Глава 5. Какво може да се учи от земята на Исраел и народа на Исраел?

Народът на Исраел е най-древният народ съхранил досега религията и цивилизацията си, за разлика от другите народи на древността, които напълно са загубили културата си. Той е неизтребим и всеки път възстава от пепелта, след опитите за унищожението му. Последният опит бе предприет съвсем неотдавна. Тази издръжливост е признак за постоянното Провидение на Твореца: Той се намесва в ставащото в света и надзирава всичко. Само по себе си съществуването на еврейския народ е чудо, сравнимо с чудесата на Изхода от Египет, защото това е чудо, продължаващо през цялата история. Всичко това е, защото народът на Исраел има много важна роля – да бъде духовен учител на човечеството.

„Вие сте свидетелите Ми – думи на Г-спод, - (този) раб Мой (пророкът), който Аз избрах, за да ме познаете (Мен) и да Ми повярвате, да разберете, че само на Мен (е известно бъдещето). До Мен не съществуваше Б-г и след (Мен) няма да бъде. Аз съм Б-г и няма Спасител, освен Мен. Аз предрекох, спасих и възвестих... А вие сте Ми свидетели на думите на Г-спод, че Аз съм Б-г“ (Исая, 43:10-12).

Историята на еврейския народ и изпълнението на записаните в Библията пророчества за него са неоспорими доказателства, за съществуването на Твореца и присъствието Му в света.

(За чудесната история на народа на Исраел и изпълнението на библейските пророчества, може да се прочете в книгите на рав Ицхак Зилбер „Пламъкът няма да те запали“ и „Аз принадлежа на приятеля си, а той на мен“. Погледни в сайта www.rav.ru. Тук ще приведем само някой цитати от тези книги.)

„Пустиня ще стане цялата земя“

„И ще кажат бъдещите поколения, децата ви, които ще дойдат след вас и чуждоземецът, който ще дойде от далечна страна, ще види бедствията на тази земя и недъзите и, с които я порази Г-спод:

„Сяра и сол, опожаряване – цялата земя не се засява и не плодоноси, и от нея не никне никаква трева, както след изтреблението на Сдом и Амора..., които унищожи Г-спод в гнева и в яростта Си“. И ще кажат всички народи: „Защо постъпи така Г-спод с тази страна? Защо е толкова голям гнева на (Му)?“ И ще отговорят: „Защото отхвърлихте съюза с Г-спод, Б-га на бащите ви, който Той сключи с тях, когато ги изведе от земята Египетска. И тръгнаха те и започнаха да служат на други богове и да им се покланят... И се разгоря гнева на Г-спод върху тази страна и предизвика (Вс-вишният) върху нея проклятия, за които е написано в тази книга. И ги изгони Г-спод от страната им с гняв и ярост, и с велико негодувание, и ги хвърли в друга страна...“ (Дварим, 29: 21-27).

От множеството предсказания за изгнанието на народа на Исраел от страната му, за разрушението и превръщането и в пустиня, следва особено да отбележим пророчеството на Ирмеяу. То е забележително с това, че за разлика от болшинството останали предсказания, където събитията са описани в бъдеще време, бъдещето в него се представя като вече случило се:

„И аз видях земята и ето пустош и хаос, помръкнали небеса; видях планините и ето треперят, и всички хълмове се тресат; и видях (страната), и ето няма (в нея) нито души и всички птици небесни са отлетели; видях аз (страната) и ето плодородният край беше станал пустиня, и всичките му градове бяха разрушени пред Г-спод от яростния Му гняв. Защото така каза Г-спод: „Пустиня ще стане цялата земя, (все пак) Аз няма да я унищожа окончателно“ (Ирмеяу, 4: 23-27).

