътворил?“ - наблюдаването на небето и звездите ни заставя да размишляваме за Твореца на света, за провидението Му, за безкрайното Му могъщество. Небето също символизира духовните светове и затова говорим, изразявайки се алегорично, че Вс-вишният, скрит от нас, сякаш се „намира на небето“ (макар, че всъщност Той е извън понятията пространство и време).

Мъдреците ни предават: „Когато Вс-вишният сътворил Адам, Той го развел по цялата градина Еден, показал му всички творения и казал: „Гледай колко прекрасни са създанията Ми, не разваляй света Ми!“. Днес човек се ползва от света повече, отколкото му е необходимо. Той експлоатира природата за излишества, прахосва природните ресурси, дадени на човек за обезпечаване на живота, замърсява и разваля окръжаващата среда.

Написано е: „Небесата са небеса за Б-г, а земята Той дал на синовете човешки“. Всичко по земното кълбо е създадено така, че човек да може да съществува – за разлика от другите планети, където е прекалено висока или ниска температурата, няма атмосфера или вода и т.н. Любопитно е между другото, че в науката съществува така нареченият „антропологичен принцип“, според който физичните параметри имат точно такива величини, които позволяват живота и съществуването на човек. Ако една от постоянните физични константи – заряда на електрона, гравитацията и т.н. се различават от сегашните им значения, само с няколко процента, съществуването на живота в този вид, който знаем и още повече съществуването на човек биха били невъзможни.

Водата е източник на живот и в съответствие с Писанието (Битие, 1:2), тя е основа на Творението. Съвременните учени-космобиолози също твърдят, че водородът е основа на Вселената. Според кабала, водата символизира милостта на Твореца и затова животът на растенията и животните зависи от водата. Земното кълбо е пълно с вода и затова в Псалмите цар Давид казва: „Защото Той над моретата установи земята и над реките я постави“. Тъй като само на земното кълбо има вода, докато в космоса има само лед или пара – водата в течно състояние съществува само при температура от 0 до 100 градуса.

За дъжда е казано в книгата Йов: „Дава дъжд на земята за човек“, - става въпрос за това, че дъждът се спуска на земята, в съответствие с броя на хората и растенията в дадено място, в съответствие със заслугите на тези хора и молитвите им за дъжд. Когато Исраел контролирал Синайския полуостров (до 1979г.) - там се наблюдавали повече валежи, отколкото след като евреите оставят това място. Местните бедуини свидетелстват, че дори количеството риба в морето Ел-Ариш се намалило след това.

Водата има удивително свойство. Както всички други вещества, водата се разширява при нагряване или се свива при охлаждане. Но колкото и да е странно, при температура под 4 градуса, водата започва да се разширява, а ледът притежава по-малка плътност, отколкото водата в течно състояние. Ако това не би било така, то хладната вода и ледът биха се спускали през зимата на дъното на водоемите и те биха замръзвали до самото дъно. Рибите и другите живи същества биха замръзвали в леда и загивали. Но тъй като ледът е по-лек от водата, той покрива повърхността на водоема отгоре и го защитава от замръзване.

Водата като символ: водата, спускаща се от високо място към ниско, символизира Тора, която оставя горделивите и преминава към скромните. Водата и умиването в нея също се явява символ на изкупление и духовно очистване. Същото се говори за снега, както е написано при пророк Исая: „Ако греховете ви бъдат червени като багреница – те ще избелеят като сняг“.

Както беше казано, водата се явява източник на живот и символизира милостта на Твореца. Но този, който не се учи да вижда доброто във Вс-вишния, може да бъде наказан с вода, както това става в поколението на Енош, когато една трета от сушата била потопена (не е изключено, че в това събитие е източникът за потопената Атлантида) или по време на Световния потоп, когато било унищожено всичко живо.

Срамът да получаваш подаяние: в Йерусалимския Талмуд се казва, че ако се прикрепи клон към друго дърво, листата на това дърво ще са насочени в обратна посока по отношение на дървото. Мъдреците виждат в това символ: „този, който яде чуждото, се срамува да погледне другия в лицето“.

Забраната за преминаване през границата на съседа: съществува растение, с името „хацав“, корените на което растат строго надолу и не се разпространяват настрани. Това растение Йошуа (Исус Навин) използвал за разпределение на участъците земя, в завоюваната от него Страна на Исраел. И това ни учи, че не бива да нарушаваме чуждите граници.

Тора е уподобена на дърво: написано е (Притчи Соломонови, 3): „Дърво на живота е тя (Тора) за този, който се държи за нея“. В Талмуда е казано, че мъдреците са подобни на насаждения, които два пъти годишно произвеждат нови плодове. Същото е с Тора – изучаващите я постоянно намират в нея нов смисъл. Тора, дадена на Моисей на планината Синай, се печата и днес, заедно с превода на Ункелос, римлянина преминал в йудаизма.

Стремежът към възвисяване: в Псалмите (92) е написано: „Праведникът като палма разцъфтява, като ливански кедър се възнася“. Праведникът е уподобен на палма с фурми, защото тя расте само нагоре. Също и праведникът постоянно се стреми към духовно възвишение. И както палмата има плодове, така и праведникът учи другите хора. Той е уподобен и на кедър. Кедърът, ако го отсечете се обновява и започва да расте от пъна. Такъв е и праведникът: ако го постигне неудача (в това число и в духовен план), не се отчайва и започва всичко отначало.

Силата на поправянето в природата: в наше време, когато поради разрушението на озоновия слой, се усилят вредните слънчеви лъчения, се изяснило, че боровите дървета са изработили способ да филтрират това лъчение, за да не им вреди. Това ни учи, че Вс-вишният е заложил в творението сила, която позволява на живите същества да пробуждат в себе си свойства, позволяващи им да противостоят на новите неблагоприятни фактори на окръжаващата среда. (Подобно явление се наблюдава, напр., при насекомите, които се приспособиха към отровата ДДТ). Това ни учи, че човек е в състояние самостоятелно да изработва в себе си нови духовни сили.

Земята на Исраел, цветуща днес след като е провела в запустяване две хиляди години, ни учи, че е пазила верността към стопаните си. В Тора е написано: „И ще са опустошени на нея (земята на Исраел) враговете ви, заселили се на нея“. И действително през цялото време, докато над страната на Исраел са властвали различни народи, тя е била пустош. Мъдреците на Талмуда също са говорели, че разцветът и обилното плодоносене на земята на Исраел – е признак за близкото Избавление.