Независимо от подобни предупреждения, винаги сред евреите се намирали хора, които не желаели да слушат пророците, основавайки се, че след като вече веднъж Вс-вишният е обещал Ерец Исраел на Авраам, Ицхак и Яаков, след като вече Той е довел потомците им в страната – то това е завинаги. Гневно се обръща към тези безотговорни и недалновидни съвременници пророк Йехезкел:

„... каза Г-спод Б-г: „С кръв (храна) ще ядете и очите си ще започнете да повдигате към идолите си и кръв ще пролеете, а искате земята да унаследите?! Уповавахте се на меча си, правехте гнусотии и жената на ближния си осквернявахте – и искате земята да унаследите?!... И ще предам тази земя на опустошение и запустяване, и ще изсъхне гордото и могъщество, и ще опустеят планините на Исраел... И ще разберат, че Аз съм Г-спод, когато предам тази земя на опустошение и запустяване за всички гнусотии, които вършехте“ (Йехезкел, 33: 25,26,28,29).

По-нататък пророкът се оплаква, че съгражданите гледат на него само като на сладкогласен певец, без да се вслушват в думите му, защото смятат, че той говори от собственото си име. Пророкът предпазва тези хора: „Но когато се сбъдне това (пророчество) и ето то се сбъдва вече – тогава ще осъзнаят, че сред тях имаше пророк“ (Йехезкел, 33: 33).

Всичко се сбъднало, предсказанията се изпълнили. В течение на почти две хиляди години Ерец Исраел пребивавала в запустяване. Страната, била някога толкова плодородна, се превърнала в дива степ. След потушаването на въстанието на Бар-Кохба римляните разрушили градове и села, разорали на длъж и шир Храмовата планина, напълно унищожили развитата система от хидротехнически съоръжения в земята на Исраел. През VII в. араби-бедуини скитащи по осиротялата страна, изхранвали козите си с последната трева, която все още била в състояние да дава изтощената земя. Турците, завладели през XVI в. Ерец Исраел, изсекли всички гори, изкоренили, знаменитите някога на целия свят, ливански кедрови гори. Всички опити на пришълци да възродят в страната земеделие, до нищо не довели: пшеницата давала нищожни урожаи, много по-малки, отколкото събирали в съседните страни – Сирия и Египет. Разработката на полезни изкопаеми практически се прекратила. С риболовство почти никой не се занимавал.

Най-плодородната страна, лежаща на кръстопътя на търговските пътища, съединяващи Европа, Азия и Африка, страната, която се явявала светиня за двете господстващи в тази част на света религии – мюсюлманската и християнската, страна, за правото на притежание, на която са загубили главите си, по време на кръстоносните походи, стотици хиляди войни от европейските и арабски армии, стигнала до упадък. Така продължавало почти две хиляди години...

Думите на пророка Миха се изпълнили:

„Слушайте това, глави на дома на Яаков и управители на дома на Исраел, презиращите правосъдие и изкривяващите правото, строящите Сион върху кръв, а Йерусалим върху несправедливост! Съдиите му съдят, приемайки подкупи, а свещениците му учат за заплащане... и (при това) се надяват на Г-спод, говорейки: „Ето Г-спод е сред нас, няма да ни постигне беда“. Затова, заради вас, като поле ще бъде разоран Сион и Йерусалим ще се превърне в руина, а Храмовата планина ще стане залесен хълм“ (Миха, 3: 9-12).

Римският историк Дион Касий свидетелства: „50 от укрепените градове и 985 други поселения били разрушени. 580 000 човека загинали в преходи и сражения. Умрелите от глад и епидемии нямат брой. Почти цялата Иудея се се превърнала в пустиня. Територията на Йерусалим . Столицата на Иудея били разорани и на това место била основана римската колония под названието Елиа Капитолина“.

Всичко, което останало от величествения някога Храм е стената, ограждаща от запад Храмовата планина, на иврит – Котел маарави. На всеки евреин е известно и другото и название – Стената на плача.

„Ето Той стои зад стената ни“, - говори за Вс-вишния Шир аШирим (2: 9). „Зад коя стена?“ - питат мъдреците и отговарят: „Зад Западната стена на Храмовата планина. Защото му (на Давид) се заклел Б-г, че тя никога няма да бъде разрушена“ (Мидраш Шир аШирим раба).

Тази стена е частично построена от цар Давид, ограждала още Първия Храм. При издигането на Втория Храм, тя по чудо избегнала разрушение, била надстроена и продължавала, както и преди, да огражда Храмовата планина от запад. Веспасиан, който превзел Йерусалим, заповядал на военачалниците си напълно да разрушат непокорния град и да разорат земята, на която стоял. Да унищожи Западната стена, било поръчано, на предводителя на наемниците от Арабия - Пангар. Когато Веспасиан разбрал, че Пангар не изпълнил заповедта му и Западната стена не била разрушена, той повикал Пангар и изискал обяснения. „Реших да я оставя като паметник на военната мощ на Римската империя, - отговорил той. - Гледайки на нея, хората ще могат да си представят, колко грандиозен е бил самият Йерусалимски Храм, разрушен от непобедимите римляни“. Пангар бил убит, но Западната стена оцеляла.

Не по-малко от девет пъти Йерусалим бил разрушаван и отново построяван за последните две хилядолетия, но Вс-вишният изпълнил клетвата Си и съхранил за еврейския народ светинята му – Котел маарави. И днес стои Западната стена – свидетел на древните пророчества за безсмъртието на Храма и стотици хиляди евреи от цял свят, дошли в Йерусалим, целуват светите и камъни...

Кой само не е пребивавал за две хилядолетия в многострадалната страна на Исраел! До IV век я стопанисвали римляните, после страната попаднала под властта на Византия; от 640 г. Ерец Исраел влизала в състава на Арабския халифат, а след разпада му, била управлявана от египтяните; после започнала епохата на кръстоносните походи, първият, от които се състоял през 1096-1099 години. През 1187 година султанът на Египет Сала-ад-Дин разгромил кръстоносците и включил цялата Ерец Исраел, освен крепостта Акко, още столетие останала в ръцете на кръстоносците, в състава на държавата си. Арабите управлявали страната до завоюването и през 1516 година от турците; под игото на Османската империя Ерец Исраел се намирал до 1917 година, когато страната завладели англичаните; през 1920 година международната конференция в Сан Ремо дала на Англия мандат за управление на Палестина. Новата история на страната на Исраел започнала с появата на първите еврейски поселения.

Всеки от народите-завоеватели, преминали през Ерец Исраел за две хилядолетия, е виновен в разграбването на богатствата и, в хищническото използване на природните и ресурси. Рамбан, преминал в страната на Исраел през 1267 година, отбелязва в писмото до сина си следното: „Какво мога да кажа за тази страна? Тя е пустинна и изоставена. Най-светите места в нея, като правило са подложени на най-големите разрушения. Иудея е пострадала най-много от всичко, а в Иудея най-страшна съдба е постигнала Йерусалим“.

Немалко неевреи – учени, писатели или просто търсачи на приключения са пребивавали в Палестина през годините на турското владичество. До наше време са стигнали спомените на някои от тях.

Известният френски изтоковед К. Волней, посетил Ерец Исраел в края на XVIII век, пише: „Преминавах през градове, запознавайки се обичаите и нравите на жителите им. Стигах до далечни села, където изучавах положението на земеделците. Навсякъде виждах само разпад, опустошение, тирания и нищета. Всеки ден по пътя си срещах запустели поля, опустошени села и градове, лежащи в развалини... Сравнението на далечното минало със съвременното състояние на тази страна пораждаше високи размисли. Пред духовния ми поглед оживяваше историята на миналите времена... Аз си спомнях Дамасковото, и Ирусалимското, и Самарийското царства, в което живели десетте колена на еврейския народ, спомнях си войнственото царство на филистимляните и търговските градове-републики във Финикия. В Сирия почти обезлюдена в нашата епоха, някога е имало стотици богати и цветущи градове. По равнините и са били разположени села и махали... обработени ниви, пътища за хора... Какво е станало с тази страна на изобилие и бурна дейност? Къде са орачите и обработваната от тях земя, къде са стадата, къде е всичко това, което съставлявало гордостта и украсата на тази страна? Уви! Аз обиколих цялата тази пустиня, посетих места, където някога бурно процъфтявал животът и не видях нищо, освен запустялост и обезлюдяване... Велики Б-же! Поради какво са станали тези съдбовни промени? По какви причини, така изразително, се е изменила съдбата на тази страна? В какво е причината за проклятието от Небесата, което я угнетява?“

К.М. Базили, руски дипломат за Близкия Изток, живял през XIX век, отбелязва в спомените си, ужасяващата безнравственост на обитателите на Палестина, алчността на събиращите данъци, от които хората се криели в планините, напускайки жилищата си; той говори за почти пълното отсъствие в страната на промишленост, за упадъка на селското стопанство, за корупцията сред турските власти - „най-безнравствената администрация в света“.