Плодовете като символ на Исраел

Народът на Исраел е уподобен на много растения, например на маслината, която е горчива, но съдържа чисто масло. И народът на Исраел вътре е добър, дори да е горчив отвън и трябва само да се намери способ, да се изведе навън тази вътрешна сила. Персонално казано, в много случаи подобна сила има във всеки човек, защото вътре в него пребивава дадена от Б-г душа.

Исраел е уподобен и на нар, който е покрит с дебела обвивка, а под нея има много семки. И дори празните хора от народа на Исраел са пълни със заповеди, като нара. Но и в представителите на другите народи може да имат вътрешни благородни качества, които не са забележими отвън, защото ги прикрива дебела обвивка.

Орехът, дори да попадне в мръсотия, не се цапа вътре. Много хора, дори намирайки се против волята си в лошо общество, умеят да преодоляват влиянието на средата.

В народа на Исраел всички тези качества се срещат по-често, но и другите могат да се учат от тях и да достигнат впечатляващи духовни висоти.

Животните

„И говорил Соломон за животните,

„Наставлява го от скота на земята

„Пъргавината: „Върви при мравката,

Човек следва да приема неща, които на пръв поглед се струват невъзможни и да не се срамува от тези, които се надсмиват над това, ако това е необходимо за служба на Вс-вишния или за поправянето на света. И тогава той ще се удостои с помощ от Небесата. Мъдреците също ни учат да бягаме от злото с пъргавината на елен, да бъдем леки като орел, когато правиш добро и полезно дело и да превъзмогваш злото си начало като лъв.

Двуличието: има цивилизации, които са уподобени в думите на Мъдреците на свиня. Това животно се отличава от всички други: другите животни, когато лежат, крият предните си копита под себе си, за да ги пазят. А когато свинята лежи на корема си, тя протяга предните си лапи напред. По този начин тя сякаш показва на всички раздвоените си копита – признак за кашерност. Обаче при нея отсъства вторият, вътрешен признак за кашерност – тя не отделя слюнка. По подобен начин, по-голямата част от западната цивилизация е устремена към развитие на външното. На развитието на вътрешното, духовното не отделя достатъчно внимание. Затова в тази цивилизация има много двуличие.

Скромността и другите положителни качества: Мъдреците на Талмуда са казали, че можем да се учим на скромност от котката, която зарива изпражненията си; на вярност от гълъбицата, която никога не оставя „съпруга“ си; на честност от мравката, която не отнема храна от друга мравка, а на интимен живот от петела, който сякаш „уговаря“ кокошката преди случката.

Отговорността на индивида пред обществото: Мъдреците са казали, че когато бият овцата по един орган, цялото и тяло трепери. Така и членовете на обществото образуват единен организъм и отговарят един за друг. Мъдреците привеждат следната притча: няколко човека плували по морето с лодка и един от тях започнал да пробива дъното. „Какво правиш, всички ще потънем!“ - завикали те. „Аз пробивам под себе си“, - отговорил той.

Трябва да се прави добро на всички: в Талмуда се пита, защо щъркелът се нарича на Светия език „хасида“ (милосърден)? - „Защото прави добро за „приятелите“ си (близките)“. А защо тогава не е кашерен, забранен е на евреите за храна (а един от смисълите на забраната е: отрицателните качества на животното да не преминат в човек)? „Защото той прави добро само на другарите си – следва да се помага на всички, а не само на другарите“.

Избор на общество: Мъдреците са казали (Поученията на бащите, 4): „Бъди опашка на лъв, а не глава на лисица“. Т.е. добре е да общуваш с по-развити хора, защото от тях може да се научиш на нещо, отколкото да възглавяваш хора, които са под теб. Символично е, че лисицата обръща главата си назад и тогава опашката се оказва пред главата; така и малките хора пренебрегват дори главата си. И обратно, лъвът размахва опашката си напред към главата: големите хора проявяват уважение дори към тези, които са под тях.

Вредата от злословието: ухапването от змия символизира нанасянето на вреда, от която нападащият няма никаква полза. Защото змията хапе и големи животни, които не може да изяде. По този повод съществува притча: „Питали змията: лъвът разкъсва плячката си, за да я изяде, така правят и другите хищници; а каква полза имаш ти, когато хапеш и убиваш?“ Змията отговорила: „Мен ли питате?! Питайте хората, занимаващи се със злословие, защото те вредят на другите, без да получават от това никаква изгода“.

Животните чувстват духовните неща: както свидетелства Тора от разказа за Варлаам и магарицата му, тя видяла стоящите на пътя ангели, които сам Варлаам не виждал. Интересно е, че животните чувстват приближаването на земетресенията и природните бедствия и предварително бягат. Мъдреците са казали: „Кучетата (безпричинно) лаят – ангелът на смъртта е дошъл в града“.

Сътрудничеството между животните и растителния свят: Вс-вишният създал света по такъв начин, че всяко отделно творение носи полза на друго. И в това виждаме единството на Твореца: всяка част на Творението е свързана с другите. Животните през цялото време употребяват кислород и отделят въглероден двуокис, а растенията обратно – използват въглероден двуокис и отделят кислород. Растенията отделят прашец, а насекомите се хранят с него и оплождат цветчетата и така се образуват плодовете. Животните ядат плодове и разпространяват семената, преминали през храносмилателната им система. Така растат нови растения по нови места.

Уважението към човек: Животните се боят от хората и по принцип не са длъжни да атакуват човек, както е написано (Битие, 9): „И страх и ужас пред вас ще изпитват зверовете по земята и птиците небесни“. Защо понякога животните все пак нападат хора? Мъдреците обясняват, че звяр атакува човек само в случай, че човек е загубил човешкия си образ (в духовен смисъл). В този случай звярът приема човека за животно!

Бъди гонен, а не преследвач: написано е (Еклесиаст, 3): „Б-г търси гонения (за да му помогне)“. Затова преследваните от хищниците животни – гълъби, овце, бикове – са принасяни в жертва в Храма, за разлика от хищните животни, които са забранени за храна за евреите. Оттук човек може да научи: по-добре бъди сред преследваните, отколкото сред гонителите.

Разделянето и съединението: висшите животни се размножават чрез съединение на самеца и самката, а нисшите като амебата – чрез деление. В това може да се види намек за важността от сътрудничеството и обединението и обратно, за низостта на разделението и раздорите.

Глава 4. Чудесата в природата

(от книгата на рав Ицхак Зилбер „Беседи по Тора“)

Много явления в природата са толкова чудни и удивителни, че човек, дори да не е склонен, да се замисля над тайната на творението, изпитва неволен възторг, като ги наблюдава.

Едно от най-интересните природни явления е мимикрията.

Кожата на заека през зимата е бяла, за да не бъде забелязан в снега, а през лятото - сива, сливаща го с цвета на земята.

При дивите птици черупката на яйцата е покрита с петна и ивици, за да са скрити от хищниците, а яйцата на домашните кокошки, пуйки, гъски са бели и селяните ги виждат лесно.

Жабите, змиите и птиците, обитаващи дърветата, често имат зелена окраска, а подобните им видове, които живеят по земята, предпочитат кафявите тонове.

Забелязано е, че какавидите на някои пеперуди приемат цвета на предмета, към който са прикрепени: на светъл фон те осветляват, а на тъмен потъмняват, на червен – почервеняват.

В зависимост от условията хамелеонът и осмокракът променят цвета си – така те се крият от враговете си.

По време на Втората световна война, военното ведомство на САЩ изследвало поведението на камбала, за да се научи от нея на изкуството на маскировката. Ако камбала се сложи в аквариум със синьо дъно, тя става синя, ако дъното е червено – червена, а ако дъното е оцветено като шахматна дъска – камбалата приема тази окраска.

Същото става с дървесната жабата: в зависимост от обстановката тя става по-светла или по-тъмна, ту зелена, ту жълтеникава – както и е изгодно.

Окраската променят и тритоните, живеещи във водата.

В животинския свят има „артисти“, лишени от средства за нападение, но умеещи да се преобразяват като опасни свои събратя.

Заблатените места нерядко са населявани от „блатни мухи“. Те се наричат така, защото полагат там яйцата си и какавидите им се развиват по блата и отпадъци. Те приличат на пчели и често ги бъркат. Обикновените мухи са плашливи, за разлика от пчелите, които не се боят от нищо, полагайки се на жилото си. Ето и „блатните мухи“ се отличават с храброст – тях може с пръсти да си хванете от цвете.

Обикновено мухите летят бързо, свили крачетата си. А пчелите летят бавно и тежко и крачетата им не са повдигнати. И така, „блатната муха“, когато се окаже близо до цветя, над които кръжат пчели, лети бавно, тежко, с изправени крачета, точно като пчела. А погледнете я, когато лети към блатото, за да положи яйцата си – полетът и е бърз и стремителен, крачетата свити.

Съществува и групова мимикрия. През 1958г. съветското списание „Около света“ разказа за немски учен, които водел подводни наблюдения над морските сомчета. Тези неголеми рибки винаги плуват на пасажи. Изведнъж до пасажа се приближава акула. Какво става? Вместо пасаж от сомчета тя вижда морски таралеж, който не става за нейна храна: погълни такъв и умираш. Но като се отдалечи акулата, ученът забелязал, че морският таралеж се разпада. Какво ставало? Това: когато морските сомчета, виждат акулата, се сближават и изобразяват морски таралеж!

За удивителните уловки, към които прибягва цикад-флатидата, за да се защити от враговете си, разказва в една от книгите си, за природата на Африка, Джой Адамсън. Тя била поразена, че обикновената на пръв поглед, цветна стрела се оказала струпване на цикад-флатиди, стоящи с прилепени крила.

Цикадите обикновено избират често срещани растения и се разполагат по дължина на стеблото, така че стават приличащи на съцветие. Понякога на върха на стъблото се натрупват цикади с бледа жълто-зелена окраска, а колкото по-тъмни били крилата им, толкова те се спускали надолу и като цяло се създава впечатление за преливащо съцветие.

Д. Адамсън цитира записките на Р. Орди за цикад-флатидата. Той пише, че виждал цикади на изсъхналото стъбло, на някакъв трън. Те изобразявали чрез себе си красив коралов цвят. Такива цветчета в природата няма, но насекомите съумели да създадат впечатление за истински живо цветче.

Един кениец разказал на Р. Орди: „Развъждах в Кориндонския музей цели поколения от такива цикад-флатиди. И във всяко ежедневно люпило от яйца винаги се оказваше, че поне едно яйце, от което се развивало създание, не с коралови, а със зелени яйца, а от няколко яйца се появявали насекоми с крилца с междинни отенки“.

...Стъблото завършва със зелена пъпка. По-ниско, частично се разкриват „цветчетата“ с коралови жилки, още по-ниско – цялото „съцветие“ от цикади – всички с коралови крилца. Гладните птици не могли да се досетят, че пред тях стои лесна плячка. Ако само се разтресе стъблото, цикадите биха се повдигнали във въздуха, но след определено време се връщат и препълзявайки една върху друга, възстановявали картината. Отново и отново пред изумените натуралисти се появявало прелестното коралово цветче, което не съществува в природата.

Размножението на растенията

А сега да поговорим за това, как се размножават растенията и как „хитро“ се държат при това.

Има растение, цветовете на което изглеждат скромно и невзрачно, когато ги брули вятър, а стават ярки, за да привличат насекомите. Нима това може да е нелепа случайност?

Незрелите плодове са зелени и незабележими сред листата, но когато узреят, стават много привлекателни и апетитни. Те сякаш призовават желаещите: изяж ме! Растението „знае“, че яркият плод ще привлече птиците и животните, който ще го изядат, а семената преминавайки през храносмилателния тракт (без да се разтворят от жлъчния сок, благодарение на защитната си обвивка!) попадат, в края на краищата, в земята – понякога на много километри от майчиното растение.

А папратът, който се размножава със спори, израстващи в долната част на листата, няма нито ярки цветчета, нито красиви плодове. Тук може да се види друго любопитно явление.