Как тук да не си спомним думите на Тора: „И ще кажат всички народи: „Защо Б-г постъпи така с тази страна?“ (Дварим, 29: 23).

След изгнанието на евреите от римляните Ерец Исраел се превръща в страна без собствен народ – постоянно живеещ в нея, привързан към историческото си наследство, вкоренил се в земята, считайки я за своя родина. Нито един от народите завоеватели така и не се задържал тук, защото Палестина била за тях само колония, разменна монета в световната политика, база за експедиционни военни части.

Арабите, господстващи в страната в течение на седем века, асимилирали заселилите си тук кюрди, африканци, албанци, перси, гърци, бербери, сърби, черкези и много други, но не се появил етнически конгломерат, така и не станала „палестинска“ нация, а интегрална част от разхвърления по обширните пространства на Азия и Африка арабски народ. Турците, управляващи Палестина в течение на четири века, се интересували само от богатствата на страната; разграбвайки ги, те изчезнали от Ерец Исраел, без да оставят след себе си никакви следи, ако не се броят направените от тях разрушения.

Не е ли удивително това? Най-богата страна, страната без собствен народ, изведен в изгнание, така и не станала родина за нито един чужд народ, през протежение на деветнадесет века, отхвърляйки пришълците! Ето какво говори по този повод Рамбан: „Пророчеството за това, че при отсъствието на народа на Исраел страната ще бъде пустиня, е добър знак за всички евреи, намиращи се в изгнание. Това говори, че страната няма да приеме никой друг и убедително доказва, че намерението на Б-г да върне еврейския народ в Ерец Исраел, ще бъде изпълнено. Тъй като не може да се намери в целия свят нито една добра и обширна страна, гъстонаселена в миналото, която да се предаде на запустяване, независимо от това, че много народи са се опитвали да я вземат в ръцете си. При тях нищо не се получило (в Ерец Исраел): страната не прие никого, след напускането ни“ (коментар по гл. Вайкра, 26: 16).

Пророчествата за завръщането на евреите в страната си

Преминете днес през площадите и улиците на Йерусалим: зрелището от хиляди бягащи момчета и момичета, старци и старици, седящи по скамейките под сенките на нови белокаменни сгради, вселява в нас надежда за това, че предсказанията на Захаря ще се изпълнят напълно.

А ето какво казват другите пророци:

„... така казал Б-г, Г-спод: „Ето Аз ще разкрия могилите ви и ще ви изведа и ще ви повдигна от могилите ви, народе Мой и ще ви доведа в земята на Исраел““ (Йехезкел, 37: 12).

„И ще отстроят те руините вечни, развалините древни ще възстановят и ще обновят разрушените градове, пустеещи от векове“ (Йешаяу, 61: 4).

Кой живее днес в Исраел? Кой засели новопостроените Йерусалим и Цфат, Тверия и Яффо, Кирят Арба и Беер Шева? Кой обработва полетата в Арава и на Голанските възвишения, в Галилея и Лахиш? Кой лови риба в Средиземно море и в Кинерет? Възвърнатите от Вс-вишния в Ерец Исраел деца на праотеца Яаков, емигрантите от Русия и Мароко, Индия и Западна Европа, Америка и Йемен – малко преди да починат мъртъвци, излезли от могилите си на струващия ни се вечен галут. Евреите от славянските страни и Румъния, Сирия и Иран разбиват решетките на тъмниците, в които са се намирали от векове и се втурват към къщи, в Сион. Защото след като се изпълниха всички пророчества за наказанията ни, е дошло времето за изпълнение на пророчествата за избавлението на еврейския народ и възвръщането му в страната му.