„Ако наблюдавате спороносния клас, в периода на зрялост на спорите, може да забележите, че спорангиите, т.е. кръгообразните кутийки, в които са включени спорите, през сухо време са отворени, а през влажно се закриват. Целта на приспособлението е разбираема: само в сух въздух сухите спори могат да са пренасяни от вятъра. Наблюдавайки спорангия с лупа, може да се види, че си струва само да се духне в открития спорангий и той се закрива“.

За това разказва А. Цингер (Цингер А. „Занимателна ботаника“ 1951г). Той привежда и други примери.

Някои растения разсейват семената си с... взрив. Така постъпва Импатиенс ноли тангере от семейството на балзаминовите. Названието и на латински означава „не ме докосвай“, „недокосната“.

Много растения, например, глухарчето снабдява семената си с „парашути“ или крилца, както борът. Семената на бора в полето се въртят и затова вятърът ги отнася на големи разстояния. Същото става със семената на клена. Не може да не се възхитим на тези остроумни „летателни апарати“! За да оцениш това съвършенство, пробвайте сами да направите такива крилца, които да се въртят в полет, както природните.

Семената на орхидеята са лепнещи и се прилепват към хоботчето на насекомото, което каца на цветчето. Семената на някои растения се зацепват за кожата на животните и се разнасят по този начин на огромни разстояния. Но „най-гениалното“ растение е китайският орех. Той сам „засява“ семената си в земята!

Общоизвестно е, че яркостта и ароматът на цветчетата служат като примамка за насекомите, които пренасят прашеца. Но растенията се впускат и в други хитрости, за да привличат насекомите.

Цветчето на „Виктория амазония“ се разгаря и вътре в него температурата с няколко градуса превишава температурата на окръжаващия въздух. Насекомите с удоволствие посещават тази „сауна“, отговаряйки на услугата с услуга, като пренасят прашеца.

По-нататък А. Цингер пише: „Нееднократно после ми се налагаше да виждам преждевременно и неестествено обилното разцъфтяване на ранени дървета. Вървиш, например, по път обграден с липи; липите са още млади; имат малко цветчета; но изведнъж виждаш две, три рязко открояващи се от останалите с цветното си богатство. Като отидеш по-наблизо и огледаш дърветата, почти винаги се оказва, че само те единствени сред приятелите си, са или засегнати от преминаващите екипажи, или са наранени по някакъв друг начин.

Един път през есента преминавах през скоро изсечена гора. До избата на горския беше оцелял само един разклонен дъб.

През тази година имаше урожай от жълъди, повтарящ се при нас обикновено на всеки три години. Във всички околни гори имаше много жълъди, но дъбът около колибата беше покрит с жълъди, в такова количество, каквото никога не бях виждал по-рано. Съдейки на око, жълъдите бяха не по-малко от десет пъти повече от нормалното. Оглеждайки дъба видях, че в долната част на ствола са направени дълбоки следи от брадва“.

Цингер прави извода: ако растението е повредено, то „знае“, че скоро ще загине и се старае по-бързо и обилно да плодоноси, за да изпълни предназначението си на земята.

И сред животните, и сред растенията много видове притежават много точни биологични часовници.

Целодневно слънчогледът показва времето, като истински часовник. Той без умора следи слънцето, постоянно въртейки главата си, така че слънчевите лъчи да попадат под подходящ ъгъл.

Морските раци преди приближаването на отлив се зариват в пясъка, същото правят и преди буря.

Безупречно е устроен часовниковият механизъм при някои водорасли, започващи да флуоресцират преди залез слънце и при светулките, светещи през нощта като фенери.

Биологичните часовници са точни и надеждни. Дори обичайният режим на външните явления да се променя, те продължават да действат в ритъм, кратен на денонощието и точността им не се нарушава.

Биологичните и ритмични процеси, съответстващи на дневното движение на слънцето, протичат в организмите на болшинството животни. Така се осъществява съгласуването на ръста на различните органи, последователността на етапите, на развитие на животното, контролът и регулирането на безкрайните и сложни физиологични функции на организма.

По часовник отчитаме денонощното време. А как да измерваме месеците и годините? Ние имаме календар, а прадедите ни са правили това с помощта на белези по дървета или по подобен начин.

Животните имат свой „автоматичен“ календар. Те „знаят“ кога даизпадат в сън, кога е необходимо да сменят цвета на кожата си и т.н.

Растенията „знаят“, кога да окапват листата си, а някои насекоми сменят обвивката си и последователно преминават различни стадии на развитие, в точно определено време, без да избързват или изостават.

Кралският пингвин, за да се сдобие с потомство, му се налага да пости четири месеца. Самецът и самката преминават над сто километра по леда към мястото за сношение. „Походът“ продължава около месец. После самката снася яйцето, оставя го на самеца и се връща назад до морето – за храна. Самецът два месеца героично се грижи за яйцето, при температура минус седемдесет, на вятър и сняг. Майката се връща към времето, когато трябва да се излюпи пилето. Самецът тръгва по обратния път.

И така, той гладувал месец, докато се движил към мястото, два месеца, докато мътел яйцето и още месец докато се върне до морето. Каква самоотверженост! И за какво? Инстинктивният стремеж да продължи рода? А той откъде е? Откъде се взима инстинктът? Развитие, еволюция, борба за съществуване? Но пингвинът знае ли, че ще има деца? Или не знае? Е как въобще, може да се развие инстинкт за „мъченичество“?!

Примерът с пингвина е взет от книгата на Рой Смит, събрал множество факти от този род. Ако владеете английски, то прочетете тази книга с интерес.

Самката на копаещата оса, когато и предстои да положи яйцето си, изкопава в почвата дълъг коридор с разширен край. После тя открива гъсеница на пеперудата-сфинкс, парализира я с жилото си и я доставя в готовата дупка. Как трябва да се познава анатомията на гъсеницата, за да не я убие ужилването, а само да се парализира! Нали ако гъсеницата умре, ще изгние. Ако е способна да се движи, то може да навреди на личинката. Осата завлича гъсеницата в дупката, отделя яйце и го прикрепва към гъсеницата, зарива входа и никога повече не се връща. Когато в нея се образува второ зряло яйце, тя изкопава нова дупка, намира друга гъсеница и повтаря процедурата. От яйцата се излюпват личинка, която се храни с гъсеницата. Личинката, в началото става какавида, после се превръща в зряла оса, която на свой ред, повтаря всичко отново.

Но най-интересното е, че осата предварително знае пола на потомството си! За развитието на самец е достатъчна една гъсеница, а ако от яйцето ще се излюпи самка, то за нея са нужни две гъсеници на пеперудата-сфинкс. Копаещата оса никога не греши. Потомците на копаещата оса нямат никаква връзка с родителите, те не могат да „узнаят“ от тях, по какъв начин да копаят коридора, от каква гъсеница и как да прикрепят яйцата си и т.н.

Ние хората, отглеждаме децата си, получаваме радост от общуването с тях, наблюдаваме развитието им. А какви родителски радости са известни на животните? Нали копаещата оса никога няма да види, а ако види – няма да познае потомството си и въпреки това подготвя за него храна. Заповедта „плодете се и се размножавайте“ тя изпълнява като заповед. Кой е научил на това насекомите?

В гъстите гори на Индонезия живее голяма птица, с големината на пуйка – дървесен клау. Когато идва време да снесе яйце, самецът и самката заедно правят гнездото. Самката влиза в него, а самецът покрива входа с пясък и кал, оставяйки само процеп, за да може самката да провира клюна си. Самката е затворена, но затова пък защитена от враговете. Самката снася яйцето и мъти яйцето, а самецът и носи храна. Но ако нещо стане със самеца? Намират се доброволци – други самци клау, които носят храна на „вдовицата“, докато израсте пиленцето, а самата тя премине процес на смяна на оперението. Случва се, че „вдовицата“ да бъде хранена от до пет самци.

Самецът на индийската птичка от две големи листа съшива тръба и прави в нея гнездо от тръстиков пух, памук, вълна, а после кани самката да снесе яйцата.

Какво заставя птиците да свиват гнезда за бъдещите пиленца? Кой ги е научил, как и в кое време, трябва да се прави това? Как те познават, кога ще настъпи подходящо за това време, кога ще се появи много храна за бъдещите пиленца? Защото, както вече говорехме, потомството на риещата оса не преминават никакво „обучение“! А и птиците, отгледани в инкубатор, които никога не виждат възрастни особи от вида си, строят гнездата си абсолютно точно и как ги свиват: кой от глина, кой от слама, а някои изриват ями в земята.

При някои птици гнездото строи само самецът, при други – самецът и самката: един носи материал, а друг строи. Разделение на труда!

Не е леко да се отгледа потомство, но грижата за пиленцата не е лека. Малките птици хранят пиленцата си много често: горската зидарка носи храна по 380 пъти на денонощие, големият синигер – 350-390, лястовицата – до 500, а американското орехче – дори 600 пъти на денонощие.

Човек се удивлява, наблюдавайки най-обикновената кокошка, когато тя извежда пиленцата си. През деня и нощта тя е с тях. И нека само към тях се опита да подходи куче или котка! Кокошката веднага се хвърля в бой и се стреми да им избоде очите. Не веднъж съм се смял, виждайки, как голямо куче с позор отстъпва пред малката кокошка.

Поразително е, как безстрашно животните рискуват живота си, за да спасят децата си. Виждайки пиленцата в опасност, птиците се хвърлят на земята, сякаш са ранени и подмамват врага, отлитат встрани и така няколко пъти, за да отдалечат опасността от гнездото. Птиците живеещи на ята, правят това организирано: ту една се преструва на ранена, ту друга и така дотогава, докато не го отвлекат по-далеч. Какво заставя животните да рискуват живота си, заради потомството?

Какво може да е по-важно за човек, от това да си намериш спътник в живота? За да достигнат съвършенство, мъжът и жената трябва да се допълват един друг. А винаги ли има такава възможност? Тъй като от волята ни нищо не зависи - ще бъде ли момче или момиче. И колкото и деца да се раждат в семейството, не можем да си „поръчаме“ син или дъщеря или да „направим“ така, че те да са по равно.

Но във всички страни и сред всички народи количеството на момчетата и момичетата са приблизително поравно, при това момчетата са малко повече: на 100 момичета се падат 105-107 момчета. Този превес има важно значение – момчетата са по-малко издръжливи и по-бързо загиват от болести и други причини, което в края на краищата води до полезно равновесие между половете.

Какво още е интересно: демографите забелязали увеличение на процента на раждането на момчета по време на войни. През Първата световна война във воюващите страни количеството на момчетата се увеличило примерно с два процента. Така в Германия през 1910г. на 100 момичета се раждали 105 момчета, а през 1918г. - 107 момчета. В Ленинград това съотношение през 1940г. се изразявало 100 към 104, а през 1945г. 100 към 109. Как се регулира всичко това?

Замислете се, колко сложно са устроени дори най-простите организми! Биологът и популяризатор на науката А. Прохоров пише (А. Прохоров „Инженер се учи от природата, 1967г.): „Многообразните регулиращи и управляващи механизми от условно-рефлекторен и безусловно-рефлекторен характер са събрани в живата природа в единната система на работеща „машина“ - нервната система на животното. Тази „машина“ по сложността и съвършенството на работата си още няма подобна на себе си в света на техниката. Съвременните действащи кибернетични машини се справят само с най-простите задачи в сравнение с тези, които постоянно се налага да решава нервната система, дори на най-нисшите животни“.

Знаете ли, че в човешкия мозък има около 14 милиарда нервни клетки, свързани помежду си с 10 трилиона „проводници“ - аксони? Да това е мозъкът на човек! Окото на дребната муха се състои от почти 8 хиляди отделни фасети. И стотици мускули привеждат в движение крилцата, главата, лапите...

Въздухът е изпълнен с множество насекоми, удивително разнообразни по форма и окраска. Ето лети голямата стрекоза, напомняща на самолет. Тя почти не маха крилата си. Двете й огромни очи се състоят от 50 000 отделни „очи“ - фасети, позволяващи едновременно да се обхваща цялото пространство и отпред, и отстрани, и горе, и долу. Където и да се появи мушица, стрекозата ще я види и за миг ще я погълне.

Откъде са се взели тези толкова сложни лекокрили същества? Защото крилата дори на най-малката мушица са по-съвършени и надеждни от всеки летателен апарат, създаден от човек.