От началото на заселването страната постепенно се превръща от пустиня в градина. Запустялата земя оставала при враговете ни, а на изконните си стопани тя носи удивителни урожаи, понякога рекордни. Талмудът говори, че това е признак за близостта на добрите времена: „Раби Аба казал: Няма по-явен признак за края (галута, т.е. близостта на идването на Машиах), отколкото този, за който ни указва пророкът Йехезкел (36: 8): „А вие планини на Исраел, клоните си дайте и плодовете си принесете на народа Ми – Исраел, защото се приближава идването (дните на избавление)“ (Санедрин, 98а).

Съгласно предсказанията на пророк Йехезкел, в епохата на идването на Машиах (т.е. потомъка на Давид, който ще управлява страната, ще построи Храма и ще събере остатъците от народа), в Ерец Исраел ще се втурнат войските на Гог от страната Магог, но Вс-вишният ще им изпрати тотална гибел. Ето какво, между останалото е казано, за това при Йехезкел (гл.38): „Ще дойде Гог от „северните окрайнини“ на земята, сред съюзниците му ще са Иран и Етиопия. Ще дойде в страната, „възвърната с меч“, т.е. до народа, спасен от изтребление, в страната, „събрана от много народи“. Той ще дойде не в Уганда или Биробиджан, а на „планините на Исраел“ - на земята, обещана от Вс-вишния на Авраам, Ицхак и Яаков, в места, „които са били пустинни дълго време“. Това ще стане в края на дните.

Казаното от пророците, без ни най-малко преувеличение, можем да отнесем към нашето с вас поколение.

Част III

Какво са това Седемте Заповеди на потомците на Ной

Въведение

Под Седемте Заповеди на потомците на Ной се разбира пълното наставление, дадено на хората, за да водят угоден на Б-г живот. То носи името на праведника Ной, а не на първия човек - Адам, въпреки че Адам получил всички тези заповеди (с изключение на една, която е била дадена само на Ной). Ной, както и Адам, е бащата на цялото човечество. В този смисъл, ролята на Ной е не по-малка от ролята на Адам. На Ной било позволено да яде животни, което означава, че сме получили целия комплект от заповеди от Ной.

Цялото наставление (Законите на потомците на Ной) съществува още от създаването на света, но въпреки това е било дадено още един път на Моисей, на планината Синай, защото не е достатъчно моралното наставление да се възприема само с единия разум, а да има опора и в историята. Не то е трябвало да бъде получено и като Б-жествено наставление. Поради това то отново е било обявено на целия свят, на планината Синай.

Маймонид пише: "Всеки, който признава Седемте Заповеди и се старае да ги изпълнява, се отнася към праведниците на другите народите и има дял в Бъдещия Свят. Такъв човек изпълнява заповедите, защото Б-г ги е включил в Тора, обявявайки чрез нашия учител Моисей, че те са дадени и за потомците на Ной. В противен случай дори, ако човек ги изпълнява, той не трябва да бъде смятан нито за пришълец (на иврит – гер тошав), нито за праведник от другите народи, нито дори за мъдрец. Защото, дори да е мъдрец, на него не му е дадено да постигне съвършенството, защото не действа по поръчение на Б-г" (Мишне Тора).

Б-г се явява пред народа Си на планината Синай, с намерението да даде наставления на целия свят. При това цялото наставление, т.е. Тора е била разделена на три части. Първата е съдържала учение, валидно за цялото човечество, „Тора за потомците на Ной". Освен това, Тора съдържа указания изключително за еврейския народ, който е длъжен да служи като пример за човечеството, като народ от свещеници. Поради това, на евреите са дадени допълнително много специфични заповеди. Освен посочените две части, в Тора има още една за евреите свещеници, които трябва да бъдат на още по-високо духовно ниво, в сравнение с другите евреи, тъй като те изпълняват службата в Храма. Като цяло, Тора като Б-жие указание е дадена за цялото човешко общество, за всеки човек според същността и ролята му на земята.