Учените са разработили множество различни фотоелементи. По разнообразието и богатството си тази техниката отстъпва на живата природа. Всяко живо същество е снабдено с особени очи. Те са създадени специално за него.

Очите са различни не само по цвят. Те се различават по форма, предназначение и устройство. Фасетъчните очи на насекомите им позволяват много добре да виждат движещата се плячка; очите на жабата притежават удивителната способност да отделят и усилват контурите на предмета, от който се интересуват. Очите на африканска рибка са снабдени с приспособления, подобни на перископ; пчелите виждат поляризирана светлина. А размерите! Сравнете очите на мравката с очите на калмара, достигащи в диаметър 50 сантиметра!

Неслучайно военното ведомство на САЩ се заинтересувало от очите на жабата. Та това е истински жив компютър! Окото на жабата не вижда, пресява всичко ненужно, напр., сенките от облаците. Затова ценната информация незабавно се фиксира и предава в мозъка. Очите на жабата са способни да увеличават контраста на изображенията, особено ясно отделяйки контурите. Очите и следят едновременно и предмета, и анализират постъпващите сигнали. Всички тези особености били отчетени при създаването в САЩ на електронен модел на окото на жабата. Специалистите твърдят, че такива устройства може да се използват, за едновременното следене на целта и за опознаването и.

Природата е необикновено щедра. Това, което не вижда или чува човек, виждат и чуват останалите животни. Още до неотдавна се смяташе, че не съществуват живи организми, чувствителни към ултразвук, инфрачервено, ултравиолетово и йонизиращо лъчение – именно затова и са наречени така. Учените били уверени, че улавянето на такива звукови и светлинни вълни е по силата само на специални прибори. А сега се оказва, че органите за възприемане на човек не са толкова груби: някои сигнали се възприемат подсъзнателно. Що се касае до животинското царство, то на техниката и е още рано да се хвали с превъзходството си.

Учените открили, че гърмящата змия вижда в инфрачервена светлина, а делфинът притежава великолепна ултразвукова радиолокационна система. За прилепът няма какво да говорим: за ултразвуковите му локатори знаят всички.

„Ушите“ на ковача, които са поместени на предните му лапи, точно установяват местонахождението на източника на звук. Съществуват разновидности на ковача, които възприемат звук, не с помощта на точно диференцирани слухови органи, а с цялото тяло. Английският физиолог Аутум с помощта на много точни експерименти доказал, че тези ковачи реагират на колебания, амплитудата, на които не е повече от радиуса на атом водород!

Сега изследователите са склонни да признаят, че в природата съществуват разнообразни живи „прибори“, способни да улавят много видове енергия. Те са несравнимо повече, отколкото приборите, създадени от хората.

Специалистите по бионика се стараят да разгадаят секретите на високата чувствителност и поразителната компактност на тези устройства, с които Вс-вишният е надарил живите организми, за да разберат как действат най-прецизните им датчици, за да използват същите идеи в създаването на научна апаратура.

За зрението и слуха

В окото на човек има приблизително 123 милиона, така наречени „пръчици“ и 7 милиона „колбички“. Те са светлочувствителни елементи и именно те възприемат светлинната енергия. Другите части на тази съвършена оптична система (зеницата, ириса и лещата) служат за пречупването на лъчите и фокусирането на изображението.

Възхищава ни изключителната чувствителност на очните рецептори: да предизвикат усещане за светлина са способни само 5-10 кванта. Това е близо до предела на възможното, защото най-малкото количество енергия, което може да даде светлина, както е известно е един квант. Съвременната телевизионна тръба притежава същата чувствителност, но колко е огромна!

Човек различава неголяма част от спектъра на електромагнитните вълни – от 350 до 850 милимикрона. Светлинните колебания с различна честота, субективно възприемаме като различни цветове. Инженерите внимателно изучават това свойство на зрителния ни апарат и използват това за създаването на системата на цветната телевизия. Трябва да кажем, че възприемането на светлината ни не случайно е ограничено в толкова неголям диапазон. Ако очните рецептори реагираха, например, на инфрачервените лъчи, които изпускат нагрятите тела, то собствената топлина на очите би се възприемала като непрекъснати светлинни пречки и не би било възможно да се види нищо.

Органът на слуха не е по-малко чувствителен в нас, отколкото органа на зрение. Експериментално е открито, че минималната интензивност на звука, която е способна да възприема човешкото ухо е 10-9 ерг/см2*сек (това е долният праг, получен при честота 1000 Хц). Амплитудата на трептене на молекулите във въздуха не превишава 8*10-10см. Излиза, че амплитудата на движение на молекулите, способна да предизвика усещане на звук, е приблизително равна на една петдесета от диаметъра на молекулата на въздуха, т.е. Ухото почти е способно да чува топлинното движение на молекулите!

Ухото, както и окото притежава пределно допустима чувствителност. По-нататъшното увеличение на чувствителността на зрението само би ни е дало възможност да виждаме картината на безпорядъчното движение на „атомите на светлината“ - фотоните, а увеличението на чувствителността на слуха би ни довело до усещане на постоянен брум, предизвикван от безпорядъчното движение на молекулите. Ясно е, че от това няма никаква нужда. Вс-вишният се е погрижил за това, органите ни за чувства да могат да функционират нормално.

С подобна целесъобразност е устроен всеки орган на всяко живо същество. В него няма нищо излишно, а „конструкцията“ му е обусловена от предназначението, от мястото в общата система на организма и условията на средата, в която трябва да функционира. Ако и най-дребен „детайл“ излезе от строя или се окаже недоразвит – това ще окаже влияние върху целия организъм.

Кой е замислил и създал цялото това съвършенство? Не е ли прекалено наивно, да се обяснят тези факти с естествения отбор или с милиардите милиарди мутации? И може ли да допуснем мисъл за това, че окръжаващото ни великолепие на природата е резултат от сляпа случайност?

Животните и птиците са превъзходни пилоти и мореплаватели.

В последните десетилетия стана възможно да се обсъдят резултатите от мигрирането на стотици хиляди птици. Изясниха се удивителни факти. Нерядко птиците извършват прелети през нощта или в гъста мъгла, преодолявайки разстояния от няколко хиляди километра (така морската лястовица от полюс до полюс прелита около 40 000 км). Оказало се, че много видове птици се впускат на път, две седмици след като се излюпили от яйцата си. В такава нежна възраст, за пръв път в живота, без карти и без компас – и през океана! За къде сме ние, хората...

Известно е, че всеки птичи вид зимува в определено място на планетата. Ятата намират места за зимуване по всяко време, с удивителна точност и никога не грешат. Още повече (и това е отбелязано от много натуралисти и любители), отделни ята от година на година се завръщат в определени градове, села и зимуват под покрива на един и същ дом или на едно и също дърво.

Морските костенурки, обитаващи Бразилия, преплуват 2250 км, за да снесат яйцата си на острови, разположени по средата на пътя между Бразилия и Африка. Това са мънички острови, които на обикновена карта не може да видиш. Както се казва „мореплавателите“ не спират, докато островът си не намерят без грешка.

Всички змиорки от Англия, Испания, Северна и Южна Америка, Африка плуват, за да хвърлят хайвера си в Саргасово море, а децата им, развили се от хайвера, след няколко месеца, спокойно се завръщат към изходните пунктове. При това е установено, че потомците на „европейските змиорки се възвръщат не само в същата страна, но и в същата река, която са обитавали родителите им; така постъпват и всички африкански и американски змиорки.

Насекомите мигрират също. Например, пеперудата Нофомила ноктуела се ражда в Северна Африка (със светла окраска) и след няколко дни се впуска в грандиозно пътешествие до Англия. Тук към края на лятото се появява потомството й – вече с тъмни крила и се отправя по обратния път към Северна Африка, през Сахара! Кой е научил, тези съвършено безмозъчни същества, да извършват такива грандиозни прелитания?

Природата в разкош

Електрическата змиорка си добива храна, убивайки жертвата чрез електрически ток. Четири пети от тялото и с дължина 2.7 метра заемат три електрически органа и само една пета се пада на органите за дишане, хранене, размножение и т.н. Тя генерира ток до 650 волта.

Защо? В океана плуват и обикновени змиорки и не по-зле от електрическите си намират храна. Неразбираемо разточителство!

Такъв разкош в природата представляват отровните змии. Има змии, „настроени“ за плячка имаща определена температура. Такива змии от две същества с различна температура на тялото, от една десета на градуса, безгрешно избират нужната и. При това тя определя температурата на плячката, без да се докосва до нея. Змийската отрова е истинско чудо на фармакологията. Съставът и е много сложен. За да пуска отрова, змията трябва да има специално приспособление. Освен това, самата тя трябва да е защитена от действието на отровата си. Защо са и на природата всички тези усложнения? Тъй като неотровните змии са пет пъти повече, от отровните и те не мислят да умират.

Доста необикновено същество е бомбардиращият бръмбар. Той обърква противника си със силна струя воняща течност. Немският учен Герман Шилдкнехт е изяснил природата на това явление. Особени жлези на бръмбара изработва два вида течности, които се съхраняват в два мехура. Шилдкнехт провел химически анализ и определил, че едната от течностите е 10% разтвор на хидрохинон, а другата 23% солна киселина. Съдържани по отделно, течностите са безопасни, но когато се съединят заедно, става ... взрив. Гърмящата смес се взривява в специална камера, а продуктите от изгарянето се изхвърлят към врага от две сопла под опашката на бръмбара. Обаче, за да се задържи взрива до нужния момент, в организма на бръмбара се изработва специален фермент, който неутрализира гърмящата смес. За да се неутрализира, на свой ред, действието на този фермент, във „взривната камера“ се внася друг фермент – и става взрив или серия от взривове. Как да се обясни този феномен, от гледна точка на еволюцията? Какви условия са „научили на ум“ малкия бръмбар да изработи толкова сложен механизъм за защита? И по какъв начин той е съумял да създаде в тялото си цяла химическа лаборатория?

Бразилският учен Хосе Мария Лима обърнал внимание на факта, че южноамериканските индианци предварително им било известно, кои територии ще се окажат под водата, през различните времена на разлива на Амазонка. На всички въпроси, в какво е тайната, индианците отговаряли с една дума: мравки.

Много седмици преди наводнението черните мравки ставали много активни – повдигали се по високите дървета и седели там, въртейки пипалата си – антени. Събирайки нужната информация, те я предавали на „старшите метеоролози“. Обработвайки тези сведения, „ръководството“ решавало да напусне опасното място. Тогава мравките се строявали в колони и в организиран ред тръгвали на поход. По думите на индианците, те нито един път не грешали. И новият мравуняк винаги оставал сух.

Вече говорехме, че птиците умеят да строят удивително точно и целесъобразно. Обаче всички рекорди на великите архитекти са надминати от... пчелите. Инженерите често им се налага да решават задачи, когато с минимум материал трябва да се построи помещение с максимален обем (отчитайки разбира се, устойчивостта). Такива задачи се решават по пътя на сложни сметки, с участието на висша математика.

Когато пчелите строят клетки за съхраняването на мед, те се разминават с диференциалното и интегрално смятане. Клетките представляват шестостранни призми със страна 2.71 мм. Защо клетките са шестостранни? Защото зададената площ, най-рационално се покрива с шестограми – периметърът им е най-малък. Обаче дъното на клетката не е плоско, то представлява тристранен ъгъл, съставен от три ромба. Възниква въпросът, какъв трябва да е плоският ъгъл при външните ромбове, за да се напасват с минималната повърхност?

Пръв от този проблем се заинтересувал италианският астроном и геодезист Миралди. През 1712г. той установил, че ъгълът трябва да бъде близък до 110 градуса. Впоследствие Реомюр, Вейл и Кениг уточнили тази величина: 109 гр. 28сек. Фонтанел, секретарят на Френската академия на науките, забелязал, че пчелите независимо от по-слабите си математически познания от Нютон и Лайбниц, получават указания от самия Творец. Впрочем, с времето се изяснило, че „сметките“ на пчелите са по-точни.

Австрийският учен Фриш установил, че пчелите могат да съобщават една на друга местонахождението на източниците на храна и разстоянието и от кошера. Пчелата, намерила храна се връща до кошера с прашец и изпълнява определен танц. Ако нектарът се намира на разстояние по-малко от 50 метра, разузнавачката описва неголеми кръгове. При разстояние от 50 до 100 метра пчелата се движи не само в кръгове, но и по права линия, въртейки коремчето си. Рисунъкът на движението и говори не само за разстоянието до цветчетата, но и за направлението на полето относно слънцето.