И така, потомците на Ной са получили Седем основни Заповеди, с отделните им определения, а евреите получават 613 отделни заповеди. Потомците на Ной са задължени да съблюдават Седем Заповеди и тях не ги касаят наставленията за евреите; въпреки че им е позволено да съблюдават и тези последните, съществуват положения, които са им забранени (изучаването на тези части на Тора, които не са длъжни да спазват потомците на Ной или съблюдаването на Съботата, както ще бъде обяснено по-долу).

Строго казано, на потомците на Ной е разрешено да се обърнат в еврейската вяра; но подобно обръщане в никакъв случай не се препоръчва, защото всеки, който и да е, бъдейки на мястото си, може да изпълнява волята на Твореца и да придобие вечен живот в Бъдещия Свят. Ето защо мъдреците на Исраел предпазват хората, от безразсъдно обръщане в еврейската вяра, опитвайки се да ги убедят, че е по-добре да си останат неевреи, ако не са напълно убедени в правилността на направения избор.

Глава 1. Значението на наставлението

Говорим за наставление, а не за религията на потомците на Ной, защото наставлението и религията не са едно и също нещо. Наставлението, освен всичко друго, има практическо значение. То като ръководство, води човек по пътя на живота, по който може да се постигне духовна цялост и пълно използване на всичките си възможности. Що се отнася до религията, тя добавя към разнообразните действия на човек, някаква степен на святост, например, предписва се изпълнение на определени ритуали, по повод на бракосъчетание или смърт. Понякога религия разделя ежедневието на човек и специфичните области на святост, което се отразява, например, в изграждането на молитвен дом, в който не живеем, а се молим, т.е. места, където удовлетворяваме не делничните потребности на живота. Но религията – не е наставление! Последното е призовано да научи човек, как може и как трябва да живее живота си. Затова добре позната фраза, "На кесара кесаревото, а на Б-г Б-жието", предполага изкуствено разделение между области от живота, което противоречи на Тора. Тора - не е част от живота ("на Б-г Б-жието"), тя обхваща целия живот на човек, от момента, когато отваря очите си до момента, когато ги затваря, от раждането до смъртта, защото Тора е - наставление, което трябва да даде на действията ни истинска ориентация.

Един от мъдреците на Исраел, раби Бахия Ибн Пакуда, живял преди девет столетия, в Испания, в книгата си, "Действията на душата," констатира, че ще направим грешка, ако считаме, че съществуват три вида действия, а именно, положителни действия, отрицателни и свободни от оценка, от гледна точка на моралните ценности. В действителност, има само два вида, а именно, положителни и отрицателни. В рамките им, казва той, можем да оценяваме всички човешки действия: добро е това действие, което ни приближава до истината и доброто, а всичко, което ни разделя от истината, безусловно е отрицателно. Всяка дейност, било то образование, работа, хранене или почивка трябва да се разглежда с одобрение, ако тя се стреми към положителна цел; и всяка дейност следва да бъде порицана, когато се прави, по каквато и да е друга причина. Като пример ще приведем думите на Маймонид: "За да ходи по пътищата на Г-спод, човек трябва да поддържа здравето и съвършенството на тялото си; не е възможно боледувайки да опознаеш Твореца; затова трябва да се избягват работи, които са вредни за здравето и да се придържате само към това, което поддържа здравето." По-нататък Маймонид пише: "Човек, който води живот, в пълно съответствие с изискванията на медицината, трябва да се грижи не само тялото му бъде цяло и невредимо и да създаде потомство, което да може да продължи работата му, да му помага в старините му. Но трябва да се грижи за невредимостта и силата на тялото си, а също така и за това тялото му да може да се настрои, за истинското опознаване на Г-спод. Защото е невъзможно да се занимавате с учене и да го разбирате, бидейки гладни или болни. Очевидно този, който върви по този път, през всичките си дни, постоянно служи на Б-г, дори когато внася иск в съда или изпълнява определени задължения по отношение на жена си. Защото намерението му е да удовлетворява потребностите си, с цел тялото му да бъде цялостно и годно за служба на Б-г. Дори сънят, ако се потопяваме в него, с намерението да дадем на тялото и душата си отдих, за да не се разболеят и така да не се отстраним от служенето на Б-г, се явява вид Б-гослужение, а не напразна загуба на време. Ето защо мъдреците са изисквали: "Всичките си дела прави за Небесата.” Мъдрият Соломон е казал: „Във всичките си действия разпознавай Него и Той ще изправи пътищата ти” .