Кой е научил мравките на метеорология, а пчелите на висша математика? Защото при всички тези подобрения те икономисват само допълнителни 2% восък. Оправдана ли е тази „гениалност“ на пчелите, за да оживеят? Не, никаква борба за съществуване на щедрата природа не обяснява това. Такова великолепие и разнообразие е достъпно само на Твореца!

В природата всичко е взаймосвързано, в нея цари удивителна хармония между животинския и растителния свят, между животните и средата им на обитаване, между видовете животни.

Растенията поглъщат въглероден двуокис и отделят кислород, а животните – обратно. Атмосферата ни съдържа 21% кислород и ако количеството на този газ намалее, хората и животните няма да има, какво да дишат. Човек замърсява атмосферата, изсича горите. Сякаш, идва моментът, когато всички ние ще започнем да се задушаваме. Но ето идва помощ от съвършено неочакван източник.

Повърхността на моретата е покрита със синьо-зеленикави водорасли, отделящи кислород и поглъщащи въглероден двуокис. Моретата и океаните заемат 70% от повърхността на земното кълбо. И ето според степента на увеличението въглеродния двуокис във въздуха, броя на тези едноклетъчни организми расте и по такъв начин поддържа нивото на кислорода в атмосферата.

Така се съхранява непроменимо нивото и на въглеродния двуокис – 0.04%. За живота на земята е опасно не само увеличението му, но и намалението му – тъй като заедно с водата и азота, той влиза в състава на въглеводородите. 96% от въглеродния двуокис е разтворен в моретата и океаните. Според нуждата те освобождават необходимото количество от този газ.

Както е известно, всички вещества се разширяват при нагряване и се свиват при охлаждане. Освен водата. Тя има минимален обем при +4 гр. по Целзий, а охлаждайки се повече – се разширява и ледът става по-лек от водата. Затова реките (при нормални условия) замръзват отгоре и всичко живо в тях се съхранява. Ако не е била тази аномалия, реките и езерата биха замръзвали до дъното.

За това, че растенията „хранят“ насекомите (а „Виктория амазонска“ още и топли), вече знаете. В отговор на тази „милост“ на растенията насекомите ги опрашват. Пчелите тясно си сътрудничат с човек: те не само ни снабдяват с восък и мед, но и опрашват овощните градини, културните ни насаждения. Люцерната, детелината и стотици други растения не биха давали семена, ако изведнъж умрат осите и пчелите. Нима това не доказва, че всичко в света е било създадено едновременно и по един план – и насекомите, и растенията?

Взаимовръзката в природата е много сложна. И затова човек, стремейки се да я „усъвършенства“, често и причинява вреда.

В Китай решили да се избавят от врабчетата, изяждащи ориза по полето, ще ги избием – речено сторено. И напълно се справили със задачата. Но урожаят от ориз започнал катастрофално да пада, защото рязко се увеличило количеството на вредителите, които врабчетата изяждали и на Китай му се наложило да импортират врабчета от други страни.

Нещо подобно се случило с вълците. Човек, действайки глупаво и праволинейно, унищожавал опасните хищници и в горите не останали „санитарите“: защото вълците преди всичко нападат слабите и болните животни. Един път в Сибир избухнала чума сред полевките. Вълците буквално оживели, изловили всички чумни полевки и на хищниците това въобще не им навредило. За крокодилите може да се каже същото и за китовете също.

В детството си заболях от малария и мъчейки се от пристъпите на болестта, мечтаех да избавя цялото човечество от нея, разработвайки планове за унищожението на комара-анофелес – преносителя на маларията. Ставайки възрастен разбрах, че подобен план вече е бил приет от Световната здравна организация. За щастие той не бил осъществен. Защото ако комарите бъдат унищожени, то ще изчезнат определени видове птици, а ако изчезнат птиците, то... и така нататък.

Случайност или волята на Б-г?

Представете си пишеща машина, зад която са поставили неграмотен човек и са му предоставили възможност, колкото иска да чука по клавишите. Струва ли си да очакваме, че дори малко свързан текст ще напише?

Пуснете котки – в каквото искате количество – хиляди години да подскачат по клавишите на роял. Ще чуем ли рано или късно симфония?

Нека вземем два милиона червени топки, два милиона зелени, да ги смесим и после да помолим човек, на който сме завързали очите да ги сортира по цвят. Вярвате ли в успеха на това мероприятие?

Сега си представете планетата ни. За да съществува на нея живот, тя трябва да е с определена величина, орбитата й трябва да се разполага в определена плоскост, нито далеч, нито близо до слънцето. Всичко има значение: наклонът на оста и, скоростта на въртене, наличието на атмосфера с именно такъв състав и защитени пояси, разположение на магнитните полета и много, много друго.

Да допуснем, че Земята би се въртяла около Слънцето по орбитата на Венера. Тогава температурата на повърхността и би се повдигнала до температурата на разтопяването на оловото. Разбира се, живот на такава планета може да съществува само във фантастичните романи.

Ако земната ос би била наклонена към Слънцето под друг ъгъл, то климатът би се изменил и е възможно да изчезнат всички годишни времена. И т.н., и т.н.

Проф. Саган от Корнуелския университет провел през 1973г. изчисляване вероятността за съществуването в космоса на планета, където би имало минимални условия за поддържане на вече готов живот (въобще без да се говори за възникването на най-проста клетка, още повече на ген). Той получил цифрата 10^-(2*10^9). Друг учен, Солбъри, получил цифрата 10^-415. Трябва да отбележим, че един от най-големите специалисти в теорията на вероятностите - Борел формулирал правилото: събитие, вероятността на което е под 10^-50, няма да стане никога, колкото и възможности да се предоставят. Нужни ли са коментари? Може ли, знаейки всички известни на съвременната наука факти, да се говори за случайност при възникването на живота на Земята?

Да повторим още един път думите на великия еврейски философ Маймонид (Рамбам): „Струва си човек да се вгледа в деянията и удивителните творения на Вс-вишния, да види безкрайната Му и неизмерима мъдрост и веднага ще започне да обича и слави Б-г“ (Закони за основите на Тора, 2:2).