Думите на Маймонид се отнасят за евреите, за избрания народ, който е длъжен да си дава отчет за всяка своя стъпка. Но тук има и общ урок, дадено е общото направление: всичко в нашия свят, трябва да бъдат насочено към доброто. Такава е целта на Тора. Частно говорейки, наставлението, като ръководство за живот, въобще не се нуждае от обоснованост, от страна на философията. Още повече, че философията се нуждае от обоснование, от страна на наставлението. За този, който твърди, че трябва да изучава философската теория, без да я прилага на практиката, мъдреците на Исраел недвусмислено казват, "Който казва: Аз нямам нищо, освен Тора - в действителност, той няма в себе си Тора", защото всички идейни ценности, които не се претворяват в живота, в действителността нямат никаква стойност.

Мъдреците поясняват казаното с такава история: Когато Моисей се възнесъл в небесата, ангелите го видели и попитали Б-г: "Какво прави човек тук?" Б-г им отговорил: "Той е дошъл да получи наставлението." Ангелите се ужасили: "Възможно ли е такова свято и благородно указание (Тора), да бъде дадено на човек!? Какво е това човек, за да го помниш? И какво е това човешки син, за да го изпитваш? Б-же, Г-споди наш постави величието Си (наставлението Си) над небесата!" Г-спод се обърнал към Моисей и казал; „Дай им отговор!” И Моисей им казал: "Какво е писано в Тора, която Ти ще ми дадеш? Там е написано: "Аз съм твоят Б-г, твоят Г-спод, Който те изведе от Египет". Нима вие ангели, се спуснахте в Египет и там ви направиха роби? И ако е така, защо Тя ще е инструкция за вас? И още. Какво е написано в нея? "Да нямаш други богове пред лицето Ми." Нима вие ангелите сте способни на идолопоклонничество? И още, нима в нея не е написано: „Не се кълнете в Името Ми с лъжа? Какви клетви може да има при вас при съдебните спорове? Същото е и с заповедта почитай баща си и майка си, заповедта за забрана на убийството и много други." След тези думи ангелите се убедили, че Тора е предназначена за хората, които трябва да спазват законите й.

И така наставлението е насочено към това, да се запази своеобразието на човек, в чиято душа са затворени праведните корени, както е написано: "Б-г сътвори човек праведен" (Еклесиаст 7:29). Но на човек са присъщи и увлечения, както е казано: "Помислите на човешкото сърце са зло по всяко време" (Битие 6:5). Понякога човек се нуждае от силна възбуда, за да започне да търси храна или да има деца. Но трябва да има и противоположна сила, която да направлява увлеченията му по пътя, който заслужава одобрение. Човек се нуждае от ориентация в съответствие, с която да може да развива способностите и силите си и при това всяка човешка способност трябва да се използва, като дар от Б-г, за да твори - а именно, да рисува, да преподава, да се занимава с музика, и т.н. Но използването на получените способности не трябва да служи само за задоволяване на собствените потребности, например повишаване нивото на личното си образование, а и на обществото.

Човек - не е машина, която работи по програма, не е звяр, който се ръководи от инстинктите си: човек – е същество, което умее да мисли и да избира. Нужна му е ориентация, а именно - инструкция от небето. Без нея, човек може да се загуби в многообразието от предоставените му възможности. Освен това съществуват множество вътрешни и външни импулси, който го отклоняват от пътя. Но наставленията го предпазват от отклоненията и в същото време активират, скритото в душата на човек, добро. В резултат на това човек постига щастие и богатство.

Педагозите посочват, че ако се занимаваш с възпитание, е важно да научиш децата на чувство за мярка, чувство за граница, което ще породи в тях чувство за безопасност и защитеност.

Затова Б-г е дал на децата Си наставлението Си - Тора. Той, като че ли е влязъл в ролята на родител, който възпитава децата си или в ролята на учител, който учи учениците си.